Аднексит
Определение: Аднекситът е възпаление на лигавицата на маточните тръби, което обхваща и яйчниците.
Заболяването може да бъде едностранно или двустранно. Най-често инфекцията прониква от влагалището, цервикалния канал и маточната кухина, по съседство, по кръвен или по лимфен път. Причинителите са голям брой микроорганизми, нерядко - гонококи и хламидии. При прогресия възпалителният процес прониква и в по-дълбоките слоеве на стените на маточната тръба, обхваща и яйчниците и може да доведе до стерилитет. След оздравяване е възможно да останат сраствания в малкия таз.
Клинична картина: Различават се три форми на андексит - остра, подостра и хронична.
При острата форма телесната температура се повишава, появява се болка в тазовата област. Характерни са симптомите на дразнене на перитонеума - гадене, повишено образуване и отделяне на газове, болка и стягане (ригидност) на мускулатурата в долната част на корема. Тези признаци обикновено се предшествуват от увеличаване на влагалищния секрет (флуор) и нарушения в менструацията.
Подострата форма не се отличава съществено от острата. Налице са същите симптоми, но в по-слаба степен.
Хроничната форма протича със слабо изразена болка, с нарушения в менструацията.
Лечение: Лечението се провежда от специалист - гинеколог, като се прилагат и широкоспектърни антибиотици. По показание се извършва и оперативно лечение.
Аменорея
Определение: Аменореята е състояние на липса на менструация. Тя може да бъде физиологична и патологична. Физиологичната аменорея обхваща периода от раждането до първата менструация и периода след климакрериума. Лмпсата на менструация по време на бременността и на кърменето също е физиологична.
Аменореята бива първична и вторична.
Първична е аменореята, когато след пубертета не се появява менструация. За условна възрастова граница е приета 15-тата година.
Вторична е аменореята, когато жената е имала поне една менструация, а впоследствие менструацията липсва повече от три месеца.
Първичната аменорея може да се дължи на различни патологични процеси в хипоталамуса и хипофизата. Такива са тумори, травми, възпаления. Те възпрепятстват отделянето на хормони от увредените структури. Яйчниците могат да се засегнат от тумори и възпалителни процеси, които да наложат тяхното отстраняване и да предизвикат аменорея. Тежките гнойно-възпалителни процеси в матката водят до образуване на масивни сраствания, възпрепятстващи менструацията.
Редки причини за първичната аменорея са липсата или недоразвитието на половите органи - матка и влагалище. Повишената продукция на андрогени (мъжки хормони) от надбъбречните жлези също може да е причина за липса на менструация. В такива случаи се наблюдава обилно окосмяване, и други съпътстващи аменореята промени.
Вторичната аменорея може да бъде причинена от всички посочени по-горе фактори. Различни производствени и битови вредности могат да разстроят функцията на хипоталамуса, хипофизата и яйчниците и също да причинят аменорея. Подобен ефект имат и тежките изтощителни заболявания.
Вторичната липса на менструация може да се дължи на тежка психическа травма, психически заболявания и тежки условия на живот.
Увеличеното ниво на пролактина (хормон, произвеждан от хипофизата) също може да доведе до вторична аменорея. Менструалните нарушения в такива случаи могат да се съпътстват с изтичане на млекоподобна течност от гръдните зърна. Причината за увеличаване на пролактина е появата на доброкачествен жлезен тумор, произвеждащ пролактин в големи количества или нарушения в хормоналния контрол
Намалената функция на щитовидната жлеза, както и тежките форми на хиперфункция на жлезата, също са причина за поява на вторична аменорея. Подобно въздействие има и хипер- или хипо-функцията на надбъбречната жлеза.
Лечение: Тъй като причините за аменореята са много разнообразни ,то и лечението е насочено към основното заболяване.Необходима е консултация с гинеколог и ендокринолог, както и изследване на хорманалния статус. При тумор се пристъпва към неговото отстраняване, а при тежки възпалителни заболявания (туберкулоза, сифилис и други) се прилага етиологично лечение. Съвременните лабораторни методи на изследване определят кои точно хормони са в намалено или увеличено количество в женския организъм. Това позволява въвеждането на заместително или корекционно лечение с хормонални средства. Лечебната схема трябва да е съобразена с нормалните физиологични колебания на хормоналното ниво.
Болезнена менструация
Определение: Болезнената менсруация (дизменорея) е състояние, което е израз на заболяване в половата система или се среща самостоятелно. Възпалителните процеси в малкия таз у жената обикновено се съпътстват с болезнена менструация. Особено силни са болките при сраствания на матката или по пътя на отока на кръвта. Ендометриозата също се съпътства със силно болезнена менструация.
Други причини за дизменорея са туморите и промени в нормалните параметри (големина, форма) на матката. Болезнената менструация се среща и самостоятелно. В такива случаи тя се означава ката есенциална дизменорея. Най-често тя се среща сред жени с лабилна психика. Приема се, че условията на живот и прекараните заболявания в детската възраст и пубертета също могат да причинят болезнена дизменорея.
Клинична картина: Болките са локализирани в долната част на корема. Те са силни, режещи и се съпровождат с отпадналост, раздразнителност, изпотяване. За разграничаване на двете форми се прилагат инструментален оглед на матката и околните органи, рентгеново изследване и изследване на клетъчния състав на маточната и околната лигавица.
Лечението се състои в прилагане на спазмолитични средства (бусколизин, спазмалгон, но-шпа и други), аналгетици, физиотерапевтични и общоукрепващи процедури. В случаите, при които дизменореята е последица на друго заболяване се пристъпва към неговото лечение.
Възпаление на вулвата
Определение: Вулвата включва големите и малките срамни устни и клитора. Възпалението на вулвата (вулвит) се причинява от вирус, бактерии или гъбички. Предразполагащи фактори за възникване на вулвит са наличие на захарен диабет, бременност, лечение с антибиотици, кортикостероиди, имунопотискащи препарати.
Кожата и лигавицата в областта на вулвата са силно зачервени. Малките срамни устни и клитора са покрити с гъст белезникав налеп.
Лечението се провежда от лекар-специалист. То е общо и локално. Кожата и лигавицата, които са засегнати, се намазват с противогъбичен унгвент и се назначава орално противогъбичен медикамент- тогава когато инфекцията е причинена от гъби, и съответно антибиотици, когато е предизвикана от бактериален причинител. Едновременно се лекува и половият партньор.
Тежко възпаление на космените фоликули в областта на големите срамни устни се причинява от златистия стафилокок. Възпалението прониква в дълбочина и обхваща прилежащата мастна жлеза, като се образува и абсцес. Среща се по-често у диабетно болни и у жени, прекарали тежки, изтощителни заболявания. Лечението се провежда с намазвания с ихтиол, а след образуване на абсцес се прибягва до хирургично лечение - инцизия и хирургична обработка.
Човешкият херпес-вирус-тип II причинява херпесни обриви в областта на гениталите. Разпространяването става по полов път. В засегнатия участък кожата и лигавицата се зачервяват и се покриват с малки мехурчета, които бързо се разпукват и на тяхно място се образуват малки ерозии (язвички). При по-тежки случаи се образуват и по-големи язвички, съседните лимфни възли се подуват и стават болезнени. Гениталният херпес се съпровожда с парене, което се засилва при уриниране, и болка приполов акт. Лечението се осъществява с противовирусни препарати.
Друг човешки вирус е причинител на кондиломите. Те се предават по полов път, като предразполагащи фактори са намалената имунна активност, приемане на препарати, които потискат имунитета и бременност. Най-често в областта на срамните устни се появяват брадавицовидни разраствания.
Оставени без лечение, те се увеличават и разпространяват в съседните здрави участъци на кожата и лигавицата. В някои случаи те достигат значителни размери във вид на гроздове, върху които се наслагва вторична бактериална инфекция. Те подлежат на лечение от лекар-специалист.
В дълбочина в задната част на големите страмни устни са разположени две жлези, наречени Бартолинови жлези. При полова възбуда те отделят секрет, който овлажнява входа на влагалището. Изходните им канали лесно се възпаляват от различни микробни причинители. При инфектиране жлезата постепенно се подува, зачервява се и става силно болезнена. Телесната температура се покачва. При прогресия на възпалението (бартолинит) се образува абсцес.
Лечението на абсцеса се състои в инцизия, дренаж и отстраняване на гнойното съдържимо.
Генитален херпес
Определение
Гениталният херпес се причинява от същия вирус, който причинява и херпес на устните.
Човешкият херпесен вирус имунологично се разделя на два типа:
I тип - причиняващ лабиален (на устните) херпес;
II тип - генитален херпесен вирус.
Клинична картина
Заболяването става в детска възраст (между 1 и 5 години) и протича под форма на остро възпаление на външните полови органи и влагалището у момиченцата или възпаление в устната кухина, след което вирусът остава в организма в латентно (неактивно) състояние. Заболяването се предава най-често по полов път.
Гениталният херпес обхваща външните полови органи и влагалището и представлява първична инфекция, която засяга както деца, така и момичета или млади жени. Обривът се характеризира със зачервяване и мехурчета, които бързо се разпукват. Често обривът се повтаря. Намиращият се в латентно състояние генитален херпесен вирус при определени условия се реактивира и причинява нов херпесен обрив.
Провокираща роля имат различни фактори:
1. Болестни състояния, които протичат с висока телесна температура;
2. Хронични травми;
3. Някои отравяния (с въглероден окис, алкохол и други);
4. Силно нервно-психично напрежение;
5. Ендокринни (хормонални) влияния, вкл. менструация;
6. Слънчево облъчване.
Херпесният обрив се появява като сърбящо или леко парещо червеникаво леко надигнато петно (папула), върху което след няколко часа се образуват групички мехурчета с размер главичка на топлийка.
Отначало мехурчетата са изпълнени с бистра течност, която след няколко дни потъмнява и засъхва и на тяхно място се образува коричка. Понякога мехурчетата бързо се разпукват и се образуват малки червени ерозии с влажна повърхност, които също бързо засъхват с поява на корички. След няколко дни коричките постепенно падат, като белези не се образуват.
Херпесният обрив върху половите органи на мъжа най-често е разположен върху пениса, в браздата между главата и препуциума. При генеталния херпес се установява увеличение на регионалните лимфни възли.
У жените гениталният херпес може да заеме голяма площ и се съпътства от силна болка, сърбеж и повишена температура. Той често рецидивира на едно и също място и понякога може да послужи като входна врата за проникване на причинитела на сифилиса - сифилистичната бледа спирохета.
Лечение
Не съществува ефективно средство за унищожаване на херпесния вирус. Генеталният херпес най-често преминава без лечение. За предпазване на ерозийките от вторична инфекция се прилагат антисептични разтвори и пудри. С известен успех се прилага ацикловир (цовиракс) като специфичен противовирусен препарат. При чести рецидиви се прилагат витамини, гамаглобулин, противохерпесна ваксина и лазерно лечение.
Генитална актиномикоза
Причинява се от Actinomyces israelii. Тази бактерия нормално е разпространена в природата, а сапрофитно в устната кухина, стомаха и червата на човека. Има два начина актинимицетите да попаднат във влагалището: чрез ректо-вагинална контаминация (напр. вагино-ректален коитус) или чрез орио-генитален контакт. Благодарение на нормалната лактобациларна флора във влагалището те обикновено биват елиминирани. За да се размножат и да станат патогенни за организма на жената са необходими следните условия: да приникнат вътреклетъчно в лигавицата на влагалището и да се асоциират с други анаеробни бактерии.
Чуждите тела (напр. интраутеринните спирали) благоприятстват появата на тези две условия, затова заболелите са предимно сред този контингент от жени.
Засягат се маточните тръби и яйчниците. Появяват се големи тубо-овариални формации, състоящи се от малки, комуникиращи момежду си абсцеси (приличат на пчелна пита изпълнена с гной).
Клинична картина:
Възпалението протича хронично с фебрилитет до 39° C и болка ниско в корема. Лечението е хирургично с премахване на гнойника, с или без премахване на женските полови органи и с последващо лечение с пеницилин за 4 - 6 седмици.
Профилактика:
Дългогодишните носителки на интраутеринни спирали трябва да се преглеждат най-малко веднъж в годината. Трябва да не се пропуска срока на годност на спиралата, отбелязана от фирмата - производител. Не бива да се поставят спирали на млади нераждали жени.
Генитална туберкулоза
Причинява се от Mycobacterium tuberculosi. Най-засегнати са жените между 20 и 40 години.
Входното огнище са белите дробове (90%) и червата (10%), където се образува първичният комплекс. По правило гениталната туберкулоза е вторична, като първичната инфекция настъпва най-често в предпубертетна възраст. При намаляване на имунната защита настъпва десеминация на инфекцията от белите дробове и червата. Най-честата локализация е в маточните тръби, яйчниците и ендиметриума.
Възпалението протича в три фази:
ЛАТЕНТНА ФАЗА: След няколко седмици може да се самоизлекува. Стига се в 90% до запушване на тръбите и до тубарен стерилитет.
ПРОДУКТИВНА ФАЗА: Възпалението достига и се разпространява в маточната лигавица.
ЕКСУДАТИВНА ФАЗА: През тази фаза се стига до настъпване на специфичен перитонит с асцит и туберкулосепсис. Цялата коремна кухина заедно с органите в нея са осеяни с туберкули.
Клиничната картина е много различна при трите форми. Първата латентна форма протича субклинично с проява само на стерилитет. При продуктивната форма има болка, менструални смущения, които се характеризират с метрорагия и аменорея и субфебрилитет. Третата форма се проявявя с фибрилно състояние, интоксикация и силна болка в областта на корема.
Пациентите с генитална туберкулоза са заразни за околните. Лечението се провежда с туберкулостатици най-малко 6 месеца, диспансеризират се за първите 2 месеца. Диспансерен контрол се провежда до 3 години след приключване на лечението. В стационар трябва да лежат първите 2 месеца.
Ендометриоза
Определение: Ендометриозата е заболяване, при което маточната лигавица се разраства извън маточната кухина. Тя е на трето място след ендометрита и миомата на матката по честота на заболеваемост.
Причините за заболяването не са известни.
Ендометриозата бива вътрешна (заемаща само матката) и външна (заемаща околните тъкани и органи).
Клинична картина: Гениталната вътрешна ендометриоза засяга най-често матката. В нейния мускулен слой гнездно са разположени клетки на ендометриума, които образуват кисти. Болната жена се оплаква от силна болка при менструация, която обикновено е обилна и с по-малък менструален цикъл. Матката е увеличена, с нервна повърхност и болезнена при опипване. По-рядко се засягат и маточните тръби.
При външната генитална ендометриоза болката е постоянна и се дължи на настъпилите сраствания. Наблюдават се и нарушения в менструацията. Болестният процес засяга и яйчниците, чиято структура се нарушава, образуват се т. нар. "шоколадови" кисти. Яйчниковата функция е тежко засегната и се развива стерилитет.
Лечението е консервативно- прилагане на хормонални препарати или оперативно
Ендометрит
Определение: Ендометритът представлява възпаление на маточната лигавица (ендометриум). То се предизвиква от различни причинители, които проникват изключително през влагалището и цервикалния канал в маточната кухина.
Предразполагащи фактори за развитие на ендометрит са различни травмени увреждания при раждане, след аборт или след медицинска манипулация. Възпалението може да обхване отделни учатъци от ендометриума или цялата маточна лигавица.
Клинична картина: Жените с ендометрит се оплакват от болка в долната част на корема и в областта на таза и от маточни кръвотечения. Количеството на гениталния секрет (флуор) е увеличено и е с кръвенисто-гноен вид. Неговият източник е матката. Матката е леко увеличена и мековата. Тази болестна картина отговаря на острата форма на ендометрит. При хроничната форма субективни оплаквания почти липсват, налице са обаче маточни кръвотечения.
Лечението се провежда от лекар-специалист гинеколог. Прилагат се антибиотици, хормонални препарати, които подпомагат възстановяването на маточната лигавица
Извънматочна (ектопична) бременност
Извънматочната бременност е процес на имплантация и развитие на оплодената яйцеклетка извън ендометриума на маточната кухина, т. е. на ектопично място.
Заболяването засяга жени във фертилна възраст - между 23-26 години приблизително 50%, а над 30 години – 27%. В България годишно се регистрират над 1400 извънматочни бременности.
Всяка бременност започва като извънматочна, понеже оплождането на яйцеклетката става в тръбите. Нормално олоденото яйце се имплантира в маточната празнина. Нерядко то може да получи нидационна зрялост в момент, когато се намира извън подготвената за приемане матка. Нидацията може да се получи във всяка точка по пътя на яйцеклетката, в резултата на което се развиват следните извънматочни бременности.
ТУБАРНА БРЕМЕННОСТ
Попаднала в маточните тръби, оплодената яйцеклетка не може да продължи и се имплантира преди да достигне нормалното за заселяване място – матката. Причините за това са: увреден тубарен транспорт, поради предхождащо възпаление, дивертикули, яйчникови тумори; хормонални фактори; качество на спермата и др. Бременността може да завърши с разрушаване на яйцеклетката още в първите седмици на бременноста, но може и да се получи тубарен аборт с последваща тубарна руптура с което живота на пациентката е силно застрашен.
Клинична картина: аменорея с болки ниско в корема и кървене от гениталиите.
ОВАРИАЛНА БРЕМЕННОСТ
Оплодената яйцеклетка се нидира в яйчника от който се е отделила по време на овулацията. Причините за това са наличие на ектопичен ендометриум или след предишен тубарен аборт. Честота на овариалните бременности е 0,5 – 3 %.
Клиничната катина се харектеризира с болки и генитално кървене.
ЦЕРВИКАЛНА БРЕМЕННОСТ
При нея нидацията се извършва в цервикалният канал, което води до нейното бъчвовидно издуване. Бременността не надхвърля 20–а г.с. Пациентката се оплаква от силно кървене, уринарни смущения, но липсва болка.
АБДИМИНАЛНА БРЕМЕННОСТ
Тази бременност е в резултат на първично поселяване на оплодената яйцеклетка в абдоминалната празнина или след тубарен аборт, при което жизнеспособната яйцеклетка вторично се имплантира.Честотата на тази бременност е 1 – 2 % от всички извънматочни бременности.
Бременната се чувства особено, има гастро-интестинални нарушения и болезнено усеща движението на плода. При загиване на плода може да се стигне до оформяне да абцес или тяхната калцификация.Има данни за доносен и роден без аномалии плод.
Карцином на маточната шийка
Карцином на маточната шийка е водещата онкологична паричина за смърт при жените, особено в развиващите се страни. Засяга се сравнително млада възрастова група – между 30 и 60 години. В България годишно се разболяват 700 и умират около 200 жени. Градското население е по-засегнато от селското. Рискови групи са жени с ранно начало на сексуалният живот, често сменящи сексуалните си пратньори, боледуващи от сексуално-трансмесивни заболявания и жени с лоша интимна хигиена.
Ракът може да е под формата на язва или на изпъкнала трошлива и лесно кървяща повърхност. Във вторият случай диагностиката на карцинома е по-трудна. Различават се четири клинични стадия, според разпространението на раковите клетки във самата маточна шийка или в съседните органи – пикочен мехур и ректум.
Клинична картина:
В началото клиничната картина е изключително бедна, само в ј случаите имаме контактно кръвотечение. Първите клинични симптоми се появяват много късно, когато ракът се е разпространил в тазовата стена. Пациентката съобщава за болка и проблеми с уринирането. Стига се и до уросепсис.
Лечение:
При по-ранните клинични стадии се премахват половите орагани, като при по-млади пациентки може да се запазят яйчниците. При по-напреднал карцином хирургичното лечение се съчетава и с лъчелечение.
Профилактиката на карцинома на маточната шийка се свежда до взимане на цитонамазка или до провеждане на колпоскопско изследване.
Климактериум
Климактеричен синдром, Климакс
Определение
С напредване на възрастта у всички жени настъпва постепенно отпадане на половата функция. Този процес е възрастово строго индивидуален и може да започне в различна възраст, съпроводен е с цялостна хормонална пренагласа и обикновено преминава без оплаквания. При около 30-34% от жените отпадането на половата функция е свързано с оплаквания от страна на редица органи и системи.
Клинична картина
Намалената или липсваща продукция на някои хормони води до изменения в лигавицата на половите органи. Тя изтънява, губи еластичността си и става податлива на редица инфекции. Това води до появата на вагинит (възпаление на влагалището), цистит и уретрит (възпаление на пикочния мехур и уретрата). Голям процент от жените в тази възраст затлъстяват поради нарушения в обмяната на мазнините.
Чести са нервно - психическите промени. Жените са раздразнителни, емоционално лабилни, изпитват чувство на страх, имат главоболие, безсъние. Характерни за климактеричния синдром са т. нар. топли вълни, които "обливат" жените. Те се дължат на повишена активност на вегетативната нервна система.
Промените могат да засегнат и сърдечно-съдовата система. Установява се ускорен пулс, преходно повишаване на артериалното налягане или стенокардия.
Наблюдават се промени във функциите в редица ендокринни жлези. Щитовидната жлеза нерядко намалява продукцията на хормони и се развива хипотиреоидизъм. Болните са с безизразно лице, груба и студена кожа, понижена телесна температура, забавена мисловна дейност, повешено телесно тегло. Надбъбречните жлези често са с повишена хормонална функция. Това води до прогресиращо окосмяване, покачване на артериалното налягане, нарушена обмяна на веществата.
При засягане на задстомашната жлеза (панкреас) и особено на жлезните островчета, които продуцират инсулин се появява захарен диабет.
В опорно-двигателния апарат се наблюдава разреждане на костното вещество (остеопороза). Тези промени се съпровождат със ставни болки, затруднено придвижване и други оплаквания. Установява се склонност към образуване на жлъчни камъни.
Лечение
Болните с климактеричен синдром се лекуват за конкретните оплаквания. Освен това се прилагат общоукрепващи процедури, препарати от мъжки и женски хормони (комбиниран препарат амбосекс), витамини. Препоръчва се туризъм, балнео- и климатолечение, богата калорична храна. Особено внимание трябва да се отделя на семейната среда, в която се създават условия за емоционален комфорт.
Колпит
Кандидомикотичен колпит (Бяло течение)
Определение
Заболяването се причинява от гъбички (от рода Кандида). Кандидомикотичен колпит, заедно с трихомоналния колпит представляват най-честите възпалителни заболявания на влагалището и един от важните гинекологични проблеми.
Заразяването се благоприятства от наличие на предразполагащи фактори като захарен диабет, бременност, тежки изтощителни заболявания, имунонедоимъчни състояния, продължителна употреба на антибиотици и кортикостероиди, прием на противозачатъчни средства. При такива условия попадането на гъбички - кандида във влагалището предизвиква остро или хронично възпаление. Причинителите могат да попаднат от околната външна среда или във влагалището от ануса).
Клинична картина: Острата форма се характеризира с оплаквания от сърбеж, парене, засилващо се при уриниране, болка при полово сношение. Влагалищният секрет се увеличава, появява се т. нар. "бяло течение", което зацапва бельото. При оглед се установява силно зачервена и оточна влагалищна лигавица, покрита с гъст белезникав налеп.
Хроничната форма протича с по-слабо изразени симптоми. Понякога единствената проява е увеличението на влагалищния секрет, който придобива гъст, пастовиден характер. Рядко по време на мензис се появяват парене и болки при уриниране.
Лечението на този колпит се провежда с препарата настатин - през устата под форма на таблетки, и влагалищно-локално - под формата на глобули. Профилактично се упортебяват противогъбични кремове, с които се намазва кожата около влагалището и ануса. Задължително и едновременно се лекува и половият партньор.
Трихомонален колпит
Клинична картина
Острата форма се характеризира с парене, увеличаващо се при уриниране. Количеството на влагалищния сектер се увеличава. Той е воднист с неприятна миризма и жълтеникаво-зеленикав цвят. Видът на влагалищният секрет (флуор) дава възможност още при оглед да се направи диференциална диагноза с другия широко разпространен колпит - кандидамикотичния, чийто флуор е гъст. Влагалищната лигавица е петнисто-зачервена.
Хроничната форма протича без оплаквания, само с увеличен флуор. Поради промените в алкално-киселинното състояние на влагалището често се наслагва и допълнителна бактериална инфекция.
Лечението винаги се провежда едновременно и на двамата (или повече) партньори. Перорално се приема препаратът фасижин. С добър успех се приема препаратът трихомонацид - под форма на орална и вагинална таблетка. Поради честото наслагване на бактериална инфекция и лесното й разпространение може да се използват и широкоспектърни антибиотици.
Определение
Заболяването се причинява от едноклетъчен паразит с камшичета - трихомонас вагиналис. Трихомоналният колпит се предава по полов път. По изключение при някои жени той може да се развие след къпане в замърсен басейн, вани и други водни резервоари. Заболяването протича под две форми - остра и хронична
Маточно кръвотечение
Определение: Функционални маточни кръвотечения са тези, при които не се установява никаква органична причина за наличието им. За тях се мисли след като се изключат всички възможни органични промени, водещи до маточни кръвоизливи. Такива са възпаленията и туморите на матката и другите полови органи, травмите и патологичната бременност.
Функционални маточни кръвотечения се наблюдават при редица заболявания, водещи до нарушения в кръвосъсирването - бъбречни, чернодробни, кръвни. В такива случаи маточните кръвотечения често се съпровождат с кръвоизливи от носа, венците и храносмилателния тракт. Функционалните маточни кръвоизливи се разделят на две основни групи - ановулаторни (при липса на овулация) и овулаторни.
Тежки психически травми, тумори, възпаления, професионални вредности и други фактори могат да доведат до нарушения на функциите на хипоталамуса, което се отразява на яйчниковата функция. Овулацията спира, нивото на прогестерона не се променя съобразно физиологичните колебания и това води до маточни кръвотечения. Наблюдава се удължаване на кървенето, което е по-дълго от една седмица. Ановулационните нарушения в менструацията могат да се проявят като честа менструация с необилно, но продължително кървене, което може да трае месеци.
Овулационните функционални маточни кръвотечения се характеризират с промени в овулационния и менструалния цикъл и с хормонални нарушения. Те се проявяват като удължен или като скъсен менструационен интервал, под формата на малки менструални кръвотечения.
При наличие на маточно кръвотечение лечението е насочено към неговото преустановяване. На първо място се прилага комбинация от кръвоспиращи средства и лекарства, които активизират мускулния тонус на матката. Като следваща мярка при неповлияване на кървенето от лекарственото лечение се извършва кюретаж (остъргване на повърхностния слой на маточната лигавица, който при нормална менструация отпада), който може и да бъде първото лечебно мероприятие при по-възратни жени. В последствие лечението е насочено към премахване на причините за кръвотечението.
Менструален цикъл
Определение
Лигавицата на матката реагира в определена последователност на промяната на концентрацията на половите хормони в женския организъм. Тези промени са в определена цикличност, като всеки цикъл е със средна продължителност 28 дни и се нарича менструален цикъл. Под въздействието на нервно-хормонални фактори при полово-зрялата жена в яйчниците също така периодично настъпват структурни и функционални промени - т. нар. яйчников цикъл. Под влияние на фоликуло-стимулиращия хормон, отделящ се от хипофизната жлеза, в яйчника започват едновременно да узряват няколко яйцеклетки, които се обграждат от слой мехурчести клетки. По такъв начин се образуват няколко яйчникови фоликули. От тях само един достиги до повърхността на яйчника, разпуква се и отделя зрялата яйцеклетка, която попада в маточната тръба (този процес се нарича овулация). След разпукването на фоликула в него под влияние на лутеинизиращ хормон (отделян от хипофизата) се образува т. нар. жълто тяло. То от своя страна продуцира хормони (естрогени и прогестерон), които подготвят маточната лигавица за приемане на оплодената яйцеклетка. Лигавицата на матката се разраства, подобрява се кръвоснабдяването й. В преобладаващата част от случаите зрялата яйцеклетка остава неоплодена, жълтото тяло регресира, а маточната лигавица поради рязкото спадане на продукцията на есрогени и прогестерон остава с намалено кръвоснабдяване. Това води до деструкция на повърхностния слой на маточната лигавица и кръвотечение - т.е. менструално кръвотечение (менструация, мензис). Нормалната менструация е естествен завършек на нервно-хормоналните промени, протичащи циклично в женския организъм. Физиологичната норма за продължителност на един менструален цикъл се колебае между 21 и 31 дни (средно 28 дни). Продължителността на нормалното менструално кървене е между 3 и 8 дни (средно 4-5 дни), а количеството менструална кръв е около 60-100 мл.
По време на менструация жената трябва да спазва висока хигиена в областта на външните полови органи. Противопоказни са влагалищни промивки, къпане в басейни и вани, поради реален риск от проникване на инфекция. По същите съображения по време на менструация са протипоказни и половите сношения.
Изяви
В много случаи, няколко дни преди менструалното кървене, жените се оплакват от главоболие, напрегнатост, болка в гърдите, понякога слаби отоци по стъпалата. В първите дни на менструацията тези оплаквания преминават, т. е. - касае се за т. нар. предменструален синдром (предменструално напрежение) - преходно състояние, свързано с промени в концентрацията на полови хормони в края на менструалния цикъл. В по-леките случаи е необходимо да се ограничат течностите и да се назначат обезболяващи и успокояващи лекарствени средства. В по-тежките случаи е необходимо да се потърси специализирана помощ.
Миома на матката
Определение
Миомата е доброкачествен тумор, най-честият от всички тумори в женската полова система. Той се състои от гъсто преплетени мускулни влакна, между които са разположени съединителнотъканни снопчета и е отграничен от околната нормална мускулна тъкан с капсула.
Причините за възникване на миома не са известни. Предполага се, че този тумор се причинява от повишено ниво на естрогените (женските полови хормони). С това се обяснява и нерядко наблюдаваното спиране на растежа на тумора и дори обратното му развитие след климактериума, когато яйчниците вече не продуцират естрогени.
Туморът е с широко вариращи размери - от малък колкото грахово зърно възел до голям колкото човешки юмрук възел. Характеризира се с бавен растеж. Ускорен растеж и увеличаване на плътността на миомата е подозрително за злокачествена еволюция на тумора. Същото значение има и зачестяването на наличните маточни кръвотечения.
Миомните възли се разполагат на различни места в матката - под маточната обвивка, в мускулатурата, между мускулатурата и маточната лигавица.
Клинична картина
По време на началното си развитие миомата най-често не дава оплаквания и се открива случайно при профилактичен преглед или при преглед по друг повод. По-големите миомни възли се съпровождат и от оплаквания. Менструацията става по-обилна, появяват се неправилни маточни кръвотечения. Количеството на гениталния секрет (флуор) е увеличено. Големите миомни възли притискат околните органи и могат да причинят запек и нарушения в уринирането. По-обилни и по-чести маточни кръвотечения причиняват анемия.
Болните се оплакват от обща отпадналост, главоболие, шум в ушите. Нерядко се появява стерилитет. Тежки усложнения са деструкцията (разпад) на тумора, поява на перитонит, както и злокачествено израждане.
Лечението на малки миомни възли е насочено към овладяване на маточните кръвотечения. Радикалното лечение е оперативно. То се извършва по показание, при по-големи миомни възли и се състои в отстраняване на единичен възел или на цялата матка.
Нефропатия на бременността
Определение
Обикновено тази болест настъпва през втората половина на бременността. Причините за появата й не са достатъчно изяснени. Измененията засягат гломерулните капиляри както при гломерулонефрита, но са обратими и изчезват след раждането. Само в единични случаи може да настъпи вътрегломерулна тромбоза със запушване на съдовете и некроза.
Клинична картина
Болестта се характеризира с поява на отоци, белтък в урината и поява на хипертония. Отоците са изключително големи и понякога теглото на бременната болна нараства с около 10-18 кг. Белтъкът в урината е в голямо количество - достига до 20-30 г/л. Артериалното налягане достига много високи стойности. Нерядко настъпва белодробен оток и мозъчен оток с поява на главоболие, повръщане, гърчове и загуба на съзнанието (еклампсия).
От голямо значение е ранното откриване на болестта чрез редовно следене на теглото, урината и артериалното налягане на бременната (теглото й не трябва да нараства с повече от 500-600 грама седмично). Поради риск от настъпване на тежки увреди на бременната и плода най-добре е лечението да се проведе в акушерско отделение под ръководство на лекар-специалист (акушер-гинеколог).
Прогнозата на заболяването е добра. В единични случаи настъпват усложнения.
Поликистоза на яйчниците
Определение
Основен патогенезен фактор на яйчниковата поликистоза е увеличената продукция на мъжки полови хормони (андрогени), които нормално са в минимални количества.
Най-често увеличението им се дължи на повишената продукция на яйчникови хормони, но те могат да се произвеждат и от надбъбречната жлеза. Настъпват нарушения в нормалната хормонална продукция на хипоталамуса и хипофизната жлеза. Високото ниво на мъжки полови хормони пречи на нормалното зреене на яйчниковите фоликули, вследствие на което те не узряват и не отделят зряли яйцеклетки.
Крайният ефект е настъпване на стерилитет. Яйчниците се уголемяват, образуват се множество кистозно разширени фоликули в тях, а в по-късен стадий се установяват и склеротични изменения.
Клинична картина
Болните жени се оплакват от нарушения в менструалния цикъл. Той е удължен или количеството на кръвотечението е малко. Налице е стерилитет. Повишеното количество на андрогени води до увеличаване на окосмяването. Около 30% от болните с яйчникова поликистоза затлъстяват. Болните са раздразнителни, емоционално лабилни, оплакват се от главоболие и нарушен сън.
Лечението е оперативно и медикаментозно. При неуспех от единия начин на лечение се прибягва до другия. И двата вида лечение имат еднаква ефективност. За по-младите жени обикновено се предпочита оперативно лечение. Медикаментозното лечение цели регулиране на менструацията и стимулиране на овулацията, т.е. отделяне на годна за оплождане яйцеклеткаПредракови и ракови заболявания на влагалището
ПРЕКАНЦЕРОЗА НА ВЛАГАЛИЩЕТО
Преканцерозите на влагалището най-често се откриват чрез макроскопски оглед със спекулум, а диагнозата се поставя чрез колоскопия, цитологично изследване и прицелна биопсия.
По съвременната номенклатура те се означават като VAIN (вагинална интраепителна неоплазия). Различават се три степени: VAIN – I степен се характеризира с лекостепенна дисплазия на влагалищният епител; VAIN - II степен – средна степен на дисплазия; VAIN- III степен – тежка дисплазия или carcinoma in situ на влагалището. Обикновено, за да се развие VAIN е необходимо да има участък във влагалището, който предварително да се е инфектирал с HPV (Човешки папилома вирус), притежаващ висока онкогенност.
ЛЕЧЕНИЕ: Състои се в разрушението на VAIN – лезиите чрез изрязване, диатермо коагулация или с CO2 – лазерна вапоризация.
РАК НА ВЛАГАЛИЩЕТО
Този вид рак се среща много рядко - 1,5% от всички гинекологични ракове, но е характерен за всички възрасти. Смята се че онкогенните вируси HPV и HSV -2 (херпес симплекс вирус) имат участие.
Клиничната картина се манифестира със засилен флуор и контактни кръвотечения.
Диагнозата се поставя чрез колоскопия и прицелна биопсия.
Ракът се характеризира с четири клинични стади в зависимост от степента на ангажираност на влагалището и другите коремни органи.
Лечението в I ст. е премахване на женските полови органи, а при II и III ст. - лъчелечение. При IV ст. е само палиативно.
Рак на маточното тяло (рак на ендометиума)
Смята се, че ракът на ендометриума се дължи на стареенето, промяната в храненето с употреба на повече животински мазнини, както и на повишеното използване на естрогенни препарати. У нас за тази година са регистрирани около 1200 случаи на ендометриозен рак.
Рискови фактори:
1) Географско разпределение - във високо развитите индустриални страни.
2) Наследственост - в 18 - 28 % от случаите.
3) Наднормена телесна маса - от 13 до 23 кг има 3 пъти по-висок риск, а при 50 кг - 9 пъти.
4) Стерилитет, дължащ се на смущения в овулацията.
5) Поликистозен яйчник.
6) Хормоно продуциращи тумори на яйчниците.
7) Менструални смущения.
8) Диабет и хипертония.
Клинична картина:
Основен симптом е кървене от гениталите, дължащо се на разпадането на трошливите ракови тъкани. Болката се явява късно и понякога има характер на родилни контракции. По-късно се появява и флуор със зловонна миризма от разпад на тумора.
Матката при гинекологичен преглед е с нормални размери и правилна форма. При нарастване на тумора може да стане сферична.
Диагнозата се поставя след сепарирано абразио, аспирационен кюретаж, хистероскопия, ултразвук, компютърна томография, рентгенография на бял дроб, урография и цитископия.
Лечение:
Хирургично лечение с премахване ма женските полови органи със или без премахване на влагалището.
Лъчелечението може да е предварително, при което се увеличава преживяемостта. Оперативната интервенция се предприема 3 седмици след това. Следоперативното лъчелечение се предриема само при ниско диференциран рак и при разпространението му извън маточното тяло.
Хормонално лечение - Прилага се Медроксипрогестеронацетат в доза 500 мг два пъти седмично или Provera в доза 200 мг на ден.
Химеотерапия - по-добре се повлияват нискодиференцираните тумори.
Преживяемоста за 5 години е 90 % при висикодиференцираните тумори, а 10 % - при по-напреднали стадии.
Сифилис като сексуално-трансмисивно заболяване
Сифилисът води до стерилитет, вътреутробно увреждане на плода или на новороденото.
Причинява се от Triponela pallidum. Инкубационният период е от 10 до 90 дни. След него се появяват овални плитки язви с диаметър от 5 до 20 мм, с гладки очертани ръбове и розово дъно. В началото те са твърди и неболезнени, едва по-късно може да се появи болезненост при бакериалното им инфектиране. По-често тези язви се локализират по вулвата (големи и малки срамни устни, клитор) и входа на влагалището, а по-рядко по влагалищните стени и маточната шийка. Друг водещ симптом е увеличаването на ингвиналните лимфни възли, които са подвижни и неболезнени.
Диагнозата на този етап се поставя чрез микроскопско изследване на ексудата от дъното на язвата при което се визуализира микроорганизма.
До три седмици след появата на язвата се позитивират и серологочните реакции – Wasserman, рекация на Nelsom-Meyer и др.
След шест седмици се появават луетичните кондиломи. Те се различават от острите по това, че имат широка основа, розовочервен цвят, мека консистенция и мацерирана повърхност. Разполага се по външните гениталии и перианално. Тези кондиломи са много богати на микроорганизми и следователно са силно заразни.
Диагнозата се поставя чрез микроскопско доказване на Triponela pallidum от ексудат на кондилом или чрез позитивните серологични реакции.
Лечението е с пеницилин, а при алегия и непоносимост към него алтернативни антибиотици са тетрациклините и еритромицинът.
Рутинното изследване при всички бременни жени на реакция на Wasserman профилактира интраутеринното заразяване и увреждане на плода.
СПИН като сексуално-трансмисивно заболяване
Причинява се от инфекция с HIV 1 и HIV 2 (Human Immunodeficiancy Virus). HIV 1 е по-вирулентен и с по-къс инкубационен период от HIV 2.
При заразяването вирусът в началото не се копира в хиляди копия, докато засегнатата клетка не умре. После, чрез специален ензим, генетичната му информация се копира и остава интегрирана в генома на гостоприемната клетка. Така всеки път, когато се дели засегнатата клетка, тя дава началото на клетки с интегрирана вирусна РНК в генома им. Този процес може да продължава с години, докато внезапно, поради още неизяснени причини, генетичният материал на вируса се активира, напада и унищожава имунните клетки.
Клинична картина - Заболяването протича в четири стадия.
Първична инфекция: Образуват се антитела след две до осем седмици след заразяването. Организмът става серопозитивен. В този период няма никакви клинични симптоми.
Асимптомно вирусоносителство: Може да продължи до пет години. Установява се само понижаване на Т4-лимфоцити.
СПИН-свързан комплекс: Продължава две и повече години. Характеризира се с увеличаване на лимфните възли повече от три месеца в различни участъци на тялото. Придружаващи симптоми са нощно изпотяване, фибрилитет, диария, загуба на телесна маса.
Разгърнат СПИН: Изразява се с чести опортюнистични инфекции (пневмонии, криптококов менингит, туберкулоза, кандидомикозвн сепсис и др.).
Бременността влошава симптомите на СПИН. Често се среща забавяне на интраутерийното развитие на плода и вродени малоформации на главата или на крайниците. Трансплацентарно се заразяват от 25 до 50 % от децата на серопозитивни майки. Заразените деца по този начин живеят средно две години и умират от опортюнистични инфекции. Чрез лактация шансът за заразяване на детето е 3 %. При серопозитивни родилки се предпочита вагиналното раждане, защото досегът със заразената кръв е по-малко от колкото при цезаровото сечение, и така се намалява възможността за зараза.
Стерилитет (Безплодие)
Безплодието при съпрузите винаги представлява сложен и труден за разрешение проблем. У нас честотата на брачното безплодие възлиза на 10-14% от брачните двойки, като причините са почти по равно поделени между мъжете и жените. Все пак при около 15% от безплодните бракове причините за това остават неизяснени.
Безплодие означава невъзможност да се осъществи оплождане. Приема се, че ако не настъпи бременност след 12 месеца редовен полов живот без използуване на контрацептивни средства и методи, то съпружеската двойка трябва да се счита за потенциално безплодна и е необходимо да се консултира с лекар-специалист. Тъй като проблемът за безплодието засяга и двамата съпрузи, то наложително е те да се изследват едновременно. Минимумът от изследвания трябва да включва анализ на спермата у мъжа и определяне на овулацията и проходимостта на маточните тръби у жената.
Лечението на безплодието е комплексно и в него вземат участие специалисти - гинеколози, ендокринолози, уролози и други. Когато безплодието е нелечимо последната възможност е да се осинови дете.
Много надежди създава разработеният със съвместните усилия на гинеколози, ембриолози и биолози съвременен метод за оплождане "ин витро" и пренасяне на оплодената яйцеклетка в матката на жената (методът е известен като "бебе в епруветка").
У нас съществува мрежа от кабинети, които се занимават с профилактика, изследване и лечение на безплодието. За съжаление тяхната досегашна дейност е насочена към профилактика и лечение предимно на женското безплодие, без да се отчита сравнително високият процент на мъжкото безплодие. Слабата полова просвета и относителното нарастване на абортите по желание са допълнителна причина за увеличаване на броя на стерилните брачни двойки и за на растване на желаещите съпружески безплодни двойки за осиновяване на дете.
Безплодие в резултат на нарушение в овулацията
Целесъобразно е нарушенията в овулацията да се разделят на следните болестни форми:
1. Първична аменорея - липса на менструация след окончателното полово съзряване;
2. Вторична аменорея - липса на менструация за период по-продължителен от три месеца, при условие, че жената е имала преди това една или повече спонтанни менструации;
3. Олигоменорея - рядко настъпваща менструация;
4. Ановулаторни цикли - менструални цикли от 3 до 6 седмици с отсъствие на овулация;
5. Недостатъчност в развитието на яйчниковия фоликул или на жълтото тяло жената остава безплодна, независимо от това, че по външни признаци овулация има. Винаги при наличие на аменорея първо трябва да се изключи недоразвитие или липса на матката.
Жените с първична аменорея следва да се разглеждат отделно от жените с други нарушения в овулацията, тъй като причините за тези нарушения в повечето случаи изискват известен обем изследвания за изясняване на диагнозата. В преобладаващата част от случаите първичната аменорея се дължи или на липса на полови жлези, или на нарушената дейност на хипоталамуса хипофизната жлеза.
Олигоменореята и вторичната аменорея могат да се дължат на психогенни, хормонални, възпалителни и други причини. Психогенно обусловените аменорея и олигоменорея са свързани със стресови ситуации, които водят до нарушения в цикличността на менструацията и овулацията. След преминаване на тези стресови ситуации менструалният цикъл възстановява предишнят си ритъм и се нормализира.
Хормонално-обусловената вторична аменорея и олигоаменорея се дължат на нарушения във функцията на хипоталамуса и (или хипофизата) ненормално повишена или понижена функция на щитовидната жлеза или на надбъбречните жлези. До нередовна или липсваща менструация могат да доведат и сраствания в маточната кухина след аборт или след възпалителен процес на маточната лигавица (тежка инфекция след аборт, след раждане или след прекратена туберкулоза). Честа причина за аменорея и олигоаменорея са затлъстяване, професионални вредности, алкохолизъм и други интоксации.
Ановулаторните цикли са два типа липса на овулация в резултат на трайно повишение на естрогените в женския организъм.
Лечението на жените с нарушение на овулацията се провежда от специалист по женския стерилитет, съвместно с ендокринолози, акушер-гинеколози и други специалисти след извършване на необходимите изследвания и изясняване на конкретните причини за стерилитет.
Безплодие поради заболявания на маточните тръби
Повечето от заболяванията на маточните тръби възникват в резултат на възпалителен процес в тях. Нормалните физиологични процеси в маточните тръби осигуряват транспорт на яйцеклетката и сперматозоидите, тяхното хранене, оплождането и транспорта на оплодената яйцеклетка до маточната кухина.
Възпалителните заболявания на маточните тръби често протичат без видима симптоматика и могат да нарушат тяхната функция по различни пътища. Най-често възпалителният процес предизвиква стеснения и сраствания на маточните тръби, което пречи на транспорта на яйцеклетката или го прави невъзможен.
Промените на социалните взаимоотношения и ниската лична полова култура водят до увеличаване на заболеваемостта от гонорея (трипер). Повечето щамове-гонококи са мутирали и вече са с по-висока резистентност (не са чувствителни) към голямата част от широко прилаганите антибиотици. Много жени са носители на гонококи без болестни признаци за заболяване. Гонококовата инфекция има склонност към развитие по възходящ път и предизвиква възпаление на лигавицата на маточните тръби с последващо развитие на сраствания, които водят до непроходимост на маточние тръби и до стерилитет.
Относителният дял на случаите, при които възниква безплодие в резултат на извършен медицински аборт достига до 5%. Колкото по-рано се прекъсне бременността, толкова по-малка е вероятността да настъпи подобна последица.
Туберкулозата на половата система е винаги вторична. Инфекцията се пренася по кръвен път от туберкулозно заболяване на други органи и системи (обикновено от белите дробове) и засяга и маточните тръби, като предизвиква обширни страствания. Ранното откриване и лечение на туберкулозния процес са от решаващо значение за успешно предотвратяване на евентуално безплодие.
Употребата на вътрематочни средства с контрацептивна цел макар и рядко може да причини вътрематочна инфекция, която да достигне до маточните тръби с последваща непроходимост. Поради това вътрематочните контрацептивни средства не се препоръчват при жени, които не са раждали, както и за семейства, желаещи още деца. В такива случаи е целесъобразно да се обсъди употребата на други противозачатъчни средства.
Въвеждането на вътрематочни контрацептивни средства при наличие на възпалителни заболявания на влагалището трябва да се избягва, а при наличие едновременно на възпаление и вътрематочно противозачатъчно средство изваждането на последното винаги да става под антибиотична защита.
Маточни и влагалищни причини за безплодие
От тези причини от страна на матката по-важни са ендометриозата, травматичните поражения на маточната лигавица, маточните тумори и някои вродени маточни аномалии. Ендометриоза се установява почти в 15% от случаите с вторично безплодие. Тя може да доведе до образуване на ръбцова тъкан и сраствания, възпрепятстващи придвижването на сперматозоидите в маточните тръби.
От маточните тумори най-голямо значение имат миомите. Макар че болните с маточни миоми са способни да забременеят, нерядко миомите представляват единствената причина за стерилитет. Често след отстраняване на такива миоми при оптимално съхраняване на матката настъпва забременяване. Травмичните увреди на маточната лигавица настъпват при извършване на аборт или след усложнено раждане. Те водят до сраствания в маточната кухина и липса на менструация.
Причина за безплодие могат да бъдат и болестни състояния на маточната шийка и промяна на качествата на цервикалната слуз, които възпрепятстват придвижването на сперматозоидите към маточната кухина.
Промени във влагалището от различно естество също могат да бъдат причини за стерилитет у жената. Най-честа причина са възпалителните заболявания на влагалището (колпити). Влагалищната гонорея променя качеството на влагалищния секрет, като понижава Рh и изменя ензимния му състав. Това намалява подвижността на сперматозоидите и затруднява тяхното предвижване. Влагалищната трихомоноза нерядко прави осъществяването на полов акт невъзможно.
Лечението е насочено към отстраняване на конкретните причини за безплодие при всеки отделен случай.
Роля на имунологичните фактори за поява на безплодие
Имунологичните фактори могат да въздействуват върху всеки един от етапите на репродуктивния процес, тъй като половите клетки, оплодената яйцеклетка, също като хормоните, тъканите и секретите, са способни да предизвикат имунна реакция. Клетки и белтъци от мъжки генетичен произход могат да предизвикат имунна реакция у жената и обратно. Освен това, както у жената така и у мъжа може да се наблюдава автоимунизация против компоненти на собствената полова система.
Човешката сперма съдържа над 30 антигена, способни да предизвикат значително образуване на антитела. Тъй като антигените имат определено отношение към стерилитета, то основните усилия се насочват към откриване на онези специфични за отделния сперматозоид антигени, за които се установява участие в механизмите на имунологичното безплодие. Тези антигени са в основата на имунния отговор от страна на женската полова система след въвеждане на сперма във влагалището на жената по време на полов акт. Половите органи на жената и в частност матката съдържат голямо количество имунокомпетентни (участвуващи в осъществяването на имунния отговор) клетки. Тези клетки фагоцитират сперматозоидите и обработват техните антигени с цел разпознаване и включване на механизмите за имунна защита. Възпалителните заболявания на влагалището могат да повишат имунния отговор. Съществуват и данни, че сперматозоидните антигени понякога могат да предизвикат системни и локални реакции на свръхчувствителност (алергии).
Автоимунизацията на мъжете по отношение на антигените на собствените тестиси и сперма също е една от възможните причини за стерилитет. При нормални условия семенните каналчета са в определена степен имунологично изолирани от останалите органи и системи поради наличие на хемато-тестикуларна бариера. При увреждане на тестиса по време на хирургична намеса, при случайна травма, възпалително заболявание на тестиса, простатата и семенните мехурчета или при непроходимост на половите пътища се нарушава целостта на хемато-тестикуларната бариера и имунната система реагира срещу антигените на тестисите като към чужди (т. нар. автоимунен отговор).
Подобен механизъм за изработване на органоспецифични автоантитела съществува и по отношение на яйчниците у жената. Така при повечето автоимунни заболявания на надбъбречните жлези, на щитовидната и на паращитовидните жлези, на кръвта и на стомаха могат да се очакват поражения в яйчниците от автоимунно естество, придружени от липса на менструация (аменорея).
Патологични промени на спермата
Спермата се образува в извитите семенни каналчета, заемащи почти 95% от обема на тестиса. Вътрешният слой на каналчетата се състои от два типа клетки - герминативни клетки и клетки на Сертоли. Герминативните клетки участват активно в сперматогенезата (образуването на сперматозоиди). Клетките на Сертоли участват в синтеза на енергия и на хормонално активни вещества.
Съществуват и трети тип клетки (сперматогонии),от които се образуват зрялите сперматозоиди. Морфологично зрелият сперматозоид представлява структура с главичка, шийка и опашка. По-голямата част от главичката се заема от ядро, съдържащо плътно кондензиран наследствен материал. В предната част на главичката на сперматозоида има специално образувание - акромоза, което съдържа ензими, способствуващи проникването на сперматозоида в яйцеклетката и осъществяването на оплождането. Движенито на сперматозоида се осъществява от камшичестата опашка, като необходимата за това движение енергия вероятно се генерира от митохондриите в шийката на сперматозоида. Незрелите сперматозоиди се предвижват по семенните каналчета с помощта на клетките на Сертоли и се складират в придатъка на тестиса (епидидим). Там те придобиват способност за самостоятелно придвижване и при смесването им със секрет от семенните мехурчета и простатата се образува крайният състав на семенната течност (еякулат).
При подозрение, че безплодието се дъл жи на промени в семенната течност е необходимо да се вземат проби от индивида, чието изследване трябва да даде отговор на следните въпроси:
1. Има ли в пробата сперматозоиди и дали са в достатъчна концентрация и количество;
2. Живи ли са сперматозодите и движат ли се нормално;
3. Нормална ли е структурата на сперматозоидите и има ли промени в семенната течност. Пробите се вземат след най-малко двудневно въздържание, след мастурбация, в пластмасов или стъклен съд. При съмнение за патологични промени на спермата е необходимо изследване на поне три проби. Заключение за пълна неспособност за оплождане може да се направи само при пълна липса или при пълна неподвижност на сперматозоидите от пробите. Върху оплодителните способности влияят и други качества на семенната течност, като съдържание на белтъци, аминокиселини, въглехидрати и други съставки, зависещи от нормалната функция на семенните мехурчета и простатата.
Различните патологични промени на спермата могат да се класифицират според това дали се поддават на лечение, на корекция или са необратими.
Безплодието е проблем на съпружеската двойка и за да не се създава конфликтна ситуация в семейството е необходимо да се снеме напрежението (упреците за вина са неуместни), тревогата и сексуалните затруднения от психологично естество. Също така е важно да се изяснят честотата и периодът от време, когато се осъществяват половите сношения и съвпада ли той с овулацията у жената.
Макар че за повечето мъже с патологични промени на спермата няма специално лечение, все пак съществуват случаи, които могат да се лекуват с последващо подобрение на качествените характеристики на спермата и оплодителната способност на мъжа. Сред такива подлежащи на корекция случаи са мъже с варикоцеле, непроходимост на семенните пътища, възпалителни заболявания на половата система и някои хормонални нарушения. Варикоцелето (разширени кръвоносни съдове на тестиса) може да бъде причина за безплодие при около 30 - 35% от всички случаи на стерилитет у мъжа. Гонорея, туберкулоза или други възпалителни заболявания на долния отдел на пикочо-отделителната система могат да бъдат конкретна причина за развитие на обтурационна азоспермия.
Трудно обясними случаи на безплодие
В случаите, когато в продължение на 1-2 години не настъпва бременност и при нито един от партньорите не се откриват патологични промени, се приема, че безплодието е трудно обяснимо, като през този период съпружеската двойка осъществява редовни полови сношения, достатъчно чести и особено по време на овулация с цел да настъпи бременност.
Трудно обяснимо безплодие се открива при около 4% от всички случаи на стерилитет. Възможни причини за поява на трудно обяснимо безплодие могат да бъдат анатомични отклонения от нормалното положение на матката, патологично развитие на яйцеклетката, наличие на антитела у жената срещу сперматозоидите на мъжа, наличие на автоанти тела срещу собствената яйцеклетка, инфекциозни процеси (инфекция с Т-микоплазма).
Понастоящем е изработена схема за лечение на трудно обясними случаи на безплодие, след приложението на което се достига до 65% вероятност за забременяване за двугодишен период. Първоначално безплодните двойки се наблюдават и изследват в продължение на два месеца като се търсят конкретни причини. В следващите шест месеца се провеждат три лечебни курса с медикаменти (етиниестрадиол, кломифенцитрат, бромкриптин), а в следващите два месеца (при съмнение за отрицателно влияние на цервикалната слуз върху подвижността на сперматозоидите) се извършва вътрематочна инсеминация (въвеждане на сперматозоиди в маточната кухина) по време на овулация. От лекуваните по този начин стерилни двойки почти половината от тях забременяват за период от около две години след началото на лечението
Фертилизация (оплождане)
При половият акт спермата се излива предимно в задния влагалищен свод. Моторната активност на матката при полово сношение е особено силно изразена през времето на оргазма, когато се забелязва съкращение на целия полов апарат. В резултат на тези съкращения се отделя секрет от цервикалните жлези и става навлизането на сперматозоидите в матката, а от там в тръбите, където те живеят приблизително 2 дни (установено е обаче, че оплождане може да стане и без оргазъм). Смята се, че концепционният оптимум е по времато на овулацията: 14 - 16-ят ден, а концепционният минимум: преди, по време на и след менструацията. По изключение освен правилен овулационен цикъл има и патациклични овулации, поради които оплождането е възможно по всяко време.
Овулация настъпва когато граафовият фоликул, достигнал размери 10-12 см., се пукне и се отдели яйцеклетка, която попада в коремната кухина. Яйцеклетката не притежава способност да се придвижва сама. За да попадне в маточните тръби тя бива заловена от техните фимбри. Яйцеклетката може да биде оплодена в срок от 8-12 часа. Перисталтичните движения на тръбите осигуряват контакта на яйцеклетката и сперматозоида и помагат за оплождането (от значение е и психичното състояние на жената - стрес от неврогенен произход може да доведе до спазъм и да затрудни придвижването в маточните тръби). Оплождането се извършва от един от милионите сперматозоиди, отделени при еякулация. Останалите достигнали до яйцеклетклетката, улесняват по ензимен път пенетрацията на оплождащия сперматозоид. По повърхноста на яйцеклетката, срещу главичката на сперматозоида се образува издутина – възприемащо хълмче - през която сперматозоида навлиза. Обвивките на яйцеклетката: corona radiate и zona pellucid, представляват последното препятствие, което най-жизнеспособният сперматозоид трябва да преодолее. Това става благодарение на хиалунидазата, която разтваря хиалуроновата киселина, съдържаща се в клетките на обивките. След като навлезе в протоплазмата на зрялата яицеклетка, полуядрото на сперматозоида ( Ѕ от броя на хромозомите) се слива с полуядрото на яйцеклетката – образува се зигота. След внедряването на сперматозоида в яйцеклетката около нея се образува особена обвивка, която пречи на другите сперматозоиди да проникват в нея. С това процесът на олождане е завършен.
От времето на овулацията до попадането на яйцеклетката в маточната кухина преминават 6-8 дни, а имплантацията в маточната кухина става след около два дни.
