Уши,нос и гърло болести

Болест на Мениер
Определение
Тази болест е невъзпалително заболяване на вътрешното ухо. Факторите, които предизвикват заболяването са многобройни. Особено важни са нарушенията в кръво оросяването на вътрешното ухо и по-специално спазъмът на кръвоностните съдове. Тези нарушения водят до увеличена продукция на слухова течност или затрудняват нейната резорбция, поради което се покачва вътрелабиринтното налягане. Понякога заболяването се дължи на алергия. Някои вещества /никотин/ и преумора, както и психически травми също могат да предизвикат лабиринтна криза. В повечето случаи се засяга само единия лабиринт.

Клинична картина
Заболяването има пристъпен характер. Пристъпите настъпват обикновено внезапно, без видима причина, без налично заболяване на ухото или на други органи. Пристъпните кризи се характеризират със силен световъртеж, гадене, понякога повръщане, шум с намаление на слуха на едно то ухо. Рядко има главоболие. Обикновено се установява спонтанен нистагъм (неволно движение на очните ябълки) към засегнатото ухо, нарушено равноовесие до степен, че болния не е в състояние да се движи, нито да седи, а в леглото заема принудително положение. Лицето е бледо, често покрито със студена пот по челото. Пулсът е забавен. Болните лежат на засегнатата страна със затворени очи. Всяко раздвижване засилва световъртежа. Пристъпите траят от няколко минути до няколко часа, рядко няколко дни. Периодите на ремисия (затихване) са различни по продължителност, но обикновено следващите пристъпи са по-слаби. У отделни болни пристъпите се повтарят често и със значителна интензивност. Такива болни стават мълчаливи, подтиснати и избягват общуване. След повтаряне на няколко пристъпа се развива трайно намаление на слуха. Макар и рядко може да настъпи едностранна глухота.

Лечението се провежда от лекар-специалист. Прогнозата по отношене на слуха е сериозна, особено при чести пристъпи.
Болест на целувката (Инфекциозна мононуклеоза)
Инфекциозната мононуклеоза е инфекциозно заболяване, причинено от Epstein Barr вирус (EBV). Основният механизъм на заразяване е въздушно-капковият път, чрез инфектирана слюнка и затова заболяването е известно още като „болест на целувката”. Вирусът на Epstein Barr може да се предаде и чрез преливане на кръв, кръвни продукти и др. Доказано е, че около 90% от хората в Европа са имали контакт с вируса и са негови здрави носители.

Заболяването започва с треска, висока температура – 39є – 40є С, главоболие, силна отпадналост, болка в гърлото, засилваща се при преглъщане, болки в ставите и запотяване. Измененията на сливиците са както при ангината – увеличени, болезнени при допир и с белезникави налепи. Лимфните възли в шийната и други области са също увеличени, но са неболезнени.
Чрез серологично изледване се докава наличието на антитела срещу вируса на Epstein Barr в кръвта на пациента. Инкубационният период на заболяването е между 10 и 50 дена. Специфично за „болестта на целувката” е появата на обрив при прем на Ampicillin или Amoxicillin.

Препоръчва се намаляване на физическата активност, течно-кашева храна и мнгого течности. Специвично лечение срещу вирусът на Epstein Barr няма. Прилагат се антипиретици срещу високата температура. Прилага се и лечение с антибиотици като протекция срещу бактерии инфекции. Прогнозата е благоприятна, симптомите отзвучават за 2 – 4 седмици.
Болести и анатомия на носа
Анатомично описание

Формата на носа се определя от двете носни кости, носният израстък на челната кост, двата челни израстъка на горната челюст и двете слъзни костици. Частта на външния нос, която е оградена от носните хрущяли, се нарича предверие.
Чрез носната преграда същинската носна кухина е разделена на две половини, които в повечето случаи не са идеално равни.
Всяка носна половина има два отвора: преден (ноздра) и заден (хоана), и четири стени (външна, вътрешна,горна и долна).
Външната стена на носната кухина има сложен строеж и важно значение. От тази стена към кухината навлизат костни издатини (носни раковини) - горна, средна и долна. Между долната стена на носната кухина и долната носна раковина се простира долния носов ход, а над горната носна раковина - горният носов ход. В долния носов ход се отваря слъзният канал. Назад чрез хоаните носната кухина се отваря към най-горната част на гълтача - в носогълтачната празнина.
Пространството, което се намира между носната преграда, горната стена на носната кухина и носните раковини, представлява общия носов ход. Частта на общия носов ход, която е обградена отгоре от горната стена, а отдолу се простира до средната носна ръковина, се нарича обонятелна цепка, а частта, която се простира от средната раковина до основата на носната кухина, се нарича дихателна цепка.
Носната лигавица е добре кръвоснабдена. В дълбоките й слоеве са разположени множество малки артерии, които непосредствено под лигавичния епител образуват гъста капилярна мрежа. В лигавицата на долната носна раковина, по свободния ръб на средната носна раковина и по задните части на долната и средната носна раковина са разположени венички, които образуват венозни пещеристи тела.
При изпълване с кръв тези пещеристи тела набъбват, носната лигавица увеличава неколкократно обема си, поради което просветът на носната кухина се стеснява. В предната и долната част на носната преграда под лигавицата се намира силно развита артериална и венозна мрежа. Костите, които ограждат носната кухина, съдържат изпълнени с въздух кухинки, съединяващи се чрез каналчета с носната кухина. Тези кухинки се наричат околоносни и са покрити с лигавица, която е продължение на лигавицата на носната кухина.
И досега още не е изяснено предназначението на околоносните кухинки. Счита се, че чрез тях се намалява тежестта на черепа, облекчава се работата на гръбначния стълб и по-специално на шийната мускулатура, която крепи и движи главата. При дишането част от намиращия се в околоносните кухини затоплен, овлажнен и обезпаразитен въздух се смесва с влизащия през носа въздух. Тези околоносни кухинки представляват и добавъчна резонаторна тръба, която придава тембър на гласа.
По местоположението си околоносните кухинки се делят на две групи:
1. Предна група, към която се отнясят горночелюстните синуси, предните клетки на решетъчния лабиринт и челните синуси.
2. Към задната група се отнасят задните клетки на решетъчния лабиринт и кухинката на клиновидната кост.

Кратки физиологични данни

При вдишване по-голямата част от въздуха преминава през средния носов ход. При издишване въздухът преминава през горния носов ход и покрай средната носова раковина. Възрастния човек вдишва 1520 пъти в минута, като при всяко вдишване около 500 кв.см въздух преминава през носната кухина. Физиологичната функция на носната кухина е да затопля, овлажнява, обезпаразитява и обеззаразява вдишания въздух. Затоплянето на вдишания въздух е в зависимост от количеството кръв, което се намира в пещеристите тела на носната лигавица.
При студен въздух пещеристите тела се из пълват с венозна кръв. Влизащият в носната кухина въздух се трие в големи повърхности набъбнала и стоплена лигавица и се затопля. Преминалия през носната кухина въздух се затопля още в областта на хоаните до 30 градуса С. Носната лигавица съдържа много слузни жлези и е покрита със слой секрет. При недостатъчно овлажнен въздух секретът чрез изпаряване предава необходимата влажност на вдишания въздух. Преминаването на въздуха през носната кухина става чрез вълнообразни движения и попадналите чужди частици полепват върху покритата със слуз носна лигавица. По такъв начин в белите дробове постъпва обезпрашен въздух. Обеззаразяването на вдишания въздух става чрез слузта, покриваща носната лигавица, която има бактерицидни свойства.

Нарушения при недостатъчно носно дишане

Затрудненото носно дишане предизвиква дишане през устата, което се отразява върху развитието и общото състояние на организма. Дишането през устата е повърхностно. То е причина за недостатъчно постъпване на въздух в белите дробове и за намаляване на количеството кислород, който навлиза в белодробните алвеоли. Продължителното дишане през устата предизвиква нарушение на функциите на различни органи и системи, развиват се хронична хрема, синуити, катарално или гнойно възпаление на средното ухо.

Обонятелна функция на носа

Нервните клетки, разположени в обонятелната област на носната кухина, са периферни рецептори на обонянието. Обонянието у човека е по-слабо развито, отколкото у някои животни, и е свързано не само с определяне на качеството и вкуса на храната, а и с определяне качеството на вдишания въздух. При дъвкане на храна летливите вещества с издишването идват в допир с обонятелния рецептор през хоаните. По такъв начин се определя качеството и вкуса на храната.

Деформация на външния нос

Деформация на външния нос бива вродена и придобита (в резултат на заболяване или травма). Седловидният нос представлява силно хлътване на костния скелет на носа. Той се наблюдава след травма, при луес (сифилис), или като наследствен белег. Лечението на седловидния нос е оперативно. Гърбавият (орлов) нос обикновено е фамилна особеност. Лечението му е оперативно. Изкривяването на гърба на носа се дължи най-често на травма и се съпровожда от изкривяване на носната преграда и затруднено носно дишане. Лечението на изкривяването е оперативно.

Полипи в носа

Полипите представляват месести израстъци по носната лигавица. Обикновено те са свързани с лигавицата посредством краче. Най-често те се образуват в резултат на остро или хронично гнойно възпаление на околоносните кухини (синусите). Полипите се образуват бавно и постепено. Малките полипи протичат безсимптомно.При нарастването им носът се запушва и носното дишане е затруднено. От ноздрите се отделят повече секрети, понякога примесе ни с гной. Запушването на ноздрите принуждава болните да дишат повече с устата. Обонянието намалява. По-големите полипи причиняват хрема, главоболие, безсъние и кашлица. Лечението на полипите на носа е оперативно.

Кръвоизлив от носа

Причините за кръвоизлив от носа са различни - местни и общи. Към местните причини се отнасят разширени венички в носната лигавица, нараняване, чоплене на носа, чужди тела, туберкулоза, полипи, тумори в носа. Към общите причини се отнасят покачено артериално налягане, продължително излагане на слънце, пътуване със самолет, някои кръвни и инфекциозни заболявания. Кръвоизливът обикновено започва внезапно или след чоплене и нараня ване на носа. Понякога непосредствено преди кръвоизлива болните чувстват тежест, световъртеж, притъмняване, бучене в ушите и сърбеж в носа. Най-често кръвоизливът е от предната част на носа, от едната или от двете ноздри. Той може да е обилен или на капки, затихващ или повтарящ се. Лечението на кръвоизлива от носа се провежда от лекар-специалист.

Възпаление на околоносните кухини (синути)

Възпалителните заболявания на околоносните кухини са остри и хронични.
Острият синуит настъпва при преминаване на възпалителния процес от носната кухина в синуса - при обикновена хрема или грип. Заболяването може да настъпи и като инфекциозна болест (морбили, скарлатина, дифтерия). Синусите могат да се засегнат и при нараняване. Доста често максиларният (надчелюстният) синуит се дължи на пробив на зъбен гранулом, произхождащ от горен кътник. В по-леките случаи болните се оплакват от силна хрема, запушен нос, главоболие, вечерно покачване на телесната температура. Отначело секрецията от носа е слузеста, но често постепенно става гнойна. Тогава и общото състояние се влошава. Освен силно главоболие, появяват се и болки в областта на заболялия синус (в челото и веждите при челен синуит, в зъбите и горната челюст - при максиларен синуит).Обикновено носът е запушен. Обонянието е отслабено. От ноздрите изтича слузно-гнойна или при месена с кръв секреция. Усложненият синуит при морбили и скарлатина протича много тежко. Острият синуит нерядко преминава в хроничен. Изключително рядко се наблюдават очни или вътречерепни усложнения - абцес или менингит. Лечението се провежда от лекар -специалист.
Хроничният синуит най-често е последи ца от остро или рецидивиращо възпаление на синусната лигавица. Общото състояние на болните от хроничен синуит е слабо засегнато. При надчелюстен (максиларен) синуит има болки в лицето и очниците. От носа изтича гноен и миризлив секрет. Обонянието е намалено, а в повечето случаи носът е запушен. При челен (фронтален) синуит болният се оплаква от тежест и болки в челото. Постепено или от време на време от носа изтича гноен секрет. При заден синуит гнойният секрет се стича в гърлото. Лечението се провежда от лекар-специалист.

Травматични повреди на носа

Поради особеното си положение носната пирамида е изложена на различни травмични повреди.
Причините за тези травми са:
1. Удари с тъпи предмети или падане върху носа;
2. Нараняване с остри премети,оръжия, земеделски уреди, а понякога от ухапвания от животни или хора;
3. Прободни или разкъсни огнестрелни наранявания.
Нараняванията на външния нос могат да предизвикат счупвания на хрущялите и костите му. Нараняванията на хрущялите на външния нос с тъпи предмети не причиняват особени деформации. При наранявания на външния нос той може да хлътне в лицевата част на черепа. Тези наранявания обикновено се съпровождат от счупвания на черепната основа. При огнестрелни наранявания се предизвикват разкъсвания или откъсване на части от носа, които причиняват значителни затруднения в дишането и обонянието. Нараняванията на носа се придружават от силна болка и затова могат да предизвикат шок. Разместването или счупването на носните кости се установяват с опипване и ренгеново изследване.
Нараняванията на околоносните кухини се причиняват от остри или тъпи предмети и от огнестрелни оръжия. При тези наранявания могат да бъдат засегнати една или няколко кухини. Особен това могат да бъдат засегнати големи кръвоносни съдове на лицето, мозъчните обвивки и мозъка, а настъпилите кръвоизливи са животоопасни. Травматичните повреди на носа подлежат на лечение в специализирано болнично заведение.
ъзпаление на тъпанчето
Определение
Възпалението на тъпанчевата ципа е резултат от простуда, особено при морски бани, от невнимателно почистване на ухото, от разлагането на засъхнал церумен, от удар по главата или от ненадеен взрив или гърмеж от близко разтояние.

Клинична картина
Обикновено възпалението възниква внезапно, с поява на шум в ухото, чукаща и стелкаща болка. При благоприятен изход след 2-3 дни болката и другите признаци изчезват. При нагнояване от ухото изтича гноевидна течност. Понякога възпалението протича хронично. Тогава гнойният секрет от ухото има лоша миризма и слухът е намален в различна степен.

Лечението на възпалението на тъпанчето се провежда от лекар-специалист. Включват се антибиотици
Глухонемота
Определение
Глухонемотата представлява недъг, при който говорът е загубен вследствие на частична или пълна загуба на слуха поради вродени или придобити заболявания. Следователно, немотата се дължи на глухотата. Обикновено при глухонемотата органите на говора са развити нормално и правилно, но говор липсва поради липса на слух. Като причина на вродена глухонемота се смятат прекарани вътреутробни възпалителни заболявания на ушите или пък нарушения в развитието им. Глухонемотата може да е последица от трудно раждане. Придобитата глухонемота е последица от заболявания на ушите, менингит, заушка, травма.
Грипозен отит
Определение
Грипният вирус е честа причина за възпаление на средното ухо. Инфекцията се разпространява главно по кръвен път. Много скоро към вирусната инфекция се прибавя и бактериална, главно стрептококова.

Клинична картина
Заболяването се характеризира с появата на мехурчета по тъпанчето. Мехурчетата съдържат кръвенист ексудат и предизвикват много силни болка в ухото, както и гнойно течение. Развитието на отита е в зависимост от вирулетността на причинителя на заболяването. Налице е висока температура -до и над 40 градуса С, отпадналост, главоболие, хрема, мускулни болки. Често грипният отит се усложнява с развитие на токсичен неврит на слуховия нерв и загуба на слуха.
Дифтериен отит
Определение
Първичен дифтериен отит се наблюдава изключително рядко. Той се развива като последица на дифтерия на сливиците и глътката. При дифтериен отит се образуват псевдомембрани в тъпанчевата кухина, върху тъпанчето и външния слухов проход. Болестният процес бързо разрушава част от тъпанчето и обхваща слуховите костици и костните клетки в цицковидния израстък зад ушната мида.

Клинична картина
Появява се обилна гнойна секреция. За кратко време дифтерийния отит може да даде опасни за живота усложнения.

Лечението се провежда от лекар-специа лист и се състои в прилагане на противодифрериен серум, антибиотици и сърдечни средства
Дифтерия на гръкляна
Дифтерията на гръкляна е остро инфекциозно заболяване, което се причинява от дифтерийната бактерия. При обхващане на лигавицата на гръкляна от микроорганизма се образуват сиви или бледожълти псевдомембрани. Те са закрепени здраво за подляжащата тъкан. При отделянето им се получават кървящи язвени повърхности.
Инфекцият се предава предимно по въздушно-капков път от болен или от здрав бактерионосител. Инкубационният период е от 2 до 10 дни.
Клинична картина:
Дифтерият на гръкляна настъпва бавно и състоянието на болния постепенно се влошава. Заболяването се проявява в началото с дрезгав глас. С течение на време може да се стигне и до липса на глас. Натрупването на псевдомембрани по лигавицата води до затруднение на дишането. Друг много характерен симптом е неприятният дъх на устата. Телесната температура постепенно се увеличава и често стига до 38 – 39 єС, но въпреки това лицето на болния е бледо. Регионалните лимфни възли по шията са увеличени и болезнени.
Лечение:
Лечението на дифтерията на гръкляна е в зависимост от стадия, в който се намира заболяването. Още в първите дни се прави противодифтериен серум. При наличие на диспнея (невъзможност за дишане) се прави трахеотомоя, като витална хирургична интервенция. Следят се стриктно показателите на сърдечно-съдовата система, поради честото и засягане от дифтерийната бактерия. Напоследък рядко се среща дифтерия благодарение на системните имунизации на децата
Доброкачествени образувания на гръкляна
Доброкачествените тумори на гръкляна се образуват на гласните връзки и не предизвикват инфилтриране на съседните органи.
Според клиничната картина доброкачествените тумори се разделят на следните видове:
Фиброми:
Срещат се по-често при мъжете. Туморът може да лежи на краче или на широка основа. Има бледожълт или розов цвят. Този вид тумор има бавен растеж.
Папилом:
Този тумор има бърз растеж и често рецидивира, особено при деца. У възрастни той нерядко се изражда в рак, което го-прави опасен.
Клинична картина: В детска възраст папилома се появява най-често към 2 - 3 годишна възраст. Характеризира се с дрезгав глас, затруднено дишане и често се стига до липса на глас.
Ларингеални кисти:
Различават се първични (вродени) и вторични (вследствие на възпалителен процес).
Клинична картина: Симптомите се появяват при по-големи по размери кисти - промяна в тембъра на гласа, невъзможност за гълтане и затруднено дишане.
Певчески възли:
Появяват се при хора, които злоупотребяват с гласа си или се налага много да говорят - учители, артисти, деца. При певците те са резултат на неправилно третиране на гласа. Певческите възли са симетрично разположени на гласните връзки.
Клинична картина: бърза говорна умора и промяна на тембъра на гласа.
Препоръчва се гласов покой. В краен случай се предприема хирургична интервенция за отстраняването на певческите възли.
Екзема на ушната мида и външния слухов проход
Различават се два вида екземи - мокра и суха.

Клинична картина
Признаците на мократа екзема са: зачервяване и подуване на кожата на мидата и прохода, отделяне на секрет, който постепенно засъхва. При сухата екзема се образуват люспи, които предизвикват силен сърбеж, разраняване при разчесване, болка. Нерядко възпалителният процес се развива и в дълбочина, като засяга хрущялните и косните тъкани.

Лечение
Лечението е консервативно и се провежда от лекар-специалист.
Заболявания на външното ухо
Измръзване на ушната мида

Различават се три степени на измръзване: I-ва степен - кожата на ушната мида е тъмно- до синкаво-червена, болният усеща сърбеж и парене; II-ра степен измръзване се характеризира със зачервяване и отток на кожата на ушната мида, като се появяват и мехурчета; III-та степен измръзване е най-тежката - настъпва некроза не само на кожата, но и на хрущяла.
Лечението на измръзвания от I-ва и II-ра степен се състои в разтриване на ушната мида със спирт и подсушаване на разпукналите се мехурчета. Лечението на измръзвания III-степен е хирургическо и се извършва в специализирано болнично заведение.

Изгаряне на ушната мида

Изгаряне на ушната мида се наблюдава най-често при злополука по време на работа. То настъпва при експлозия, от вряла вода, водни пари, огън, светкавица. Различават се три степени изгаряне, както при измръзване (първа, втора, трета). Особено опасни са изгарянията от трета степен - тогава трябва да се вземат мерки срещу стеснение или запушване на външния слухов проход. За тази цел при лечение на образувалата се рана във външния слухов проход се поставя марлен тампон, каучуков или стъклен дрен,а по показание се предприема хирургическа намеса.

Доброкачествени и злокачествени новообразувания на външното ухо

Във външното ухо се наблюдават фиброми и други доброкачествени новообразувания. От злокачествените най-често се среща рак на ушната мида и на външния слухов проход. Рак на външния слухов проход обикновено се установява у възрастни лица, които боледуват от хронично гнойно възпаление на средното ухо. Счита се, че отделящият се гноен секрет постоянно дразни кожата и постепенно се развива рак. Ракът на ушната мида обикновено е епителиом. В началото той представлява тумор без строго определена граница, който расте в широчина дълбочина, като засяга и подлежащите тъкани (хрущял и кости).
Лечението на рака на ушната мида и на външния слухов проход е оперативно, а след това - облъчване с ренгенови лъчи и радиоактивен кобалт.

Екзема на ушната мида и външния слухов проход

Различават се два вида екземи - мокра и суха. Признаците на мократа екзема са: зачервяване и подуване на кожата на мидата и прохода, отделяне на секрет, който постепенно засъхва. При сухата екзема се образуват люспи, които предизвикват силен сърбеж, разраняване при разчесване, болка. Нерядко възпалителният процес се развива и в дълбочина, като засяга хрущялните и косните тъкани. Лечението е консервативно и се провежда от лекар-специалист.

Ушна кал (церумен)

Във външния слухов проход се намират т.нар. церуменни жлези, които отделят лепкаво вещество (ушна кал, церумен). Предназначението на церумена е да предпазва тъпанчевата ципа от прах, насекоми и други вредни съставки на околната среда. Образуващата се ушна кал се изтласква навън от движението на ушния хрущял при дъвкане и говорене. Нерядко изтласкването на ушната кал навън е затруднено и тогава тя може да запълни слуховия проход. Тогава пациентите се оплакват от заглъхване на ушите, бучене, намален слух (до загуба на слуха), понякога придружени с главоболие, световъртеж и повръщане.
Лечението се състои в отстраняване на церумена чрез промивка на външния слухов проход, извършена от лекар-специалист. Промивката се прави с топла преварена вода, с топъл наситен разтвор на боракс (2%-ов) или с разтвор на сода-бикарбонат (1-2% ов).

Фурункул на външното ухо

Причини за възникване на фурункул са:
1. Травма, обикновено получена при почистване с различни твърди предмети или инструменти.
2. Остро или хронично възпаление на средното ухо. В хода на възпалението гнойното течение от средното ухо преминава през външния слухов проход и предизвиква гнойно възпаление на прохода.
3. Общи заболявания като захарен диабет, затлъстяване. Изходно място за развитие на фурункул са масните и космените фоликули в кожата на външния слухов проход, а причинители са стафилококи.
Признаците на заболяването се изразяват в силна болка, главно при натиск върху ушната мида и цицковидния израстък, ограничена подутина във прохода, предизвикана от образувалия се инфилтрат. Нерядко се появява и подуване на околоушните лимфни възли с покачване на температурата. Дъвкането е много често затруд нено. Болката обикновено е много силна и поради обстоятелството, че кожата във външния слухов проход е здраво срастнала с надкосницата и хрущяла.
Лечение на фурункула се провежда от лекар-специалист. То в повечето случаи е консервативно. При показание се предприе ма оперативно лечение.

Отомикоза

Във външния слухов проход нерядко се развиват гъбички от рода на Аспергилус. Заболяването най-често се среща у нечистоплътни лица, у боледуващи от хроничен отит, или у лица, които често си капват зехтин или олио в ушния канал. При отомикоза във външния слухов проход се образуват налепи, които постепенно го запълват. От прохода изтича белезникав секрет. Болните се оплакват най-много от силен сърбеж, който ги принуждава да се разчесват с остри предмети (клечки, фиби).
Лечението на отомикозата се състои в отстраняване на аспергилуса чрез промивки и капвания от 2-5%-ов салицилов спирт всекидневно в прохода.

Чуждо тяло във външния слухов проход

Чуждите тела обикновено се задържат в най-тесните места на външния слухов проход - там където се съединяват костната с хрущялната част. Когато чуждото тяло има свойството да набъбва (напр. фасулено зърно) външният слухов проход може да се запуши напълно и тогава слухът значително намалява. При по-продължително задържане на чуждото тяло може да се развие екзема или нагнояване.
Отстраняването на чуждото тяло става или посредством промивка с хладка вода /при малки чужди тела,които не набъбват/ или с помощта на специални кукички. То се извършва от лекар-специалист. Изваждането на чуждото тяло с пенсети е противопоказно поради риск от наблъскване на тялото още по-дълбоко и от пробив на тъпанчето. Предпоставка за успешно изваждане на чуждото тяло е доброто фиксиране на главата, особено у по-малки деца. При попадане на насекоми във външния слухов проход отначало се накапва течно масло или спирт, които ги умъртвяват и след това се прави промивка.

Травматично пукване на тъпанчето

При силен натиск или при разреждане на въздуха във вътрешния слухов проход може да настъпи пробив на тъпанчето. Такъв пробив може да настъпи и пряко, което става най-често при непредпазливо почистване на външния слухов проход с остри предмети.
В момента на пробива пострадалият чува силен шум в ухото и в зависимост от силата на натиска може да настъпи световъртеж, нарушено равновесие, гадене и по връщане. При изследване с отоскоп се вижда пробив на тъпанчето с неправилна форма и съсирена кръв по ръба на пробива. При тежки контузии на черепа със счупване на черепни кости от външния слухов проход може да изтича бистра или кръвениста гръбначно-мозъчна течност. Toзи признак показва, че е разкъсана твърдата мозъчна обвивка. При такива случаи много често се развива менингит с лоша прогноза.
Лечението се провежда в специализирано болнично заведение.

Възпаление на тъпанчето

Възпалението на тъпанчевата ципа е резултат от простуда, особено при морски бани, от невнимателно почистване на ухото, от разлагането на засъхнал церумен, от удар по главата или от ненадеен взрив или гърмеж от близко разтояние. Обикновено възпалението възниква внезапно, с поява на шум в ухото, чукаща и стелкаща болка. При благоприятен изход след 2-3 дни болката и другите признаци изчезват. При нагнояване от ухото изтича гноевидна течност. Понякога възпалението протича хронично. Тогава гнойният секрет от ухото има лоша миризма и слухът е намален в различна степен.
Лечението на възпалението на тъпанчето се провежда от лекар-специалист.
Заболявания на вътрешното ухо
Тимпаногенен лабиринтит

Определение
Възпалението на вътрешното ухо е вторично заболяване и се развива по три начина:
1. Тимпаногенен лабиринтит като услож нение на остро или хронично възпаление на средното ухо;
2. Менингогенен лабиринтит като услож нение на менингит;
3. Метастатичен лабиринтит, който се среща много рядко при инфекциозни заболя вания.
Възпалителният процес на вътрешното ухо може да остане ограничен (ограничен лабиринтит) или да обхване цялото вътреш но ухо (дифузен лабиринтит).В зависимост от патологичния процес се различават три форми: серозен, гноен и некротичен лабиринтит.

Клинична картина
Признаците и на трите форми са почти еднакви. Болка и покачване на температура почти липсват. В началото има само поява на дразнение на лабиринта.Тези прояви са световъртеж, гадене, повръщане, шум в ушите, намаление на слуха, нарушение на равновесието. Всички форми на лабиринтита могат да предизвикат опасни усложнения с вътречерепна локализация - отогенен менингит, абцес на малкия мозък.

Лечението на лабиринтита е предимно консервативно. При напреднал гноен или некрозен лабиринтит по показание се пред приема оперативно лечение, но и след това остава частична или пълна глухота.


Болест на Мениер


Определение
Тази болест е невъзпалително заболяване на вътрешното ухо. Факторите, които предизвикват заболяването са многобройни. Особено важни са нарушенията в кръво оросяването на вътрешното ухо и по-специално спазъмът на кръвоностните съдове. Тези нарушения водят до увеличена продукция на слухова течност или затрудняват нейната резорбция, поради което се покачва вътрелабиринтното налягане. Понякога заболяването се дължи на алергия. Някои вещества /никотин/ и преумора, както и психически травми също могат да предизвикат лабиринтна криза. В повечето случаи се засяга само единия лабиринт.

Клинична картина
Заболяването има пристъпен характер. Пристъпите настъпват обикновено внезапно, без видима причина, без налично заболяване на ухото или на други органи. Пристъпните кризи се характеризират със силен световъртеж, гадене, понякога повръщане, шум с намаление на слуха на едно то ухо. Рядко има главоболие. Обикновено се установява спонтанен нистагъм (неволно движение на очните ябълки) към засегнатото ухо, нарушено равноовесие до степен, че болния не е в състояние да се движи, нито да седи, а в леглото заема принудително положение. Лицето е бледо, често покрито със студена пот по челото. Пулсът е забавен. Болните лежат на засегнатата страна със затворени очи. Всяко раздвижване засилва световъртежа. Пристъпите траят от няколко минути до няколко часа, рядко няколко дни. Периодите на ремисия (затихване) са различни по продължителност, но обикновено следващите пристъпи са по-слаби. У отделни болни пристъпите се повтарят често и със значителна интензивност. Такива болни стават мълчаливи, подтиснати и избягват общуване. След повтаряне на няколко пристъпа се развива трайно намаление на слуха. Макар и рядко може да настъпи едностранна глухота.

Лечението се провежда от лекар-специалист. Прогнозата по отношене на слуха е сериозна, особено при чести пристъпи.

Отосклероза

Определение
Отосклероза представлява невъзпалително заболяване на костната лабиринтна капсула, където се развива дистрофичен процес. Този процес обхваща и слуховите костици, които загубват напълно подвижността си. Причините на заболяването не са изяснени. При някои болни се открива наследствена обремененост. Жените боледуват значително по-често от мъжете. По време на бременност и мензис се наблюдава активизиране на заболяването. Звуковата травма - битова и професионална също оказва влияние, като причинява дистрофични промени в слуховия орган.

Клинична картина
Заболяването започва незабелязабележимо. Началните оплаквания са шум в ушите. По-късно болните се оплакват от прогресивно намаляване на слуха - отначало на едното, а по-късно и на двете уши. При напредване на глухотата се засяга силно разбираемостта на говора. Важна особеност на глухотата е, че болните чуват по -добре в шумна обстановка - във влак, автобус, трамвай, завод. Този признак се нарича паракузис.

Лечението е трудно и се провежда от лекар-специалист. Прогнозата е сериозна или неблагоприятна по отношение на загубата на слуха.

Кохлеарен неврит

Определение
Нервните влакна, които започват в охлюва (кохлеа) служат за звуковъзприятие. От тях се образува кохлеарният (слуховият) нерв. Нервните влакна, които започват в полуокръжните канали, служат за равновесието и образуват т.н. вестибуларен нерв. Тези два нерва се съединяват в един общ вестибуло-кохлеарен нерв.
Заболяването на кохлеарния нерв може да се дължи на инфекция, токсично увреждане или съдови промени. Инфекциозните заболявания, които могат да предизвикат кохлеарен неврит са: скарлатина, тиф, дифтерия, менингит, грип, паротит, херпес зостер. Токсичен кохлеарен неврит може да се развие при захарен диабет, левкимия, приемане на някои лекарства (стрептомицин, хинин, салицилова киселина). Професионален кохлеарен неврит се среща у работещи в среда с арсеник, олово, живак, анилин. Злоуппотреба с алкохол и никотин, както и атеросклерозата и хипертонията увреждат кръвоснабдяването и храненето на вътрешното ухо, в резултата на което настъпва дегенеративен процес. Особено често се уврежда слуховия нерв от т.н. ототоксични антибиотици - стрептомицини, канамицин, гентамицин, амикацин.

Клинична картина
Болестната картина се изявява с признаци на прогресиращо намаляване на слуха. Твърде често е съпроводено от шум в ушите.

Лечението е консервативно и се провеж да от лекар-специалист. Прогнозата по от ношение на слуха е сериозна или неблагоприятна.

Сифилис на вътрешното ухо

Определение
Сифилитично поражение се наблюдава при вторичен или третичен сифилис. При вродения сифилис измененията в ухото се развиват бавно и много често водят до силно намаляване или загуба на слуха, като поражението на вътрешното ухо е съпроводено и с увреда на очите и зъбите.

Клинична картина
При придобития сифилис се различават три болестни форми:
1. Апоплектична. Тя протича със шум в ушите, значително намаляване до загуба на слуха, придружени често от спонтанен нистагъм, световъртеж и нарушено равновесие;
2. Остра. При тази форма бързо се развива намаляване до загуба на слуха в продължение на 2-3 седмици;
3. Хронична. При тази форма намаляването на слуха настъпва и прогресира по-бавно, като достига до пълна глухота.

Лечението е консервативно и се провежда от лекар-специалист. Прогнозата е сериозна или неблагоприятна по отношение на глухотата.

Глухонемота

Определение
Глухонемотата представлява недъг, при който говорът е загубен вследствие на частична или пълна загуба на слуха поради вродени или придобити заболявания. Следователно, немотата се дължи на глухотата. Обикновено при глухонемотата органите на говора са развити нормално и правилно, но говор липсва поради липса на слух. Като причина на вродена глухонемота се смятат прекарани вътреутробни възпалителни заболявания на ушите или пък нарушения в развитието им. Глухонемотата може да е последица от трудно раждане. Придобитата глухонемота е последица от заболявания на ушите, менингит, заушка, травма.

Професионални заболявания на ухото

Определение
Най-сериозно е поражението на слуха от продължителното въздействие на производствения шум и вибрациите. Това пораже ние, предизвикано от хроничната звукова травма, е известно като "професионална глухота". Вредното въздействие на шума се определя от интензивитета му (шум над 80 децибела не е достатъчен за причиняване на слухово поражение) от височината на тоновете, които образуват шума (особе но вредни за слуха са шумовете с висока честота и ултразвукът). Голямо значение има и ритъмът на шума. При т.н. инпулсивни шумове, с голям интензитет на импулсите, уврежданията настъпват много по-бързо и са по-изразени. Вибрациите или производствените сътресения с ниска честота (особено под 10 херца) усилват поражението на вътрешното ухо и увреждат слуха.

Клинична картина
Болните се оплакват от шум в ушите и намаление на слуха. Характерно е, че в началния стадий на слуховото увреждане се влошава възприемането на високите тонове. Шумът в ушите е ранен, но непостоянен симптом на професионалната увреда на слуха. Обикновено шумът е с висока тоналност и понякога е много силен. Нерядко са налице световъртеж, нестабилна походка, главоболие, особено към края на работния ден.

Лечение
Заболялите лица незабавно трябва да се отстранят от увреждащата работна среда. Лечението се провежда от лекар-специялист.
Профилактиката се осъществява чрез следните мерки:
1. Намаляване въздействието на производствения шум чрез колективни и индивидуални средства за за щита от шума, обезшумяване на машините и други източници на шума;
2. Професионален подбор - изследване на индивидуалната устойчивост на слуховия анализатор посредством специални методи.
Заболявания на средното ухо
Остър туботимпанит

Определение
При възпалителен процес в носната кухина и носоглътката - остра или хронична хрема, синуит, остър тонзилит, се засяга фарингеалният отвор на Еустахиевата тръба, настъпва оток на лигавицата, поради което тръбата не може да се отваря при преглъщане.Туботимпанит може да се появи и при развитие на тумори и аденоидни вегетации в носоглътката. В такива случаи се притиска и запушва фарингеалния отвор на Еустахиевата тръба което предизвиква поява на туботимпанит. Тъй като лигавицата на тъпанчевата кухина поглъща част от кислорода на намиращия се в кухината въздух, то налягането на въздуха във външния слухов проход става по-голям от налягането на въздуха в тъпанчевата кухина. Тъпанчето хлътва навътре. В самата тъпанчева кухина се отделя невъзпалителна течност (трансудат), която е стерилна.

Клинична картина
Слухът на болното ухо е намален. Острият туботимпанит преминава за 1-4 седмици.

Хроничен туботимпанит

Определение
При често повтарящо се изменение в горните дихателни пътища, при туберкулоза, сифилис, анемия, прекалена употреба на алкохол и тютюн, при обитаване на влажни жилища, при процеси, които стесняват значитело носогълтачната кухина, много често острият туботимпанит преминава в хроничен. В такива случаи настъпва организиране на трансудата и се образува срастване между слуховите костици или между тъпанчето и стената на тъпанчевата кухина.

Клинична картина
Тези сраствания водят до прогресивно намаление на слуха. С течение на времето тъпанчето атрофира и изтънява до такава степен, че през него се вижда тъпанчевата кухина. В някои случаи в атрофираното тъпанче се отлагат калциеви соли.

Остър и хроничен медиален отит
Определение
Той е много често заболяване, особено у деца. Острия медиален отит се изявява в края на остро възпаление на носа, гърлото, околоносните кухини, което се разпространява и в средното ухо. Това става най-често при грип, простуда. Възпалението на средното ухо се среща често като усложнение при скарлатина, морбили, дифтерия, заболявания на бронхите и белите дробове, при полипи и увеличени сливици. Хроничното възпаление се появява като последица от острото възпаление на средното ухо. При кърмачета и малки деца още отначало може да се развие хроничен медиален отит.

Клинична картина
При остър медиален отит се появява силна пристъпна болка в ухото и около него. Болката може да обхване и съответната половина на главата. Болният е отпаднал, има повишена телесна температура, понякога световъртеж и повръщане, шум в ухото. Слухът е намален. При разпукване на тъпанчето от ухото изтича гноен секрет, след което общото състояние се подобрява. Това е най-благоприят ния изход. В други случаи обаче настъпват усложнения (нагнояване на мастоидната кост, абсцес, менингит).
Хроничният медиален отот протича с гноетечение от ухото, намален слух, слаб сърбеж. Болка почти липсва. Хроничното възпаление на средното ухо е най-честата причина за настъпила глухота.

Лечението от острия и хроничния медиален отит се провежда от лекар-специалист. Предпазването се състои в поддърдане на нормалното състояние на гърлото и носа - докато те са здрави, ухото много рядко заболява.

Остър гноен медиален отит (кърмаческа и най-ранна детска възраст)

Определение и клинична изява
Важен болестен симптом на острия гноен медиален отит у кърмачета е много високата температура. Храненето се нарушава, появяват се диария и загуба на тегло. Твърде често се установяват признаци на менингизъм: забиване на главичката във възглавницата, опистотонус (извиване на тялото под формата на дъга), неспокойствие. При натиск върху трагуса (под входа на външния слухов проход) има силна болезненост. Лимфните възли в областта на цицковидния израстък (зад ушната мида) се подуват. При подобна картина и при липса на данни за заболяване на други органи, винаги у кърмачетата трябва да се мисли за остър гноен медиален отит.

Лечението е както у възрастните, но тук се прибягва до ранна парацентеза (пробиване на тъпанчето със специална игла под местна упойка), за да се създаде възможност за оттичане на образувалия се в тъпанчевата кухина гноен ексудат. Това е особено наложително при случаи с безсимптомно протичане, без покачване на температурата, което показва, че общите и местни съпротивителни сили на детето не са в състояние да преодолеят настъпилата инфекция.
Изгаряне на ушната мида
Определение
Изгаряне на ушната мида се наблюдава най-често при злополука по време на работа. То настъпва при експлозия, от вряла вода, водни пари, огън, светкавица. Различават се три степени изгаряне, както при измръзване (първа, втора, трета). Особено опасни са изгарянията от трета степен - тогава трябва да се вземат мерки срещу стеснение или запушване на външния слухов проход.

Лечение
За тази цел при лечение на образувалата се рана във външния слухов проход се поставя марлен тампон, каучуков или стъклен дрен,а по показание се предприема хирургическа намеса.
Изгаряния на гръкляна
Изгарянията на гръкляна са термични (при висока тенмпература) и химични (от киселини и основи). Термичните изгаряния се срещат рядко и настъпват при случайно пиене или ядене на горещи течности или храни. Химичните изгаряния настъпват при пиене по погрешка или при опит за самоубийство на основи, най-често натриева (сода каустик) и калиева, или киселини (сярна, азотна, солна и други киселини).

Изгарянията на гръкляна налагат бързо транспортиране и спешна хоспитализация в специализирано медицинско заведение.
Кохлеарен неврит
Определение
Нервните влакна, които започват в охлюва (кохлеа) служат за звуковъзприятие. От тях се образува кохлеарният (слуховият) нерв. Нервните влакна, които започват в полуокръжните канали, служат за равновесието и образуват т.н. вестибуларен нерв. Тези два нерва се съединяват в един общ вестибуло-кохлеарен нерв.
Заболяването на кохлеарния нерв може да се дължи на инфекция, токсично увреждане или съдови промени. Инфекциозните заболявания, които могат да предизвикат кохлеарен неврит са: скарлатина, тиф, дифтерия, менингит, грип, паротит, херпес зостер. Токсичен кохлеарен неврит може да се развие при захарен диабет, левкимия, приемане на някои лекарства (стрептомицин, хинин, салицилова киселина). Професионален кохлеарен неврит се среща у работещи в среда с арсеник, олово, живак, анилин. Злоуппотреба с алкохол и никотин, както и атеросклерозата и хипертонията увреждат кръвоснабдяването и храненето на вътрешното ухо, в резултата на което настъпва дегенеративен процес. Особено често се уврежда слуховия нерв от т.н. ототоксични антибиотици - стрептомицини, канамицин, гентамицин, амикацин.

Клинична картина
Болестната картина се изявява с признаци на прогресиращо намаляване на слуха. Твърде често е съпроводено от шум в ушите.

Лечението е консервативно и се провеж да от лекар-специалист. Прогнозата по отношение на слуха е сериозна или неблагоприятна.
Морбилен отит
Определение
Той се причинява от вирус, към който се прибавя и бактериална инфекция. Протича като остър медиален отит. Входната врата е лигавицата на горните дихател ни пътища.

Клинична картина
Заболяването се предхожда или придружава от едропетнист обрив зад ушите, разпространяващ се по лицето и цялото тяло. При инфекция по кръвен път ухото заболява рано преди обрива. Много рядко може да се развие некротичен отит с голям дефект на тъпанчето и засягане на подлежащата кост.
Наранявания на гръкляна
Нараняванията на гръкляна се две групи - външни и вътрешни наранявания.
Поради местоположението на гръкляна външните наранявания са свързани в повечето случаи с нараняване на съседни органи - лице, долна челюст, щитовидна жлеза, глътка, трахеа, хранопровод, големи шийни кръвоносни съдове, гръбначен стълб, нерви в шийната област. Огнестрелните рани са прободни, проникващи и тангенциални. Прободните рани засягат най-често и двете страни на гръкляна. Проникващите рани се причиняват обикновено от снаряд, бомба или мина. В зависимост от силата на проникване тези парченца могат да пробият гръкляна и да проникнат и заседнат в околните меки тъкани, да пробият хрущялната стена на гръкляна, да заседнат в хрущяла и да попаднат като чуждо тяло в трахеята. При тангенциално нараняване обикновено просветът на гръкляна не е отворен. Подобни рани се причиняват от щик, сабя, нож или кама. Те могат да достигнат до хрущяла и заедно с него да увредят и съседни органи. Често прободните наранявания са смъртоносни поради пробиването на голям кръвоносен съд, преминаващ в съседство с гръкляна. Порезните рани се получават от сабя или нож. При засягане на предната част на гръкляна изходът от нараняването е по-благоприятен. При нараняване на задната част на гръкляна обикновено се прерязва голям кръвоносен съд на шията, което за кратко време причинява смърт поради загуба на кръв. Контузия на гръкляна се причинява от удар върху него с тъп твърд предмет, при душене или обесване.При едновременно раз късване на лигавицата на гръкляна и трахеята се появява кръвохрачене, а при разчупване на гръклянния хрущял - подкожен енфизем (навлизане на въздух в подкожната тъкан). При разкъсване на по-големи кръвоносни съдове настъпва кръвоизлив, който нерядко причинява смърт поради задушаване.

Клинична картина
При наранявания на гръкляна е винаги налице кръвотечение от устата и от вътрешната рана. Отделящата се кръв е пенеста поради смесването й с издишания въздух. Затрудненото дишане се дължи на изливаща се в гръкляна кръв, образуване на съсиреци, разчупване на ларингеални хрущяли, наличие на оток, заклещило се в гръкляна чуждо тяло. При засягане на гълтача, при всяко преглъщане част от храна та попада в гръкляна, предизвиква кашлица и преминава и през външната рана.

Лечението на нараняванията на гръкляна е спешно оперативно.

Изгаряния на гръкляна

Изгарянията на гръкляна са термични (при висока тенмпература) и химични (от киселини и основи). Термичните изгаряния се срещат рядко и настъпват при случайно пиене или ядене на горещи течности или храни. Химичните изгаряния настъпват при пиене по погрешка или при опит за самоубийство на основи, най-често натриева (сода каустик) и калиева, или киселини (сярна, азотна, солна и други киселини).

Изгарянията на гръкляна налагат бързо транспортиране и спешна хоспитализация в специализирано медицинско заведение.

Парализа на мускулите на гръкляна

Това състояние може да настъпи при някои заразни болести, вследствие заболяване на нервната система или при някои отравяния с олово, алкохол и др.
Клинична картина
Кртината на болестта е различна в зависимост от това кои мускули са поразени. Гласът повече или по-малко се променя, става пресипнал и дрезгав. Понякога дишането е затруднено.

Лечението се провежда от лекар-специалист. Прогнозата в повечето случаи е сериозна.
Носни полипи
Заболяването се развива в следствие на продължително хронично дразнене на лигавицата при синузити, алергични хреми, възпалителни заболявания и др. Носните полипи произхождат и мигрират от различни синузи (най-често от максиларния). Еволюцията на носните полипи е бавна, което благоприятства ранното диагностициране на процеса.

Всички тези заболявания довеждат до застойните явления на кръвоносните съдове в лигавицата и постепенно се оформят кръгли, бледорозови или сивкавобелезникави образувания. Те са с мека консистенция и са пропити със серозна течност. С течение на времето полипите довеждат до деформация на цялата носна пирамида.
Клинична картина:
В началото носните полипи протичат почти без клинични оплаквания. След това заболяването се характеризира със затруднение в процеса на носовото дишане, което постепенно прогресира до пълно едностранно или двустранно запушване на носа. Полипите от възпалителен харктер се съчетават с отделянето на типичен гноен ексудат. Алергичните полипи се характеризират с наличието на серозна течност. Носната пирамида е разширена и придобива характерен изглед.
Лечение:
Носните полипи се лекуват само оперативно. Те се отстраняват със специални полипни примки. По възможност те се изскубват заедно с част от лигавицата. След това се изчиства и съответният синуз, от който те произхождат.
Прогноза:
Носните полипи много често рецидивират, което ги прави много коварно заболяване. Колкото по-добре са изчистени, толкова вероятността да се появят отнова е много по-малка.
Остър гноен медиален отит
Остър гноен медиален отит
(кърмаческа и най-ранна детска възраст)

Определение и клинична изява
Важен болестен симптом на острия гноен медиален отит у кърмачета е много високата температура. Храненето се нарушава, появяват се диария и загуба на тегло. Твърде често се установяват признаци на менингизъм: забиване на главичката във възглавницата, опистотонус (извиване на тялото под формата на дъга), неспокойствие. При натиск върху трагуса (под входа на външния слухов проход) има силна болезненост. Лимфните възли в областта на цицковидния израстък (зад ушната мида) се подуват. При подобна картина и при липса на данни за заболяване на други органи, винаги у кърмачетата трябва да се мисли за остър гноен медиален отит.

Лечението е както у възрастните, но тук се прибягва до ранна парацентеза (пробиване на тъпанчето със специална игла под местна упойка), за да се създаде възможност за оттичане на образувалия се в тъпанчевата кухина гноен ексудат. Това е особено наложително при случаи с безсимптомно протичане, без покачване на температурата, което показва, че общите и местни съпротивителни сили на детето не са в състояние да преодолеят настъпилата инфекция.
Остър и хроничен медиален отит
Определение
Той е много често заболяване, особено у деца. Острия медиален отит се изявява в края на остро възпаление на носа, гърлото, околоносните кухини, което се разпространява и в средното ухо. Това става най-често при грип, простуда. Възпалението на средното ухо се среща често като усложнение при скарлатина, морбили, дифтерия, заболявания на бронхите и белите дробове, при полипи и увеличени сливици. Хроничното възпаление се появява като последица от острото възпаление на средното ухо. При кърмачета и малки деца още отначало може да се развие хроничен медиален отит.

Клинична картина
При остър медиален отит се появява силна пристъпна болка в ухото и около него. Болката може да обхване и съответната половина на главата. Болният е отпаднал, има повишена телесна температура, понякога световъртеж и повръщане, шум в ухото. Слухът е намален. При разпукване на тъпанчето от ухото изтича гноен секрет, след което общото състояние се подобрява. Това е най-благоприят ния изход. В други случаи обаче настъпват усложнения (нагнояване на мастоидната кост, абсцес, менингит).
Хроничният медиален отот протича с гноетечение от ухото, намален слух, слаб сърбеж. Болка почти липсва. Хроничното възпаление на средното ухо е най-честата причина за настъпила глухота.

Лечението от острия и хроничния медиален отит се провежда от лекар-специалист. Предпазването се състои в поддърдане на нормалното състояние на гърлото и носа - докато те са здрави, ухото много рядко заболява.
Остър ларингит
Остро възпаление на гръкляна

Определение
Ларингитът рядко е самостоятелно заболяване и по-често е свързано с общо възпаление на горните дихателни пътища - нос, глътка, трахея, бронхи.
Причините за ларингита са различни: хрема, простуда, пиене на студена вода или други студени течности, изпотяване и умора, прекалено силно натоварване на гласа, вдишване на дразнещи прахове, газове и пари, проникване на болестотворни бактерии и вируси в гръкляна, грип, морбили, увреждане на гърлото от чуждо тяло.

Клинична картина
Признаците на острия ларингит са дразнене в гърлото и усещане за сухота, понякога придружени от суха и мъчителна кашлица, промяна на гласа и болка при говорене. Отначало гласът е дрезгав, а покъсно съвсем изчезва и болния само шепне. У възрастните дишането обикновено не е нарушено, но у деца може да настъпи задушаване поради оток на лигавицата на ларинкса. Температурата слабо се повишава. Общото състояние е слабо засегнато.

Лечението се провежда от лекар-специалист. Както за предпазване, така и за оздравяване е необходимо болният да диша през носа. Това осигурява пречистване, затопляне и овлажняване на вдишания въздух. При ненавременно и неправилно лечение острият ларингит може да се усложни в трахеобронхит, а след това в пневмония.
Остър тонзилит (Ангина)
Острият тонзилит се причинява от бактерии и се предава по какпово-въздушен път от болен или здрав бацилоносител.

Възпалителният процес обхваща цялата сливица, тя става болеснена, подута, оточна, червeна, покрита с белезникави или жълтеникави налепи, които при отделяне остават абсцеси на повърхността. Лигавицата на гърлото също е зачервена, оточна и болезнена.

Клиничната картина на острият тонзилит се характеризира с внезапно начало, изразяващо се с нерзположение, отпадналост, апатия и слабо главоболив. След това се появяват студени тръпки и втрисане, галвоболието се усилва, повишава се температурата до 38 є – 39 є С. Поява се болка при преглъщане, последвана от загуба на апетит, говорът става гъгнев, появява се лош дъх от устата, дишането и пулсът се учестяват заедно с покачването на телесната температура. След третия ден състоянието на болния се подобрява, температурата постепенно спада, болките в гърлото намаляват и апетита се подобрява.

Усложненията от остриат тонзилит могат да са много разнообразни. Инфекциата може да се локализират в устната кухина и да доведе до сепсис или да се разпространи в други органи и да предизвика възпаления в тях. В бъбреците може да се развият нефрити, пиелонефрити; в сърцето – ендокардити, миокардити; в ставите – полиартрити; в нервната система – полиневрити, хорея монир и др.

Препоръчва се постелен режим, обилно количество течности (чай, мляко, сокове) и лека храна. Назначават се антибиотици, антипиретици и аналгетици.
Остър туботимпанит
Определение
При възпалителен процес в носната кухина и носоглътката - остра или хронична хрема, синуит, остър тонзилит, се засяга фарингеалният отвор на Еустахиевата тръба, настъпва оток на лигавицата, поради което тръбата не може да се отваря при преглъщане.Туботимпанит може да се появи и при развитие на тумори и аденоидни вегетации в носоглътката. В такива случаи се притиска и запушва фарингеалния отвор на Еустахиевата тръба което предизвиква поява на туботимпанит. Тъй като лигавицата на тъпанчевата кухина поглъща част от кислорода на намиращия се в кухината въздух, то налягането на въздуха във външния слухов проход става по-голям от налягането на въздуха в тъпанчевата кухина. Тъпанчето хлътва навътре. В самата тъпанчева кухина се отделя невъзпалителна течност (трансудат), която е стерилна.

Клинична картина
Слухът на болното ухо е намален. Острият туботимпанит преминава за 1-4 седмици. Остър фарингит
Възпалението на гълтача се причинява най-често от патогенни бактерии и от вируси (аденовируси, грипни, парагрипни ЕСНО-вируси и др.).
Най-често възпалението започва от носоглътката и се разпространява и обхваща цялата лигавица на фаринкса. Острият фарингит рядко възниква като самостоятелно заболяване. Често е израз на друго по-сериозно заболяване, като грип, морболи, скарлатиня и др.
Благоприятни фактори за развитието му са простудата, влажния и студен въздух, пиенето на много студени или много горещи напитки. Всичко това води до намаляване на локалните имунологични защитни сили на организма. Лигавицата на гърлото е дифузно зачервена и оточна. Образува се и се отделя слузен ексудат.
Клинична картина: Тя се характеризира с проявата на парене, сухота и болка при преглъщане, която ирадира към ушите. Болният има чувство за чуждо тяло в гърлото, което го кара да кашля, а това води до по-голямо раздразване на лигавицата на фаринкса и до рефлекторно задълбочаване на кашлицта. Острият фарингит протича в добро общо състояние, но може да се прояви и с повишаване на телесната температура, отпадналост и главоболие.
Лечението на острият фарингит се състои в следното: покой на фаринкса, гаргари с билкови отварии и смучене на антисептични таблетки. При децата могат да се приложат антибиотици и съдоразширяващи капки и мехлеми за нос.

Отит
Остри гнойни възпаления на средното ухо при инфекциозни заболявания

Грипозен отит

Определение
Грипният вирус е честа причина за възпаление на средното ухо. Инфекцията се разпространява главно по кръвен път. Много скоро към вирусната инфекция се прибавя и бактериална, главно стрептококова.

Клинична картина
Заболяването се характеризира с появата на мехурчета по тъпанчето. Мехурчетата съдържат кръвенист ексудат и предизвикват много силни болка в ухото, както и гнойно течение. Развитието на отита е в зависимост от вирулетността на причинителя на заболяването. Налице е висока температура -до и над 40 градуса С, отпадналост, главоболие, хрема, мускулни болки. Често грипният отит се усложнява с развитие на токсичен неврит на слуховия нерв и загуба на слуха.

Морбилен отит
Определение
Той се причинява от вирус, към който се прибавя и бактериална инфекция. Протича като остър медиален отит. Входната врата е лигавицата на горните дихател ни пътища.

Клинична картина
Заболяването се предхожда или придружава от едропетнист обрив зад ушите, разпространяващ се по лицето и цялото тяло. При инфекция по кръвен път ухото заболява рано преди обрива. Много рядко може да се развие некротичен отит с голям дефект на тъпанчето и засягане на подлежащата кост.

Дифтериен отит
Определение
Първичен дифтериен отит се наблюдава изключително рядко. Той се развива като последица на дифтерия на сливиците и глътката. При дифтериен отит се образуват псевдомембрани в тъпанчевата кухина, върху тъпанчето и външния слухов проход. Болестният процес бързо разрушава част от тъпанчето и обхваща слуховите костици и костните клетки в цицковидния израстък зад ушната мида.

Клинична картина
Появява се обилна гнойна секреция. За кратко време дифтерийния отит може да даде опасни за живота усложнения.

Лечението се провежда от лекар-специа лист и се състои в прилагане на противодифрериен серум, антибиотици и сърдечни средства.

Скарлатинозен отит
Определение
Острият гноен медиален отит се развива като усложнение на скарлатина. Днес той се среща по-рядко. Инфекцията настъпва най-често по кръвен път или по съседство - от областта на сливиците, глътката, носната и околоносната кухина. Причинители са хомолитични стрептококи. Различават се две форми: обикновена и некротизираща. Обикновената форма протича като остър гноен медиален отит. При некротизираща форма още отначало възпалението обхваща не само лигавицата на тъпанчевата кухина, но и периоста (косната обвивка) и костта. Костните кръвоносни съдове тромбозират и настъпва некроза на съответните части на костната тъкан. Тъпанчето бързо се разрушава и върху него се образува голяма перфорация.

Клинична картина
Гнойният ексудат е с неприятна миризма и в него нерядко се откриват дребни секвестри (умъртвени частици от орган) от слуховите костици и костните стени на тъпанчевата кухина, както и отделни частици от костната лабиринтна капсула.

Болестната картина на некротичния скарлатинозен отит е много тежка. За кратко време възпалителният процес разрушава голяма част от структурите на средното ухо. При засягане на костната обвивка на лицевия нерв се развива парализа на нерва. Слухът е трайно намален. Много често се развива мастоидит с разрушаване на косната тъкан.

Лечението на некрозния скардатинозен отит е оперативно.

Туберкулоза на средното ухо
Определение
Понастоящем заболяването се среща извънредно рядко и то предимно у деца между една и осемгодишна възраст. Туберкулозният медиален отит е последица от белодробна туберкулоза. Инфектирането на ухото става по кръвен или лимфен път. По -рядко инфекцията настъпва по съседство, при туберкулоза на гълтача и Еустахиевата тръба. Различават се две форми: продуктивна и ексудативна.
При продуктивната форма в лигавицата на средното ухо и под нея се образуват множество подутини (туберкули), които образуват специфични (туберкулозни) гранулации.
Ексудативната форма се характеризира с развитие на некроза, която обхваща не само лигавицата, но и подлежащата кост. За кратко време се разрушава голяма част от тъпанчето. Разрушават се слуховите костици и части от костните стени на тъпанчевата кухина. При разрушаване на костния канал на лицевия нерв настъпва парализа на нерва и на лицевата мускулатура откъм заболялото ухо.

Клинична картина
Симптомите на туберкулозния медиален отит зависят много от имуно-биологичното състояние на организма. У деца с развита туберкулозна алергия заболяването протича като остър или подостър медиален отит, със или без слаба болка. У възрастните началото е бавно, незабелязано и безболезнено - направо се развива хронична форма, която протича без повишена температура, ексудацията не е обилна и има сериозно гноен характер. По-скоро в ексудата се открива костен пясък. Тъпанчето в началото е зачервено, инфилтрирано, посято с туберкули, които постепенно некротизират. Паралелно се развива специфичен лимфаленит на шийните лимфни възли. В някои случаи туберкулозното възпаление обхваща и мозъчните обвивки, в резултат на което се развива туберкулозен менингит.

Лечението на туберкулозния отит се провежда от лекар-специалист.
Отомикоза
Определение
Във външния слухов проход нерядко се развиват гъбички от рода на Аспергилус. Заболяването най-често се среща у нечистоплътни лица, у боледуващи от хроничен отит, или у лица, които често си капват зехтин или олио в ушния канал. При отомикоза във външния слухов проход се образуват налепи, които постепенно го запълват. От прохода изтича белезникав секрет.

Клинична картина
Болните се оплакват най-много от силен сърбеж, който ги принуждава да се разчесват с остри предмети (клечки, фиби).

Лечението на отомикозата се състои в отстраняване на аспергилуса чрез промивки и капвания от 2-5%-ов салицилов спирт всекидневно в прохода
Отосклероза
Определение
Отосклероза представлява невъзпалително заболяване на костната лабиринтна капсула, където се развива дистрофичен процес. Този процес обхваща и слуховите костици, които загубват напълно подвижността си. Причините на заболяването не са изяснени. При някои болни се открива наследствена обремененост. Жените боледуват значително по-често от мъжете. По време на бременност и мензис се наблюдава активизиране на заболяването. Звуковата травма - битова и професионална също оказва влияние, като причинява дистрофични промени в слуховия орган.

Клинична картина
Заболяването започва незабелязабележимо. Началните оплаквания са шум в ушите. По-късно болните се оплакват от прогресивно намаляване на слуха - отначало на едното, а по-късно и на двете уши. При напредване на глухотата се засяга силно разбираемостта на говора. Важна особеност на глухотата е, че болните чуват по -добре в шумна обстановка - във влак, автобус, трамвай, завод. Този признак се нарича паракузис.

Лечението е трудно и се провежда от лекар-специалист. Прогнозата е сериозна или неблагоприятна по отношение на загубата на слуха.
Парализа на мускулите на гръкляна
Това състояние може да настъпи при някои заразни болести, вследствие заболяване на нервната система или при някои отравяния с олово, алкохол и др.
Клинична картина
Кртината на болестта е различна в зависимост от това кои мускули са поразени. Гласът повече или по-малко се променя, става пресипнал и дрезгав. Понякога дишането е затруднено.

Лечението се провежда от лекар-специалист. Прогнозата в повечето случаи е сериозна.
Професионални заболявания на ухото
Определение
Най-сериозно е поражението на слуха от продължителното въздействие на производствения шум и вибрациите. Това поражение, предизвикано от хроничната звукова травма, е известно като "професионална глухота". Вредното въздействие на шума се определя от интензивитета му (шум над 80 децибела не е достатъчен за причиняване на слухово поражение) от височината на тоновете, които образуват шума (особе но вредни за слуха са шумовете с висока честота и ултразвукът). Голямо значение има и ритъмът на шума. При т.н. инпулсивни шумове, с голям интензитет на импулсите, уврежданията настъпват много по-бързо и са по-изразени. Вибрациите или производствените сътресения с ниска честота (особено под 10 херца) усилват поражението на вътрешното ухо и увреждат слуха.

Клинична картина
Болните се оплакват от шум в ушите и намаление на слуха. Характерно е, че в началния стадий на слуховото увреждане се влошава възприемането на високите тонове. Шумът в ушите е ранен, но непостоянен симптом на професионалната увреда на слуха. Обикновено шумът е с висока тоналност и понякога е много силен. Нерядко са налице световъртеж, нестабилна походка, главоболие, особено към края на работния ден.

Лечение
Заболялите лица незабавно трябва да се отстранят от увреждащата работна среда. Лечението се провежда от лекар-специалист.

Профилактиката се осъществява чрез следните мерки:
1. Намаляване въздействието на производствения шум чрез колективни и индивидуални средства за защита от шума, обезшумяване на машините и други източници на шума;
2. Професионален подбор - изследване на индивидуалната устойчивост на слуховия анализатор посредством специални методи.