МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗА

МНОЖЕСТВЕНА СКЛЕРОЗА

Множествената склероза е едно от стоте най-тежки заболявания в света и едно от най-честите заболявания на централната нервна система с голямо социално значение. Младите хора са рисковият контингент за изява на множествената склероза – в периода на най-ползотворните и продуктивни години от човешкия живот, а именно между 20 и 40 годишна възраст. Вероятността при жените е два пъти по-висока, отколкото при мъжете.
Хронично-прогресиращият ход на развитие на болестта и тежката инвалидизация довеждат до сериозни лични, емоционални, семейни и социални проблеми.
Въпреки огромната изследователска работа, все още продължават да се обсъждат различни фактори, причиняващи болестта, но етиологията на множествената склероза остава неизяснена. Една от вероятностите е взаимодействие между генетичната предиспозиция на даден човешки индивид и множество външни фактори.
Множествената склероза се характеризира с плаки на демиелинизация, пръснати в бялото вещество на главния и гръбначния мозък и астроглиоза при относителна съхраненост на аксоните и пристъпно-ремитентен или прогредиентен ход на протичане. В резултат на това се нарушава провеждането на нервните импулси – или се забавя или напълно се блокира, което довежда до до комплекс от симптоми, в зависимост от мястото на демиелинизация. Списъкът на тези симптоми изглежда страшен. Те се появяват и изчезват непредсказуемо и в хода на болестта променят тежеста и продължителността си.
До момента не съществува медикамент, който да лекува множествената склероза, поради което лечението трябва да бъде индивидуализирано при всеки пациент, в зависимост от естественият ход на болестта, като целта на терапията е повлияване на острите екзацербации, забавяне на прогресията и симптоматично лечение на отделните нарушения.
Въз основа на едно от предположенията за вирусна етиология на заоляването възниква идеята за прилагане на интерферони при множествената склероза. Интерфероните са три вида – алфа, бета и гама и притежават антивирусно и имуно-
2 –
регулиращо действие. До сега единствено интерферон бета ( Ib ) е показал безспорна клинична ефективност, след проведено двойно – сляпо и плацебо контролирано проучване през 1993г. при две от формите на множествената склероза : пристъпно-ремитентна и вторично-прогредиентна. Интерфероните забавят настъпването на инвалидизация, но прилагането им не води до пълно излекуване. Интерфероните се прилагат инжекционно.
Освен интерфероните, други лекарствени средства, които повлияват добре симптомите при множествената склероза са кополимерът и имуноглобулините.
Кополимер І ( КОП І ) е синтетичен полипептид, който намалява честотата на пристъпите при пристъпно-реминтентната форма на болестта. Прилага се чрез подкожна инжекция.
Имуноглобулините се прилагат при често повтарящи се пристъпи на множествената склероза. Обикновено се приемат от организма чрез венозна манипулация и вървят винаги успоредно с други медикаменти, най-често с Іb.
Системата за здравно осигуряване в България е дала шанс на болните от множествена склероза да се лекуват с бета интерферони като са създадени центрове за диагностика и лечение на болни с множествена склероза. Създаването на тези центрове е с цел :
Мониториране и контролиране на терапията на болните;
Улесняване достъпа на пациентите до висококвалифицирани специалисти;
Обучение на болните в самостоятелно извършване на манипулацията и изобщо терапията;
Организиране изписването на протоколи за скъпоструващото лечение;
Социализиране на болните от множествена склероза;
Към лекуващият екип в тези центрове е включена и медицинска сестра, което е един от малкото случаи в нашето здравеопазване, когато специалисти по здравни грижи участват реално със самостоятелни задачи в мултидисциплинарен лекуващ екип. Медицинската сестра отговаря и изълнява задачи, които обхващат няколко основни направления :
Улесняване и осигуряване връзката между пациент и лекар;
Установяване отношения на доверие;
Определяне на стратегия за обучението на болните, които започват лечение
3 –
с интерферони ( Betaferon, Rebif, Avonex ), чрез създаване на програма за обучение след събиране на необходимата база данни относно :
- какво трябва да учи пациентът;
- физиеските и възрастови възможности на пациента;
- неговото емоционално и психическо състояние;
4. Създаване на стратегия за оценяване на постигнатото от пациента;

Въпреки безспорният ефект от лечението с бета-интерферони, инжекционната техника е нестандартна и освен това се наблюдават нежелани странични реакции, които могат да компрометират лечението в случай, че болният не е информиран предварително. Това изисква обучаващата медицинска сестра да познава клинико-фармакологичното действие на прилаганият медикамент.
От изключително значение е медицинската сестра да обучи пациента да прилага медикамента самостоятелно.
Усвояването на инжекционната техника и придобиването на умения за самоинжектиране са важни условия за възпрепятстване на локалните кожни реакции и осигуряват относителна независиммост. От друга страна активното участие на пациента в лечението гарантира по-добри психологически резултати, тъй като ангажира болният със собственият му здравен проблем.
Оптималният процес на обучение обхваща четири до шест манипулации за 8 – 12 дни, под контрола на медицинската сестра. По-кратък период е недостатъчен за усвояване на необходимите знания и придобиване на практически умения. От друга страна пък по-дългият период на обучение може да породи у болният зависимост от професионалиста и чувство на несигурност при самостоятелна работа. В същото време, обаче болният се чувства уверен при наличие на подробна инструкция, чрез която би могъл при несигурност да свери придобитите знания.
Обучението, което провежда медицинската сестра за подкожно самоинжектиране, в случая на Іb, утвърждава нейната важна роля в лечебно-диагностичният процес, доказва социалната значимост на нейната професия.
Обучението се превръща във важен фактор, който осигрява възможност за повишаване качеството на живот и вяра в бъдещето на хората, боледуващи от множествена склероза.