Рак на простатата

 

        Обърнете се незабавно към лекар когато в урината се появи кръв или сперма. При трудности, свързани с уринирането, чувство за непълно уриниране, при поява на твърда маса в областта на тестисите.
Рискове: Най-честият рак при мъжете.
Шансове: ако туморът не е преминал границите на простата е възможно неговото оперативно или лъчево лечение.
• Палпиране
Простата се опипва през дебело черво (ректално туше), при което могат да се намерят туморни възли в жлезистата структура на органа.
Точност
Простата увеличава своите размери в по-късен етап от развитие на тумора. Освен това тумори, които растат в сърцевината на органа, не могат да се палпират. Точността на този метод зависи до голяма степен и от опитността на лекаря.
Оценка
Трудно се откриват ранни тумори на простата, но може да се диагностицира доброкачествено уголемяване на органа или тумори на дебелото черво.
• Определяне на PSA
Простата смесва своя специфичен простатен антиген (PSA) с еякулата, за да го разреди. Заболявания на простата увеличават стойностите на PSA в кръвта, при стойности над 3-4 нг PSA на милилитър кръв съществува съмнение за рак.
Точност
При този метод се откриват повече тумори, отколкото при палпацията. Високите стойности на PSA обаче, могат да са следствие на възпаление или доброкачествен тумор. Като цяло 20% от туморите могат да се пропуснат при това изследване.
Рискове
При грешна диагноза се провеждат други ненужни изследвания и се пораждат страхове. Ако се открие тумор, не винаги е нужно неговото оперативно отстраняване. Mри някои малки тумори то се оказва излишно, а понякога дори и вредно, защото може да предизвика импотентност и инконтиненция (незадържане на урина).
Оценка
Досега няма доказателство, което да показва, че тези кръвни тестове са намалили смъртността при пациенти с простатни тумори. В някои случаи, когато се направят навреме, те могат да спасят човешки живот. Затова е препоръчително изследването всяка година, а при много ниски стойности – на две години.

Ракът на млечната жлеза-3

Биопсия. Всички изброени в част II изследвания, с по-голяма или по-малка вероятност, насочват към диагнозата. Но категорично да се заключи, че става въпрос за рак може само след лабораторно изследване на материал от съмнителния участък. Манипулацията, с която се взема част тъкан се нарича биопсия. Специално при заболяванията на гърдата биопсията може да бъде извършена по различни начини, които обобщено са два типа.

При единия с помощта на игла през кожата се достига до съмнителния участък и се аспирира (засмуква) тъкан. Размерът на иглата при различните техники е различен, което определя и количеството на получения материал. Иглата може да се насочва с помощта на опипване с пръсти, под ултразвуков контрол или с още по-сложни техники. Когато иглата е малка (тънкоиглена биопсия) не е необходимо използването на упойка, тъй като убожданията за поставянето и са по-болезнени от самата процедура. Различните форми на иглена биопсия по принцип не изискват болнично настаняване. Съществуват специализирани устройства с по-голям размер от обикновената игла, които изрязват малък цилиндър от тъканта, като доставят по-голямо количество материал за изследване. Това позволява по–лесна и по-точна хистологична диагноза.

Другата група са ексцизионните биопсии. При тях се прави разрез, след което обикновено се отстранява целият съмнителен участък и изследва в лаборатория.

Кой метод ще се предпочете зависи от конкретния случай – колко подозрителен изглежда участъка и дали е само един, къде се намира и т.н. Във всички случаи взетия материал се изпраща в лаборатория, където се извършват различни изследвания.

Изследвания на тумора. Първият въпрос, на който отговаря хистологичното изследване, е дали става въпрос за доброкачествено изменение или за рак. Ако диагнозата е рак се определя вида му и до каква степен е навлязъл към околните тъкани. Carcinoma in situ означава ограниченост на процеса, а като инвазивни (инфилтративни) се класират туморите имащи разпространение към съседни тъкани. Определя се и типа на рака в зависимост от коя структура на млечната жлеза произхожда. Друг важен показател е степента на диференциация (grading) – това е показател за „зрелостта” на тумора. Има три степени. Първата най-общо значи, че ракът по строеж е по-близко да нормалната тъкан. Такъв тип рак се развива по-бавно. Обратно - трета степен показва тумор отдалечен от нормалната организация на тъканите, т.е. незрял. Той по правило расте и се разпространява по-агресивно. Хистологичното изследване определя също дали изцяло е премахнат тумора (когато се прави след операция) и какъв е размерът на свободната от рак зона в изрязания материал. Всичко това е от изключително значение за обема на операцията и последващото лечение.

Друго важно изследване на раковата тъкан е определяне на наличието на естрогенови и прогестеронови рецептори. Рецепторите са структури намиращи с в клетките, за които хормоните се залавят и по този начин упражняват въздействието си. Естрогена и прогестерона са женски полови хормони. Рецептори за тях има в здравите клетки на млечната жлеза. В 2/3 от случаите раковите клетки също имат поне един от тези рецептори. Тези хормони играят важна роля за растежа на туморните клетки. Жени с положителен рецепторен статус на раковите клетки отговарят по-добре на хормонално лечение.

Също важно изследване е определяне на HER2 статуса. При около 1/5 от случаите на рак се установява значително увеличено производство на стимулиращ растежа протеин наречен HER2. Тези случаи на рак проявяват подчертана склонност към бърз растеж и разпространение.

Лечение. Основния метод на лечение е хирургичният. С него се започва в мнозинството от случаите. Днес все по-използвани са операциите, при които се изрязва само раковото образувание или ограничена част от млечната жлеза, като цялостното отстраняване на гърдата остава за случаите, при които не може да се използва по-консервативен подход или при желание на пациентката. Във всички случаи се отстраняват и лимфни възли от подмишничната ямка, което е от значение за уточняване на стадия на болестта, определяне на прогнозата и локален контрол на разпространението. Дали всички лимфни възли или само определени трябва да бъдат отстранени не рядко се решава в хода на самата операция. За определяне на стадия на заболяването се използва т.нар. TNM класификация. Стадият влияе върху избора на стратегия за лечение и дава прогностична информация за успеха от него.

Лъчетерапия. Трябва да се прилага на всички пациентки със съхраняващи гърдите операции. Чрез лъчетерапията се намалява вероятността от локална поява на болестта от 26 на 7%. Курсът на облъчване е от 3 до 5 седмици.

Хормонална терапия. Тъй като женските полови хормони в повечето случаи стимулират растежа на рака на гърдата, преди години освен отстраняване на млечната жлеза се правеше и отстраняване на яйчниците. Днес подходът е различен. Първо се изследва рецепторния статус. При жени, чиито тумори са положителни за естрогенови рецептори (ЕР+) се назначава tamoxifen, които е антиестроген. Приеман за 5 години той намалява риска от нова поява на болестта с 40% и смъртността с 32%.  Вероятността туморите да са ЕР + нараства с възрастта на жената, за това тамоксифена се използва предимно при жените след менопаузата. На тази възраст основното количество естрогени не се произвежда в яйчника, а в мастната тъкан на организма с участието на ензим наречен ароматаза. Този процес може да се блокира с лекарства наречени ароматазни инхибитори (anastrozole, exemestane, letrozole), чиято ефективност след менопаузата надвишава тази на тамоксифена. Обратно, преди спиране на менструацията, те са неефективни. За блокиране на произвежданите от яйчника хормони при жени имащи все още менструация допълнително може да се използват гонадотропин рилизинг хормон агонисти (напр. buserelin, goserelin, leuprolide), или отстраняване на яйчника.

Химиотерапия. Използвана при пациентки под 50г. възраст намалява смътността с около 40%. Над тази възраст е по-малко ефективна. Решението за включване на химиотерапия е в пряка зависимост от подтипа рак. Комбинациите от лекарства (цитостатици) са по-ефикасни от приложението само на един продукт. Вероятно в недалечно бъдеще ще станем свидетели на появата на тестове, които на индивидуално ниво ще определят при коя точно пациентка химиотерапията ще носи реална полза и каква комбинация от медикаменти да се избере.

Trastuzumab (Herceptin) Използва се при HER2 позитивни тумори. Представлява антитяло, насочено към въпросния протеин и приложението му допълнително подобрява резултатите на химиотерапията и хормонотерапията.

В заключение трябва да се каже, че лечението на рака на гърдата е сложен и комплексен процес. Избраните методи могат да бъдат в различна последователност и комбинации. При определени случаи може например да се започне първично с химиотерапия и едва след намаляване големината на тумора да се пристъпи към хирургично лечение. През последните десетилетия има известно подобрение и на прогнозата при пациентки с метастази на болестта, като благодарение на терапията е подобрено качеството им на живот. Множество са новите медикаменти, намиращи се в експериментален стадий и на които се възлагат надежди. Напредъка на пластичната хирургия пък прави все по-добри естетичните резултати при жените засегнати от това заболяване.

Ракът на млечната жлеза-2

 

        Ранна диагноза и скрининг*

Своевременното откриване на заболяването е от важно значение за крайния резултат от лечението и за обема на хирургичната интервенция. Под *скрининг в медицината се разбира прегледи или изследвания на големи групи от лица, без оплаквания или симптоми, целящи откриването в ранен стадий на дадено заболяване. Използват се различни методи и техники.

• Мамография. Това е вид рентгенова снимка. Методът е доказал полезността си при ранното откриване на рака на гърдата. Той е в основата на всички профилактични програми в развитите държави. Според различните проучвания профилактичните мамографии намаляват смъртността с 15 до 37%. Този въпрос е безспорен за възрастта от 50 до 70г., където изследването е най-чувствително – позволява 70-90% от туморите да бъдат открити. Относно ползата от профилактични мамографии на жените между 40 и 50г. възраст в медицинските среди няма единомислие. У нас за съжаление не рядко те се назначават и на доста по-млади жени. При тях обаче мамографията не е подходяща като метод за профилактика поради факта, че млечните жлези са по-плътни. Това може да доведе до неразпознаване на раковия участък или обратното – до фалшиво положителен резултат, при който нормален участък се приема за болестно изменен. Последното води до ненужни оперативни интервенции и стрес за жените. Не бива да се забравя, че мамографията макар и в минимална степен използва йонизираща радиация. Скринингови мамографии под 40 г. възраст не са правят, защото ракът на гърдата е по-рядко срещан, но за сметка на това по правило има по-бързо развитие. Поради това, какъвто и разумен интервал за изследване да се определи, той може да се окаже прекалено дълъг. Освен това, както се подчерта по-горе, чувствителността на мамографията е по-слаба при тази възрастова група. Може би много пациенти (а и лекари) ще се изненадат, но за предотвратяване на една смърт от рак на гърдата е необходимо 2000 жени да бъдат подложени на скрининг в продължение на 10г. Това достатъчно ясно показва необходимостта прафилактиката на това заболяване да е организирана на национално ниво.

• Ултразвуково изследване (ехография, ехомамография) на млечната жлеза. Веднага трябва да разсея една заблуда, волно или неволно насаждана в обществото през последните години – че ехографията може да се използва са скрининг на рака на гърдата. Няма сериозно проучване, което да показва, че ултразвуковото изследване може да замести мамографията и да се използва за профилактика самостоятелно. Нито пък съществува национална програма, в която то да се използва за такава цел. Защо това е така?  Качествата на ехографията зависят в голяма степен от уменията на лекаря, който я извършва. Т.е. тя трудно се стандартизира. С нея не могат да се видят микрокалцификатите (един от белезите на рак), които се откриват на рентгенова снимка. Не на последно място тя е източник на голям брой фалшиво положителни резултати. Това е доказано при проучвания, а също може да се наблюдава при все по-често появяващите се у нас кампании за профилактика на рака на гърдата. При тях „откриването” на един или два случая на рак (които обикновено вече имат клинична изява) се заплаща с цената на стотици допълнителни изследвания при здрави пациентки, някои, от които инвазивни (пункции, биопсии, операции). В този смисъл периодичните профилактични кампании, на които сме свидетели все по-често, по региони или по месторабота, използващи преглед и ултразвукова диагностика не почиват на медицинска аргументация и не носят полза на обществото. Нещо повече – могат да се окажат потенциално вредни. За да има ефект профилактиката трябва да почива на доказани факти.Успоредно с всичко това трябва да се подчертае, че ехографското изследване на гърдите има своите положителни страни и показания. То е много полезно при разграничаването на плътен тумор от киста, ориентира лекаря дали дадена бучка в гърдата има белези на доброкачествен или злокачествен тумор, по-евтино е от мамографията и абсолютно безвредно. Ехомамографията е от особена полза при младите пациентки с плътни млечни жлези – точно там, където мамографията има ограничения. Всичко това прави ултразвуковото изследване отлично допълнение на мамографията, дори метод на избор при определени ситуации. Вероятно с развитие на техниката ролята му все повече ще нараства.

• Ядрено магнитен резонанс(ЯМР). Чувствителността на метода е по-голяма от тази на обикновената мамография. Препоръчва се при високорискови пациентки (с фамилна обремененост) – самостоятелно или в комбинация с други техники. Цената на изследването (около 10 пъти по-скъпо от мамографията) поставя финансови ограничения за използването му.

• Клинично изследване. При него лекаря с ръце опипва млечните жлези и подмишничните ямки. Чувствителността му се движи между 26 – 38%, което значи, че приблизително в 2/3 от случаите диагнозата се пропуска, ако се използва само този метод. Въпреки това, клиничното изследване не трябва да се подценява. Счита се, че чрез него могат да се открият 7-10% от случаите на рак, които не се установяват с мамография. Поради тази причина клиничния профилактичен преглед на млечните жлези е задължителен при възраст над 30г. У нас той трябва да се прави ежегодно от общопрактикуващия лекар, поне според нормативните документи. 

• Самоизследване. Твърде противоречив метод, които се препоръчва от здравната каса у нас. Със сигурност може да се каже, че е безплатен, но доказателства за ползата му липсват. Голямо проучване в Китай показва, че използването на самоизследването на млечните жлези не е свързано с намаление на смъртността, но за сметка на това удвоява броя на ненужните биопсии.

Практически съвети към жените, държащи на своето здраве:

След 30г възраст ежегодно ходете на профилактични прегледи. При навършване на 50г. възраст си правете мамогрофии на всеки 2 години. НЗОК няма такава програма към момента и на лекарите не се отпускат средства за извършването им (дори биват санкционирани при преразход). Така че ще трябва да си ги заплатите. Пазете снимките и ги носете при следваща мамография за сравнение – това е полезно за лекарите, които ги разчитат. Не се предоверявайте на „безплатните” кампании с клиничен преглед и ехография - те не са достатъчно надежден метод на диагноза, а освен това са свързани с неприемливо голям процент фалшиво положителни резултати.

Ракът на млечната жлеза

 

Ракът на млечната жлеза е най-честото злокачествено новообразувание при жените. Според Българския Национален Раков Регистър за 2004г. 23,5% от всички случаи на злокачествени новообразувания при тях са се падали на него. За сравнение през същата година случаите на рак на маточната шийка са представлявали 7,3%, на маточното тяло 7,9%, а на яйчниците – 5,8%. Както в световен мащаб, така и у нас се наблюдава бавна, но трайна тенденция за повишаване честотата на това заболяване. Вероятността за поява на рак на гърдата се увеличава с възрастта, като 80% от случаите се диагностицират при жени над 50г. възраст. Пак за 2004г. у нас са открити само два случая във възрастовия интервал 20-24г., докато при 55-59 годишните броят им е бил 485. В същност най-много случаи се откриват между 50 и 70 годишна възраст, което е основание в повечето страни имащи профилактични програми за ранно откриване на заболяването усилията да бъдат насочени точно към тази част от населението.

В Европа най-често се среща в западните държави, а най-рядко в Румъния и Латвия. България спада по-скоро към страните с по-ниска честота на заболяването. До колко това е реален резултат или израз на недостатъчна диагностика и/или неточна статистика може да се дискутира.

Въпреки че ракът на гърдата се среща все по-често, в развитите държави наблюдаваме намаление на смъртността. Например във Великобритания за периода 1989 -2006г. смъртността се е понижила с 34%. Това доказва ефективността както на ранното откриване, така и на новите методи на лечение.

    От какво се причинява рака на гърдата?

До сега няма установен точно определен причинител. Проучванията показват, че повечето случаи се дължат на нарушения (мутации) в гени на клетки от тъканите на гърдата, които се появяват през жизнения цикъл на индивида. Значително в по-малка степен става въпрос за унаследени гени, които предразполагат към поява на заболяването – например BRCA1и BRCA2. Въпреки че липсва една единствена причина, която да обяснява развитието на заболяването, днес знаем кои са рисковите фактори за появата му.

Рискови фактори

• Възраст. Както вече стана въпрос, с напредване на възрастта рискът се увеличава. В България честотата между 20-24г. е 0,8 на 100 000, но на 65-69г. стига до 202 на 100 000.

• Брой раждания и продължителност на кърменето. По-големият брой раждания и по-продължителното кърмене намаляват риска от рак на млечната жлеза и обратно

• Ранна поява на менструация и късното и спиране (менопауза). И двата фактора увеличават риска

• Възраст при първо раждане. Колкото по-късно роди жената, толкова рискът е по-голям. Смята се, че той се увеличава с около 3% за всяка година.

• Прием на хормоно-заместваща терапия (ХЗТ). Рискът се увеличава с продължителността на приемане – от почти незначителен при жени използвали ХЗТ за 1-2г. до отчетлив след пет и повече години (над 2 пъти увеличен риск при приема от 10г.).

• Противозъчатъчни таблетки. Нямат отношение, макар че има и публикации, в които се твърди, че се наблюдава съвсем незначително увеличение на риска, предимно по време на приема им (не повече от 5 случая на 100 000 жени, които ги използват). След спиране на приема им и този незначителен риск изчезва.

• Наднормено тегло. Жените със затлъстяване са с повишен риск

• Физическа активност. Има предпазващ ефект, застоялия живот – обратно.

• Някои храни и напитки. Консумацията на алкохол увеличава риска. Подобен ефект може да има и повишения прием на мазнини от животински произход, без да е доказано със сигурност.

• Йонизиращата радиация. Рентгеновите снимки с диагностична цел имат малък ефект. Далеч по-значителен е той при жени подложени на облъчване поради друго злокачествено заболяване.

• Социален статус. Обратно на други тумори, рака на млечната жлеза се среща по-често при жени с по-висок социален статус. Обяснението вероятно трябва да се търси в начина им на живот (раждания, кърмене, храна, ХЗТ и т.н.)

• Доброкачествени тумори на млечната жлеза. Най-честият от тях е фиброаденома. Той няма връзка с рака на гърдата, следователно не трябва да се разглежда като рисков фактор. Единичните кисти на гърдата по правило са доброкачествени и не представляват рисков фактор. Не рядко срещаните множествени кисти на гърдата при жени в третото или четвърто десетилетие от живота може да се разглеждат като фактор увеличаващ съвсем леко риска от поява заболяването. У нас често се поставя диагнозата мастопатия, без да съществуват точни и единни критерии за нея. Това я прави доста неясна по отношение на риска от рак на гърдата и не рядко плаши ненужно пациентките. Когато е правена биопсия (взета частица тъкан и изследвана под микроскоп), ако се установи атипична хиперплазия, рискът се увеличава от 2 до 5 пъти.

• Наследственост. Жена със заболял близък роднина (майка или сестра) има два пъти повишен риск от развитие на рак на гърдата. При наличие на двама или повече преки родственици, рискът се увеличава допълнително (до 5-6 пъти). В малък процент (2-5% от всички случаи) ракът на млечната жлеза се причинява от гени предавани по наследство. Носителите на такива гени (BRCA 1и 2, както и някои новооткрити гени) имат висока вероятност да развият заболяването през живота си (50-80%) Установяването на това носителство и определянето на риска е скъпа техника, която не се предлага рутинно у нас. Въпреки това то е възможно да се направи на строго определени лица (с изразена наследствена обремененост).

• При жена с открит случай на рак на гърдата съществува от 2 до 6 пъти увеличен риск от поява на нов тумор, дори пациентката да се смята за клинично оздравяла.

    Симптоми

У нас най-често първият симптом е уплътнение (бучка), която жените откриват сами или при лекарски преглед. До колкото в страната ни липсва профилактична програма включваща периодично правене на мамографии, това изследване по-рядко става повод за откриване на рак на гърдата при жени без оплаквания.

Друг симптом е появата на болка точно в определен участък на млечната жлеза. Тя няма връзка с менструалния цикъл (за разлика от изключително честите двустранни болки и напрежение в гърдите преди менструация, които като цяло са безобидни). Промяна в големината и формата на гърдата, оток, зачервяване на кожата или нейното уплътнение, хлътване на зърното или кожата, поява на секреция, особено с примес на кръв и то само от едната гърда са оплаквания, зад които може да се крие рак. Понякога първият симптом са подути лимфни възли под мишницата, преди още първичния тумор да е предизвикал оплаквания.

Карцином на черния дроб и на панкреаса

Карцином на черния дроб и на панкреаса

Карцином на черния дроб (Carcinoma hepatis primarium)
Карцинома на черния дроб е най-честият първичен тумор на черния дроб. Мъжете боледуват 3-8 пъти по-често. Най-често причините са:
● чернодробна цироза;
● хронична инфекция с вирусите на хепатит B и хепатит C;
● хронична злоупотреба с алкохол;
● въздействие на екзогенни токсични вещества – арсен, пестициди;
● специфични канцерогени – афлатоксин, интрозамини. Те предизвикват генетични трансформации. Първичен рак на черния дроб може да възникне и при продължително използване на противозачатъчни средства.
Чернодробният карцином метастазира в регионалните лимфни възли, в костите и белите дробове. Често прераства в чернодробните вени или перитонеума.
Чернодробният карцином се изразява късно – чернодробна цироза в напреднал стадий. Наблюдават се следните оплаквания: горчив вкус в устата, повръщане, безапетитие до пълно отвращение към храната, редукция на тегло, постоянни болки и чувство за тежест и запълване на дясното подбедрие или в горната част на корема, отпадналост, обща слабост, лесна умора, умерена жълтеница – ако туморът прорасне в интрахепаталните жлъчни пътища, може да има и субфебрлитет. Ченият дроб е увелечен (хепатомегалия), много твърд и неравен. Увеличена слезка се среща в 30% от болните – дължи се на предшестваща чернодробна цироза или начална хипертония.
Диагноза: Основава се на:
1. Анамнезата на чернодробна цироза, хроничен хепатит B,C, алкохолизъм;
2. Клинична картина и лабораторните изследвания;
3. Ехография, КАТ, ЯМР.
Лечение: оперативно
При единични тумори и тумори, ограничени в единия лоб се извършва частична чернодробна резекция или хемихепатектомия с отсраняване на регионалните лимфни възли.
При малки тумори се извършват клиновидни резекции.
При множествени тумори без екстрахепатални метастази може да се извърши чернодробна трансплантация.
Химиотерапията и лъчетерапията не водят до съществен ефект.
Карцином на панкреаса (Carcinoma glandulae pancreatic)
След карцинома на дебелото черво и този на стомаха, ракът на панкреаса се нарежда на трето място сред туморите на храносмилателния тракт. Мъжете боледуват два пъти по-често от жените.
Причините за развитието на рак на панкреаса са неясни. Рисков фактор е тютюнопушенето – заболяването се среща два пъти по-често сред пушачи. Счита се, че хроничният калцифициращ панкреатит, захарният диабет, холелитиазата имат значение за появята на карцином на панкреаса. Роля играе и повишеното количество мазнини в храната, ограничената консумация на въглехидрати, злоупотребата с алкохол. Най-често ракът на панкреаса има окръглена форма и не достига големи размери.
В около 70% карциномът се локализира в главата, в 20% в тялото и 10% в опашката на панкреаса. Най-често изхожда от каналикуларния епител (80%), от периампуларната зона (15%) и от жлезистия паренхим на органа (5%).
Ракът на панкреаса се разпространява по:
● лимфогенен път – в лимфните възли около главата на панкреаса, ретродуоденалните, мезентериалните, целиакалните и други лимфни възли;
● хематогенен път – най-често на черния дроб;
● по съседство – туморът рано инфилтрира дуоденума, жлъчния мехур, стомаха и др.
Симптоматиката зависи от големината и локализацията на тумора. Първите прояви са слабо изразени и неспецифични - понижен апетит, тежест в стомаха, метеоризъм, безсъние, неспокойствие По-късно се появяват болка и жълтеница.
Болката е постоянна и тъпа. При рак на главата на панкреаса се локализира в епигастриума и медиалната част на дясното подребрие. При рак на тялото на жлезата – болката е в епигастриума и кръста. При тази локализация се наблюдава типичната панкреасна болка. Тя е особено силна, засилва се при положение по гръб, особено нощем и се облекчава при сядане или навеждане напред. При рак на опашката на панкреаса е характерна болка в лявото подребрие с излъчване към лявата плешка. Вторият по честота и важност симптом е жълтеницата. Тя е особено характерна за рак на главата на панкреаса, където е ранен симптом. В около 20-30% от болните с карцином на тялото и/или опашката на панкреаса се установява нарушен въглехидратен толеранс или изявен захарен диабет.
Диагнозата на рака на панкреаса се поставя трудно, обикновено след изявата на манифести симптоми (болка, жълтеница) и след като туморът нарасне над 2 сm. Ценни за диагнозата са специалните изследвания:
1. Ехография или ендоехография на панкреаса.
2. КАТ – установяват се: тумори с диаметър от 1,5-2 сm; прорастване в съседни отруктори; метастази в черния дроб.
3. Ендоскопска ретроградна холецисто-панкреатикография (ЕRCP)
4. Ендоскопско изследване на ductus pancreaticus (панкреатикоскопия) с биопсия от съмнителни участъци. Прилага се главно при периампуларно разположените карциноми.
5. Контрастно рентгеново изследване на стомашно-чревния тракт – установяват се късни усложнения: стеноза при изхода на стомаха или на дуоденума, разширяване на дуоденалната дъга.
6. Допълнителни изследвания:
- Тънкоиглена биопсия под ехографски контрол – има опасност от метастазиране по канала на пробождането.
- Цитологично изследване на секрет от панкреаса.
- Селективна или супраселективна ангиография на панкреаса.
Лечение: Лечението е оперативно. Радикални операции са показани при болни в I и II стадий, но за съжаление често болните се откриват късно. Частична дуоденопанкреатектомия се извършва при рак на главата на панкреаса. При тумори в тялото или опашката се извършва левостранна резекция или тотална панкреатектомия с премахване и на слезката.

Ракови/онкологични/ болести

Меланома малигнум (Рак на кожата)
Определение: Малигненият (злокачествен) меланом е тумор, който произхожда от меланоцитите (клетките, произвеждащи пигметна меланин, който определя цвета на кожата, косата и очите). Меланомът е един от най-злокачествените тумори, което се обуславя и от ранното му метастазиране.
От болестта се засягат лица в млада възраст, по рядко - в напреднала възраст и по изключение - в детска възраст.
Причините за възникване на злокачествения меланом не са достатъчно известни. От значение са наследствеността, ултравиолетови облъчвания, хормонални проблеми и особено хроничното дразнене на пигментираните бемки.
Клинична картина: Измененията започват с пигментни бемки, пигментни и непигментни изменения на кожата, настъпили след раждане или върху непроменена кожа. При възникване на меланома малигнум върху променената кожа се развива силно увеличение на обема на образуванието, което потъмнява до мастилено-черно и се уголемява. Впоследствие туморът започва да кърви и се покрива с корички. Когато измененията започнат върху непроменена кожа, те са с формата на брадавица, която постепенно нараства, потъмнява и добива вид на типичен тумор. Около туморът се появява червен възпалителен вал. Понякога туморът се разязвява и се образува трудно зарастваща язва. Изключително рядко туморът е непигментиран.

Лечението е оперативно и предвижда отстраняване на туморната тъкан и засегнатата околна тъкан заедно с регионарните лимфни възли. В по-напреднал стадий се извършва и разширена оперативна интервенция. Консервативното лечение се провежда с противотуморни лекарства. Цялостното лечение се извършва под ръководството на онкологзи.
В напреднал стадий прогнозата е лоша.
Рак на белите дробове
Бронхобелодробен рак

Заболеваемостта от бронхобелодробен рак в света и у нас през последното десетилетие постепенно нараства. Мъжете боледуват по-често от жените (в съотношение 4:1). Най-засегнати са възрастовите групи от 50 до 70 години.
Причините за възникване на раковото заболяване все още не са изяснени. Доказано е обаче вредното въздействие на следните предразполагащи фактори:
1. Тютюнопушене. Тютюневият дим съдържа канцерогенни съставки (бевзпирени, полоний, аран и други).
2. Вдишване на канцерогенни химически субстанции (азбест, никел, хлоровинилхлорид, уран и други).
3. Просъществували и налични хронични бронхиални заболявания (туберкулоза, бронхиектазии, фиброза и други). Бронхобелодробният рак протича с месеци и години.

Клинична картина
В болестната картина отначало прави впечатление общо неразположение и загуба на апетит. Постепенно се появява упорита кашлица с отделяне на белезникави или кървенисти секрети (храчки). В по-нататъшния ход на болестта се развива задух - при усилие и при покой - и гръдна болка, отслабване на тегло и умерено повишение на телесната температура. Раковият тумор прогресивно нараства и може да запуши по-големия бронх и да изключи от дишането съответния белодробен сегмент или дял (ателектаза). В напреднал стадий бронхобелодробният карцином дава разсейки в плеврата (с кръвенист плеврален излив), черния дроб, костите и регионалните лимфни възли, по-рядко в мозъка.

Лечението на бронхобелодробния рак е оперативно. То е показано в ранния стадий на болестта, преди метастазирането. Извършва се отстраняване на туморната маса. В периода след операцията се провежда курсово лъчелечение. Използуват се и цитостатици с противораково действие, болкоуспокояващи, отхрачващи, бронхолитици и други медикаменти.

Прогнозата на бронхобелодробния рак е крайно неблагоприятна. След метастазиране болестта бързо прогресира и настъпва смърт.
Рак на външното ухо
Доброкачествени и злокачествени новообразувания на външното ухо

Определение
Във външното ухо се наблюдават фиброми и други доброкачествени новообразувания. От злокачествените най-често се среща рак на ушната мида и на външния слухов проход. Рак на външния слухов проход обикновено се установява у възрастни лица, които боледуват от хронично гнойно възпаление на средното ухо. Счита се, че отделящият се гноен секрет постоянно дразни кожата и постепенно се развива рак. Ракът на ушната мида обикновено е епителиом. В началото той представлява тумор без строго определена граница, който расте в широчина дълбочина, като засяга и подлежащите тъкани (хрущял и кости).

Лечението на рака на ушната мида и на външния слухов проход е оперативно, а след това - облъчване с ренгенови лъчи и радиоактивен кобалт.
Рак на дебелото черво
Тумори на дебелото черво

Доброкачествени тумори

Доброкачествените тумори са предимно полипи (аденоми), развиващи се от жлезните структури на дебелото черво. По-рядко се срещат липоми, хемангиоми, лейомиоми.
Полипите показват голяма склонност към злокачествена дегенерация, те са единични или множествени и най-често се локализират в крайните отдели на дебелото черво - сигма и ректум.

Злокачествени тумори

Злокачествените тумори (карциноми) се срещат доста по-често и заемат по честота второ място след стомашния карцином сред злокачествените заболявания на храносмилателната система. Най-засегнатата възраст е между 40 и 60 години, като честотата у двата пола е почти еднаква. Вилозният аденом, хроничният улцерозен хеморагически колит и полипозата са най-честите чревни заболявания, които дегенерират злокачествено. Най-голяма е честотата на рака на ректума.

Клинична картина: Оплакванията са от общ и местен характер. Болните се оплакват от честа дефекация, като изхождат редки изпражнения, примесени със слуз и кръв. Те често изпитват неясна коремна болка с продължителен тенезъм. Постепенно болните отслабват на тегло и развиват анемия, трудно се хранят поради липса на апетит.

Лечението е оперативно. То трябва да се предприеме рано, преди настъпване на усложнения и метастази. В много случаи то се последва от химиотерапия.
Прогнозата при успешна операция и липса на метастази е добра. При закъсняла операция прогнозата се влошава, независимо от провежданата химиотерапия.
Рак на жлъчката (Карцином на жлъчния мехур)
Определение
Ракът на жлъката се среща по-често у жени (в съотношение 5,2:1 спрямо мъжете), предимно във възраст между 45-55 години. Карциномът на жлъчния мехур представлява 3,5-6% от всички ракови заболявания у човека. Причините за възникване и развитието на карцинома не са достатъчно изяснени.
При около 82% от болните се установяват просъществували заболявания на мехура и жлъчните пътища (наличие на жлъчни камъни, аномалии или хроничен холецистит). Такива състояния се преценяват като предракови заболявания.

Клинична картина
В началото преобладават оплаквания както при холеритиаза и хроничен холецистит. Постепенно болката в дясното подребрие се усилва и става постоянна. Болните отслабват на тегло, кожата им пожълтява. У повечето от тях се установява умерено повишена телесна температура. При повече от половината болни се опипва болезнен тумор в дясното подребрие, плътен и с неравна повърхност. Карциномът твърде бързо нараства и се разпространява в различни органи. Метастази се развиват в черния дроб, белите дробове, панкреаса, мозъка и другаде.

Лечението е оперативно - отстраняване на туморната маса.
Прогнозата е неблагоприятна при късното откриване и закъсняла хирургическа намеса.
Рак на костите (Тумори на костите)
Доброкачествени тумори на костите

Остеом

Остеомът най-често се развива по костите на лицето. Остеомът, който расте навън, не предизвиква оплаквания. Растящият навътре остеом притиска мозъка и нерядко причинява главоболие и епилептиформени пристъпи.
Друга локалазиция на остеома е палецът на крака, където туморът се опипва като твърдо образувание с кръгловата форма.

Остеоид - остеом

Остеоид - остеомът се среща най-често в костите на крака и се развива у млади лица. Той причинява болка, която се засилва постепенно и е особено мъчителна нощем, но лесно преминава след прием на обезболяващи медикаменти. Постепенно се появява и накуцване.

Хондром

Хондромът се развива най-често в костите на дланта и пръстите и засяга лица на възраст над 40 години. Хондромът с локализация в дълги кости има склонност към злокачествена дегенерация. Туморът предизвиква слаба болка и обикновено се открива случайно при други изследвания или счупване на засегнатата кост.

Костна киста

Костната киста се среща главно у деца и юноши. Тя представлява кухина в костта, запълнена с течност и протича обикновено без оплаквания, като се открива случайно или при счупване на засегнатата кост.
Причините за образуване на доброкачествените костни тумори не са изяснени.
Лечението е оперативно и се сътои в отстраняване на тумора и по показание реконструктивна пластична хирургия.

Злокачествени тумори на костите

Злокачествените тумори на костите се наричат остеосаркоми.
Причините за развитието им не са добре изяснени. Злокачественността се изразява в бурен растеж на тумора, проникване в меките тъкани около костта и ранно метастазиране (разпространяване) в други органи (бели дробове, черен дроб и други).
Остеосаркомът се развива обикновено в млада възраст. Най-честата локализация е в костите около коляното, рамото и тазовата област. Той нараства много бързо и обикновено до осмия месец метастазира. Туморът се опипва като подутина с твърда плътност и причинява силна болка с накуцване.

Хондросарком

Хондросарком се наблюдава най-често в тазовите кости и в областта на коляното. Той причинява болка, която се усилва нощем.
Гигантоклетъчен костен тумор
Гигантоклетъчният костен тумор се развива в областта на коленната и раменната област. Главни признаци са болка, твърда подутина и счупване при незначителна травма.

Сарком на Юинг

Сарком на Юинг се развива в детска и юношеска възраст. Той представлява тумор на костния мозък и засяга главно таза и дългите кости. Главни признаци на болестта са болка, усилваща се нощем, повишаване на температурата, анемия, левкоцитоза. Туморът метастазира в белите дробове и в други кости (череп, гръбначен стълб, ребра).
Лечението на саркома на Юинг е консервативно - с облъчване и химиотерапия.
Лечението на другите злокачествени костни тумори е оперативно и предвижда ампутация. По-ранното оперативно лечение дава и по-добър резултат.
Рак на маточната шийка
Рак на шийката на матката
(Предракови заболявания и карциноми на маточната шийка)

За предраково заболяване на маточната шийка се считат измененията в нормалната структура на клетките на лигавицата на шийката.
Болестният процес се нарича дисплазия и се разделя на три степени в зависимост от дебелината на засегнатия лигавичен слой. Промените не причиняват оплаквания, което затруднява откриването им в ранен етап. Когато процесът обхваща всички слоеве на даден участък на лигавицата на маточната шийка, се говори за локален карцином, т. е. процесът не прониква в дълбочина извън дебелината на лигавицата. При проникване на туморните клетки извън лигавицата, то тогава говорим за карцином на шийката на матката.

Определение
Карцином на шийката на матката е най-често срещаният злокачествен тумор на женските полови органи. В някои случаи той се причинява от вируси, предизвикващи генитален херпес и кондиломи. Предразполагащи фактори за карцинома са честата смяна на половите партньори, слабата полова хигиена, венерически заболявания.
Туморът може да има вид на язва или на дървообразно разклонени разраствания. Той метастазира по три начина:
1. По съседство;
2. По лимфен път в околните лимфни възли;
3. По кръвен път в по-далечни органи.

Клинична картина
В началния период туморът не предизвиква оплаквания, което затруднява ранното му откриване. По-късно се увеличава вагиналният секрет (флуор), тъй като се наслагва бактериално замърсяване. Поради богатото кръвоснабдяване на тумора и лесната му ранимост всеки допир до шийката на матката предизвиква кървене. Това става при полов акт, при гинекологичен преглед и други вътрегенитални манипулации.

Лечение
При ранен стадий на локален карцином се предприема електрокоагулация или криотерапия на увредения участък. Понастоящем най-често се прибягва до частично отстраняване на засегнатата част на маточната шийка. При по-напреднали случаи се отстранява тотално цялата матка заедно със засегнатите околни тъкани.
Рак на маточната шийка
Рак на шийката на матката
(Предракови заболявания и карциноми на маточната шийка)

За предраково заболяване на маточната шийка се считат измененията в нормалната структура на клетките на лигавицата на шийката.
Болестният процес се нарича дисплазия и се разделя на три степени в зависимост от дебелината на засегнатия лигавичен слой. Промените не причиняват оплаквания, което затруднява откриването им в ранен етап. Когато процесът обхваща всички слоеве на даден участък на лигавицата на маточната шийка, се говори за локален карцином, т. е. процесът не прониква в дълбочина извън дебелината на лигавицата. При проникване на туморните клетки извън лигавицата, то тогава говорим за карцином на шийката на матката.

Определение
Карцином на шийката на матката е най-често срещаният злокачествен тумор на женските полови органи. В някои случаи той се причинява от вируси, предизвикващи генитален херпес и кондиломи. Предразполагащи фактори за карцинома са честата смяна на половите партньори, слабата полова хигиена, венерически заболявания.
Туморът може да има вид на язва или на дървообразно разклонени разраствания. Той метастазира по три начина:
1. По съседство;
2. По лимфен път в околните лимфни възли;
3. По кръвен път в по-далечни органи.

Клинична картина
В началния период туморът не предизвиква оплаквания, което затруднява ранното му откриване. По-късно се увеличава вагиналният секрет (флуор), тъй като се наслагва бактериално замърсяване. Поради богатото кръвоснабдяване на тумора и лесната му ранимост всеки допир до шийката на матката предизвиква кървене. Това става при полов акт, при гинекологичен преглед и други вътрегенитални манипулации.

Лечение
При ранен стадий на локален карцином се предприема електрокоагулация или криотерапия на увредения участък. Понастоящем най-често се прибягва до частично отстраняване на засегнатата част на маточната шийка. При по-напреднали случаи се отстранява тотално цялата матка заедно със засегнатите околни тъкани.
Рак на стомаха (Стомашен Карцином)
Определение
Стомашният карцином е едно от най-злокачествените новообразувания у човека. Мъжете боледуват много по-често от жените (в съотношение 3,8:1). Той има склонност да се разязвява и да предизвиква кръвоизливи и да метастазира рано в различни органи - в околните лимфни възли, черния дроб, белите дробове и мозъка.
Причините за появата на стомашния рак не са изяснени. Наблюдава се значителна наследствена и фамилна обремененост - описани са множество фамилии с висока честота на стомашен карцином.

Клинична картина
Болестната картина в началото на заболяването е с общи признаци - отпадналост, намален апетит, неспокоен сън, отслабване на тегло. В по-напреднал стадий болните се оплакват от тежест и тъпа болка в горната част на корема, повръщане на храна, а не рядко и на кафеникаква материя.
При разязвяване на тумора настъпва кръвоповръщане (хематемеза) и изхождане на черни изпражнения (мелена). При по-голям растеж на карцнома той се опипва като туморна маса в горната част на корема, между гръдната кост и пъпа.

Лечението е оперативно и се състои в отстраняване на тумора с околните съседни части на стомаха и отстраняване на достъпни туморни метастази.
Прогнозата е неблагоприятна поради наличие на ранни далечни метастази в жизнено важни органи (черен дроб, бели дробове, мозък и други).
Профилактиката се състои в ранно откриване и оперативно лечение на стомашната язва, която се счита за предраково състояние, предпазване от рискови състояния и заболявания, които представляват опасност за злокачествена дегенерация.
Рак на тънкото черво
Доброкачествен тумор на тънкото черво

Доброкачествените и злокачествените новообразувания на тънкото черво се срещат сравнително рядко.
Доброкачествените тумори, особено в началото на своето развитие, не предизвикват оплаквания. Те биват различни видове - аденоми (развиващи се от жлезните структури на червото); лейомиоми (развиващи се от гладката структура на червото); липоми (развиваши се от мастна тъкан на червото) и други.

Клинична картина
Оплакванията се появяват при усложнения - кръвоизливи и нарушение на проходимостта на червото. Често кръвоизливите са малки, но продължителни и причиняват следкръвоизливна анемия. Нарастването на тумора предизвиква частична или пълна непроходимост на червото.

Злокачествен тумор на тънкото черво

Злокачествените тумори на тънкото черво се срещат още по-рядко. Обикновено се касае за карцином. Той се среща по-често у мъже (в съотношение 2,7:1 спрямо жените). Причините за неговото развитие не са изяснени.

Клинична картина
В началото (от няколко месеца до една година) карциномът протича без доловими оплаквания. По-късно се появяват кръвоизливи от червата, анемия, частична или пълна чревна непроходимост. При по-големи чревни кръвоизливи изпражненията са течно-кашави и черни на цвят. В напреднали случаи и при меки коремни стени туморът може да се опипа.

Лечението е оперативно - отстраняване на тумора и възтановяване на нормалната чревна проходимост.
Прогнозата след успешна операция е благоприятна.
Рак на хранопровода
Определение
Ракът на хранопровода се развива най-често след 60-годишна възраст. За предраково състояние се счита язвата на хранопровода, доброкачествените тумори, левкоплакията и стриктури след изгаряния.
Ракът на хранопровода у нас представлява 1-1,4% от всички злокачествени заболявания на организма. Той обхваща различни части от хранопровода и околните тъкани, като в зависимост от неговото развитие и локализация се различават четири стадия (форми).
1. През първия стадий раковото образувание се ограничава в лигавицата на хранопровода.
2. През втория стадий то обхваща и мускулния слой на хранопровода.
3. През третия стадий раковото образувание обхваща цялата стена на хранопровода и съседните тъкани и органи.
4. В четвъртия стадий се наблюдават ракови разсейки (метастази) в съседни и по-далечни органи.

Клинична картина
В ранните стадии на заболяването болните обикновено нямат оплаквания. По-късно основни оплаквания са болката, болезнено гълтане, повръщането и отслабването на тегло. Болката се локализира зад гръдната кост, като се разпространява към гърба, корема и сърдечната област. В някои случаи се появява кашлица и дрезгав глас.
Един от най-честите признаци е затрудненото гълтане (дисфагия). В началото дисфагията е периодична, течните и кашавите храни се поглъщат лесно, а твърдите трудно. Впоследствие болните повръщат всякаква храна. Раковото образувание нараства и напълно затваря хранопровода и прави невъзможно приемането на храни и течности. Късно оплакване е дрезгавият глас или загубата на гласа.

Лечението на рака на хранопровода е оперативно.
Прогнозата е крайно неблагоприятна, особено при късно откриване и забавено оперативно лечение.
Профилактиката се състои в избягване на заболявания и увреди на хранопровода, които представляват предразполагащи рискови фактори и предракови заболявания


Рак на щитовидната жлеза
Определение
Ракът (карциномът) на щитовидната жлеза се среща сравнително рядко и представлява около 2% от злокачествените тумори у човека. Неговият произход не е изяснен. Доказано е обаче влиянието на йонизиращата радиация върху образуването и развитието на карцином на щитовидната жлеза. Провеждане на рентгеново лечение в ранна възраст в областта на врата и шията или в горната част на гръдния кош в немалко случаи се последва по-късно от развитие на карцином на щитовидната жлеза. Йодният дефицит в ендимичните райони също предразполага към развитие на карцином. Карциномът засяга по-често жените.
Различават се два вида карцином на щитовидната жлеза:
1. Диференцириан, който бива папиларен и фоликуларен;
2. Недиференциран - с изразена злокачественост и бързо развитие.

Диференцираният папиларен карцином се среща по-често (50-60% от всички случаи на карцином на щитовидната жлеза). Той засяга предимно жени в средна възраст и метастазира в регионалните лимфни възли.
Диференцираният фоликуларен карцином засяга предимно жени в напреднала възраст. Той представлява около 20% от всички случаи на карцином на щитовидната жлеза, и метастазира в по-далечни органи, бели дробове и кости.

Недиференцираният (анапластичен) карцином засяга еднакво двата пола в средна възраст. Той представлява около 10% от всички случаи на карцином на щитовидната жлеза и е с изразена злокачественост - прораства в околните тъкани и дава както регионални, така и далечни метастази.
Карциномът на щитовидната жлеза се изявява като възел с умерена плътност, нарастващ сравнително бързо. В някои случаи той може да се появи на фона на предшестваща гуша. Развитието на карцинома се разделя на следните стадии - I-ви стадий - възелът е локализиран в щитовидната жлеза; II-ри стадии - възелът прораства извън капсулата на жлезата и инфилтрира околните тъкани, като се появяват и единични метастази в регионалните лимфни възли; III-ти стадий - туморният възел е със значителни размери, прорастнал е в околните тъкани, с явления на притискане и с многобройни регионални лимфни метастази; IV-ти стадий - установяват се далечни метастази по кръвен и лимфен път, най-често в белите дробове и костите, по-рядко и в други органи.

Лечението на рака (карцинома) на щитовидната жлеза е оперативно. Дори в началния стадий, когато карциномът е локализиран само в единия дял на жлезата, се препоръчва цялостно отстраняване на щитовидната жлеза с регионалните лимфни възли като се запазват около щитовидните жлези. Ако се касае за диференциран карцином след операцията се провежда допълнително лечение с големи дози радиоактивен йод, за да се осигури разрушаване на евентуални остатъци от тумора. След това се провежда постоянно заместително лечение с тиреоидни хормони.
Спиноцелуларен карцином (Рак на кожата)
Определение
Спиноцелурарният карцином се среща по-рядко, отколкото базоцелуларният. Медицината все още не е установила причините за неговото възникване. Заболяването се локализира по кожата на долната устна и ушната мида и много рядко по другите части на лицето.
При папиларния спиноцелуларен карцином измененията се появяват върху непроменена кожа. Образува се брадавицоподобен тумор със сивокафеникъв цвят. Туморът бързо нараства, понякога достига големина на яйце и придобива вид на цветно зеле с оголена, ярко червена, влажна и покрита с корички повърхност.
Инфилтративният спиноцелуларен карцином се развива върху предварително променена кожа. Установява се туморно образувание, в което настъпва деструкция процес и се появява язва с извити навън ръбове и кървящо дъно.
И при двете карциномни форми се наблюдава бързо разпространяване на болестния процес, който обхваща околните лимфни възли. Те се подуват до големината на гроздено зърно. Тези възли в началото са плътни и неболезнени, но по-късно омекват и могат да се разязвят. При засягане на околните нерви се появява силна болка.
В зависимост от големината на тумора и наличието на метастази се различават 4 стадия:
I стадий - туморът е с големина до 1 см в диаметър и липсват метастази;
II стадий - туморът е с големина до 2,5 см в диаметър и с близки метастази в околните лимфни възли;
III стадий - туморът е с големина над 5 см в диаметър, значително срастнал с подлежащата тъкан и се установяват някои далечни метастази;
IV стадий - туморът е с големина над 5 см в диаматър и се откриват множество далечни метастази.

Лечението се провежда от лекари-специалисти. В началните стадии се извършва фокусирано ренгеново облъчване. В напредналите стадии лечението е оперативно отстраняване (ексцизия) на туморната маса и на околните лимфни жлезни възли. При наличие на по-далечни метастази се провежда лечение с противотуморни цитостатици.
Прогнозата на спиноцелуларния карцином е много сериозна, поради бързия му растеж с деструкция и разпад и ранно метастазиране. В късния стадий на болестта прогнозата е абсолютно лоша.
Тумор на бъбреците
Определение
Бъбречните тумори представляват около 1-2% от туморите у възрастни лица и 20-30% от туморите у деца. Те се срещат два пъти по-често у мъжете.
Доброкачествените бъбречни тумори се срещат рядко. Те се изявяват с поясна болка и поява на кръв в урината. Някои от тях имат склонност към злокачествено израждане, затова се препоръчва тяхното ранно оперативно отстраняване.
От злокачествените тумори най-чест е хипернефромът. Той се развива в кората на бъбрека и дава разсейки (метастази) във всички органи по-често в костите (череп, гръден кош, гръбначен стълб, крайници). Туморът се изявява с обща отпадналост, отслабване на тегло, покачване на температурата, поява на кръв в урината. В немалко случаи туморът се опипва в областта на бъбречното ложе и в подребрието. Злокачествените тумори на пикочния мехур метастазират във всички органи. При наличие на метастази се установява и костна болка. Нерядко пикочният мехур се изпълва със съсиреци, които могат да запушат уретрата и да доведат до задръжка на урина.

Лечението се състои в оперативно отстраняване на туморната маса заедно с бъбрека.
Доброкачествените и злокачествените тумори на чашките и легенчето често се разпадат и запушват цялото легенче.
Доброкачествените тумори се отстраняват с електрокоагулация. Те често рецидивират, затова е необходимо да се извършват контролни изследвания.
Злокачествените тумори се отстраняват оперативно заедно със части от пикочния мехур.

Прогнозата на злокачествените тумори на бъбреците и отводящите пикочни пътища е сериозна. При несвоевременно оперативно лечение прогнозата е крайно неблагоприятна.
Тумор на главния мозък (мозъчен тумор)
Определение: Туморите на главния мозък предизвикват появата на два вида симптоми общомозъчни и огнищни симптоми. Общомозъчните симптоми показват, че у болния съществува повишено вътречерепно налягане, за което най-често причина е мозъчен тумор. Огнищните симптоми показват мястото на тумора.
Общомозъчните симптоми зависят от повишеното вътречерепно налягане и от невродинамичните нарушения на мозъчната дейност. Повишеното вътречерепно налягане се дължи на увеличения обем на мозъка поради развитието на тумора, застоя на ликвора поради затрудненото му оттичане от вентрикулната система към субарахноидалните пространства, затрудненото оттичане на венозната кръв и нарушената водна обмяна с развитие на оток и наъбване на мозъка.

Клинична картина: Най-важните общомозъчни симптоми на повишено вътречерепно налягане са три - главоболие, повръщане и застойни папили.
Главоболието е най-честият и ранен симптом при тумори на главния мозък. То се среща при 95% от случаите с тумори в областта на задната черепна ямка, и при 80% от случаите с тумори в областта на големите полукълба. Главоболието има голямо диагностично значение, тъй като за дълго време - с години може да бъде единствен сиптом на заболяването. Главоболието е дълбоко, късащо, разпъващо, тягостно. В някои случаи то нараства до непоносимост. Често то е пристъпно и протича със забавяне на сърдечната дейност (брадикардия). Главоболието се дължи на дразнене на сетивните черепномозъчни нерви - троичния, блуждаещия, езико-гълтачния нерви и техните стволове, или на рецепторите им в твърдата мозъчна обвивка и в стените на съдовете.
Повръщането е друг симптом, който се среща у 68% от болните. Характерна е лекотата и спонтанността на повръщането. Болните повръщат без гадене, най-често сутрин, на гладно. Повръщането се дължи на дразнене на блуждаещия нерв. Промените в очните дъна и в остротата на зрението също са много важни характерни болестни симптоми. Най-чести са застойните папили. Те се наблюдават при 73% от болните. Зрителната острота е намалена. При изследване на ликвора в 80% от случаите се открива увеличаване на белтъка и поява на туморни клетки. Огнищните неврологични симптоми зависят от разположението на тумора в различните области на главния мозък.
Най-чести огнищни (локални) симптоми при туморите на челните мозъчни дялове са психични (апатия, липса на инициативност, депресия, еуфория), нарушение в равновесието, липса на обоняние, хемипарези, нарушен говор, генерализирани и Джаксънови епилептични гърчове.
Симптомите при тумори на теменните дялове на мозъка са възбудни и отпадни сетивни нарушения от коров тип, невъзможност да се разпознават предмети с пипане при затворени очи, невъзможност да се пресмята, нарушения в говора и писането.
Симптомите при тумори на слепоочните дялове на мозъка се изразяват във вкусови, слухови, зрителни и обонятелни халюцинации, невъзможност да се разбере чута реч, нарушение в зрителното поле.
Симптомите при тумори на тилните дялове на мозъка се изразяват в появата на зрителни халюцинации (болните виждат пламъци, звезди, фигури - най-често в едната зрителна половина). По-късно се установява отпадане на зрението в определени участъци от зрително поле.
Симптоми при тумори на малкия мозък са атаксия (нарушение на равновесието - болният залита като пиян), двойно виждане, световъртеж, понижение на мускулния тонус. При тумори в понтоцеребеларния ъгъл (между продълговатия и малкия мозък) се наблюдава бавно намаление на слуха от страна на тумора, което започва първоначално с поява на шум в ушите. По-късно се появяват световъртеж, пареза на лицевия нерв и на V-ти и VI-ти черепномозъчни нерви.

Лечението на мозъчните тумори е хирургично, а по-рядко и по показание радиологично.
Тумор на плеврата
Определение: Мезотелиомът представлява първичен злокачествен тумор на плеврата. Той бързо нараства и се развива по цялата плевра и в белите дробове и близките лимфни възли. В плевралната кухина бързо се набира кръвениста течност.
Доброкачествените тумори на плеврата (липоми, фиброми, ангиоми и други) се срещат рядко и дават признаци на притискане само когато нарастват значително. Вторични злокачествени тумори (метастази) в плеврата рядко се развиват, обикновено при злокачествени тумори на бронхите и белите дробове.

Лечението на плевралните тумори е оперативно. При липса на метастази се извършва отстраняване на туморната маса.
При злокачествени тумори на плеврата прогнозата е неблагоприятна.
Тумори на ставите
Синовиом

Синовиомът е тумор, който произхожда от синовиалната обвивка на ставата или сухожилието. Той е доброкачествен или злокачествен. Туморът изпъква над кожата при определени движения на крайника и се опипва като гладък плътно-еластичен възел. Злокачественият синовиом се развива най-често в коленната и глезенната стави. Той е изключително болезнен и затруднява движенията в ставата. Растежът на тумора е бавен. Лечението е оперативно - туморът се отстранява, а при доказана злокачествена дегенерация може де се предприеме и ампутация.


Хондром


Хондромът представлява доброкачествен тумор, съставен от хрущялна тъкан, който се развива от ставния хрущял или от костната обвивка (периост). Най-често се локализира в малките кости на ръката. Туморът расте бавно, като първите признаци са подуване и болка в засегнатата става. Хондромът се открива обикновено случайно и при изследване по друг повод. Лечението е оперативно - предприема се отстраняване на тумора.
Тумори на яйчниците (Рак на яйчниците)
Определение
Туморите на яйчниците са многообразни по своя характер и произход, поради наличието на много различни по структура и функции яйчникови тъкани. Към тези тумори спадат и яйчниковите кисти, макар и да не са типични тумори.
Кистите биват фоликуларни, кисти на жълтото тяло и тека-лутеинови кисти.
Фолукуларните кисти представляват уголемени яйчникови фоликули, поради повишено количество на течност в тях. Счита се, че те се дължат на повишеното отделяне на хормона на хипофизата, стимулиращ фоликулите. Понякога кистите се разпукват и тогава се появява болка, гадене, метеоризъм. По-често обаче кистите претърпяват обратно развитие. След пукване на зрелия фоликул по време на овулацията, когато се отделя яйцеклетката, от останалата фоликулна тъкан се образува т. нар. жълто тяло, което произвежда хормона прогестерон, подпомагащ имплантирането на оплодената яйцеклетка в маточната лигавица.
Кистите на жълтото тяло не достигат по-големи размери и протичат безсимптомно, освен ако се разпукат. Предполага се, че те се дължат на повишено отделяне на лутеинизиращ хормон от хипофизната жлеза. Най-често тези кисти претърпяват спонтанно обратно развитие.
Тека-лутеиновите кисти се образуват под влияние на повишено отделяне на хормони или при лечение с високи дози от тях. Кистите достигат по-големи размери - до 20 см в диаметър и обикновено са двустранни. При отстраняване на хормоналната причина те претърпяват обратно развитие и разпад.
Яйчников карцином се развива при злокачествено израждане на кисти. В началните стадии туморът не предизвиква оплаквания, но по-късно се появяват тежест, болка и увеличаване на корема поради колекция на течност в коремната кухина.

Лечението на всички яйчникови тумори е оперативно. По показание се отстранява или само туморът, или цял яйчник заедно с матката и маточните тръби. Някои тумори се поддават и на лъчево лечение. Туморни образувания в матката
Туморни образувания в мускулатурата на матката



Маточни фиброми са едни от най-често срещаните клинични случаи при жени. Ако се абстрахираме от факта, че тази диагноза се поставя на една от всеки 4 жени, има голям недостиг на информация за наличието на тези туморни образувания в матката и тяхното лечение.

Маточните фиброми или “leiomyomata” според медицинката терминология, са често срещани тумори в гладката мускулатура на матката. Матката, по своята същност е голям мускулест орган. Този мускул остава незабелязан, освен когато придизвиква периодични спазми или при работата му по време на раждане. По неизвестни за сега причини, фибромният тумор може да се развие от единична клетка в стената на матката, която започва да се дели много бързо. Рядко обаче тези тумори се превръщат в рак. Има характерна форма като разрязана на половина глава лук.

Фибромите могат да се появят на различни места в матката, по стените й или в маточната кухина (ендометриум). Полипозните форми са образувания по външната страна на матката като се характеризират с израстък като дебело стъбло на растение. Понякога това образувание може да е единично, в други случаи да са много на брой в дадена пациентка. Обикновено са по-малки от топка за голф, макар и в някои случаи да достигат до размера на пъпеш.

Трудно е да се предвиди кой има предразположение да развие фиброми, но симптомите се определят от факторите форма, големина и местоположение на тумора. Често появата им е свързана с липса на симпроматика, но когато такава има, тя води до опредлени оплаквания от запек, болки, кръвотечение, невъзможност за уриниране, възпаление на бъбреците и други.

Фибромите лесно се диагностицират, понякога е достатъчно рутинен преглед при генеколог. Прилага се също безболезнена сонограма или преглед с ултразвук. Регулярните рентгенови прегледи рядко са от полза, но специализираният преглед чрез магнитен резонанс макар доста информативен за съжаление е и доста скъп.
Съществуват няколко начина за лечение на фибромните тумори. Малките и асиметрични фиброми се контролират със задължителен преглед всяка година за проследяване дали има наличие на растеж. Когато има симптоми и оплаквания, на пациентките се предписват медикаменти или операции. Силното кървене се овладява с медикаменти от групата на ибупрофените, които блокират важни химични вещества, произвеждани в матката.

Контрацептивите не влияят на развитието на фибромните тумори и при някои жени намаляват силното кървене. Друг медикамент с доста противоречива характеристика е GnRH агонист, който придизвиква понижаване на естрогена и прогестерона в тялото. В някои случаи той повлиява тумора така, че предизвиква неговото смаляване и резорбция, но в същото време при някои жени проявява силни странични ефекти, като симптоми наподобяващи менопауза. Обикновено се практикува като предоперативна мярка, с което се улеснява операцията.

Анемия, Болест на Ходжкин ,Хронична миелолевкоза,Хронична лимфолевкоза,Остра (бластна) левкоза

Анемия
Остра следкръвоизливна анемия

Определение: Остра следкръвоизливна анемия се развива след бърза загуба на голямо количество кръв.
Причините могат да са травми, наранявания, кръвоизливи от стомаха и червата при язвена болест, рак, от хранопровода при варици, от генитален произход, хемороидални кръвоизливи, епистаксис, след раждане с родова травма, разкъсвания на кръвоносни съдове, при нарушения в кръвосъсирването и други. Тежестта на анемията се обуславя от количеството и бързината на кръвозагубата.
Здравият човек може нормално да понесе загуба от 20 % от общия обем на кръвта. Загубата на 30% води до остър следкръвоизливен шок, причина за който е острата хипоксия (недостиг на кислород за тъканите и най-вече - за мозъка).
На това състояние организмът реагира с преразпределение на останалото количество кръв и насочването й към жизнено важните органи в момента - сърце и мозък. При загуба на 40% кръв смъртността е много висока, ако не се вземат мерки за бързо възстановяване на кръвния обем.

Клинична картина: При бърза и масивна кръвозагуба се развиват симптоми на колапс - слабост, световъртеж, бледост на кожния тен и видимите лигавици, студена пот, учестен пулс, спадане на артериалното налягане, жажда и бучене в ушите.

Лечение: То е насочено към спиране на кръвоизлива, преодоляване на шока и заместване на загубения обем кръв. За тази цел се използуват различни разтвори – плазмотозаместители, нативна плазма, хемодекс, рингеров разтвор, серум, глюкоза, кръвопреливане. В стадия на шок се прилага и кислород, и тонизиращи сърдечната дейност препарати. Същевременно се вземат мерки за спиране на продължаващ кръвоизлив, включително хирургическа намеса.
При своевременно активно лечение и спиране на голям кръвоизлив прогнозата е благоприятна. Прогнозата на тежък и неовлядян кръвоизлив е сериозна и зависи от бързата и ефективна хирургическа намеса.

Желязодефицитна анемия

Желязото постъпва в организма с храната, от разграждането на остаряли физиологично еритроцити, от тъканните и клетъчните железни депа. Почти две трети от общото количество на желязо в организма се съдържа в хемоглобина, миоглобина и в желязосъдържащите ензимни системи на клетката, участвуващи в нейното дишане. По-малка част се натрупва в железните депа - черен дроб, далак, костен мозък и други. У жените количеството желязо в тези депа е по-малко, отколкото при мъ жете. Приетото чрез храната желязото се всмуква в горните отдели на тънкото черво. Оттам чрез транспортния белтък на кръвта - трансферин - се пренася до черния дроб и костния мозък. В костния мозък желязото се използува за синтеза на еритротиците.

Определение: Причините за недоимък на желязо в организма са различни - обилни генитални кръвоизливи у жените, кръвоизливи от стомашно-чревния тракт, окултни (скрити) кръвоизливи, понижено всмукване на желязото при заболявания на стомаха и червата, бедно и нерационално хранене, най-вече у децата.

Желязодефицитна анемения може да се развие и при:
1. Инфекциозни заболявания, поради натрупване на желязо около възпалителното огнище;
2. При злокачествени новообразувания, когато желязото се отлага в тумора;
3. При бъбречни заболявания поради намалена секреция на еритропоетин (необходим хормон за еритроцитната продукция).
Недоимъкът на желязо се разпределя на три степени:
1. Предлатентен железен дефицит, при който обмяната на хемоглобина не е променена, липсва анемичен синдром и съдържанието на желязо в кръвния серум е нормално;
2. Латентен железен недоимък, при който съществува значително намаление на железните запаси в организма, но се извършва нормален синтез на хемоглобина. Не се развива анемичен синдром. Появява се раздразнителност, безсъние, умора, сухота на кожата и напукване на ноктите;
3. Налице е анемичен синдром, с постепенно засилваща се отпадналост, лесно изморяване, задух и главоболие. Тези оплаквания се дължат на намалената доставка на кислород в мозъка и сърцето и поради намаляването на хемоглобина. По-късно се наблюдава атрофия на лигавицата на устата и хранопровода. Кожният тен става блед и сух, а ноктите чупливи и плоски. Космите изтъняват, побеляват рано и опадат. Дишането и пулсът са учестени. Установяват се промени в кръвта - намаляване на хемоглобина, еритротиците и хематокрита, поява на ретикулоцити (недоузряли еритроцити) в кръвта. Нивото на желязото в кръвния серум е понижено.

Лечение: Необходимо е да се открие на първо място основната причина, довела до анемията.Така ако се открие злокачествено заболяване, то да се лекува от хирурзи и онколози. Провежда се и субституиращо лечение чрез прием на желязосъдържащи медикаменти Задължително е поддържащото лечение след пълното нормализиране на показателите на хемоглобина и желязната обмяна.

Прогнозата при правилно и достатъчно продължително лечение е добра и благоприятна.

Пернициозна анемия (витамин В12 - първична фолиеводефицитна мегалобластна анемия)

Участието на витамин В12 и фолиевата киселина в кръвотворението се състои в това, че активират и регулират процесите на клетъчното делене, узряването и деференцирането на еритробластите.
Витамин В12 (цианкобаламин или т.нар. външен фактор) се приема с храната (месо, черен дроб, яйца, млечни продукти). В стомаха той се свързва с вътрешния фактор (т.нар. стомашен фактор, съдържащ се в стомашния секрет). Създаденият по този начин комплекс предпазва витамин В12 от разрушаване и осигурява неговата резорбция в червата.

Определение: При пернициозна анемия е налице увреждане на стомашната лигавица, стомашният секрет е непълноценен и комплексът с витамин В12 е недоимъчен или липсва. В резултат настъпва болестно мегалобластно кръвотворене в костния мозък и анемия.
От пернициозна анемия боледуват предимно възрастни лица (над 60 години), по-често жени. Главните болестни синдроми са три:
1. Анемичен (хематологичен) синдром. Той протича с отпадналост, лесна умора, задух, сърцебиене. Кожата и склерите са жълтеникаво оцветени, артериалното налягане се понижава;
2. Гастроинтестинален синдром. Той протича с липса на апетит, парене и болка в езика, който е зачервен и гладък. Гърлото също е зачервено. В някои случаи се наблюдават диарични позиви.
3. Неврологичен сидром (т.нар. фоликуларна миелоза). Той протича с оплаквания от изтръпвания и скованост на крайниците, мускулна слабост, нарушения в координацията на движенията, раздразнителност, отслабване на пеметта (до тежка деменция и оглупяване), както и развитие на психоза.

Клинична картина: Кожата изтънява, става суха, лющи се и е лесно ранима. Ноктите стават чупливи. Космите изтъняват и опадат. При по-тежки случаи черният дроб и далакът са значително уголемени. При изследване се установява понижена стойност на хемоглобина, а броят на еритроцитите е силно намален. Наблюдават се мегалоцити предшественици на еритроцитите. Съдържанието на витамин В12 в кръвния серум е занижено. Болните са с липса на солна киселина в стомашния сок.

Лечението се състои в прилагане на заместващи дози на витамин В12 и фолиева киселина. Едновременно с поддържащата доза витамин В12 се провежда и лечение със желязосъдържащи препарати.

Хемолитична анемия

След завършване на своя биологичен и функционален цикъл от 120 дни еритроцитите се разграждат от клетките на ретикуло-ендотелната система (РЕС) в черния дроб и костния мозък (хемолиза). От разградения хемоглобин се получават аминокиселини и желязо, които се използуват за изграждане на нови еритроцити. При хемолитична анемия разграждането на еритороцитите е ускорено и техният живот е значително скъсен.
Това се дължи на различни причини:
1. Вътрееритроцитни - при на личие на генетични дефекти;
2. Извънеритроцитни, при които са налице редица външни фактори. В групата извънеритроцитни причини и фактори се включват различни видове антитела, които причиняват имунна хемолитична анемия, химични, физични, инфекциозни и други болестни причини и фактори.
Имунната хемолитична анемия се предизвиква от разпад на еритроцитите, предизвикан от антитела срещу тях (антиеритроцитни антитела). Имунохимолитична анемия е, например, хемолитичната болест на новороденото, при което съществува несъвместимост на еритроцитните антигени на плода с тези на майката. Извънеритороцитни причини са някои медикаменти, които предизвикват хемолитична анемия (пеницилини, сулфонамиди, амидофен). В някои случаи обаче хемолитичната анемия има автоимунен характер.

Лечението се състои в отстраняване на причинните фактори, особено на тези с извънеритроцитен характер. В редица случаи с тежко протичаща хемолитична анемия, особено у новородено, се извършва обменно кръвоприливане.
При хемолитична анемия от автоимунно и имунно естество се предприема лечение с кортикостероиди и цитостатици едновременно със заместващи и противохемолизни лекарства.
Болест на Ходжкин
Лимфогрануломатоза

Определение: От лимфогрануломатоза боледуват повече мъже. Заболяването спада към групата на малигнените лимфоми.В началото се касае за локализирано заболяване на ЛВ-лимфните възли, а в напредналия за системно заболяване с хистологична особеност гигантски клетки на Sternberg.
Отначало се засяга една група лимфни възли – често започва от шийните лимфни възли. От там заболяването се разпространява като се увеличават почти всички лимфни възли, които са твърдоеластични и неболезнени, несрастнали с околната тъкан.

Клинична картина:
1. Общи симптоми:
• Температура- 38 С- типичен ,но не чест белег
• Нощно изпотяване
• Загуба на тегло
• Отпадналост
• Сърбеж
• Болки в лимфните възли

2.Увеличаване на лимфните възли- 80-90 % от случаите при поставяне на диагнозата – засягат се периферни ЛВ, медиастинални ЛВ или абдоминални ПВ.

3.Увеличаване на слезката и черния дроб.

Решаващ за прогнозата е стадият на заболяването, отразяващ неговото разпостранение. Лечението е съобразено с принадлежност към една от прогностичните групи и включва радио и химиотерапия, в някои случаи костно- мозъчна трасплантация. По показание се извършва и спленектомия.

Прогнозата е сериозна, а при настъпили усложнения крайно неблагоприятна. Но при настъпване на по-продължителни ремисии средната преживяемост на болните значително се удължава.
Левкоза
Хронична миелолевкоза

Определение
При това заболяване се установява усилено образуване на гранулоцити (левкоцити), както в костния мозък, така и в черния дроб и далака. Причината е повишената йонизираща радиация, която предизвиква мутация в родоначалната клетка на гранулоцитите - левкоцитите в костния мозък, с последващо силно образуване на клетки от гранулоцитно-левкоцитния ред, които постепенно изместват нормалните клетки от костния мозък и кръвта. Установено е, че мутацията настъпва в хромозомна двойка 22 (т.нар. филаделфийска хромозома).
Харатерно за болестта е от 10- до 100-кратно увеличение на клетките от левкоцитно-гранулоцитния ред, както в костния мозък, така и в кръвта.

Клинична картина
В началото преобладават оплаквания от лесна преумора, загуба на апетит, гадене, тежест в лявото подбедрие. Появяват се костни болки поради разрастване на костния мозък и усиленото кръвотворене. Болните отслабват до измършавяване поради ускорения метаболизъм. Установява се увеличаване на далака, който понякога заема голяма част от корема. Увеличава се и черният дроб. Лимфните възли не се увеличават. Образуват се левкемични инфилтрати в целия организъм (бели дробове, бъбреци, кожа, главен и гръбначен мозък, в кавернозните тела на пениса). Образуването на левкемичните инфилтрати е съпроводено с поява на болка и повишаване на телесната температура.
Болестта започва с т.нар. латентен стадий, който протича с умерено повишена телесна температура и трае 3-6 години и преминава в хроничен стадий, като постепенно болестната картина се разгръща за 3-4 години.
Крайният болестен стадий (болестна трансформация) се развива у около 75% от хронично болните, като в състоянието настъпва рязко влошаване - с висока температура с втрисания, намаляване на тромбоцитите и с поява на кръвоизливи, които са особено тежки в червата и мозъка и често причиняват смърт. Нерядко смърт настъпва от пневмония или сепсис.
При изследване на периферна кръв (натривка) се откриват множество клетки от миелоцитния ред (т.нар. клетки, от които произхождат гранулоцити-левкоцитите). Установява се и анемия поради увреждане на еритроцитния ред.

Лечението цели да се намали ненормалното образуване на клетките от миелоцитния ред чрез цитостатици и чрез рентгеново облъчване. С облъчване и цитостатици се постига забавяне на хроничната миелолевкоза за около 6-10 месеца. Постепенно обаче се развива резистентност към облъчването и цитостатиците.
С добър ефект е медикаментът бусулфан (миелозан), който действа избирателно върху левкопоезата. След лечебен курс с миелозан в продължение на 2-3 месеца се постига ремисия, но не и излекуване. Миелозанът и сродните му медикаменти причиняват усложнения, най-тежкото от които е развитието на аплазия на костния мозък и белодробна фиброза.

Прогнозата е лоша. Малката част от болните преживяват 7 и повече години след началото на болестта. Понастоящем прогнозата донякъде се подобрява при случаите, при които се извършва трансплантация на костен мозък.

Хронична лимфолевкоза

Определение
От хронична лимфолевкоза боледуват най-често мъже в напреднала възраст. За главна причина се приемат генетични фактори и йонизиращо лечение. Братята, сестрите и първите братовчеди на болните се считат за рискови контингенти. Характерно за болестта е свръхобразуването и натрупването на имуно-некомпетентни лимфоцити, и то предимно В-лимфоцити, в лимфните възли, далака, костния мозък, черния дроб, кожата и почти във всички останали органи.
В-лимфоцитите са главните клетки, които участвуват в хуморалния имунитет чрез образуване на антитела. У болните тяхната функция е увредена и те не образуват пълноценни антитела срещу антигени и фактори. Постепенно настъпва понижение на общия имунитет у заболелите.

Клинична картина
Типичната хронична лимфолевкоза започва бавно, с оплаквания от обща отпадналост, лесна умора. Характерно е повсеместното увеличение на лимфните възли, в които се натрупват огромни количества новообразувани увредени лимфоцити. Отделни лимфни възли достигат големина на ябълка. Те са меки и неболезнени. Нерядко увеличените лимфни възли в корема се опипват като многобройни овални тумори. Развива се анемия, която често е последица от образуването на автоантитела срещу собствените еритроцити. Поради намалената имунна защита склонността към инфекции е голяма.
Протичането на болестта се усложнява от развитие на пневмония и сепсис, които са най-честа причина за смърт.
Съществува и злокачествена форма на лимфолевкозата, осбено у по-млади лица. Тя протича по-бързо, с висока температура, голямо увеличаване на лимфните възли и далака, токсична пневмония, сепсис със смъртен изход.
Лабораторното изследване установява наличие на малки зрели лимфоцити, които не могат да изработват антитела срещу най-важните антигени.

Лечението се провежда с подтискащи образуването на клетките лекарства (цитостатици). Те обаче се прилагат внимателно, тъй като притежават токсично действие.
Най-ефективно е ранното лечение. Средство за избор е хлорамбуцилът. Той се понася добре и се комбинира с преднизон. С тази комбинация често се постига забавяне в развитието на болестта.
Срещу инфекциите се прилагат широкоспектърни антибиотици - самостоятелно или в комбинация. Хигиенно-диетичният режим включва достатъчен сън и почивка, богата на витамини и високо калорична храна.
Болните са противопоказани за всякакъв вид имуизации или ваксинации.
Цялостното лечение се провежда под ръководство, наблюдение и контрол на лекар-специалист хематолог.
При доброкачествено протичане средната преживяемост е 60-90 месеца. Почти 1/3 от болните преживяват 10 и повече години. При злокачествено протичане средната преживяемост е 1-2 години. Най-често смъртен изход настъпва поради многократно повтарящи се инфекции, пневмония и сепсис.

Остра (бластна) левкоза

Определение
Острата бластна левкоза е заболяване, при което тежко е разстроена костно- мозъчната функция - образуването, узряването и диференцирането както на родовите миелобласти, така и на произхождащите от тях промиелоцити, миелоцити и левкоцити.
Най-често се засягат деца под 6 годишна възраст, но през последните години се наблюдава все повече случаи в средна и надсредна (над 60 години) възраст.

Клинична картина
Болестта обикновено започва бурно, с отпадналост, прибледняване, гадене. Уставява се прогресираща анемия. Поради намаляване броя на тромбоцитите и нарушено кръвосъсиране се наблюдават кръвоизливи. Черният дроб, далакът и лимфните възли се увеличават поради свръхобразуване на левкемични клетки в костния мозък.
В протичането на болестта се разграничават няколко болестни форми:
1. Анемична форма, с изразена анемия;
2. Хеморагична форма с кръвоизливи по кожата, лигавиците, от носа, венците, вътрешните органи;
3. Язвена форма - причинена от инфекция, разязвявания по гърлото, сливиците, ануса, гениталите, съпроводени с висока температура и тежко общо състояние;
4. Болкова форма - със ставни, мускулни и костни болки;
5. Невро-менингеална форма - с гадене, повръщане, главоболие, растройство на рефлексната дейност, нарушено зрение. Най-често болестните признаци на различните форми са комбинирани.
Лабораторното изследване показва изключително висока левкоцитоза - увеличение на белите кръвни клетки, които достигат стойности между 60-100 хиляди/ммі.
Най-характерен признак е наличието на бластни клетки (паралевкобласти) в костния мозък и в периферната кръв.
Лечението цели подтискане на усилената продукция на паралевкобласти, за което се използват цитостатици, стимулиране на нормалната кръвопродукция на костния мозък, както и заместването й чрез кръвопреливане на левкоцитна маса. Допълнително се прилагат витамини и кортикостероиди.
По показание се прилагат широкоспектърни антибиотици и антимикотични лекарства. Цялостното лечение се провежда в специализирано хематологично заведение.
Прогнозата на острата бластна левкоза е сериозна, а при усложнения - крайно неблагоприятна.
Остра (бластна) левкоза
Определение
Острата бластна левкоза е заболяване, при което тежко е разстроена костно- мозъчната функция - образуването, узряването и диференцирането както на родовите миелобласти, така и на произхождащите от тях промиелоцити, миелоцити и левкоцити.
Най-често се засягат деца под 6 годишна възраст, но през последните години се наблюдава все повече случаи в средна и надсредна (над 60 години) възраст.

Клинична картина
Болестта обикновено започва бурно, с отпадналост, прибледняване, гадене. Уставява се прогресираща анемия. Поради намаляване броя на тромбоцитите и нарушено кръвосъсиране се наблюдават кръвоизливи. Черният дроб, далакът и лимфните възли се увеличават поради свръхобразуване на левкемични клетки в костния мозък.
В протичането на болестта се разграничават няколко болестни форми:
1. Анемична форма, с изразена анемия;
2. Хеморагична форма с кръвоизливи по кожата, лигавиците, от носа, венците, вътрешните органи;
3. Язвена форма - причинена от инфекция, разязвявания по гърлото, сливиците, ануса, гениталите, съпроводени с висока температура и тежко общо състояние;
4. Болкова форма - със ставни, мускулни и костни болки;
5. Невро-менингеална форма - с гадене, повръщане, главоболие, растройство на рефлексната дейност, нарушено зрение. Най-често болестните признаци на различните форми са комбинирани.
Лабораторното изследване показва изключително висока левкоцитоза - увеличение на белите кръвни клетки, които достигат стойности между 60-100 хиляди/ммі.
Най-характерен признак е наличието на бластни клетки (паралевкобласти) в костния мозък и в периферната кръв.

Лечението цели подтискане на усилената продукция на паралевкобласти, за което се използват цитостатици, стимулиране на нормалната кръвопродукция на костния мозък, както и заместването й чрез кръвопреливане на левкоцитна маса. Допълнително се прилагат витамини и кортикостероиди.
По показание се прилагат широкоспектърни антибиотици и антимикотични лекарства. Цялостното лечение се провежда в специализирано хематологично заведение.

Прогнозата на острата бластна левкоза е сериозна, а при усложнения - крайно неблагоприятна.
Хемофилия
Определение: При това заболяване става дума за мутация на Х-хромозамата в мястото, което определя изработването на т.нар. фактор VIII (антихемофилен глобулин), който участва в кръвосъсирването и образуването на кръвния съсирек. Майката предава чрез Х-хромозомата болестта на половината от синовете си. Боледуват само мъже.

Клинична картина
У боледуващите дори и най-леката травма предизвиква трудноспиращи кръвоизливи. Кожните кръвоизливи са обилни (суфузия).Често се наблюдава кървене от носа, венците, езика, при поникване и изваждане на зъби. Появяват се кръвоизливи (хематоми) в мускулите. Кръвоизливите в ставите (най-често коленните) причиняват болка, подуване, артроза с деформация и анакилоза с пълно обездвижване на ставите.
Опасни са мозъчните кръвоизливи, които протичат с болестната картина на прогресиращ мозъчен хеморагичен инсулт.
След обилен кръвоизлив се установява анемия. Изследването установява удължено време на кръвосъсирването, а броят на тромбоцитите не е намален.

Лечението е субституиращо, с преливане на прясна пълноценна кръв, плазма, други разтвори, обогатени с антихемофилен глобулин. При предстояща операция по показание предоперативно се прелива обогатена плазма с високо съдържание на антихемофилен глобулин.

Прогнозата на болестта е неблагоприятна, макар че напоследък преживяемостта на болните е значително удължена. Понастоящем болните доживяват средна и напреднала възраст.
Профилактиката се състои в забрана на опасни игри, спорт, професии, свързани с възможна травма и последващ кръвоизлив.

Хиперспленизъм
Определение
Далакът служи за филтриране на кръвта и освобождаването й от вредни за организма бактерии, изхабени клетки и други увреждащи съставки. Той е най-големият резервоар за кръв, който при нужда се включва в кръвообръщението. Далакът е лимфотворен орган и участва в образуването на антитела.
Под хиперспленизъм се разбира повишената функция на далака, свързана с подтискане на узряването на кръвните клетки в костния мозък и тяхното навлизане в периферната кръв в незряло състояние.

Клинична картина
Болестната картина се характеризира със следните синдроми:
1. Анемия - със значително намаление на броя на еритроцитите /ммі, левкопения, тромбоцитопения или панцитопения;
2. Наличие на богат на клетки костен мозък;
3. Спленомегалия.
Нерядко болестта е последица на прекарани възпаления - туберкулоза, малария, ендокардит, хроничен хепатит, чернодробна цироза, хронична миелолевкоза и лимфолевкоза.

Съществува и първичен хиперспленизъм с неизяснен произход. Болестта протича с увеличено задържане и разрушаване на кръвни клетки в уголемения далак и отделяне на вещества, които подтискат разрушаването на кръвни клетки в костния мозък.

Лечението е оперативно. По показание се извършва оперативно отстраняване на далака (спленектомия).
Хронична лимфолевкоза
Определение
От хронична лимфолевкоза боледуват най-често мъже в напреднала възраст. За главна причина се приемат генетични фактори и йонизиращо лечение. Братята, сестрите и първите братовчеди на болните се считат за рискови контингенти. Характерно за болестта е свръхобразуването и натрупването на имуно-некомпетентни лимфоцити, и то предимно В-лимфоцити, в лимфните възли, далака, костния мозък, черния дроб, кожата и почти във всички останали органи.
В-лимфоцитите са главните клетки, които участвуват в хуморалния имунитет чрез образуване на антитела. У болните тяхната функция е увредена и те не образуват пълноценни антитела срещу антигени и фактори. Постепенно настъпва понижение на общия имунитет у заболелите.

Клинична картина
Типичната хронична лимфолевкоза започва бавно, с оплаквания от обща отпадналост, лесна умора. Характерно е повсеместното увеличение на лимфните възли, в които се натрупват огромни количества новообразувани увредени лимфоцити. Отделни лимфни възли достигат големина на ябълка. Те са меки и неболезнени. Нерядко увеличените лимфни възли в корема се опипват като многобройни овални тумори. Развива се анемия, която често е последица от образуването на автоантитела срещу собствените еритроцити. Поради намалената имунна защита склонността към инфекции е голяма.
Протичането на болестта се усложнява от развитие на пневмония и сепсис, които са най-честа причина за смърт.
Съществува и злокачествена форма на лимфолевкозата, осбено у по-млади лица. Тя протича по-бързо, с висока температура, голямо увеличаване на лимфните възли и далака, токсична пневмония, сепсис със смъртен изход.
Лабораторното изследване установява наличие на малки зрели лимфоцити, които не могат да изработват антитела срещу най-важните антигени.

Лечението се провежда с подтискащи образуването на клетките лекарства (цитостатици). Те обаче се прилагат внимателно, тъй като притежават токсично действие.
Най-ефективно е ранното лечение. Средство за избор е хлорамбуцилът. Той се понася добре и се комбинира с преднизон. С тази комбинация често се постига забавяне в развитието на болестта.
Срещу инфекциите се прилагат широкоспектърни антибиотици - самостоятелно или в комбинация. Хигиенно-диетичният режим включва достатъчен сън и почивка, богата на витамини и високо калорична храна.
Болните са противопоказани за всякакъв вид имуизации или ваксинации.
Цялостното лечение се провежда под ръководство, наблюдение и контрол на лекар-специалист хематолог.
При доброкачествено протичане средната преживяемост е 60-90 месеца. Почти 1/3 от болните преживяват 10 и повече години. При злокачествено протичане средната преживяемост е 1-2 години. Най-често смъртен изход настъпва поради многократно повтарящи се инфекции, пневмония и сепсис.

Хронична миелолевкоза
Определение
При това заболяване се установява усилено образуване на гранулоцити (левкоцити), както в костния мозък, така и в черния дроб и далака. Причината е повишената йонизираща радиация, която предизвиква мутация в родоначалната клетка на гранулоцитите - левкоцитите в костния мозък, с последващо силно образуване на клетки от гранулоцитно-левкоцитния ред, които постепенно изместват нормалните клетки от костния мозък и кръвта. Установено е, че мутацията настъпва в хромозомна двойка 22 (т.нар. филаделфийска хромозома).
Харатерно за болестта е от 10- до 100-кратно увеличение на клетките от левкоцитно-гранулоцитния ред, както в костния мозък, така и в кръвта.

Клинична картина
В началото преобладават оплаквания от лесна преумора, загуба на апетит, гадене, тежест в лявото подбедрие. Появяват се костни болки поради разрастване на костния мозък и усиленото кръвотворене. Болните отслабват до измършавяване поради ускорения метаболизъм. Установява се увеличаване на далака, който понякога заема голяма част от корема. Увеличава се и черният дроб. Лимфните възли не се увеличават. Образуват се левкемични инфилтрати в целия организъм (бели дробове, бъбреци, кожа, главен и гръбначен мозък, в кавернозните тела на пениса). Образуването на левкемичните инфилтрати е съпроводено с поява на болка и повишаване на телесната температура.
Болестта започва с т.нар. латентен стадий, който протича с умерено повишена телесна температура и трае 3-6 години и преминава в хроничен стадий, като постепенно болестната картина се разгръща за 3-4 години.
Крайният болестен стадий (болестна трансформация) се развива у около 75% от хронично болните, като в състоянието настъпва рязко влошаване - с висока температура с втрисания, намаляване на тромбоцитите и с поява на кръвоизливи, които са особено тежки в червата и мозъка и често причиняват смърт. Нерядко смърт настъпва от пневмония или сепсис.
При изследване на периферна кръв (натривка) се откриват множество клетки от миелоцитния ред (т.нар. клетки, от които произхождат гранулоцити-левкоцитите). Установява се и анемия поради увреждане на еритроцитния ред.

Лечението цели да се намали ненормалното образуване на клетките от миелоцитния ред чрез цитостатици и чрез рентгеново облъчване. С облъчване и цитостатици се постига забавяне на хроничната миелолевкоза за около 6-10 месеца. Постепенно обаче се развива резистентност към облъчването и цитостатиците.
С добър ефект е медикаментът бусулфан (миелозан), който действа избирателно върху левкопоезата. След лечебен курс с миелозан в продължение на 2-3 месеца се постига ремисия, но не и излекуване. Миелозанът и сродните му медикаменти причиняват усложнения, най-тежкото от които е развитието на аплазия на костния мозък и белодробна фиброза.

Прогнозата е лоша. Малката част от болните преживяват 7 и повече години след началото на болестта. Понастоящем прогнозата донякъде се подобрява при случаите, при които се извършва трансплантация на костен мозък.