Карцином на черния дроб и на панкреаса
Карцином на черния дроб (Carcinoma hepatis primarium)
Карцинома на черния дроб е най-честият първичен тумор на черния дроб. Мъжете боледуват 3-8 пъти по-често. Най-често причините са:
● чернодробна цироза;
● хронична инфекция с вирусите на хепатит B и хепатит C;
● хронична злоупотреба с алкохол;
● въздействие на екзогенни токсични вещества – арсен, пестициди;
● специфични канцерогени – афлатоксин, интрозамини. Те предизвикват генетични трансформации. Първичен рак на черния дроб може да възникне и при продължително използване на противозачатъчни средства.
Чернодробният карцином метастазира в регионалните лимфни възли, в костите и белите дробове. Често прераства в чернодробните вени или перитонеума.
Чернодробният карцином се изразява късно – чернодробна цироза в напреднал стадий. Наблюдават се следните оплаквания: горчив вкус в устата, повръщане, безапетитие до пълно отвращение към храната, редукция на тегло, постоянни болки и чувство за тежест и запълване на дясното подбедрие или в горната част на корема, отпадналост, обща слабост, лесна умора, умерена жълтеница – ако туморът прорасне в интрахепаталните жлъчни пътища, може да има и субфебрлитет. Ченият дроб е увелечен (хепатомегалия), много твърд и неравен. Увеличена слезка се среща в 30% от болните – дължи се на предшестваща чернодробна цироза или начална хипертония.
Диагноза: Основава се на:
1. Анамнезата на чернодробна цироза, хроничен хепатит B,C, алкохолизъм;
2. Клинична картина и лабораторните изследвания;
3. Ехография, КАТ, ЯМР.
Лечение: оперативно
При единични тумори и тумори, ограничени в единия лоб се извършва частична чернодробна резекция или хемихепатектомия с отсраняване на регионалните лимфни възли.
При малки тумори се извършват клиновидни резекции.
При множествени тумори без екстрахепатални метастази може да се извърши чернодробна трансплантация.
Химиотерапията и лъчетерапията не водят до съществен ефект.
Карцином на панкреаса (Carcinoma glandulae pancreatic)
След карцинома на дебелото черво и този на стомаха, ракът на панкреаса се нарежда на трето място сред туморите на храносмилателния тракт. Мъжете боледуват два пъти по-често от жените.
Причините за развитието на рак на панкреаса са неясни. Рисков фактор е тютюнопушенето – заболяването се среща два пъти по-често сред пушачи. Счита се, че хроничният калцифициращ панкреатит, захарният диабет, холелитиазата имат значение за появята на карцином на панкреаса. Роля играе и повишеното количество мазнини в храната, ограничената консумация на въглехидрати, злоупотребата с алкохол. Най-често ракът на панкреаса има окръглена форма и не достига големи размери.
В около 70% карциномът се локализира в главата, в 20% в тялото и 10% в опашката на панкреаса. Най-често изхожда от каналикуларния епител (80%), от периампуларната зона (15%) и от жлезистия паренхим на органа (5%).
Ракът на панкреаса се разпространява по:
● лимфогенен път – в лимфните възли около главата на панкреаса, ретродуоденалните, мезентериалните, целиакалните и други лимфни възли;
● хематогенен път – най-често на черния дроб;
● по съседство – туморът рано инфилтрира дуоденума, жлъчния мехур, стомаха и др.
Симптоматиката зависи от големината и локализацията на тумора. Първите прояви са слабо изразени и неспецифични - понижен апетит, тежест в стомаха, метеоризъм, безсъние, неспокойствие По-късно се появяват болка и жълтеница.
Болката е постоянна и тъпа. При рак на главата на панкреаса се локализира в епигастриума и медиалната част на дясното подребрие. При рак на тялото на жлезата – болката е в епигастриума и кръста. При тази локализация се наблюдава типичната панкреасна болка. Тя е особено силна, засилва се при положение по гръб, особено нощем и се облекчава при сядане или навеждане напред. При рак на опашката на панкреаса е характерна болка в лявото подребрие с излъчване към лявата плешка. Вторият по честота и важност симптом е жълтеницата. Тя е особено характерна за рак на главата на панкреаса, където е ранен симптом. В около 20-30% от болните с карцином на тялото и/или опашката на панкреаса се установява нарушен въглехидратен толеранс или изявен захарен диабет.
Диагнозата на рака на панкреаса се поставя трудно, обикновено след изявата на манифести симптоми (болка, жълтеница) и след като туморът нарасне над 2 сm. Ценни за диагнозата са специалните изследвания:
1. Ехография или ендоехография на панкреаса.
2. КАТ – установяват се: тумори с диаметър от 1,5-2 сm; прорастване в съседни отруктори; метастази в черния дроб.
3. Ендоскопска ретроградна холецисто-панкреатикография (ЕRCP)
4. Ендоскопско изследване на ductus pancreaticus (панкреатикоскопия) с биопсия от съмнителни участъци. Прилага се главно при периампуларно разположените карциноми.
5. Контрастно рентгеново изследване на стомашно-чревния тракт – установяват се късни усложнения: стеноза при изхода на стомаха или на дуоденума, разширяване на дуоденалната дъга.
6. Допълнителни изследвания:
- Тънкоиглена биопсия под ехографски контрол – има опасност от метастазиране по канала на пробождането.
- Цитологично изследване на секрет от панкреаса.
- Селективна или супраселективна ангиография на панкреаса.
Лечение: Лечението е оперативно. Радикални операции са показани при болни в I и II стадий, но за съжаление често болните се откриват късно. Частична дуоденопанкреатектомия се извършва при рак на главата на панкреаса. При тумори в тялото или опашката се извършва левостранна резекция или тотална панкреатектомия с премахване и на слезката.
