Кръвоизлив (Haemorrhagia)
Видове кръвоизливи
Външни
При външните кръвоизливи кръвта се излива извън тялото. Външни кръвоизливи се наблюдават при всички рани. Външни кръвоизливи са:
Enterorrhagia - кръвотечение от червата; кръвта изтича от ануса, примесена с изпражнения
Gastrorrhagia - кръвотечение от стомаха; протича с гадене и повръщане; кръвта излиза от устата на тласъци, има тъмен цвят, понякога примеси от стомашно съдържание и неприятна миризма
Metrorrhagia - кръвотечение от матката; кръвта изтича от вулвата
Otorrhagia - кръвотечение от ушите
Pulmorrhagia - кръвотечение от белия дроб; от устата излиза аленочервена пяна, синхронно с дишането; протича със спазматична кашлица, задух и хъркане
Rhinorrhagia (Epistaxis) - кръвотечение от носа
Вътрешни
При вътрешните кръвоизливи кръвта се събира в телесните кухини и/или се просмуква в околните тъкани. Вътрешните кръвоизливи се означават като хематоми (Haematoma). Вътрешни кръвоизливи са:
Haemarthrosis - събиране на кръв в ставна кухина
Haemoperitoneum - събиране на кръв в коремната кухина
Haemopericardium - събиране на кръв в перикарда; тежко животозастрашаващо състояние
Haemothorax - събиране на кръв в гръдната кухина
Според увредения съд
артериални: това са най-тежките и опасни за живота кръвоизливи; кръвта е аленочервена и излиза на силна, пулсираща струя.
венозни: тежестта им зависи от големината и местоположението на увредената вена; кръвта е тъмночервена; изтича бавно, на слаба, равномерна струя.
капилярни: типични за раните; кръвта излиза на капки, от цялата увредена повърхност.
паренхиматозни: винаги много тежки и опасни; по правило вътрешни; кръвта излиза на капки от увредените органи.
Според времето на настъпване
първични: настъпват веднага след травмата.
вторични: настъпват 6-72 часа след края на първичния кръвоизлив; причината е, че новообразуваният съсирек все още е твърде рехав и слабо прикрепен към кръвоносния съд, и околните тъкани; някои движения, микротравми и дори повишеното кръвно налягане могат да отблъснат съсирека и да причинят обилно вторично кървене; особено опасни са вторичните следоперативни вътрешни кръвоизливи.
[редактиране] Диагностициране на кръвоизливите
Външните кръвоизливи се разпознават много лесно, по обилното количество изтекла кръв.
Вътрешните кръвоизливи обаче се разпознават трудно. В много случаи тежестта на състоянието се подценява и пострадалият умира. Това най-често се случва, когато пациентът получава вътрешен кръвоизлив за пръв път . Хронично болните лица (с нарушено кръвосъсирване, с кървящи язви и т.н.) обикновено са предупредени от лекуващите ги лекари за възможните опасности, и в повечето случаи се опитват да потърсят медицинска помощ.
анамнестични данни
повишена склонност към кръвоизливи
нарушения в кръвосъсирването
продължителна и болезнена менструация
травми и хронични заболявания
субективни оплаквания
обща слабост
световъртеж
зрителни нарушения - замъглено и раздвоено зрение, фотопсии (болният "вижда" черни и цветни кръгове, и точки)
силна жажда и чувство за сухота в устата
чувство за студ
понякога болки в увредената телесна област
клинична находка
болният е слабо контактен, говори тихо и вяло, реакциите са забавени
кожата и лигавиците в началото са бледи; в крайния стадий ноктите, устните и конюнктивите посиняват
тремор
дишането е учестено и повърхностно
пулсът е ускорен и слаб
телесната температура е нормална или понижена
параклинични показатели
в острия стадий
повишен хематокрит
повишен брой на еритроцитите
влошена реология на кръвта
забавена РУЕ
в компенсаторния стадий
понижен хематокрит
понижен брой на еритроцитите
повишена реология на кръвта
ускорена РУЕ
