НАРЪЧНИК ЗА ПЪРВА ПОМОЩ

НАРЪЧНИК ЗА ПЪРВА ПОМОЩ
Готовността да се окаже първа по­мощ е от изключителна важност при спа­сяването на живота, облекчаване на бол­ката и предотвратяване на допълнителни наранявания или инфекции.

Оказването на първа помощ е задъл­жение на всеки военнослужещ. Тя може да бъде оказана както на пострадал друг военнослужещ - взаимопомощ, така и все­ки сам да си помогне в случай на необхо­димост - самопомощ.

За да сте готови да реагирате своев­ременно изучете този „Наръчник за пър­ва помощ".

Настоящото помагало е предназна­чено за обучение на т.нар. „бойни" са­нитари, а така също може да се ползва в занятията по военномедицинска подго­товка.

ИНДИВИДУАЛНИ СРЕДСТВА ЗА ПЪРВА МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ

Личен превързочен пакет (ЛПП) -

Предназначен е за налагане на стерилна превръзка с цел предпазване на рана или обгорена повърхност на тялото от вто­рична инфекция, както и да предотврати кръвозагуба. Пакетът се състои от под­вижна и неподвижна марлени възглавнички. Опакован е в пергаментова хартия, а най-отгоре във водонепромокаема обвив­ка от гумирана тъкан.

Внимание: Да не се пипат с ръце вътрешните страни на възглавничките при поставяне на превръзката.

Индивидуална аптечна (ИА) -Предназначена е за само помощ и взаимо­помощ с цел предпазване или намаляване въздействието от различните поразяващи фактори на съвременните видове оръжия. Върху опаковката са указани правилата за използване на отделните средства. В аптечката са включени :

- Антибиотик 0,500г. - 2 бр. за про­филактика на раневата инфекция и лече­ние на инфекциозни заболявания, приема се на 12 часа по 1 таблетка.

- Пликче с електролитна смес. Съ­държанието на пликчето се разтваря в 200-300 мл. вода и се пие при загуба на телесни течности и обезводняване.

- Антисептичен разтвор - за обра­ботка на повърхностни наранявания.

-Антидот 8 табл. по 30 мг. - прие­ма се през 8 ч. по 1 табл. за профилактика при предстоящо използване на фосфорорганични отровни вещества (табун, зарин, зоман, Vx газове).

- Противоповръщащо средство - 1 табл. - за приемане при опасност от ра­диоактивно облъчване или веднага след него, при поява на гадене и повръщане.

- Калиев йодит - 5 табл. - за профи­лактика на острата лъчева болест. Таблет­ките се приемат еднократно при опасност

от използване на ядрено оръжие.

Извън аптечката:

- Автоинжектор с антидот. Ин­жектира се мускулно в бедрото при упот­реба на фосфорорганични съединения.

- Автоинжектор с обезболяващо средство. Въвежда се мускулно при фрак­тури, обширни рани или изгаряния за бор­ба с травматичния и термичен шок.

ОЦЕНКА СЪСТОЯНИЕТО НА ПОСТРАДАЛ

1. Не изпадайте в паника.

2. Проверете АБВ на поддържането на живота

A. Проходимост на дихателни пъ­тища - освобождавайте винаги дихателни­те пътища на пострадалия.

Б. Нормализиране на дишането -ако пострадалият не диша, започнете вед­нага дихателни движения.

B. Нормализиране на кръвообращението - ако няма пулс, потърсете по­мощ от специалист. Запомнете, за да въз­становите сърдечно-съдовата дейност, трябва да имате съответна подготовка. При нужда помагайте на човека, който извършва манипулацията, като вдишвате в устата на пострадалия на всяка пета ком­пресия.

3. Проверете за кървене.

A. Притиснете мястото на кър­вене.

Б. Повдигнете наранения край­ник, само ако това не причинява допълнителни травми.

B. Притиснете захранващата ар­терия.

Г. Използвайте турникет само при тежки живото застрашаващи кръвотечения, като последна мярка.

4. Проверете дали няма признаци на шок и счупени кости.

5. Потърсете информация за постра­далия от личния му жетон/медальон или други идентификационни документи.

6. Разхлабете дрехите на пострада­лия.

7. Не давайте на човек в безсъзна­ние нищо през устата.

8. Не местете пострадалия, освен ако няма опасност за живота му. Оста­вете пострадалия в покой, на топло и тихо място, освен ако не става въпрос за слънчев удар. Пострадали със счупвания (фрактури) не бива да се местят, докато не се постави шина.

Проверка на жизнените показатели (Как да чуем сърцето)

При мъж и дете сложете ухо в лява­та половина на гърдите, при жена сло­жете ухо точно под лявата гърда. Нормал­ният пулс за възрастен човек е между 70 и 80 удара в минута, при децата е леко ус­корен. Възбудата, умората и температура­та могат да ускорят пулса.

(Как да чуем дишането)

1. Сложете ухо в дясната половина на гърдите. Честотата на вдишване/издиш­ване в минута нормално е 16-20 пъти. Въз­будата, умората и температурата могат да ускорят дишането.

2. Ако не чувате дишане проследете движението на гръдния кош и корема или поставете огледалце/друг лъскав предмет пред устата/носа на пострадалия и прове­рете за изпотяване.

(Как да напипаме пулса)

1. Сложете върхове­те на показалеца и средния пръст под палеца на китка­та на пострадалия, за да усетите пулса. Не слагай­те вашия палец, тъй като собственият ви пулс маже да ви обърка.

2. Ако не можете да го усетите на китката, проверете каротидната артерия (отстрани на шията) или феморалната ар­терия (в слабините).

3. След като откриете пулса, пребройте ударите за 15 секунди и умножете по 4 или ако пулсът е много ба­вен и неравномерен, брой­те в продължение на 60 сек. Пулсът може да варира съ­образно положението на пострадалия. Нормалният пулс за възрастен мъж е около 54 - 70 уда­ра в мин. За жена - 75 - 80. При малко дете пулсът може да варира от 82 до 180 удара в мин. Освен това обърнете внима­ние дали пулсът е напълнен или мек, рит­мичен или не.

ШОК

(Нарушение на кръвообращението, което може да доведе до нарушение на всички функции на тялото)

Внимание: Шокът е опасно състоя­ние и може да се окаже фатално. Очак­вайте шок в различни ситуации на спешни случаи. Не давайте нищо през устата.

Симптоми: Необикновена слабост или прималяване: хладна, бледа, лепкава кожа, ускорен или забавен пулс, плитко, неравномерно дишане, втрисане, гадене, загуба на съзнание.

Лечение:

1. Възможно най-бързо лекувайте причината за шока.

2. Проверете дали дихателните пъ­тища са проходими при повръщане вни­мателно обърнете главата настрани.

3. Сложете пострадалия на топло и в легнало положение. При наранявания на главата и гръдния кош повдигнете главата и раменете на около 20 см над нивото на краката.

4. Незабавно потърсете професио­нална медицинска помощ.

5. Не давайте нищо през устата.

БЕЗСЪЗНАНИЕ

(Пострадалият не реагира на докос­ване, звук и светлина)

Лечение:

1. Не премествайте пострадалия и не му давайте нищо през устата.

2. Поставете пострадалия на топло и разхлабете дрехите му.

3. Ако възникнат затруднения в дишането започнете веднага прилагането на техники за възстановяване на дишането.

4. Потърсете причината за загуба на съзнание.

5. Потърсете професионална меди­цинска помощ.

ПРИПАДЪК

(Внезапна загуба на съзнание)

Симптоми: слабост, сънливост, отпуснатост, ускорен или забавен пулс, сту­дена и бледа кожа.

Лечение:

1. Ако пострадалият се чувства зле (има вероятност от припадане), накарай­те го да седне и да наведе главата си на нивото на коленете или да легне и да пов­дигне краката си 20 на см височина.

2. Ако пострадалият е припаднал:

- поставете го по гръб, разхлабете дрехите;

- отворете прозорците на стаята;

- ако пострадалият е повърнал, обър­нете главата му настрани и почистете ус­тата му;

- не му давайте нищо през устата;

- потърсете медицинска помощ.

ТОПЛИНЕН УДАР

(излагане на топлина или слънце)

Симптоми: отпадналост, раздразнителност, главоболие, виене на свят, забавен или ускорен пулс, ускорено дишане, сту­дена кожа, обилно потене.

Лечение:

1. Поставете пострадалия да легне на хладно, сенчесто място.

2. Повдигнете краката на високо. Масажирайте ги по посока към сърцето.

3. Давайте на пострадалия студена подсолена вода на всеки 15 минути, дока­то се възстанови.

4. Не оставяйте пострадалия да сяда, дори след като се е възстановил. ОБЕЗВОДНЯВАНЕ

Причини: повръщане, диария, преко­мерно изпотяване, висока температура.

Симптоми: суха кожа и лигавици, за­губа на еластичността на кожата, липса или намалено отделяне на урина, мек и учестен пулс и ниско артериално наляга­не.

Лечение: Дайте течности през уста­та, най-добре е топла подсладена вода или 5 % р-р на глюкоза. Да не се дават студе­ни течности!

ПРОБЛЕМИ С ДИШАНЕТО

Симптоми: Не­достиг на въздух, за­маяност, болка в об­ластта на гърдите, ус­корен пулс, синкавочервен цвят на кожата, разширени зеници, загу­ба на съзнание.

Лечение на постра­дал, който не диша

1. Сложете пострадалия да легне на гръб. Викнете и го разтресете, за да про­верите дали е в безсъзнание.Сложете ед­ната си ръка под врата му и повдигайте, така че да отворите широко дихателните пътища и с другата ръка притискайте гла­вата надолу. При бебета и малки деца, при рани на врата и гърба избягвайте прекале­ното извиване на главата.

2. Проверете дали има дихателна дейност. Ако няма дишане, хванете с пръс­ти носа на пострадалия, поемете дълбоко дъх, плътно покрийте устата на пострада­лия и вдъхнете четири пъти бързо и дъл­боко. Ако гръдният кош не се повдигне, проверете дали няма нещо, което пречи на дишането.

3. Почистете устата и носа, като из­ползвате пръста си във форма на кука.

4. Проверете пулса на шията и виж­те дали има сърдечна дейност.

5. Ако има пулс - продължете спа­сителното дишане с по едно силно вдъхване на всеки 5 мин. или 12 вдъхвания в минута.

Частично или пълно запушване на горните дихателни пътища

Симптомите включват: слаба каш­лица, пискливи шу­мове при вдишване, неспособност за ди­шане, кашлица, жест на притискане на гърлото с показале­ца и палеца, затруд­нено дишане, посиняване на кожата.

Лечение:

Ако пострадалият стои или седи:

1. Застанете встрани и малко зад него.

2. Ако е възможно наведете главата на пострадалия към гър­дите му и го ударете 4 пъ­ти с дланта си силно по гърба. Поставете другата си ръка на гърдите му за подпомагане.

3. Ако пострадалият продължава да се задуша­ва - застанете зад него и

го обгърнете с ръце през кръста. Хванете ръцете си и поставете палеца си върху ко­рема му, следва 4 пъти рязко дръпване на­зад.

Ако пострадалият е в легнало поло­жение:

- клекнете до него, завъртете го на една страна с лице срещу него (гръдният му кош трябва да бъде срещу коляното ви). С дланта на ръката си го ударете 4 пъ­ти между раменете. Завъртете пострада­лия по гръб. Поставете ръцете си една върху друга под ребрената област. На­тиснете по посока на диафрагмата с бър­зо движение. Ако е необходимо направете го 4 пъти в бърза последователност.

Пълна въздушна обструкция при пос­традали в безсъзнание:

- Поддържайте въздушен достъп, ка­то поставите едната си ръка под врата на пострадалия и я повдигнете, с другата ръка, наклонете максимално назад главата. Повторете поредицата от вдишване и 4 уда­ра по гърба, ако е необходимо.

РАНИ

(Нарушаване целостта на кожата)

Внимание: Преди лече­ние на по-сериозни рани, нап­равете всичко възможно за кръвоспиране и потърсете ме­дицинска помощ.

Всяка рана може да се замърси и инфектира.

Нараняване на повърх­ностния слой на кожата.

Симптоми: червенина, ограничено кървене.

Лечение:Ако наранява­нето е малко, лекувайте като при порязано, ако е с по-голям участък, покрийте със стерилна марля. Потърсете медицинска помощ.



Ампутация

(Тъкан отстранена частично или из­цяло от тялото.)

Внимание: Завийте откъснатата част от тялото в чиста кърпа и незабавно по­търсете компетентна медицинска помощ. В болнично заведение може да се направи опит за възстановяването й. Може да пос­тавите лед, но директно върху ампутираното място.

Лечение:

1. Спрете веднага кръвотечението.

2. Лекувайте за шок. Ако е необхо­димо приложете техниките за възстановяване на дишането.

3. Ако раната не е дълбока, внима­телно почистете около нея със сапун и во­да. Покрийте със стерилна кърпа и бинт.

4. Потърсете медицинска помощ.

Мехур

(тънък сак от кожа, съдържащ течност)

Внимание: Не пукайте мехура при­чинен от изгаряния, ако е спукан, лекувайте като при рана. Проверете за признаци на инфекция.

Симптоми: налягане, болка, зачер­вяване.

Лечение:

Не пукайте мехура. Ако течността от мехура е изтекла, покрийте със стерил­на марля, предпазвайте от по-нататъшно дразнене и потърсете медицинска помощ.

МЕТОД ЗА ОБРАБОТКА НА РАНИ - „СТЪПКА ПО СТЪПКА"

Когато е възможно, измийте внима­телно ръцете си с вода и сапун, преди да започнете да оказвате първа помощ.Дори и при леки порязвания и одрасквания, мо­же да се получи замърсяване и инфекти­ране. Спазването на изредените по-долу техники може да предотврати или намали възможността от инфекции!

1. Когато има възможност, измийте внимателно ръцете си с вода и сапун, пре­ди да започнете оказването на първа по­мощ при рани.

2. Подгответе чисто място, където да разположите необходимите ви неща. Ста­райте се да не докосвате раната без при­чина, да не дишате и кашляте върху нея.

3. Пазете колкото е възможно по-го­ляма стерилност. Когато отваряте стерил­ни марли и превръзки, хващайте ги само за краищата. Не пипайте частите, които ще са в контакт с раната.

ПОВЪРХНОСТНИ РАНИ

1. Почистете раната и околната по­върхност внимателно с мек сапун и изплакнете. Попийте със стерилна марля или с чист бинт.

2. Третирайте с антисептици, за да предотвратите заразяване.

3. Покрийте раната, за да абсорбирате течностите и да предпазите от допъл­нително замърсяване, чрез:

- стерилни презързочни материали за големи рани, за порязвания, одрасква­ния и други;

- незалепващи сте­рилни превързочни ма­териали при кървящи рани и дренаж, при изга­ряния и инфекции;

- руло бинт за закрепване на стерил­ни превръзки.

ОСНОВНИ ТЕХНИКИ ЗА ПРЕВЪРЗВАНЕ

Внимание: Следете за признаци на инфекция, като: затопляне, болезненост, зачервяване около раната, оток, треска и температура.

При всяка рана има опасност от тетанус: консултирайте се с лекар.

Бинтоване

Спешни превръзки може да се нап­равят от чисти носни кърпи, шалове, чар­шафи, колани, чорапи.

Бинтоването трябва да бъде стегна­то, но не и толкова, че да спира кръвооб­ращението:

а. Винаги оставяйте пръстите на ръ­цете и на краката извън бинта, при бинтоване на ръце или крака.

б. Разхлабете бинта, ако има оток, промяна на цвета, или ако крайниците из­стинат или изтръпнат.

в. Никога не бинтовайте врата на пострадалия с ластичен бинт.

Методи на превързваме Поддържаща превръзка

1. Слагате единия край на голяма три­ъгълна кърпа върху здравото рамо на пос­традалия; другият край виси пред тялото. Вземете третия край зад лакътя на наранената ръка. (фиг. 1).

2. Завържете двата края отстрани на врата, но не на гръбначния стълб. Закопчайте върха на три­ъгълника с безопасна иг­ла отпред или го завърже­те на единичен възел. Проверете дали пръстите са извън кърпата, така че да можете да проверявате циркулацията. Нагласете превръзката така, че пръстите да са с около 10 см над нивото на лакътя, (фиг. 2).

Триъгълна кърпа за превързване на главата и челото

1. Сложете стерилна превръзка на ра­ната преди бинтоването. Сгънете края на триъгълна кърпа с 5 см. Сложете кърпата с подгъва навън, така че средата й да е вър­ху челото на пострадалия, близо до веж­дите, върхът й да сочи към тила. (фиг. 1).

2. Опънете краищата покрай глава­та и ги кръстосайте отзад. (Ако раната е в задната част на главата, кръстосайте ги под нея.) Изтеглете краищата отпред и ги вържете в средата на челото, (фиг. 2).

3. Подпъхнете края на кърпата под превръзката, (фиг. 3).

Хванете края на руло бинт и притис­нете превръзката върху раната, (фиг. 1). Омотайте няколко пъти главата, така че здраво да закрепите превръзката върху раната.(фиг. 2).

Срежете бинта и залепете с пластир.

Сложете средата на дълга, широка превръзка върху стерилната превръзка, покриваща раната. Хванете краищата и ги кръстосайте от обратната страна на гла­вата.

1. Завържете краищата в изходната по­зиция и ги закрепете с пластир.

Сложете средата на дълъг, широк бинт, шал или парче плат, върху раната или компреса, покриващ бузата или ухо­то. Слепете единия край отгоре на глава­та, а другия под брадата.

Кръстосайте краищата от противо­положната страна, като върнете по-късия край напред към челото, а по-дългия - на­зад към тила.

Завържете ги върху мястото на ра­ната или компреса.

Никога не използвайте този метод при счупена челюст, при кървене в устата или ако има вероятност от повръщане.

1. Сгънете ставата под прав ъгъл, ако това не причинява болка. Сложете сре­дата на марлен бинт, шал или парче плат върху превръзката на ставата.

2. Омотайте краищата в противопо­ложни страни, единият край нагоре, дру­гият надолу, като ги прекръстосате на сгъвката.

3. Продължете, като накрая ги завър­жете отстрани.

4. Затегнете бинта с пластир, безо­пасни игли или щипка, или го завържете. Проверете дали стерилната превръзка стои на мястото си.

СПЕЦИАЛНИ ТЕХНИКИ ЗА ПРЕВЪРЗВАНЕ

Кръгово превързване на части от тя­лото с еднаква ширина

Кръговото пре­вързване е най-лесно. Ограничете употреба­та му до превързване на пръстите и главата. Просто омотайте раната с бинта, така че всеки следващ слой да е върху предишния.

Отворено и затворено спирално бинтоване на ръката или крака

1. Бинтоване във вид на котва. Про­дължавате да омотавате наранената об­ласт посредством спирални намотки, та­ка че да не се застъпват. Довършете като завържете.

2. Тази превръзка може да е полез­на като временна, за гипсиране или за зак­репване на превръзка при голямо изгаря­не. Може да се затвори спиралата, като намотаването продължава, докато се зат­ворят процепите,

Осмоъгълно бинтоване на ръката и китката

1. Закрепете прев­ръзката с една или две на­мотки около дланта. След това прекарайте диагонал­но от предната страна на китката и около нея. Повтаряйте, дока­то е необходимо. Закрепе­те с пластир или завърже­те от другата страна, или подпъхнете под палеца.

Превръзка на пръст

Няколко намотки по протежението на пръста, които се закрепят от кръгови и спираловидни намотки. Закрепете над раната, с гореописаните ме­тоди.

За допълнителна сигурност, вземе­те края на бинта, прекарайте го диаго­нално през гората страна на ръката, про­дължете до пръста и го преметнете. Повторете няколко пъти. Закрепете над ръката.

Осмоъгълно бинтоване на глезен

1. Захванете бинта на вътрешния свод на крака; омотайте два-три пъти око­ло стъпалото.

2. Прекарайте бинта диагонално на­горе в предната част на крака и около гле­зена, после диагонално надолу през стъпалото и под свода. Повторете няколко пъ­ти, като отмествате вся­ка намотка с по някол­ко сантиметра. Завъртете около глезе­на. Закрепете над рана­та.

ВЪНШНО КЪРВЕНЕ

Симптоми: Обилно кръвотечение от наранения кръвоносен съд, ускорен пулс, замаяност, студ, лепка­ва кожа, жажда, неспокойст­вие и загуба на съзнание.

Лечение:

1. Действайте бързо. Сложете пост­радалия да легне. Повдигнете наранения крайник над нивото на сърцето, освен ако не предполагате счупване (фрактура).

2. Контролирайте кървенето, като директно притиснете раната.

3. Ако контролирате кървенето чрез директно притискане на раната, превър­жете я здраво с чисти парчета плат или бинт, за да я предпазите от замърсяване и инфекция. Проверете пулса, да не би да е много стегната превръзката.

4. Ако директното притискане не е ефективно, кървенето обикновено се спи­ра като се натисне силно с пръст върху най-близката артерия, снабдяваща място­то с кръв. Първо открийте пулсиране в ар­терията, снабдяваща с кръв засегнатото място, където минава върху кост, в бли­зост до кожата и след това следвайте инс­трукциите, за да направите компрес.

За главата - натисне­те палеца към костта пред ухото. Поради повишената циркулация, може да се нало­жи да натиснете и от двете страни.

За лицето - притиснете с пръсти в хлътналата част на челюстта. Може да се наложи да се притисне и от двете страни.

За шията - сложете палец на врата върху преш­лените, плъзнете трите си пръста отстрани на диха­телния път там, където се намира раната, открийте пулсираща артерия. След това притиснете. (Не натискайте и двете страни еднов­ременно)

За гърдите и гор­ната част на ръката -притиснете с палец на­долу върху хлътналата част зад ключицата.

За горната част на ръката - сложете плоската страна на пръста си в хлътнатината между муску­лите на вътрешната страна на ръката. С палец от вън­шната страна на ръката, притиснете към костта на средата между рамото и лакътя.

За долната част на ръката - сложе­те палец от вътрешната страна на китка­та, притиснете към кост­та.

За крака - в област­та на слабините, там, къ­дето се срещат тялото и

трупа, натиснете от вътрешната страна на бедрото, към костта с длан или юмрук.

5. Ако кървенето не спре след съответното при­тискане, следете за

признаци на шок. Турникет сложете само в краен случай.

Как да направим турникет

Завържете 5 см плат малко над ра­ната или ставата.

Омотайте го два пъти здраво. Завърже­те с обикновен възел. Сложете здрава пръч­ка върху възела и я за­вържете. Въртете пръчката докато кръвта спре да тече. Не затягайте много силно.

Със свободните краища завържете пръчката, за да не се отвърти.

Не разхлабвайте турникета, освен по указание на лекар. Запишете времето, ко­гато слагате турникета и когато кръвта спира. Съобщете ги на медицинския пер­сонал. На челото на пострадалия отбеле­жете буквата Т - турникет, както и място­то и времето на слагане на турникета, ако няма кой да придружи пострадалия до бол­ничното заведение.

6. Покрийте пострадалия с одеяло

7. Незабавно намерете лекарска по­мощ.

Ако самият вие кървите, повикайте професионална помощ. Легнете, така че тежестта на тялото да не пада върху мяс­тото на кървене.

Кървене от носа

Лечение:

1. Разхлабете дрехата около врата. Сложете пострадалия да седне и да наведе глава назад с рамене повдигнати нагоре.

2. Накарайте пострадалия да диша през устата.

3. Ако кървенето е от предния край на носа:

а. Хванете носа с палец и показалец и го притискайте около 5 мин.

б. Сложете студени, влажни кърпи върху носа и лицето.

в. Ако кървенето продължава, сло­жете малко стерилно тампонче в едната или двете ноздри (не използвайте памук или нещо със свободни влакънца). Вни­мавайте тампона да стърчи от ноздрата. Стиснете носа. Ако кървенето продължа­ва, потърсете медицинска помощ.

4. Ако кървенето е от задната част на носа, спешно потърсете медицинска по­мощ.

ВЪТРЕШНО КЪРВЕНЕ

Симптоми: Бледа, хладна, лепкава кожа, особено на ръцете и краката; раз­ширени зеници; слаб, ускорен, неравноме­рен пулс; оток на крайника; посиняване или почерняване на мястото около трав­мата.

Внимание: Първата помощ не може да спре вътрешното кървене.

Лечение:

1. Не давайте на пострадалия нищо през устата, ако предполагате кървене в стомаха.

2. Лекувайте за шок.

3. Незабавно откарайте пострадалия в болница. Транспортирайте в хоризонтал­но положение. В случай на гръдна рана, придвижете пострадалия в седнало или полуседнало положение.

СЧУПЕНА КОСТ

Симптоми: Пострадалият е чул или усетил как костта му се чупи, при допир, мястото е меко и има болка в една точка, подуване около предполагаемото място на счупването, крайникът може да е в неес­тествено положение, болка при движение, ненормално движение, невъзможност за функциониране, усещане за стържене, промяна на цвета на засегнатото място.

Лечение:

1. Дръжте пострадалия в покой и затоплен, лекувайте за шок, ако има нужда. Не местете пострадалия, докато не сложите шина, освен ако има опас­ност за живота.

2. Ако предполагате счупване и ня­ма разкъсване на тъканта (затворена фрактура), шинирайте крайника без пос­традалия да се мърда. Обездвижете стави­те над и под предполагаемото място на счупването.

3. Ако костта е пробола кожата (от­ворена или сложна фрактура), натиснете на съответното място за да преустановите кървенето. Не се опитвайте да изправите крайника, да го поставите в нормално по­ложение. Не пипайте и не почиствайте ра­ната. Поставете стерилната превръзка или чиста кърпа върху раната, завържете здра­во с бинт или парчета плат.

4. Ако трябва да се премести пострадалия, сложете шина за да предотвратите допълнител­ни увреждания. Използ­вайте всичко, което би предпазило счупените кости от разместване (клечки, дъски, ламарина). Сложете върху шината памук или пар­че плат и завържете. Ако пострадалия се оплаква от изтръпване, разхлабете малко. 5. Незабавно повикайте медицин­ска помощ.

Счупване или нараняване на гръб­начния стълб

Симптоми: Невъзможност за движе­ние на краката, стъпалата или пръстите, изтръпване в крайниците, болка в гърба или врата.

Лечение: Виж счупване на врата.

Счупване на врата

Симптоми: Невъзможност за движе­ние на пръстите; изтръпване или вдървяване в областта на раменете; невъзмож­ност за движение на крайниците. При теж­ка травма на врата или главата винаги трябва да се мисли за възможността от фрактура на врата.

Лечение:

1. Не позволя­вайте на пострадалия да мърда главата си.. Сложете одеала нагъ­нати на руло около главата, врата и раме­нете, за да обездвижите. Отстрани можете да подпрете с камъ­ни и тухли, за да не мърдат. Разхлабете дре­хите около врата и кръста.

2. Дръжте пострадалия на топло и в покой.

3. Ако има затруднения с дишането, освободете дихателните пътища с мини­мално движение на главата. Незабавно на­мерете лекарска помощ. Започнете изкус­твено дишане.

Счупване на черепа

Симптоми: пострадалият е в състо­яние на безсъзнание или със замъглено съзнание, сънливост, гадене, повръщане, главоболие и шок.

Внимание: Всяка травма на главата изисква внимателно наблюдение най-мал­ко в продължение на 24 часа за установя­ване на възможно мозъчно увреждане. За­дължително се търси лекарска помощ.

Лечение:

1. Пострадалият се поставя в легна­ло положение, като движенията на глава­та се ограничават до минимум.

2. Ако пострадалият повръща или кърви от устата, главата се обръща на една страна.

3. Пострадалият трябва да се дър­жи в топло и проветриво помещение, разхлабете стегнатите дрехи.

4. Контролирайте кървенето, като внимателно притискате с пръст.

5. При необходимост, започнете из­куствено дишане. Лекувайте за шок.

6. Потърсете незабавно лекарска помощ.

Натъртване (контузия)

(Затворена рана, при която вътреш­ното кървене се разпространява в меките тъкани)

Симптоми: подутина, болка, про­мяна на цвета в района на нараняването.

Лечение:

1. Сложете много студен влажен компрес върху наранената повърхност.

2. Ако болката не престане, потър­сете лекарска помощ.

ИЗКЪЛЧВАНЕ НА СТАВИ

(Изместване на кост от става) Симптоми: болка, загуба на контрол,

неподвижност на засегнатата става, оток, посиняване.

Лечение:

1. Лечение както при фрактура.

2. Не се опитвайте да наместите ста­вата.

3. Сложете лед на засегнатото мяс­то.

4. Не премествайте пострадалия с луксация на хълбока, докато не бъде на­местена (виж начин на транспортиране).

5. Потърсете веднага медицинска по­мощ.

НАРАНЯВАНЕ НА ГЛАВАТА

Сътресение, нараняване на меката структура особено на мозъка, вследст­вие падане, силен удар по главата.

Симптоми: Кратки периоди на без­съзнание или полусъзнание, когато пос­традалият губи пълна представа за дейст­вителността.

Внимание: Всяко нараняване на гла­вата изисква поне 24-часово наблюдение за евентуални мозъчни наранявания. (Сим­птомите включват: гадене, повръщане, силно главоболие, загуба на съзнание, шок). Ако има причина за съмнение за мо­зъчно нараняване е необходима рентгено­ва снимка.

Лечение: незабавна консултация с лекар.

Черепно нараняване, нараняване на кожата на главата.

Симптоми: обилно кървене.

Внимание: Тежки рани може да бъ­дат скрити от косата.

Лечение:

1. Не почиствайте дълбока рана.

2. Контролирайте кървенето, изпра­вяйки главата на пострадалия.

3. Използвайте стерилна марля вър­ху раната (без да натискате много силно).

4. Потърсете медицинска помощ.

Чуждо тяло в окото Лечение:

1. Ако окото е порязано, поставете стерилна марля, без да отстранявате засед­нали предмети. Потърсете лекарска по­мощ.

2. Ако предмета е попаднал под гор­ния клепач, хванете миглите на горния кле­пач и го раздвижете нагоре и надолу, та­ка че предметът да се залепи за него. Ако тази техника не успее, нека пострадалият да погледне надолу, после обърнете гор­ния клепач, внимателно с навлажнена стерилна марля махнете предмета. Ако предметът е под долния клепач, дръпнете надолу клепача и внима­телно с навлажнена марля отстранете предмета.

Чуждо тяло в ухото

Лечение:

1. Не използвайте пръсти или други инструменти за изваждане на чуждото тя­ло от ухото, може да нараните тъпанчето.

2. Налейте мазнина в ухото - обър­нете главата, така че олиото и предмета да излязат.

3. Ако предмета не излезе потърсе­те медицинска помощ.

Чуждо тяло в носа

Внимание:

Не се опитвайте с друг предмет да го извадите, защото може да ги вкарате още по-навътре.

Лечение:

1. Не позволявайте на пострадалия да се издухва силно,

2. Потърсете компетентна медицин­ска помощ.

НАРАНЯВАНЕ НА ГЪРДИТЕ

Симптоми: обилно кървене, зачер­вяване на тъканите, затруднено дишане.

Внимание: Не използвайте стегната превръзка, за да може болният да диша.

Лечение:

1. А. Ако предметът е закрепен, от-режете го на безопасно разстояние от ко­жата. Обездвижете предмета с дебели превръзки и закрепете с пластир.

Б. Ако предметът е проникнал в пострадалия, не го вадете. Обездвижете с дебели превръзки от стерилна марля, закрепете с пластир (не много стегнато).

2. Ако предметът проникне в гръд­ния кош и пострадалият се оплаче от нап­режение в тази област, бързо разхлабете превръзката.

3. Ако има затруднения в дишане­то, започнете изкуствено дишане.

4. Третирайте за шок.

5. Незабавно потърсете медицинс­ка помощ.

Пробождане

Симптоми: оток, болка, ограничено вътрешно кървене, възможно обилно вън­шно кървене.

Лечение:

1. Измийте ръцете си, почистете ра­ната с мек сапун и вода.

2. Внимателно покрийте раната със стерилна марля.

3. Сложете студен компрес на засег­натата област.

4. Повикайте медицинска помощ за допълнителна обработка на раната и евен­туално за противотетанусна инжекция.

КОРЕМНИ НАРАНЯВАНИЯ

(Разкъсване на коремната стена)

Симптоми: обилно кървене.

Внимание: Задължително потърсе­те лекарска помощ.

Лечение:

1. Не се опитвайте да поставите из­лезлите навън органи отново в коремна­та кухина.

2. Ако не може да се осигури спеш­на медицинска помощ, покрийте орга­ните с чиста, навлажнена кърпа, бинтовай­те леко.

3. Не давайте на пострадалия нищо през устата.

УХАПВАНИЯ

Всяка рана от животно или човек мо­же да доведе до сериозни усложнения. Особено внимание следва да се отделя на заболяването бяс. Всяко ухапване носи го­ляма опасност от инфекции.

Животно и човек

Симптоми: кожа, която е прободена, разкъсана или липсва участък от нея, разкъсани тъкани.

Лечение:

1. Контрол на кървене.

2. Незабавно изплакнете раната със студена вода, за да отстраните слюнката.

3. Почистете внимателно с мек са­пун и студена вода в продължение на 5 мин. изплакнете със студена, течаща вода.

4. Покрийте със стерилна превръз­ка или чиста кърпа.

5. Кажете на пострадалия да не мър­да, докато не дойде лекар.

6. Консултирайте лекар за по-под­робна инструкция, против бяс и тетанус.

7. Ако пострадалият е ухапан от жи­вотно, то трябва да се хване и да се прове­ри за бяс.

Комар, мравка

Симптоми: зачервяване и подуване на засегнатото място, сърбеж и/или паре­ща болка.

Лечение:

1. Измийте внимателно със сапун и студена вода.

2. Сложете паста, приготвена от сода бикарбонат и вода.

3. При оток, покрийте мястото с мно­го студена, влажна кърпа.

Змия

Симптоми:

а. Леки до средни: лек оток или про­мяна на цвета, лека болка и изтръпване на мястото на ухапването, ускорен пулс, сла­бост, замъглено зрение, гадене, повръща­не, недостиг на въздух.

б. Тежки: бързо развитие на отока, силно изтръпване, силна болка на място­то на ухапването, малки зеници, провлачен говор, шок, конвулсии, парализиране, загуба на съзнание, спиране на дишането и на пулса.

Внимание: Пострадалият трябва не­забавно да се отведе в болница, дори и са­мо да се предполага ухапване от змия. Не давайте алкохол, успокоителни, аспирин или медикаменти, съдържащи аспирин за облекчаване на болката. Не слагайте сту­ден компрес, лед под каквато и да е фор­ма.

Лечение:

1. Незабавно намерете лекарска по­мощ.

2. Сложете пострадалия да легне и да не мърда. Нагласете тялото му, така че ухапаното да е под нивото на сърцето.

3. Следете дихателната дейност. При нужда започнете обдишване и третиране за шок.

4. При леки и средни симптоми, пристегнете (но не с турникет) между мяс­тото на ухапаното и сърцето. Проверете за пулс, да не би да е твърде стегната прев­ръзката. Нагласете превръзката, така че течността да се стича от раната.

5. При тежки симптоми и отсъствие на лекарска помощ:

- Стерилизирайте нож или бръснач върху пламък. Направете вертикален раз­рез в кожата, дълъг около 1 см над всяка

дупчица. Не режете на кръст и надълбоко. - Изстискайте прорезите със смука­телна помпичка в продължение на 30 мин. Ако не разполагате с такава изсмуквайте с уста и изплакнете отровата, като вни­мавате да не преглътнете(въпреки че змийската отрова не е отровна при поглъ­щане); изплакнете устата си.

6. Измийте внимателно раната със сапун и студена вода, попийте и сложете стерилна превръзка или чиста кърпа за кратко време.

7. Ако змията е убита, вземете я за идентификация.

Паяк

Черна вдовица - лъс­кав черен паяк с дълги кра­ка, с размер около 1.5 см, от долната страна има червен белег с форма на пясъчен часовник.

Симптоми: силна болка, гадене, мус­кулни спазми, треска, обилно потене и зат­руднения в дишането. По тялото може да се усети изтръпване или пареща болка.

Кафяв отшелник - ка­фяв паяк, 1.5 - 2 см с дълги крака и тъмно кафяв белег с форма на цигулка на гърба.

Симптоми: силна бол­ка, последвана от втрисания, температу­ра, болки в ставите, гадене и повръщане.

Тарантула - голям кос­мат паяк, който се среща в Южна Африка.

Симптоми: голяма рана и остра болка на мястото на ухапването с различни реакции на тялото.

Лечение:

1. Поставете пострадалия в покой и на топло.

2. Ухапаното да е под нивото на сърцето.

3. Следете внимателно за затрудне­ния в дишането. При нужда започнете из­куствено дишане.

4. Поставете стегната превръзка (не турникет) 3-10 см над раната. Проверете дали не е много стегната. Проверете пул­са, ако не се усеща, разхлабете.

5. Сложете много студена, влажна кърпа на засегнатото място.

6. Възможно най-бързо намерете ле­карска помощ.

Кърлеж - малко, кожесто черно или тъмно ка­фяво насекомо.

Симптоми: Закачва се за кожата на главата и тяло­то, често се вижда като черна точка.

Внимание: Ако няколко дни след на­мирането на кърлежа, усетите главоболие или втрисания, консултирайте се с лекар.

Лечение:

1. Не дърпайте, не късайте и не мач­кайте кърлежа.

2. Сложете терпентин, вазелин, ал­кохол или мазна течност на кърлежа.

Не дърпайте, не късайте и не мач­кайте кърлежа.

3. Ако до 30 мин. кърлежа не се е махнал, внимателно извадете всички час­ти с пинсета, като въртите в посока об­ратна на часовниковата стрелка. Не хва­щайте с пръсти.

4. Добре натъркайте мястото със са­пун и вода в продължение на 5 мин.

5. Прегледайте цялото тяло за други кърлежи.

Скорпион

Симптоми: Много силна болка на мястото

на ужилването, оток, повръщане, стомаш­ни спазми, завалена реч, кома. Лечение: както при паяк.

ТОПЛИННИ ИЗГАРЯНИЯ

Причиняват се от горещи течности, предмети, гореща пара и др.

Симптоми:

а. Първа степен;

засегнати са горните слоеве на кожата, харак­теризира се със зачервя­ване, промяна на цвета, леко подуване и болка.

б. Втора степен: дълбоко изгаряне със зачервяване и повърх­ност на петна, меху­ри,значителна болка и оток, повърхността на кожата изглежда влажна

в. Трета степен -

дълбоко тъканно увреж­дане, изглежда бяло или овъглено, пълна загуба, на всички слоеве на кожа­та, отсъствие на болка. (фиг. 3)

Внимание: Не почиствайте и не пу­кайте мехурите. Не махайте дрехите, кои­то са залепнали на изгореното. Не слагай­те мазнина или медицинско мазило на теж­ки изгаряния. Не използувайте памук или друг материал с влакна при покриване на раната.

Лечение:

- За първа степен:

А. Сложете хладно, влажно парче плат или потопете във вода. Не използу­вайте лед.

Б. Леко попийте, сложете суха, не залепваща превръзка или чиста кърпа, ако има нужда.

В. Обикновено не се налага лечение, но при наличие на по-тежко изразени сим­птоми, консултирайте се с лекар. Внима­вайте за признаци на шок.

- За втора степен:

като при първа степен. Ако са засег­нати ръцете или краката, дръжте ги над нивото на сърцето. Може да се наложи ле­чение в зависимост от мястото и степента на изгарянето. Изгарянето втора степен може да се окаже дълбоко и потенциално сериозно. Следете за признаци на шок и инфекции.

- За трета степен:

1. При необходимост третирайте за шок

2. Не пипайте и не кашляйте върху изгорената повърхност. Пострадали с из­гаряния по лицето трябва да стоят седна-ли и да се следи за затруднения в дишане­то. Проверете дали дихателните пътища са свободни

3. Ако са засегнати ръцете или кра­ката, те трябва да бъдат над нивото на сър­цето.

4. Сложете охладителен компрес са­мо на лицето, ръцете или стъпалата.

5. Покрийте изгореното с не залепваща превръзка или чиста кърпа.

6. Отведете пострадалия възможно най-бързо в болница.

ХИМИЧЕСКИ ИЗГАРЯНИЯ

Сериозни изгаряния, причинени от груби химикали или корозивни отрови, попаднали върху кожата или окото.

Симптоми: както при топлинните изгаряния, според степента и мястото.

Внимание: Ако на очите има контак­тни лещи, преместете ги в бялата част на очите.

Лечение:

1. Махнете замърсените дре­хи от поразената зона.

2. Промий­те изгореното място със студе­на вода в продъл­жение на 5 мин.

3. Трети­райте като изга­ряне.

4. Ако око­то е изгорено от химикал, киселина, газ или спрей:

А. Незабавно полейте лицето, кле­пачите и очите със студена, течаща вода, в продължение поне на 15 мин., като пос­тавите лицето така, че да не попада вода в другото око. Повдигнете клепача така, че да промиете и от вътрешната страна на окото.

Б. Покрийте и двете очи със сухи стерилни марли, забинтовайте. Консулти­райте се с лекар незабавно.

5. Ако окото е било изгорено от ос­нови, като например препарати за почис­тване:

A. Незабавно изплакнете лицето, клепачите и окото със студена, течаща во­да в продължение поне на 15 мин., като внимавате водата да не попадне в другото око. Повдигнете клепача, за да изплакне­те и отвътре.

Б. Внимателно извадете някои чужди частици с края на кърпа.

B. Покрийте и двете очи със суха стерилна кърпа; бинтовайте.

Г. Незабавно консултирайте с ле­кар.

Изгаряния с електрически ток

Симптоми: Малки, обезцветени час­ти на мястото на токовия удар.

Внимание: Може да има значително увреждане на тъканите в дълбочина.

Лечение:

1. Не пипайте пострадалия, ако все още е в кон­такт с електрическата мрежа. Първо трябва да го отделите от електричес­кия източник. Използвайте суха, неметална пръчка за целта. Ръцете ви трябва да са чисти. Ако е възможно изключете електрическото зах­ранване.

2. Проверете дали няма затруднения в дишането и при нужда започнете изкуст­вено дишане.

3. Незабавно повикайте медицинска помощ.

Слънчеви изгаряния

Симптоми: Зачервяване или промя­на на цвета на кожата при първа степен, леко подуване, мехури, болка, слабост, за­маяност, гадене при втора-трета степен.

Лечение:

1. Като при първа и втора степен из­гаряне.

2. При нужда третирайте за шок.

3. Охладете пострадалия възможно най-бързо с влажни кърпи или го пото­пете в хладка вода.

4. Дайте на пострадалия да пие теч­ности.

5. При тежки случаи намерете ме­дицинска помощ.

ИЗМРЪЗВАНЕ

Симптоми: поява на кристалчета върху кожата, бледа, побеляла или със сив оттенък кожа, чувство за пробождане, силен студ. Пострадалият може да чувства болка и да се появят мехури.

Внимание: Не пукайте мехурите, не търкайте, не затопляйте премръзналата кожа.

Лечение:

1. Затоплете премръзналата кожа, колкото е възможно по-бързо, като я пок­риете с одеало или потопите в топла, не гореща вода.

2. Прекратете със затоплящите тех­ники веднага, след като измръзналата по­върхност се зачерви. Пострадалият мо­же да има нужда от обезболяване при сил­на болка.

3. Манипулации могат да се извърш­ват върху поразената повърхност, след като тя се затопли.

4. Ако са засегнати пръстите на ръ­цете или краката, увийте ги поотделно с чист плат.

5. Потърсете компетентна медицин­ска помощ.

ТРАНСПОРТИРАНЕ НА РАНЕН

Ако травмата включва нараняване на врата и гърба - не премествайте пост­радалия, ако не е наложително. Потърсе­те медицинска помощ.

1. Ако пострадалият трябва да бъде преместен, поставете го по гръб. Ако е възможно, пъхнете под него одеало;

A. Внимателно обърнете пострада­лия към вас, подпъхнете под него одеало, навито до средата.

Б. Обърнете го върху одеалото, раз-мотайте и го поста­вете по гръб.

B. Влачете го с главата напред, като държите гър­ба по възможност изправен.

2. Ако пострадалият трябва да се пренесе:

А. Крепете всяка част от тялото. Не­ка има човек и при главата за допълнител­на опора.

Използвайте дъска, маса, или дру­га плоскост, за да държите тялото максимално изправено.

Б. Можете да импровизирате носилка, като из­ползвате пръти и одеало, (фиг.4)

ГЪРЧОВЕ

(неконтролирани спазми на тялото)

Симптоми: мускулите се сковават и следват спазми, очите се обръщат нагоре, лицето и устните посиняват, пострадалият може да спре да диша, прехапва си езика, излиза пяна от устата.

Лечение:

1. Не се опитвайте да спрете дейст­вията на пострадалия.

2. Предпазвайте го от нараняване от околни предмети.

3. Разхлабете дрехите му.

4. Когато пристъпът свърши, осведомете се първо за състоянието на диша­нето му.

Ако конвулсиите се повторят и при­чината е неизвестна, потърсете професи­онална медицинска помощ.

ДАВЕНЕ

В ЗАМРЪЗНАЛ ВОДОЕМ

Симптоми: пострадалият се бори с во­дата, крещи за помощ, от устата и носа му водата изтича, поглъщането й може да при­чини задавяне и затруднения в дишането.

Лечение:

1. Не стъпвайте на леда. Помогнете на пострадалия, като му подадете ръка или пръчка, стълба, клон, при необходимост образувайте човешка верига.

2. Плъзгайте пострадалия внимател­но по леда, не го носете.

3. Затоплете пострадалия възможно най-бързо, като свалите мокрите дрехи и го увиете в одеала.

4. При нужда започнете изкуствено дишане.

5. Лекувайте за шок, ако е нужно.

6. Ако пострадалият е в съзнание, да­вайте му да пие топли, сладки напитки.

7. Продължете като при измръзва­не.

8. Консултирайте се с лекар.

ДАВЕНЕ ВЪВ ВОДА

Симптоми: пострадалият се бори с водата, крещи за помощ, от устата и носа му водата изтича, поглъщането й може да причини задавяне и затруднения в диша­нето.

Внимание: Препоръчва се на спаси­теля да бъде придружен от друг спасител.

Лечение:

1. Опитайте се да стигнете до пос­традалия от суша с помощта на ръце, кра­ка, дрехи, въже. Винаги се дръжте за не­що стабилно с другата ръка.

2. Ако не можете да стигнете до постра­далия, преплувайте до него, вземете със себе си някакъв предмет, за който да се хване. Ако пострадалият се бори не му позволявайте да ви сграбчи.

3. Ако е необходимо, започнете из­куствено дишане още във водата. Обър­нете главата му настрани, за да изтича водата. Започнете дишане уста в уста или уста в нос.

4. Закарайте го в болница, колкото е възможно по-бързо.

СЪРДЕЧНА АТАКА

(Прекъсване на кръвообращението в една част на сърдечния мускул)

Симптоми: Недостиг на въздух, па­реща болка по средата на гръдния кош, която се разпростира към ръцете, врата и горната част на стомаха, потене, загуба на съзнание.

Лечение:

1. Потърсете веднага компетентна медицинска помощ.

2. Пациентът да остане в най-удоб­ното за него положение, разхлабете дрехите му, осигурете му покой.

3. Ако възникнат затруднения в ди­шането, веднага започнете да прилагате техниките за възстановяване на дишането.

4. Лечението да се извършва от ле­кар.

МОЗЪЧЕН УДАР

Симптоми: главоболие, замаяност, объркване, затруднения в дишането, загу­ба на речта, безсъзнание, парализа, зачер­вено лице.

Лечение:

1. Не изпадайте в паника. Потърсе­те лекар.

2. Проверете проходимостта на ди­хателните пътища. При нужда започнете изкуствено дишане.

3. Сложете удобно пострадалия в полулегнало положение.

4. Разхлабете дрехите му, сложете студен компрес на челото и лицето му.

5. Ако пострадалият повръща, обър­нете главата му настрани.

6. Лекувайте за шок.

7. Ако пострадалият има конвулсии, пазете го от допълнително нараняване.

ОТРАВЯНЕ

Телесна повреда или евентуална смърт, причинена от вещества, попадна­ли в тялото чрез вдишване, проникване през кожата или по инжекционен път, та­ка също и при случайно или съзнателно погълнати отрови.

Симптомите варират в значителна степен. Постарайте се да разберете от пострадалия или от наблюдатели причи­нителя на отравянето. Потърсете опаков­ката, която съдържа отровното вещест­во. Симптомите могат да включват изга­ряния на устните или около устата, вне­запна болка, миризма или дъх на хими­чески вещества.

Лечение:

1. Ако подозирате отравяне, накарай­те пострадалия да приеме вода или мляко за незабавно разреждане на отровата. Ако пострадалият е в безсъзнание, може да има гърчове или повръщане; не го насилвайте с течности. В същото време веднага изви­кайте спешна медицинска помощ. Опише­те отровното вещество и състоянието на пострадалия,

2. Не давайте друга първа помощ, ако пострадалият е в безсъзнание или има гър­чове. Потърсете компетентна медицин­ска помощ. Приложете техниките за въз­становяване на дишането, ако е необходи­мо. Разхлабете дрехите му. Ако пострада­лият има гърчове, предпазвайте го от на­раняване.

3. Приложете антидот предписан от токсиколог.

4. Ако не можете да осигурите меди­цинска помощ:

- не предизвиквайте повръщане, ако естеството на отровата е неизвестно вещество или петролен продукт;

- предизвикайте повръщане, ако ес­теството на отровата е известно (ако не е петролен продукт).

Отравяне с газове, съдържащи въг­лероден окис

Симптоми: ярко зачервени устни и кожа, лека сънливост,слабост, главоболие чувство за недостиг на въздух.

Внимание: Пострадалият може да загуби съзнание без никакви други симп­томи.

Лечение:

1. Преместете пострадалия на чист въздух, разхлабете дрехите му.

2. Приложете, ако е необходимо тех­никите за изкуствено дишане.

3. Потърсете медицинска помощ.

Отравяния с бойни отровни вещества

При данни за употреба на бойни от­ровни вещества и/или установяване на съм­нителен облак/мъгла след прелитане на самолет и/или подаден сигнал за употреба на химическо оръжие се използват инди­видуалните средства за защита - противо­газ, чорапи и наметало. Веднага след по­падане на бойни отрови върху откритите части на тялото се извършва тяхното отс­траняване по механичен и химичен начин с чиста вода от манерката, носни кърпи и други подръчни материали. Зимно време може да се използва и незаразен сняг. Но­сът и устата се изплакват няколко пъти с вода.

Внимание: При оказване на първа помощ на поразен с бойни отрови задъл­жително се използват индивидуалните средства на поразения. Обекти и предме­ти, върху които е попаднала отровата също могат да предизвикат сериозни пора­жения.

Отравяне с нервнопаралитични бойни отрови

Симптоми: чувство на задух, нару­шено зрение, слабост, главоболие, поте­не, потрепване на мускулите, объркване, диария, гърчове, кома.

Лечение:

1. При данни за възможна употреба на нервнопаралитични бойни отрови се приема профилактичния антидот/от ИА/.

2. Поставете индивидуалните средс­тва за защита на поразения.

3. При наличие на симптоми за по­ражение с нервнопаралитични бойни от­рови поставете антидот от автоинжектора.

4. Изведете пострадалия от огнище­то на поражение.

5. Осигурете незабавно медицинска помощ.

Отравяне с кожнообривни бойни отрови

Симптоми: дразнене и парене в очи­те, а така също и парене на местата с по-нежна кожа, дразнене на носа, гърлото и горните дихателни пътища, общи прояви на слабост, главоболие, объркване. Те­жестта на проявите зависи от количество­то на отровата, при по-високи дози се по­явяват мехури и рани.

Лечение: Потърсете медицинска по­мощ. Лечението е симптоматично.

Отравяния от храни, включително стафилококови инфекции, ботулизъм и салмонела

Симптоми: възникват от няколко ча­са до един-два дни след ядене и включват: болка в стомаха, гадене, повръщане, спаз­ми, диария, отпадналост, подути клепа­чи, замъглен поглед, затруднен говор и ди­шане.

Лечение: Потърсете веднага профе­сионална медицинска помощ.

Отравяне от гъби

Симптоми: премрежване на погледа, замаяно състояние, болки в стомаха, га­дене, повръщане, диария.

Лечение:

1. Предизвикайте повръщане, след 20 мин. процедурата се повтаря.

2. Потърсете медицинска помощ.

Контакт с растения

Реакция на кожата в резултат от кон­такт с отровни растения може да се появи в продължение на 48 часа след контакта.

Симптоми: Изразяват се в зачервяване, мехури, отичане, изгаряне, сърбеж и висока температура.

Лечение:

1. Внимателно отстранете заразени­те дрехи.

2. Промийте внимателно контактни­те части със сапун и вода.

3. Промийте със спирт или дезинфек­ционен разтвор.

4. При проява на тежки реакции, консултирайте се с лекар.

СОРТИРОВКА

Сортировката е процес на оценка състоянието на пострадалите и разпреде­лението им на групи в зависимост от те­жестта на поразяване и спешността от оказване на медицинска помощ. При нея се спазва определена последователност от действие с цел установяване на всички по­ражения.

Когато преглеждате пострадал по-търсете по най-бърз начин квалифицира­но медицинско лице, без да спирате оказ­ването на първа помощ. Ако условията позволяват, изпратете друг за помощ.

Оценката на състоянието на постра­далия при провеждане на сортировка се из­вършва в следната последователност:

1. Оценка на реакциите.

2. Оценка на дишането.

3. Откриване на кървене.

4. Оценка на шок.

5. Откриване на фрактури.

6. Откриване на изгаряния.

7. Откриване на травми на главата. На база на оценката на състоянието

пострадалите следва да бъдат разпределе­ни на групи в зависимост от необходимост­та от спешно лечение.

Внимание: Задушаването и кръвозагубата са непосредствена заплаха за жи­вота на пострадалия! Тези състояния са из­вънредно спешни и се нуждаят от незабав­на евакуация.

Групи пострадали

При оказване на първа помощ пост­радалите се разпределят на следните гру­пи:

1. Леки - такива, които не се нужда­ят от лекарска помощ.

2. Тежки - след оказване на първа помощ задължително се евакуират за оказ­ване на лекарска помощ. Според тежест­та на поразяването те са: а) спешни - при тях има засягане на жизнено важни функ­ции и органи, което заплашва живота им. Тези пострадали се евакуират незабавно, б) неотложни - при тях рискът от забавя­не на лечението не води до застрашаване на живота им, евакуират се втори поред.

3. Пострадали, на които медицинска­та помощ може да се окаже в рамките на часове (отложена медицинска помощ), евакуират се трети поред.

При сортировката трябва да се от­делят от общата група пострадали, които представляват опасност за останалите (инфекциозно болни и поразени с бойни от­ровни вещества, на които не е извършена санитарна обработка).

ОТРАВЯНИЯ С КИСЕЛИНИ И ОСНОВИ

ОТРАВЯНИЯ С КИСЕЛИНИ И ОСНОВИ

Химическите изгаряния на горния храносмилателен тракт са сложен и нерешен медико-социалиен проблем, който е еднакво актуален за богатите индустриални държави и за икономически изостаналите страни. С развитието на химическата индустрия се отбелязва непрекъснато увеличаване на броя на засегнатите, при които се срещат разнообразни и тежки полиорганни усложнения, свързано с относително висока смъртност. Корозивната интоксикация с нейните непосредствени поражения може да се сравни по тежест и значимост с транспортния травматизъм - по същността си това е химична травма. Тя разстройва семейния и социален живот и изисква големи финансови разходи.
Отравяния с киселини и основи, или т.н. корозивна интоксикация, както и неблагоприятните последствия от това, се споменават в сведения от XVIII век и са били единствено обект на внимание на съдебните лекари. Смята се, че първото успешно лечение на киселинно изгаряне на хранопровода по метода на “сляпото бужиране” е извършил Taylor в 1827 година. В 1882 година Billroth извършва резекция на стомаха при болен с изгаряне на стомаха и хранопровода с азотна киселина.
Токсикология
Много химически вещества имат корозивно действие, когато попаднат в директен контакт с биологични тъкани - това са алкалните с рН между 11,0 и 14,0 и киселинни субстанции с рН 0 – 2, както и някои с неутрално рН (сребърен нитрат, перхидрол, калиев хиперманганат и др.) /9,30,83,156,200,213,/.
Алкалните химически вещества са най-честите причинители на корозивна интоксикация при възрастни и деца. В преобладаващата си част това е сода каустик (Na OH) в кристална или течна форма, както и под формата на различни домакински препарати. От основите и солите с основен характер най-чести са отравянията с натриева основа, с летална доза в разтвор около 1 ml; калиева основа, с летална доза при разтвор от 5 ml; амониева основа, с летална доза около 5 ml.
Изгаряния с киселини се срещат по-рядко. Органичните киселини (оцетна есенция) дават относително по-леки локални поражения на лигавицата, но могат да предизвика хемолиза с последваща тежка ацидоза и бъбречни паренхимни увреди. От широко разпространените неорганични киселини и основи за токсикологията значение имат: солната киселина, с летална доза за концентрираната 37% от 5 до 20 ml; сярната киселина, с летална доза за концентрирана 98% от 1 до 5 ml; азотната киселина , с летална доза за димящата 86% от 5 до 10 ml. Значение имат също фосфорните киселини, както и някои по-широко разпространени органични киселини – мравчена киселина, с летална доза около 30 ml; оцетна киселина, с летална доза за ледената оцетна киселина около 20 ml; оксалова киселина, с летална доза до 5 g, винена киселина, с летална доза около 20 g.
Патологични промени при корозивните интоксикации
Корозивните вещества проникват в организма на човека през гастроинтестиналния тракт, след като са били погълнати неволно или нарочно. По-рядко това става през дихателните пътища, а при разплискване довеждат до химически изгаряния на очите, кожата на тялото и крайниците. Размерите и тежестта на локалните корозивни увреди се определят от вида, количеството и концентрацията на погълнатото вещество, скоростта на пасажа и времето на контакт със засегнатите тъкани, както и от някои локални фактори. В зависимост от консистенцията течното корозивното вещество може да премине бързо през устата и хранопровода, докато по-вискозното да се задържи на различни нива - глътка, бифуркационно стеснение, кардия, пилор поради рефлекторния мускулен спазъм на съответните сфинктери.
Въпреки факта, че киселините увреждат предимно стомаха, а основите - хранопровода, установено е, че при големи количества и концентрация киселините могат да увредят също хранопровода, а алкалните вещества – и стомаха. След първоначалните увреди при контакта с лигавицата на органа, последващите патофизиологичните процеси в тъканите се развиват идентично независимо от вида на корозивния агент.
Алкалните вещества предизвикват дълбока и пенетрираща коликвационна некроза. Чрез образуване на хидрофилни алкални албуминати (сапонификация) корозивният агент може да проникне дълбоко в стените на хранопровода до периезофагеалната тъкан. Образуваните огнища на некроза се разширяват вследствие вторичите тромбози на съдовете и може да причинят перфорация с развитие на медиастинит.
Киселините предизвикват повърхностна коагулационна некроза поради свързване на водородните йони и разрушаване на белтъците. Алкалната среда на орофарингса и езофага неутрализират хидрофилните киселини и те преминават бързо в стомаха, където наличната стомашна киселина потенцира корозивния ефекта. Високо концентрирана сярна или солна киселина обаче също може да засегне сериозно и храноповода.
Попаднало върху кожата, алкалното вещество предизвиква коагулационна некроза с черен цвят и дълбоки разязвявания.
При киселините корозивно-некротичните процеси на лигавиците и кожата имат характерно за всяка киселина оцветяване:
Белезникави – при отравяния със солна киселина,
Черни – при отравяния със сярна киселина,
Жълти – при отравяния с азотна киселина.
Клинична картина и усложнения
Клиничната картина в острата фаза на корозивната интоксикация е много драматична. Веднага след поемането, химичното вещество предизвиква остра дисфагия, съпроводена от обилна саливация, ларингоспазъм и диспнея, болки в гърлото и зад гръдната кост. Характерно е спонтанното плюене и повръщане, често с примеси на ясна кръв. Установяват се външни белези на корозивни увреди - по лицето, устните, езика, устната кухина. Тези места са оточни, кървящи и болезнени. Откриват се и засегнати участъци по крайниците или тялото. При тежки комбинирани изгаряния от ІІІ степен клиниката се владее от картината на шока и интоксикацията, а при некроза на хранопровода и стомаха – от развиващия се медиастинит или перионит.
Характерни са повишеното слюноотделяне, упоритото гадене и повръщане, адинамията, тежката дехидратация, метаболитната ацидоза, нарушеният електролитен баланс. Опасността от съдова ерозия и перфорация най-често е възможна около 3-ия, 6-ия, 9-ия ден от острия момент. След 4-5 дни задължително започва тежка хипопротеинемия. Възможно е развитието на инфилтративен мeдиастинит до 1 месец след отравянето и на езофаго-трахеална фистула до 10-ия ден . Цикатрикси, обтурация на хранопровода и пилора се развиват постепенно след 10-ти до 15-ти ден от отравянето
Общите увреди на организма са характерни се различните киселини. Мравчената киселина довежда до тежка метаболитна ацидоза, токсични увреждания на бъбреците и сърдечносъдовата система – до остра недостатъчност. Ледената оцетна киселина довежда до хемолиза, както и до тежко увреждане функциите на бъбреците и черния дроб. Оксаловата киселина довежда до тежко изявен конвулсивен синдром, колапс, шок, до тежко увреждане на черния дроб и бъбреците. Токсичните увреждания на винената и лимонената киселини не се различават съществено от тези при оксаловата. Млечната киселина преимуществено води до корозивни промени.
Клиничната картина при отравянията с основи и соли с основен характер е сходна с тази при киселините, като тук се развива коликвационна некроза, което съхранява възможността за продължаване на токсичното действие до 24 и повече часа след контакта с основата. Типични са бързо развиващите се инфекциозно-възпалително усложнения на дихателните пътища и белите дробове, като в редица случаи пневмонии от аспирационен тип се установяват още в първите часове след отравянето.
Първа помощ
Непосредствено след пероралното отравяне устата на пострадалия трябва да се изплакне обилно с вода, за да се премахнат корозивни съставки, които биха могли повторно да се приемат навътре. По възможност при основи се дава яйчено мляко (смес от яйчен белтък и вода), последвани от суспенсия на медицински въглен и вода. При отравяния с киселини може да се приложи даването на Magnesia usta. При неорганични киселини може да се даде и прясно мляко. При химическо изгаряне на кожата и външните лигавици те обилно се измиват с хладка вода, като предварително се тампонират, за да се обере концентрираната киселина или основа. При корозивните отравяния не се предизвиква повръщане, не се поставя стомашна или назогастрална сонда, поради опасност от перфорация. Не се препоръчва даването при отравянията с основи на слаби киселини или обратното като антидот, поради допълнителни химически изгаряния. При отравянията с органични киселини не се дава прясно мляко. Не се дава също алкохол.
По време на транспорта се внимава за аспирация на стомашно съдържимо, което налага тялото да бъде в хоризонтално положение , главата да е по-ниско от него и на една страна. Лечението се провежда в най-близката болница, като при тежките отравяния е за предпочитане болните да бъдат настанявани в хирургическо отделение, а при останалите форми на отравяне в интензивно отделение. При леките отравяния продължителността на лечение в острата фаза е от 10 до 15 дни, при средно тежките и тежките отравяния – над 30 дни.
Лечение в острата фаза
Незабавно се започва лечение на силната болка, включително и с опиеви препарати, профилактира се отокът на глотиса, като се въвеждат глюкокортикостероиди, антихистаминови препарати и др. Назначават се венозни вливания на водно-солеви и белтъчни разтвори, кръвоспиращи, антиацидни средства. Започва ранно антибиотично лечение (при тежки случаи с тройна комбинация – цефалоспорин, аминоглюкозид, метронидазол), коригира се метаболитната ацидоза, дехидратацията, проследяват се електролитите. Уместно е лечението на корозивните отравяния да се провежда съвместно от токсиколог, специалист УНГ и хирург. Следи се за перфорация и тежки кръвоизливи, контролират се хематокритът, левкоцитите, еритроцитите, хемоглобина, артериалното налягане. При по-леките отравяния е възможно още в самото начало да се включи перорален прием на слънчогледово или маслиново масло в малки дози, маслен разтвор на витамин А, калциев глюконат, витамин С и др. Ранното започване на инхалации с натриев бикарбонат, глюкокортикостероиди и др. е също важно лечебно действие. След 4-ти – 5-ти ден основно внимание трябва да се отдели на пълноценното парентерално и ентерално хранене, като при последното много добър ефект се постига с храните на млечна основа, съдържащи Lactus Bacillicus Bulgarikum от серията „Биостим”.
Във фазата на късните последствия от изгарянето лечението е вариабилно в зависимост от вида и тежестта на корозивните увреди.
Трудоспособност и прогноза
При леките отравяния трудоспособността се възстановява до 15 дни след болничното лечение, при средно тежките и тежките отравяния – след няколко месеца. Възникналите посткорозивни стриктури на хранопровода изискват продължително лечение с дилатации, а нерядко и оперативно лечение. Тези болни се представят на ТЕЛК за временна нетрудоспособност.
Прогнозата е сравнително благоприятна при по-леките отравяния и несигурна при тежките отравяния.
Корозивните изгаряния на горния аеро-дигестивен тракт представляват голям диагностично-лечебен и научен интерес, поради здравния и социален проблем, произтичащ от тях. Те спадат към битовия травматизъм и са сериозна причина за заболеваемост и смъртност. Честотата на инцидентите зависи от социалния статус на пострадалия и редица нормативни фактори, регулиращи използуването и съхраняването на корозивни вещества за домашно и промишлено ползване. Значителния морбидитет при тези случаи ни позволява да причислим тази патология към социално значимите заболявания на нашия век.