Инфекциозни болести

Ангина
Определение: Острият тонзилит (ангина) е инфекциозно заболяване от вирусен или бактериален произход, при което се засягат лигавицата на фаринкса и околната лимфна тъкан. Най-чест причинител е бета-хемолитичния стрептокок. Инфекцията се предава по въздушно-капков път от болни или здрави бактерионосители. Възпалителният процес обхваща цялата сливица. В зависимост от външните изменения се различават три форми: катарална,
фоликуларна и лакунарна.

Клинична картина: Болестната картина се изразява в местни и общи симптоми. Тя се характеризира с внезапно начало и само понякога се предшествува от неразположение, отпадналост, апатия и главоболие. След това внезапно се появяват студени тръпки и втрисане. Температурата се повишава до и над 39 градуса С. Главоболието се усилва. Болните са отпуснати, без апетит, появяват се болки при преглъщане, отначало едностранни, а след това двустранни. Болките прогресивно се засилват и стават спонтанни. Езикът е обложен, говорът става гъгнив, появява се лош дъх в устата. Дишането и пулсът се учестяват успоредно с покачването на температурата. След третия ден състоянието постепенно се подобрява - температурата се нормализира, болките в гърлото намаляват и изчезват, апетитът се възтановява. Местните симптоми зависят от формата на тонзилита. При катаралния тонзилит сливиците са подути и зачервени и придобиват особен блясък. По-късно те потъмняват и се покриват със слузест налеп. Подчелюстните лимфни възли са слабо подути и болезнени при натиск. При фоликуларния тонзилит сливиците са по-силно подути и зачервени, покрити с белезникави, леко надигнати, различни по брой и големина жълтеникави налепи. Това са възпалени лимфни фоликули. По-късно налепите лесно се отделят. Подчелюстните лимфни възли са подути и силно болезнени при натиск. Лакунарният тонзилит е най-тежката форма протичаща със силно подуване и зачервяване на сливиците, които са покрити с тъмно-сиви или жълто-бели налепи. Подчелюстните и шийни лимфни възли са подути и силно болезнени.

Лечение: Лечението е консервативно и се провежда от лекар, включва антибиотици и антипиретици.
Ботулизъм
Определение: Ботулизмът се причинява от грам-отрицателни бактерии (клостридиум ботулинум). Те са анаеробни, развиват се в безкислородна среда и отделят екзотоксин по време на размножаването си.
Бактериите се развиват и размножават в животни, риби, птици и от тях попадат у човека. Чрез изпражненията се отделят бактерии и спори, замърсяващи околната среда. В консервираните продукти те се размножават много силно в анаеробни условия. При консумиране на такива консерви се заразяват и хората. Попаднали в храносмилателния тракт на човека, бактериите отделят екзотоксин, който прониква в кръвта и бързо достига до всички тъкани и органи. Особено силно се уврежда нервната система, като бактериалният токсин причинява нервно-мускулна парализа. Токсинът уврежда и малките кръвоносни съдове, в резултат на което настъпват много различни по големина кръвоизливи във вътрешните органи.

Клинична картина: Болестните прояви започват най-често след инкубационен период от 12 часа до 3 дни. В началото има оплаквания от обща слабост, главоболие, коремна болка, с гадене и повъщане. По-късно настъпват зрителни смущения- двойно виждане, затруднения в гълтането и говора, които се дължат на засягането на гълтачната и говорната мускулатура.
Особено тежко протича засягането на диха телната мускулатура, която частично или напълно се парализира. Тогава настъпва и тежка дихателна недостатъчност, която може да завърши със смърт.

Лечението се провежда в инфекциозно болнично заведение. То включва прилагането на специфичен противоботулинов серум, както и на широкоспектърни антибиотици, витамини, вливания на глюкозо-солеви разтвори. В тежки случаи болните се включват на командно дишане.

Прогнозата при по-леките форми на болестта е добра. При по-тежките форми тя е сериозна. При засягане на дихателната мускулатура и развитие на енцефалит с увреждане на мозъчния ствол (вкл. парализа на дихателния и сърдечния център) прогнозата е абсолютно неблагоприятна.
Профилактиката се състои в строг санитарен контрол върху хранителните продукти, които се съхраняват в консерви, къде то се създават условия за развитие и размножаване на анаеробни микроорганизми.
Бруцелоза
Определение
Заболяването представлява зооноза, т.е. развива се у хора и у животни. То се причинява от бактерии от рода бруцела - аеробни, грам-отрицателни, с кръгловата форма. Бактериите отделят ендотоксин и са силно устойчиви във външната среда.
Те се развиват и размножават в крави, овце, кози, свине и диви животни. У бременните животни те предизвикват аборт. В околната среда бруцелните бактерии попадат посредством околоплодните води и ципи, заразен плод и заразена плацента, изпражнения и урина.
Те се откриват в млякото, млечните продукти и месото. Инфектирането на човека става най-често при консумиране на заразени или замърсени храни. По-рядко замърсяването става чрез кожата и лигавицата по въздушен път - при обработка на кожи, стригане на вълна и пр.
Попадналите в човешкия организъм бруцелни бактерии достигат по лимфен път до най-близките лимфни възли. Там те се размножават и чрез кръвта проникват в черния дроб, далака, костния мозък и други вътрешни органи.

Клинична картина
След инкубационен период от 1 до 3 седмици се появяват първите болестни признаци - втрисане и повишаване на телесната температура до 39-40 градуса С, обилни изпотявания, главоболие, ставни и мускулни болки, болка и зачервяване на гърлото. Тези признаци се изявяват остро или постепенно. Въпреки високата телесна температура общото състояние на болните не е силно нарушено.
Характерен признак е увеличаването на много групи лимфни възли - по шията, под мишниците, в ингвиналната област и по други места. Увеличават се черния дроб (хепатомегалия) и далакът (спленомегалия). Артериалното налягане се понижава. Нерядко се развива възпаление на мозъчната обвивка (менингит) и на мозъка (енцефалит).
Съществува и т. нар. хронична форма, при която повишената телесна температура се наблюдава месеци и дори години, а черният дроб и далакът са трайно увеличени. При хроничната форма на бруцелозата се засяга опорно-двигателния апарат, като се развива артрит на големите стави. Особено често се засягат тазобедрените и коленните стави, което нерядко води и до обездвижване. У заболелите бременни бруцелозата предизвиква аборт.

Лечението се провежда в инфекциозно болнично заведение със широкоспектърни антибиотици, прилагане на противобруцелозни гамаглуболин и ваксина, витамини, гликокортикоиди, антипиретици и други медикаменти.
Прогнозата е благоприятна при ранно и активно лечение, като настъпва оздравяване, вкл. бактериалното оздравяване. При хроничната форма на бруцелозата със засягане на големите стави (тазобедрени и коленни) и на вътрешни органи (менингит, енцефалит) и неактивно лечение прогнозата е сериозна, а при влошаване - неблагоприятна, като смъртността достига 2-4%.

Профилактиката е от голямо значение. Заболелите животни се изолират и унищожават. В бруцелозното огнище се извършва дезинфекция. Хора, работещи със съмнителни контактни животни трябва да използват ръкавици, очила и маски (ветеринарни лекари, зоотехници, животновъди и др.) Такъв застрашен персонал подлежи на противобруцелозна ваксина.
Бяс
Определение
Заболяването е известно от дълбока древност и е разпространено по целия свят, но през последните години у нас почти не се среща. То се причинява от вирус, който се размножава и разпространява в нервната система (в мозъчното вещество на главния и гръбначния мозък, периферните нерви) и се предава на човека чрез ухапване от заболяли животни (кучета, котки, вълци, лисици, прилепи, мишки, зайци, овце, свине).
Вирусът прониква от мястото на нараняването до централната нервна система (главен и гръбначен мозък) по пътя на периферните нерви.
Инкубационният период (безсимптомен период, през който инфекцията се развива и разпространява в организма) е 10-12 и повече дни (възможни са и 40 дни). Описани са редки случаи с инкубационен период 150 и повече дни. Инкубационният период е по-къс при ухапване в областта на лицето, и по-дълъг - при ухапване (нараняване) в краката.
Заболяването засяга главно сивото мозъчно вещество - сивите ядра в продълговатия мозък, а също така и мозъчната кора.

Клинична картина
Болестта най-често протича в три фази. Тя започва с неспецифична фаза - депресия, главоболие, стягане в гърдите, болки в ухапаното място, болки по хода на нервите, липса на апетит, общо неразположение. След няколко дни настъпва енцефалитна (възпалително – мозъчна) фаза с повишаване на температурата, широки зеници, сълзене, спазъм на диафрагмата и гълтателната мускулатура с трудно дишане и гълтане, особено при пиене на вода (страх при виждане на вода), страх от вдишване и от полъх на въздух.
Спазъмът на гълтателната мускулатура и повишената сетивност на кожата могат да се предизвикат от различни дразнители - болка, допир, светлина, шум. Страхът предизвиква местен и общ спазъм, прерастващ в гърч.
В крайната паралитична фаза тоничният гърч постепенно се засилва, налице е обилно изпотяване, слюнкоотделяне, делир с редуване на помрачено и ясно съзнание. Смъртта настъпва в състояние на повишена температура. Продължителността на болестта е от 1 до 20 дни. Прогнозата е лоша.

Профилактично се прилага противобясна ваксина при лица, ухапани от животни, съмнителни за бяс. Съмнително болните се изолират. В първите 72 часа след ухапване се прилагат противогангренозен и противотетаничен серуми, особенно при наличие на разкъсни рани.
Варицела
Определение: Варицелата представлява детско заболяване с висока контагиозност (90 %). Тя се причинява от специфичен вирус- вирусът на варицела-зостер-VZV. Заболяването се разпространява по въздушно-капков път. Боледуват предимно деца, поради наличие на преходен имунитет. Вирусите проникват в лигавицата на дихателните пътища, където се размножават. От там те попадат в кръвта и достигат до кажата, като я увреждат.
Инкубационният период е от 11 до 21 дни. След това се появяват оплаквания от главоболие и по-ясна болка, а телесната температура се повишава. Кожният обрив се състои от розови възелчета (папулки), които постепенно се превръщат в малки мехурчета изпълнени с бистро съдържание. Мехурчетата скоро се разпукват, съдържанието им изсъхва и се образуват корички. През 2-3 дни се появяват нови обриви със същото развитие, като по такъв начин в близките кожни участъци се наблюдават обриви в различен стадий на развитие - петна, папулки (възелчета), мехурчета (везикулки) и корички-картина подоБна на "звездно небе". Кожните изменения се съпровождат от силен сърбеж. След преминаване на обрива не остават белези. Преболедувалите придобиват траен имунитет.

Лечението се провежда в домашна обстановка и в изолация. Назначават се антисептични пудри, които съдържат и съставки против сърбежа. При инфектиране на обрива се прилагат антисептични пудри и унгвенти.
Профилактиката се състои в строга изолация на заболялите.
Вирусен менингит
Определение
Менингитът е възпаление на мозъчната обвивка. Той се причинява от вируси, бактерии, спирохети, гъбички, паразити, пряко дразнене на мозъчните обвивки от токсични вещества.

Клинична картина
Вирусните менингити протичат като остро фебрилно (с повишена температура) заболяване с менингеален синдром, с бистър ликвор (гръбначно-мозъчна течност) и доброкачествен ход.
Най-важният признак е менингеалния синдром, проявяващ се с главоболие, повръщане, ригидност на врата (невъзможност за навеждане на главата към гърдите поради съкращение на вратната мускулатура), свръхчувствителсност към светлина и звук. Само в средна Европа са познати над 50 типа вируси, причиняващи менингит.
Най-голямо значение имат три вирусни групи, които спадат към чревните вируси - Коксаки-вируси, ЕСНО-вируси и полиомиелитни вируси.

При Коксаки-вирусния менингит инфекцията се пренася от човек на човек по въздушно-капков или стомашно-чревен път, като най-често предизвиква епидемия между децата през летните месеци.
Началото на менингита е остро, с повишаване на температурата до 38-39 градуса С, главоболие, повръщане, свръхчувствителност към светлина.
Обикновено заболяването преминава за няколко дни, без особено лечение. Рядко обаче то може да продължи до 3-4 седмици или даже до 2 месеца. Ликворът е бистър.

Леченето е насочено към основните симптоми и се препоръчват противотемпературни и противогърчови средства, а по показание кортикостероидни и обезводняващи препарати. Лечението се провежда в болнично заведение. Прогнозата е добра.

При ЕСНО-вирусния менингит инфекцията прониква през стомашно-чревния тракт. Вирусите достигат до мозъчните обвивки по кръвен път. Епидемиите избухват през летните месеци.

Клинична картина
След изтичане на инкубационен (безсимптомен) период от 3-5 дни температурата се повишава и се развива менингиален синдром - главоболие, повръщане, ригидност на врата, свръхчувствителност към шум и светлина. Появяват се стомашно-чревни разстройства. Болестта продължава няколко дни до 3-4 седмици.

Лечение
Специфично лечение няма. Провежда се симптоматично лечение както при Коксаки-вирусния менингит. Прогнозата е благоприятна.
Вторичните вирусни менингити се характеризират с това, че мозъчните обвивки се засягат след като вирусът е поразил друг орган или система. Тук се включват полиомиелитният менингит, грипния менингит, варицела-зостер. При тези менингити често се наблюдава увреждане на централната нервна система.
Лечението е както при другите вирусни менингити.
Вирусен хепатит А
Определение
Заболяването се причинява от вирус, спадащ към групата чревни вируси. Той притежава повърхностен антиген. Заразяването става чрез контакт с леко болни, при които липсва жълтеница. Болните отделят вируса в околната среда чрез изпражненията си. Инфектирането настъпва при консумиране на замърсени продукти и вода или чрез замърсени ръце. Рядко заболяването може да се пренесе чрез кръв или медицински инструменти. Вирусът на хепатит А засяга по-често деца и има подчертана сезонност - той е по-често прихващан през пролетта и есента.
Проникналият през храносмилателния тракт вирус преминава през чревната стена и достига до околните лимфни възли, където се размножава. От там попада в кръвта и черния дроб, където причинява деструкция на чернодробните клетки.Едновременно се активизират имуно-лимфоцитите, които унищожават засегнатите клетки. Възниква възпалителен процес в чернодробната тъкан (паренхим), но оттичането на жлъчката много рядко се нарушава.

Клинична картина
Болестта протича със или без жълтеница. Инкубационният период е между 15 и 30 дни. Заболяването започва като грип - с повишена телесна температура, главоболие, възпаление на гърлото, мускулни и ставни болки. Появява се болка в дясното подребрие, гадене. Признаците са подобни на тези при хепатит В, но са по-леко изразени. След появана на жълтеница оплакванията преминават. Жълтеницата обикновено е краткотрайна и възстановителният процес настъпва по-бързо.

Лечението се провежда в болнично инфекциозно заведение. Назначава се диетичен режим и се прилагат медикаменти като при лечението на хепатит В.
Прогнозата е добра, но при 1-2% от заболелите болестта хронифицира.
Профилактиката е сходна с тази при хепатит В.
Вирусен хепатит А
Определение
Заболяването се причинява от вирус, спадащ към групата чревни вируси. Той притежава повърхностен антиген. Заразяването става чрез контакт с леко болни, при които липсва жълтеница. Болните отделят вируса в околната среда чрез изпражненията си. Инфектирането настъпва при консумиране на замърсени продукти и вода или чрез замърсени ръце. Рядко заболяването може да се пренесе чрез кръв или медицински инструменти. Вирусът на хепатит А засяга по-често деца и има подчертана сезонност - той е по-често прихващан през пролетта и есента.
Проникналият през храносмилателния тракт вирус преминава през чревната стена и достига до околните лимфни възли, където се размножава. От там попада в кръвта и черния дроб, където причинява деструкция на чернодробните клетки.Едновременно се активизират имуно-лимфоцитите, които унищожават засегнатите клетки. Възниква възпалителен процес в чернодробната тъкан (паренхим), но оттичането на жлъчката много рядко се нарушава.

Клинична картина
Болестта протича със или без жълтеница. Инкубационният период е между 15 и 30 дни. Заболяването започва като грип - с повишена телесна температура, главоболие, възпаление на гърлото, мускулни и ставни болки. Появява се болка в дясното подребрие, гадене. Признаците са подобни на тези при хепатит В, но са по-леко изразени. След появана на жълтеница оплакванията преминават. Жълтеницата обикновено е краткотрайна и възстановителният процес настъпва по-бързо.

Лечението се провежда в болнично инфекциозно заведение. Назначава се диетичен режим и се прилагат медикаменти като при лечението на хепатит В.
Прогнозата е добра, но при 1-2% от заболелите болестта хронифицира.
Профилактиката е сходна с тази при хепатит В.
Вирусен хепатит В
Определение
Заболяването се причинява от вирус, който се открива в кръвта, в чернодробните клетки и пространствата между тях. Той притежава 3 антигена, като главно значение има т.н. повърхностен австралийски антиген, който съществува самостоятелно под формата на кръгловати и пръчковидни образувания в кръвта. Австралийският антиген представлява понастоящем критерий за носителството на вируса, причиняващ хепатит-В.
Инфекцията се предава при преливане на инфектирани кръв и кръвни продукти от болен или здрав вирусоносител на здрави лица, както и при употреба на замърсен с инфектирана кръв инструментариум. Много по-рядко заболяването се предава по полов път, поради наличие на вируса в спермата или влагалищния секрет.
Попадналият в организъма вирус достига по кръвен път до черния дроб и прониква в неговите клетки. Настъпва активиране на имунната система, която "разпознава" инфектираните чернодробни клетки и ги унищожава. Едновременно се появява възпалителна реакция и настъпва задръжка в нормалния оток на жлъчката.

Клинична картина
Различават се две основни болестни форми - с и без жълтеница. Най-честата форма е с поява на жълтеница. Периодът от инфектирането до първите признаци на болестта (инкубационен период) е дълъг - от 40 до 180 дни. В началото заболялите се оплакват от обща физическа отпадналост, занижен апетит, гадене, тежест и болка в дясното подребрие. Рядко се установяват грипоподобни прояви - главоболие, хрема, ставни и мускулни болки, както и нетипичен кожен обрив, придружен от слабо повишаване на телесната температура. Времетраенето на този начален стадий е 7-10 дни, като към края му урината потъмнява на цвят и се появява жълтеница. С появата на жълтеницата настъпва следващия стадий на болестта, като грипоподобните признаци, обривът и ставно-мускулните болки преминават.
Тежестта на заболяването е в зависимост от степента и продължителността на жълтеницата. Под дясното подребрие се опипва увеличен, гладък и болезнен черен дроб. Лабораторното изследване на кръвта показва няколкократно увеличение на трансаминазите, т.е. - на ензими, произхождащи от чернодробните клетки и при клетъчния разпад попадат в кръвта. Увеличено е количеството на пигмента билирубин както в кръвта, така и в урината. Времетраенето на този стадий най-често е 1-3 седмици, след което жълтеницата постепенно отшумява и изчезва напълно. Оплакванията преминават, а кръвните и уринните показатели се нормализират. Този стадий понякога може да бъде и много по-продължителен (до една година).

Съществуват по-лека и по-тежка от описаната типична форма.
При по-леката форма признаците са по-слабо изразени, жълтеницата е лека, с продължителност до един месец.
По-тежката форма протича с изразени признаци. Болните са апатични или раздразнителни. Артериалното налягане се понижава, пулсът е забавен. Нивото на кръвосъсирващите фактори спада. Жълтеницата протича по-трудно и трае два или повече месеца.

По-значителни промени в съзнанието, появата на еуфория или задълбочаваща се сънливост, както и ускоряване на пулса говорят за настъпваща кома. Острата форма на хепатит В с жълтеница и задръжка на оттока на жлъчката протича с кожен сърбеж и увеличение на ензима алкална фосфатаза в кръвта.
Съществува и форма на вируса хепатит В, която протича без поява на жълтеница (аниктерична форма), без останалите признаци на болестта и без биохимични промени в кръвта както при формата със жълтеница.
Особено тежко усложнение на болестта е развитието на чернодробна кома. То се дължи на токсичното действие на разградени продукти, натрупани в кръвта поради силно нарушената детоксична чернодробна функция. Тези токсични разпадни продукти увреждат мозъка и предизвикват развитие на кома.
Основен токсичен продукт е амонякът. В началото болните са възбудени или подтиснати, имат гадене и повръщат. Постепенно промените в съзнанието се задълбочават, настъпва загуба на ориентацията за време и място и сънливост. По-късно се появява сопорозно състояние и настъпва чернодробна кома, като нормалните рефлекси изчезват и се установяват патологични рефлекси, отпадат зеничната реакция и гълтателния рефлекс. Наблюдава се неритмично дишане. Поради рязкото намаляване на нивото на кръвосъсирващите фактори, които при нормални условия се образуват в черния дроб, настъпват спонтанни кръвоизливи. Важен признак за застрашаваща кома е силната чернодробна болка, както и появата на дъх на черен дроб от устата.

Лечение
Болните от вирусен хепатит В се поставят на легло. Назначава се висококалорична и едновременно строго щадяща черния дроб диета, съдържаща лесноусвоими въглехидрати и малко биологичноактивни белтъчини. Мазнините се изключват от храноприема. Препоръчват се сиропи, печени плодове, плодови пюрета, шипкова каша, картофено пюре, оризова каша, подсладени чайове, мед, сухари, нишесте, кремове без яйца, желета, конфитюри, тиква, шипков и ябълков мармелад, витамини от група В и С. Извършват се вливания на коктейли от глюкоза, витамини, плазма и други хепатопротективни вещества. По показание се прилагат кортикостероиди, болкоуспокояващи и седативни медикаменти.
Лечението се провежда в инфекциозно болнично заведение под ръководството на лекар-специалист (инфекционист и гастроентеролог). След изписване болните подлежат на диспансерно наблюдение и контрол в продължение поне на три години. Строгото изпълнение на диетичния режим предпазва от хронифициране на болестта.

Профилактиката заема важно място за ограничаване на заболяването. Редовно трябва да се изследват донорите на кръв за носителство на австралийски антиген. Необходимо е задължителна еднократна употреба на игли и спринцовки, както и грижливо почистване и дезинфекция на медицински инструментариум. Понастоящем профилактичната ваксинация против хепатит В няма широко практическо приложение. Спазването на висока лична, битова и професионална хигиена свежда почти до нула рисковете от заболяване.
Изследването на по-широки контингенти лица за носителство на австралийски антиген спомага за ограничаване на заболеваемостта.
Вирусен хепатит С
Определение
Този вид хепатит все още не е изцяло проучен. Причинителят на хепатит С не е установен и изолиран. Предполага се, че заболяването се предизвиква от два вируса, които се отличават по продължителността на периода от заболяването до появата на първите болестни признаци.
Механизмът на предаване на инфекцията е като при вирусния хепатит В. - чрез кръвопреливане и по-рядко чрез различни инструментални медицински манипулации причинителят преминава в организма на здравия човек. Възможно е и контактно-битово предаване на инфекцията. Инкубационният период е между 30 и 80 дни.

Клинична картина
В началото оплакванията са подобни на тези при хепатит В и хепатит А, но изразени в по-слаба форма. По-чести са ставните болки и кожния обрив. С появата на жълтеница оплакванията стихват. Жълтеницата не е силно изявена и трае не повече от три седмици.

Лечението не се отличава от това при другите видове вирусни хепатити.
Прогнозата е добра, но хронифициране на заболяването се наблюдава у голям брой от преболедувалите (26-34%).
Профилактиката се състои в предприемане на мерки, подобни на тези при другите видове вирусни хепатити. Ефикасна ваксина срещу болестта досега не е произведе
Гноен менингит
Менингококов (епидемичен) менингит

Определение
Гнойни менингити се причиняват от различни гноеродни бактерии и се характеризират с гнойно възпаление на мозъчните обвивки и гноевиден ликвор. Най-често причинител е менингококът, на който се дължат 54-60 % от случаите. Други причинители на гноен менингит са пневмококи, стрептококи, стафилококи.
Най-честият и най-типичният от гнойните менингити е менингококовият (или т. нар. епидемичен) менингит. Заразяването с причинителя (менингокок) става по въздушно-капков път. Менингококи са изолирани от секрети на очите, носа, гълтача, а така също и от кръвта на болните през първите един-два дни на заболяването.
Разпространението на заболяването става главно от здрави носители на микроорганизма, които след контакт с болни се заразяват, стават инкубатори на менингококи, без да боледуват. Инкубационният период е различен за отделните болни - от няколко часа до няколко дни, по-рядко - до 2-3 седмици.

Клинична картина
От менингококов менингит боледуват лица от всички възрастови групи, но по-често се среща при деца. Началото е остро, нерядко бурно, а в отделни случаи -мълнеоносно, като завършва със смърт. Температурата се повишава бързо, като може да достигне до 41-42 градуса С. Болните са обхванати от треска, оплакват се от силно главоболие, появява се повръщане. Развива се типичен менингеален синдром - главоболие, повръщане, ригидност на врата, повишена чувствителност към светлина и шум. Понякога се наблюдават и генерализирани припадъци.
Засягат се някои от черепно-мозъчните нерви - зрителният, слуховият, лицевият, очедвигателните нерви. Съзнанието може да бъде помрачено още в началото на болестта, а в следващите дни да се развие кома, което е лош прогностичен признак. По кожата се появява червено-кафеникав обрив, който не изчезва при натиск. Изследването на ликвора е много показателно за потвърждаването на диагнозата. Той е гноен и се намира под увеличено налягане.

Лечението на гнойния (менингококов, епидемичен) менингит се провежда в специализирано болнично отделение. Прилагат се антибиотици, сулфонамиди, противоболкови и противотемпературни лекарства. При ранно активно лечение за 2-3 месеца настъпва подобрение и оздравяване. Прогнозата е сериозна, а при закъсняло лечение - неблагоприятна.
Коремен тиф, Паратиф - А и Паратиф - В
Определение
Тези заболявания се причиняват от бактерии, разновидност на салмонелните бактерии. Те са грам-отрицателни, пръчковидни и ресничести. Бактериите притежават сложна антигенна структура и отделят ендотоксин при разпадането си, който уврежда почти всички органи.
Заразяването става при контакт с болен или здрав бактерионосител, който отделя болестотворни бактерии чрез изпражненията си, откъдето попадат у здрав човек чрез замърсена храна, чрез замърсена вода или мухи. Бактериите попадат в храносмилателния канал и през чревната лигавица проникват в лимфната мрежа, регионалните лимфни възли и кръвта. По-нататък те достигат до черния дроб, далака, костния мозък и по-далечните лимфни възли в организма. Инкубационния период е 7-21 дни.

Клинична картина
Болестните признаци са постепенно повишаване на телесната температура, която за 4-6 дни достига 39-40 градуса С (и така се задържа за две-три седмици), обща отпадналост, главоболие, безсъние, метеоризъм. В по-тежките случаи болните бълнуват и имат халюцинации. Езикът е сух, покрит с кафяв налеп. На 10-11-тия ден от болестта се появяват характерните за тифа коремни обриви, съставени от розеоли. Те представляват малки червени петна с големина 2-3 мм, разположени по кожата в горната част на тялото и по корема. Черният дроб и далакът се увеличават. Пулсът е забавен и мек. В началния период на заболяването има запек, а впоследствие се появява умерена диария, като изпражненията са кашави и понякога примесени с кръв. След 3-4-тата седмица температурата започва да се нормализира, общото сстояние се подобрява и започва възстановителен период, който продължава около 2-3 седмици.
Коремният тиф не винаги протича по подобен начин. В по-леки случаи температурата не се покачва над 39 градуса С и другите признаци са по-слабо изразени и по-бързо настъпва възтановителния период. В по-тежките случаи заболяването започва бурно, с тежко нарушено съзнание, достигащо до кома със смъртен изход.

Паратиф-А се среща рядко у нас. Инкубационният период е по-кратък - от 2 до 10 дни, температурата не е постоянно повишена и болестта протича с хрема, кашлица, зачервяване на носоглътката и конюнктивите.
Паратиф-В също протича по-леко и по-краткотрайно от коремен тиф. Инкубационният период е 3-10 дни и признаците са като при гастрит и ентерит.
В хода на коремния тиф могат да настъпят тежки усложнения - нервни кръвоизливи и перфорации на червото. При такива усложнения температурата спада, артериалното налягане рязко се понижава, коремната болка става остра и режеща, а в изпражненията се установява кръв.

Лечението се провежда в инфекциозно болнично заведение. Прилагат се широкоспектърни антибиотици и субституиращи коктейли, съдържащи солеви разтвори, глюкоза, антипиретици, спазмолитици, аналгетици и други лекарства. В началото се назначава течно-кашава щадеща диета, която по-нататък в хода на заболяването постепенно се разширява. Настъпване на усложнения като чревен кръвоизлив или чревна перфорация изискват спешна оперативна намеса.
Прогнозата е добра. При по-тежко протичане и при усложнения тя се влошава. Болните се лекуват до пълно бактериално оздравяване, за да се избегне опасно бакрионосителство.

Профилактиката се състои в системно лечение на здрави бактерионосители, поддържане на висока лична, битова, обществена и професионална хигиена. При епидемична обстановка и по показание се извършва имунизация с противотифна ваксина на застрашени контингентни групи от населението.
Дизентерия
Определение
Заболяването се причинява от грам-отрицателни бактерии от родовете "шигела" и "флекснер". Те са аеробни бактерии и при разпадането си отделят токсични продукти - ендотоксин и екзотоксин.
По данни на СЗО от дизентерия всяка година в света умират по пет милиона деца в кърмаческа възраст. Заболяването се разпространява от болни и здрави бактерионосители.
Бактериите-причинители се отделят в околната среда с изпражненията и замърсяват хранителни продукти и водата. Оттам чрез замърсени ръце или мухи бактериите навлизат в храносмилателния тракт на човека, където частично се разрушават от стомашния сок (от солната киселина) и отделят ендотоксин. Ендотоксинът постъпва в кръвта.
Немалка част от бактериите обаче не се разрушават от стомашната солна киселина и достигат до дебелото черво, където предизвикват възпаление на чревната лигавица. Засегнатата чревна лигавица се покри ва с гнойни налепи, а на места се образуват и дълбоки язви с остри подкопани ръбове. Отделя се голямо количество чревна слуз, усилва се чревната перисталтика и се появява чест чревен спазъм (чревна колика).

Клинична картина
Заболяването се характеризира с остро начало. След инкубационен период от 1 до 7 дни настъпва втрисане с покачване на телесната температура до 38-40 градуса С. Заболялите се оплакват от главоболие, отпадналост, коремни коликообразни болки. Твърде често се наблюдава гадене с повръщане. Характерни са диаричните изхождания. Налице са чести позиви за дефекация. Изхожданията са съпроводени с болки . Изпражненията са воднисти, в тях се открива слуз, гной и кръв. При тежко протичане пулсът е ускорен, артериалното налягане се понижава. При загуба на повече телесни течности настъпва хиповолемичен шок.
При неправилно лечение болестта може да се хронифицира и тогава трае от няколко месеца до три и повече години. Изхожданията при хронична дизентерия не са така чести, а изпражненията са кашави. Дефекацията се придружава от силни коремни болки.
По-тежко протича дизентерията у деца. Поради загуба на телесни течности болните деца са отпуснати, често се появяват мускулни гърчове. В такива случаи се налага спешно субституиране и антибактериално лечение.

Лечението се провежда в инфекциозно заведение. То е комплексно. Назначава се подходяща диета (чай, сухар, кисел, а по-късно - извара, сирене, бульон), която постепенно се разширява. При кърмачета се препоръчва майчина кърма. Допълнително се назначават антипиретици и спазмолитици. Съобразно изолираната бактериална флора от изпражненията се прилагат антибиотици и химеотерапевтици, вкл. сулфагванидин и хлорквиналдол. При състояния на обезводняване се вливат субститутращи коктейли със солеви разтвори, глюкоза и витамини.

Прогнозата е благоприятна особено при ранно разпознаване на болестта и активно лечение. При късно разпознаване и неактивно лечение, особено при деца, прогнозата е сериозна и влошена. При неактивното лечение е възможно хронифициране на болестта. При тежки токсични форми и при дистрофични деца настъпват усложнения, вкл. чревни кръвоизливи и чревна перфорация, и тогава прогнозата рязко се влошава и става неблагоприятна.
Профилактиката се състои в изолиране на заболялите до бактериалното оздравяване. Важно е прецизното санитарно контролиране на водоизточниците, предприемане на ефективни мерки против мухите и други насекоми, поддържане на висока лична, битова , обществена и професионална хигиена.
Дифтерит (Дифтерия на сливиците)
Определение
Дифтерита е остро инфекциозно заболяване, което се причинява от дифтерийна бактерия. Предаването на инфекцията става по въздушно-капков път от болни или бактерионосители. Инкубационният период е от 2 да 10 дни. Бактерията може да се локализира навсякъде по гълтача, но предимно по сливиците.

Клинична картина
Болестта започва с оплаквания от обща отпадналост, главоболие, повръщане и болки в гърлото. Температурата се покачва до и над 38 градуса С. Дъхът на устата става неприятен. Цветът на кожата на лицето е блед. Пулсът е мек и ускорен. Лимфните възли по шията се увеличават, те обаче са меки и неболезнени. При оглед се откриват умерено увеличени сливици, които са покрити от мръсно-сив, здраво прилепнал некротичен налеп.

Лечение
Болните подлежат на изолация. Лечението се провежда от лекар и се състои в инжектиране на дифтериен анатоксин. Усложненията се изразяват в токсично увреждане на сърцето и нервната система (парализа на мекото небце). Най-важна профилактична мярка е имунизирането на подлежащите контингенти с комбинирана ваксина против дифтерия, тетанус и коклюш (т.нар. Дифтеткок).
Дифтерия
Определение
Причинители на дифтерията са грам-положителни бактерии, които отделят екзотоксин. Източник на инфекцията е заболялото лице или здрав носител на дифтерийни бактерии. Броят на здравите бакрерионосители постепенно се увеличава, поради профилактичното прилагане на противодифтерийна ваксина. Боледуват най-често деца на възраст от 1 до 5 години. Бактериите проникват в организма най-често през гърлото, носа и ларингса, по-рядко през очите, ушите или чрез рани и по полов път. На мястото на проникването се развива възпалителна реакция и се образуват налепи. В хода на заболяването се засягат и други органи (надбъбречна жлеза, сърце, периферни нерви).
Болестта протича с различна локализация и в различни болестни форми. Най-често се засягат гърлото и ларингсът.

Клинична картина
Различават се 3 типични болестни форми на дифтерията – мембранозна, разпространена и токсична.
Мембранозната форма започва остро, с повишаване на телесната температура, отпадналост, главоболие. Гърлото е слабо зачервено, сливиците са увеличени и покрити със сиво-белезникави налепи, които трудно се отделят, а под тях остават кървящи ранички. Регионарните лимфни възли са увеличени и болезнени.
Разпространената форма протича по-тежко. Телесната температура достига до и над 39 градуса С, налице са силна отпадналост и главоболие. Налепите са разположени и зад сливиците, по дъгите на небцето, по страничните и задните повърхости на гърлото.
Токсичната форма е най-тежка. Тя започва бурно, с покачване на телесна та температура до и над 39,5 градуса С, силно главоболие, силна отпадналост, гадене и повръщане. Налепите са разположени по небцето. Сливиците и гърлото са оточни. Ларингсът е зачервен и оточен, появява се цианоза със затруднено дишане. Сърдечната дейност е ускорена, а артериалното налягане се понижава. Дифтерията на ларингса протича тежко, появява се задух и суха кашлица, гласът е пресипнал, а дишането е повърхностно и силно затруднено. В такива случаи се налага спешно да се извърши тахеотомия и се да осигури достъп на въздух до белите дробове. Рядка локализация на болестта са ушите, очите, половите органи и кожата при наранявания.
Нерядко заболяването причинява усложнения поради засягане на други органи (надбъбречна жлеза, сърце, периферна нервна система). Дифтерията може да предизвика парализа на дихателната мускулатура, на лицевата мускулатура, на крайниците.

Лечението се провежда в болнично инфекциозно заведение. Прилага се противодифтериен серум. По показание се прилагат антибиотици от пеницилиновата група. При токсична форма допълнително се използват кортикостероиди, коктейли с глюкоза и витамини, кислород. По спешно показание се извършва интубация или трахеостомия.

Прогнозата е сериозна, особено при токсичната форма на болестта. Ранното лечение с противодифтериен серум подобрява прогнозата.
Профилактиката се състои в прилагане на противодифтерийна ваксина (комбинирана ваксина дифтеткок) по задължителен ваксинал - имунизационен календар.
Дракункулоза (Дракункулус мединенсис, Филария)
Определение
Заболяването предизвикано от паразита дракункулус мединенсис, се нарича Дракункулоза. Понастоящем от дракункулоза боледуват десетки милиона хора от Африка, Азия и Южна Америка.
Дракункулус мединенсис паразитира в подкожната тъкан на човека и някои диви и домашни животни (куче, маймуна, тигър). Женските филарии достигат от 32 до 120 м на дължина и 0.8-2 мм на ширина, и са шиловидно заострени в предния си край. Мъжките филарии са по-малки - 12-30 мм на дължина и 0,4 мм на ширина. Заразяването на човека става при пиене на вода, която съдържа междинните гостоприемници на филарията - нисшите ракообразни от рода циклопс. В тези ракообразни се намират ларвите, наречени микрофиларии.
От храносмилателния канал микрофилариите по кръвен път достигат до подкожната тъкан. Тук те нарастват и образуват възли, най-често по краката, където паразитът преживява от 9 до 14 месеца. Обикновено се срещат единични паразити, но са наблюдавани и по 30-40 паразита в един подкожен възел. Тези възли се разпукват и се образуват язвички, в дъното на които се намира филарията. Когато болният гази във водата филариите се разпукват и раждат живи микрофиларии, дълги от 0,08 до 0,75 мм. Циклопсите поглъщат микрофилариите, които се загнездват в телесната им кухина и там се доразвиват. Непогълнатите микрофиларии загиват.

Лечението е трудно и се провежда от лекар-специалист. Профилактиката се състои в трайно излекуване на болните, издирване и лечение на здравите паразитоносители, обеззаразяване на водоизточниците, пиене на филтрирана и преварена вода за отстраняване на заразените циклопси.

Еризипел (Червен вятър)
Определение
Еризипелът е остро инфекциозно заболяване на кожата, което се причинява от бета-хемолитичен стрептокок.

Клинична картина
Болестните промени се локализират по кожата на долните крайници и лицето. Заболяването започва с втрисане и рязко покачване на телесната температура до 39 - 40 градуса С. Болните са отпаднали, с главоболие, понякога с повръщане. На засегнатите места се появяват ярко червени плаки с лъскава, изпъната и силно болезнена кожа.
Характерна особеност е рязкото отграничаване на околната здрава кожа от ръбовете на плаката. В по-тежките случаи върху плаките могат да се появят мехурчета, изпълнени с кръвениста течност, с подуване на околните лимфни съдове (лимфангит) и възли (лимфаденит) и деструкция на плаката. Особено опасно е локализацията на горната част на лицето, поради възможността за разпространение на инфекцията по лимфен и кръвен път до мозъка и мозъчната кора.

Лечението на еризипела е консервативно - локално и общо. Прилагат се антибиотици (главно от пенецилиновите групи). Локално се използват антисептични средства - унгвенти, разтвори, пудри и мазила. Много рядко се прибягва до хирургична обработка на допълнително инфектирани еризипелни рани.

Профилактиката се състои в поддържане на висока лична хигиена и саниране на налични бактериални и гъбичкови инфекции на кожата, антисептична обработка на налични раневи увреждания на кожата. Преболедуването не създава имунитет. Наблюдават се нерядко рецидиви на еризипел. Заушка (Епидемичен паротит)
Определение: Епидемичният паротит е заболяване, предизвикано от специфичен вирус - Myxovirus parotidis . Предаването на болестта става по въздушно-капков път. Източникът е заболялото лице, което може да отделя причинителя в околната среда.
Боледуват предимно деца. Болестната честота е най-висока през пролетните месеци и сред момчетата. Вирусът попада в лигавицата на дихателните пътища, от там - в кръвта и достига до слюнчените (паротидни) жлези. Не рядко се засягат и други жлезни органи, както и нервната система. След преболедуване остава траен имунитет.

Клинична картина: Първите болестни признаци се появяват след инкубационен период от 11 до 23 дни. Телесната температура се повишава, болните се оплакват от отпадналост, главоболие и мускулни болки. Слюнчените жлези се подуват и стават болезнени, особено при хранене и говор. Кожата над тях е опъната, лъскава и с нормален цвят. В повечето случаи се засягат двете предушни (паротидни) слюнчени жлези. Нервната система се засяга в различна степен.
При по-тежко увреждане освен главоболие и безсъние се наблюдава и развитие на менингит. Тогава температурата се повишава още повече, настъпва силно главоболие с повръщания, ригидност на врата, нарушаване на съзнанието. Нерядко се появява орхит (възпаление на тестисите) - едностранен или двустранен. Тестисът се увеличава и е болезнен при опипване. При тежко протичане с двустранен орхит в много случаи се развива стерилитет. Нерядко вирусът поразява и панкреаса. Тогава се появява силна коремна опасваща болка с гадене и повръщания, съпроводена с втрисане и допълнително покачване на телесната температура. Засягането на повечето органи (паротисна жлеза, панкреасна жлеза и други) може да бъде едновременно или последователно, изолирано или комбинирано.

Лечението се провежда в домашна обстановка, на легло и при покой. Прилагат се антипиретици, аналгетици, кашава храна, хигиена на устната кухина При поява на орхит лечението се провежда от лекар-специалист. Усложненията (менингит, панкреатит и други) се лекуват в болнично заведение.

Прогнозата е благоприятна. При настъпили усложнения тя е сериозна при ненавременно и недостатъчно активно лечение.
Профилактиката се състои в изолиране на болните и прекратяване на контактите с тях, особено на неболедували деца и възрастни. Противопаротитната ваксина е включена в задължителния имунизационен календар на децата и създава траен имунитет.


Ингвинална лимфогрануломатоза
Определение
Ингвиналната лимфогрануломатоза принадлежи към групата на класическите венерически заболявания, заедно със сифилиса, гонореята и мекия шанкър. Тя представлява инфекциозно вирусно заболяване, което се предава по полов път.
Клинична картина
Болестта протича с първични увреждания по половите органи и последващо ранно възпаление на регионалните лимфни възли (най-често в слабинната област). По-късно настъпват нарушения в лимфната циркулация с поява на елефантиаза (слоновост на краката).
Заболяването е характерно за страните с тропически или субтропически климат. У нас то се среща много рядко, у временно пребиваващи граждани от такива страни.
Болестта се причинява от вирус с големина около 150 милимикрона. У животни вирусът се локализира в мозъка, а у човека - в лимфната тъкан. Инкубационният период варира в широк диапазон (от 7 дни до няколко месеца).
На мястото на проникване на инфекцията (най-често половите органи) се появява малко възелче или възелче с гнойно мехурче, което се пуква и след това епителизира. Измененията не причиняват оплаквания, поради което остават незабелязани.
Болестното развитие се характеризира с ранни възпалителни промени в регионалните лимфни възли и късни нарушения на лимфната циркулация - развитие на елефантиазно състояние (застой в лимфните съдове) в областта на половите органи, ректума и около ануса. Ранните промени започват 2-4 седмици след началните изменения и се придружават от общи признаци. Едностранно и по-рядко двустранно се подуват ингвиналните (слабинните) и бедрените лимфни възли, които стават болезнени. Възпалителният процес засяга околните тъкани и кожата. Може да последва резорбиране на инфилтрата (отока) в лимфните възли.
Най-често обаче настъпва размекване, образуване на фистули, от които изтича гъста-жълтеникава гной, а по-късно - серозно-кръвенист секрет. В късния стадий на болестта се образуват плътни дълбоки ръбци, които затрудняват лимфната циркулация. Вследствие на това се развива елефантиазно състояние в областта на половите органи и долните крайници. У жените по-често се засягат тазовите лимфни възли.

Лечението се провежда от лекар-специалист. Прилагат се сулфонамиди, пеницилин и широкоспектърни антибиотици. По показание се прибягва до хирургично лечение.
Коклюш (Магарешка кашлица, пертусис)
Определение
Заболяването се причинява от пръчковидна бактерия (бордетеоа пертусис). Инфекцията се предава по въздушно-капков път.
Източник на заразата са болни деца или здрави бактерионосители. Боледуват най-често деца в предучилщна възраст. Причинителят попада в дихателните пътища, прониква в тяхната лигавица и предизвиква възпалителна реакция. Бактериите отделят токсични продукти, които дразнят нервните рецептори и причиняват кашлица.

Клинична картина
Първите признаци на болестта се прявя ват 1-2 седмици след инфектирането. Децата са отпаднали, стават раздразнителни, телесната температура се повишава. Налице е хрема и суха кашлица. Постепенно кашлицата придобива пристъпен характер, като през пристъпния период болното дете не може да поеме въздух. След прекратяване на кашличния пристъп то отново дълбоко вдишва (реприз) като отделя жилави светли храчки.
По-тежките пристъпи на кашлицата завършват с повръщане. Критерий за тежестта на заболяването са честотата и продължителността на кашлячните пристъпи.
По време на кашлячен пристъп болните деца имат характерен вид – езикът е изплезен, шийните вени са надути, лицето е синкаво. При по-продължителен пристъп болните деца изпадат в безсъзнание и гърч.

Лечението се провежда в домашна обстановка и в изолация, а при усложнения и в болнично инфекциозно заведение. Болните се поставят на легло и се прилагат противокашлячни и спазмолитични медикаменти, а при по-тежки случаи - и кислород. При усложнения (пневмония) по показание се прилагат антибиотици и химиотерапевтици. Назначава се течно-кашава диета. Целесъобразна е промяна на климата (климатолечение, курорти с мек климат).

Прогнозата е добра. При усложнения тя става сериозна.
Профилактиката се състои в провеждане на задължителна календарна имунизация с комбинирана ваксина дифтеткок и строга изолация на болните деца. Първата ваксинация се извършва още на 3 месечна възраст.

Кърлежов енцефалит
Определение
Кърлежовият енцефалит се причинява от вирус, който се размножава и разпространява в нервната система. Естествените носители на вируса са горските гризачи, а преносителите от гризачите у човека са акарите. Пренасянето на вируса става чрез ухапване от кърлеж или размачкване на кърлеж върху кожата. Вирусът е много чувствителен и неустойчив към топлина и светлина.
Заболяването има характер на паненцефалит, т.е. - засяга цялата мозъчна тъкан (предимно сивото и по-малко бялото вещество на главния мозък, мозъчния ствол и гръбначния мозък) и мозъчните обвивки. Възпалителният процес се разпространява и по мозъчните кръвоносни съдове, като предизвиква малки кръвоизливи.

Клинична картина
Болестта най-често протича двуфазно. Първата фаза е няколко дневна, без неврологични прояви, има гриповиден характер. Едва след 5-9 дни се проявява бурната картина на възпалително засягане на главния и гръбначния мозък - с висока телесна температура (до и над 40 градуса С) и треска, помрачаване на съзнанието до кома, със или без епилептични припадъци.
Наблюдава се и менингиален синдром - с главоболие, повръщане, ригидност на врата, свръхчувствителност към светлина и звук, психични промени. След преминаването на общомозъчните явления за 8-10 дни се явяват ясно огнищните признаци (показващи местата с най-голяма щета). Поради голямото засягане на шийния и раменния нервни сплитове се установява парализа на мускулатурата на шията и ръцете.
Нерядко при засягане на бялото мозъчно вещество в големите мозъчни полукълба се наблюдава хемиплегия, която представлява парализа на двигателната мускулатура на едната телесна половина. Заболяването причинява около 30%-на смъртност.
Към групата на кърлежовия енцефалит спада и средноевропейският енцефалит. И тук вирусът се пренася от кърлежи. Протичането е сходно с това на обичайния кърлежов енцефалит.
В тази група влизат и т.нар. двувълнов кърлежов енцефалит, при който заразяването става чрез устата чрез употреба на сурово мляко от заболяли (или носители) кози и овце, ухапани от кърлежи.
Този енцефалит започва като общо инфекциозно заболяване с двувълнов период - фебрилен период до една седмица (с висока температура и треска), след който следва период без повишена температура за една седмица.
Заболяването протича като лека форма на кърлежовия енцефалит, без епилептиформени гърчове и без атрофия на шийната мускулатура.
Мек шанкър
Определение
Мекият шанкър представлява остро инфекциозно заболяване, което спада към групата класическите венерически болести. То се предава по полов път. Характеризира се с поява на болезнени язви по половите органи и усложнения - поява на бубони (възли, пакети) в регионалните лимфни възли. Болестта се среща по-често в тропическите, субтропическите и предимно в слаборазвитите страни. У нас са наблюдавани единични случаи.
Мекият шанкър се причинява от специфичен стрептокок. Инкубационният период на болестта е 1-5 дни.
Всъщност, развитието на инфекцията започна веднага след заразяването. На мястото на проникването (половите органи) се появяват едно или няколко зачервени петна, които се превръщат последователно в малки възелчета, гнойни мехурчета и язви. Язвите на мекия шанкър са болезнени, с кръгла, овална или неправилна форма, рязки граници с околно зачервяване, с некротично дъно, покрито с гноен налеп. В момента на заразяването или по-късно вследствие автоинокулация (самостоятелно самозаразяване от собствените язви върху незаразените участъци на тялото) се наблюдават окологенитална и извънгенитална локализации - около ануса, по бедрата, ръцете, пръстите, устните, езика.

Клинична картина
Усложненията на мекия шанкър са:
1. Кръвоизливи - на местата с разязвени тъкани;
2. Възпаление на лимфните съдове по гърба на пениса със или без малки възловидни уплътнения, които нагнояват и образуват след разпад вторични язви;
3. Регионален лимфаденит (възпаление и уголемяване на слабинните лимфни възли). Лимфаденитът възниква 3-4 седмици след началото на заболяването вследствие проникване на стрептокока в регионалните лимфни възли, най-често едностранно. Засегнатите лимфни възли се увеличават и достигат големина до кокоше яйце и повече.
Възпалението обхваща и околните тъкани, включително кожата, която е зачервена, опъната и глатка. При разпад на засегнатите лимфни възли се образуват дълбоки кратерообразни язви с гноен ексудат. Лимфаденитът протича с повишена телесна температура. След възстановителен процес за 1-2 месеца язвите постепенно заздравяват с образуване на груби ръбци.

Лечението се провежда от лекар-специалист. Прилагат се сулфонамиди, стрептомицини и тетрациклини.
Моноцитна ангина
Тонзилит при инфекциозна мононуклеоза

Определение
Това е остро инфекциозно заболяване, причинено от вируса на Епщайн-Бар. Най-характерно за тази ангина е засягането на лимфните възли и сливиците. Боледуват млади хора - от 20 до 30-годишна възраст, включително и деца.

Клинична картина
Болестната картина на ангината започва с трескаво състояние, покачване на телесната температура до 39-40 градуса С, главоболие, болки в гърлото и ставите, силна отпадналост, изпотяване. Болките в гърлото се засилват при преглъщане. Промените в сливиците отначало съответстват на катарален тонзилит. При опипване се установяват подути шийни възли, заедно с подути подчелюстни възли. Характерно е подуването и на подмишничните, както и на ингвиналните (слабинните) лимфни жлези. Увеличените лимфни възли се опипват двустранно неболезнени. Опипването на увеличените лимфни възли отзад на врата дава основание да се подозира моноцитна ангина. В следващите дни по сливиците се появяват бели налепи.

Лечението се провежда от лекар, като се прилагат широкоспектърни антибиотици. Прогнозата е добра. Обикновено намаляването на увеличените лимфни възли по шията става бавно, за няколко месеца. Рядко се наблюдават усложнения от страна на сърцето, ставите, нервната система, които изискват допълнително лечение и забавят оздравяването.

Морбили (Брусница, Дребна шарка)
Определение: Заболяването се причинява от парамиксовирус , който е от групата на РНК вирусите.То се разпространява по въздушно-капков път от болните, които отделят вируса в околната среда. Вирусът прониква и се размножава в епителните клетки на дихателната лигавица. От там той достига регионалните лимфни възли и кръвта, чрез която се разпространява по целия организъм, като засяга изключително епителните клетки на лигавицата и кожата.

Клинична картина: Инкубационният период е от 9 до 11 дни. След това настъпват характерните признаци на болестта – телесната температура се покачва до 38-39 градуса С, носът се запушва, появява се суха кашлица, конюнктивата и на двете очи се зачервява. По небцето се установяват червени петна. Особено характерни, срещани само при морбили, са надигнатите бели петна на Коплик-/като напръскани с вар/ разположени по лигавицата на бузите срещу кътниците. Те се появяват преди кожния обрив и изчезват след неговото появяване.
След кратко понижаване на температурата следва ново повишаване и се появява типичният за морбили кожен обрив. Той се движи отгоре надолу- първо обхваща лицето и шията, следва тялото и бедрата, после обхваща китките и коленете, като по лицето започва да преминава. Обривът се състои от розово-червени петна с различна големина и форма, които имат склонност към сливане. След преминаване на обрива на мястото му остават кафеникави петна. В разгара на болестта лицето има характерен вид –обилен кожен обрив, подути клепачи, сълзящи зачервени очи, чувствителни на светлина, сухи устни, засъхнал носен секрет около ноздрите. Регионарните лимфни възли (под мишницата, по шията и тила) се подуват.
Понякога се развиват усложнения-пневмония, отит, енцефалит, синуит и други).

Лечението е симптоматично и се провежда в домашна обстановка. Назначава се течно-кашава диета (пюрета, кремове), повече течности, плодови сокове, витамини, шипков чай, антипиретици. При развитие на усложнения се прилагат антибиотици.

Прогнозата е добра. При усложнения и недостатъчно активно лечение тя е сериозна. След преболедуване остава траен имунитет.
Профилактиката се състои в прилагане на ваксина – прилага се триваксина морбили-паротит-рубеола.
Острица (Ентеробиус вермикуларис, Ентеробиоза)
Определение
Острицата живее в долната част на тънкото черво, апендикса и началната част на дебелото черво, но може да се срещне и във всички отдели на червата. Особено силно е разпространена сред децата. Този паразит е най-често срещаният.
Острицата представлява малък кръгъл червей с белезникав цвят и заострен заден край. Женският индивид достига на дължина до 12 мм, а мъжкият - от 3 до 5 мм. Задният край на паразита е спираловидно завит, а на предния си край има три устни смукалца.
Женските индивиди, когато са изпълнени със зряли яйца, се спускат към правото черво и изпълзяват навън през ануса. За кратко време те снасят яйцата си в околоанусните гънки, след което умират. Една женска острица снася от 5000 до 17000 яйца. При момичета остриците могат да проникнат и във влагалището. При оптимални условия (температура 34-38 градуса по С и достатъчна влажност) яйцата узряват и стават инвазио-способни в продължение на 5-6 часа. Тази особеност обуславя лесното самозаразяване. При изпълзяването от ануса остриците предизвикват силен сърбеж, децата се разчесват, замърсяват ръцете си и лесно пренасят заразата в устата.
Яйцата замърсяват също така белъото, попадат в почвата, праха и се поглъщат с нечистите ръце или неизмити плодове и зеленчуци. От погълнатите яйца в дванадесетопръстника се излюпват личинките, които достигат полова зрялост за 15 - 30 дни. Яйцата на острицата са елипсовидни, продълговати, прозрачни и леко асиметрични в единия полюс. Те имат двойно контурирана гладка обвивка и в изпражненията рядко се намират. Обикновено яйцата се доказват чрез остъргване на околоанусните гънки с тънка клечка, натопена в равни части глицерин и вода.

Клиника и лечение
Острицата причинява заболяването Ентеробиоза. То протича при едни случаи леко, а при други - с подчертани болестни симптоми като световъртеж, намален апетит, коремни болки, слузна диария. Обезпаразитяването се извършва от лекар-специалист. Профилактиката се състои в поддържане на висока лична и битова хигиена и обезпаразитяване на здравите паразитоносители.
Полиомиелит (Детски паралич)
Определение
Полиомиелитът е тежко заболяване, което се причинява от човешкия полиовирус. Този вирус се отличава с голяма устойчивост в околната среда, което създава условия за по-лесното му разпространение. Болните от полиомиелит или здравите вирусоносители отделят вируса чрез изпражненията. Заразяването става чрез употреба на замърсени хранителни продукти и вода или чрез замърсени ръце. Съществува въздушно-капков механизъм на предаване, обусловен от наличието на вируса в носоглътката и отделянето му по капково-слюнчен път. Заболяването засяга най-често деца до 6 годишна възраст, но не са редки и случаите на заразяване в по-зряла възраст. Проникналият в устата вирус се заселва и размножава в чревната лигавица и в лигавицата на гърлото. От там, преминавайки през регионалните лимфни възли, той достига до кръвта, а чрез нея се разнася до всички органи и системи. Вирусът проявява тъканна специфичност и прониква в нервните клетки.

Различават се две болестни форми - паралитична и непаралитична.

При паралитичната форма най-често се засяга гръбначния мозък. След инкубационен период от 5 до 14 дни се появяват първите нехарактерни признаци като загуба на апетит, гадене, диария, възпаление на носоглътката, повишаване на телесната температура до 38 градуса С, главоболие. След това настъпва разгърнат стадий на болестта - с изпотявания, сънливост или възбуда, ригидност на врата, поява на патологични рефлекси, болка и вялост на мускулатурата, особено на долните крайници. Този стадий трае 30-36 дни и след него рязко се появяват парализи. Болките се засилват, а другите симптоми отслабват. Най-често се засягат мускулите на долните и горните крайници, по-рядко други мускулни групи. Особено опасно е засягането на дихателната мускулатура.
Полиомиелитният вирус може да засегне не само гръбначния, но и други части на мозъка. Понякога се уврежда лицевият нерв. Тогава болните имат характерен вид - челото е гладко, клепачите са отпауснати, устният ъгъл е също отпуснат надолу, свиренето с уста и набръчкването на челото са невъзможни. Много тежко протича т.н. булбарна форма, при която се увреждат нервните клетки в централния мозък, които регулират центровете на гълтането, говора, дишането и кръвообращението. Често в такива случаи настъпва церебрална кома и смърт.
Възстановителният процес продължава от 2-4 месеца, а след това настъпилите вяли парализи остават в стационарно състояние.

Непаралитичната форма на полиомиелита протича с болестна картина на абортивен полиомиелит или полиомиелитен менингит. Абортивният полиомиелит започва с катарални прояви в носоглътката, повишаване на телесната температура, слаби мускулни болки, но парализи не настъпват. Абортивният полиомиелит трудно се открива и това създава възможност за разпространяване на инфекцията. Полиомиелитният менингит протича с признаци на серозен менингит.

Лечението се провежда в болнично инфекциозно заведение. Прилагат се витамини от група В, кортикостероиди, нивалин, аналгетици, спазмолитици,топли компреси, физикални процедури. През възстановителния период се прилагат ръчен и вибрационен масаж, електростимулация на засегнатите мускули, санаториално лечение в специализирано заведение.

Прогнозата на непаралитичната форма е добра. Прогнозата на паралитичната форма е сериозна и неблагоприятна. В почти 65% от случаите парализите имат траен характер. Централно-мозъчната паралична форма протича много тежко, като смърт настъпва в следствие на парализа на дишането и гълтането.

Профилактиката се състои в задължителна ваксинация на подлежащите контингенти от населението с противополиомиелитна ваксина. Понастоящем в у нас изключително рядко се наблюдават малки епидемични взривове, предимно сред обхванати детски контингенти от цигански произход, които се отклоняват от профилактичната ваксинация. По показание се извършва реваксинация на застрашени групи от населението, особено при епидемична обстановка. Ваксината се понася добре и в повечето случаи създава продължителен и стабилен имунитет. Заболялите и съмнително-инфектираните лица подлежат на изолация, а на местопребиваването им преди изолацията се извършва грижлива дезинфекция.
Рубеола
Определение: Рубеолата се причинява от специфичен вирус- РНК вирус от групата на тога вирусите. При заразяване на бременни вирусът преминава през плацентата и причинява тежки увреждания на плода- рубеолна ембриопатия. Заболяването се предава по въздушно-капков път от болен на здрав.
Причинителят на рубеола прониква в организма през лигавицата на дихателните пътища. От там той попада в кръвта, чрез която достига до кожата, лимфните възли и до плода у бременни.

Клинична картина: Инкубационният период е от 11 до 24 дни. Началните признаци са отпадналост, главоболие, покачване на телесната температура, мускулни и ставни болки, зачервяване на гърлото. След 2-3 дни се появява кожен обрив, който е среднопетнист, не се слива - розово-червени петна, леко надигнати над кожата папули. Обривът обхваща цялото тяло, но най-силно гърба, седалището и сгъваемите повърхности на крайниците. След 2-3 дни обривът преминава напълно. Понякога обривът се съпровожда от силен сърбеж.
Характерно за рубеолата е увеличаването на задушните и тилните лимфни възли. У бременни инфекцията предизвиква изменения в хромозомния апарат на клетките на плода. Децата, преболедували вътреутробно от рубеола, са с тежки малформации на сърдечно-съдовата система, на очите, с глухота.

Лечението се провежда в домашна обстановка, в изолация от околните неболедували деца. Назначават се антипиретици, течно-кашава диета, витамини. При настъпили усложнения (артрит, менингит, енцефалит) се налага болнично лечение. При заболяване на бременни е показано прекъсване на бременността, особено в първата половина на бременността, когато увреждането на плода е най-тежко.

Прогнозата е добра. Рядко настъпват усложнения, които я влошават. Прогнозата за плода е крайно неблагоприятна.
Профилактиката се състои в строга изолация на болните и особено предпазване на бременни от контакт със заболели поне до четири седмици след преминаване на обрива.
Салмонелоза
Определение
Салмонелозата представлява остро инфекциозно заболяване, което се причинява от бактерии от рода „салмонела”. При разпадането си те отделят ендотоксин, който уврежда нервната система и вътрешните органи (бял дроб, черен дроб, далак, бъбреци и други). Някои от тези бактерии отделят и ентеротоксин, който причинява диария с отделяне на голямо количество течности и електролити (калции, натрий, хлор и други) с изпражненията.
Салмонелните бактерии се развиват и размножават в домашните и диви животни, птици и риби. Заразяването на човека става при консумиране на недопечено месо, мляко, яйца и продукти, приготвени от тях. По-рядко заразяването се предизвиква от здрави бактерионосители, които замърсяват хранителните продукти.

По-типични болестни форми са:
1. Стомашно-чревна форма. След кратък инкубационен период от няколко часа до 2-3 дни се развива остър гастрит и ентерит. Телесната температура се повишава, появява се повръщане с болка в горната част на корема, а малко по-късно - коликообразни болки около и под пъпа, с диарични изпражнения;
2. Дизентерийно-подобна форма. Тя протича с повишена телесна температура, обща слабост, повръщане, коликообразна коремна болка и диария с множество болезнени изхождания. Изпражненията са течно-кашави, слузести, понякога примесени в кръв;
3. Грипоподобна форма. Тя наподобява грипно заболяване, протича с повишена телесна температура, втрисане, главоболие, ставни и мускулни болки, зачервено гърло, редки изпражнения;
4. Тифоидна форма. Тя наподобява коремен тиф. Налице са повишена телесна температура, обща отпадналост, главоболие, повръщане, коликообразна коремна болка, диария, увеличение на черния дроб и далака;
5. Септична форма. Тя се характеризира с разпространение на бактериите чрез кръвта по целия организъм. Болестта протича с тежки усложнения като пневмония, менингит, отит, холецистит, пиелонефрит и др.
При по-тежките случаи се развива токсичен и хиповолемичен шок, с явления на сърдечно-съдова слабост и рязко понижение на артериалното налягане. При задълбочаване на токсичния шок може да настъпи кома.

Лечението се провежда в болнично заведение, в спешно интензивно отделение. Прилагат се антибиотици и химеотерапевтици, кортикостероиди, субституиращи коктейли, съдържащи солево-глюкозни разтвори, витамини, спазмолитици, болкоуспокояващи и други средства, с които се възтановява водно-солевия баланс в организма. Назначава се строг щадящ диетичен режим с течно-кашава храна.

Прогнозата е сериозна. При закъсняло лечение и при тежка септична и шокова форма на болестта прогнозата е неблагоприятна. След преболедуване 1-2% от прекаралите заболяването остават бактерионосители, които се нуждаят от допълнително антибактериално лечение.
Профилактиката се състои в строг санитарен контрол върху хранителните продукти и питейната вода, правилна кулинарна обработка на храната, поддържане на висока лична и битова, обществена и професионална хигиена, особено на работещите в хранителни и детски заведения. Особено внимание заслужават здравите бактерионосители, които трябва да се издирват и системно лекуват до бактериологично оздравяване.
Тетанус
Определение
Тетануса е една от най-тежките инфекциозни болести. Тя се причинява от грам-положителни бактерии (клостридиум тетани). Тези бактерии отделят силно токсичното вещество екзотоксин, което уврежда нервната система и червените кръвни клетки.
Тетаничнита бактерия и нейните спори са широко разпространени в природата. Те попадат в почвата чрез изпражнения на тревопасни животни - бактерионосители. При наранявания с нарушаване цялостта на кожата бактериите проникват в човешкия организъм. Заболяването по-често се среща у деца.
Попадналият в организма причинител се размножава, като отделя силния екзотоксин, който достига до мозъка и нарушава предаването на импулсите до мускулите. Това предизвиква появата на мускулни гърчове. Засягат се и сърдечният и дихателният мозъчни центрове. Постепенно с увеличаването на ларингеалния оток дишането се затруднява, става повърхностно. Болните изпитват силен задух. По-тежки и по-продължителни мускулни гърчове могат да причинят скъсвания на мускули и сухожилия или счупване на кости.

Клинична картина
Първите признаци на болестта настъпват няй-често от 6 до 14 дни след инфектирането. По-кратък инкубационен период обикновенно се последва от по-тежка болестна картина. Появява се спазъм или гърч на дъвкателната мускулатура със силно стягане на челюстите. Говорът и дъвченето се затрудняват извънредно много. По-късно гърчовете обхващат и мимическата мускулатура на лицето и други мускулни групи (на краката, на ръцете, шията, гърба).
При разпространената форма гръбначната мускулатура е обхваната широко от гърчове, като по време на тетаничен гърч тялото е опънато дъговидно и само главата и петите служат за опора. Тетаничните гърчови пристъпи отначало са по-редки и по-краткотрайни, но постепенно се засилват и стават попродължителни (тетаничен статус). Съзнанието е запазено, което прави гърчовете още по-мъчителни.

Лечението се провежда в болнично инфекциозно заведение. Инжектира се противотетаничен серум. Назначават се болкоуспокояващи и упойващи средства (фенобарбитал, реланиум), противогърчови медикаменти, релаксаторни препарати. Извършва се допълнителна обработка на рана, през която е проникнала инфекцията. Осигурява се пълен покой в затъмнено помещение. При тежки случаи болните се включват на апаратно дишане.
Прогнозата е сериозна. При настъпили усложнения и тетаничен статус прогнозата е неблагоприятна.
Профилактиката се състои в задължителна ваксинация (комбинираната ваксина дифтеткок) на подлежащите контингенти лица. Васкината е включена в задължителния имунизационен календар за децата. Реваксинацията се провежда през 10-годишен интервал. При нараняване профилактично се прилага тетаничен анатоксин и при имунизирани лица, ако от последната имунизация са изминали повече от 12 месеца. При неимунизирани лица в такива случаи освен тетаничен анатоксин се прилага и противотетаничен серум.
Тонзилит
Тонзилити при инфекциозни заболявания, Тонзилит при скарлатина

Определение
Скарлатината е остра инфекциозна болест, причинена от стрептококи, с инкубационен период от 2 до 7 дни. Боледуват предимно деца.

Клинична картина
Болестната картина се характеризира с остро начало, покачване на телесната температура до и над 40 градуса С, главоболие, повръщане, втрисания, болки в гърлото. Подчелюстните лимфни възли се увеличават и стават болезнени. При оглед се установява силно зачервяване на лигавицата на глътката. Езикът е малиненочервен, а мекото небце - огненочервено. Сливиците са увеличени и зачервени, покрити с жълтеникав налеп, който лесно се снема. Още в първите дни се появява характерният скарлатинен обрив по цялото тяло. Нерядко скарлатината причинява усложнения в ушите, околоносните кухини и бъбреците.
Болните подлежат на изолация.
Лечение то се провежда от лекар като се прилагат антибиотици от групата на пеницилините. Прогнозата е добра и при липса на усложнения бързо настъпва подобрение и оздравяване.