В състава на човешкият организъм участват над 60 олигоелемента в много ниска концентрация. Повечето от тях са жизнено важни и абсолютно необходими за нормалното функциониране на организма.
Те участват в обмяната на веществата, имат решаваща роля за поддържане активността на редица ензими, за синтеза на някои големи молекули като ДНК или белтъци, за функциите на клетъчни органели и необходима съставка са при някои хормони.
Недоимъкът на определени микроелементи е причина за развитието на някои заболявания у човека, а по-високите концентрации на повечето от тях имат токсично действие.
Общото количество на цинк в организма е 2-3 g . Съдържа във всички органи на човешкия организъм като в най-голямо количество е в са черния дроб, бъбреците, β-клетките на панкреаса, простатата, косата и еритроцитите.
Цинкът има разнородна биологичната роля в организма. Като неотменна съствка на над 70 металоензима, цинкът е включени в някои основни метаболитни реакции; свързва се в комлекс с хормони (инсулин); участва в образуването на колагена и има отношение към зарастването на рани. От значение е за възприятията вкус и мирис, за растежа и половото съзряване, за имунната защита.
Понижените количества цинк в организма могат да са причина за различни страдания. Главния сигнал за недостиг на цинк са прояви като косопад и кожни лезии, трудно зарастващи рани, намалено обоняние и вкус. Изследването на серумното ниво на цинка в тези случаи е много важно, тъй като при установяване на ниски стойности дефицита лесно може да се коригира със съответни медикаменти.
Високи стойности на цинк в серума могат да се установят при предозиране на заместително лечение с цинкови соли, при инхалация на пари от цинкови соли.
