Белодробни болести

Астма (Бронхиална астма)
Бронхиалната астма е широко разпространено заболяване. Около 2-3% от населението в повечето страни на Европа боледува от бронхиална астма.
Болестта протича с пристъпен задух. Пристъпите се дължат на бронхиален спазъм, увеличен секрет и оток на бронхиалната лигавица. В началото се появява предасматично състояние, без типични пристъпи на задух. В следващия стадий настъпват характерните астматичи пристъпи, но те са редки и в междупристъпния период болните се чувстват добре. По-късно постепенно честотата и тежестта на пристъпите се увеличават и се увреждат други органи и системи.

Определение: Бронхиалната астма е алергично заболяване и се предизвиква от въздействие на различни алергени върху бронхиалната лигавица. Тези алергени произхождат от външната среда (екзоалергени) или от организма (ендоалергии). Екзоалергените са от битов, растителен, животински и промишлен произход (напр. прах, цветен прашец, косми, пърхот, пера, перушина, ягоди, яйца, зеленчуци, месо, риба и други). Някои лекарства действуват като екзоалергени. Алергичната реакция в организма се изявява в бронхиален спазъм, набъбване и оток на бронхиалната лигавица, усилена секреция на лигавицата и пристъпен задух. Някои болни са чувствителни само към един алерген, а други - към няколко алергена (полиалергия). При някои болни се установява наследствена или фамилна обремененост. Нерядко бронхиалната астма се предшествува от астматичен бронхит, с лека пристъпна кашлица и слаб задух. Честотата на астматичните пристъпи е най-висока през пролетта.

Клинична картина: Най-характерен признак на бронхиалната астма е асматичният пристъп с настъпване на силен задух. Понякога като предвестник на пристъпа се появява кихавица, суха кашлица или неспокойствие. Астматичният пристъп настъпва най-често нощем. Болните се събуждат с чувство на тежест в гърдите и липса на достатъчно въздух. Те са неспокойни и изплашени. Дишането е забавено, вдишването е кратко и повърхностно, а издишването е удължено и свирещо. Астматичният пристъп протича с различна тежест и продължителност. Нерядко пристъпът е продължителен и тогава настъпва т. нар. астматичен статус. След преминаване на пристъпа последва период на пълно или частично нормализиране на дишането, като задухът и кашлицата изчезват, като повечето болни отделят по няколко жилави белезникави храчки. Продължителното протичане на бронхиалната астма с чести пристъпи води до развитие на усложнения (хронична обструктивна бронхо-белодробна болест с хроничен бронхит и белодробен емфизем, белодробно сърце, дихателна и сърдечна недостатъчност).

Лечението на бронхиалната астма се състои в отсраняване на причинния алерген (или групи алергени). Астматичният пристъп се лекува със спазмолитици, инхалации, отхрачващи медикаменти, противо алергични средства, кортикостероиди. Болните с астматичен статус и усложнения се лекуват в болнични и климато-санаториални заведения. Климатолечението оказва благоприятно въздействие. В спокоен междупристъпен период се пристъпва към отсраняване на инфекциозни огнища с алергично въздействие (тонзилектомия, екстракция на грануломни зъби, лечение на отит, синуит и други). Болните от бронхиална астма подлежат на диспансерно амбулаторно наблюдение и контрол.
Прогнозата на бронхиалната астма е сериозна. Навременното и продължително лекарствено и климато-лечение подобрява прогнозата. Настъпилите усложнения правят прогнозата неблагоприятна.
Профилактиката се състои в предпазване или ранно отстраняване на алергенни фактори от екзогенен и ендогенен произход, ранно лечение на предразполагащи и предизвикващи състояния и заболявания.
Белодробен абсцес
Определение: Белодробният абсцес представлява остро нагнояване с разпад на белодробната тъкан и образуване на кухина, около която постепенно се образува капсула. Заболяването се среща по-често у мъже. Обикновенос се касае за единичен остър абсцес, но понякога едновременно се образуват по няколко абсцеса.

Клинична картина: Болестта започва остро като пневмония. Телесната температура бързо се покачва до и над 40 градуса С, с втрисания и болка в гръдния кош, задух и силна кашлица. При пробив на абсцеса се отделят обилни жълто-кафяви кръвенисти храчки и настъпва подобрение. При неефективно лечение абсцесът става хроничен, с постоянно отделяне на храчки. Хроничният абсцес протича с периоди на изостряния и усложнения, като нерядко той се развива на базата на остатъчна каверна от туберкулозен произход или бронхиектазна болест.

Лечение: Острият белодробен абсцес изисква активно болнично лечение. Прилагат се широкоспектърни антибактериални средства (антибиотици и химиотерапевтици), отхрачващи, бронхолитици, кислород, по показание - пункция. Единичният хроничен белодробен абсцес подлежи на оперативно лечение (пулмектомия, лобектомия).

Прогнозата на острия белодробен абсцес при ранно и активно лечение е добра. Прогнозата на хроничния белодробен абсцес и при настъпили усложнения (мозъчен абсцес, чернодробен абсцес, бъбречен абсцес, амилоидоза на вътрешни органи, пневмосклероза, дихателна и сърдечна недостатъчност и други) е неблагоприятна.
Профилактиката се състои в отбягване на контакт с инфекциозно болни, ранно и ефективно лечение на инфекциите на дихателната система, отстраняване на вредни и предразполагащи фактори. Белодробен емфизем
Определение: Белодробният емфизем е необратимо хронично заболяване на белите дробове. То се характеризира с разширяване на нормалните размери на белодробните алвеоли, които намаляват по брой.
Междуалвеолните стени се разрушават, а общият обем на белите дробове се увеличава. Заболеваемостта от белодробен емфизем нараства във връзка с нездравословния начин на живот в големите градове. Засягат се по-често мъже в по-късна възраст. Важен фактор за възникване на болестта е тютюнопушенето. От голямо значение са и честите инфекции на дихателните пътища, повтарящи се пневмонии, замърсен въздух, вдишване на токсични газове.
Белодробният емфизем се среща в няколко болестни форми, най-важни от които са генерализираната (разпространена) форма, засягаща двата бели дроба, и ограничена форма. С най-голямо значение е генерализираната форма, докато ограничената форма се среща по-рядко. Начално оплакване на болните е задухът, в ранния период на болестта при усилие, а впоследствие и при покой.

Клинична картина: В хода на заболяването постепенно се появява кашлица, която се усилва и става влажна, с отделяне на слузно-гнойни храчки. Вдишването е кратко и повърхностно, а издишването удължено и придружено от свиркащи хрипове. Гръдният кош е разширен главно в преднозаден диаметър.
Поради кислороден недоимък се появява бледа цианоза по видимите лигавици на устата. В по-напреднал стадий на белодробен емфизем настъпва прогресираща дихателна и сърдечна недостатъчност. Често усложнение на болестта е пневмонията и плеврофиброзата.
Не е доказана наследствената обремененост у болните. Твърде често заболяването е съчетано с наличие на язва на стомаха или дуоденума.

Лечението е консервтивно. Прилагат се бронхолитични, отхрачващи, лекарства, а при усложнения - антибиотици, химиотерапевтици, антимикотици и други препарати. Евентуално настъпили усложнения налагат болнично лечение. Неусложненият белодробен емфизем се третира с климатолечение. Необходимо е отстраняване на предизвикващи и предразполагащи фактори.
Профилактиката на белодробния емфизем се състои в избягване на вредните фактори на околната среда, особено тютюнопушене и вдишване на замърсен въздух и токсични газове.

Прогнозата е сериозна. Настъпили усложнения (вирусна и бактериална белодробна инфекция, дихателна и сърдечна недостатъчност и други) влошават прогнозата и я правят крайно неблагоприятна.
Белодробен ехинокок
Определение: Ехинококовата тения паратизира в тънките черва на кучета, вълци, чакали, по-рядко котки. Възрастната тения е дълга няколко милиметра, има главичка и тяло, съставено от 4-5 членчета. В последното членче на женската тения се съдържат до 800 яйца. С изпражненията на животните яйцата на тенията попадат в околната среда и чрез замърсени хранителни продукти и питейна вода достигат храносмилателния тракт на човека. Тук ембрионите пробиват стената на червата, проникват в кръвта и чрез нея - в черния дроб и белите дробове. В белия дроб ембрионите (яйцата) се задържат и образуват кисти. Всяка киста има капсула със зародишен слой, от който чрез "пъпкуване" се образуват нови кистички. Така цялата ехинококова киста с времето се запълва с кистички, разположени всред течността на "майката" - киста.

Клинична картина: Белодробната ехинококова киста може да пребивава безсимптомно дълго време. Само понякога се наблюдава уртикариалноалергичен кожен обрив по тялото. При нагнояване на кистата общото състояние се влошава, телесната температура се покачва до 39-40 градуса С и болестната картина наподобява остър белодробен абсцес. При разпадане (скъсване, руптура) на кистата нейното съдържание се изхрачва, премесено с малко кръв.

Лечението на белодробната ехинококова киста е оперативно. Извършва се тотално отстраняване на кистата заедно със съседната фиброзирана белодробна тъкан.

Прогнозата на неусложнената белодробна ехинококова киста е добра. Прогнозата на усложнената и нагноилата киста е сериозна при късно предприета хирургическа намеса.
Профилактиката се състои в отстраняване на огнища, от които яйцата на тенията се разпространяват и достигат човека, поддържане на висока лична и битова хигиена, обилно измиване на хранителните продукти, прецизен ветеринарен контрол върху продукти, подлежащи на консумация.
Белодробен оток
Определение: Отокът на белия дроб представлява много тежко болестно състояние, което изисква спешно лечение. За кратко време в белодробните алвеоли и бронхиолите се появява голямо количество течност, която силно затруднява дихателната функция.
Главните причини за поява и развитие на белодробен оток са:
1. Вдишване на различни химически вещества - газове (азотни окиси, хлор, амоняк и други);
2. Отравяния с лекарства и други вещества (барбитурати и други);
3. Остра пневмония и остра лявокамерна сърдечна недостатъчност и други.

Клинична картина: В началото болните изпитват задух, който бързо се усилва. Дишането става неравномерно, появяват се обилно кръвенисти пенести храчки. Ако не се вземат бързи мерки за преодоляване на отока, настъпва задушаване и смърт.
Болестното състояние изисква незабавно настаняване в интензивно отделение и приложение на кислород, диуретици и отхрачващи средства, кардиотоници, кортикостероиди, по показание - антибиотици и химиотерапевтици. При наличие на хипертонична криза се прилагат мускулно или венозно високоактивни антихипертонични медикаменти. След овлядяване на белодробния оток трябва да се изяснят основните заболявания, които го причиняват и съответно да се лекуват адекватно и ефективно.

Прогнозата на белодробния оток е сериозна. При заболяване и недостатъчно активно лечение прогнозата е неблагоприятна - настъпва смърт от задушаване.
Белодробна туберкулоза
Определение: Белодробната туберкулоза е едно от най-древните и разпространени заболявания на белите дробове. Тя е инфекциозна болест и се причинява от туберкулозни бактерии. По данни на Световната здравна организация от активна белодробна туберкулоза боледуват 45-55 милиона души, годишно заболяват до 3 милиона души, а умират от болестта и нейните усложнения около 2 милиона души годишно. Особено висока е смъртността от белодробна туберкулоза в развиващите се страни в Азия, Африка и Латинска Америка. Туберкулозата е заболяване не само на белите дробове, но и на редица други органи и системи Така тя може да засяга и мозъчната обвивка (менингит), централната нервна система,има туберкулоза на червата и на перитонеума, лимфно-жлезна туберкулоза, костно-ставна туберулоза, уро-генитална туберкулоза, кожна туберкулоза.

Клинична картина: Ранната туберкулозна интоксикация се наблюдавa в детска и младата възраст. Тя протича с общо неразположение, отпадналост и отслабване на тегло, загуба на апетита, покачване на телесната температура до 37.5-38 градуса С. Налице са оплаквания от главоболие, нощно изпотяване. При навременно лечение настъпва подобрение и оздравяване.
Обикновено белодробната туберкулоза е вторична. Първичното туберкулозно огнище се намира в други съседни или по-далечни органи и системи, а туберкулозната инфекция прониква в белите дробове по съседство по кръвен или лимфен път. В белите дробове се развива инфилтрат, който при навременно лечение претърпява обратно развитие с образуване на фиброзна тъкан. В много случаи обаче, особено при понижен имунитет и недоимъчно хранене, настъпва разпад на инфилтрата и образуване на кухина (каверна), в която се натрупва секрет и некротична (умъртвена) белодробна тъкан.

Болестната картина на белодробната туберкулоза се характеризира с повишение на телесната температура - до и над 38 градуса С, задух, кашлица и отделяне на жълтеникави и кръвенисти храчки. Често в храчките се установяват туберкулозни бактерии. Постепенно болните отслабват и се оплакват от обилни нощни изпотявания. Нерядко настъпват необилни кръвохрачения.

Лечението се провежда в противотуберкулозно заведение (болница, диспансер). Прилагат се противотуберкулозни медикаменти и витамини, отхрачващи и бронхолитични средства, кортикостероиди, кислород, калциеви препарати и други лекарства. Назначава се усилен хранителен режим. Лечението е продължително, до настъпване на трайно подобрение. След това се провежда задължително диспансерно-амбулаторно лечение. Болните подлежат на системен контрол за бацилоносителство.

Прогнозата при ранно лечение е добра. При закъсняло лечение, при наличие на каверни тя се влошава. При настъпили усложнения (абсцес, пневмоторакс, фистулизация,емпием и други) тя става неблагоприятна.
се състои в ефективно лечение на извънбелодробните форми на туберкулозата. Активно-болните и бацилоносителите подлежат на задължително лечение и внимателна изолация. Контактът с болните от белодробна туберкулоза и с бацилоносители трябва да се избягва.
Белодробна фиброза
Определение: Белодробната фиброза представляваболестно състояние, при което в белите дробове се разраства съединителната (фиброзна) тъкан и дихателната функция отслабва.
Фиброзата се развива под въздействието на различни фактори, които причиняват белодробни заболявания (туберкулоза, бронхиектазии, силикоза, хронична пневмония и много други).

Клинична картина: Белодробната фиброза прогресира постепенно. Отначало оплакванията са нетипични. Появява се задух при усилие и при покой, суха кашлица (предимно нощем). По-късно задухът се усилва, вдишването е повърхностно, а издишването отслабва. Установява се прогресираща дихателна и сърдечна недостатъчност. Фиброзният процес в белите дробове се развива необратимо.

Лечението на белодробната фиброза е симптоматично и слабо ефективно. От решаващо значение е активното и дефинитивно лечение на всички белодробни заболявания, които са съпроводени с разрастване на съединителна тъкан.
Прогнозата на болестта е сериозна. При прогресиращо развитие и наличие на усложнения тя се влошава и става крайно неблагоприятна

Бронхиектазна болест
Определение
Бронхиектазната болест представлява вродено или придобито разширение на големи и средни бронхи (лобови, лобулови и сегментни бронхи). Разширението е торбовидно, цилиндрично или смесено. Най-често бронхиектазиите са разположени в долните лобове на белите дробове. Много често те се възпаляват и тогава говорим за бронхиектазна болест. Заболяването се причинява от разнообразни фактори - остри и хронични възпаления на бронхите, вродени или придобити аномалии и запушвания на бронхите и други.

Клинична картина
Невъзпалените бронхиектазии протичат безсимптомно.
При настъпило възпаление се появява кашлица с отделяне на жълтеникаво-кафяви храчки. Нерядко храчките са обилни. Характерно е честият рецидив на пневмония у болните с обилно отделяне на кръвенисти храчи. В по-късния стадий на болестта настъпват тежки усложнения - абсцес, пневмосклероза, дихателна и сърдечна недостатъчност, амилоидоза на вътрешните органи (предимно на бъбреците).

Лечението се състои в приложение на лекарства против възпалението. Употребяват се антибиотици, химиотерапевтици, бронхолитици, отхрачващи средства, кислород, инхалации, климатолечение. При изостряне и усложнения се налага лечение в болнична обстановка. При ограничена локализация и по показание се предприема оперативно отстраняване на засегнатия белодробен дял.

Прогнозата на неусложнените бронхиектазии е добра. Прогнозата при възпалените бронхоектазии и при усложнения (пневмония, абсцес, амилоидоза и други) е сериозна и неблагоприятна.
Профилактиката се състои в избягване на предразполагащи и инфекциозни фактори, които предизвикват възпалителен процес. Препоръчват се закалителни и физикални процедури. Забранява се тютюнопушенето. Предприема се санация на инфекциозни огнища (тонзилит, синуит, отит, зъбен гранулом и други).
Бронхиолит
Определение: Бронхиолитът представлява остро възпаление на бронхиолите и обикновено е усложнение на тежкия остър трахеобронхит.
Клинична картина
Той протича с висока телесна температура (до и над 39 С), със силен задух, учестено и повърхностно дишане, посиняване на носа, ушите, устните и пръстите. Кашлицата е мъчителна, болезнена, с трудно отделяне на сиво-жълтеникави пенести храчки. Възпалението преминава за 5-6 седмици. Нерядко настъпват усложнения като пневмония или остър белодробен абсцес.

Лечението на острия трахеобронхит и бронхиолит е консервативно. Прилагат се по показание антибактериални медикаменти антибиотици и химиотерапевтици, спазмолитици, аналгетици, отхрачващи лекарства. Назначава се стаен режим, отсраняване на производствени и битови фактори - влага, студ, замърсен въздух, контакт с лица боледуващи от остри заболявания на дихателната система. След преболедуване се препоръчват закалителни процедури и климатолечение.

Прогнозата на неусложнения остър трахеобронхит и бронхиолит е добра. Тя се влошава при усложнение на бронхиолита и развитие на пневмония.
Профилактиката се състои в отстраняване на всички причинни фактори, включително тютюнопушене и контакт с лица, боледуващи от заболявания на дихателните пътища.
Грип
Определение
Заболяването се причинява от три групи грипни вируси - А, В и С. Те бързо загиват при нагряване и изсушаване, но са по-устойчиви при ниски температури, което обяснява по-голямото разпространение на грипа през зимата.
Грипът се предава по въздушно-капков път чрез говорене, кихане или кашляне. Грипните вируси притежават способност да променят антигенния си състав. Това обяснява и честите рецидиви на болестта у едно и също лице, тъй като не се създава продължителен имунитет.
Попадналите в дихателните пътища вируси навлизат в епителните клетки на дихателната лигавица и ги разрушават. Развива се възпалителен процес, който засяга цялата дихателна лигавица в дълбочина с увреждане на кръвоносните съдове и поява на оток и точковидни кръвоизливи. Болестта подтиска имунната реактивност, създавайки условия за възникване на усложнения от бактериален произход.

Клинична картина
Инкубационният период е кратък - от 12 до 48 часа. Болестта започва остро, с втрисане, покачване на температурата до 39-40 градуса С и изпотявания. Болните са отпаднали, оплакват се от болки в очите, по мускулите и ставите. Възпалението по дихателните пътища предизвиква кашлица. Лигавицата на носоглътката е зачервена и покрита с точковидни кръвоизливи. Понякога се отделят храчки, примесени с кръв. След 3-4 дни температурата се нормализира и постепенно възпалителните промени изчезват.
Опасна е мълниеносната форма на грипа. При нея телесната температура рязко се покачва до и над 40 градуса C, появяват се гърчове, тежки нарушения на кръвообращението и церебрална кома. У деца и възрастни, както и у лица с хронични заболявания на дихателната и сърдечно-съдовата система грипът протича по-тежко, като се усложнява с развитие на пневмония, миокардит, дихателна и сърдечна недостатъчност.

Лечението се състои в назначаване на аналгетици, витамин С, антипиретици, римантидин, гама-глобулин, топли чайове и други. По предписание се прилагат антибиотици и химиотерапевтици, кардиотоници и други медикаменти.

Прогнозата на неусложнения и нетоксичен грип е добра. Прогнозата на токсичен грип и настъпили усложнения е сериозна.
Профилактиката се състои в строга изолация на болните. При епидемична обстановка се прилага с доказан успех притивогрипна ваксина. Също с профилактична цел е целесъобразно прилагането на имуноглобулини и витамин С в дози 1 грам дневно.
Дихателна недостатъчност
Определение: Дихателната недостатъчност представлява болестно състояние, при което обмена на кислород и въглероден двуокис в белите дробове е нарушен. Тя настъпва при редица остри и хронични заболявания на дихателната система, при остри и хронични сърдечно-съдови заболявания, при кръвни заболявания, заболявания на централната нервна система и на гръбначния мозък. Количеството на кислород в кръвта намалява (хипоксия), а на въглеродния двуокис се увеличава (хиперкапния).
Повечето прогресиращи хронични бронхобелодробни заболявания причинявт дихателна недостатъчност. Твърде често дихателната недостатъчност се съпровожда от сърдечна или сърдечносъдова недостатъчност. Според характера на основния болестен процес в дихателната система дихателната недостатъчност протича остро или хронично.

Клинична картина: Острата дихателна недостатъчност се развива при остър белодробен оток вследствие лявокамерна недостатъчност, химични отравяния с газове и пушеци, остри възпаления на белите дробове (пневмония), масивна белодробна тромбоемболия и други бронхобелодробни заболявания. Тя протича драматично, със силен задух, отделяне на кръвенисти пенести храчки и бързо отпадане на дихателната функция. Хроничната белодробна недостатъчност се развива постепенно в хода на повечето хронични дифузни бронхобелодробни заболявания.

Лечението на острата дихателна недостатъчност изисква спешно лечение в интензивно отделение, като задължително включва кислородотерапия, терапия на придружаващия възпалителен процес с антибиотици. Лечението на хроничната дихателна недостатъчност е консервативно. Прилагат се отхрачващи и бронхолитични средства, кардиотоници, витамини. Провежда се активно лечение на заболяванията, причиняващи дихателна недостатъчност.

Прогнозата на острата дихателна недостатъчност е много сериозна. При забавяне на спешното лечение може да настъпят тежки увреждания и дори смърт. Прогнозата на хроничната дихателна недостатъчност е сериозна. При успешно лечение на основните белодробни заболявния (туберкулоза, силикоза, хронична пневмония, пневмофиброза, бронхиектазии и други) прогнозата се подобрява.
Профилактиката се състои в отсраняване или ранно прекратяване на причинните състояния и заболявания, предизвикващи развитие на дихателна недостатъчност. Отказът от тютюнопушене е полезна профилактична мярка.
Емболия
Определение: Белодробната емболия възниква при запушване на белодробната артерия или клонове от ембол. Емболът представлява откъснал се от венозната мрежа кръвен съсирек (тромб), който по венозен път достига и запушва голям кръвоносен съд в белите дробове. Локализацията на тромба най-често е в крайниците, в малкия таз, в сърцето, но и на други места в организма. Наблюдават се тромби-емболи след операции, след раждане, след травми и разкъсвания на органи и съдове, при тромбофлебити и флеботромбози и при други болестни състояния.

Клинична картина: При масивна белодробна тромбоемболия внезапно настъпва много силен задух с гръдна болка, тахикардия, спадане на артериалното налягане, остра дихателна недостатъчност и смърт. При по-ограничена тромбоемболия със запушване на по-малки клонове на белодробната артерия задухът е по-слабо изразен, придружен от кашлица и отделяне на кръвенисти храчки поради развитие на белодробен инфаркт.

Лечението се извършва в интензивно отделение по спешно показание. Пациента трябва да бъде внимателно транспортиран да болница в полуседящо положение, включва с кислородолечение, хепарин и евентуално се започва борба с настъпилия шок, в някои случаи се прибягва и до оперетивно отстраняване на ембола-емболектомия,лечение на заболяванията, предизвикващи тромбоемболични усложнения.

Прогнозата на белодробна емболия зависи от:
• Нейната тежест
• Възраст и наличието на придружаващи заболявания
• Момента на диагностициране и лечение
• Усложненията
Профилактиката се сътои в отстраняване или активно и успешно лечение на основните предизвикващи и предразполагащи заболявания и състояния.
Микоза на белия дроб
Определение
Гъбичковото заболяване (микоза) на белите дробове се причинява от гъбички, които се намират в растенията и почвата, но обитават нормално и човешкото тяло като сапрофити. Те причиняват заболявания у човека при определени условия.
Най-често на риск от гъбичково заболяване на белите дробове са изложени селскостопански работници, лица, работещи във фуражни комбинати, тютюно-работници, животновъди. При състояния на понижен имунитет, употреба на различни антибиотици и отслабване на тегло гъбичките предимно от рода кандида бързо се размножават и разпространяват в белите дробове и предизвикват белодробна кандидомикоза.

Клинична картина
Болестната картина много наподобява пневмония с удължено протичане. Основните признаци са кашлица с вадене на белезникави храчки, в които се откриват гъсти гъбичкови колони във фаза на растеж. Понякога храчките са кръвенисти. Болните се оплакват от отпадналост, загуба на апетит, тежест в гърдите.
Лечението е консервативно. Прилагат се противогъбичкови медикаменти (нистатин, фунизо и други) - през устата или в инхалация.

Прогнозата на неусложнената белодробна кандидомикоза е добра. Усложнената белодробна кандидомикоза има сериозна или неблагоприятна прогноза.
Профилактиката се състои в поддържане на висока лична и битова хигиена, отстраняване на кандидомикозни огнища в устната кухина, зъбите, синусите, носоглътката, стомашночревния тракт и кожата.

Друг вид гъбичково заболяване на белите дробове е аспергилозата. То се причинява от гъбичката аспергилус. На това заболяване са изложени работещите в пивоварни, мелници, гълъбари, работници в силикатната промишленост. Заболяването протича с пристъпен задух, картина на остър или хроничен бронхит, с кашлица и трудно отделяне на жилави белезникави храчки, в които се откриват много гъбичкови колонии.
Други гъбички от вида актинониус също причиняват белодробно заболяване, протичащо с характерните белези на пневмония. Този вид гъбички обитават нормално в устната кухина, сливиците, носоглътката и при състояния с намален общ имунитет се активират, размножават и разпространяват, като причиняват и заболяването. Характерно е отделянето на гъсти храчки с примес на кръв и по-силно изразения задух.
При недостатъчно лечение гъбичковата инфекция се разпространява и в други органи, като се развиват мозъчни абсцеси, чернодробни абсцеси, гъбичкови ентероколити, кожни микози, гъбичков сепсис. В такива случаи лечението е много затруднено и прогнозата е крайно неблагоприятна. В рамките на комплексното лечение на микозата е необходимо да се избягва приложението на лекарства, които потенцират микозните фактори и задълбочават гъбичковата инфекция.
Остър трахеобронхит
Определение
Дихателната система (трахея, бронхи, бели дробове и плаври) изпълнява жизнено важна функция, необходима за съществуването на човешкия организъм. Чрез дихателната система се доставя кислород от атмосферния въздух в кръвта и се отделя въглеродния двуокис от кръвта в атмосферния въздух-процес, без който животът е невъзможен. Дихателната система осъществява и гласообразуването (фонацията), което прави възможно речевото общуване между хората.

Клинична картина
Острият трахеобронхит представлява остро възпаление на лигавицата на трахеята и бронхите. Лигавицата набъбва и се покрива със секрет, който понякога е гноен. Причинителите са от различно естество - вдишване на сух, студен или горещ въздух, вдишване на замърсен въздух (с азотен окис, серни изпарения, амоняк и други химикали), бактерии и вируси при различни инфекциозни заболявания (грип, морбили, коклюш, рубеола, дифтерия, клебсиела, стрептококи, стафилококи, пневмококи и други). В хода на заболяването се засягат трахеята, големите бронхи, средните и делчестите бронхи, а при усложнение - бронхиолите.
При леко протичане болните се оплакват от обща отпадналост, суха или влажна дразнеща кашлица, а телесната температура е леко повишена. При средно тежко протичане кашлицата е по-силна и влажна, дишането е учестено, телесната температура е повишена до и над 38 С., появява се задух. След 4-6 дни острите признаци стихват, кашлицата намалява, дишането и температурата се нормализират. Рядко в хода на заболяването се отделят белезникави храчки.
Лечение
Антибиотичната терапия е избор при това заболяваОстър фарингит
Остро възпаление на гълтача

Определение
Възпалението на лигавицата на гълтача принадлежи към най-честите заболявания и се наблюдава във всички възрасти. То започва почти винаги от носоглътката и след това обхваща целия гълтач.
Острият фарингит рядко възниква като самостоятелно заболяване. По-често той е спътник или израз на други заболявания (грип, морбили, скарлатина). За възникване на остър фарингит фактори са простудата, вдишването на влажен и студен въздух, пиене на студени или много горещи течности. Те понижават имунната защита на организма.

Клинична картина
Болестната картина се изразява в сухота, парене, дращене и усет за чуждо тяло в гърлото. Появява се болка при преглъщане, която се разпространява към ушите. Телесната температура много рядко се повишава.
Към тези признаци се прибавят и отпадналост и главоболие.
Парагрип
Определение
Парагрипът се причинява от парагрипни вируси. Заболяването се разпространява по въздушно-капков път от болните и от здравите вирусоносители. Те отделят вируса при кашляне, кихане и говорене заедно със слюнчените капки в околната контактна среда. Вирусът прониква и се размножава в лигавицата на дихателните пътища (носоглътката, трахеята, бронхите), където причинява възпалителна реакция.

Клинична картина
Първите признаци се наблюдават 3-6 дни след инфектирането. Заболяването започва с покачване на телесната температура до 38 градуса С, болезнено, зачервено гърло и суха кашлица. По-тежко е протичането у децата, поради запушването на носа и затрудненото дишане.

Лечението е подобно на това на грипа. Рядко настъпват усложнения.
Прогнозата е добра. У деца при състояния на затруднено дишане и закъсняло лечение прогнозата е сериозна.
Профилактиката е като тази при грипното заболяване. Ефикасна ваксина срещу парагрипа все още не е създадена.
Плеврит
Определение
Плевритът представлява възпаление на плеврата (покриваща двуслойна покривка на белите дробове). При възпаление на плеврата между двата й слоя се образува излив-ексудат. При сух плеврит между двата слоя на плеврата не се образува ексудат-излив, а се отлага фибрин под формата на мрежовиден налеп. Когато между двата плеврални слоя се образува течност от невъзпалителен произход се говори за хидроторакт (напр. при сърдечна недостатъчност, хронична бъбречна недостатъчност и други болестни състояния).
Плевралният излив най-често е усложнение на болестен процес в организма. По-рядко той се предизвиква от директно засягане на плеврата от травми, тумор, мезотелиом и други. Най-често плеврален излив-ексудат се наблюдава при възпаление – туберкулоза или вирусно или бактериално-нетуберкулозно възпаление на белите дробове и плеврата.

Клинична картина
Характерно оплакване е болката в гръдния кош. Тя се изявява като бодеж, усилва се при вдишване и е придружена от кашлица и хълцане. При натрупване на по-голямо количество между двата плеврални слоя се появява и задух.

Гноен плеврит (Емпием на плеврата)

Гнойният плеврит протича остро и хронично. Острият гноен плеврит се дължи на пневмония, бронхиектазии или абсцес на белия дроб. Той се характеризира с повишена температура до 40 градуса С, с бързо набиране на гной в плевралната кухина (между двата плеврални слоя), склонност към пробив и образуване на фистула през гръдната стена навън. Най-често плевралният емпием е от туберкулозен произход.

Лечението на плеврита (и на емпиема) се провежда в болнично заведение. Прилагат се антибактериални средства (антибиотици, химиотерапевтици), пункции, аналгетици, кислород, отхрачващи медикаменти. По показание при плеврален емпием се пристъпва към оперативно лечение с отстраняване на емпиема заедно със засегнатата плеврална тъкан.

Прогнозата на острия негноен плеврит (от туберкулозен произход), е добра. След адекватно лечение той оздравява със или без плеврални сраствания. Прогнозата на гнойния плеврит и особено на туберкулозния плеврален емпием е сериозна, а при усложнения - неблагоприятна.
Пневмония (Бронхо пневмония)
Определение
Пневмонията представлява възпалително заболяване на белите дробове. Възпалителният процес засяга различен по големина участък на белия дроб - цял лоб, цял или няколко сегмента, отделни лобули. В зависимост от това пневмонията бива лобарна, сегментна, лобуларна. Болестта се причинява от различни фактори - вируси, бактерии, гъбички (т.нар. инфекциозна пневмония). Различни химически и физични агенти също могат да причинят пневмония при вдишване в газообразно състояние. В някои случаи пневмонията се предизвиква от лъчево въздействие. Причинителите на пневмонията попадат в белите дробове по различни пътища:
1. Въздушно-капков път. При общуване чрез пръски от слюнка и въздушни мехурчета, които съдържат причинителя и инфекцията се предава от болен на здрав;
2. Вдишване на собствен секрет от носоглътката, съръджащ бактериален или вирусен материал;
3. Кръвен път. Настъпва проникване на бактериален или вирусен причинител от кръвта в белите дробове (при нараняване, операция).

Бактериална пневмония

Бактериалната пневмония се причинява от болестотворни микроорганизми, попаднали в белите дробове. Най-честите видове бактерии, които причиняват пневмония, са пневмококи, стрептококи, стафилококи, клебсиела и други. У възрастни лица пневмонията най-често се причинява от пневмококи. Пневмококите се намират в носоглътката на човека. За възникване на пневмония е необходимо човек да вдиша (аспирира) секрет от носоглътката (назофаринкса) съдържащ бактерии. Проникналите в белите дробове бактерии бързо причиняват възпаление.

Клинична картина
Болестта започва бързо, с втрисане и покачване на телесната температура до 39.5 градуса С, учестено дишане, умерен задух, болка в гръдния кош, кашлица, която отначало е суха, а след 2-4 дни става влажна и с отделяне на храчки. Болните често се изпотяват, кожата им е бледа, а устните - леко синкави. При подобрение температурата се нормализира, кашлицата и храчките постепенно намаляват и изчезват и болните за кратко време (до един месец) се възстановяват напълно. По-тежко протича пневмонията, причинена от стафилококи или гъбички, както и пневмонията при усложнени инфекциозни заболявания.

Лечението на бактериалната пневмония е консервативно. Прилагат се антибактериални лекарства (антибиотици, химиотерапевтици), противогъбични медикаменти, болкоуспокояващи, спазмолетици, отхрачващи средства. Пневмонията у деца се лекува в болнично заведение.

Прогнозата на бактериалната пневмония е добра. Прогнозата на късно лекуваната и усложнената пневмония, както и на стафилококовата пневмония е сериозна.
Профилактиката се състои в избягване или отстраняване на причините и предразполагащите фактори - усложнения при инфекциозни болести, контакти с лица, болни от възпалителни процеси в носоглътката, провеждане на закалителни процедури и климато- и моретерапия, както у деца и оздравяващи, така и у възрастни.

Вирусна пневмония

Определение
Проникването на вируси в дихателните пътища се осъществява по въздушно-капков път. Вирусната инфекция е най-честа през зимните месеци, като тяхно най-тежко усложнение е вирусната пневмония. По-честа е грипната пневмония.

Клинична картина
Тя се развива бързо и протича с висока телесна температура, задух, кашлица с отделяне на храчки. Не рядко в хода на болестта се засяга и сърцето (развива се миокардит) и настъпва сърдечно-съдова недостатъчност.

Лечението е консервативно и се провежда в болнично заведение. Прилагат се широкоспектърни антибиотици, химиотерапевтици, витамини, бронхолитици, отхрачващи средства, кислород.

Прогнозата е сериозна. При прогресиране на дихателната и сърдечно-съдовата недостатъчност тя се влошава.
Профилактиката се състои в прилагане по показание - на противогрипна ваксина, строга изолация на болните, предаващи инфекция по въздушно-капков път и ранно лечение на настъпила вирусна инфекция.

Алергична пневмония

Определение
Алергичната пневмония се развива като последица от алергично белодробно заболяване и се причинява от екзоалергени и ендоалергени. Тя протича пристъпно. Болните се оплакват от задух, кашлица с храчки, покачване на телесната температура. При по-тежко протичане общото състояние се влошава, развиват се усложнения (миокардит, дихателна и сърдечносъдова недостатъчност).

Лечението е консервативно и се провежда в болнично заведение. Прилагат се противоалергични медикаменти, кортикостероиди, кислород по показание - антибиотици и сулфонамиди, витамини.

Прогнозата е сериозна. При прогресираща дихателна или сърдечно-съдова недостатъчност тя се влошава и става неблагоприятна.
Профилактиката се състои в ранно и ефективно лечение на алергичните заболявания, отстраняване на алергенни агенти, които се вдишват по въздушно-капков път, закалителни процедури на застрашени лица.

Хронична пневмония

Определение
Хроничната пневмония представлява хроничен възпалителен процес на белите дробове, който перодично се изостря. Най-често заболяването се дължи на просъществувала повече от три месеца остpа пневмония. При хронична пневмония постепнно се развива фиброзна съединителна тъкан в белите дробове (пневмофиброза), с нарушаване на белодробната функция.

Клинична картина
Болните се оплакват от задух и кашлица, отделят обилно слузно-жълтеникави храчки. В по-напреднал стадий настъпват усложнения (дихателна и сърдечна недостатъчност).

Лечението е консервативно. Прилагат се антибиотици, химиотерапевтици, отхрачващи, бронхолитични средства, инхалации, кислород, климатолечение. В периоди на изостряне и усложнения (пневмосклероза, бронхиекстазии, абсцес, белодробно сърце, дихателна и сърдечна недостатъчност прогнозата се влошава и става неблагоприятна.

Профилактиката се състои в своевременно ефективно лечение на острите възпалителни заболявания на белите дробове, избягване на вредни и предразполагащи фактори, които хронифицират заболяванията на дихателната система, включително тютюнопушене, простуда, влага, запрашен и замърсен въздух. Препоръчват се закалителни процедури и климато-санаториално лечение след преболедуване от остра инфекция на дихателната система.
Пневмоторакс
Определение: Пневмотораксът представлява състояние с наличие на въздух в плевралната празнина. Причините за проникване на въздух в плевралната празнина са различни.
Съществуват три вида пневмоторакс:
1. Спонтанен пневмоторакс - засяга най-често мъже между 20-40 г., по-често бесния бял дроб. Причините са: руптура на емфизематозен мехур, астма, фиброза, абсцес с бронхоплеврална фистула, карцином на белия дроб, туберкулоза и др.
2. Травматичен пневмоторакс - той се предизвиква от биопсия, поставяне на плеврален дренаж, катетър в централна вена, реанимационни мероприятия, фрактура на ребро идр.
3. Пневмоторакс от напрежение-чрез вентилен механизъм нахлува въздух по време на вишване в плеврата, който не може да излезе при издишване, задухът се умеличава, наблюдава се тахикардия, шоково състояние от компресия на големите съдове, изместване на медиастинума към здравата стена. Незабавната пункция в случая е животоспасяваща!

Лечението на (невентилен) пневмоторакс е консервативно. Прилагат се аналгетици, кислород, при показание - пункция на плевралната празнина и евакуация на вътреплевралния въздух.

Прогнозата на неусложнения пневмоторакс е добра. В повечето случаи вътреплевралният въздух постепенно се резорбира. Прогнозата на вентилния и нарастващия пневмоторакс е сериозна.
Профилактиката се състои в предотвратяване на заболяванията, вредните причинни фактори и усложненията, водещи до пневмоторакс. Професионални белодробни болести
Професионалните белодробни заболявания се причиняват от вдишване на прахове, пушеци, газове и други увреждащи субстанции по време на работа. Вдишаните субстанции са твърде различни - хлорни и амонячни съединения, серен двуокис, живачни пари, силиций и неговите съединения, азбест, животински прах и други.
Болестните изменения в белите дробове зависят от концентрацията на увреждащите субстанции във въздуха, продължителността на периода на вдишване.
Различават се следните основни видове професионални заболявания:
1. Професионални заболявания, дължащи се на вдишване на минерален прах от желязо, барий, талк, силиций, азбест, въглища;
2. Професионални заболявания, дължащи се на вдишването на органичен прах от памук, плесени;
3. Професионални заболявания, които са последица от вдишване на амоний, серен двуокис и триокис, азотни окиси, хлор, изпарения от различни метали. Професионалните заболявания зачестяват паралелно с развитието на промишлеността и селското стопанство и нарастващото замърсяване на работната и околната среда.

Силикоза

Определение
Силикозата е най-разпространеното професионално заболяване. То се причинява от вдишване на прах от кварц (свободен сицилиев двуокис). Силикозата се среща у миньори, грънчари, шлифовчици, каменоделци, стъклари, тунелджии. Болестта се развива постепенно в продължение на 5-8-10 години, даже и след като заболелият е отстранен от увреждащата професионална среда. В хода на заболяването в белодробната тъкан се образуват малки възелчета или по-големи туморовидни възли. Това определя и двете основни форми на силикозата - възловидна и туморовидна. И при двете форми в белите дробове прогресивно се разраства съединителната тъкан, която обхваща все по-големи участъци. В резутат на това настъпва дихателна недостатъчност.

Клинична картина
В началото болните нямат съществени оплаквания. С напредване на болестта се появяват кашлица с оскъдни жилави белезникави секрети, нерядко кръвенисти, задух при усилие и в покой. Постепенно задухът се усилва, появяват се болки и бодежи в гръдния кош. У повечето болни в късните стадии на болестта се появяват усложнения (туберкулоза, белодробно сърце, дихателна и сърдечна недостатъчност с прогресиращ ход).

Лечението на силикозата е консервативно и според симптомите. Прилагат се редица лекарства (спазмолитици, отхрачващи, инхалации, кортикостероиди, витамини, по показание - антибактериални медикаменти), кислород, климатолечение.

Прогнозата е сериозна поради нелечимостта и необратимостта на заболяването.
Профилактиката се състои в забрана за упражняване на професия, свързана с вдишване на увреждащите субстанции.

Силикатози

Определение
Силикатозите са професионални белодробни заболявания, причинени от вдишване на прахове, съдържащи несвободен силициев двуокис. Такива прахове са азбест, талк, каолин, слюда и други. Когато продължително време (обикновено над 15 години) се вдишва прах, съдържащ азбест, се развива азбестоза. От азбестоза са застрашени работници от азбесто-циментовата и азбесто-тъкачната промишленост, от каучоковата и бояджийската промишленост. В резултат на дългогодишно вдишване на азбестов прах в белите дробове се разраства съединителна тъкан и дихателната функция постепенно се понижава. Отначало болните се оплакват от тежест и задух при усилие. По-късно се появява кашлица и болка в гръдния кош. Нерядко кашлицата се съпровожда с отделяне на жилави белезникави храчки. Наблюдават се и тежки усложнения (развитие на бронхобелодробен и плеврален рак, туберкулоза, дихателна и сърдечна недостатъчност). При навременно отстраняване на лицето от професионалната среда се установява спиране на развитието на болестния процес.

Лечението се провежда с прилагане на аналгетични, отхрачващи и спазмолични средства, кислород и климатолечение.

Прогнозата на азбестозата е добра при ранно и адекватно лечение и отстраняване на професионалната вредна среда. При настъпили усложнения прогнозата се влошава и става неблагоприятна. Профилактиката се състои в отстраняване от работа във вредна среда с вдишване на азбестов прах.
Друга силикатоза е талкозата.
Тя представлява заболяване, което възниква при продължително вдишване на талк (съединение на магнезия със силициев двуокис). В хода на болестта в белите дробове се разраства съединителна тъкан и се нарушава дихателната функция. Заболяването засяга работещи в мини, мелници за преработка на талк, в кабелната, керамичната, каучуковата, фармацевтичната, бояджийската и сапунената промишленост.
Болните отначало нямат оплаквания. По-късно се появяват задух, кашлица с отделяне на белезникави жилави храчки.
При вдишване по време на работа на прахове, съдържащи каолин, слюда, хума, цимент, пемза също възникват професионални заболявания с увреждане на белите дробове. Тези заболявания обаче протичат по-леко и спират своето развитие след отстраняване на засегнатите от вредната професионална среда.

Металокониози

Металокониозите са професионални белодробни заболявания, които се причиняват от системно вдишване на прах, съдържащ различни метали. При вдишване на берилий се развива берилиоза, която протича с болестната картина на пневмония. Берилият се използува широко в електрониката, производството на флуорозиращи, неонови и радиолампи. Сидерозата се развива при продължително вдишване на прах от чисто желязо, а баритозата - при вдишване на прах от барий. Сидерозата и баритозата протичат леко и благоприятно.
Съществуват професионални заболявания при вдишване на различни отровни газове и пушеци. Степента на увреждането зависи от концентрацията на вдишаните химикали. При случайно вдишване на амонячни и хлорни газове се появява дразнеща кашлица със задух, а при вдишване на по-големи количества се появява белодробен оток с много силен задух и отделяне на обилно количество кръвенисти пенести секрети (храчки). Азотният окис и азотният двуокис са силно токсични и при вдишване предизвикват силна кашлица и задух. В по-тежки случаи се развива пневмония и белодробен оток. В производството на пластмаси се използува широко винилхлорид - безцветен газ, вдишването на който в продължение на 4-5 месеца причинява подобни белодробни промени, както при вдишване на азотни окиси.

Лечението на силикатозите и заболяванията от вдишване на метало-прахове и химически газове и пушеци се състои в отстраняване на засегнатите лица от увреждащата професионална среда. Прилагат се по показание антидоти, кислород, антибиотици, химиотерапевтици, спазмолетици, кислород. При настъпили усложнения лечението се провежда в болнично заведение, след това - пребиваване в климато-санаториална обстановка.
Прогнозата е добра при ранно отстраняване от вредната среда. При настъпили усложнения прогнозата се влошава и става неблагоприятна.
Профилактиката се състои в ранно отстраняване на застрашени лица от увреждащата професионална среда и закалителни процедури при подходящ климат.
Ранна клинична симптоматика при белодробен рак
Оказва се, че голяма част от пациентите с рак на белите доброве имат симптоми на заболяването месеци преди да бъде поставена диагнозата. Най-често споменаваните симптоми са от страна на дихателната система, като кашлица, задух, болка в костите в областта на гръдния кош. Системните симптоми, като астения, адинамия, загуба на тегло, също са чести, въпреки че последният симптом се смята за прояна на напреднал рак. Много от пациентите са пренебрегвали тези симптоми и посещението си при лекар, защото не са правили връзка между оплакванията и болестта.
Белодробният рак е едно от най-честите злокачествени заболявания и водеща причина за смърт от малигнени заболявания в развитите държави, както и у нас. Докато напредъкът в диагностиката и лечението на рака на гърдата, на маточната шийка и на простатата е довела до по-добра преживяемост в последните години, смъртността от белодробен рак остава непроменена.
Високата смъртност в голява степен е последствие от късното откриване на заболяването. Около 80% от пациентите с белодробен рак при първоначалното си диагностициране са вече в трети или четвърти стадий и туморът не може д абъде опериран. Необходими са около осем години на плоскоклетъчвия карцином, за да достигне размер около 30мм. При тези размери той най-често се диагностицира, но рискът от метастази вече е значителен.
Откриването на белодробния рак в по-ранен стадий рязко подобрява прогнозата.
Саркоидоза
Определение
Саркоидозата представлява болестно състояние, при което в белите дробове се образуват малки възелчета. Такива възелчета се появяват и в други органи - кожата, очите, лимфните възли. Причините за болестта не са изяснени. От заболяването се засягат лица в по-млада възраст, като по-често боледуват жени между 19 и 26 години.

Клинична картина
Болестната картина е разнообразна. Дълго време заболяването протича скрито и болните нямат оплаквания. Установяват се две форми на саркоидозата - остра и хронична. При острата форма телесната температура внезапно се покачва до и над 39 градуса С, появяват се болки и подуване на ставите, обща отпадналост, загуба на апетит, задух със суха кашлица. В белите дробове се откриват множество възелчета, подобни на туберкуломи, а регионалните лимфни възли се увеличават. Освен възелчетата в белите дробове усилено се разраства и съединителната тъкан.

Лечението е консервативно. Прилагат се широкоспектърни антибиотици, включително туберкулостатизи, химиотерапевтици (вкл. римицид), кортикостероиди, антиревматици, витамини, климатолечение.

Прогнозата е сериозна. Болестта има склонност към чести изостряния и бавно прогресиране. При усложнения прогнозата става лоша.
Хроничен бронхит
Определение: Според определението на Световната Здравна Организация (СЗО) за хроничният бронхит може да се говори тогава, когато при дадения пациент през две последователни години в продължение на най-малко 3 месеца на годината е била налице кашлица с експекторация – продуктивна кашлица.
Засягането на бронхите е причинено от множество фактори от физикален, химичен, бактериален или вирусен произход. Пушачите (90% от болните са пушачи) и алергичните лица са особено предразположени към заболяването.
Най-важните болестни признаци са кашлицата и отделянето на храчки. Кашлицата е почти постоянна, с периоди на зачестяване и затихване. Тя е влажна, с редовно отделяне на белезникави до жълто-кафяви храчки, по-често сутрин и преди обяд. При напреднал хроничен бронхит се появява постоянен задух.
Болните често имат главоболие, безсъние. Обикновено хроничният бронхит протича с периоди на изостряне и подобрение. Често усложнение на хроничния бронхит е пневмонията, белодробния емфизем, бронхиектазийната болест, белодробното сърце, дихателна и сърдечна недостатъчност.

Лечението е консервативно. Прилагат се антибиотици, химиотерапевтици, спазмолитици, аналгетици, отхрачващи средства. Забранява се тютюнопушенето и злоупотреба с алкохол. Отстраняват се вредните предизвикващи и предразполагащи фактори. Усложненията на хроничния бронхит се лекуват в болнични заведения.

Прогнозата на нелекувания хроничен бронхит е сериозна. Усложненията допълнително влошават прогнозата. Профилактиката се състои в отсраняване на всички предразполагащи и причинни фактори и ефективното лечение на острия трахеобронхит и бронхиолит.
Хронична обструктивна бронхо-белодробна болест (ХОБББ)
Определение
ХОБББ представлява хронично съчетано съвместно протичане на хроничен бронхит и белодробен емфизем. Важни фактори за възникване на ХОБББ са тютюнопушенето, вирусни и бактериални инфекции на дихателните пътища, вдишване на замърсен въздух, съдържащ токсични и дразнещи вещества. По-често от ХОБББ боледуват мъже на възраст над 50 години, по правило пушачи, живущи в големите урбанистични центрове.

Клинична картина
Главни оплаквания на болните са постоянна кашлица и задух, съчетани с отделяне на жълтеникави гъсти храчки. В болестната картина преобладават признаците на хроничен бронхит и белодробен емфизем с техните усложнения. Заболяването протича в няколко стадии. В началния стадий признаците са слабо изразени.
В напредналия и в късния стадий на ХОБББ настъпват усложнения като пневмония, бронхиектазии, пневмо- и плеврофиброза, дихателна и сърдечна недостатъчност, тромбоемболизъм, белодробен абсцес, бронхо-белодробен карцином.

Лечението на ХОБББ е консервативно, като лечебният подход е както при болните от хроничен бронхит, белодробен емфизем и техните усложнения. Прилагат се бронхоразширяващи, отхрачващи средства, антибиотици и химиотерапевтици, инхалационно лечение. При настъпили усложнения се налага болнично лечение. В компенсирано състояние болните са показани за климатолечение.

Прогнозата на ХОБББ е сериозна. При чести изостряния и усложнения тя се влошава и става крайно неблагоприятна.
Профилактиката се състои в мерки за отстраняване на главните предразполагащи и предизвикващи фактори за възникване на хроничен бронхит и белодробен емфизем
Хронично белодробно сърце
Определение: Заболяването се xарактеризира със одебеляване (хипертрофия) и разширяване (дилатация) на дясната сърдечна камера. С напредване на болестта се развива дясностранна сърдечна недостатъчност. Главната причина за развитие на белодробно сърце са хронични заболявания на дихателната система, които водят до покачване на кръвното налягане в белодробната артерия при заболявания на дихателната система.
Най-чести причини за развитие на хронично белодробно сърце са хроничният бронхит, бронхиалната астма, белодробния емфизем, хроничната обструктивна болест на бронхите и белите дробове (ХОБББ), бронхиектазната болест, пневмосклероза, професионални белодробни заболявания, рецидивиращи белодробни емболии.
Болестната картина отначало се владее от признаците на хроничното белодробно заболяване и дихателната недостатъчност. По-късно се развива дясностранна сърдечна недостатъчност. Задух се появява и в покой, цианозата по видимите лигавици, кашлицата и отделянто на храчки се засилват.Могат да се появят болки в гръдния кош.При декомпенсация се появяват признаци на дясностранна сърдечна недостатъчност-застойни шийни вени, отоци по крайниците, застоен, увеличен черен дроб.

Лечението е консервативно. Прилагат се кардиотоници, диуретици, отхрачващи лекарства, антибиотици и химиотерапевтици, кислород и инхалации.
Прогнозата е сериозна. При нарастване на дихателната и сърдечната недостатъчност и при настъпили инфекциозни (бактериални и вирусни) усложнения тя се влошава и става крайно неблагоприята.
Профилактиката се състои в лечение на заболяванията на дихателната система, които причиняват дихателна недостатъчност, обременяват дясната сърдечна камера и водят до развитие на дясностранна сърдечна недостатъчност.
Чужди тела в трахеята и бронхите
Определение: Чуждите тела достигат до долните дихателни пътища, като обикновено преминават през устата, глътката и гръкляна. Много рядко те могат да попаднат от хранопровода в трахеата и бронхите - след повръщане и последваща аспирация. В някои случаи в гръкляна и трахеата попадат чужди тела, които предварително са били поставени в носа. По-често чужди тела се установяват у деца между 1-5 години, тъй като малките деца поставят в устата си най-различни предмети. Наблюдавани са много случаи на попадане на чужди тела в диханелните пътища у кърмачета, дори у новородени, както и у много възрастни лица. У малките деца защитните рафлекси не са още добре развити и за това чужди тела по-лесно попадат в дихателните пътища, особено при смях, плач, кашлица, игра съпроводена от дълбоко внезапно вдишване.
Чуждите тела, попаднали в дихателните пътища, се делят на три основни групи: а) от растителен произход- бобени зърна, нахут, семки от слънчоглед, от тиква, ядки от орехи, лешници, фъстъци, люспи; б) от животински произход - кости от риба, от месо; в) от неограничен произход - метални или минерални чужди тела - дребни монети, иглички, патрончета, мъниста, копчета, значки, зъбни коронки. Заострените и ръбестите чужди тела често се забождат и задържат в гръкляна, а заоблените и с по-малък размер тела попадат в трахеата и бронхите. По-често (в 60-80% от случаите) чуждите тела попадат в десния бронх, който е по-широк и е продължение на трахеата. В трахеата се задържат само големите ръбести или остри чужди тела.

Клинична картина: Попадането на чуждо тяло в долните дихателни пътища винаги е съпроводено от внезапен пристъп на кашлица, задух, посиняване, понякога повръщане. Обикновено кашлицата е силна и суха, а дишането е особено затруднено.

Лечението се състои в ранното отстраняване на чуждото тяло от лекар-специалист в условия на спешност. Това се извършва в специализирано медицинско заведение.