Абсцес на черния дроб
Определение
Абсцесът (гнойник) представлява набиране на гной в чернодробната тъкан с образуване на гнойна кухина, обградена от капсула. Абсцесът обикновено е единичен, но не рядко се установяват множество абцеси.Той е последица от бактериално възпаление, причинено от стрептококи, стафилококи, ентерококи, протозои, амеби, различни чревни паразити.
Клинична картина
Болните се оплакват от обща отпадналост. Появяват се втрисания с рязко покачване на телесната температура до и над 40 градуса С, болки в дясното подребрие, където понякога се опипва увеличен и силно болезнен черен дроб. При изследване се открива силно ускорена СУЕ и висока левкоцитоза.
Лечението е оперативно - отстраняване на абцеса.
Прогнозата при навременна и успешна операция е добра.
Анорексия и булемия
При така наречената Anorexia nervosa е налице тенденциозен отказ от храна като израз на „победата на духа над тялото”. Заболяването се среща почти изцяло само при жени и обхваща най-често възрастта след пубертета.
Предпоставка за развитието на болестта са социалната изолация, изостряне на семейните взаимоотношения, проблем с общуването и др.
Пациентите намирет своето екстремно ниско тегли напълно нормално и се възприемат като здрави хора.
Клинично анорексията се проявява със загуба на най-малко 25% от първоначалното тегло, като е изключена възможността тази загуба да се дължи на други соматични причини. Екстремната загуба на тегло поради депресия, шизофрения, неврози и фобии също изключва поставянето на диагноза Anorexia nervosa. Типични прояви на болестта са аменорея (липса на менструация), брадикардия, самопредизвикано повръщане, фази на физическа активност.
При булемията фазите на глад се редуват от периодично прехранване и последващо самопредизвикано повръщане. Булемиците имат чувство, че поведението на хранене по време на тези пристъпи не може да бъде контролирано. Болните често злоупотребяват с лаксативни средства, диуретици и самоиндуцирано повръщане поради страха от увеличение на теглото. Подлагат се на строги диети, глад и физическа свръхактивност. За да се постави диагнозата булемия трябва да са налице средно два периода на екстремно преяждане на седмица за най-малко 3 месеца и трайно прекомерно ангажиране със състоянието на фигурата.
И двете болести водят до цялостно увреждане на организма. Промените са обратими в повечето случаи с нормализиране на храненето.
Вродени аномалии на хранопровода
Към вродените аномалии се отнасят липсата на хранопровод, двоен или раздвоен хранопровод, вродена анастомоза (фистула) между хранопровода и бронхите, между хранопровода и трахеата, стеснения и разширения на хранопровода, къс хранопровод и други. Вродените аномалии в повечето случаи се откриват още през първите дни след раждането, другите се откриват в по-зряла възраст. Липсата на хранопровод е много тежка аномалия, която е несъвместима с живота. Нерядка аномалия е сляпо завършващ хранопровод, т.е. - липса на отвор - връзка между хранопровода и стомаха (атрезия).
Лечението на вродените аномалии на хранопровода е оперативно. Успехът на операцията се крие в ранното откриване на аномалията и пълното й отстраняване с възтановяване на ефикасната проходимост на хранопровода.
Прогнозата при успешна, навременна пластично-реконструктивна хирургическа намеса е добра.
Гастрит (Възпаление на стомаха)
Остър гастрит
Определение: Острият гастрит представлява остро възпаление на стомашната лигавица, причинено от различни фактори като прием на много гореща или студена храна, напитки, пикантни храни, алкохол, преяждане, продължителна употреба на някои лекарствени средства (аспирин, кортикостероиди, резерпин, сърдечни гликозиди, сулфонамиди и други). Остър гастрит се развива при някои инфекциозни заболявания.
Клинична картина: Болните се оплакват от сухота в устата, жажда, тъпа болка и тежест в горната част на корема, гадене, а понякога и повръщане.
Лечението е консервативно. През първите 2-4 дни болните се поставят на легло и се назначава щадяща кашаво-течна диета. В следващите дни диетата се разширява, като се приемат слизести супи, пюрета, компоти, мляко. Забранява се употребата на алкохол, газирани напитки, пикантни храни. Прилагат се болкоуспокояващи средства и спазмолитици.
Прогнозата е благоприятна. При правилно лечение с диета и лекарства настъпва подобрение и оздравяване. При негрижливо отношение и повторни остри епизоди заболяването може да се хронифицира.
Хроничен гастрит
Определение: Хроничният гастрит представлява възпаление на стомашната лигавица, което протича хронично с периоди на изостряне и подобрения. Болестта се предизвиква от многобройни фактори:
1. От хранително естество, както при острия гастрит, но с продължително увреждане;
2. От съпътстващи инфекциозни и хронични заболявания (на черния дроб, белите дробове, сърцето, панкреаса, жлъчните пътища и жлъчния мехур, пернициозна анемия). В зависимост от измененията на стомашната лигавица се наблюдават няколко вида хроничен гастрит - атрофичен гастрит, хипертрофичен гастрит, гигантски гастрит, ерозивен гастрит, повърхностен гастрит.
Атрофичният гастрит се среща по-често у мъже в напреднала възраст и се характеризира с намаляване броя на стомашните жлези, изглаждане на гънките и изтъняване на стомашната лигавица.
Болните се оплакват от намален или липсващ апетит, неприятен вкус в устата, повишено отделяне на слюнка, тъпа болка и тежест в горната част на корема след нахранване. Езикът се изглажда и става червеникав. Болните постепенно отслабват.
Повърхностният гастрит се среща по-често във възрастта под 50 години. Възпалителните промени са локализирани само в повърхностния слой на лигавицата. Той протича под три форми - диспептична, болкова и безболкова (безсимптомна). При диспептичната форма болните се оплакват от парене, тежест и подуване в горната част на корема и често оригване. При болковата форма е налице болка на гладно и след нахранване със същото местоположение.
Гигантският гастрит е рядък, среща се предимно у мъже. Характерно при него е наличието на огромни гънки на стомашната лигавица, нерядко с разязвявания по нея. Болните се оплaкват от липса на апетит, болка в горната част на корема, понякога повръщат кръвенисто стомашно съдържимо, или се установява кръв в изпражненията (хематемеза и мелена), отслабват на тегло и се появява анемия.
Ерозивният гастрит се характеризира с образуване на единични или множество ерозии (малки разязвявания) на стомашната лигавица с големина от 1 мм до няколко мм. Те са повърхностни. Болните се оплакват от болка в горната част на корема, подобна на болката при язвената болест. Рядко настъпват видими кръвоизливи (хематемеза и мелена).
Лечението на различните форми на хроничен гастрит се провежда с подходящ диетичен режим и медикаменти, под ръководство на лекар-специалист (гастроентероролог). Назначава се щадяща диета, съдържаща достатъчно биологично-активни белтъчини от животински и млечен произход, достатъчно въглехидрати, плодови и зеленчукови пюрета и каши, мазнини от растителен произход, обезболяващи медикаменти, H2- блокери други. Забранява се тютюнопушене, алкохол и кафе.
Гастроптоза
Опредление
Гастроптозата представлява състояние, при което стомахът спада надолу и в някои случаи се намира на 5-6 и повече сантиметра под нивото на пъпа. Това спадане на стомаха е вродено или придобито.
Клинична картина
Придобитата гастроптоза се появява след бързо отслабване на тегло, оперативно отстраняване на тумори в корема, след раждане. При лека гастроптоза болните обикновено нямат оплаквания.
При по-изразена гастроптоза те се оплакват от тежест в корема, особено след нахранване. В легнало положение изпитват облекчение. Нерядко при тичане и скачане се появява болка в корема. Hякои болни имат запек, загуба на апетит и отслабват на тегло.
Лечението се състои в назначение на усилен хранителен режим с обилно количество плодове и зеленчуци, масаж на коремните стени, физкултура, укрепващи закалителни процедури. При тежко изразена гастроптоза по показание се прибягва до оперативно лечение.
Прогнозата на гастроптозата е благоприятна. ГЕРБ (Гастроезофагеална рефлуксна болест)
Основни фактори, които благоприятстват развието на болестта са
- Дефектно очистване на хранопровода от киселината (намален клирънс);
- Намалено налягане на долния езофагиален сфинктер;
- Намалена перисталтика на хранопровода;
- Удължено контактно време на стомашното съдържимо с лигавицата на хранопровода;
- Повишена чувствителност на рецепторите на хранопроводната лигавица към солната к-на.
Вторичен рефлукс се получава при:
- Обструкция на изхода на стомаха;
- Забавено стомашно изпразване;
- Повишено интраабдоминално налягане (бременност, асцит, затлъстяване, кисти);
- Хиатални хернии;
- Системни заболявания (склеродермия);
- След хирургично лечение (например за ахалазия).
Типични симптоми при тази болест са парене зад гръдната кост, оригване, регургитация на кисело съдържимо. Като допълнителни симптоми се причисляват гръдна болка, която имитира стенокардия, сутрешна дрезгавост на гласа или ларингит, Епигастрална болка, наподобяваща язвена болест, симптоми от страна на дихателната с-ма – нощна кашлица, свиркащо дишане, бронхит, бронхиектазии, рецидивиращи бронхопневмонии, свързани с нощния рефлукс.
Усложненията от тази болест най-често са езофагити – възпаление на лигавицата на хранопровода под действие на стомашното съдържимо. Други усложнения са:
- Стриктури – разпространяват се от дистална към средна 1/3 на хранопровода.
- Язви на хранопровода – могат да са с различна дълбочина и да се усложнят с кървене.
- Баретов хранопровод – наличие на цилиндричен епител в дисталната част на хранопровода – в 10-15% от болните с ГЕРБ.
- Аденокарцином на хранопровода – при 5-10% от болните с Баретов хранопровод.
- Белодробни усложнения – аспирационни пневмонии, ателектази.
Лечението е свързана с намаляване на рисковите фактори – тютюнопушене, начин на хранене и пр; медикаментозно и хирургично.
Глисти
Определение
Детският глист, широко разпространен паразит у човека, живее в тънките черва. Паразитозата засяга всички възрасти, но особено масово се среща у децата. Глистът има значителни размери, вретеновидна и удължена форма със заострени краища. Живите аскариси имат розово-бял цвят, а мъртвите са жълто-белезникави. Женските аскариси са по-големи - достигат на дължина 6 см, а мъжките - 16-20 мм на дължина и 3 мм на ширина. Аскарисите са много плодовити - за едно денонощие женските снасят 200000 яйца, които се отделят навън с изпражненията.
Развитието на ларвата се осъществява в почвата при оптимални температурни условия, влага и достатъчен атмосферен кислород. Развитието на яйцата е възможно при температура 12-36 градуса по С. В зависимост от температурата е различен и срокът, за който яйцата стават инвазио-способни. При температура 24 градуса по С развитието се ускорява и трае 10-15 дни, а при 12-15 градуса по С се удължава до 40-45 дни. Яйцата загиват при температура 50 градуса по С и се повлияват неблагоприятно от пряката слънчева светлина.
Заразяването на човека става с поглъщане на яйца при лоша лична хигиена.
В тънките черва от тези яйца се освобождават личинки, които пробиват лигавицата на червата, навлизат в лимфния поток и оттам попадат в кръвообръщението. Докато възрасните аскариси живеят при анаеробни условия (без кислород) в тънките черва, личинките са типични аеробни форми и развитието им се извършва в белите дробове. По венозен път те достигат до черния дроб, където могат да предизвикат увреждане, навлизат в долната празна вена, дясната сърдечна половина и белодробната артерия и така достигат до белите дробове. Те проникват в алвеолите и бронхиолите и предизвикват образуване на клетъчни инфилтрати.
В белите дробове личинките се хранят с червени кръвни клетки и нарастват на големина. След това те се придвижват през бронхите, трахеята и гръкляна в гълтача и достигат до тънкото черво, където в продължение на 50-60 дни стават полово зрели и започват да отделят оплодени яйца. Целият биологичен цикъл в развитието на зрелия аскарис - трае от 9 до 15 седмици. В червата на човека се срещат от единични до стотици аскариси, които могат да предизвикат дори запушване на червата. Тук те се хранят с чревно съдържимо и слуз, като могат да поглъщат и кръв.
Продължителността на живота на отделния паразитен индивид е 10-15 месеца.
Аскарисите предизвикват заболяването Аскаридоза. Степента на болестната изявеност е в зависимост от масивността на инвазията. Болестните признаци са резултат както на механичните увреждания, така и на токсичното действие на паразита.
Клинична картина
При масивна инвазия се наблюдават епилептиформени припадъци, силно главоболие, загуба на гласа. Аскарисите могат да се придвижват и да предизвикват запушване на панкреасния канал. Те могат да проникнат в средното ухо, синусите, пикочните пътища, влагалището и перитонеалната кухина.
Болните се оплакват от лош апетит, гадене, повръщане, коремни болки около пъпа. Понякога те са неспокойни и раздразнителни.
Лечението се провежда от лекар-хелминтолог, като се прилагат противопаразитни препарати по схема. Профилактиката се състои в поддържане на висока лична и битова хигиена и обезпаразитяване на здравитДолихоколон
Определение
Доликоколонът представлява значително удължено дебело черво, с голям брой извивки. Нормално у възрастни дължината на дебелото черво е 1,25 - 2 метра. При долихоколон тази дължина достига до 4 и повече метра. Болестта е по-честа у мъжете.
Клинична картина
Най-честият признак е упорит запек. Освен това се установяват болезненост на корема, с набиране на газове у червата.
Лечението е оперативно. По показание се предприема операция, чрез която се отстранява чревната аномалия и се възтановява чревната проходимост. Прогнозата при успешна операция е благоприятна.
Езофагит
Възпалителни заболявания на хранопровода
Неспецифичен езофагит
Определение
Причините за развитие на неспецифично остро или хронично възпаление на хранопровода са различни - изгаряне чрез поглъщане на киселини и основи, лечебни и диагностични манипулации, механични увреждания от твърда храна или чужди тела, погълнати през устата, инфекциозни заболявания, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, дразнещи храни и медикаменти (аспирин, резерпин и други), производствени и битови вредности и други.
Клинична картина
Болните имат характерни оплаквания - болка зад гръдната кост, между плешките, или в горната част на корема. Болката е неприятна, пареща, и се усилва при поглъщане на алкохол, твърди и кисели храни. Оплакванията се усилват при легнало положение. Понякога е налице болка при преглъщане и повръщане. При някои болни се образуват язви в хранопровода и настъпват кръвоизливи с последваща анемия.
Лечението е консервативно-диетично. Назначава се щадяща кашева-течна диета с плодови и зеленчукови пюрета, каши и супи. Храната се поднася в малки порции, но по-често, с повече течности. Едновременно се предлагат обезболяващи средства под формата на разтвор. Забраняват се пикантни храни, алкохол и тютюнопушене.
Прогнозата е добра. Профилактиката се състои в отбягване на храни и течности с увреждащо травматично и възпалително действие.
Рефлуксен езофагит
Определение
Това заболяване представлява възпаление на хранопровода, предизвикано от връщане (рефлукс) на стомашно или дуоденално съдържимо обратно в хранопровода. Предпоставка за рефлукс са повтарящи се повръщания (при язва, гастрит, операция върху стомаха). Солната киселина и пепсинът на стомашния сок презизвикват възпаление на хранопровода. Връщането на дуоденално (тънко-чревно) съдържимо обратно в хранопровода причинява още по-силно увреждане тъй като съдържа много ензими, жлъчни киселини и бактерии.
Клинична картина
Болните обикновено се оплакват от парене зад гръдната кост, чести уригвания на кисело и болка при преглъщане. В легнало положение паренето се засилва. Възпалението на хранопровода създава условия за развитие на пептична язва, пневмония и други усложнения.
Лечението се провежда с подходяща щадеща кашаво-течна диета, прием на повече течности, пюрета от плодове и зеленчуци. При нужда да се прилагат болкоуспокоителни лекарствени разтвори. Забраняват се консумирането на твърди и пикантни храни, газирани питиета, тютюнопушене и злоупотреба с алкохол и кафе.
Прогнозата е благоприятна.
Специфичен (туберкулозен) езофагит
Определение
Туберкулозно възпаление на хранопровода се развива обикновено при наличие на бронхо-белодробна туберкулоза - при поглъщане на храчки или при наличие на лимфо-жлезна туберкулоза. Туберкулозното възпаление протича с образуване на язви или туморообразни разраствания и стриктури.
Клинична картина
Болните се оплакват от болезнено гълтане и болка зад гръдната кост.
Лечението е консервативно. Прилагат се противотуберкулозни медикаменти в рамките на унифицирано и стандартно противотуберкулозно лечение.
Само в единични случаи се предприема оперативно лечение - при незарастващи туберкулозни язви, чести кръвоизливи и ръбцови стеснения на хранопровода.
Прогнозата в повечето случаи е благоприятна.
Ентерит
Остро възпаление на тънкото черво
Определение
Острото възпаление на тънкото черво се причинява от различни болестни фактори. Съществуват и множество предлазполагащи състояния като заболявания на стомаха, жлъчните пътища и жлъчния мехур, на панкреаса, захарен диабет, сърдечна недостатъчност, недоимъчно хранене, простуда, прегряване, смяна на климата. Най-голямо значение имат токсичните храни и лекарства, различни бактерии, вируси и гъбички.
Клинична картина
Болните се оплакват от тежест и подуване на корема и нерядко повръщат. Налице е диария с редки изпражнения, понякога със слуз и кръв. При по-обилни повръщания и диария артериалното налягене се понижава. Кожният тен става бледоват, а лигавиците и езикът - сухи.
Лечението на острия ентерит се състои в промивка на стомаха и червата и назначаване на щадещ диетичен режим. Болните се поставят на легло за няколко дена.
Диета
Диетата съдържа кашаво-течни добре сварени продукти (картофени пюрета, сварен ориз, чайове). Постепенно хранителния режим се разширява. По показание се назначават антибактериални лекарства (включително сулфагванидин, хлорквиналдол и други). Предприемат се мерки за отстраняване на предразполагащи фактори от хранително-битово и професионално естество, в това число и тютюнопушенето и употребата на алкохол.
Прогнозата на острия ентерит е добра, особено при ранно лечение. Профилактиката се състои в избягване на вредни предразполагащи фактори и навици.
Острият ентерит от вирусно естество се причинява от различни групи ентеровируси. Той протича в лека форма, с повишаване на температурата, главоболие, повръщане и диарични изпражнения 10 и повече изхождания през денонощието, без слуз и кръв. Лечението се състои в назначаване на постоянен и диетичен режим както при острия ентерит.
Прогнозата е добра.
Хронично възпаление на тънкото черво (хроничен ентерит)
Определение
Хроничният ентерит се развива след прекаран остър ентерит или постепенно без остър стадий. Той възниква при системно нарушение на хранителния режим (употреба на груба и трудно смилаема храна, бедна на витамини и белтъчини), злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, заболявания на панкреаса, захарен диабет, туберкулоза, малария, заболяване на черния дроб.
В хода на болестта се нарушава всмукването на мастно- и водно-разтворимите витамини, нарушава се обмяната на белтъчините, мазнините и въглехидраните. Развиват се хиповитаминози, количеството на белтъците в кръвта се понижава (хипопротеинемия), настъпва отслабване на тегло.
Клинична картина
Болните се оплакват от куркания, тежест в корема след нахранване, главоболие, световъртеж. Честотата на изхожданията е 4-8 пъти в денонощието, като изпражненията са воднисти или кашави. Някои болни са депресивни и развиват канцерофобия (страх от раково заболяване). Хроничният ентерит протича с периоди на изостряния и подобрение. Изостряния настъпват след диетична грешка, силно нервно-психично пренапрежение, инфекция, простуда или прегряване. В повечето случаи възпалителните изменения постепенно прогресират, оплакванията се задълбочават и състоянието на болните се влошава.
Лечението се състои в назначаване на строг индивидуален хранителен режим. Диетата съдържа варени ястия, съдържащи смляно месо, картофи, ориз, зеленчуци, млечни продукти, яйчен белтък, мед, печени ябълки, тиква, конфитюри, желета, мармелади, подсладени чайове, негазирани питиета и други течности.
Забранява се тютюнопушенето, газираните напитки, употребата на алкохол, бобови варива, туршии и други продукти, които силно дразнят тънкото черво. При нужда се прибягва до прилагане на спазмолитици и болкоуспокояващи средства и витаминолечение. При подходящи болни се назначава балнео- и климатолечение. Цялостното лечение се ръководи и наблюдава от специалист гастроентеролог.
Прогнозата на хроничния ентерит е сериозна. Профилактиката се състои в ефективно лечение на острия ентерит и отстраняване на предразполагащи фактори, състояния и заболявания, които водят до развитие на хроничен ентерит.
Глутенов ентерит
Определение
Това заболяване е свързано с приемане на храна, съдържаща глутен. Когато болните се поставят на глутенова диета болестните признаци изчезват.Глутенът се съдържа главно в пшениченото, овесеното и ръженото брашно. Консумирането на храни, съдържащи глутен, причинява ентерит, поради увреждане на лигавицата на тънкото черво от глутена.
Клинична картина
Болните се оплакват от диария. Те имат по 5 до 10 изхождания на ден. Изпражненията са течни или кашави, лъскави, сивкави, съдържат мазнини и са с неприятна миризма. Постепенно нарастват оплакванията от обща отпадналост, отслабване на тегло, куркания в червата и подуване на корема. Нерядко постепенно се развива анемия. Някои болни се оплакват от коликообразни болки в корема. Артериалното налягане се понижава.
Лечението се състои в изключване от диетата от храни, същържащи глутен. Назначава се диета, съставена от картофи, царевица, месо, риба, млеко и млечни продукти, захар, мед, плодове и зеленчуци.
При правилен диетичен режим прогнозата е благоприятна. За 3-4 месеца настъпва оздравяване. Обаче при диетични грешки настъпват рецидиви.
Профилактиката се състои в това преболедувалите да спазват предписания диетичен режим упорито и последователно и да избягват нарушения в провеждането му.
Ехинокок на черния дроб
Определение
Ехинокок на черния дроб представлява киста, изпълнена с течност. В капсулата на кистата се намират ехинококови зародиши, от които се образуват нови кистички. Ехинококовите кисти са с различни размери. По-късно болните се оплакват от тежест и подуване в горната част на корема. Черният дроб се увеличава и се напипва в дясното подребрие, гладък и болезнен.
Клинична картина
У някои болни се появява жълтеница. При спукване или нагнояване на кистата състоянието на болния рязко се влошава, появява се покачване на температурата с разтрисания. Тогава се развива дифузно нагнояване на черния дроб (флегмон) и разпространяване на ехиникокови зародиши по кръвен път в много вътрешни органи (бели бробове, мозък, бъбреци и други органи).
Лечението е оперативно - отстраняване на ехинококовите кисти. Прием следоперативно на Амебдазол.
Прогнозата от навременна операция е добра. При закъсняла операция и настъпили усложнения (нагнояване, разкъсване, разпространение на кистите) прогнозата се влошава и става неблагоприятна.
Профилактиката се състои в отстраняване на източниците на кучешката тения и нейните гостоприемници, поддържане на висока лична хигиена, битова и професионална хигиена, особено при лица, занимаващи се с ветеринарен контрол върху домашни и други животни, които са носители (гостоприемници) на тенията. Освен това от голямо значение е строгият санитарен надзор върху храни и питейни води в райони с развито животновъдство.
Заболявания на черния дроб
Стеатоза на черния дроб
Определение
Стеатозата представлява мастна дегенерация на черния дроб. В чернодробните клетки се натрупват много масти под формата на финни мастни капчици. Най-често причината за чернодробната стеатоза са хроничен алкохолизъм, захарен диабет, недохранване или прехранване, туберкулоза и други инфекциозни заболявания , бременност, климакс, хронични заболявания на сърцето и белите дробове.
Клинична картина
В началния стадий липсват оплаквания. В по-напреднал стадий се появяват гадене и тежест в дясното подребрие, намаляване на апетита, непоносимост към тлъсти храни. Черният дроб се увеличава и е болезнен при опипване. Езикът е зачервен и изгладен. Нерядко настъпва атрофия на тестисите и гинекомастия (увеличаване на гръдните жлези у мъжете). При масивна стеатоза се установява и нарушение на чернодробната функция. В началния период на болестта може да настъпи и обратно развитие, особено при подобрение на заболяванията, които причиняват развитието на стеатозата (например прекратяване употребата на алкохолни напитки, компенсиране на захарния диабет, въвеждане на рационално хранене и други).
Лечението се състои в назначаване на диетичен режим, съдържащ лесно усвоими въглехидрати и белтъчини и изключване на мазнините от храната. Назначава се диета с повече плодове и зеленчуци, подсладени течности, шипков чай, витаминизирани напитки. Забранява се тютюнопушенето и употребата на алкохол.
Предприема се активно лечение на заболяванията, които са причинни фактори за стеатозата, особенно на захарния диабет и затлъстяването. Прилагат се медикаменти с хепатопротективно действие.
Прогнозата на чернодробната стеатоза в начален стадий е добра. При напреднала стеатоза и при успешно лечение на рисковите заболявания и при развитие на усложнения с нарушаване на чернодробната функция прогнозата се влошава.
Профилактиката се състои в рационален диетичен режим, отказ от тютюнопушене и употреба на алкохол, активно лечение на захарния диабет и други хронични заболявания, които водят до развитие на чернодробната стеаноза.
Хемохроматоза
Определение
Хемохроматозата е заболяване на обмяната на веществата в организма. То протича хронично и се характеризира с повишено отлагане на желязо (под формата на хемосидерин) в черния дроб и други вътрешни органи (белите дробове, кръвоносни съдове и на други места в организма). Когато последица от натрупване на хемосидерин в засегнатите органи настъпват промени, които нарушават тяхната нормална функция.
Увеличено натрупване на желязо в организма се наблюдава при някои генетични дефекти, при анемични състояния и при някои хронични чернодробни заболявания. У болните се установява увеличено всмукване на желязо в червата, неколкократно повече от нормата. Като последица от натрупването на голямо количество хемоседерин в черния дроб, той се увеличава и се напипва под дясното подребрие, с гладка повърхност и значителна плътност.
Клинична картина
В началния стадий болните се оплакват от обща отпадналост, а кожата става синкаво-пепелива на цвят. Установява се намаляване на окосмяването и атрофия на тестисите. В по-напреднал стадий болестната картина наподобява чернодробна цироза. Нерядко настъпва злокачествена дегенерация с развитие на чернодробен карцном.
Лечението се състои в назначаване на подходящ диетичен ражим като храната не съдържа съставки, богати на желязо. Прилагат се препарати, които намаляват депата с желязо в черния дроб.
Прогнозата на хемосидерозата е неблагоприятна, особено при настъпили усложнения и наслагване на инфекции.
Абсцес на черния дроб
Определение
Абцесът (гнойник) представлява набиране на гной в чернодробната тъкан с образуване на гнойна кухина, обградена от капсула. Абцесът обикновено е единичен, но не рядко се установяват множество абцеси.Той е последица от бактериално възпаление, причинено от стрептококи, стафилококи, ентерококи, протозои, амеби, различни чревни паразити.
Клинична картина
Болните се оплакват от обща отпадналост. Появяват се втрисания с рязко покачване на телесната температура до и над 40 градуса С, болки в дясното подребрие, където понякога се опипва увеличен и силно болезнен черен дроб. При изследване се открива силно ускорена СУЕ и висока левкоцитоза.
Лечението е оперативно - отстраняване на абцеса.
Прогнозата при навременна и успешна операция е добра.
Ехинокок на черния дроб
Определение
Ехинокок на черния дроб представлява киста, изпълнена с течност. В капсулата на кистата се намират ехинококови зародиши, от които се образуват нови кистички. Ехинококовите кисти са с различни размери. По-късно болните се оплакват от тежест и подуване в горната част на корема. Черният дроб се увеличава и се напипва в дясното подребрие, гладък и болезнен.
Клинична картина
У някои болни се появява жълтеница. При спукване или нагнояване на кистата състоянието на болния рязко се влошава, появява се покачване на температурата с разтрисания. Тогава се развива дифузно нагнояване на черния дроб (флегмон) и разпространяване на ехиникокови зародиши по кръвен път в много вътрешни органи (бели бробове, мозък, бъбреци и други органи).
Лечението е оперативно - отстраняване на ехинококовите кисти. Прием следоперативно на Амебдазол.
Прогнозата от навременна операция е добра. При закъсняла операция и настъпили усложнения (нагнояване, разкъсване, разпространение на кистите) прогнозата се влошава и става неблагоприятна.
Профилактиката се състои в отстраняване на източниците на кучешката тения и нейните гостоприемници, поддържане на висока лична хигиена, битова и професионална хигиена, особено при лица, занимаващи се с ветеринарен контрол върху домашни и други животни, които са носители (гостоприемници) на тенията. Освен това от голямо значение е строгият санитарен надзор върху храни и питейни води в райони с развито животновъдство.
Изгаряния на хранопровода
Определение: Най-често изгарянията на хранопровода са последица от поглъщане на корозивни вещества (киселини и основи), при опити за самоубийство или по невнимание. Силно корозивно (изгарящо, разяждащо) действие имат натриевата и калиевата основа, солната, сярната киселина, както и други вещества.
Уврежданията зависят от концентрацията на веществото, погълнатото количество и продължителността на контакта между него и лигавицата на хранопровода. Дълбоките изгаряния са последица от действието на основи, но смъртността е по-висока при изгаряне с киселини.
При изгарянето се увреждат всички слоеве на стените на хранопровода. Нерядко настъпва пробив на стената и корозивното вещество попада в околните тъкани.
Клинична картина: Веднага след приемането на корозивното вещество се появява силна болка зад гръдната кост, настъпва гадене, повръщане на кръвенисти материи, спазъм на хранопровода и стомаха, на кръвоносните съдове и може да се развие шок.
В по-леките случаи в следващите дни настъпва подобрение, болковите оплаквания намаляват, възтановява се гълтането и поемането на течности. През възтановителния период се образуват структури и гълтането отново се затруднява. В по-тежки случаи настъпва пробив на стената на хранопровода със засягане на съседни тъкани и органи.
Лечението при изганяне на хранопровода с киселини и основи трябва да започне възможно най-бързо. То се провежда под ръководство на специален екип, съставен от токсиколог, гастроентеролог и хирург. При образували се стриктури- стеснения на хранопровода се провеждат реконструктивни оперативни манипулации за възстановяване на прододимостта му.
Прогнозата е неблагоприятна, особено при пробив на хранопроводната стена със или без кръвоизлив, при образуване на структури. При успешна пластична-реконструктивна операция прогнозата е добра.
Профилактиката се състои в строг надзор върху корозивни вещества, лишаване на деца от достъп до подобни субстанции, както и разумната им употреба в бита и професионалната среда.
Колити (заболявания на дебелото черво)
Остър колит
Определение
Острото възпаление на дебелото черво е сравнително често срещано както у деца, така и у възрастни хора. То се причинява от различни инфекциозни агенти (коли-бактерии, салмонела, шигела), от протозои (амеби), от диетични грешки, от химични отрови, които се елиминират или всмукват от дебелото черво. Острият колит много често е съпроводен от остър ентерит (колиентерит).
Клинична картина
Заболяването започва остро, със силни коликообразни болки по хода на дебелото черво, тенезъм с чести позиви за дефекация. Появява се диария, като многократно се изхождат течно-воднисти или кашави шуплести изпражнения, които понякога са примесени със слуз и кръв. Много често телесната температура се повишава до 38 градуса С. Тенезмът е много упорит и е съпроводен от продължителен спазъм на дебелото черво. Болните са отпаднали, обезводняват се за няколко часа. Езикът е зачервен и сух. Артериалното налягане се повишава.
Лечението на острия колит е консервативно. Назначава се строга щадеща диета, съставена от пюрета и течности.
Подходящи са пюретата от картофи, овесени ядки, шипки, ябълки, моркови, оризова каша, тиква, нишестета, яйчен белтък. Забраняват се месо, мазнини от животински, млечен и растителен произход. Препоръчва се употребата на леки чайове (шипка, липа, лайка и други) със сухар и слабо подсладени. Забранява се употребата на алкохол и тютюнопушенето. За някоко дни болния се поставя на постелен режим. Прилагат се антибиотици, химиотерапевтици (включително сулфагванидин, хлорквиналдол), спазмолитици, обезболяващи средства.
Прогнозата на острия колит е благоприятна. При активно лечение той обикновенно минава за 7-10 дни. Прогнозата на усложнения остър колит е сериозна. Тя зависи от основното инфекциозно или паразитно заболяване, което е причинило остро възпаление на дебелото черво.
Профилактиката се състои в отбягване на всички причинни и предразполагащи фактори.
Хроничен колит
Определение
Хроничният колит представлява възпаление на лигавицата на дебелото черво, причинено от различни видове бактерии, амеби, хелминти (глисти), токсични вещества (олово, живак), периодични диетични грешки, термични и простудни, алергични и други фактори.
Клинична картина
Най-честия признак е коликообразна коремна болка, различна по време, сила и локализация. Обикновено болката се усилва преди дефекация (изхождане по голяма нужда) и отслабва след нея. Болните се оплакват от тежест и подуване на корема, куркане на червата, където се образуват много газове. Често настъпват диария и запек с редуване. Запекът е по-чест у лица, водещи уседнал начин на живот.
Лечението е консервативно. Назначава се подходящ диетичен и хранителен режим, както при другите чревни заболявания от възпалителен произход. По показание се прилагат антибактериални средства (антибиотици, химиотерапевтици), спазмолитици, болкоуспокояващи лекарства. При подходящи случаи се препоръчва балнео- и климатолечение, топлинни физикални процедури.
Прогнозата на хроничния неусложнен колит е благоприятна при спазване на назначения лечебен режим.
Профилактиката се състои в избягване и отстраняване на предразполагащи фактори и заболявания, които увреждат дебелото черво.
Хроничен улцеронен хеморагичен колит (ХУХК)
Определение
ХУХК представлява неинфекциозно заболяване, което започва остро или постепенно. Понастоящем се приема, че ХУХК е автоимунно заболяване. Характеризира се с язвено-гнойно възпаление на дебелото черво, което често рецидивира. Възпалителният процес обхваща цялото дебело черво или част от него. Лигавицата на червото е зачервена, оточна, покрита със слуз и язви, които са с различна големина. При по-тежки случаи язвите са свързани една с друга. Болестта засяга предимно по-млади лица, на възраст между 20 и 50 години, като двата пола са почти еднакво засегнати. Обособяват се главно три форми на протичане - лека, тежка и мълниеносна.
Клинична картина
При леката форма са налице чести позиви на дифекция, с диария или запек. В изпражненията понякога се установява кръв. Общото състояние на болните е добро. Болестните признаци продължават от един до три месеца, след това настъпва видимо продобрение за месеци и години.
При тежката форма се явяват чести и мъчителни позиви за дефекация (тенезъм). Изпражненията са кашави или воднисти, примесени със слуз и кръв. Телесната температура се покачва. Болните са без апетит и отслабват на тегло. Развива се анемия.
Мълниеносната форма започва внезапно и бурно, с чести болезнени позиви за дефекация. Изпражненията са воднисто-кашави, с обилни примеси на слуз, кръв и гной. Болните бързо и рязко отслабват на тегло. Кожата и видимите лигавици са сухи, телесната температура се повишава до 39-40 градуса С. Настъпват тежки усложнения - големи чревни кръвоизливи, пробиви на чревната стена, развитие на перитонит.
Лечението на ХУХК е консервативно и оперативно. Прилага се подходящ диетичен режим, както при други хронични възпаления на чревни заболявания. При по-тежки форми се назначават кръвоспиращи средства, преливания на кръв или кръвозаместителни средства. При строго показание (неовладяем кръвоизлив, пробив на язва) се пред приема хирургическа намеса. Само при леки форми се назначават цитостатици и кортикостероиди.
Прогнозата е сериозна. При животозастрашаващи усложнения и забавена оперативна намеса тя се влошава.
Профилактиката се състои в мероприятия, предприемани при болни от хроничен колит.
Туберкулоза на червата
Определение
Чревната туберкулоза е първична или вторична. Първичната чревна туберкулоза се развива след приемане на заразена с туберкулозни бактерии храна (мляко и млечни продукти), или чрез попадане на тези бактерии от кръвта в червото. Вторичната чревна туберкулоза се дължи на заразяване с туберкулозни бактерии при наличие на белодробна или ларингеална туберкулоза, като туберкулозните бактерии достигат до червата чрез погълнати храчки.
Клинична картина
На различни места по протежение на тънките и дебелите черва се образуват язви по лигавицата и в дълбочина на чревната стена. Тези язви имат склонност към зарастване с образуване на ръбци и по-големи сраствания. Ръбците и срастванията стесняват на много места чревния просвет. Постепенно се развива частична чревна непроходимост. Болните се оплакват от запек, редуван с диария, набиране на газове в червата, подуване и тежест в корема, коликообразни болки, повече в дяснате коремна половина. Болните отслабват на тегло, дефекацията е затруднена, често в изпражненията се открива кръв, телесната температура е повишена.
Лечението включва подходяща усилена и щадяща диета, съдържаща достатъчно белтъчини от животински и растителен произход под формата на желирана маса, мляко и млечни продукти, плодови и зеленчукови сокове, пюрета, негазирани напитки и чайове, достатъчно въглехидрати в лесно смилаеми форми. Назначават се противотуберкулозни медикаменти и кортикостероиди по показание. Лечебният режим е продължителен и трае две и повече години.
Прогнозата е по начало благоприятна. При грижливо лечение настъпва оздравяване с ръбцуване на туберкулозните чревни язви. Настъпила хронична чревна непроходимост по показание подлежи на оперативно лечение.
Профилактиката се състои в предприемане на ефективно лечение на другите органни локализации на туберкулозата.
Мегаколон
Определение
Мегаколонът представлява вродено или придобито разширяване на дебелото черво. При вроден мегаколон има разширение на крайната част на дебелото черво, близо до ректума. Този мегаколон се дължи на липса на нервни ганглии в стената на червото. При вроден мегаколон липсва чревна перисталтика в засегнатия участък (равномерно свиване и отпускане на чревната мускулатура). Това затруднява придвижването на фекалните маси.
Клинична картина
Дебелото черво над засегнатия участък силно се разширява и е запълнено с фекални маси. Болестта засяга повече момчетата. Болните изостават в развитието си и значително отслабват на тегло. Коремът е подут и е налице запек.
Придобитият мегаколон обикновено се причинява от различни механични препятствия в крайните отдели на дебелото черво - сигма и ректум (сраствания, туморни маси и други). Болните се оплакват от тежест и подуване на корема, образуване на много газове, трудна дефекация, запек, отслабване на тегло.
Лечението на мегаколон е оперативно. По показание, след подготовка, се пристъпва към оперативно отстраняване на органичния дефект и възстановяване на ефективната чревна проходимост.
Прогнозата при навременно и успешно оперативно лечение е благоприятна.
Долихоколон
Определение
Доликоколонът представлява значително удължено дебело черво, с голям брой извивки. Нормално у възрастни дължината на дебелото черво е 1,25 - 2 метра. При долихоколон тази дължина достига до 4 и повече метра. Болестта е по-честа у мъжете.
Клинична картина
Най-честият признак е упорит запек. Освен това се установяват болезненост на корема, с набиране на газове у червата.
Лечението е оперативно. По показание се предприема операция, чрез която се отстранява чревната аномалия и се възтановява чревната проходимост. Прогнозата при успешна операция е благоприятна.
Нараняване на устната кухина и глътката
Определение: Нараняванията на устната кухина и глътката се различават както по начина на получаване, така и по обем на обхващане и характера на протичане. При деца нараняванията се наблюдават най-често по време на игра или злополука. При възрастни хора трябва да се имат предвид наранявания в нетрезво или безсъзнателно състояние, наранявания по време на лечебна или диагностична манипулация или интервенция. Най-важното при изследване на болен с нараняване на устната кухина и глътката е да се установи дали се отнася до увреждане на лигавицата или са ангажирани и други съседни тъкани и органи, т.е. - дали се касае за непроникващо или проникващо нараняване.
Клиничната картина зависи от степента и тежестта на нараняването, при което обикновено са налице леки увреждания, съпроводени от кръво течение от устата, но понякога се наблюдават и тежки шокови състояния.
При нараняване на устната кухина и глътката се касае за рани на лигавицата на устните, венците, езика, небните дъги, зъбите и челюстите. При съчетаване с наранявания на съседни тъкани и органи - нос и околоносни кухини, уши, гръбначни прешлени и други - се прибавят симптоми, свързани със засягане на тези органи. Най-опасни усложнения при подобни наранявания са тежките, застрашаващи живота кръвотечения от големите шийни кръвоносни съдове и аспирационната пневмония. По-тежко протичат нараняванията в долната част на глътката. Много често те се съчетават с наранявания на гръкляна и горната част на хранопровода. В такива случаи на преден план са оплаквания от страна на дихателната и храносмилателната система. В повечето случаи се касае за съчетание със засягане на съседни органи, най-често на носа и околоните кухини, орбитата и черепната кухина, главно при транспортни или битови злополуки или наранявания от проектили. Протичането и изходът от лечението на нараняванията на устната кухина и глътката зависят от причината и от степента на засягане на съседните органи.
Лечението се провежда от лекар- лецево-челюстен хирург, УНГ-специалист, реаниматор. То има за цел спиране на кръвотечението, отстраняване на задушаването, овладяване на настъпилия травматичен шок и възтановяване цялостта на наранените тъкани и органи.
Остър колит
Определение
Острото възпаление на дебелото черво е сравнително често срещано както у деца, така и у възрастни хора. То се причинява от различни инфекциозни агенти (коли-бактерии, салмонела, шигела), от протозои (амеби), от диетични грешки, от химични отрови, които се елиминират или всмукват от дебелото черво. Острият колит много често е съпроводен от остър ентерит (колиентерит).
Клинична картина
Заболяването започва остро, със силни коликообразни болки по хода на дебелото черво, тенезъм с чести позиви за дефекация. Появява се диария, като многократно се изхождат течно-воднисти или кашави шуплести изпражнения, които понякога са примесени със слуз и кръв. Много често телесната температура се повишава до 38 градуса С. Тенезмът е много упорит и е съпроводен от продължителен спазъм на дебелото черво. Болните са отпаднали, обезводняват се за няколко часа. Езикът е зачервен и сух. Артериалното налягане се повишава.
Лечението на острия колит е консервативно. Назначава се строга щадеща диета, съставена от пюрета и течности.
Подходящи са пюретата от картофи, овесени ядки, шипки, ябълки, моркови, оризова каша, тиква, нишестета, яйчен белтък. Забраняват се месо, мазнини от животински, млечен и растителен произход. Препоръчва се употребата на леки чайове (шипка, липа, лайка и други) със сухар и слабо подсладени. Забранява се употребата на алкохол и тютюнопушенето. За някоко дни болния се поставя на постелен режим. Прилагат се антибиотици, химиотерапевтици (включително сулфагванидин, хлорквиналдол), спазмолитици, обезболяващи средства.
Прогнозата на острия колит е благоприятна. При активно лечение той обикновенно минава за 7-10 дни. Прогнозата на усложнения остър колит е сериозна. Тя зависи от основното инфекциозно или паразитно заболяване, което е причинило остро възпаление на дебелото черво.
Профилактиката се състои в отбягване на всички причинни и предразполагащи фактори.
Панкреатит (остър панкреатит)
Определение
Острото възпаление на панкреаса се причинява от разлини фактори - преяждане, травма, остро възпаление на жлъчните пътища. Предразполагащи болестни състояния са алкохолизмът, захарен диабет, затлъстяване, налична активна инфекция (пневмония, абсцес, флегмон, остър ентерит и колит и други).
Клинична картина
Най-често остър панкреатит се развива няколко часа след обилно хранене и злоупотреба с алкохол. Нерядко обаче причината оставa неизяснена. Появява се внезапна силна болка в горната част на корема, която се разпространява в лявата коремна област и назад към лявата плешка и лявата половина на слабините. Болните повръщат неспирно без да получат облекчение. Кожата е покрита със студена пот, а артериалното налягане се понижава. За кратко време настъпва рязко влошаване на състоянието на болните.
Лечението на болните е консервативно. Те по спешност трябва да се настанят в интензивно болнично заведение. Назначават се глюкозни коктейли, съдържащи ензимни препарати, витамини, спазмолитици, аналгетици, анестетици, кардиотоници. При показание се прилагат широкоспектърни антибиотици. По строго показание и при настъпили тежки усложнения (некроза, абсцедиране и други) се прибягва до оперативна намеса.
Прогнозата на острия панкреатит е сериозна. При бързо развитие настъпва огнищно самосмилане на жлезата от действието на освободени активизирани жлезни ензими. При несвоевременно и недостатъчно лечение прогнозата е абсолютно лоша.
Профилактиката се състои в избягване и отстраняване на предразполагащи и причинни фактори, подходящ хранителен режим и ефективно лечение на наличната инфекция в съседни органи.
Пептична язва на хранопровода
Определение
Заболяването се характеризира с образуване на пептична язва на хранопровода, причинена от стомашен сок. Обикновено язвата е разположена в долната част на хранопровода, има плоска форма с плитко дъно и е с размер под 1 см. Нерядко се образуват няколко язви. Пептичната язва се развива при заболявания, протичащи с изразен рефлукс (връщане) на стомашно съдържимо обратно в хранопровода.
Клинична картина
Оплакванията на болните се появяват периодично, подобни са на тези при рефлуксен езофагит и стомашна язва. Най-характерни са болките зад долната част на гръдната кост. Те се усилват при поглъщане на твърди и брашнени храни, както и в легнало положение. Болките често се съпровождат от кисели уригвания и парене зад гръдната кост.
Лечението е консервативно - Н2 блокери, инхибитори на протонната помапа и др. и се провежда с подходяща щадяща кашаво-течна диета, повече течности, болкоуспокояващи медикаментозни разтвори, предотвратяване на рефлукса. При настъпили усложнения (кървяща язва) по показание се предприема оперативно лечение.
Прогнозата на неусложнената и грижливо лекувана пептична язва е добра. При усложнена язва прогнозата е сериозна.
Профилактиката се състои в предотвратяване на увреждащи фактори, състояния и възпалителни процеси, които водят до поява на рефлукс и пептична язва
Перитонит (Остър дифузен перитонит)
Определение
Острият перитонит представлява възпаление на цялата перитонеална ципа. Той се причинява от различни болестотворни бактерии - стрептококи, стафилококи, ентерококи и други, от физични и химични агенти.
Острият дифузен перитонит се развива след спукване (перфорация) на кух коремен орган (стомах, апендикс, черво, жлъчен мехур, генитали), след травма с разкъсване на коремни органи и по други причини.
Клинична картина
Болните се оплакват от остро възникнала болка, която с часовете се усилва рязко. Коремните мускули се втвърдяват (мускулна защита). Болката е силна, коремната стена е опъната и много болезнена дори и при лек натиск. След няколко часа настъпва парализа на чревната перисталтика и коремът се подува.
Още в началото се появява гадене, хълцане, понякога и повръщане. Общото състояние постепенно се влошава, кожата се покрива със студена, лепкава пот, дишането се учестява и става повърхностно, сърдечната дейност също се учестява, а артериалното налягане спада.
Лечението е оперативно. Операцията трябва да се извърши рано, още в началото на заболяването.
Прогнозата е сериозна. При закъсняла оперативна намеса - след четвъртия час от началото на перитонията - прогнозата рязко се влошава и става крайно неблагоприятна.
