ВИТАМИНИ И МИНЕРАЛИ – ОПРЕДЕЛЕНИЕВитамините са органични вещества, необходими за живота. Те са от съществено значение за нормалното функциониране на организма и в малки количества не могат да бъдат произведени или синтезирани в него. Нужни са за растежа, жизнеността и доброто общо физическо състояние. Витамините се откриват в минимални количества във всички натурални продукти. Човекът трябва да получава витамини именно от тези храни или от добавките към тях. Невъзможно е да се подържа живота без наличието на всички основни витамини.
Витамините не са хапчета, повишаващи енергията и не притежават собствена калорична или енергийна стойност.
Витамините регулират метаболизма чрез ензимната система. Недостигът на един единствен може да застраши целия организъм.
Ензимите са компоненти на ензимната система, активират и регулират метаболизма и настройват организма за функциониране при висок коефициент на полезна работа.
В сравнение с поемането на други хранителни вещества, като белтъчини и въглехидрати. Количеството на приетите витамини ( дори при мегадозов режим ) е минимално. Същевременно недостигът на един единствен витамин може да постави в опасност човешкия организъм.
Витамините не могат да функционират, нито пък да бъдат асимилирани без помощта на минерали. Независимо от това, че организмът е способен да синтезира някой витамини, той не е в състояние да произведе един единствен минерал.
Активните минерали включват : калций, хлор, хром, кобалт мед, флуор, йод, желязо, магнезий, молибден, фосфор, калий, селений, натрий, сяра, и ванадий. Следи от минералите борон, силикон, никел и арсен са също така необходими за оптимален растеж и функциониране на мембраните
Минералите са от съществено значение за пълноценното абсорбиране на витамините. Така например витамин А действа оптимално с минералите калций, магнезий, фосфор, селений, и цинк. Влиянието на В – витамините също така се усилва от изброените минерали, както и от кобалт , мед, желязо, манган, калий и натрий. По отношение на витамин С петте минерала за които е доказано, че осигуряват най- висока ефективност са: калций, кобалт, мед, желязо и натрий. За витамин D това са калций, мед, магнезий, селений и натрий, а за витамин Е – калций, желязо, манган, фосфор, калий, селений, натрий и цинк.
ПРОИЗХОД НА ВИТАМИНИТЕВитамините са естествени вещества, съдържащи се в храните. Въпреки, че много от тях могат да бъдат синтезирани, по- голяма част се извличат от естествени източници.
Така например витамин А обикновено се получава от рибено масло (произлизащо от черния дроб на риби). Витамин В-комплекс – от мая или черен дроб. Витамин С е най- качествен, когато се добива от шипки, по точно от зърната или плода след падане на венчелистчетата.
Витамин Е най- често се извлича от соя, пшеничен зародиш или царевица.
СИНТЕТИЧНИ И ЕСТЕСТВЕНИ ВИТАМИНИ
Разлика между синтетични и естествени витамини съществува. Макар да съществуват данни за задоволителен ефект при употреба на синтетичните витамини и минерали, ползата от натуралните витамини на най- различни нива определено го превъзхождат. Въпреки, че резултатите от химичните анализи могат да изглеждат еднакви, естествените витамини съдържат нещо повече, по простата причина, че природата е била по- щедра към тях.
Синтетичният витамин С представлява аскорбинова киселина и само това. Естественият витамин С от шипки съдържа биофлавоноиди, т.е. целият е С- комплекс, което го прави по- ефикасен.
Естественият витамин Е който може да включва всички токофероли, а не само алфа, е по- мощен от синтетичния си дубльор.
Една субстанция, извлечена по синтетичен път би могла да предизвика реакция в химически чувствителния индивид. Докато същият материал от естествен произход ще се понася по- добре, независимо от факта, че двете вещества имам идентични химични структури.
От друга страна алергиите към цветния прашец може да се повлияят зле от естествения витамин С, които вероятно имат примеси от цветен прашец.
Независимо от това не са малко хората опитали и двете форми, които могат да свидетелстват , че честотата на стомашно- чревните разстройства е по- ниска при приемане на естествени добавки, а токсичните реакции са далеч по- ограничени когато се вземат дози, по- високи от предписаните.
Разликата между органични и неорганични не е същата като тази, между синтетични и естествени, макар, че става въпрос за едно вредно срещано недоразумение, тъй- като всички витамини са органични – това са вещества, съдържащи въглерод.
КЕЛИРАНЕКелирането е процес, чрез който минералните вещества се трансформират в смилаема форма. Обикновените минерални добавки , като костна каша и доломит, често не са келирани и се налага да бъдат обработени в хода на храносмилането, за да се образуват келати и едва тогава могат да допринесат някаква полза за организма. При много хора естествения процес на келиране протича пълноценно и поради това значителна част от минералните добавки , които те приемат са с минимален ефект.
Когато организмът не оползотворява онова, което поема т.е. не смила храната по ефективен начин показва, че само 2 до 10 % от постъпващото неорганично желязо бива фактически абсорбирано и дори и при този нисък дял 50 % от него се елиминира.
Свързването с аминолиселините келирани минерални добавки осигуряват 3 до 10 пъти по- висок процент асимилация отколкото некелираните.
П О – В А Ж Н И В О Д О Р А З Т В О Р И М И В И Т А М И Н И ВИТАМИН В1 / тиамин, аневрин/Витамин Б1 е широко разпространен в природата, най- много в зародишите и люспите на зърнените храни ( а от там и в грубите брашна и в тъмните хлябове, особено в триците ), в техните кълнове, в ядковите плодове 9 орехи, бадеми, лешници ) , в месото, черния дроб и яйчния жълтък. Млякото и млечните продукти, зеленчуците и плодовете са бедни на витамин В1. дневните нужди от витамин В1 ( 2 – 3 мг ) нарастват многократно при бременност, кърмене, тежка физическа и умствена работа, възпалителни заболявания. В организмът витамин В1 влиза в състава на редица ензимни системи и осигурява обмен на въглехидратите, мазнините и белтъчините. Спомага за превръщането на захарите в мазнини.
Недостиг на витамин В1 може да се получи при обилна употреба на захари и тестени изделия от фино брашно. Тогава в организма се натрупват токсични вещества от неправилна обмяна на въглехидратите . тези токсични вещества разстройват обменните процеси в организма, като засягат преди всичко централната нервна система , периферната нервна система, сърдечния мускул. Най- често се проявява обща отпадналост, намалена работоспособност, главоболие, нервност, безсъние, изтръпване на крайниците, намален апетит, запек. При по- тежки случай се появяват отоци по тялото. При продължителна липса на витамин В1 се развива описаната вече болест бери – бери, при която към посочените симптоми се прибавя и отслабване на паметта, силна раздразнителност, задух, учестен пулс, сърдечна декомпенсация, отоци, полиневрити, парези дори парализи.
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ С ДРУГИ ЛЕКАРСТВА Витамин В6 затруднява фосфолирането на витамин В1 и превръщането му в активна форма. При смесването му с антибиотици и стрептомицин в една спринцовка, антибиотиците се разгрупират. Смесването на витамин В1 с никотинова киселина в една спринцовка води до разрушаване на витамин В1.
Витамин В1 в някой случай води до повишаване на чувствителността / възбудимост /, страх, главоболие, тревога, безсъние, алергични реакции – сърбеж, обриви / уртикария/, оток на Квинке.
При дозиране на високи дози може да доведе до РР- авитаминоза /пелагра/.
ЛЕКАРСТВЕНИ ФОРМИ Синоними: Vitamin B1 ( pharmacia Co), Vitamin B1 ( sopharma), Aneurin – AS (A.S.), Benerva ( Roche), Betabion ( Marck), Bevitine ( Rhone-Poulenc Rorer), Thiamine hydrochloride ( Elkins Sinn), Vitamin B1 ( Chinoin), Vitamin B1 ( Delagrange), Vitamin B1-Ratiopharm ( Ratinopharm).
Лекарствени форми: Vitamin B1(Pharmacia – Co) – tabl.x 50 mg et h 100mg; Vitamin B1 ( Sopharma) – amp. X 5mg/1ml, 50mg/2 ml et x 80 mg/2 ml;
Дозировка: Дневната доза за възрастни е 1,1 – 1,5 мг, за бременни и кърмачки дозировката е 1,5 до 1,6 мг дневно. При заболявания, стрес, оперативни интервенции дозата се увеличава.
При заболявания с лечебна цел витамин Б1 се прилага перорално или мускулно в доза по 100 300 мг дневно. Не се препоръчва венозно приложение тъй като в 6% от случаите настъпване на колабс и анафилактични прояви. В големи дози може да прдизвика – блокиртане на вегетативните ганглии. Срокът на лечение е около 30 – 40 дни.
Профилактично се препоръчва доза от 5 – 10 мг за 24 часа.
ВИТАМИН В2 (рибофлавин)В най- голямо количество витамин В2 се съдържа в млякото и млечните продукти, вътрешностите, месото, рибата, яйчния жълтък, в хайвера, в по- малко количества в зърнените храни, доматите, пипера, спанака, зеления грах, фасула, гъбите, водораслите. Както повечето витамини от групата на водоразтворимите витамин В2 е проензим – участва като съставна част на редица окислителни ензими, които регулират процесите на окислението в клетките. Това определя неговото участие в обмяната на въглехидратите и мазнините и ролята му в синтеза на белтъците. Той е наречен фактор на растежа, понеже едно от най- важните биологични свойства е влиянието му върху растежа на развиващите се организми. Поради това витамин В2 е особено необходим за децата.
За разлика от много други витамини недостигът на витамин В2 не е свързан с демонстративно изразена клинична картина на някоя определена болест. Смущенията са твърде общи: забавяне на растежа, намаляване на телесната маса на децата, дерматити, възпаление на лигавицата на очите със сълзетечение, намаляване остротата на зрението, промяна на бялата и червена кръвна картинаи др. Има обаче симптоми, които макар, че не са специфични, но карат да се мисли за наличие на хиповитаминоза или авитаминоза В2. това са напукванията на устните и появата на малки язвички в ъглите на устата ( хейлит ).
Приложение: прилага се с профилактична и лечебна цел при недостиг на витамина.
При желязодефицитни анемии се прилага съвместно с железни препарати, особено при синдрома на Plumer – Winson.
при стоматити, хейлпза, ангулисинфекциозна и др.
при диабет
при порфинурия
при нарушена акомодация
при различни дерматози у деца, предизвикани от недостатъчно хранене
при смущение растежа на кърмачето и др.
ВИТАМИН В6 (пиридоксин)Това е група от няколко витамини, които в организма се превръщат един в друг: пиридоксин, пиридоксал, пиридоксамин. Устойчив е на висока температура, като не изгубва активността си в много кисела и силно алкална среда. Разрушава се обаче на светлина. Участва в обмяната на белтъците, мазнините и въглехидратите. Най- богати на витамина са дрождите, зърната на житните храни, фасулът, картофите, черния дроб, мускулите. В малки количества се образува от микробната флора в червата.
При недостига му се нарушават обменните процеси в организма. Клиничната картина не е характерна за специални заболяване. Проявява се със загуба на апетита, раздразнителност сънливост, гадене, повръщане, дерматит, конюктивит, хипохронна анемия, смущения в сърдечната дейност.
Приложение : Прилага се с профилактични и лечебни цели особено на хопивитаминоза В6 в съчетание с другите витамини от В група. За лечение на сидеробластна анемия, агранулоцитоза, лъчева болест и други заболявания на кръвните клетки.
Използва се за профилактика и лечение на невропатиите които са анагонисти на витамин В6.
При захарен диабет в съчетание с антидиабетични средства
При атеросклероза
При лъчева болест
ВИТАМИН В12 ( цианкобаланин, антианемичен фактор)Първото от допълнителните му названия подсказва за твърде сложния химичен състав на витамин В12, а второто (антианемичен фактор)му е дадено поради неговата роля при пернициозната анемия и нейното лечение. Притежава силно кръвотворно действие, осигурява зреенето на червените кръвни клетки. Освен това стимулира регенерацията на тъканите и органите в тялото. Съществуват данни, че участва в синтеза на белтъците.
В човешкия организъм постъпват главно с животински храни: черен дроб, бъбреци, месо, риба, сирене извара, и по- малко с растителни продукти: лук, ягоди, касис, гъби, и др. при болни от пернициозна анемия витамин В12, приет с тези храни не може да попадне в организма и да упражнява своето защитно действие срещу анемията, защото при тези болни липсва т.нар. вътрешен фактор на Касъл, който нормално се секретира от лигавицата на стомаха. Този фактор се свързва с витамина ( явяващ се външен фактор), предпазва го от асимилиращо действие на бактериалната флора на червата, осигурява неговото постъпване в организма. За това при болни от пернициозна а немия витамина трябва да се инжектира мускулно или да се дава през стомаха, но не в смес със стомашен сок, който го предпазва от тази бактериална асимилация. В организма основното депо на витамина е черния дроб, а упражнява въздействието си в костния мозък. Авитаминоза В12 с нейните последици може да се развие при продължително вегетарианско хранене, особено при пълно вегетарианство.
Приложение: витамин В12 е основно лечебно средствона мегалобластни анемии, у бременни, анемии след резекция на стомаха по различни причини, при чернодробни заболявания, при отравяне с олово, при алиментарна анемия, както и при физическо и психическо пренатоварване. Освен това с успех се прилага при неврити (полиневропатия), при диабет, алкохолизъм и други етиологични фактори. Добри резултати се получават при херпес зостер, остеопороза и много други заболявания.
ВИТАМИН В13 (Aciolum oroticum)
Витамин В13 (оротова киселина) и нейната калиева сол имат подчертано витаминиподобно действие. Участват и подпомагат анаболните и регенераторните процеси в организма. Те са прекурсор на пиримидиновите бази, вземащи участие в биосинтезата на нуклеиновите киселини, отговорни за белтъчния синтез. Подобряват апетита и поносимостта към някой лекарствени препарати, усилват възстановителните процеси и укрепват организма. Калиум оротикум има антиаритмично и диуретично действие.
Приложение: Използва се за лечение на редица заболявания.
При заболявания на черния дроб – хронични хепатити, чернодробна цироза преди поява на асцит.
При заболявания на сърдеяно- съдовата система – хронична сърдечна недостатъчност, атеросклероза, миокардитен ингаркт, ритъмни нарушения и др.
При обмяна на веществата – дипротеинемия, затлъстяване, уратна литиаза, подагра и др.
При остра и хронична интоксикация
Противопоказания: Препаратът не се прилага при иктер, при чернодробна цироза в стадии на декомпенсация/ поява на асцит/, тежки бъбречни заболявания и др.
ВИТАМИН 15 ( Acidum pengamicum) Витамин В13 има витаминиподобно действие. Водно разтворим. В някой страни не се използва. Съдържа се в: бирена мая, нелющен кафяв ориз, житни растения, тикви и сусамено семе.
Действие: пангамовата киселина и нейната калиева сол /калгам/ оказват благоприятно влияние върху обмяната на веществата. Участват в процесите на метилиране и трансметилиране. Имат липотронен ефект. Активирта различните ензимни системи. Увеличават креатинфосфата в мускулите и миокарда, а така също и гликогена в мускулите и черния дроб.
Приложение: прилага се при различни заболявания
При изхимична болест на сърцето с или без недостатъчност
Атеросклероза на долните крайници
При лустичен аортит
При белодробен емфизем, пневмосклероза с прояви на белодробно- сърдечна недостатъчност.
ВИТАМИН В10- известен като фолиева киселина Има сложен химичен състав в който влизат аминобензоена киселина, глутаминова киселина и птерин. Играе важна роля в процесите на организма, тъй като директно или в състава на някои ензими и на свой производни участва в синтеза на редица важни съединения, в някой случай с витамин С или В12. Указва кръвотворно действие и при неговия недостиг или липса се развива анемия подобна на педициозната анемия при липса на витамин В12. могат да се развият също и левкопения, тромбопения, стоматит, гастрит, ентерит и други заболявания. Ролята му в синтеза на белтъците прави много важно неговото участие в развитието на плода в утробата на майката и на детския организъм.
В най- голямо количество се съдържа в листата на зеленчуците ( названието му произлиза от „фолиум” – листа) и в плодовете, съдържа се също в зърнените и бобовите храни. От животинските продукти го съдържа най- много черния дроб, мускулите, сиренето, хайвера и др.
ВИТАМИН С (аскорбиова киселина)
Витамин С заема особено важно място в групата на витамините, особено когато се касае за храненето на населението от умерения пояс, в това число и на населението на нашата страна. Не случайно той е най- популярния сред всички витамини. Много често хората говорейки за витамини, разбират витамин С.
Участвайки в окислително – възстановителните процеси в организма, аскорбиновата киселина осигурява правилното протичане на множество функции: обмяна на белтъците и въглехидратите, поддържане на нормалната еластичност и пропускливост на кръвоносните съдове, формирането на съединителната и костната тъкан, повишаването на съпротивляемостта на организма при простуда и инфекции и т.н. той регулира също и обмяната ха холестерола и с това оказва профилактично действие срещу атеросклерозата.
В днешно време масовите заболявания от истински скорбут могат да се развият само при изключителни обстоятелства, за това пък все още не са редки различните степени на С- хипо- витаминоза, включително и сред населението на икономически развитите страни. Това състояние се проявява главно с лека физическа и умствена умора, кървене на венците после в подкожието, склонност към простудни заболявания. Освен поради недостиг на витамин С в храните това състочние може да настъпи при затруднена резорбация на витамина при гастрит, ентероколит и други заболявания.
Честотата на С- хиповитаминозитее свързано с особеностите на разпространението и съхраняването на витамина. Той не се съдържа в зърнените храни, а съвсем малките му количества в месото и млякото на домашните животни, рибата и яйцата също нямат практическо значение. Основни вносители на витамин С в организма на човека са зеленчуците и плодовете. От тези зеленчуци и плодове, които се отглеждат у нас или могат да се доставят от пазара ни, особено богати на витамин С са шипките, касисът, пиперките (особено червените), доматите, спанака, зеления лук, марулята, цитрусовите плодове.
Аскорбиновата киселина лесно се окислява и преминава в съединения, които нямат витаминна стойност. Окисляването протича особено бързо в алкална, а даже и в неутрална среда. Киселата среда обратно, я предпазва от разпадане и в такава среда тя може да издържи нагряване до 100%С. органичните киселини на туршиите и киселото зеле благоприятстват за по- дълго запазване на витамин С в тези продукти. Солите на тежките метали (мед, желязо, сребро и др.) катализират окисляването на аскорбиновата киселина и за това при присъствието дори и на малко количества от тези соли ( или при съхраняването и на продуктите в метални съдове) витаминът бързо се превръща в своите неактивни форми. Аскорбиновата киселина се окислява и под действието на ензимите, които нормално се съдържат в зеленчуците и плодовете, ако продуктите не се консумират или сварят след набирането им. При нагряването, тези ензими лесно се разрушават. Бланширането на зеленчуците и плодовете (краткотрайното им потапяне във вряща вода) също разрушава ензимите и запазва витамина. Поради склонността на аскорбиновата киселина да се окислява, съдържанието и в продуктите е променливо. Тези промени могат да се дължат и на различните почвени и климатични условия, на сортовете, на сезона.
В снабдяването на организма с витамин С има известна сезонност: през зимно- пролетния сезон съдържанието му в туршиите и другите зеленчукови и плодови консерви не е достатъчно да осигури необходимия му внос и се появяват симптоми на хиповитаминоза.
Но на сезонни колебания е подложено не само количеството на аскорбиновата киселина в организма, но и на други витамини, например на А и Д. За витамин Д това е лесно разбираемо, тъй като той се синтезира от неговите провитамини при облъчването на тялото от слънчевите лъчи. Една от причините за сезонните колебания в наситеността с витамин А е приемането на по- голямо количество каротин , неговия провитамин, със зеленчуците през лятно- есенния сезон. Някои от признаците на С- хиповитаминозата – бърза уморяемост, намалено съпротивление при простуда и инфекциозни заболявания, не са строго специфични за недостатъчност на само на аскорбиновата киселина. в една или друга степен те се проявяват и при недостатъчност на други витамини. Късните зимни и пролетни месеци са времето, когато организма обеднява на различни витамини и за това тези явления на умора и по- голяма заболеваемост най- често се наблюдават през този сезон. На населението те са известни като пролетна умора.
Предимства:
Помага да се запят в здраво състояние капилярите, венците и зъбите
Способства всмукване на желязото
Способства заздравяване на рани, лечение на изгаряне, срастване на кости
Предпазва и лекува скорбут
Един от компонентите за лечение на анемия и особеностите на желязодефицитните анемии
Съкращава изработката на сводни радикали
Допълнителни предимства:
Предпазва намалява симптомите на хремата и други инфекции
Предпазва от някой форма на рак
Намалява количеството на холестерола
Предпазва от сърдечни заболявания
Предпазва от образуване на тромби
Предпазва от алергии
Намалява симптомите на артрит, кожни язви, алергични реакции
Предпазва от появата на херпесни инфекции на очите и гинеталите
Намалява интоксикацията, възникваща при употреба на алкохол и наркотици
Способства за лечение на рани от дълго лежане
Забавя процеса на общо стареене
Повишава мъжката потентност
Допълнителни потребности:
Лица, употребяващи нискокалорична или недостатъчно богата на хранителни вещества храна, а също и тези, които изпитват повишена потребност от хранителни вещества
Лица по- възрастни от 55 години
Злоупотребяващи с тютюн, алкохол и наркотици
Лица страдащи от изтощителни хронични заболявания, остра немощ, туберкулоза
Лица намиращи се дълго време в стресово състояние
Неотдавна понесли хирургическа операция
Лица с частично отделен стомашно-чревен тракт
Прекарали тежки травми и изгаряния
Пациенти на хемодиализа
Работници в токсично опасни условия
Изпитващи първи симптоми на инфекциозни заболявания
Симптоми на дефицит:
Скорбут, мускулна слабост, подпухнали венци, клатещи се зъби, умора, депресия, подкожни кръвоизливи, кървящи венци
Чети хематоми
Подути и болезнени стави
Носни кръвотечения
Анемия, слабост, бледост
Чести инфекциозни заболявания
Бавно заздравяващи рани
Използване – характер на действие на витамина
Необходим е за образуване на колаген и възстановяване на тъканите
Необходим е за метаболизма на фениланина, тирозина, фолиевата киселина, желязото
Способства за използването на въглеродите, синтез на мазнини и протеини, сехранява целоста на стените на кръвоносните съдове
Укрепва кръвоносните съдове
ВИТАМИН РР ( ниацин, никотинамид, никотинова киселина)
Витамин РР влиза в състава на различни ензими, осигурява широк брой обменни процеси в организма. При неговия продължителен недостиг в храната и особено при неговата пълна липса се развива болестта пелагра.характеризират я с „трите Д”: дерматит, диария и деменциа (слабоумие). Дерматитът се проявява със зачервяване на кожата в откритите за слънцето места по тялото. Намалена секреция в червата и стомаха води до нарушено смилане и резорбация на храната с диария; съпътства се с възпаление на езика ( глосит). Деменцията е напреднала форма на смущение в нервната система, изразяваща се с раздразнителност, отпадналост, нарушени рефлекси, психически смущения. Заболяването може да завърши със смърт.
Витамин РР е термостабилен запазва се при изваряване на продукта. В организма постъпва главно със зърнени храни и по- малко с бобовите, с някой зеленчуци и животински храни ( черен дроб, бъбреци, риба). При неговия недостиг или липса в храната организма е в състояние да го синтезира сам, обаче за тази синтеза му е необходима аминокиселината триптофан. Ако основната храна на населението е царевичния хляб, чиито белтък е много беден на тази аминокиселина , сред това население се развива глад за РР и болестта добива масово разпространение.
Приложение: прилага се профилактично и за масово лечение за авитаминоза РР (пелагра).
При заболявания на стомаха и червата, гастрит, ентерит, колит, диария, хепатит
При заболявания на кожата – дерматози при заболявания на черния дроб и алкохолизъм, ексфолиативни еритродерми,. При слънчева и рентгенова еритема, алергични и кожни обриви, лупус еритематодес, токсични и медикаментозни дерматози и др.
БИОТИН ( витамин Н ) ЕСТЕСТВЕНИ ИЗТОЧНИЦИ
Фъстъци
Фъстъчено масло
Банани
Кафяв ориз
Грах лющен
Грах зелен
Гъби
Кокоше месо
Сьомга
Масло каймак
Бадеми
Мляко
Морски мекотели
Месо различно
Овес
Овесянка
Орех гръцки
Орехи
Черен дроб
Бирена мая
Скумрия
Соя
Сирене
Леща
Яйца, приготвени
Приимущества:
Способност за образуване на мастна киселина
Облекчава метаболизма на аминокиселините и въглеводородите
Подържа в нормално състояние потните жлези, нервната тъкан, костния мозък, мъжките семенни жлези, клетките на кръвта, кожата, косата
Минимизира симптомите на дефицит на цинка
Допълнителни преимущества:
облекчава мускулните болки
намалява депресията
Потребност от допълнителен прием:
Лица, употребяващи големи количества яйца които съдържат веществото авидин, подтискащи биотина. В процеса на приготвяне на яйцата това вещество се разрушава и проблема отпада.
Симптоми на дефицит:
Дефицит се проявява изключително рядко.
У децата:
- Сухо белене на кожата на главата и лицето
У възрастните:
- Умора
- Депресия
- Гадене
- Загуба на апетит
- Загуба на мускулни рефлекси
- Гладък и блед език
- Изпадане на косите
- Повишаване на нивото на холестерола в кръвта
- Анемия
- Конюктивит
- Увеличаване на черния дроб
Използване:
Характер на действие на витамина
Биотина е необходим за нормалния ръст, развитие и поддръжка на здравето.
Чревните бактерии произвеждат биотин в достатъчно за организма количество, ето защо здрави възрастни лица не се нуждаят от допълнителни количества.
Взаимодействие с други вещества:
Тютюн: Подтиска всмукването. Пушещите се нуждаят от допълнителен прием на биотин.
Алкохол: Влошава всмукването.
Храна: Употребата на значителни количества яйчен белтък може да доведе до биотинова анемия. Яйчният белтък съдържа авидин, прпятстващт смукването на биотина.
ВИТАМИН К3 ( menadion natrii bisulfas)
Витамин К3 е водноразтворим, получава се синтетично. В черния дроб спомага за синтеза на протромбина, факторите на съсирването на кръвта – VII, IX, X. Ускорява съсирването на кръвта, повишава протромбина и плазмата.
При прилагане на витамин К3 за лечение положителен резултат настъпва след 2 – 3 дни, поради бавно активиране на ензимните системи на черния дроб. Резорбира се бързо, метаболизира черния дроб, преминава през плацентата. Излъчва се чрез жлъчката и урината.
Приложение: прилага се при лечение на липса на витамин К3 и хеморагии. С профилактична цел се прилага при различни състояния:
малабсорбации
при продължителна терапия с широкоспектърни антибиотици
при лечение с високи дози с антокеагуланти
при жлъчни фистули, обструкция
при интоксикация с ретицидни препарати
ВИТАМИН N ( липоева киселина)
Действие: липоевата киселина / витамин N/ действа приблизително като витамините от група В. По своята същност представлява ензим ,който заедно с кокарбоксилазата в окислителното декарбоксилиране на пирогроздената киселина и алфакетокиселините и играе значителна роля в енергообразуването в организма. Регулира липопротеиновата и въглехидратна обмяна. Действа благоприятно върху чернодробната функция , при отравяне действа дезинтоксикиращо.
Приложение:
Атеросклероза
Исхимична болест на сърцето
Мозъчно- съдова болест
При вирусен хепатит, хроничен хепатит, цироза на черния дроб
Диабетен полиневрит
Интоксикация с тежки метали
ВИТАМИН НРазтворим във вода. Естествени източници са : говежди черен дроб, жълтък от яйце, соево брашно, бирена мая, нелющен ориз, мляко, бъбреци и др.
Действие:
Витамин Н е съставна част на ензим участващ в процесите на карбоксилиране и декарбоксилиране. Стимулира зарастването на кожата. Участва в обмяната на мастните киселини. Витамин Н е необходим за протичане на нормалните процеси в нервната система. Има липотронна активност.
Приложение:
Алопеция
Себороични дерматити
ВИТАМИН U (medexport)Витамин U представлява активиран метионин със значителен енергиен заряд. Участва в синтеза на холин, креатенин, адреналин, метилиране на ДНК и РНК и други, доставяйки метилирани радикали. Стимулира цялата стомашна и чревна лигавица.
Действие:
Повишава продукцията на гастромукопротеина и устойчивостта на стомашно- чревната мукоза против агресивното действие на солната киселина. установено е , че има и антиалергични и антихистаминови качества.
Приложение:
Прилага се при лечение на дуеденална язва, хроничен гастрит, хепатит, хронични рецидивиращ стоматит. Благоприятен ефект оказава при недостатъчност на секретерната функция на стомаха.
ПО- ВАЖНИ МАСТНОРАЗТВОРИМИ ВИТАМИНИ Витамин А ( ретинол, аксерофтол )Дадените още две имена на витамин А ( ретинол, аксерофтол ) съответстват на две от неговите функции в организма. Ретинол произлиза от „ретина” – чувствителния към светлината слой в окото. Този слой съдържа в себе си веществото зрителен пурпур или родопсин, което е съединение на белтъка с ретинола. Родопсинът осъществява адаптацията на зрението към по- силно или по- слабо осветление. При недостатъчен внос на витамин А в храната, родопсин не може д а се образува и зрението в мрак отслабва, развива се и така наречената „кокоша слепота”- ( хемералопия ). При тежка авитаминоза се развива и перфорация на очната роговица и ослепяване.
Второто название, аксерофтол или антиксерофталмичен фактор, антиксерофталмичен витамин , е свързано със способността на витамин А да поддържа влажността и антибактериалните свойства на лигавицата на очите. Но не само на очите. При неговата липса кожата също става суха, развива се хиперкератоза, склонност към пиодермии, фурункули. В дихателните органи се развиват упорити ринити, ларинготрахеити, бронхити, пневмонии. В харносмилателната система се нарушава стомашната секреция, развиват се гастрити и ентероколити. В пикочните пътища могат да се развият пиелити , уретити, цистити.
Витамин А е необходим и за нормалния растеж на тялото. При недостиг на този витамин в храната на растящия организъм се задържа неговия ръст. Това е, защото при неговата липса се нарушават нормалните процеси и в други органи и тъкани: синтезата на нуклеинови киселини и на белтъци, обмяната на мзнини и на минерални вещества, увреждат се клетъчни мембрани, ензимните процеси.
В днешно време изразени форми на пълна липса на витамин А в организма, т.е. на авитаминоза А, се срещат само в икономически изостаналите райони, обикновено придружаваща белтъчно- енергийна недостатъчност. Страдат най- често децата. Уврежданията на лигавицата и роговицата на очите са едни от най честите причини за слепотата сред населението в тези райони.
От продуктите не храненето в нашата страна особено богат на витамин А е черния дроб, но постоянен източник, макар и с по- малко съдържание в тях, са жълтъците на яйцата , млякото, млечните продукти , кравето масло. Много високо е съдържанието му в рибеното масло. Растителните продукти не съдържат витамин А, но човешкия организъм го произвежда от техните каротини, особено от бетакаротин, но от някои други растителни пигменти. Такива вещества се наричат провитамини. Според някой определения с каротин могат да се покрият от 75% от нуждите на организма от витамин А.
Известни са случай на отравяне с големи дози на витамин А (хипервитаминоза А). такива отравяния са се развивали при хранене с черен дроб на някой морски риби, които са много богати на този витамин. Отравяне може да се получи и при приемане на големи дози лекарствени препарати на витамин А. клиничната картина протича с гадене, повръщане, диария, силно главоболие, тежко общо състояние.
КАРОТИНМастноразтворимият растителен пигмент каротин провитамин А – от него в организма се синтезира витамин А. съществуват три каротина: алфа, бета и гама. От приетия с храната бетакаротин около 1/3 се резорбира от чревната стена. В организма от две негови молекули се синтезира една молекула витамин А. Следователно по витаминна активност , съдържащия се в приетата храна бетакаротин съответства на 1/6 от тази на витамин А. другите негови форми (алфа и гама) са със значително по- слаба такава биологична активност.
От растителните храни в най- голямо количество го съдържат морковите, от където той е получил своето название – „карота” на италиански означава морков. В по- големи коли чества го съдържат и други жълто и червено оцветени плодове и зеленчуци.: шипка, тикви, червени домати, червени пиперки, кайсии, вишни, малини, но също и листниковите зеленчуци: спанак, коприва, киселец, лапад, лобода, листа на цвекло и др.
Преимущества:
Способства за избавяне от много разстройства, предпазване от кокоша слепота и развитие на родописина
Способства ръста на костната тъкан, зъбите, репродукцията
Способства формирането и подържането в здраво състояние на кожата, косата, лигавицата
Повишава съпротивата на организма към респираторни и други инфекции /вкл. Морбили в сраните от третия свят/
При външно приемане помага при лечение на възпаление на мастните жлези импетиго, фурунколоза, карбункули, открити язви
Допълнителни преимущества:
Подпомага контрола при развитие на глаукома
Защитава от проява на замърсяване на околната среда и смог: бетакаротина действа като антиоксидант
Ускорява лечението
Помага избавянето от старчески пигменти петна
Укрепва имунитета
Способства за заздравяването на повредена кожа, порязване и рани
Един от способите за борба с хипертириозата
Потребност от допълнителен прием:
Лица, използващи малко калориина или не достатъчно богата на хранителни вещества храна, а така също изпитващи повишена потребност от хранителни вещества
Злоупотребяващи с алкохол и наркотици
Лица страдащи от изтощителни хронични заболявания или подържащи висока температура
Продължително време страдащи от стрес
Неотдавна прекарали хирургическа намеса
Прекарали тежки травми и изгаряния
Недоносени деца със слаб имунитет
Симптоми на дефицит:
Кокоша слепота
Отсъствие на сълзоотделяне
Влошаване на зрението с възможна слепота в случай на остър дефицит при отсъствие на лечение
Предпазва от инфекции, особено от респираторни
Суха, лющеща се кожа
Загуба на тегло
Лош ръст на костите
Увреждане на зъбния емайл
Диария
Забавен растеж
Пришки
Безсъние, чувство на умора
Използване:
Характер на действие на витамина
изключително важен за нормалната работа на ретината на очите
взаимодейства с цветния пигмент на ретината с образуване на родопсина, необходим на зрението при недостатъчно осветление
може да встъпи в ролята на кофактор и ензимните системи
необходим за растежа на костите, обезпечава функциите на яйчниците, ембрионалното развитие, за регулиране ръста, деференциация на тъканите
ВИТАМИН D (калциферол)Всъщност това е групата на няколко витамина с антирахитично действие, от които с най- изразено такова действие са витамините D2 (ергокалциферол) и D3 (холекалциферол). Всички те са производни на стеролите. Ергостеролът е провитамин на витамин D2, а 7 – дехидрохолестеролът е провитамин на витамин D3.превръщането на провитамините в съответните витамини се извършва под действието на ултравиолетовите лъчи на слънчевата светлина в кожата, но става и в черния дроб и бъбреците. Витамин D2 улеснява преминаването на калциевите и фосфорните соли от червата във вътрешността на организма. Витамините от тази група подържат и нормалната концентрация на калций и фосфор в кръвта. Двата витамина играят важна роля в постъпването на калциевите и фосфорните соли в костите за тяхната калцификация. А още по- ефикасно правят това калцифициране продуктите на метаболизма (на окисляването) на тези витамини, който метаболизъм също се извършва в черния дроб и бъбреците.
С животинските храни , главно с черния дроб, особено тези на робите, с хайвера, а рибеното масло, яйчния жълтък, кравето мляко и други животински продукти се приема главно витамин D3. обаче нуждите на човешкия организъм от витамин D се задоволяват главно с провитамина на витамин D2, съдържащ се в растителните храни, главно в маслиненото масло и други растителни масла, маслините, някои листни зеленчуци и плодове. Него организмът превръща във витамин D2.
При не достатъчно постъпване на витамин D в организма и недостатъчно слънчево облъчване се развива рахит. В основата на това заболяване е развитие на хипокалцемия (понижено количество на калция в кръвта) поради не постъпване на калций в организма и извличането му от костите. В тях се развива остеопороза (намалена плътност) и остеомалация ( омекване). В гръбначния стълб и долните крайници се развива изкривяване , гръдния кош се деформира. Поради изтъняване могат да се деформират и костите на черепа. Заболяването най- често се развива през зимния сезон, поради намаляване на слънчевото облъчване през този сезон. Най- често страдат децата, особено кърмачетата и недоносените деца.
ВИТАМИН D3 (Cholecuciferol)Витамин D3 се образува в кожата от 7- дехидрохолестерол под въздействието на ултравиолетовите лъчи. В кръвта циркулира в комплекс с плазмения витамин D – свързващ глоболин, който се синтезира в чения дроб. В черния дроб се хидролизира под въздействието на микроземалната моноксигеназа и се превръщат в 25 – оксихолекалциферол – 25 /ОН/D3, който циркулира в кръвта. Свързан с плазмения витамин D- свързващ глобулин се отнася в бъбреците, където се метаболизира., като се осъществява се осъществява синтеза на биологично активните метаболити на витамин В3 – 1,25 – диоксихолекалциферол /1,25/ОХ2D3 и 24,25 – диоксихолекалциферол /24,25/ОХ/2D3, които имат хормонална активност. По- голяма физиологична активност има 1,25/ОХ/2D3. той действа на:
а) тънките черва – увеличава резорбацията на калция и фосфатите
б) на костите на скелета – стимулира остеокластичната активност , което води до резорбация на костта и мобилизация на калция
в) на бъбречните туболи - стимулир арезорбацията на калция и фосфатите
г) щитовидните жлези
Приложение:
При остеопороза, остемелация, хперпаратиреидизъм, за ускоряване образуването на фрактури, туберкулоза на бъбреците и ларинкса, при спазмофилия и хипокалцемична тетания, за профилактика и лечение на рахит.
ВИТАМИН Е ( токоферол)Известни са 7 токофероли, от които най- активни са алфа, бета и гама – токоферолите. Синтезира се от тъканите на растенията и се съдържа в листните зеленчуци (зелето, салатите, спанака, магданоза, някой водорасли и др.), по- малко в някой плодове (ябълките, крушите), също в морковите, бобовите храни и др. богати са растителните масла, млечните продукти, рибата. Устойчив е на температура да 175 градуса С, на киселини и основи, разрушава се от ултравиолетовите лъчи. В червата се всмуква само в присъствието на мазнини. В организма оказва силно антиокислително действие, запазва от окисление витамините А и С, ненаситените мастни киселини и други съединения. Стимулира активността на редица ензими, синтезата на белтъците, на някой техни аминокиселини, дейността на мускулатурата и нервната тъкан и особено на половите органи: образуването на полови хормони, оплождането, износването на плода. Названието токофероли произлиза от гръцката дума „токос” – потомство и „феро” – нося. Нуждата от витамин Е е повишена при бременност, в пубертета, в климактериума и при кърмачета.
Естествени източници:
Авокадо
Фъстъци и фъстъчено масло
Кафяв ориз
Цветно зеле
Витаминизиран хляб от житни растения
Гръцки орехи
Зародиш от пшеница и масло от тях
Царевица
Царевично масло и маргарин
Горски орехи
Бадеми
Семена от слънчоглед
Соево масло
Аспержа
Памучено масло
Спанак
Преимущества:
Способства нормалния ръст и развитие на организма
Отстранява и предпазва от Е – авитаминоза деца, а така също и новородени с малко тегло
Предизвиква окислението в организма на свободните радикали
Действа като противодействащ съсирването на кръвта агент
Способства за нормално образуване на червените кръвни телца
Способства за рециркулацията на витамин С
Намалява риска от летален изход при инфаркт на миокарда при мъже
Предпазва от рак на простатата
Повишава имунитета , особено при лица, изпитващи Е- авитаминоза
Антиоксидант при рак, болно сърце, тъкани, образуващи свободни радикали в организма
Допълнителни предимства:
Намалява симптомите на фиброзно – кистозните заболявания на млечната жлeза
Намалява проблемите на кръвообращението на долните крайници
Предпазва коронарно – артериалното заболяване на сърцето
Способства за висока полова активност
Повишава силата и издръжливостта на мускулите
Способства за заздравяване на рани и изгаряния
Забавя процеса на стареене
Намалява симптомите на менопауза
Подпомага при пчелно ужилване
Намалява размера на следоперативните шевове
Повишава спортните показатели
Предпазва от обриви
Предупреждава проблема с очите и белите дробове при новородените с малко тегло, а така също така в недоносените деца
Лекува кожни заболявания асоциирани с лупос
Понижава нивото на глюкозата в кръвта в някой болни от диабет
Предпазва от дегенерация жълтия цвят на катарактата
Необходимост от допълнителен прием:
Лица, използващи малко калорийна или не достатъчно богата на хранителни вещества храна, а също така които изпитват повишена потребност от хранителни вещества
Лица, по- възрастни от 55 години
Злоупотребяващи с алкохол и наркотици
Страдащи от продължителни и изтощителни заболявания
Такива, които са изпаднали за продължително време в стресова ситуация
Неотдавна прекарали хирургическа намеса
Страдащи от болести на черния дроб, жлъчните пътища и задстомашната жлеза
Прекарали на скоро тежки травми и изгаряния
Страдащи от хипертериоза
Подложени на рискове от инфаркт на миокарда
Страдащи от муковисцедоза
Страдащи от глуатенова болест
Симптоми на дефицит:
В недоносени бебета и деца:
Раздразнимост
Хемолитична анемия
Воднянка
Във възрастни:
Вялост
Невроза
Апатичност
Неспособност да концентрират вниманието си
ВИТАМИН К (филохинон)Открити са няколко вещества с действие на витамин К. от тях най- разпространеният, витамин К1, се съдържа в растенията, особено в листата на дивия кестен, зелето, доматите, ягодите, морковите, тиквата. Съдържа се също, макар и в по- малки количества в някой животински организми в някои животински организми, свинския черен дроб, мускулите, бъбреците, слеската. Другият витамин К2, се синтезира от нормалната бактерийна флора в червата на човека и животните. При нормални условия, количеството, в което тази микрофлора го произвежда , е достатъчно да покрие нуждите на организма, обаче при някой заболявания на стомаха и червата свързани с диария или при унищожаване на тази микрофлора при вземане на антибиотици, образуването на витамина може да се подтисне. Витаминна недостатъчност може да се развие и при заболявания, при които е възпрепятствана резорбацията му през чревната стена: ентероколит, панкреатит, хепатит и др.
В организма витамин К играе важна роля в процесите на кръвосъсирването ( антихеморагичен витамин), като участва в синтеза на протромбина и други белтъци, осигуряващи кръвосъсирването. Но той стимулира синтезата и на други важни биологично активни вещества, които не са свързани с кръвосъсирването като хистамин, серотонин, ацетилхолин и др. А със стимулиращото обновяване на белтъците той спомага за бързо заздравяване на рани, увреждания от изгаряния и др.
ВИТАМИНИТЕ В НАШЕТО СЪВРЕМИЕ
За съжаление съвременния човек трудно ще се оправи без допълнителен прием на поливитамини. По данни на лабораторията за витамини и минерални вещества на Академията на медицинските науки на Русия , 70 до 100 на сто от хората страдат от недостиг на витамин С. при 40 80 на сто е регистриран недостиг на витамини от групата В и каротин. При повече от половината бременни жени се наблюдава дефицит на фолиева киселина и витамин В6.
На какво се дължи този недостиг на витамини? През последните десетилетия в резултат на развитието на цивилизацията двойно е намаляло изразходването на енергия от човека. С толкова трябва да намалее и употребата на храна. В противен случай са неизбежни преяждането, наднорменото тегло и затлъстяването. А това е най- прекия път към захарния диабет, хипертоничната болест, атеросклерозата и други заболявания на XXI век.
Но за намаляване на общото количество на храната и нейната калоричност, ние ще трябва да се разплащаме с витаминен недостиг. Дори в най- доброто рационално меню, което включва 2500 калории на ден, недостигът на повечето витамини е почти една трета от необходимото количество.
При това храната ни вече не е така разнообразна. Ние купуваме много висококачествени, лесни за използване, но бедни на витамини и минерални вещества храни. През последните години започнахме да употребяваме повече консервирани или подложени на интензивна обработка или продължително съхранение продукти. Всичко това води до съществена загуба на витамини.
У нас положението с недостига на витамини е много по- сериозен, отколкото като на пример в Западна Европа и в Азия. Българите постепенно губят полезния си навик да консумират плодове, зеленчуци и морски храни.
ВИТАМИНИТЕ НЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕДОЗИРАТВитамин А, D, Е и К се натрупват в организма и това е опасно
Това е много разпространена заблуда. Витамините A, D, Е и К притежават способността да се натрупват в организма. Продължителната им употреба в големи дози може да доведе до странични ефекти. Излишъкът от витамин D например е опасен за костната и нервната система, а предозирането на витамин Е може да доведе до изменения в имунната система.
Продължителната употреба на витамин А в големи дози може да предизвика сънливост, намаляване на силите, увеличаване на черния дроб, нарушение във съсирването на кръвта и да стане причина за появата на остеопороза. Особено опасни са големите дози витамин А за бременни, тъй като може да предизвика нарушения в развитието на плода.
Повечето разновидности на известните поливитамини като „Центрум”, „Дуовит” и други съдържат двойно по- голяма от допустимата доза витамин А. това не означава обаче, че тези препарати трябва да се забраняват и веднага да се изземат от аптеките и дрогериите. Такова превишаване на дозата не е опасно. Но само, ако тези поливитаминни комплекси се приемат в продължение на две седмици до месец и половина. Постоянното приемане на тези витамини с по- голяма доза витамин А, може сериозно да навред на организма.
Съществуват и лечебни поливитаминни комплекси. В някой от тях дозата на витамин А превишава нормалната 40, в други- 8 , а в трети 6 пъти. Тези препарати трябва да се приемат само по предписание на лекар и под негов контрол и наблюдение.
АНТИВИТАМИНИАнтивитамините, които днес наричаме авитаминоантагонисти, заемат поради структурно сходство мястото на витамините в клетките или в ензимната система. Те блокират системата, която свързва витамините. Освен това антивитамините могат да въздействат пряко върху молекулите на витамините и да разбиват техните връзки. По този начин витамините губят своето въздействие и може да се стигне до недостиг на витамини (хиповитаминиза). Според К. Ланг при витамините от групата Б антивитаминът се конкурира с витамина в следната схема:
Апоензим + витамин = действащ ензим.
Апоензим + антивитамин = недействащ ензим.
Действащ ензим + антивитамин = недействащ ензим + витамин.
Повечето от изследването на действието на витамините бяха извършени върху микроорганизми. При по- високите организми, експериментите са често пъти трудно осъществими, тъй като или антивитамина губи токсините си , или пък чрез други реакции в организма това съединение може да има токсично действие, а в този случай активността на антивитамина не може да се наблюдава. Експериментално могат да бъдат получени антивитамини например на групата В чрез промени в структурата.
Антивитамините играят при храненето само подчинена роля. Но специалистите по храненето се интересуват много от тях, тъй като с помощта на антивитамините могат да се предизвикат изкуствено хиповитаминози за експериментални цели. По този начин отпада необходимостта от провеждането н адиети с лишена от витамини храна. И най сетне антивитамините дават на учените възможност да надникнат в биохимичните процеси на организма.
Най известният антивитамин е гликопротеинът авидин, който се съдържа главно в сухия яйчен белтък. Той се свързва с биотина в устойчив комплекс, който вече не може да бъде разграден от ензимите на стомашно- чревния тракт. Суровият яйчен белтък следователно отнема въздействието на този витамин. При експерименти с хора е установено, че поглъщането на големи количества суров яйчен белтък предизвиква от 4 до 8 седмици лющене на кожата, липса на апетит, умора, болки в мускулите и нервна свръхвъзбудимост. Явленията на хиповитаминозата изчезват при приема на дневна доза от 150 – 300 микрограма биотин. (1 микрограм = една милионна част от грама).
Като диетично средство авидинът е малко подходящ, тъй като на никой не му би дошло на ум да приеме 20 до 30% от необходимите му калории под формата на суров яйчен белтък. Авидинът се разрушава при варене. В соята също се срещат няколко антивитамина. Липоксидазата окислява каротина и той губи своето въздействие, 0при телета, чиято храна се състои една трета от соя, се наблюдава значително спадане на съдържанието на каротина и витамин А в кръвната плазма. Освен това при соята е открит и един друг фактор, който може да предизвика рахит в птиците. Неговото действие може да се препятства , като се дава на птиците по- голямо количество витамин Д.
Антивитаминът се разрушава при термична обработка на храната. Хора, които консумират продукти от соя, няма защо да се страхуват, че могат да получат отравяне. Тъй като соята е главен източник на белтъчини, за много милиони хора са изнамерени много начини за обработка, които обезвреждат антивитамините. Това се постига чрез варене, пържене или чрез ферментация.
Аскорбозата, която се среща в много храни, съдържащи витамин С , разрушава витамин С най вече когато зеленчуците и плодовете се правят на пюре и се държат дълго време на въздух.
СПЕКТЪР НА МИНЕРАЛИТЕЗа подържане на организма и регулиране на функциите му са необходими около 18 известни минерала, в препоръчаните добавки към храната фигурират само 7 , а именно: калций, йод, желязо, магнезий, фосфор, селений и цинк.
Активните минерали в организма включват: калций, хлор, хром, кобалт, мед, флуор, йод, желязо, магнезий, манган, молибден, фосфор, калций, селений, натрий, сяра, ванадий и цинк. Следи от минералите борон, силикон, никел и арсен са също така необходими за оптимален растеж и функциониране на мембраните.
МАКРОЕЛЕМЕНТИ В ОРГАНИЗМА И ХРАНАТА
Натриев хлорид (готварска сол) е електролитът с най- висока концентрация в кръвта и в извънклетъчните течности и за това той е, който главно определя тяхната солева концентрация и осмотично налягане. Той осигурява протичането на редица други процеси и функции в тялото. Организмът няма възможност да отлага натриев хлорид в депа (освен в съвсем ограничени количества в подкожната тъкан) и за това при приемане на големи количества готварска сол с храната, излишъкът трябва да бъде изваден от тялото. Това е задача на сърцето и бъбреците (малка част излиза с потта). Сърцето трябва да прекара през бъбреците голямо количество кръв, а бъбреците да я филтрират и освободят от натриевия хлорид. Докато стане това, в организма се задържа по- голямо количество вода - за да се запази постоянството в концентрацията на натриевия хлорид и осмотичното налягане. По този начин натриевият хлорид влияе върху количеството на водата в организма. Това негово действие се засилва от свойството му да повишава водозадържащата способност на белтъците.
Действието на натриевия хлорид и на неговите натриеви и хлорни йони е тясно преплетено и свързано с действието на другите неорганични вещества в организма, на първо място със солите на калия, калция и магнезия.
Калият и неговите соли са в известен смисъл са антагонисти на натрия и натриевите соли. Калият, обратно на натрия, намалява способността на тъканните белтъци да задържат вода в себе си. Затова увеличаването на калиевите соли в храната води до повишено отделяне на течности с урината. С такава цел на някой болни се предписват „калиеви диети”. Нормалните нужди на организма от калий се покриват от количествата, които се съдържат в хранителните продукти, особено във фасула, лещата, картофите, морковите.
Калциевите соли дължат своята популярност на участието си в изграждането на костите. Действително костната тъкан е най- богатата на минерални вещества тъкан в тялото – около 2/3 от нейния състава са минерални вещества и това са почти изключително калциеви соли. При недостатък на калций в храната, при нарушаване на неговата обмяна ( рахит или остеомалация – размекване на костите поради недостиг на витамин D) спира костообразуването. Но освен в костообразуването, калция играе важна роля и в много други функции. Въпреки, че много малка част от него (около 1%) е извън костите, неговото присъствие в кръвта и тъканите осигуряват нормалната възбудимост на нервната система, нормалната съкратителна способност на мускулите, нормалното протичане процесите на кръвоспирането.
Количествота калций, което трябва да съдържа храната на възрасния човек е около 1 г дневно. То трябва да бъде относително по- голямо при децата, у които започва изграждането на костната система при бременните жени и при кърмящите. Особено богати на калциеви соли са млякото, млечните продукти, фасула, соята.
Фосфорът също участва в образуването на костната тъкан. Под формата на фосфорна киселина, той участва в голям брой съединения в организма, отличаващи се с висока биологична активност. Аденозинтрифосфорната киселина и креатинфосфатът, играещи основна роля в процесите, при които се освобождава енергия, нуклеопротеините, с които е свързано предавнето на наследственоите свойства, фосфолипидите. Обстоятелството, че фосфорът участва във веществата, свързани с енергиините процеси, обяснява повишената нужда от него при увеличени физически натоварвания. За възрастен човек с ограничена физическа дейност денонощната нужда от фосфор е около 1,5 г, а при интензивен физически труд тя достига до 2,3 г. богати на фосфор са млякото, млечните продукти, яйцата месото, фасулът, хлябът, соята. Обаче съединенията на фосфора, съдържащи се в растителните продукти, се резорбират по- трудно в храносмилателната система.
Обменът на фосфора в организма е тясно свързан с присъствието на магнезиеви соли . магнезият активира ензимите, които участват в този обмен. До недостатъчност на магнезиеви соли в човешкия организъм се стига само в изключителни случай, тъй като съдържанието на този елемент в хранителните продукти, особено при смесеното хранене, е достатъчно да задоволи нуждите на организма.
Широко известно е, че за образуването на еритроцитите на кръвта е необходима значително количество желязо и при недостатъчен внос на този елемент са храната се развива анемия. Желязото е съставен елемент на редица други тъкани (мускули, черен дроб и др.) дневната нужда от желязо е около 15 мг. Смесеното хранене обикновено осигурява това количество. Човешкия организъм има способността да си създава известни резерви от желязо. С такива резерви се раждат и децата, обаче у тях те се изчерпват след известно време, тъй като майчината кърма съдържа относително малко желязо. Това е едно от съображенията, захранването на кърмачетата да не се отлага дълго.
Както беше посочено вече, нуждите на организма от калий, калций, магнезий и фосфор са от порядъка от един до няколко грама за денонощие и по правило се задоволяват от естественото съдържание на тези вещества в храната. Не така стои работата с натриевия хлорид. Приема се че потребността на натриев хлорид е 10 – 15 г дневно( за здрави хора, при умерено физическо натоварване на организма с натриев хлорид. Някой хора са свикнали да насипват сол в ястието си , като смятат, че това няма никакви последици за здравето им. Дали е така? Фактът, че всяко нарушаване на диетата (по отношение на готварската сол) влошава веднага състоянието на болни със сърдечна и бъбречна недостатъчност, потвърждава, че извеждането на излишната готварска сол от организма е претоварване на сърдечно съдовата, бъбречната и отделителната система. При здравите организми това претоварване не се манифестира, обаче то съществува и незабележимо, но неминуемо дава своето отражение. Специалистите са единодушни, че една от причините за есенциалната хипертония (високо кръвно налягане) е консумирането на голямо количество готварска сол с храната. Лигавицата на стомаха и червата също се засяга. Наблюдава се и разстройство на вегетативната нервна система. Смята се, че прекомерната консумация на сол е една от причините за появата или за влошаването на екземи, дерматити и други кожни заболявания. Изобщо готварската сол е добър пример за това, как една необходима съставна част на храната може да стане вредна, когато с нея се прекали.
Ж Е Л Я З ОЕстествени източници:
Витаминизирани пълнозърнести продукти
Меласа, черен петмез
Миди
Морски водорасли
Месо
Черен дроб
Риба
Турски грах
Стриди
Хляб витамизиран
Леща
Яйчен жълтък
Приложение:
Човешкият организъм , разполага с нормални запаси от желязо. В организма от храната се приема само около 10% съдържащото се в ня желязо. Организма изпитващ дефицит от желязо може да всмукне от 20 до 30% от желязо.
Предимства:
Предпазва и лекува желязодефицитната анемия
стимулира производството в костния мозък на хемоглобин, Пигмента на червените кръвни телца, разнасянето на кислород до клетките на организма
явява се компонент на няколко ензимз и протеини в организма
Допълнителни предимства:
Подпомага облекчаването на неприятни усещания в периода на менструация
Стимулира имунитета у хората, изпитващи дефицит на желязо
Способства за повишаване обучението на децата, изпитващи дефицит на желязо
Допълнителен прием на желязо:
Много жени в детеродна възраст , страдащи от обилни менструални кръвоизливи, имащи продължителен менструален период или каратък такъв
Хора, употребяващи малкокалорични и не достатъчно богати на хранителни вещества храна , а също и тези, които изпитват повишена потребност от хранителни вещества
Хора на възраст над 55 години
Бременни и кърмещи
Вегетарианци, за които е характерен недостатъчен прием на минерали с храната
Й О Д
Скариди
Кулинарна мая
Мляко
Морска риба, треска, селда
Морска сол
Омари
Солени орехи
Сол
Предимства:
Способства за нормалната функция на щитовидната жлеза
Способства за нормалната функция на клетките
Понижава функцията на щитовидната жлеза
Подържа здравото състояние на кожата, косата и ноктите
Приложение:
При лица, живеещи в региони където почвата има ниско съдържание на йод. При дефицит, обичайно се използва йодирана сол.
Симптоми на дефицит:
У деца:
- Изоставане на ръста
- Недооразвитие на полови жлези
- Задръжка в умственото развитие
- Глухота
У възрастни:
- Гуша
- Симптоми на недостатъчно хормони на щитовидната жлеза
- Забавени движения и реакции
К А Л И ЙАвокадо
Банани
Грах
Заменителни соли
Стафиди
Картофи
Маточина
Мляко
Моркови
Мускусна диня
Орехи
Пастернак
Сардини консерва
Сок ( грейпфрут, домати, портокал)
Аспержи
Цитрусови плодове
Свеж спанак
Предимства:
Способства за задържането на нормалния ритъм н асърцето
Способства за нормално съкращение на мускулите
Регулира преноса на хранителни вещества към клетката
Подържа водния баланс в тъканите, организма и в клетката
Допълва дефицита на калия, възникващ при заболявания
Допълнителни предимства:
Лекува алкохолизъм
Избавя от обриви
Лекува алергии
Лекува болести на сърцето
Спомага заздравяване на изгаряния
Предотвратява високо кръвно налягане
Симптоми на дефицит:
Слбост, парализа
Ниско кръвно налягане
Създаване угроза за живота
К А Л Ц И Й Калциев цитрат и калциев глюконат са обичайните форми на препарати от калция.
Естествени источници:
Бразилски орех
Броколи
Хайвер
Йогурт
Колбаси
Сьомга
Бадеми
Мляко
Обогатен с калций ориз
Ряпа
Сардини- консерва
Кашкавал
Тофу
Предимства:
Предпазва от остеопороза
При лечение на тетания, възникване на алергични реакции
Използва се като противоотрова при отравяне с магнезий
Предпазва от мускулни гърчове
Нормализира развитието на организма и ръста
Служи за строителен материал на костите и зъбите
Подържа плътността и прозрачността на косттите
Създава защита в стомаха против киселината, действа като антиацид
Регулира ритъма на сърцето, съкращението на мускулите
Лекува хипокалцемията
Спсобства за запазване и всмукване на някой хормони в организма
Намалява фосфатите у лица, страдащи от хронични болести на бъбреците
В редица случай подпомага намаляването на кръвното налягане
Намалява риска от образуване на камъни в бъбреците
Използва се за лечение на токсикозата при бременност
К О Б А Л Т Естествени източници:
Млечни продукти
Морски мекотели
Месо
черен дроб
На големи количества кобалта се съдържа в храната , задоволяваща потребностите на организма.
Предимства:
Способства за нормално формиране на червени кръвни телца
Влиза в състава на витамин В12
Участва в ензимните реакции
Участва във формирането на миелиновата обвивка
Използва се за лечение на анемия на неподаващи се на лечение с други средства
При лица , прекарали тежки травми и изгаряния
При лица страдащи от нервна анорексия или болимия
При строги вегетарианци не получаващи достатъчно количество витамин В2
Симптоми на дефицит:
Злокачествена анемия
Слабост в крайниците
Възпзлен взик
Гадене, загуба на апетит и тегло
Кървене от венците
Изтръпване на крайниците
Трудности при пазенето на равновесие
Бледи устни, език и венци
Объркано съзнание, деменция
Главоболие
Отслабена памет
С И Л И Ц И ЙЕстествени източници:
Бобови
Бурен ориз
Зеленчукови кореноплодни
Цвекло
Соеви бобове
Ябълки
Предимства:
Необходим за формиране на клетката
Способства за всмукването на калция в ранен стадии
Стимулира работата на имунната система
Предпазва от остеопороза
Намалява риска от сърдечно- съдови заболявания
Способства за намаляване на кръвното налягане
Симптоми при дефицит:
Дефицит не се наблюдава, поради присъствието на калция в много хранителни продукти.
М А Н Г А Н Естествени източници:
Фастъци
Бобови
Грах
Елда
Булгур
Горски орех
Моркови
Овесени ядки
Орех
Касис
Боровинка
Спанак
Предимства:
Способства за нормалния ръст и развитие
Сомага за развитието и енергията на много ензими в организма
Способства за метаболизма на въглеродите
Способства работата на нервната система
Способства за развитие на съединителната тъкан
Участва в процеса на антиоксидация
Намалява асматичните симптоми
Повишава детеродната функция
Способства за транспорта на гликогена
Необходимост:
При лица, употребяващи нискокалорийна или не достатъчно богата на хранителни вещества храна и при които изпитват повишена потребност от хранителни вещества
Симптоми на дефицит:
Дефицит се наблюдава много рядко, благодарение на това, че мангана е широко предоставен в храната.
Анормален ръст и развитие на децата
Явни симптоми на дефицит на мангана не са наблюдавани
М Е ДЕстествени източници:
Авокадо
Фъстъци
Стафиди
Сьомга
Мекотели
Овес
Зеленчуци
Омари
Орехи
Черен дроб
Риби
Соя
Леща
Спанак
Предимства:
способства за нормалното развитие на червените кръвни телца
действа като катализатор при хранене и освобождаване на желязо за формиране хемоглобина
участва в изработването на някой ензими , задействани в процеса на дишането
съдейства за формирането на съединителната тъкан
позволява подържането нивото на меланина
Допълнителни преимущества:
Може да се използва при лечение на хранителна анемия наред с желязото, витамин В12
Предпазва от сърдечно- съдови заболявания
Намалява възпаленията, асоцииращи се с артрит
Повишава имунитета
Допълнителен прием:
При лица, употребяващи нискокалорийна или не достатъчно богата на хранителни вещества храна и при които изпитват повишена потребност от хранителни вещества.
Лица, не по- възрастни от 55 години
Злоупотребяващи с алкохол и наркотици
Страдащи от изтощителни хронични заболявания
Прекарали тежки травми и изгаряния
М О Л И Б Д Е Н Естествени източници:
Грах и други бобови
Месни продукти/черен дроб, бъбреци, щитовидна и задстомашна жлеза/
Постно месо
Тъмно зелени листа от зеленчук
Фасул
Концентрацията на молибдена продуктите се определя от вида на почвата, ма която са били отгледани зърната или зеленчуците. Дефицит на молибдена се наблюдава крайно рядко.
Предимства:
Способства за нормалния ръст и развитие
Компонент на ксантин оксидази, участва в убразуването на нуклеиновата киселина в пикочната киселина, продукт на жизнената дейност, отделящ се чрез урината
Защитатва зъбите
Спомага за всмукването на желязото
Потребност:
При лица, употребяващи нискокалорийна или не достатъчно богата на хранителни вещества храна и при които изпитват повишена потребност от хранителни вещества
Прекарали тежки травми и изгаряния
Симптоми при дефицит:
Симптоми липсват. Дефицитът се проявява рядко и само във връзка с други нарушения
А Р С Е Н Естествени източници:
Крайно малко в зеленчуците
Месо, всички видове
Риба
Житни растения
Хлебни изделия
Предимства:
Арсена се счита необходим микроелемент
Арсена се използва при хомеопатичните лечения на някой проблеми с храненето
Арсена подпомага метаболизма на метионина
Необходимост:
Много болни получават достатъчно арсен с храната.
Симптоми при дефицит:
Достоверни симптоми не се наблюдават.
Н А Т Р И Й Естествени източници:
Бекон
Шунка
Говеждо
Морски мекотели
Месни продукти
Масло слънчогледово
Мляко
Олио
Мариновани зеленчуци
Консервирани домати
Консервирани сардини
Солени лешници, чипс
Трапезна сол
Бобови
Хляб
В много консервирани зеленчуци и хранителни продукти сол се добавя за подобряване на вкуса.
Предимства:
Регулира водния баланс на организма
Подържа нормално кръвното налягане
Способства за съкращаване на мускулите и предпазва от нервни импулси
Участва в регулиране на киселинно - алкалното равновесие в организма
При спазване на диети с ниско съдържание на натрий от някой хора, способства за намаляване на кръвното на кръвното налягане
С Е Л Е НЕстествени източници:
Броколи
Бурен ориз
Риба
Зеле
Лук
Мляко
Кокоше месо
Овесени ядки
Трици
Черен дроб
Хранителен квас
Бъбреци
Риба тон
Пълнозърнести продукти
Чесън
Предимства:
Допълва витамин Е в качество на активен антиоксидант
Способства за нормален ръст и развитие на организма
Действа като самостоятелен антиоксидант
Стимулира работата на имунната система
Предпазва простатата от заболяване от рак
Предпазва от повишено окисление при напредване на възрастта
Предпазва от сърдечно- съдови заболявания, стенокардит и сърдечни пристъпи
Предпазва агрегация на тромбоцитите в кръвта и образуването на тромби в повредени съдове в сърцето и мозъка
Предпазва от увреждане, от наноси в резултат на тютюнопушене
Може да служи като силен антиоксидант
Предпазва от развитие на катаракта
Необходимост:
При лица, употребяващи нискокалорийна или не достатъчно богата на хранителни вещества храна и при които изпитват повишена потребност от хранителни вещества
Жители на региони, където почвата е бедна на селен
Страдащи от глутенова болест
С Я Р АЕстествени източници:
Сушен боб
Говеждо месо
Зърна на пшеница
Мляко
Пушено месо
Риба
Чесън
Яйца
Предимства:
Участва във възстановително- окислителните реакции
Способства за секрецията на жлъчката и черния дроб
Участва в метаболизма
Увеличава продължителността на живота
Предотвратява поражения от токсични вещества
Намалява симптомите на артрита
Метилсулфанилметан се използва за лечение на алергия
Симптоми на дефицит не се наблюдават.
Ф О С Ф О РЕстествени източници:
Фъстъци
Сушен фасул
Грах
Кокошо месо
Бадеми
Мляко
Млечни продукти
Месо
Черен дроб
Риба
Сардина
Слаъчогледови семена
Тиквени семена
Сода
Соев боб
Сирене
Риба тон
Пълнозърнест хляб
Яйца
Предимства:
Формира крехки кости и зъби /съвместно с калция/
Участва в енергетичния метаболизъм
Съдейства на ръста, съхраняването и възстановяването на всички тъкани в организма
Създава защитна зона на течностите в организма за съхраняване киселинно – алкалното равновесие
Подкиселява урината и намалява вероятността от убразуване на камъни в бъбреците
Симптоми на дефицит:
Болки в костите
Загуба на апетит
Слабост
Чупливост на костите
Ф Л У О РЕстествени източници:
Вода
Сьомга консервирана
Бъбреци
Сърдини консерва
Телешки черен дроб
Треска
Чай
Ябълки
Яйца
Предимства:
Предпазва от кариес при децата при недостатъчно флуор във водата
Съвместно с калций и витамин D лекува остеопороза
Играе определена роля при предпазване от остеопороза
Потребност от допълнителен прием:
Лица, живеещи в региони където водата има ниско съдържание на флуор.
Симптоми на дефицит
Забележимо развитие на кариес на зъбите.
Х Л О Р И Д ИЕстествени източници:
Заменителни соли
Морска сол
Готварска сол
Предимства:
Подържа електролитния баланс в организма
Подържа киселинно- алкалния баланс
Способства подържането на нервните и мускулни функции
Необходимост от допълнителен прием:
Лица със синдрома Бартере
Лица с бъбречни нарушения и боледуващи от муковисцедоза
Симптоми на дефицит:
При хора, страдащи от киселинно – алкално равновесие
Причини:
Продължителното повръщане може да доведе до дефицит
Ако в хранителни препарати за бебета хлоридите се игнорират, в децата се развива метаболитна алкалоза и съществуване на загуба на течности чрез урината. Тогава е възможно да се проявят психомоторни отклонения, загуба на памет и изоставане
Х Р О М Естествени източници:
Батат
Говеждо
Царевица и кочан
Бирена мая
Домати
Сирене
Телешки дроб
Пълнозърнест хляб
Черен петмез
Ябълки
Яйца
Предимства:
Способства метаболизма на глюкозата
Подпомага инсулиновата регулация на кръвната захар и кръвта
Намалява необходимостта от инсулин и повишава приемането на глюкоза в тези, които страдат от диабет втора степен
Способства за синтеза на протеини
Способства за общото намаляване на холестерола и липопротеините с малка плутност
Намалява теглото и нарушението в мускулната тъкан
Кои се нуждаят от допълнителен прием:
Употребяващите алкохол и наркотици
Страдащи от изтощителни хронични заболявания
Подложени на хирургична намеса
Диабетици
Симптоми на дефицит:
намаляване чувствителността на тъканите към глюкоза, наблюдавана при диабет
при нарушение метаболизма на глюкоза, мазнини и протеини
при изтръпване на крайниците
Ц И Н КЕстествени източници:
Соев боб
Говеждо
Бирена мая
Пшенични зърна
Пуйка
Кленов сироп
Черен петмез
Мляко
Агнешко месо
Пшенични трици
Риба
Свинско
Селада
Семена сусам
Слънчоглед
Сърце на кокошка
Пълнозърнест хляб
Яйчен жълтък
Предимства:
Участва а антиокислителни реакции
Подържа нормални вкусовите възприятия и обонянието
Способства за дишането възстановяване и ръста на клетките
Подържа нормално нивото на витамин А в кръвта
Повишава имунитета в лицата, изпитващи дефицит на цинк
Лекува церебрална дистрофия
Споспбства за нормалното осъществяване на детеродните функции
Потребност от допълнителен прием:
При лица, употребяващи нискокалорийна или не достатъчно богата на хранителни вещества храна и при които изпитват повишена потребност от хранителни вещества.
Лица, не по- възрастни от 55 години
Злоупотребяващи с алкохол и наркотици
Страдащи от изтощителни хронични заболявания
Прекарали тежки травми и изгаряния
Приемащи по различни причини диуретични средства, за високо кръвно налягане, сърдечна недостатъчност, болести на черния дроб
Живеещите в региони, където почвата е бедна на цинк
Бебета, родени с акродерматична ентеропатия
Страдащи от геануломатоза или глюкогрнна болест
Страдащи от хронична диария
Симптоми на дефицит:
Загуба на вкус и обоняние
Малък ръст у децата
Оплешивяване
Лющене на кожата
Многочислени поражения на кожата
Глосит
Стоматит
Блефарит
Безплодие
Малко количествао сперма
Продължително заздравяващи рани
Среден дефицит:
Задръжка в пълното развитие на костите
Увеличена слезка или черен дроб
Малки размери на яйчниците
Нисък ръст
Проблеми с очите
АНТИОКСИДАНТИСвободните радикали са молекули или техните части, които имат един или повече наследствени електрони на своите външни валентни орбити. Това обуславя много по- високата им реактивоспособноств сравнение с молекулите, от които произлизат. Те играят важна роля във физиологиятаи патофизиологията на човешкия организъм.
Кислородът е жизнено необходим за аеробните организми, тъй като той е крайният акцептор на електрони в процесите на биологично окисляване, осигуряващи енергия на клетките. От друга страна молекулярният кислород е и токсичен, което се дължи на образуващи се при обмяната му реактивни, частично редуцирани междинни продукти,наричани активни форми на кислород. По- голяма част от тях са свободни кислородни радикали. Най- разпространените активни форми на кислород в биологичните системи са: хиперосидантният радикал (О2), синглетният радикал и хидрооксилният радикал (ОН). Без да са радикали, водородният прекис (Х2О2) и други хидропероксиди също са активни форми на кислород с потенциално висока цитотоксичност. Повечето активни форми на кислород реагират като силни окислители. По своята окислителна активност те се подреждат както следва: хидрооксилни радикали, синглетен кислород, хидропероксиди, суперокисидни радикали.
Само когато два свободни радикала реагират по между си, техните несдвоени електрони формират двойка и радикалите се самоунищожават. Във физиологични условия повечето молекули нямат несдвоени електрони, свободните радикали реагират много често с тях., генерирайки нови радикали. Това обяснява склонността на свободно радикалните процеси да протичат като верижни реакции с лавинообразно нарастване на производните радикали.
ЕНДОГЕННИ АНТИОКСИДАНТНИ
ЗАЩИТНИ СИСТЕМИВ процесите на еволюция са създадени защитни системи, предпазващи клетките на анаеробни организми от свободнорадикални увреждания. Самата структурна организация на клетките разделя потенциалните участници в свободнорадикалните реакции един от друг, свеждайки до минимум продукцията на свободните радикали. Например повечето от желязото в биологичните системи се съхранява или транспортира свързано в белтъчни структури като феритин, хемосидерит и железни йони продукция на хидроксилен и особено на перфедрилов радикал. Аналогична е ролята на церулоплазмина за медта в организма.
Към защитните системи спадат т. нар. „ антиоксиданти”- молекули, които взаимодействат със свободните радикали, продуцирайки нерадикални частици, или радикали с по- ниска реактивна работоспособност.
ЕНЗИМНИ АНТИОКСИДАНТИНеобходими за живота в аеробна среда , вероятно най- рано в еволюционното развитие са се появили ензими, металобизиращи активните форми на кислород : супероксидисмутази, каталази и пероксидази.Те се установяват у всички еукариоти и у повечето прокариоти.
Човешкият организъм с най- високо съдържание на тези ензими са еритроцитите.
Ензимът супероксидисмутаза катализира дисмутацията на супероксид до водороден пероксид и молекулен кислород с много по- висока скорост от спонтанната дисмутация. Така се обяснява образуваният О2, който би могъл да реагира с водородния пероксид до образуване на хидроксилен радикал. Този ензим съществува вмитохондриалния матрикс, в цитоплазмата и в екстрацелуларната течност.
Каталазата е ензим, катализиращ превръщането на токсичния водороден пероксид до вода, предотвратявайки образуването на хидроксилния радикал. Тази реакция е особено важна при повишени концентрации на водородния пероксид.
При ниски концентрации пероксидазите катализират превръщането на хидропероксидите в по малко активни алкохоли и вода. Най- важния ензим сред тях е глутатион- пероксидазата. Той окислява две молекулни глутатион до глутатиондисулфид. Глутатионът може да бъде възстановен от ензима глутатионредуктаза в присъствието на НАДФН, сойто се осигурява от пентозо- монофосфатния шънт. Налице е отново пример за редоксицикал, но служещ за детоксикиране вместо за мултиплициране на таксичното въздействие. Съществуват две форми на глутатион- пероксидаза- със и без селен.Само селен съдържащия ензим може да катализира горе- описанта реакция. Значението на организма на селен- съдържащата глутатион- пероксидаза се демонстрира от уникална форма на кардиомиопатия- т. нар.” болест на Кешан”. Тя се развива ендемично само в онези райони на провинция Кешан в Китай, където почвата, а оттам и храната, са изключително бедни на селен. Показателно е, че в клиничен и особено в хистологичен аспект това състояние много прилича на свободнорадикално медиираната кардиопатия от от антрациклинови цитостатици.
Неензимни антиоксидантиНеензимните антиоксиданти се делят на две големи групи: липо и водоразтворими в зависимост от техния афинитет към липидите, а оттам- и по регионите на тяхното действие. Липоразтворимине антиоксиданти са вложени в липидната фаза на всички клетъчни и органелни мембрани. Водоразтворимите антиоксиданти действат в околната водна фаза и заедно с липоразтворимите на граничната повърхност на мембраните.
Основните липоразтворими антиоксиданти са алфа- токоферолът( витамин Е) и бета- каротинът( прекурсор на витамин А ). Взаимодействайки с липидните радикали, алфа- токоферолът ги инактивира, трансформирайки се в по- малко реактивнивноспособния токоферолов радикал. Бета- каротинът действа антиокислително, дезактивирайки синглетния кислород.
Най- известният водноразтворим антиоксидант е аскорбиновата киселина( витамин С). Той действа и като вторичен антиоксидант, реагирайки с токофероловите радикали до възстановяване на витамин Е. Самият аскорбат може впоследствие да бъде регенериран от НАДФ- редуктаза. Тъй като много антиоксиданти се генерират най- напред във водната эаза, водноразтворимите антиоксиданти осигуряват първата линия на антиоксидантната защита. От друга страна, мастноразтворимите антиоксиданти като цяло са по- ефективни, особено що се отнася до основния механизъм на алтерация- липидната пероксидация. Съществува балансиран антиоксидантен синергизъм между витамин С и витамин Е. Витамин С може да има и стимулиращ ефект върху пероксидацията- при наличие на феройони той може да ги редуцира до феройони, като по този начин дори ускорява формирането на хидроксилни и периферилни радикали. Други водноразтворими антиоксиданти са уреята и тиоловите съединения( глутатион, цистеин и др.)
Елемент на антиоксидантната хемеостазна стабилност са и редица хормони( глюкокортикостероиди, естрогени) и някои плазмени белтъци( албумин, трансферин, церулоплазмин).
УЧАСТИЕ НА СВОБОДНИТЕ РАДИКАЛИ
В НЯКОЙ БОЛЕСТНИ ПРОЦЕСИСвободните радикали са високо реактивни молекули, които се образуват в организма като при физиологични условия, така и под въздействие на различните нокси (УВЛ – облъчване, физическо натоварване възпзлителни процеси, тютюнопушене и др.). те могат да променят съставни части на клетъчните мембрани и клетъчните ядра, като увреждат клетъчните функции. За да се предпази от щетите, причинявани от свободните радикали организмът притежава комплексна система от ендогенни и екзогенни антиоксиданти. За оксидативния стрес се говори тогава, когато балансът между антиоксидантите и свободните радикали се промрни в полза на последните.
Оксидативния стрес има дял при възникването на голям брой заболявания – атеросклероза, ракови заболявания на белия дроб, панкреаса и хранопровода., катаракта, дегенерация на мускулите на окото и др.редукцията на свободните радикали с помощта на антиоксидантите ще спомогне в значителна степен тези заболявания да се прдотвратят.
АНТИОКСИДАНТИ В ХРАНИТЕЛНИТЕ ПРОДУКТИУстановено е, че постоянното доставяне на антиоксиданти чрез хранителните продукти защитават здравето от различни заболявания и удължават живота. Хранителните антиоксиданти са голямо семейство, което директно се противопаставя на молекулите, заредени с кислород, които нападат и увреждат клетките. Антиоксидантите са асновните защитници на организма на човека, които имат за цел да помагат за отклоняване на всички хронични заболявания, болести на различните органи и системи. Недостигат на антиоксиданти прави човека уязвим на различните вредности, намиращи се в околната среда.
Храни с висока концентрация на антиоксиданти и антиоксидна активност са: авокадо, аспержи, босилек, ягодоплодни, бразилски орех, броколи, брюкселско зеле, бяло зеле, моркови, лютиви чушлета, карамфил, зелено зеле, риба, чесън, джинджифил, келп, марули( тъмно зелени), мащерка, индийско орехче, овес, лук, портокали, фъстъци, пипер, мента, тиква градински чай, сусамено семе, спанак, сладки картофи, домати, диня.
ПО- ВАЖНИ АНТИОКСИДАНТИ В ХРАНИТЕБета каротин ( вит. А ), повишава функционирането на имунната система и потиска свободните радикали от типа на кислорода. Оранжевият пигмент е свързан с предотвратяване на сърдечни пристъпи, нарушения на сърдечния ритъм, инсулт и рак на белия дроб, хранопровода, стомаха, червата, матката и цервикалния канал. Установено е, че лицата, заболяли от рак имат ниски нива на бета- каротин, като резултат от начина им на хранене. Открито е, че мъжете с високи нива на бета- каротин в кръвта, вероятността да заболеят от рак на белия дроб е около 0 %, в сравнения с онези, които имат ниски нива на бета- каротин, взети 100 %.
ХРАНИТЕЛНИ ИЗТОЧНИЦИ, СЪДЪРЖАЩИ БЕТА- КАРОТИНДоказано е, че бета- каротин се съдържа в значителни количества в тъмно оранжеви и тъмно зелени листни зеленчуци. Сладките картофи, моркови, сушени кайсии, зелено зеле, спанакът и тиквата съдържат най- много бета- каротин. По- малко количество бета- каротин се намират в розовия грейпфрут, мангото, зелените марули и броколито. Колкото по- тъмно оранжев и зелен е даден плод и зеленчук, толкова повече бета- каротин съдържа. В зелените зеленчуци хлорофилът маскира и покрива лежащия отдолу оранжев цвят.
Глутатион. Счита се, че глутатионът може да дезактивира поне 30 вещества, предизвикващи рак. Съставката предотвратява липидната пероксикация и действа като ензим за дезактивиране на свободните радикали. По този начин предлага потенциална защита срещу болести на сърцето, катаракта, и астма, рак и други болести, свързани с увреждане от свободните радикали. Глутотионът помага за блокиране на увреждане от токсични вещества, замърсители на околната среда и ги детоксифицира в тялото на човека.
Индоли. Един от най- ранно откритите противоракови хранителни съставки. Действат като блокират развитието на рак при животните като детоксикират агентите, причиняващи рак. При хората вероятно помагат за предотвратяване развитието на рак на дебелото черво и на гърдата, като влияе върху метаболизма на естрогена.
Основни източници на индоли в храните са: семейство кръстоцветни зеленчуци, включващо броколи, брюкселско зеле, обикновено зеле, синап, репички и ряпа.
Ликопен. Ликопена се приема като противораков агент. Ликопенът липсва в кръвта на болните от рак на панкреаса. Ликопенът е достатъчен при лица с рак на ректума и пикочния мехур. Ниски кръвни нива на ликопена са установени при жени от висок риск от предраково състояние, наречено цервикална интраепителна неоплазия.
Основни източници на ликопен в храната са : домати, диня, динята има 4,1 ликопен, а доматите 3,1 г на 100 г. малко количества се съфдържат в кайсиите. Ликопенът придава червеният цвят на доматите.
Кверцитин. Кверцетинът е най- силният от биологичноактивните членове от семейството на флавоноидите, концентриран в плодове и зеленчуци. Кварцитинът съставлява 10% от сухото вещество на лука и плодовете. Той е един от най- мощните противоракови агенти, потиска ензимите, които стимулират растежа на туморите, предотвратява увреждането на клетките и ДНК.
Кверцетинът действа на имунната система за подтискане на алтернативните реакции (подтиска освобождаването на хестамин от клетките), като по този начин помага за борбата с алергии. Той е антитромбоцитен агент, който помага да спре съсирването на кръвни съсиреци.
Като антиоксидант, той абсорбира свободните радикали и помага за предпазването от окисляването на мазнините , пречи за увреждане на артериите от свободните радикали на кислорода и оксидираният ЛНГ холестерол.
Основни източници на кверцетин са: жълтият и червеният лук, арпаджикът, червеното грозде, броколито, италианската жълта тиква.
Убиквинол-10 (коензим КУ 10). Един от най- добрите антиоксиданти, помагащи за детоксикацията на ЛНГ холестерола. Намира се във високи концентрации в ЛНГ холестерола. Помага за регенериране на витамин Е и действатзаедно. Може би е една от причините определени тлъсти риби да предпазват от заболяване на сърцето.
Основни хранителни източници на Убиквинол-10 са: сардината, скумрия, фъстъци, соя, лешници, сусамено семе, някой видове месо.
Витамин Е (Токоферол). Витамин Е е най- известния оксидант. Използва се при редица болести, протичащи с окислителни реакции. Хората с високи нива на витамин Е в кръвта развиват и по- малък процент аритмия и ангина пекторис и заболявания на другите органи и системи. Разтваря се в мазнини и може да помогне да се защитят мастните молекули от предизвикване на заболяване, оксидиране и увреждане. Витамин Е е мощен враг на верижните реакции с участието на вредните радикали, които могат да разкъсат клетките, като оксидират мембраните им. Витамин Е може да предотврати развитието на тази верижна реакция. Витамин Е предпазва съдовете на отлагане на холестерол и развитие на атеросклероза и тромбоза на коронарните съдове.
Основни източници на витамин Е са: растителни масла; бадемите, соята, слънчогледовите семки(12)
Витамин С ( аскорбялна киселина) е важно антиоксидантно средство. Установеное, че аскорбиновата киселина упражнява антиканцорагенно действие пре плъхове, облъчени с УВ- лъчи или третирани с бензо( а§ пирен и пирен( образуващи нитрозни карциногенни§. До интересни резултати са достигнали япански изследователи: те са се опитали да стимулират с проста химическа система антиокислителното действие на витамини в живата клетка. За мазнина е бил използван метилов естер на лимонената киселина, разтворен в смес с химикали, образуващи свободни радикали. Системата е била държана на телесна температура. При наличие на витамин Е окислението е било потиснато дотогава, докато е бил използван витамина.
Основни източници на витамин С са: червени и зелени чушки, броколи, брюкселско зеле, карфиол, ягоди, спанак, цитрусови плодове, зеле.
Каротиноидите са други антиоксиданти в храната. Те са особено ефикасни при кислорода- една изключителна реактивна форма на кислород. Бета- каротин и подобни политерпени се намират в морковите и в другите хранителни вещества, съдържащи хлорофил. Предполага се, че каратоноидите защитават растенията главно от кислорода, който се получава като допълнителен продукт при въздействието на светлината върху хлорофила. Каратиноидите са се показвали при мишки и плъхове като антикарциногенни средства. Прилагат се в медицината при порфинурия( порфиноремия), при която вероятно поради прекомерна чувствителност към светлината се образува кислород.
Селенът е важно антиоксидационно средство. В храната той се намира главно под форма на селенити. При животни, изложени на карциногени, образуването на тумори е било потиснато до голяма степен при даване на селен. В Китай са били установени сърдечни заболявания, дължащи се на недоимъка на селен. Подобно е било и положението във Финландия, където са били намерени ниски стойности при хора, починали от внезапна сърдечна смърт.
Селен се намира и в активната част на глутатион- пероксидаза- ензим, който участва задължително при разрушаването на липид- хидропероксидите и водороден прекис, като чрез разрушаване на последния служи за предпазване от индуцирана чрез кислородни радикали липидна пероксидация. Различни основни тежки метали, напр. кадмий( известен карциноген) и живак, намаляват активността на глутатион- пероксидазата, като при това влизат във взаимодействие със селена.
Селенът действа, както и витамин Е, като противоотрова при интоксикация с живак и кадмий. Необходимо е обаче да се знае, че високите дози селен също могат да имат увреждащо здравето действие.
Глутарионът също се намира в храната. Той е един от най- важните антиоксиданти и антимутагени, намиращи се в клетките. Глутарион- трансферазите са важни противосредства на окислителните и алкилиращите карциногени. Вероятно глутарионаът е важен антикарциногенен и срещу афлатоксина. Концентрацията на глутариона може да бъде повлияна от съдържащи сяра аминокиселини, напр. чрез N- ацетилцистеми.
Пикочна киселина е силно антиоксидационно средство, което се открива във всички концентрации в човешката кръв. Пикочната киселина е краен продукт на пуриновата обмяна, поради което концентрацията и може да се повиши чрез съдържащи пурини хранителни средства. Все пак прекалено големите количества пурини водят до подагра.
Високи количества пикочна киселина се откриват и в човешката слюнка, която тук заедно с лактопероксидазата има защитна функция. Пушачите иман по- ниско съдържание на пикочна киселина в кръвта. Това вероятно допринася за появата между другото и на белодробен рак.
Наред с положителните качества на антиоксидантите не бива да се забравя, че в по- големи дози могат да има увреждащи здравето действие. Би трябвало да се очаква определянето на оптималните количества антиоксиданти, които би трябвало да бъдът приемани ежедневно с храната.
Вероятно по този начин чрез правилното им дозиране ще стане възможно така да се противодейства на отровите, че ракът и другите срещащи се у здравите хора заболявания да стават по- редки( 12, 92).
Много хора имат проблеми с теглото и ежедневно се подлагат на какви ли не изпитания, за да смъкнат няколко килограма. Използват се всякакви методи, като се започне от диетите, та през различни хапчета и дори колани за отслабване. Ефект от някои от тях има, но почти винаги той е временен и след кратко време теглото пак се повишава. Даваме ли си сметка обаче, че по този начин нанасяме вреди на тялото си. Ето какво ни очаква, ако рязко свалим килограми:
6. По-слаб имунитет
