ИРИСДИАГНОСТИКТА И НЕЙНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ В МЕДИЦИНАТА

ИРИСДИАГНОСТИКТА И НЕЙНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ В МЕДИЦИНАТА

д-р Петър Димков


‘Окото е огледало на мозъка. То има връзка с нервната система. Ембриологично ретината му е извънчерепна част на самата мозъчна кора. Стеблото на зрителния нерв отговаря на асоционните влакна на мозъка, а обвивките му – на тези на самия мозък. Артериите му се изпразват в кавернозния синус. Най – после, зрителният път в черепа и мозъка е в рефлексна връзка с двигателните и сетивните мозъчни пътища и е под влиянието на вътрешночерепния натиск”-както казва професор д-р Пашев
Ето защо множество заболявания на церебралната система се отразяват в окото. Това зависи от локализацията на патологичния процес и неговото естество.
Според изследванията на Димулен, при кукумявката, чието зрение е несъвършено, частите, от които излизат зрителните нерви, съставят само една дванадесета от мозъка на птицата, докато при орела, който е пословичен със силното си зрение, същите части съставят една трета от мозъка. Зрителните нерви на тези две птици са съразмерени със зрението им. Същият автор отбелязва, че при орлите, соколите и др. ретината, която е разширение на зрителния нерв, е разхвърляна на дипли, докато при животните с обикновено зрение такива дипли няма.
От казаното следва, че окото като предмет на иридологията, а също и на общата медицина, не бива да се разглежда изолирано като зрителен апарат за долавяне на светлинните треперения, но и като част на самия човешки организъм, изградена от същите клетки и вещества, както и самият организъм. И ако настъпят промени в организма то се засягат всичките му части, включително и окото. Така например, ако кръвоносната система бъде засегната от атеросклеротични изменения, то и в окото ще бъдат засегнати кръвоносните съдове, което може да се установи чрез офталмоскопия (изследване на очното дъно). Неговите кръвоносни съдове единстено в целия организъм ще видим пряко през лещата и през стъкловидното тяло под формата на белезникави нишки. Атеросклерозата може да се установи още по лесно при наблюдаване на ириса. Поради надебеляването на квъвоносните съдове и стесняването на техния просвет, кръвния ток намалява и настъпват атрофични изменения, които се изразяват в изтъняване на тъканта на ириса, което може да доведе до обща прозрачност или локалка надупченост на ириса, през които започват да се виждат лъчисто наредените кръвоносни съдове на стромата на ириса. При наличие на хиалинна дегенерация в организма в окото се наблюдава същото увреждане, гладък и сив ръб. Смущенията във вегетативната нервна система се отразяват и в ириса, който е характерен с богатото си сплетение на нервни влакна. Така например при местна парализа на нервус симпатикус и при общо засягане на ортосимпатичния дял на вегетативната нервна система се получава изменение на цвета на ириса – той става синкав или зеленикав. Това проясняване на цвета се дължи на атрофични смущения.
При интоксикация на организма окото също има своя дял в общото увреждане. Така например при отваряне с бензинови или ацетонови пари, между другите увреждания в организма се получават и конюктивити. При остро основно отравяне са характерни сиви точки в ириса. При отравяне с въглеокис настъпва атрофия на оптичен нерв. А при сидероза (вдишване на металическия прах) ирисът се оцветява в кафяворъждиво, какъвто е цветът на белия дроб при същото заболяване поради абсорбация на праха. Така при различните видове дегенерации виждаме, че ирисът приема цвета на веществата, с които са обложени тъканите. При атрофия, независимо от произхода й, ирисът губи от пигмента си, просветлява и изтънява. Смущението в обмяната на веществата, инфекциозните интоксикации, нервните смущения, травми и възпаления винаги намират отражение в окото като част от заболелия организъм, като плът от плътта на едно и също и също единно цяло. И ирисът, подади тъканното му разнообразие, систематична организация и богата инервация, най - вярно и най – бързо сигнализира за промените, които настъпват в единното цяло на организма. А поради леснотата на метода на изследването му, ирисът е подходящият обект за изучаване, за проникване в тайните на организма.
Иридоскопията е онзи метод на изследване, който дава възможност посредством наблюдение на пигментирането и структурата на човешкия ирис, както и на неговите изменения, да се правят заключения за здравното състояние на човешкия организъм. С нея могат да се опознават наследствените заложби и конституцията, могат да се установят причините на много болести и с това да се посочи пътят към един успешен начин на лекуване.
Този метод доставя на лекаря изключително важни наблюдения както от гледището на настоящото състояние на пациента, така и от миналото му. В ириса ние наблюдаваме пигментирането и структурата му, както и измененията. Това наблюдение се прави само на нормална и здрава ирисова тъкан. Болестните изменения на ириса замъгляват картината на далеч отстоящите патологични явления.
За практическото упражняване на иридоскопията неизбежна предпоставка е точното познаване на реактивните полета на ириса. Те намират своето отражение в едно схематично графическо изображение, така наречената „ирисова диаграма”. В нея се посочват определените места в ириса, в които при заболяване или нараняване на всеки един орган и всяка част от тялото се появяват изменения от пигментозен или структурен характер. Тъй като ириса с неговите части е нещо живо, а схемата е нещо замръзнало, мъртво, то диаграмата показва в своите полета само съществената ядка и границите на съответните реактивни области трябва да си ги представим като преливащи се една в друга.
Да си представим човешкото тяло най – напред съвсем общо. Външно лявата и дясната половина на тялото са еднакви, ако прокараме мислено една отвесна линия от върха на главата до земята. В иридологията всяко око отговаря на съответната половина на тялото. В дясното око са застъпени частите от дясната, а в лявото око – на лявата половина от тялото, т.е. десният ирис реагира при заболявания на дясната половина на тялото и нейните органи, левият ирис – при тези на лявата половина. И това става винаги при изменение на цвета или структурата, макар и в най – малък размер.
Следователно едно заболяване, което засяга лявата половина на тялото, например едно заболяване на левия връх на белия дроб, може да бъде забелязано само в левия ирис.
Очната диагностика дава възможност да се изследват и диагностицират наследствените фактори /предразположеност към някои наследствени болести/, чието навременно лечение оказва благоприятно си влияние върху целия организъм.
Преимуществата на ирисовата диагностика са, че установените промени в съответните сектори на ириса напълно съвпадат с актуалното страдание дори и колебанията в нюансите на оцветяването да сигнализират за евентуални предстоящи усложнения. По такъв начин не само установената веднаж болест може ефикасно да се лекува, но може и да се предотвратят и евентуални компликации. Достигането до диагностичната истина при ирисовата диагноза е много бързо.




За контакти:
гр. София 1373
ул. „Суходолска” №143
тел. 02/ 9282877

гр.София 1000
ул. „Св. Георги Софийски” №1
УМБАЛ „Александровска”
катедра „Офталмология”
тел. 02/9230235