Д-р Петър Кътев
Най-често срещаното заболяване при яйчниците е кистата, която се наблюдава при всяка втора жена. Най-общо казано, тя представлява образувание, съдържащо течност. Този мехур нараства, подхранван от кръвоносните съдове. Възможно е да се завърти, като по този начин се спира достъпът на хранителни вещества, вследствие на което се появяват силни болки в корема, повръщане и др.
Едно от най-рядко срещаните заболявания, които имат оперативен край, са доброкачествените тумори на женски полови органи. Те се разделят на няколко нива. Различават се функционални и органични кисти. Първите се причиняват от смущения в мензисния цикъл. Те много често изчезват след мензис и не са канцерогенни. Дейността на жлезите с вътрешна секреция се направлява от нервната система. Яйчниците се контролират от хипофизната жлеза.
Когато жените са нервни и неспокойни, хипоталамусът, който е много чувствителен на психически смущения, започва да подава грешни импулси към яйчниците. Яйчниковият фоликул не освобождава овоцида, а продължава да се развива, като се пълни с течност. Ако кистата се образува след овулация, освобождаването на двата хормона - естроген и прогестерон, продължава. Функционалната киста не се нуждае от операция. Тя може да се излекува с помощта на медикаменти. Най-често помага приемът на прогестерон в големи дози.
Противозачатъчните хапчета блокират овулацията. Ако редовно приемате противозачатъчни таблетки, може никога да не се развие киста на яйчника. Другият вид кисти са органичните. Те са различни по произход и е задължително да бъдат оперирани, защото има опасност да дегенерират в рак. При нарастване притискат пикочния мехур или червата, което може да причини тежки усложнения, дори вътрешни кръвоизливи. Кистите се откриват при гинекологичен преглед чрез ехографско наблюдение
Стресът удря в яйчниците..
