Аденом
Определение
Аденомът на простатната жлеза представлява доброкачествено разрастване на простатните жлезни делчета, разположени непосредствено около началото на уретрата.
Заболяването засяга около 80% от мъжете на възраст над 55 години. Развитието на простатен аденом се дължи на дисбаланс между отделните полови хормони в мъжкия организъм.
Клинична картина
Заболяването протича в три стадия.
Най-ранният признак в първия стадий е честото нощно уриниране - по два, три и повече пъти. Уринната струя е тънка и слаба. Началото на уринирането е затруднено.
Във втория стадий тези признаци се засилват и към тях се прибавя невъзможността да се изпразни напълно пикочния мехур - след края на уринирането в пикочния мехур остава значително количество урина. Това количество остатъчна урина постепенно се увеличава и достига до стойности, при които болният изпитва непрекъснати позиви за уриниране, като порциите урина са съвсем малки.
Пикочният мехур е значително разширен от насъбраната остатъчна урина. Това е и третият стадий на болестта, през който настъпват редица усложнения при ненавременно и ефективно лечение - възпаление на пикочния мехур, уретерите и бъбреците, на тестисите и тяхните придатъци. Най-тежкото усложнение е развитието на хронична бъбречна недостатъчност, т.е. - състояние, което е животозастрашаващо.
Лечението на простатния аденом зависи от стадия на болестта. Медикаментозното лечение се провежда в първия стадий. Основното лечение е оперативно - отстраняване на аденома.
Ракът (карцином) на простатната жлеза представлява около 10% от всички злокачествени новообразувания у мъжа. Доказана е зависимост между високото ниво на мъжки полови хормони (тестостерон) и развитието на простатен рак. Болестната картина се покрива с тази на простатния аденом.
Лечението е консервативно (медикаментозно) и оперативно. Консервативното лечение се провежда с медикаменти, съдържащи женски полови хормони, и в ранните стадии дава много добри резултати. Оперативното лечение (по показание) се състои в отстраняване на тумора.
Баланопостит
Определение
Възпалението на главата и пропуциума на пениса се нарича баланопестит.
Причините за развитие на баланопостита са следните:
1. Увреждане от механични, химични и термични фактори. Механичните увреждания възникват след охлузване (претриване) на главата на пениса при по-бурен полов акт. Химичните увреждания са последица от неправилно лечение (промивки с концентрирани антисептични разтвори). Термичните увреждания настъпват при изгаряния в областта на гениталите;
2. Инфекциозни и паразитни причини. Увредите възникват на основата на вторични инфекции след полов контакт или след разчесване при педикулоза:
3. Баланопостит в резултат на индивидуална алергична непоносимост - при употреба на козметични средства (сапуни, дезодоранти и други), след общо или локално приложение на медикаменти, носене на синтетично бельо и други.
Клинична картина
При баланопостит се наблюдава зачервяване, оточност и подуване на препуциума и на главата на пениса, приждужени от слаб сърбеж. При по-тежки случаи настъпват ерозивни, язвени или гангренозни промени.
Лечението на баланопостита се провежда от лекар-специалист.
Варикоцеле
Определение
Разширяването на венозната мрежа на тестиса се нарича варикоцеле. То бива първично и вторично (симптоматично). Първичното варикоцеле е предимно левостранно, а вторичното се появява в резултат на венозен застой при туморни заболявания в таза и коремната кухина и е по-често вдясно. При преглед се установява по-ниско разположение на засегнатата скротална половина, вените на тестиса са препълнени, напрегнати и често болезнени. Вторичното варикоцеле, за разлика от първичното, не изчезва в легнало положение.
Лечението на варикоцелето е оперативно, като е необходимо да се извърши своевременно, поради опасност от евентуално безплодие.
Епидидимит
Определение
Възпалението на придатъка на тестиса (епидидим) се нарича епидидимит. То бива остро и хронично. Острият епидидимит нерядко е последица от проникване на инфекция след възпаление на уретрата (уретрит), на простатната жлеза (простатит), на пикочния мехур (цистит), след директна травма в скроталната област, по-рядко след възпалителни процеси, засягащи целия организъм.
Клинична картина
Заболяването започва с болезнено подуване, зачервяване и оток в съответната част на скротума. Болката е силна, с характерно разпространение към слабинната област и към кръста. Почти в половината от случаите епидидимитът се придружава от възпалителен процес в уретрата, семенните мехурчета и простатата, както и в тестиса (орхиепидидимит). Лечението на острия епидидимит се провежда от лекар-специалист уролог, като се прилага постелен режим, сгряващи компреси, използване на физиотерапевтични процедури и широкоспектърни антибиотици. При ненавременно и неправилно лечение острият епидидимит преминава в хроничен. Хроничен епидидимит може да се развие и като първичен възпалителен процес в придатъка на тестиса, като болните са в добро общо състояние и се оплакват от тъпа болка в областта на засегнатия епидидим. При опипване той е умерено увеличен и плътен.
Лечението на хроничния епидидимит се провежда от лекар-специалист (уролог) и включва антибиотици, аналгетици, физиотерапевтични процедури, компреси. По показание се пристъпва към хирургично лечение - отстраняване на придатъка (епидидимектомия).
Заболявания на мъжките полови органи
Баланопостит
Определение
Възпалението на главата и пропуциума на пениса се нарича баланопестит.
Причините за развитие на баланопостита са следните:
1. Увреждане от механични, химични и термични фактори. Механичните увреждания възникват след охлузване (претриване) на главата на пениса при по-бурен полов акт. Химичните увреждания са последица от неправилно лечение (промивки с концентрирани антисептични разтвори). Термичните увреждания настъпват при изгаряния в областта на гениталите;
2. Инфекциозни и паразитни причини. Увредите възникват на основата на вторични инфекции след полов контакт или след разчесване при педикулоза:
3. Баланопостит в резултат на индивидуална алергична непоносимост - при употреба на козметични средства (сапуни, дезодоранти и други), след общо или локално приложение на медикаменти, носене на синтетично бельо и други.
Клинична картина
При баланопостит се наблюдава зачервяване, оточност и подуване на препуциума и на главата на пениса, приждужени от слаб сърбеж. При по-тежки случаи настъпват ерозивни, язвени или гангренозни промени.
Лечението на баланопостита се провежда от лекар-специалист.
Уретрит
Определение
Честота на възпалителните процеси на уретрата - уретрити - напоследък нараства значително, в резултат главно на непълноценно лечение на гонореята или намалена устойчивост на уретралната лигавица. В повечето случаи заразяването става по полов път, като причините са инфекциозни, механични, химични, алергични, най-често комбинирани с едновременно действие.
Клинична картина
Главно оплакване при уретрит е уретралният дискомфорт (сърбеж, парене, болка в уретрата). Характерно е отделянето на т. нар. "сутрешна капка" - секрет от уретрата, по вида на който често е възможно да се определи произходът на уретрита. Заболяването протича хронично и в много случаи е упорито за лечение. Много често хроничният уретрит е последица от самолечение с безразборно приемане на широко спектърни антибиотици.
Лечение
Последното обстоятелство често затруднява провеждането на специализиранано лечение. Необходимо е етиологично лечение на уретрата, провеждано едновременно и при двамата сексуални партнъори.
Варикоцеле
Определение
Разширяването на венозната мрежа на тестиса се нарича варикоцеле. То бива първично и вторично (симптоматично). Първичното варикоцеле е предимно левостранно, а вторичното се появява в резултат на венозен застой при туморни заболявания в таза и коремната кухина и е по-често вдясно. При преглед се установява по-ниско разположение на засегнатата скротална половина, вените на тестиса са препълнени, напрегнати и често болезнени. Вторичното варикоцеле, за разлика от първичното, не изчезва в легнало положение.
Лечението на варикоцелето е оперативно, като е необходимо да се извърши своевременно, поради опасност от евентуално безплодие.
Туморите на тестиса
Определение съставляват около 2% от всички тумори у мъжа. Те се развиват най-често в младата и зрялата възраст и обикновено засягат само единия тестис. Причините за появата им не са изяснени, но от значение са предшестващи травми, крипторхизъм и дисбаланс в половите хормони. Около 5% от туморите на тестиса са доброкачествени.
Клинична картина
При злокачествените тумори първият симптом е увеличението на тестиса. В част от случаите могат да се увеличат гръдните жлези (гинекомастия). При метастази се появяват болки по хода на семенната връв и в поясната област. За злокачествен тумор на тестиса трябва да се мисли при всички заболявания на тестиса, особено във възрастта между 20 и 35 години.
Лечението на туморите на тестиса е комплексно - оперативно, съчетано с лъчелечение и лекарствено лечение.
Крипторхизъм
("Скрит тестис" или задържан тестис)
Определение
Крипторхизъм представлява състояние, при което единият или и двата тестиса се намират извън своето анатомично място скроталната торбичка. Тестисите са задържани в своето развитие и по своя път или в коремната кухина, или в слабинния канал. Причините за това болестно състояние могат да бъдат от хормонално естество, в резултат от механично препятствие по пътя на тестиса или поради по-къса семенна връв от нормалната. Задържаният тестис остава винаги недоразвит и с помалки размери, а след 6-годишна възраст в него настъпват необратими анатомични и функционални промени. В началото на периода на половото съзряване (11-13-годишна възраст) започва образуването на зряли сперматозоиди при оптимална температура до 34 градуса С. Задържаният тестис се намира при по-висока телесна температура (37 градуса С), което не му позволява да осъществява сперматогенната си функция. Това не се отразява върху хормоналната му функция и хормони продължават да се продуцират и в задържания тестис. Липсващият в скротума тестис може да се опипа в повечето случаи в слабинния канал от същата страна, на различно ниво, като малка подутина с твърдо еластична плътност и големина на лешник. Съществува и т. нар. "асансъорен тестис", който свободно се придвижва от слабинния канал в скроталната торбичка и пак се "изкачва" в канала. Обикновено в пубертетната възраст този подвижен тестис окончателно се установява в скроталната торбичка.
Усложнения
Значението на крипторхизма като болестно състояние произтича от следните възможни усложнения:
1. Намалява се и постепенно се прекратява сперматогенната функция на засегнатия тестис. При двустранен крипторхизъм настъпва трайно нарушение на оплодителната способност;
2. Съществува реална опасност от злокачествено израждане на задържания тестис;
3. Възникване на възпалителен процес в задържания тестис. Задържането на единия, а още повече и на двата тестиса, изисква задължително своевременно лечение още преди началото на половото съзряване. Колкото по-рано се проведе това лечение, толкова са по-големи шансовете за запазване на нормална оплодителна способност. Препоръчва се лечението да се проведе преди навършване на 5-годишна възраст.
Лечение
Основното лечение е оперативно - открива се задържаният тестис, освобождава се, смъква се и се фиксира в нормалното му анатомично място в скроталната торбичка на момченцето.
Орхит
Определение
Възпалението на тестиса (орхит) рядко протича самостоятелно. Възпалителният процес обхваща и придатъка, т.е. - развива се орхиепидидимит. Острият орхиепидидимит обикновено има същия произход, както острият орхит.
Клинична картина
Главният симптом е силната болка в тестиса, особено при опипване. Засегнатата скротална половина е зачервена и силно подута. Общото състояние на болния е влошено, налице е покачена телестна температура. При ненавременно или неправилно лечение се развива възпалителен процес на семенната кръв (фуникулит).
Лечение
За успешното лечение е необходимо да се осигури покой, постелен режим, поставяне на широки компреси на засегнатата скротална половина, като тестисът се фиксира във високо (горно) положение. Прилагат се широкоспектърни антибиотици. При неуспех от двуседмично активно лечение се приема, че заболяването преминава в хронична форма.
Хроничният орхиепидидимит е почти винаги вторичен. Той се причинява от туберкулозната бактерия и е последица от прекарана от миналото туберкулозна инфекция. Възпалението започва постепенно от придатъка на тестиса. Болните се оплакват от слаба болезненост в скроталната и слабинната област. Опипва се увеличен, възловиден плътен и болезнен епидидим. При засягане на обвивките на тестиса в тестикулната торбичка се натрупва течност (хидроцеле). В редки случаи при закъсняло противотуберкулозно лечение в засегнатия тестис се образува студен туберкулозен абсцес, който фистулизира.
Простатит
Определение
Възпалителното заболяване на простатната жлеза се нарича простатит. Той протича в остра и хронична форма.
Острият простатит засяга мъжете между 30- и 50-годишна възраст. Той се причинява най-често от стафилококи и стрептококи.
Клинична картина
При по-леките случаи характерни оплаквания са тежест и болка в областта на простатата, болка при уриниране и умерено повишение на телесната температура. В по-тежките случаи заболяването протича с обща отпадналост, висока температура (до 39 градуса С), постоянна силна болка в областта на простатата до невъзможност за уриниране.
Хроничният простатит обикновено е последица от недоизлекуван остър простатит, но може и да е резултат от предшествуваща безсимптомна инфекция. За хроничния простатит е характерно постоянната тъпа болка в областта на простатата и дискомфорт в края на уринирането (смъдене и сърбеж).
Лечението на острия и хроничния простатит се провежда от лекар-специалист уролог.
Торзио
Определение
Завъртането на тестиса (торзио) представлява усукване на семенната връв около своята ос или завъртане на тестиса около семенната връв. То се среща предимно в детската и юношеската възраст в резултат на рязко физическо натоварване, внезапно свиване на коремните мускули и повишаване на вътрекоремното налягане.
Клинична картина
Внезапно се появява много силна болка в съответния тестис, разпространяваща се към слабинния канал. Болката често предизвиква припадък и колапс. Кожата на скротума е зачервена, телесната температура се повишава до 38 градуса С. При опипване тестисът е силно болезнен, увеличен и плътен.
Лечение
Състоянието налага бързо оперативна намеса, тъй като след 4 часа настъпват необратими промени в засегнатия тестис.
Тумор на тестисите
Съставляват около 2% от всички тумори у мъжа. Те се развиват най-често в младата и зрялата възраст и обикновено засягат само единия тестис. Причините за появата им не са изяснени, но от значение са предшестващи травми, крипторхизъм и дисбаланс в половите хормони. Около 5% от туморите на тестиса са доброкачествени.
Клинична картина
При злокачествените тумори първият симптом е увеличението на тестиса. В част от случаите могат да се увеличат гръдните жлези (гинекомастия). При метастази се появяват болки по хода на семенната връв и в поясната област. За злокачествен тумор на тестиса трябва да се мисли при всички заболявания на тестиса, особено във възрастта между 20 и 35 години.
Лечението на туморите на тестиса е комплексно - оперативно, съчетано с лъчелечение и лекарствено лечение.
Уретрит
Определение
Честота на възпалителните процеси на уретрата - уретрити - напоследък нараства значително, в резултат главно на непълноценно лечение на гонореята или намалена устойчивост на уретралната лигавица. В повечето случаи заразяването става по полов път, като причините са инфекциозни, механични, химични, алергични, най-често комбинирани с едновременно действие.
Клинична картина
Главно оплакване при уретрит е уретралният дискомфорт (сърбеж, парене, болка в уретрата). Характерно е отделянето на т. нар. "сутрешна капка" - секрет от уретрата, по вида на който често е възможно да се определи произходът на уретрита. Заболяването протича хронично и в много случаи е упорито за лечение. Много често хроничният уретрит е последица от самолечение с безразборно приемане на широко спектърни антибиотици.
Лечение
Последното обстоятелство често затруднява провеждането на специализиранано лечение. Необходимо е етиологично лечение на уретрата, провеждано едновременно и при двамата сексуални партньори.
