Тест предсказва инфаркта

Тест предсказва инфаркта до шест години по-рано

Тестът може да помогне на хора с повишен риск от сърдечно заболяване, които не предполагат това и нямат никакви симптоми, да вземат навременни мерки

Обикновен кръвен тест може да предскаже опасността от сърдечен удар до шест години преди той да се случи, твърди американски екип учени.
Те засилили чувствителността на съществуващ тест, използван за дигностициране на инфаркти, обяснява АФП.
Тестът може да помогне на хора с повишен риск от сърдечно заболяване, които не предполагат това и нямат никакви симптоми, да вземат навременни мерки, като например водят по-здравословен начин на живот или вземат хапчета за намаляване на кръвното налягане и холестерола.
Тестът следи за нивото на протеина T (cTnT) (сърдечен тропонин) в кръвта.
Учените установили, че при хората с различими количества на този протеин опасността да починат от инфаркт в рамките на шест години е седем пъти по-голяма, отколкото при тези с отрицателни резултати.
Това е едно от обясненията защо привидно здрави хора умират, макар да не проявяват външни признаци на сърдечно заболяване, обясняват учените. Те изследвали 3500 пациенти, като при 1/4 от кръвните проби установили тревожните сигнали.
Изследователите открили още, че възрастните, мъжете и афро-американците имат най-високи нива на тропонин, както и хората, при които се наблюдава изтъняване или отслабване на сърдечните мускули.
Стандартният тест открива сигнали за сърдечен удар в много малък процент от населението, което го прави неподходящ за прогнози в по-дългосрочен план.

Извънбрачният секс причинявал земетресенията

Увеличаването на незаконните сексуални връзки е причината за зачестяването на земетресенията

 

Увеличаването на незаконните сексуални връзки е причината за зачестяването на земетресенията, заяви аятолах Казем Седиги на петъчната молитва в Техеран.

Природните катастрофи са резултат от нашето собствено поведение, каза Седиги, цитиран от иранския всекидневник "Афтаб".

Многото зле облечени жени (неспазващи традиционното ислямско облекло) покваряват младежите, а увеличаването на незаконните сексуални отношения води до нарастване на броя на земетресенията, уточни аятолахът.

Консервативното духовенство в Иран редовно заклеймява неспазването на изискванията на стриктното ислямско облекло от част от младите иранки, особено в Техеран и в големите градове на страната.

Нямаме друг избор освен да спазваме правилата на исляма, изтъкна Седиги и припомни неотдавнашното предупреждение на президента Махмуд Ахмадинеджад за риска от земетресение в Техеран.

Според Седиги необходимо е още колективно усилие за решаване на проблемите на обществото, предизвикани от покачването на възрастта за встъпване в брак и увеличаването на броя на разводите.

Иран често е разтърсван от земетресения, много от които - разрушителни. Най-силният трус в последните години беше през декември 2003 г., когато загинаха 31 хил. души.

Иригографията

Иригографията
Иригографията е вид рентгеново изследване .Медицинската специалност,която изучава човешкото тяло с помощта на рентгеновите лъчи се нарича рентгенология.Рентгеновото лъчение е вид електромагнитно излъчване с дължина на вълната в обхвата от10 до 0,1 нанометра,което отговаря на честота от 30 до 3000PHz.Рентгеновите лъчи са вид йонизиращо излъчване и като такива са опасни за живите същества.Те са открити от Вилхелм Рьонтген,немски физик, през 1895г.Професорът провеждал опити с електрически разряди в газове.Използвал стъклена тръба с два електрода,изпомпана до налягане 100 000 пъти по-ниско от атмосферното.Тя била обвита в черна хартия,непропускаща видимата светлина,предизвикана от катодните лъчи и излъчвана от областта около анода.Рентген забелязал,че намиращите се на известно разстояние от тръбата бариеви кристали светят в тъмнината.Изключил напрежението на тръбата и кристалите угаснали.Той поставил близо до нея екран,покрит с бариеви соли,който светвал всеки път,когато включвал напрежението и угасвал след изключването му.Когато поставил дланта си на пътя на тези „Х-лъчи”,както ги нарекъл той,на екрана се появило изображение на костите от скелета му.Меките тъкани обаче били прозрачни за рентгеновите лъчи.Но Рентген така и не съумял да обясни природата на загадъчните лъчи.Близо 20 години по-късно друг учен- Книпинг доказва ,че рентгеновите лъчи са елекромагнитни вълни.
Съществуват няколко основни изисквания при провеждане на лъчево изследване,в частност-иригография,на храносмилателния канал.
1.Трябва да се прецени дали наистина болният се нуждае от подобно изследване, с оглед на известно „лъчево натоварване”.
2.За да може лъчевото изследване да се реализира компетентно,щателно и оптимално бързо,при минимално лъчево обременяване както за болния,така и за медицинския персонал,е необходимо да се използва съвременна рентгенова апаратура,с близко и далечно командване.
3.Изследващият рентгенолог трябва да владее различните способи на изследване,за да може бързо и целенасочено да осъществи изследването.
4.Изследващият лекар трябва да подходи към прегледа след добра осведоменост чрез медицинските документи и от личния си опит да е наясно какво се търси понастоящем.
5.Изследването да се извърши рано сутрин, на гладно и с възможност за кратки контроли до24 часа.
6.За получаване на по-пълна информация задължително се включват данните за функционалните смущения и морфологичните изменения на целия стомашно-чревен канал.
Иригографията е вид рентгеново изследване на дебелото черво,чрез който се диагностицират различни вродени малоформации,стенози,атрезии,полипи,тумори,чревна непроходимост и др.
Пациентът се явява в рентгеновия кабинет след предварителна подготовка-почистване на храносмилателния тракт.Необходими материали за извършване на изследването са:
-3бр. бариева каша
-чаршаф
-тоалетна хартия или лигнин за забърсване
-1 чифт ръкавици
Пациентът трябва да бъде добре информиран ,че качествената подготовка за почистване на дебелото черво е съществена за качествено рентгеново изследване.Важно е да се провери дали през последните 5 дни не е провеждан друг преглед на гастро-интестиналния тракт с бариев сулфат.Подготовката за иригография започва три дни по-рано.Желателно е ежедневна нормална дефекация.Ако е необходимо:пиене на 2 л. вода дневно 3 дни преди изследването.Спазва се и определен хранителен режим.Забранени храни са:зеленчуци и плодове,пресен хляб,кисело и прясно мляко,газирани напитки,боб,леща,свинско месо.Разрешава се приема на:чай,сок от ябълки,захар,препечен хляб,пиле,риба
Има два начина за почистване:
1.почистване с Senna gliverides-В деня преди изследването се приема лека закуска и обяд,в 14 часа се изпива съдържанието на един флакон Senna с вода,като след това на всеки час се пие вода-общо до 3 литра.
2.клизми,очистително,прием на вода-Взима се очистително-2 супени лъжици рициново масло или английска сол в 14 часа.След това до вечерта се изпиват по възможност над 3 литра вода.В деня преди изследването не се вечеря,може да се пият свободно течности.В 18 часа може да се пие само плодов сок,вода с мед,нектар,но не прясно мляко.Правят се две очистителни клизми.Необходимо е водата в иригатора да бъде с температура близка до телесната,не по-висока.Болният ляга на кушетката в хоризонтално положение.Количеството на водата в иригатора трябва да бъде поне 2 литра,като се въвежда бавно.Болният трябва да задържи водата минимум 10 минути,като се върти на лявата си страна,по корем и на дясната страна.В деня преди изследването се правят две очистителни клизми- в 18 и в 19 ч..Третата клизма се прави на следващия ден в 8 ч. сутринта и трябва да е поне 1,5 литра.
.В деня на изследването не се закусва,при жажда се пие малко вода.Правят се клизми до бистра вода.Пита се лекуващият лекар дали сутринта на гладно пациента може да вземе някои от ежедневно приеманите лекарства.
В рентгеновият кабинет пациентът ляга на леглото и започва да се вкарва бариевата суспензия чрез клизма.Обикновено суспензията предварително се разрежда с вода до 50%.Така под формата на суспензия бариевият сулфат проявява висока адхезивна активност и улеснява детайлната визуализация на лигавичния релеф на изследвания орган.
Структура на дебелото черво.Дебелото черво е дълго 1,5-2м. и широко 4-5 см.Сянката му е най-широка в двата края .От сляпото черво започва постепенно да се стеснява.Най-тясно е на прехода низходящо-сигмоидно черво,след което отново се разширява до правото черво.Частите на дебелото черво са:сляпо черво(caecum),възходящо(colon ascendens),напречно(colon transversum),низходящо(colon descendens),s-образно(colon sigmoideum) и право черво(rectum).По хода му се оформят две флексури-fl.hepatica и fl.lienalis.Циркулярната и надлъжна мускулатура оформят хаустрите-напречни,полукръгли издутини,разделени с дълбоки вгъвания,слабо изразени след fl.lienalis.Нормалният лигавичен релеф се състои от напречни или надлъжни гънки и зависи от тонуса на мускулатурата.Съществуват осем функционални сфинктера.
При изследване на пасаж с контрастна материя per os се вижда,че дебелото черво започва да се изпълва към 4-5-ия час и до18-24-ия час се достига правото черво.
Болестните състояния на храносмилателния канал се изявяват с разнообразни рентгенологични симптоми и синдроми.Често пъти различни болестни процеси могат да се представят с почти едни и същи рентгенологични признаци и обратно-едни и същи болестни състояния могат да се изявяват чрез различни преки или косвени признаци.Обособените основни синдроми биват морфологични и функционални.Морфологичните синдроми се изразяват в промени на положението,формата,големината,структурата на лигавичния релеф и очертанията на органа,а функционалните засягат тонуса,перисталтиката,моторно-евакуационната функция и др.Тези синдроми се изразяват в:
1.синдром на притискане,избутване или придръпване на орган-например притискане на хранопровода от уголемено ляво сърдечно предсърдие,избутване от голяма туморна формация и др.
2.синдром на разширение на храносмилателния канал
3.синдром на стеснение
4.синдром на нарушение и неравности в очертанията на сянката на дадения орган с наличие на добавъчна сянка,изрезка или дефект в изпълването.
5.синдром на патологично променен лигавичен релеф с надебелени,изгладени,зърнести,ригидни,конвергиращи или дивергиращи лигавични гънки
6.синдром на функционални смущения,изразяващ се в усилена,забавена или неправилна моторно-евакуационна функция.
Тези синдроми могат да се представят както самостоятелно,така и в различни комбинации.
Както вече изтъкнахме с иригографията могат да се открият заролявания като:
-Дивертикулоза.Дивертикулите са честа рентгенова находка.Те са единични и най-често множествени.Рентгенологично се представят като окръглени добавни сенки.
-Колити.Обект на рентгеново изследване са предимно хроничните колити.След преодоляване на евентуален локален спазъм изпълването на дебелото черво е бързо и с относително малко количество бариева каша.Луменът на червото е стеснен.При язвения колит се виждат различни по характер образи на разязвявания.В процес на оздравяване или хронихициране се появяват образи на ръбцова фиброза или полипоидни разраствания на лигавицата.
-Полипоза.Полипите са много честа находка при рентгеново изследване на дебелото черво.Те могат да бъдат единични и множествени,а те от своя страна на отделни гнезда или дифузни.Също така полипите могат да са на краче с различна дължина или на широка основа.Рентгенологично се виждат един или няколко дефекта в изпълването,с резки очертания и окръглена форма.Характерно за дифузната полипоза е бавното изпълване с по-голямо количество бариева каша.
-Рак на дебелото черво.При рентгеново изследване луменът на дебелото черво се вижда с неправилни очертания,като на светлия въздушен фон се откроява силна сянка на туморната маса.
Използваното контрастно вещество-бариев сулфат спада към групата на нейодсъдържащите контрастни вещества,за които е доказана опасността от появата на алергични реакции.Затова то може да се прилага свободно без предшестваща хистаминова профилактика.
В заключение може да се каже,че иригографията е метод,чрез който се цели поставянето на ясна и точна диагноза на състоянието на болния.Определя се в каква степен е засегнато дебелото черво,наличието на неоплазми..Спомага за уточняване на понататъшното консервативно или хирургично лечение.

Изследване на пълна кръвна картина

Пълна кръвна картина (ПКК).

Изследване на кръвта, което включва изброяване на кръвните клетки (еритроцити, левкоцити и тромбоцити), определяне концентрацията на хемоглобин, хематокрит, математическите стойности на еритроцити и тромбоцити. Показателите, характеризиращи кръвната картина, нямат специфичност по отношение на дадено болестно състояние. Те се променят при наличие на някакво болестно състояние, например като анемия, разнообразни по произход възспаления и инфекции, патологични кръвни изменения и други.

Еритроцити – червени кръвни клетки (RBC): за мъже 3.60 - 5.80 g/l; за жени 120 - 160 g/l.

Броят им зависи от пола, възрастта, приемането на храна, надморската височина и други. Намаляване броя на еритроцитите е характерен индикатор за състояние на анемия. Увеличаване броя на еритроцитите е характерено при новородени бебета и при по по-голяма надморска височина. Патологично увеличаване броя на еритроцитите е първично състояние при заболяването еритремия и вторично при хронични белодробни заболявания, вродени сърдечни пороци, загуба на голяно количество течности и други.

Левкоцити – бели кръвни клетки (WBC): 0 3.50 - 10.5 giga/l.

Върху броя на левкоцитите оказват влияние фактори като възраст, хранене, емоции, физическо напрежение. Наблюдават се и денонощни колебания в броя на левкоцитите. Физиологично броят на белите кръвни клетки при новородени еповишен, но започва да спада към втория ден след раждането. Повишение на левкоцитите (левкоцитоза) се среща най-вече при инфекциозни процеси, гнойни процеси, токсични въздействия, левкози и други. Намаление на левкоцитите (левкопения) може да се наблюдава най-често при вирусни заболявания, ендокринни заболявания, йонизираща радиация, въздействия от токсични и химични вещества, медикаментозни въздействия и друг.

Тромбоцити (PLT): 140 - 440 giga/l.

Първична тромбопения се наблюдава при намаляване броя на тромбоцитите. Наблюдава се при болестта на Верлхоф. Вторична тромбопения се наблюдава при инфекциозни заболявания, отравяния с химични вещества и медикаменти, левкози и други. Тромбоцитозата е повишаване броя на тромбоцитите. Също бива първична и вторична. Вторичната се наблюдава при хронични възпалителни процеси, карциноми, при спленектомия (отстраняване на далака) и други.

Изследване на червени кръвни клетки

Еритроцити – червени кръвни клетки (RBC).



Броят им зависи от пола, възрастта, приемането на храна, надморската височина и други. Намаляване броя на еритроцитите е характерен индикатор за състояние на анемия. Увеличаване броя на еритроцитите е характерено при новородени бебета и при по по-голяма надморска височина. Патологично увеличаване броя на еритроцитите е първично състояние при заболяването еритремия и вторично при хронични белодробни заболявания, вродени сърдечни пороци, загуба на голяно количество течности и други.

Хемоглобин (Hb).

Концентрацията на Hb се определя според пола, възрастта, надморската височина и други. Измерва се в gr/l според универсалната международната система за мерните единици. Нормални стойности за мъж са 136 - 180 g/l, а за жени 120 - 160 g/l. При анемия концентрацията на Hb в кръвта се понижава. При заболяване от еритремия концентрацията на Hb в кръвта се повишава успоредно с броя на RBC. Като вторично състояние концентрацията на Hb може да се повиши при "белодробно" сърце, вследствие хронични белодробни заболявания, вродени сърдечни пороци, сърдечна декомпенсация и други.

Хематокрит (HCT ).

Дава информация за обема на количеството кръвните клетки в общия обем кръв. В норма хематокритът за мъж е 0.36 - 0.5 l/ l, а за жена - 0.32 - 0.47 l/ l. Намалява при анемии. Повишава се при състояния протичащи с увеличение на еритроцитите.

Среден обем на еритроцитите ( MCV).

Намалява при някои видове анемии, например желязодефицитната анемия. Увеличава се при други като пернициозна анемия.

Средно съдържание на Hb в еритроцита (MCH).

Дава информация за хемоглобиновото съдържание в еритроцита. Важен показател за оценяване на анемичните състояния.

Средна концентрация на Hb в еритроцита (MCHC).

От значение е при анемични състояния.

Дивиация - разсейване на еритроцитите в зависимост от обема им (RDW).

Увеличава се при анемии, при които е налице анизоцитоза (наличие на еритроцити с различна големина, извън физиологично допустимите граници).

Скорост на утаяване на еритроцити (СУЕ).

От значение за СУЕ са възраст, пол и други. Физиологично умерено ускорена СУЕ се наблюдава при бременни жени от третия месец на бременността до втора, трета седмица след раждането. Пробата е неспецифична. Не е спешен показател.
СУЕ в норма за мъж до 50 г. е 18 mm/h, над 50 г. - 22 mm/h, а за жена до 50 г. - 25 mm/h, над 50 г. - 30 mm/h.
Ускорява се при много заболявания, най-често 2-3 денонощия след появата на клиничните прояви и се нормализира 1-2 седмици след отзвучаването им. Ускорена СУЕ се наблюдава при възпалителни заболявания, гнойни процеси, туберкулоза, тумори, колагенози и други.

Ретикулоцити

Дават информация за регераторната способност на костния мозък. Увеличаването им (ретикулоцитна криза) е добър прогностичен белег по време на адекватно лечение на даден вид анемия.

Морфология на еритроцитите (мануално).

Характеризира състоянието на червените кръвни клетки. Промени в морфологията им като големина, форма, оцветяване, наличие на включвания се установяват при различни анемични състояния.

Изследване на бели кръвни клетки

Левкоцити – бели кръвни клетки (WBC).

Върху броя на левкоцитите оказват влияние фактори като възраст, хранене, емоции, физическо напрежение. Наблюдават се и денонощни колебания в броя на левкоцитите. Физиологично броят на белите кръвни клетки при новородени е повишен, но започва да спада към втория ден след раждането. Повишение на левкоцитите (левкоцитоза) се среща най-вече при инфекциозни процеси, гнойни процеси, токсични въздействия, левкози и други. Намаление на левкоцитите (левкопения) може да се наблюдава най-често при вирусни заболявания, ендокринни заболявания, йонизираща радиация, въздействия от токсични и химични вещества, медикаментозни въздействия и други.


В нормално състояние периферната кръв съдържа следните клетки:

Щаб, пръчкоядрени клетки (St) 0 - 8%.

Броят на тези клетки се увеличава най-често при възпалителни заболявания, нормално при бременни жени и други.

Сегментроядрени неутрофили (Sg) 51 -67 %.

Броят на тези клетки се увеличава при бременни, при възпалителни заболявания и други.

Еозинофили (Eo) 0 - 4%.

Увеличават се най-често при паразитози, алергични заболявания, колагенози и други.

Базофили (Ba) 0 -1 %.

Увеличават се най-често успоредно с еозинофилите.

Моноцити (Mo) 4 -8 %.

Моноцити (Mo %) - процент от броя на левкоцитите.

Моноцити (Mo #) - в абсолютна стойност от общия брой левкоцити.

Повишение на моноцитите (моноцитоза) се наблюдава при хронични възпаления и оздравителната фаза на възпалителни заболявания, инфекциозна мононуклеоза и други. Намаление на моноцитите (моноцитопения) се среща рядко.

Гранулоцити (Gr)

Гранулоцити (Gr %)- процент от общия брой левкоцити.

Гранулоцити (Gr #)- абсолютен брой от общите левкоцити.

Увеличен брой гранулоцити се наблюдава при инфекциозни заболявания, гнойни процеси и други. Намален брой гранулоцити се наблюдава при вирусни заболявания, химични увреждания, лекарствени интоксикации, лъчеви въздействия и други.

Лимфоцити (Ly) 22 - 40 %.

Лимфоцити (Ly %) - процентно участие към общия брой левкоцити.

Лимфоцити (Ly #) - абсолютна стойност по отношение общия брой левкоцити.

Повишение на лимфоцитите (лимфоцитоза) се наблюдава при вирусни заболявания, инфекциозна мононуклеоза, оздравителна фаза на остри бактериални инфекции, лимфаденити, хронични лимфолевкози и други. Физиологично повишение на броят им се наблюдава до четвъртата година у децата, при инфекциозна мононуклеоза, други вирусни заболявания, лимфна левкоза и други. Намаление на лимфоцитите (лимфопения) се наблюдава при остра фаза на бактериални инфекции, лечения с цитостатици, кортизол, лъчелечение и други.

Плазмоцити (Pl) 0 - 1%.

Наблюдават се по-рядко, около 0,5%.

Морфология на белите кръвни клетки.

Този показател помага за установяване на токсодегенеративни промени в белите кръвни клетки, които най-често се дължат на токсично увреждане на клетките, вследствие например силно изразен възпалителен процес, продължително приемане на даден вид медикамент (като антибиотици), предозиране на медикаменти и други.

Диференциално броене на левкоцитите (мануално).

Автоматичното диферинциално изброяване на белите кръвни клетки дава по-пълна информация за клетките тъй като:
1. се идентифицират по-голям брой клетки (7 вида, нормално присъстващи в периферната кръв);
2. може да се установи наличие на млади клетки, които нормално не се срещат в периферната кръв;
3. може да се установи и морфологията на клетките от белия и червения кръвен ред.

Изследване на тромбоцити

Тромбоцити (PLT).

Първична тромбопения - намаляване броя на тромбоцитите. Наблюдава се при болестта на Верлхоф. Вторична тромбопения - наблюдава се при инфекциозни заболявания, отравяния с химични вещества и медикаменти, левкози и други.
Тромбоцитозата - повишаване броя на тромбоцитите. Също бива първична и вторична. Вторичната се наблюдава при хронични възпалителни процеси, карциноми, при спленектомия (отстраняване на далака) и други.

Среден обем на тромбоцитите (MPV).

Показател, които се определя аналогично на MCV при еритроцитите.

Обемното участие на тромбоцитите в общия обем кръв (PCT).

Показател, които се определя аналогично на хематокрита.

PDW.

Показател, които се определя аналогично на RDW при еритроцитите.

Изследване на време на кървене

Време кървене е медицинско изследване, с което се определя нормалната реакция на организма при кръвотечение от наранено място.

Изследването се изразява в разрязване на кожата на долната страна на предмишницата, в място където няма видими вени или окосмяване. Разрезът е стандартен и се прави с точно определена ширина и дължина.

Ръката се привързва с монщук над мястото на прореза, за да поддържа венозното налягане в определени граници. Времето, за което спира кървенето на разреза, се измерва с времето, за което се образува защитна тапа в отворената рана. Спирането на кървенето може да се установи като на няколко секунди се попива появилата се кръв, докато това спре да се случва.

Времето на кървене зависи от сподобността на организма да затваря отворени рани, някои синдроми свързани със съдовете и болестта на фон Вилебранд, но не от други коагулиращи фактори като хемофилия. Заболявания, при които се наблюдава продължително кървене, включват и тромбоцитопения и частична коагулация във вътрешността на кръвоносните съдове.

Аспиринът и други циклооксигеназни инхибитори може да увеличи значително времето на кървене. Отбратно, вещества като хепарин и други, оказват сериозно влияние на коагулиращите фактори, въпреки че в някои случаи се наблудава и при тях увеличаване на времето за кървене.

Хора страдащи от болестта на фон Вилебранд, обикновено имат удължено време на кървене, поради факторът на Вилебранд, който е постоянен аглутиниращ фактор. Той не може да се използва, обаче, за ефективна диагноза.

Нормалната величина за време на кървене е в границите от 2 - 9 минути, в зависимост от диагностичният метод, по който се определя.

Изследване скорост на утаяване на кръвта

Скорост на утаяване на кръвта

Скоростта на утаяване на кръвта се измерва с т. нар. еритроцитен стълб (ESR) или „реакция на Бирнаки”. Това е неспецифично определя на възпалителен процес, широко използвано като контролен медицински тест.

За осъществяване на теста, некоагулираща кръв се поставя във вертикална тръбичка, спрямо чиято височина се определя нивото на червените кръвни клетки в mm/h.

При наличие на възпалителен процес, повишеното количество на фибриногена в кръвта предизвиква слепване на червените кръвни клетки. Образуват се струпвания от клетките, които по-бързо се утаяват. Тези струпвания се получават и при наличие на лимфопролиферативни смущения, където един или няколко имуноглобулини се секретират в големи количества.

ESR се увеличава при всечки случаи предизвикващи възпаление. ESR намаляава при анемия, когато клетките са болни, полицитимия и цялостен блок на сърцето. Стандартният ESR при жение е малко по-висок.

Въпреки честото му назначаване, това изследване не дава достъчно информация. Използва се най-много при поставяне на диагноза на заболявануия като миелома, темпорален атрит и полимиалгия реуматика, при които той може да превиши 100 mm/hour.

Широко се прилага като диференциялна диагноза при болестта на Кавазаки и може да се повиши при хронични инфекциозни състояния като туберкулоза и инфекциозен еднокардит. Той е и част от серията от излседвания прилагани при тежки вътершни възпаления у деца.

Изследването при деца показва какъв е ефектът от лечението при съответни възпалителни заболявания като темпорален атрит, полимиалгия реуматика и ревматоиден артрит. Прилага се и при болестта на Хочкинс.

Диагностициране на човек у който няма някакви симптоми е трудно и методът е слабо информативен. При възникване на съмнения за дадено заболяване, стойността на ESR се възприема като степен на заболеваемост.

Нормалната стойност на ESR се измерва вв mm/hr или милиметри за час.
Стойността се покачва при наличие на анемия и при чернокожи хора.
Стандартната определена ESR стойност е:

Изследване на пролактин

Пролактин.

Пролактинът е хормон, който се отделя от клетките на предния дял на хипофизата.

Под влияние на пролактина при жената се развива и нараства млечната жлеза, настъпва лактация (образуване на мляко). За проявата на тези процеси, е необходимо участието и на други хормони: естрогени, прогестерон, някои надбъбречни хормони, инсулин.

Физиологичната роля на пролактина у мъжа не е ясна.

Стойностите на пролактин в нормални граници за жени (до 10 ден от началото на менструалния цикъл ) 59.3 - 619.0 mIU/L , а за мъже - 44.5 - 375.2 mIU/ L . Влияние върху определяне стойностите на този хормон оказват фактори като хормонална терапия или контрацепция.

Секрецията на пролактина у човека е променлива : през деня тя е ниска и нараства по време на съня. Менструалният цикъл оказва слабо влияние върху нивото на пролактина. При бременни жени нивото му нараства, а през лактационния период ясно варира в зависимост от ритъма на кърмене. Много физиологични стимули могат да повлияятза повишаване количеството на пролактина в кръвта: дразненето чрез сукане в периода на кърмене, масажирането на млечната жлеза извън процеса на лактация, полово сношение, стрес, тежка физическа работа и други.

Най-важните индикации за определяне на пролактина при жените са инфертилитет, аменорея (липса на менструален цикъл), нарушения на менструалния цикъл и галакторея (отделяне на секрет с вид на мляко от гърдите). При мъже такива са нарушения в либидото, хипогонадизъм с гинекомастия (увеличение на млечните жлези) и галакторея.

Хиперпролактинемия (увеличени нива на пролактина в кръвта) се откриват с по-голяма честота при жени отколкото при мъже. В голяма част от случаите причината за хиперпролактинемията е тумор на хипофизата (пролактином), секретиращ пролактин.

Изследване на липаза

Липаза

Липазата е храносмилателен ензим. Секретира се главно от задстомашната жлеза (панкреаса). Участващ в разграждането на мазнините.

Нормалните стойности на липазата в серума са между 5 и 60 U/l.

Повишаване нивото на липазата в серума (кръвта) е специфичен тест за остро възпаление на панкреаса, наречено остър панкреатит. При развитие на това болестно състояние количеството на липазата се увеличава в рамките на четири до шест часа. Количеството на ензима досига върхови стойности за едно денонощие и поддържа тази стойност около две седмици.

Повишени стойности на ензима могат да се наблюдават и при други болести на панкреаса. Липазата се разгражда и отделя чрез бъбреците. Затова при неправиолно функциониране на отделителната система, нивото на липазата се увеличава.

Изследване на тестостерон

Тестостерон
Тестостеронът е стероиден хормон от групата на андрогените. Секретира се в тестисите на мъжа и в яйчниците на жената, въпреки че малки количества се секретират и от надбъбречните жлези.

По принцип това е мъжки полов хормон, както и анаболен стероид. Той играе съществена роля за здравето и доброто състояние, както на мъжа, така и на жената. Като пример за неговата функция са повишаване на либидото, енергията, имунната защита и защита срещу остеопорозата.
Тестостеронът е човешки хормон, който се произвежда в по-големи количества при мъжете, отколкото при жените. Наличието му в човешкия организъм определя мъжките плови белези като загрубяване на гласа, окосмяването по лицето и половите органи, натрупването на мускулна маса.
Тестостеронът влияе на либидото, както на мъжете, така и на жените, на плътността на костите и мускулната мас апрез целия им живот.
В тялото на възрастен мъж средното количество на тестостерона е 20-30 пъти повече в сравнение с това в жената.

Тестостеронът у възрастен мъж има по-ясно изразено влияние, отколкото при жена, независимо че е еднакво важен и за двата пола. С понижаване количеството на тестостерон се намалява поддържането на следните функции:
- поддържане на мускулната маса и сила;
- поддържане на плътността на костите и тяхната сила;
- потентността
- мозъчна и физическа енергия
- повишени количества тестостерон повишават риска от рак на простата

Нивото на тестостероне в човешкото тяло постепенно намалява с възрастта.
Хипогонадизъм се наблюдава, когато нивото на свободния тестостероне е по-ниско от долната граница на нормата за млад възрастен организъм. Понижаване количеството на тестостерон в тялото на човек трудно се отчита само по симптомите, които често могат да бъдат доста объркващи.

Приемането на допълнителни количества тестостерон във вид на таблетки, крие рискове за здравето. Например доказано е за таблетки, съдържащи естроген и метилтестостерон, приемани от жени, че се повишава риска от рак на гърдата. При мъжете екзогенният тестостерон може да предизвика поява на акне и омазняване на кожата, увеличаване на хематокрита, сънливост предпоставки за поява на рак на простатата и спиране на сперматогенезата, което води до безплодие.

Наблюдаващите се белези и симптоми са неспецифични и могат лесно да се объркат с нормални възрастови изменения като загуба на мускулна маса и плътност на костите, намаляване физическата издръжливост, отслабване на паметта и загуба на потентността.

Изследване на желязо

Желязо (Fe).

В състава на човешкия организъм участват над 60 олигоелемента в много ниска концентрация. Повечето от тях са жизнено важни и абсолютно необходими за нормалното функциониране на организма.

Общото съдържание на желязо при възрастен човек е около 0.7 mmol/kg при жени и около 0.9 mmol/kg при мъже или за средно тегло 70-80 kg е 63-72 mmol (3,5-4,5g). По-голямата част 62-66% се намира в червените кръвни клетки, в структурата на хемоглобина. Около 14-16% се съдържа в миоглобина и в редица ензими. Поради участието си в различни биологични процеси, това желязо се определя като функционално. Другите 20-30% от общото желязо в организма е отложено главно в черния дроб и костния мозък, а останалото количество - в далака и другите тъкани. Това е т. нар. резервно желязо. В кръвната плазма частта на желязото ед 0,2% от общото му количество.

Свободното желязо e силно токсично и относително неразтворимо. По тази прочина цялото количество в плазмата е свързано с транспортния белтък трансферин.Трансферинът се образува в черния дроб като свурзва свободното желязо в организма и го транспортира до костния мозък за синтеза на хемоглобин или към депата с резервно желязо.

Трансферинът има висок свързващ капацитет спрямо желязото. Тотален желязосвързващ капацитет е количеството желязо необходимо за пълното насищане на серумния трансферин. Това характеризира концентрацията на трансферина в кръвния серум и показва неговата потенциална способност да свързва свободно желязо до пълно насищане. По-голяма част от трансферина остава несвързан с желязо. Нарича се свободен желязосвързващ капацитет.
Основен източник за набавяне на желязо за организма са разлочни видове храни: месо, яйца, варива, риба, плодове и зеленчуци. От тях организмът усвоява около 10% от желязото, при повишени нужди резорбцията може да нарастне до 100%.

Желязо се освобождава в оранизма и при разграждането на функционално остарелите еритроцити (червени кръвни клетки), както и от резервни тъканни депа.

Ежедневните нужди от желязо за организма са индивидуални и зависят от много фактори като пол, възраст, начин на хранене, калориен разход, професия. Нуждите от желязо нарастват в следните случаи: жени с обилна менструация, бременност, кърмене, в периода на усилен растеж – деца, при повишена физическа активност.

Изследване на цинк

Цинк (Zn).

В състава на човешкият организъм участват над 60 олигоелемента в много ниска концентрация. Повечето от тях са жизнено важни и абсолютно необходими за нормалното функциониране на организма.

Те участват в обмяната на веществата, имат решаваща роля за поддържане активността на редица ензими, за синтеза на някои големи молекули като ДНК или белтъци, за функциите на клетъчни органели и необходима съставка са при някои хормони.

Недоимъкът на определени микроелементи е причина за развитието на някои заболявания у човека, а по-високите концентрации на повечето от тях имат токсично действие.

Общото количество на цинк в организма е 2-3 g . Съдържа във всички органи на човешкия организъм като в най-голямо количество е в са черния дроб, бъбреците, β-клетките на панкреаса, простатата, косата и еритроцитите.

Цинкът има разнородна биологичната роля в организма. Като неотменна съствка на над 70 металоензима, цинкът е включени в някои основни метаболитни реакции; свързва се в комлекс с хормони (инсулин); участва в образуването на колагена и има отношение към зарастването на рани. От значение е за възприятията вкус и мирис, за растежа и половото съзряване, за имунната защита.

Понижените количества цинк в организма могат да са причина за различни страдания. Главния сигнал за недостиг на цинк са прояви като косопад и кожни лезии, трудно зарастващи рани, намалено обоняние и вкус. Изследването на серумното ниво на цинка в тези случаи е много важно, тъй като при установяване на ниски стойности дефицита лесно може да се коригира със съответни медикаменти.

Високи стойности на цинк в серума могат да се установят при предозиране на заместително лечение с цинкови соли, при инхалация на пари от цинкови соли.

Изследване на естрадиол

Естрадиол
Естрадиолът (17 бета-естрадиол или оестрадиол) е полов хормон.

Приема се за женски полов хормон, но присъства и в тялото на мъжа. Представител е на групата на естрогените в човешкия организъм. Естрогените са човешки хормони, които се образуват в по-големи количества при жените, отколкото при мъжете.
Естрадиолът, както и другите стероиди, се получава от холестерол. един от двата пътя, по които се синтезира естрадиолът е, чрез преобразуване на тестостерона.
В репродуктивния период повечето естрадиол при жените се образува в грануларните клетки в яйчниците. Малки количества естрадиол се образуват в надбъбречния кортекс, а при мъжете в тестисите. Естрадиолът се образува не само в жлезите и при двата пола, но и в мастни клетки, където става преобразуване на тестостерона в естрадиол дори и след менопаузата. Естрадиол се образува и в мозъка и стените на артериите.
Естрадиолът има съществено значение не само за репродуктивните и полови функции, но оказва влияние и на други органи, включително на структурата на костите.
В плазмата естрадиола е предимно свързан с глобулин, асоцииращ се с полови хормони, както и с албумин. Само фракция от него е в свободно и активно състояние. В неактивно състояние естрадиола е под формата на слабо активни естрогени като естрол и естриол. Естриолът е основен метаболит в урината. Нивото на естрадиол се поддържа в организма чрез циркулирането му през чревния тракт до черния дроб от свободно в свързано състояние.
Определяне количеството на серумния естрадиол основно влияе върху активността на яйчниците. Това улеснява откриването на следи от естроген при жени с аменореа или с нарушена менструация и измерване степента на хипоесторгенност и менопауза.
Естрадиолът при жената има отношение към растежа на тъканите на репродуктивните органи и поддържа яйцеклетките в яйчника.
По време на менструалния цикъл, естрадиолът образуван от разтящия фоликул, стимулира отделяне на лавинообразно количесво лутеинизиращ хормон, предизвикващ овулация. В лутеиновата фаза на цикъла, нивото на естрадиолът и прогестеронът се движат в близки граници. Естрадиолът играе роля по време на бременността.
Естрогените са тези, които определят развитието на вторичние полови белези при жената и по-специално естрадиолът. Естрадиолът стимулира развитието на гърди, отговаря за промените във формата на тялото,което влияе на костите, ставите, мастните натрупвания. Мастните натрупвания и депа по тялото се регулират от естрадиола.
При мъжете естрогените понижават количеството на тестостерон, намаляват мускулната маса, стимулират получаването на гинекомастия, задълбочават проявата на женските характеристики и намаляват предразположението към рак на простата.

Изследване гликиран хемоглобин

Гликиран Хемоглобин ( HbA1c ).

За оценка на провежданото лечение при захарен диабет заедно с кръвнозахарния профил се използва и определяне продуктите на гликиран хемоглобин или това е неензимно гликиране на серумни протеини, фруктозамин.

Кръвнозахарният профил показва предимно дневните колебания на кръвната захар. Продуктите от неензимно гликиране (гликирания хемоглобин) дават обективна представа за нивата на кръвната захар за един по-дълъг период от време предшестващ изследването.

Гликираният хемоглобин отразява качеството на контрола върху кръвната захар за период от 4-8 седмици преди момента на изследването. Това означава, че за да са нормални стойностите на гликирания хемоглобин е необходимо нивата на кръвната захар да са били в границата на нормата 4-6 седмици преди изследването.

За да се говори за добра компенсация на захарния диабет е необходимо количествата на гликирания хемоглобин да са под 6,5 % (съобразно използвания лабораторен метод). За нормални се приемат стойности на гликирания хемоглобин в границите 4%–5.9%.

Гликираният хемоглобин е по-точен показател за оценка качеството на провежданото лечение и компенсация на захарния диабет.

С изследване на този показател се избягват редица фактори и състояния, които биха повлияли за повишаването или понижаването стойността на кръвната захар непосредствено преди изследването.

Изследване за таласемия

Таласемия ( HbA2 ) .

Адекватното снабдяване на клетките с кислород, е важно за нормалното им функциониране. Определя се от голям брой фактори - концентрацията на циркулиращия хемоглобин, намиращ се в еритроцитите, броя на еритроцитите, количеството на кислород във вдишвания въздух, състоянието на белите дробове и обмяната на газовете в тях, от работата на сърцето. Дихателната функция на кръвта се заключава в доставянето на молекулярен кислород към клетките на тъканите и органите в човешкия организъм в количества, достатъчни за осъществяване на метаболитните им потребности.

Съществено е значението на хемоглобина и еритроцитите.

Хемоглобинът е съставен от небелтъчна част – хем, с включен железния атом.

Хемът свързва кислорода и белтъка глобин. Глобинът е изграден от 4-ри полипептидни вериги, две по две идентични.

Нормалният хемоглобин е хетерогенно съединение, изградено от 3 основни съставки:

полипептидни вериги)bХемоглобин А1 (изграден от 2 alfa и beta – 96-98%
Хемоглобин А2 (изграден от 2 alfa и 2 gama полипептидни вериги) – 2-4%
Хемоглобин F (изграден от 2 alfa и 2 delta полипептидни вериги) – 1-2%

Таласемиите са наследствени заболявания, вид анемии, при които се нарушава синтеза на глобиновите полипептидни вериги. В зависимост от засегнатата верига съществуват алфа- и бета- таласемия.
Таласемията се среща сред населението на Средиземноморието, Африка, Азия, а у нас предимно в Южна България.

По-честа е бета- таласемията и тя е по-добре проучена. При нея в резултат -глобиновите вериги, аbна унаследен генетичен дефект се нарушава синтеза на това води до дефект при синтеза на Хемоглобин А1 (в най-висок процент при здравите възрастни хора). Понижаването на Хемоглобин А1 в еритроцитите се компенсира с увеличение на Феталния хемоглобин (F) и Хемоглобин А2. В резултат променените процентни съотношения на Хемоглобините: А1, А2 и F, еритроцитите са с намалено съдържание на хемоглобин и склонност към по-бързо разрушаване – това е механизма на възникване на анемията.

Когато унаследяването на е автозомно доминантно с формиране на хомозиготи има носители и на двата патологични гена и хетерозиготи – носители на един патологичен и един нормален ген, при хомозиготите – клиничната картина е характерна и анемията е изразена. При хетерозиготите – анемията е по-често скрита, като част от тези хора са само носители на дефектния ген, не боледуват, но предават аномалията на поколението си.

Изследване на урея

Урея

Уреята е краен продукт от съществено знчение при обмена на белтъци в организма. Синтезът на урея се осъществява единствено в черния дроб от CO2 (въглероден двуокис) и NH3(амоняк) . За разлика от амоняка, уреята не е токсична. Тя се разтваря добре във вода, преминава през всички мембрани, които са пропускливи за вода, поради което се разпределя равномерно в тъканите на организма.
По-голямата част от образуваната уреята се отделя чрез бъбреците, малки количества се излъчват през стомашночревния тракт и кожата.

Нормално в организма уреата е със стойности между 7 и 25 mg в 100 ml кръв. В много случаи уреята може да се увеличи над или намали под границите на нормата и изследването й може да даде ценна информация за състоянието на организма.

Концентрацията на урея се повишава над границите на нормата при:

- консумиране предимно на храна богата на белтъци; повишаване резграждането на белтъци в слeдствие на инфекции, температурни състояния, тежки травми, тумори и други;

- обезводняване на организма – обилни изпотявания, повръщане, диария и други;

- при заболявания на бъбреците и пикочните пътища – остра и хронична бъбречна недостатъчност; запушване на пикочните пътища от камъни, тумори и други.

Концентрацията на урея се понижава под границите на нормата при:

- бедна на белтъци храна;

- тежки чернодробни заболявания с нарушение в синтеза на уреята;

- по време на нормално протичаща бременност.

Концентрацията на урея може да се повиши или понижи и в многодруги случаи освен в изброените по-горе.

Изследване на хормони в панкреаса

Хормони в панкреаса
Панкреасът е издължен орган, разположен в близост до началото на тънките черва. В панкреасът или задстоманата жлеза се съдържат два ясно разграничими типа тъкани.

Като цяло анатомията и структурата на панкреасната екзокринна тъкан и канали са свързани с храносмилателния тракт. По-голямата част от панкреаса представлява тъкан с външна секреция (екзокринна тъкан), която произвежда ензими необходими за правилното смилане на храната в тънките черва. Тази екзокринна тъкан е свързана с система от каналчета чрез които произвеждат алкален секрет, който съдържа храносмилателните ензими.

Ендокринната част на панкреаса представляват клетките, които синтезират и секретират хормоните. Всред екзокринната тъкан са пръснати няколко стотици хиляди струпвания от ендокринни клетки, които произвеждат хормона инсулин и глюкагон, заедно с още няколко други хормона. Ендокринната част на панкреаса представена от струпвания от клетки, които се наричат Лангерхансови острови. Всеки човек има поне един милион такива острови като по-светла област от клетки всред тъмната ексокринна материа.

В Лангерхансови острови. се помещават три основни типа клетки, всеки от които синтезира различен ендокринен хормон.

• Алфа клетки (A cells) – секретират хормона глюкагон.

• Бета клетки (B cells), най-разпространени – секретират инсулин.

• Делта клетки (D cells) секретират хормона соматостатин, който се синтезира също така и от определен брой други ендокринни клетки в тялото ни.

Различните типове клетки в Лангерхансови острови не са разпределени последователно. Бета клетките заемат централната част и са заобиколени от „пръстен” от Алфа и Делта клетки. В тези клетки се синтезират и някои други не толкова важни хормони.

Клетките на Лангерхансови острови са добре кръвоснабдени и дейността им да секретират инсулин и глюкагон се контролира от нервни сигнали на симпатиковия и парасимпатиковия дял.

Инсулинът и глюкагонът са жизненонеобходими за поддържане хомеостазата на глюкоза. Те също така непрекъснато регулират концентрацията на глюкоза в кръвта.

По своята структура инсулинът е доста малък протеин с молекулна маса 6000 Da. Съставен е от две свързани помежду си вериги, които имат изключително консерчативна структура. Това позволява на практика инсулинозависимите болни да се лекуват с инсулин получен от други бозайници.

От медицинска гледна точка, инсулинът в частност е изключително важен – недостигът на инсулин или дефицит на инсулиновия отговор води до заболяването диабет първи тип (diabetes mellitus).

Други хормони в панкреаса

- Соматостатин

- Панкреасни полипептиди

Соматостатинът е задържащ хормон. Функцията му е да потиска секрецията на соматотропния хормон от предния дял на хипофизата. По структура е невроптид. Функциално той е антагонист на соматолиберина - освобождаващият хормон на соматотропина. Характеризира се като подтискащ хормон.

Чрез своята активност Соматостатинът:

• Спира освобождаването на растежния хормон (GH), поради което действа като антагонист на освобождаващия растежния хормон (GHRH);

• Спира освобождаването на тироидстимулиращия хормон (TSH);

• Подтиска освобождаването на стомашночревните хормони:

o Гастрин;

o Холецистокинин (CCK);

o Секретин;

o Мотилин;

o Активен пептид в лумена на тънките черва (VIP);

o Стомашен инхибиращ пептид (GIP);

o Чревен глюкагон (GIP).

• Намалява степента на изпразване на стомаха и свиването на гладката мускулатура, както и на притока на кръв в червата.

• Блокира освобождаването на хормоните на панкреаса:

o Спира отделянето на инсулин;

o Спира отделянето на глюкагон

• Блокира екзокринната секреция на панкреаса.

Изследване на с-пептид

С – пептид

С-пептидът се нарича свързващ пептид и е полипептиден фрагмент, който се откъсва от молекулата на проинсулина. По този начин се образува инсулина. Синтезира се в В-клетките на Лангерхансовите острови на панкреаса от прекурсорите препроинсулин и проинсулин.

Инсулинът и С-пептидът преминават в кръвния ток едновременно и в равни количества. Затова определянето на С-пептида дава възможност да се характеризира на функцията на В-клетките на панкреаса.
Нормалните стойности на С-пептида на гладно са 0,34 – 1,803 nmol/l ( 343 – 1803 pmol/l; 1,0 – 5,4 mkg/l ).

Определянето на С-пептид в серума се ползва с някои предимства пред това на серумния инсулин. Не се наблюдава взаимодействие на инсулинови антитела с С-пептида, както и приет екзогенен инсулин няма влияние върху отчитане нивата на серумния инсулин.

С-пептидът отразява по-точно функцията В-клетките на панкреаса, тъй като има по-дълго биологично време на полуживот и това позволява неговото определяне по минималните количества откриващи се от него в черния дроб.

При І тип диабет (инсулинозависими пациенти), както първоначалните стойности на С-пептида така и тези след стимулация (ОГТТ или глюкагонов тест) са понижени.

При ІІ тип диабет (неинсулинозависими пациенти) стойностите на С-пептида не се различават от тези на здрави индивиди. Изключение правият случаите с вторично изчерпване на функционалния капацитет на ендокринния отдел на панкреаса, когато е намалена секрецията на инсулин, респ. тази на С-пептида.

В случаите, когато измерването на серумния инсулин не може да ни ориентира при диагностициране на пациент, определяне стойностите на С-пептида е особено ценено. Това се налага:

- при определяне на собствената инсулинова секреция на болни, които премат инсулинови инжекции;

- когато се налага изключване на ятрогенно инжектиране на инсулин при болни с неадекватно високи инсулинемии (изключване на евентуално симулация);

- за откриване на инсулиноми у диабетици на инсулиново лечение;

- в процеса на някои функционални тестове за изследване ендокринния отдел на панкреаса