КОНЮНКТИВИТ
Д-р Петър Димков-гл. асистент
УМБАЛ „Александровска”-София
Конюнктивата се разглежда като част от защитния апарат на очната ябълка. По хистологичния си характер тя е съединително-тъканна ципа, покрита с епител. При възпаленията на конюнктивата се явява т. нар. конюнктивна инекция. Тя представлява препълване, хиперемия на конюнктивните съдове и трябва да се различава от цилярната иникция, която се дължи на препълване с кръв на дълбоката перилимбална съдова мрежа и на еписклерените съдове. Цилярната инекция, наричана понякога и перикорнейна, се явява при заболявания на роговицата, на ириса или на цилярното тяло и наличието й е указание за по-голяма сериозност на заболяването в сравнение с конюнктивната инекция.
Най-честите заболявания на конюнктивата и изобщо на окото са възпаленията на конюнктивата, наречени конюнктивити. Най-добрата класификация на конюнктивитите би била етиологичната. Тя обаче е възможна в сравнително малко от случаите. Според вида на секрета конюнктивитите биват катарални /със слузна или слузно-гнойна секреция/, гнойни и псевдомембранозни. В зависимост от протичането си биват остри, подостри и хронични.
При острия катарален конюнктивит болните се оплакват от чувство на чуждо тяло под клепачите, парене и глождене, слаба фотофобия и сълзотечение. В случаите когато конюнктивната секреция не е много изобилна, болният заявява, че само сутрин клепачите му се слепват.
Обективно наред със сълзотечението се наблюдават още и отделяне на секрет, хиперемия и оток на конюнктивата. В началото към сълзите се примесва само слуз. Постепенно количеството на слузта се увеличава и секрета придобива слузесто-гноен и дори чисто гноен характер. В случеите, когато секретът е много той прелива през клепачните ръбове навън и се стича по бузите. Твърде често обаче секретът е малко и не се вижда.
Хиперемията на конюнктивата се появява под формата на конюнктивна иникция. Тя може да има различна интензивност. В хиперемията участвува и клепачната конюнктива. В някои случаи тя е силно хомогенно зачервена.
Отокът на конюнктивата при слабите степени на конюнктивита се изразява в намаляване на лъскавината и прозрачността й. По-силният оток на конюнктивата се вижда ясно с просто око. Понякога отокът е толкова голям, че конюнктивата се повдига като вал, пръстеновидно, над роговичния лимб или даже изпъква извън клепачната цепка. При много острите катарални конюнктивити се наблюдават точковидни или по-големи, с неправилна форма кръвоизливи в конюнктивата. Острият катарален конюнктивит обикновено запачва в едното око и скоро, в течение на няколко дни засяга и второто. Обикновено той трае от 7-10 дни.
Етиология. Острите катарални конюнктивити могат да се дължат на различни причини: микроорганизми /стрептококи, стафилококи, пневмококи и др./, химични дразнения, увреждания от лъчев произход, общи заболявания /скарлатина, грип, морбили, трихинелоза и др./.
Пролетният катарален конюнктивит е сезонно заболяване. Той се явява пролетно време и продължава през целия летен сезон. Обикновенно болестта се появява през детството и след дългогодишни повторения към зрялата възраст болестните прояви изчезват или в гояма степен намаляват.
Вирусните конюнктивити зачестяват все повече и протичат значително по-тежко и с по-голями усложнения, отколкото бактериалните конюнктивити. За тях няма специфично лечение и терапията се свежда до предотвратяване на усложненията и редуциране на вторичната инфекция. Към тази група конюнктивити се числи и епидемичния кератоконюнктивит. Пичинява се от адено вирус. Познати са над 40 серологични типа адено вируси. Те причиняват респираторни заболявания, тонзилити, фарингити и кератоконюнктивити. Често протичат като адено-фарингиална треска, съчетана с епидемичен фоликуларен конюнктивит. Болестта започва едноочно с катарални явления. След няколко дни се развива истинската картина на заболяването, характеризираща се със силен оток на клепачите, силна хиперемия, увеличение на фоликулите на форникса, малки точковидни кръвоизливи, увеличени и болезнени предушни лимфни възли, роговични субепителни клетъчни инфилтрати, наподобяващи снежни топки. Болният има много силна фотофобия, епифора и чувство, че очите са наръсени с пясък. Зрителната острота може да е силно намалена.
При лечението на различните конюнктивити могат да бъдат използувани локални антибиотични, кортизонови, антихистаминни, противовирусни препарати. При наличие на засягане на рогавицата кортизоновите препарати са противопоказани. Те могат да се употребяват, когато няма нарушаване на повърхностния епител на роговицата.
За контакти:
гр. София 1373 гр.София 1000
ул. „Суходолска” №143 ул. „Св. Георги Софийски” №1
тел. 02/ 9282877 УМБАЛ „Александровска”
катедра „Офталмология”
тел. 02/9230235
