Подагра
Последните, поради ензимен дефект в организма, не могат да се разграждат и екскретират адекватно от организма. В резултат на това се натрупват екстремни количества пикочна киселина в различни части на организма. Пикочната киселина е крайния продукт от обмяната на пуриновите бази.
Заболяването се развива в четири стадия:
- Безсимптомна хиперурикемия;
- Остър подагранозен пристъп;
- Междупристъпен стадий (безсимптомен интервал между два подагранозни пристъпа);
- Хронична подагра с образуване на тофи и необратими изменения на ставите.
За острия подагранозен пристъп отключващ фактор е злоупотребата с алкохол и някои богати на пурини храни. От състояние на пълно здраве внезапно, най-често през нощта, се стига до силно болезнен моноартрит,обикновено на проксималната фалангеална става на палеца на крака, със зачервяване на кожата, свръхзатопляне и отичане на засегнатата става. Други ставни локализации са глезенната, колянната и проксималната фалангеална става на палеца. При старческа подагра понякога може да се стигне до полиставни подагранозни пристъпи с атипична локализация. След няколко дни до 3 седмици пристъпът спонтанно отзвучава. Острият подагранозен пристъп е придружен от общи признаци на възпаление – температура, левкоцитоза, увеличаване на СУЕ.
Хроничната подагра днес се наблюдава много рядко и то при пациенти, които не провеждат лечение. Хроничната подагра се характерезира с проявите от отлагането на уратите (солите на пикочната киселина) в различните части на човешкото тяло: по меките тъкани, по костите, по ставите, в бъбреците.
Ревматизъм (болест на Буйо-Соколски)
Определение
Ревматизмът представлява инфекциозно-алергично възпалително заболяване, засягащо съединителната тъкан, с предимна локализация в ставите, сърцето и централната нервна система. Болестта започва остро, протича хронично и има периоди на изостряне.
Обикновено след преболедуване от ревматизъм се развиват сърдечни клапни пороци, наречени ревматични. Най-често от ревматизъм боледуват деца и млади хора. Честотата на заболяването е 1-2%, т.е. - приблизително на всеки 100 души един боледува от ревматизъм.
Ревматичната болест е последица от инфекция, причинена от стрептококи. Най-често стрептококите се заселват и развиват в носоглътката, като причиняват ангина, синуит, скарлатина. Около 3% от преболедувалите от стрептококова инфекция заболяват след това и от ревматизъм.
Решаваща роля за поява и развитие на ревматичната болест има повишената чувствителност на организма и имунната му система към стрептококите. Стрептококите предизвикват ревматично заболяване само когато организмът стане свръхчувствителен към тях. Съществуват данни, че в някои случаи ревматизмът се предизвиква от вирусна инфекция. Като общи предразполагащи фактори се сочат простудата, влагата, студа, недохранването и др.
Стрептококите (особено бета-хемолитичните стрептококи) съдържат мощен антиген. В резултат на имунната реакция антиген-антитяло в организма се развива тежко увреждане на съединителната тъкан, което засяга сърцето, централната нервна система, ставите на ръцете и краката.
Средната продължителост на ревматичния пристъп е между 3 и 6 месеца, много рядко повече. След първия ревматичен пристъп почти у половината болни се развива сърдечен клапен порок. След всеки последващ ревматичен пристъп броят на болните с оформяне на сърдечен клапен порок все повече нараства.
В зависимост от локализацията на ревматичния възпалителен процес се обособяват няколко болестни форми на ревматизма:
1. Сърдечна - с предимно засягане на сърцето;
2. Мозъчна (церебрална) - с предимно засягане на централната нервна система;
3. Кожна;
4. Ставна - с предимно засягане на стави;
5. Смесена
Клинична картина
Ревматичният процес се развива на пристъпи. Първият ревматичен пристъп се среща при деца и подрастващи. Той се предшества от възпаление, предизвикано от стрептококи (фарингит, тонзилит, синуит, скарлатина, порядко фурункул или абсцес на кожата). Две до три седмици след такава стрептококова инфекция започва ревматичен пристъп.
Най-важните признаци на ревматичния пристъп са:
1. Покачване на телесната температура до и над 38 градуса С;
2. Интоксикация на организма;
3. Поява на полиартрит;
4. Поява на кардит /ендо-, мио-, перикардит;
5. Поява на хореаминор;
6. Поява на кожен ревматизъм.
Повишената температура се нормализира след 3-4 седмици, а понякога и по-рано. Болните обилно и често се изпотяват.
Ревматичният полиартрит представлява увреждане на ставите. Големите стави (коленни, лакътни, глезенни, гривнени) се подуват, стават болезнени в движение, в някои случаи и в покой, кожата върху тях се зачервява. Обикновено ставното възпаление е добре изразено около седмица, след което затихва отокът, болката изчезва, движенията в ставите се възстановяват. Понякога ревматичният пристъп засяга междупрешленните дискове и ставите на пръстите на ръцете.
Засягане на сърцето се наблюдава в около половината от болните след прекаран първи ревматичен пристъп. Увреждането и възпалението на сърцето протичат по-дълго време и в повечето случаи се развива постепенно сърдечен клапен порок. Най-често болните се оплакват от лесна умора, обща отпадналост, сърцебиене, учестена сърдечна дейност (тахикардия) в покой и в легнало положение и стягане в сърдечната област.
Хореа минор представлява ревматично възпаление на централната нервна система. Тази ревматична форма се среща по-рядко, предимно у момичета. Появяват се бързи неконтролирани движения на главата, краката и ръцете, често придружени с емоционална лабилност. Нерядко хорея минор протича съчетано с ревматичен полиартрит и кардит. Заболяването продължава средно 9 до 15 седмици, а в някои случаии до 2 години. Във възстановителният период движенията на главата и крайниците постепенно се нормализират, но у някои болни двигателните нарушения остават трайни.
Лечението на първия ревматичен пристъп трябва да се провежда в болнично заведение и по изключение - в домашна среда. Прилагат се противоревматични лекарства (салицилати), витамини, антибиотици, кортикостероиди, противоболкови препарати и др. След преминаване на ревматичния пристъп се предприема по показание трайна санация на налични активни инфекциозни огнища (тонзили, грануломи, отит, синуит и други). Всеки последващ ревматичен приситъп налага активно лечение, тъй като се увеличава рискът от прогресиращо развитие на сърдечен клапен порок.
Прогнозата на първия ревматичен пристъп е добра при ранно лечение. Прогнозата на ревматичния кардит е неблагоприятна, тъй като постепенно се оформя траен ревматичен сърдечен клапен порок. Прогнозата на хореа минор е добра при ранно лечение. При трайна мозъчна симптоматика прогнозата е сериозна и неблагоприятна.
Профилактиката на ревматичната болест е първична и вторична. Първичната профилактика се състои в трайна и окончателна санация на инфекциозни огнища (тонзлитит, гранулом, отит, синуит, фарингит), избягване на влага, простуда и други увреждащи фактори. Вторичната профилактика изисква също трайна санация на инфекциозните огнища, пеницилинова профилактика с депопрепарати за 5 години, десенсибилизация на органзма с медикаменти и закалителни процедури, санаториално-климатично лечение. Преболедувалите от ревматизъм деца подлежат на диспансерно лечение, наблюдение и контрол, като срокът за това се определя от лекар-ревматолог.
евматоиден артрит
Определение
Ревматоидният артрит представлява болест на съединителната тъкан на опорнодвигателния апарат. Причинителите на заболяването не са достатъчно изяснени. Предполага се, че хипотетичните причинители (вируси, бактерии и други) предизвикват развитие на имунен или автоимунен възпалителен процес у наследствено предразположени лица.
Най-характерен признак е ненормалното активиране на имунната система с преминаване на имунни клетки в ставите, лимфната тъкан и кожата. Натрупаните в ставите имунни клетки и продуцираните от тях антитела предизвикват ерозия и деструкция на ставния хрущял и околната костна тъкан.
Важно значение в този процес има установеният у болните т. нар. ревматоиден фактор. Той представлява антитяло срещу собствените антигени на организма, с които образува комплекси, увреждащи допълнително ставата. Засягат се също белите дробове, сърцето, артериите и кожата, където се образуват подкожни възли.
Развитието на болестната картина и лабораторните изследвания показват, че се касае за продължителен автоимунен възпалителен процес, който протича хронично, с множество изостряния (рецидиви) и подобрявания (ремисии). Жените боледуват 3-4 пъти по-често от мъжете.
Клинична картина
Заболяването се появява във всяка възраст, а на половината от случаите след инфекция, преумора, простуда, аборт. В много от случаите обаче болестта започва без видим и доловим повод. Обикновено началото е постепенно, рядко - остро. При остро начало се засягат големите стави, най-често коленните.
Болестните признаци са отпадналост, повишена телесна температура, сърцебиене. Засегнатата става е подута, кожата над нея е топла и зачервена, а движенията са силно ограничени и болезнени. Болката не се повлиява от аналгетиците. При постепенно развитие на болестта се засягат малките стави на ръцете и краката - последователно една след друга през различни интервали от време. Кожата над засегнатите стави обаче е студена и влажна.
Характерно е засилването на болката през втората половина на нощта и сутрешната скованост на ставите, като раздвижването е белезнено. Рядко след първия пристъп болестта стихва спонтанно. По-често настъпва временна ремисия (подобрение). При ново изостряне се обхващат нови стави, но често се усилва възпалението и на вече засегнатите. Заболяването приема неблагоприятен ход обикновено след четвъртия пристъп. Ставите постепенно се деформират, а движенията в тях се ограничават.
В много случаи настъпва обездвижване на ставите, като околоставната мускулатура атрофира. При ревматоидния артрит не се засягат ставите на таза и гръбначния стълб. Твърде често в областта на лактите и вътрешната страна на ръката се образуват характерни подкожни възли.
Пораженията на вътрешните органи се изразяват с развитие на плеврит, перикардит, ендомиокардит, ирит и др. Най-сериозното усложнение е засягането на бъбреците, в които се развива възпалително-деструктивен процес с оформяне на нефросклероза и поява на прогресираща бъбречна недостатъчност.
Лечението се сътои в обездвижване на засегнатите стави през острия период и в противодейстаие на неправилното положение на крайника и на сковаването (например китката се шинира, за да не се свива надолу и встрани). Извършват се изправителни упражнения, с които се противодейства на свиването на пръсти, китки и колена.
Лекарственото лечение включва употреба на противовъзпалителни и имуноподтискащи медикаменти аспирин, индометацин, волтарен, гликокортикоиди и други.
Прогнозата е сериозна. Дори след продължително лечение настъпват трайни деформации в засегнатите стави, които ограничават движенията в тях. Освен това болните са предразположени към редица заболявания от инфекциозен и имунен характер.
Профилактиката се състои в отсраняване на всички предразполагащи фактори (инфекциозни огнища в организма, захарен диабет), провеждане на закалителни процедури, борба срещу алергии от различен произход.
