Динята
Динята идва о т тропическите области на Африка. Там все още в пустинята Намиб и полупустинята Калахари се срещат нейни диворастящи форми. Но култивирането и отглеждането на дините започва в Древен Египет, където още в дълбока древност(4000 г. пр.н.е) по достойнство оценили вкусовите качества на този представител на семейство Curcurbitacae В санскритската писменост съществува специален знак за означаване на динята, а египетските художници са я увековечили в своите произведения. В началото на нашата ера динята се появява в древна Гърция и Рим, но до останалата част от Европа достига чак през Средновековието, по време на кръстоносните походи. В някои стари медицински книги (с появането си я обявяват за лековита храна), тя се споменава с името Палестински пъпеш и Battheca arabica. Точно кога и как динята е пренесена по българските земи, не е известно. Вероятно е била позната още през античността и средновековието.
Динята е топлолюбиво, топлоустойчиво и сухоустойчиво растение, но не понася замразяване. Съществуват множество сортове дини. По света се отглеждат повече от 1200 разновидности. Плодовете им се различават по форма (кръгли, продълговати), по размери(теглото им може да бъде от 2 до 20 кг), окраската на кората(тъмнозелени, бяло-зелени, на ивици и др) и цвят на месото – цветът на зрялата диня може да бъде червена, розова, бяла или жълта.
Динята съдържа 6-12% лесноусвояеми захари, 1-2% пектинови вещества, 1.5% целулоза, каротин, витамини – А, В1, В3, С и РП, натриеви соли, калций, желязо, магний и др и мед. Заради високото съдържание на течности и химическия състав, дините се използват в диетичното хранене (до 2.5 кг на ден) при заболявания на бъбреците, черния дроб и злъчката, при лечение на подагра, предпазват от образуване на камъни в бъбреците и при някои заболявания на сърцето. По съдържание на желязо дините отстъпват само на спанака и се използват при анемия, а благодарение на ниското си калорийно съдържание се използва в диети при затлъстяване.
Абсолютно точен метод за определяне зрелостта на дините не съществува. Един от признаците е че при почукване зрялата диня издава чист, ясен, а не глух звук, жълтото( а не бяло) петно на обратната страна, лъскавата кора, а също така възможността лесно да се бели горния слой на кората при надраскване с нокът. Не се препоръчва да се реже пробно парче от динята при покупка. Намиращите се върху неизмитата предварително кора, бактерии проникват в месото и създават опасност за здравето при консумация. Преди консумация измивайте старателно динята с топла вода и сапун.
За храна дините се използват в свеж вид или солени или мариновани. От корите им се приготвя сладко или се захаросват. Първата кулинарна книга, публикувана в САЩ през 1796 година, съдържа рецепта за туршия от динени кори. В много краища на България са приготвяли мед от сгъстен динен сок, който после се е използвал за приготвяне на сладкиши. Прецеденият сок от зрели дини се е варял на умерен огън, при постоянно отпенване и разбъркване докато се сгъсти като сладко. Интересно е, че в Египет и Израел, също както у нас консумират дините в съчетание с бяло сирене.
Утолява жаждата в горещините, над 80% от съдържанието й е вода
Динята е идеална за летни диети
Избирането на хубава любеница е голям майсторлък
Лятото е сезонът на динята. Сочният захарен плод утолява жаждата в големите жеги, особено ако го сервирате добре изстуден. Динята е идеална, ако сте решили да сваляте килограми. Тя е нискокалорична и на воля може да похапвате от нея, ако сте се подложили на специален хранителен режим. Над 80% от съдържанието на плода е вода, а останалите около 20% са лесноусвоими от организма захари, пектинови вещества и различни полезни микроелементи. Динята е богата на витамините А, В6 и С и не съдържа никакви мазнини. Заради високото си съдържание на вода плодът се препоръчва при някои заболявания на бъбреците, черния дроб и др. Най-често динята консумираме прясна, въпреки че с нея могат да се направят различни десерти, сладоледи, както и разхладителни напитки. Освен това от корите може да приготвите сладко или пък да ги захаросате и да ги използвате за украса на сладкиши. В някои държави в летните жеги се разхлаждат със студени динени супи, но у нас този специалитет изглежда доста екзотичен и странен.
Избирането на хубава диня често може да се окаже проблем, защото не съществува точен метод за определянето на нейната зрялост. Червения и сочен плод може да познаете, ако при почукване върху кората чуете ясен, а не глух звук. Друг признак, по който може да си подберете хубава диня, е жълтото, а не бяло петно от страната, на която е лежала динята, докато узрее. Сочна червена любеница се избира и ако при леко надраскване на кората й горният слой започва лесно да се бели.
Не се нахвърляте на дини, които са над 10 кг, най-хубави са тези около 5-7 кг, твърдят специалистите. Някои историци смятат, че динята е била диворастяща в пустинята Калахари. Сочният плод бил използван като заместител на водата от жадните търговци. Осъзнавайки уникалния вкус на едрия плод, те започнали да продават семките в градовете, по които минавал маршрутът им. Постепенно започва култивирането на плода в Африка, а през ХVII век динята вече е позната във Великобритания, Испания, Китай и други държави.
Сочният плод достига до Северна Америка благодарение на европейските колонизатори, както и на африканските роби. Други пък твърдят, че древният Египет е родината на сочния плод. Преди повече от 5000 години местните хора за първи път опитали вкусовите качества на едрия плод. Динята е сред любимите плодове на американците и най-голямата е отгледана от фермер от градче в щата Оклахома. Тя тежала около 115 килограма. Американците средногодишно купуват и изяждат около 135 хил. тона дини. Руснаците пък са се специализирали в производството на бира от сока на динята. Днес Китай е страната, която произвежда най-много дини в света, следват я Турция, Иран и Америка. Съществуват над 1200 разновидности на плода, но около 60 от тях са подходящи за консумация.
Диня (Citrullus lanatus) е наименованието на вид тиквови растения, както и на техните плодове. Според възприетата класификация на земеделските култури е плодов зеленчук. Плодът на динята е ягодовиден и има гладка кора (зелена или жълта) и сочна, сладка, обикновено червена вътрешност. Смята се, че произлиза от Южна Африка.
Използване за храна
Прясната диня може да бъде ядена по различни начини, а често се използва и за ароматизиране на напитки. Кората на динята също може да се яде и понякога се използва подобно на зеленчук. В Китай тя се пържи, вари или най-често се маринова. При пържене кората се обелва и се готви със зехтин, чесън, люти чушки, лук, захар и ром. Маринованата кора от диня е разпространена и в Русия.
Семената на динята са богати на мазнини и белтъчини и се ядат самостоятелно, добавят се в други ястия или се използват за производство на растително масло. Отглеждат се специализирани сортове, които имат много малко водниста маса и концентрират енергията си в семената. В Китай семките от диня се продават печени и с подправки, подобно на слънчогледовите. В Западна Африка се изстискват за масло или се използват за приготвянето на супа и други ястия.
Водата съставлява около 92% от масата на динята, най-високият процент сред плодовете. На много места по света динята може да се допълва с добавянето във вътрешността ѝ на някаква алкохолна напитка. Това става, като се пробие отвор в кората, добави се напитката и се изчака тя да се смеси с тъканта на плода. След това динята се нарязва и сервира по обичайния начин.
Дините са едни от най-приятните освежителни плодове на пазара през лятото.
За тяхна родина се смята Южна Америка. Добре узрялата диня съдържа 5-10% захари, състоящи се от захароза, гликоза и фруктоза. В плода има още пектинови вещества, целулоза, витамините В1, В2, В6, С, РР, Н, фолиева киселина и каротин.
Как изглежда растението, което ражда този полезен плод?
Динята е едногодишно растение с влачещи се или виещи се с помощта на двуделни мустачки кухи стъбла, които се наричат милини или ластуни. Листата и са с пересто насочени дялове, поради което изглеждат като едра дантела. Те са покрити с власинки. Цветовете са и жълти. Едните от
тях са по-дребни и имат само тичинки - това са мъжките цветове, от тях плодове не се развиват.
Женските цветове са по-едри. Тъкмо от тях, когато прецъфтят, се развиват малките завръзи, които постепенно наедряват и се превръщат в големи сочни дини тежки от 500г до 25кг.
Диненият сок е отлично средство за утоляване на жаждата. Освен него може да се използва и т.нар. динено мляко което се приготвя от счукани динени семки, които се заливат със студена вода в съотношение 1:10. За да се получи по-приятен вкус на питието, след прецеждането към него може да се прибави плодов сок или лъжица мед.
Дините имат доказано диуретично действие. Те са незаменимо профилактично средство срещу възпалителни и жлъчни заболявания.
Прочистват основно бъбреците и изхвърлят песъчинките.
В умерени количества се препоръчва и при сърдечносъдови заболявания.
При чернодробни, бъбречни и жлъчни заболявания могат да се използва и отвара от пресни динени кори.
Диненият сок допринася много не само за отделяне и изхвърляне на течността от организма, той подхранва и самата чернодробна тъкан с лесноусвоимите си захари.
Доброто диуретично действие има и отварата от изсушени динени кори в съотношение 1:10.
Целулозата от месестата част на дините подпомага функцията на стомашно-чревния тракт, което е много полезно при запек, но язвено болните трябва да се ограничат само с динения сок.
Консумацията на пресни дини подобрява микрофлората в червата. Намалява холестерина.
Съдържащите се в дините фолиева киселина и витамин С имат благоприятно противосклеротично действие и затова се препоръчва на хора в напреднала възраст.
Независимо от сорта плодовете могат да се ядат без ограничение при малокръвие, камъни в жлъчката, бъбреците, както и от хора с наднормено тегло, тъй като 100г съдържат само 35 калории.
При ацетонов дъх се препоръчва отвара от динени семки се варят в литър за 10 минути. След като изстине отварата се прецежда и изпива на гладно за един ден.
Диета с диня мие организма и сваля излишните килограми
Динята чисти шлаката в организма. Тя мие като с четка организма отвътре и помага за изхвърлянето на отровите.
Сладкият плод съдържа и вещества, способни да разтворат дори камъни в бъбреците. Разтоварителната диета с диня без особени лишения сваля излишните килограми и гони "лошия" холестерол от артериите. Освен това този плод е склад на калциеви, магнезиеви, железни соли и кобалт. Това са няколко силни аргумента да ядем диня през целия сезон.
В жегата тялото губи освен вода и ценни минерали, пише вестник Монитор. Можем да ги наваксаме с вкусна диета с диня. Един от минералите, който "изтича" заедно с потта, е магнезият. А той е нужен, тъй като има мощен противостресов ефект. Сто грама диня съдържат 224 мг магнезий. Така с един резен от 150 грама покриваме дневните нужди от този микроелемент. Още нещо той се усвоява пълноценно, защото съдържа ензими, които са много сходни с тези в червата ни.
"Недостигът на магнезий се проявява с крампи и спазми, нарушения на сърдечния ритъм, нервност и повишена раздразнителност. Този микроелемент е толкова важен при лечението на остеопорозата, колкото и калцият. Благодарение на него динята успокоява, подобрява качеството на нощния сън. 20 30 дневни курсове с диня наистина вършат чудеса. Един ден в седмицата на 4 5 пъти се изяждат по 200 г диня, като не се приема друга храна", съветва д-р Атанас Михайлов.
Динята е богата на калий и затова действа отводняващо. Вярно е, че по съдържание на този микроелемент тя отстъпва на кайсиите, бананите и фурмите, но те пък са и значително по-калорични.
Съдържанието на въглехидрати в динята е по-ниско от това в зеления грах, ябълките, портокалите и е почти колкото в червения касис, малината и боровинката. Затова тя се подрежда сред диетичните продукти, които са подходящи и за диабетици. Дозата за тези, които са на инсулиново лечение, е 200 300 грама дневно. И понеже динята съдържа плодова захар, която се усвоява без да иска инсулин, не вреди на болните. Нещо повече, фруктозата подобрява работата на черния дроб и заедно с това усвояването на белтъци, масти и въглехидрати.
Динята е истинска панацея за страдащите от подагра и хронична бъбречна
недостатъчност. Тя буквално измива токсичните продукти на пуриновата обмяна от тъканите. Затова се препоръчва и при проблеми с пикочните пътища.
Водният плод може бързо да реши проблем с хроничен запек. Изчистването става благодарение на нежната целулоза и на магнезия. Освен това тя регулира перисталтиката и стимулира отделянето на жлъчен сок.
Останете един ден само на плодове
Един ден в седмицата е добре да не се яде нищо. Лишението сваля без излишни мъчения наднорменото тегло и регулира холестерола. Тези 24 часа се пие само топла вода или билков чай.
Друг вариант е да се направи разтоварителен ден, през който се ядат само плодове.
Динята е особено подходяща. Консумират се 1 2 килограма, които се разпределят на 4 5 приема. Ако човек не издържа на подобни лишения и коремът му стърже още при мисълта за диета, може да прибави ориз и да се направи плодово-оризов разтоварителен ден. Той се препоръчва за хипертоници, защото действа обезводняващо. През това време не се приема друга храна.
Ако човек прегладнее, може да се подкрепи с малко препечен хляб, сухар, но най-добрият заместител е вареният ориз. Той се приготвя лесно. Една-две чаши ориз се варят в 2 4 чаши вода в продължение на 20 30 минути. За да се подобри вкусът, може да се добавят копър, магданоз, щипка диетична сол, къри и лимонов сок. Диетата е особено подходяща при хора с високо кръвно налягане и за жени в периода преди месечния цикъл. Оризът помага за обезводняване на организма. Диетата действа пречистващо и при чернодробни заболявания.
Динята съдържа 97 процента вода
Тя е нискокалорична - 100 г съдържат 30-40 калории.
Богата на минерали и микроелементи
Подобрява перисталтиката и е добро лекарство при запек
Диетично и безвредно обезводняващо средство
Чай от кора на диня
Динята се измива добре, а кората се бели с картофобелачка. След това се изсушава и се вари като билка.
Две супени лъжици се варят в 600 мл вода 10 мин. Чаят се прецежда и се съхранява в термос. Пие се на 4 порции през деня.
Как да изберете най-сладката диня?
Вкусни, сочни, освежаващи! Динята е един от символите на лятото, тя е любима на стари и млади.
Динята е богата на калий, витамин А и С. Освен това съдържа високи нива на ликопен, антиоксидант, който доказано се бори с рака. Ликопенът е червен пигмент, който принадлежи на клас Каротеноиди. Това са мастно-разтворими вещества lи придават на зеленчуците жълт, оранжев или червен цвят.
Червеният си цвят ягодите, малините и боровинките, дължат на съвсем друг пигмент.
По какво да изберете динята?
1. Огледайте цялата диня. Тя трябва да е симетрична, да няма буци по нея, наранявания и вдлъбнатини
2. Вдигнете я, тя трябва да е по-тежка, отколкото изглежда. Съдържанието на динята е 92 % вода. По-леката диня означава, че е пресъхнала.
3. Обърнете я – от долната страна тя трябва да има по-светло петно, мястото на което динята е лежала на земята.
Хубавата диня е сладката диня!
Когато си задавате въпроса как да избера диня, вие всъщност задавате въпроса – Как да избера най-сладката диня?
Методът с почукването не е особено ефикасен и е по-скоро мит. Помиришете динята. По-силният мирис означава, че динята е узряла по-добре. Натиснете с палец върху динята – неузрелият плод се поддава на натиск. След като динята е откъсната, тя не може да узрее повече, така че внимателно подбирайте, когато купувате.
