Иригографията

Иригографията
Иригографията е вид рентгеново изследване .Медицинската специалност,която изучава човешкото тяло с помощта на рентгеновите лъчи се нарича рентгенология.Рентгеновото лъчение е вид електромагнитно излъчване с дължина на вълната в обхвата от10 до 0,1 нанометра,което отговаря на честота от 30 до 3000PHz.Рентгеновите лъчи са вид йонизиращо излъчване и като такива са опасни за живите същества.Те са открити от Вилхелм Рьонтген,немски физик, през 1895г.Професорът провеждал опити с електрически разряди в газове.Използвал стъклена тръба с два електрода,изпомпана до налягане 100 000 пъти по-ниско от атмосферното.Тя била обвита в черна хартия,непропускаща видимата светлина,предизвикана от катодните лъчи и излъчвана от областта около анода.Рентген забелязал,че намиращите се на известно разстояние от тръбата бариеви кристали светят в тъмнината.Изключил напрежението на тръбата и кристалите угаснали.Той поставил близо до нея екран,покрит с бариеви соли,който светвал всеки път,когато включвал напрежението и угасвал след изключването му.Когато поставил дланта си на пътя на тези „Х-лъчи”,както ги нарекъл той,на екрана се появило изображение на костите от скелета му.Меките тъкани обаче били прозрачни за рентгеновите лъчи.Но Рентген така и не съумял да обясни природата на загадъчните лъчи.Близо 20 години по-късно друг учен- Книпинг доказва ,че рентгеновите лъчи са елекромагнитни вълни.
Съществуват няколко основни изисквания при провеждане на лъчево изследване,в частност-иригография,на храносмилателния канал.
1.Трябва да се прецени дали наистина болният се нуждае от подобно изследване, с оглед на известно „лъчево натоварване”.
2.За да може лъчевото изследване да се реализира компетентно,щателно и оптимално бързо,при минимално лъчево обременяване както за болния,така и за медицинския персонал,е необходимо да се използва съвременна рентгенова апаратура,с близко и далечно командване.
3.Изследващият рентгенолог трябва да владее различните способи на изследване,за да може бързо и целенасочено да осъществи изследването.
4.Изследващият лекар трябва да подходи към прегледа след добра осведоменост чрез медицинските документи и от личния си опит да е наясно какво се търси понастоящем.
5.Изследването да се извърши рано сутрин, на гладно и с възможност за кратки контроли до24 часа.
6.За получаване на по-пълна информация задължително се включват данните за функционалните смущения и морфологичните изменения на целия стомашно-чревен канал.
Иригографията е вид рентгеново изследване на дебелото черво,чрез който се диагностицират различни вродени малоформации,стенози,атрезии,полипи,тумори,чревна непроходимост и др.
Пациентът се явява в рентгеновия кабинет след предварителна подготовка-почистване на храносмилателния тракт.Необходими материали за извършване на изследването са:
-3бр. бариева каша
-чаршаф
-тоалетна хартия или лигнин за забърсване
-1 чифт ръкавици
Пациентът трябва да бъде добре информиран ,че качествената подготовка за почистване на дебелото черво е съществена за качествено рентгеново изследване.Важно е да се провери дали през последните 5 дни не е провеждан друг преглед на гастро-интестиналния тракт с бариев сулфат.Подготовката за иригография започва три дни по-рано.Желателно е ежедневна нормална дефекация.Ако е необходимо:пиене на 2 л. вода дневно 3 дни преди изследването.Спазва се и определен хранителен режим.Забранени храни са:зеленчуци и плодове,пресен хляб,кисело и прясно мляко,газирани напитки,боб,леща,свинско месо.Разрешава се приема на:чай,сок от ябълки,захар,препечен хляб,пиле,риба
Има два начина за почистване:
1.почистване с Senna gliverides-В деня преди изследването се приема лека закуска и обяд,в 14 часа се изпива съдържанието на един флакон Senna с вода,като след това на всеки час се пие вода-общо до 3 литра.
2.клизми,очистително,прием на вода-Взима се очистително-2 супени лъжици рициново масло или английска сол в 14 часа.След това до вечерта се изпиват по възможност над 3 литра вода.В деня преди изследването не се вечеря,може да се пият свободно течности.В 18 часа може да се пие само плодов сок,вода с мед,нектар,но не прясно мляко.Правят се две очистителни клизми.Необходимо е водата в иригатора да бъде с температура близка до телесната,не по-висока.Болният ляга на кушетката в хоризонтално положение.Количеството на водата в иригатора трябва да бъде поне 2 литра,като се въвежда бавно.Болният трябва да задържи водата минимум 10 минути,като се върти на лявата си страна,по корем и на дясната страна.В деня преди изследването се правят две очистителни клизми- в 18 и в 19 ч..Третата клизма се прави на следващия ден в 8 ч. сутринта и трябва да е поне 1,5 литра.
.В деня на изследването не се закусва,при жажда се пие малко вода.Правят се клизми до бистра вода.Пита се лекуващият лекар дали сутринта на гладно пациента може да вземе някои от ежедневно приеманите лекарства.
В рентгеновият кабинет пациентът ляга на леглото и започва да се вкарва бариевата суспензия чрез клизма.Обикновено суспензията предварително се разрежда с вода до 50%.Така под формата на суспензия бариевият сулфат проявява висока адхезивна активност и улеснява детайлната визуализация на лигавичния релеф на изследвания орган.
Структура на дебелото черво.Дебелото черво е дълго 1,5-2м. и широко 4-5 см.Сянката му е най-широка в двата края .От сляпото черво започва постепенно да се стеснява.Най-тясно е на прехода низходящо-сигмоидно черво,след което отново се разширява до правото черво.Частите на дебелото черво са:сляпо черво(caecum),възходящо(colon ascendens),напречно(colon transversum),низходящо(colon descendens),s-образно(colon sigmoideum) и право черво(rectum).По хода му се оформят две флексури-fl.hepatica и fl.lienalis.Циркулярната и надлъжна мускулатура оформят хаустрите-напречни,полукръгли издутини,разделени с дълбоки вгъвания,слабо изразени след fl.lienalis.Нормалният лигавичен релеф се състои от напречни или надлъжни гънки и зависи от тонуса на мускулатурата.Съществуват осем функционални сфинктера.
При изследване на пасаж с контрастна материя per os се вижда,че дебелото черво започва да се изпълва към 4-5-ия час и до18-24-ия час се достига правото черво.
Болестните състояния на храносмилателния канал се изявяват с разнообразни рентгенологични симптоми и синдроми.Често пъти различни болестни процеси могат да се представят с почти едни и същи рентгенологични признаци и обратно-едни и същи болестни състояния могат да се изявяват чрез различни преки или косвени признаци.Обособените основни синдроми биват морфологични и функционални.Морфологичните синдроми се изразяват в промени на положението,формата,големината,структурата на лигавичния релеф и очертанията на органа,а функционалните засягат тонуса,перисталтиката,моторно-евакуационната функция и др.Тези синдроми се изразяват в:
1.синдром на притискане,избутване или придръпване на орган-например притискане на хранопровода от уголемено ляво сърдечно предсърдие,избутване от голяма туморна формация и др.
2.синдром на разширение на храносмилателния канал
3.синдром на стеснение
4.синдром на нарушение и неравности в очертанията на сянката на дадения орган с наличие на добавъчна сянка,изрезка или дефект в изпълването.
5.синдром на патологично променен лигавичен релеф с надебелени,изгладени,зърнести,ригидни,конвергиращи или дивергиращи лигавични гънки
6.синдром на функционални смущения,изразяващ се в усилена,забавена или неправилна моторно-евакуационна функция.
Тези синдроми могат да се представят както самостоятелно,така и в различни комбинации.
Както вече изтъкнахме с иригографията могат да се открият заролявания като:
-Дивертикулоза.Дивертикулите са честа рентгенова находка.Те са единични и най-често множествени.Рентгенологично се представят като окръглени добавни сенки.
-Колити.Обект на рентгеново изследване са предимно хроничните колити.След преодоляване на евентуален локален спазъм изпълването на дебелото черво е бързо и с относително малко количество бариева каша.Луменът на червото е стеснен.При язвения колит се виждат различни по характер образи на разязвявания.В процес на оздравяване или хронихициране се появяват образи на ръбцова фиброза или полипоидни разраствания на лигавицата.
-Полипоза.Полипите са много честа находка при рентгеново изследване на дебелото черво.Те могат да бъдат единични и множествени,а те от своя страна на отделни гнезда или дифузни.Също така полипите могат да са на краче с различна дължина или на широка основа.Рентгенологично се виждат един или няколко дефекта в изпълването,с резки очертания и окръглена форма.Характерно за дифузната полипоза е бавното изпълване с по-голямо количество бариева каша.
-Рак на дебелото черво.При рентгеново изследване луменът на дебелото черво се вижда с неправилни очертания,като на светлия въздушен фон се откроява силна сянка на туморната маса.
Използваното контрастно вещество-бариев сулфат спада към групата на нейодсъдържащите контрастни вещества,за които е доказана опасността от появата на алергични реакции.Затова то може да се прилага свободно без предшестваща хистаминова профилактика.
В заключение може да се каже,че иригографията е метод,чрез който се цели поставянето на ясна и точна диагноза на състоянието на болния.Определя се в каква степен е засегнато дебелото черво,наличието на неоплазми..Спомага за уточняване на понататъшното консервативно или хирургично лечение.