Бъбречна амилоидоза
Определение
Амилоидозата е заболяване с отлагане на специфично вещество - амилоид, в различни органи и най-вече в бъбречните гломерули. То може да възникне без никаква причина - първична амилоидоза или при хронични инфекциозни нагноителни заболявания (бронхиектазии, туберкулоза, хроничен абсцес, остеомиелит и други) - вторична амилоидоза. В основата му стои разстройство в метаболизма. Амилоидът е съставен от белтъци, въглехидрати и мазнини и има нишковидна структура. Той се отлага главно в бъбречните гломерули. В началото бъбрекът увеличава размерите си, а в по-късните стадии склерозира и се сбръчква.
Клинична картина
Болестта е с продължителност с три и повече години. Отначало няма видими признаци. Първият признак е появата на белтък в урината. В следващия стадий се развиват отоци по краката, в плевралната и коремната кухина се набира течност. Болните отслабват и стават анемични. Амилоид се отлага и в други органи. Езикът се уголемява, установяват се ставни болки, артериалното налягане понякога се повишава. Постепенно се развива бъбречна недостатъчност, която непрекъснато напредва и завършва с тежка уремия.
Лечението се провежда с безсолна диета и лекарства - колхицин и диметилсулфоксид. При първите амилоидози се прилагат и противомаларийни препарати.
Профилактиката на вторичната амилоидоза се състои в своевременното и дефинитивно лечение на хроничните нагноителни заболявания, които я причиняват.
Прогнозата е неблагоприятна.
Бъбречна поликистоза
Определение: Бъбречната поликистоза е наследствено заболяване, при което и в двата бъбрека се установяват множестово кисти с различна големина. Между кистите има участъци със запазена бъбречна тъкан. Механизмът на развитие на кистозата не е изяснен. Предполага се, че в периода на ембрионалното развитие много от гломерулните каналчета се образуват дефектно, натрупаната първична урина ги разширява и се появяват кисти.
Заболяването се проявява постепенно. Нарастващите кисти притискат здравата бъбречна тъкан и я увреждат. Бъбреците се уголемяват и могат да се опипат през коремната стена.
Клинична картина: Обикновено болестта се изявява към 35-45-годишна възраст с тъпа поясна болка, по-рядко с поява на кръв в урината, наличие на камъни в бъбреците. Постепенно се развива бъбречна недостатъчност. Болестта често се съчетава с кистоза и на други органи - черен дроб, бели дробове, панкреас, яйчници.
Специфично лечение няма. При напреднала бъбречна недостатъчност се прилага диализно лечение. За овладяване на повишеното артериално налягане се употребяват антихипертонични лекарства и лечение на инфекцията на пикочните пътища. По показание и при подходящи случаи се извършва бъбречна трансплантация. Прогнозата е сериозна.
В бъбреците може да се образува и единична киста, запълнена с бистра течност, или кръв. Когато кистата нарастне, тя предизвиква поясна болка. Обикновено се лекува с оперативно отстраняване. Прогнозата на единичната бъбречна киста е добра
Бъбречна туберкулоза (урогенитална туберкулоза)
Определение: Бъбречната туберкулоза се развива след разсейване на туберкулозни бактерии от други туберкулозни огнища, най-често белодробни.
Бактериите достигат до бъбреците по кръвен път и остават там в неактивно състояние. При понижен общ имунитет, тежка бременност, ретенция на урината, те се активират и се развива бъбречна туберкулоза. Тя често засяга пикочните пътища и половите органи, поради което се нарича урогенитална туберкулоза. Туберкулозните бактерии причиняват тежко увреждане на бъбречната тъкан, което често предизвиква некроза и образуване на каверна на бъбреците. Засегнатите отводящи пикочни пътища се разязвяват и след това зарастват с образуване на стриктури, които затрудняват отичането на урината.
Клинична картина: Болестта протича с обща отпадналост, отслабване на тегло, повишена телесна температура, тъпа поясна болка, понякога уроколики. В урината се откриват еритроцити, левкоцити, белтък и бактерии. Установяването на туберкулозни бактерии в урината потвърждава наличието на бъбречна туберкулоза.
Лечението е подобно на това при другите форми на туберкулоза. По показание и при тежко увреждане на единия бъбрек се прибягва до оперативна намеса (резекция на бъбрека или нефректомия).
Прогнозата при своевременно лечение е добра. Профилактиката се състои в ранно и успешно лечение на главното туберкулозно огнище в организма (белодробна, костно-ставна и лимфно-жлезна туберкулоза).
Бъбречни травми и травматични увреждания
Определение: Травмите на бъбрека могат да бъдат открити и закрити. Откритите травми са резултат на огнестрелно нараняване, пробождане с нож, на тежка катастофа. Закритите травми се наблюдават при падания, сблъсъци, тежки сътресения в коремната и поясната област.
Увреждането на бъбрека е различно по тежест. В по-леки случаи се разкъсва само бъбречната капсула с кръвоизлив в нея. Разкъсването на бъбречната тъкан може да бъде със или без разкъсване на легенчето и на чашките. Травмата може да засегне уретата (пикочопровода) и кръвоносните съдове на бъбрека. В областта на травмираните тъкани се излива голямо количество кръв и урина.При най-тежките случаи бъбрекът се разкъсва на много части.
Клинична картина: Основните признаци на бъбречната травма са болка в областта на травмата, подуване в поясната област и поява на кръв в урината.
Наличието на продължително и интензивно отделяне на кръв с урината е лош признак. Понякога количеството на кръв в урината не съответствува на тежестта на травмата, тъй като основното количество кръв и урина се излива около бъбрека. Кръв в урината може и да липсва, ако пикочопроводът е запушен или ако са разкъсани бъбречните кръвоносни съдове.
Болката е с различна интензивност. При запушване на уретер от кръвни съсиреци тя има характер на тежка уроколика. Подутината в поясната област се появява в резултат на изливане на кръв и урина около бъбрека. При голям излив се засяга перитонеума и се появяват признаци на перитонит. При натрупване на много кръвни съсиреци в пикочния мехур може да спере отделянето на урина.
Лечението се извършва в болнична обстановка. Дори и най-леките случаи подлежат на бързо настаняване в хирургично отделение и наблюдение поради опасност от тежки кръвоизливи. Прилагат се болкоуспокояващи и кръвоспиращи средства, антибиотици.
По показание и при спешност се пристъпва към оперативно лечение.
Бърз гломерулонефрит
Определение
Бързопрогресиращият гломерулонефрит представлява тежко бъбречно заболяване, което в повечето случаи завършва със смърт. Продължителността му е от няколко седмици до една година. Заболяването може да бъде самостоятелно или да се развие в хода на други болести.
Клинична картина
Бързопрогресиращият гломерулонефрит започва остро или постепенно, с отпадналост, липса на апетит, понякога с повишена телесна температура. Увреждането на бъбречните гломерули се изявяват с намаляване на количеството на отделената урина или до пълната й липса (олигурия и анурия). По-рядко количеството на отделената урина в денонощие (диуреза) е нормално, но със сериозни отклонения в състава й (силно разреждане, малко съдържание на вредните вещества в нея и увеличаването им в кръвта). Развиват се силни отоци - в началото около очите, по краката и в кръстцовата област, а после - по цялото тяло. Mоже да се набере течност в перитонеалната кухина (асцит), или в плевралното пространство (хидроторакс) и в сърдечната торбичка (хидроперикард). При развитие на белодробен оток дишането е силно затруднено. Отокът на мозъка предизвиква упорито главоболие, повръщане, загуба на съзнанието, гърчове. Артериалното налягане се покачва, като стойностите му могат да достигнат 220/140 мм живачен стълб. Това може да предизвика остра сърдечна недостатъчност.
Развитието на болестта в повечето случаи е силно прогресиращо. Увреждането на бъбречните гломерули е тежко и настъпва терминална бъбречна недостатъчност с уремия.
Лечението се провежда в специализирано болнично заведение. Болните се поставят на постоянен режим и строга диета. По показание се прилагат имуноподтискащи и кортикостероидни лекарства, антикоагуланти (противосъсирващи средства, поради увеличената съсирваемост на кръвта), диуретици, антихипертензивни медикаменти и други препарати.
Прогнозата на болестта е неблогоприятна.
Вродени бъбречни аномалии
Определение: Вродени бъбрчни аномалии се срещат в 1-3% от хората. Те са по-чести у жените. При немалка част от носителите на такива аномалии липсват всякакви здравословни отклонения, и аномалията се открива случайно и при изследвания от друг характер и на други заболявания. У малка част обаче се установяват различни бъбречни заболявания.
Бъбрекът по рождение може да бъде само един. В редки случаи може да се открие и трети – т. нар. добавъчен бъбрек. Най-честата аномалия е удвоеният бъбрек. Той има две напълно отделени легенчета и от него излизат два пикочопровода. Аномалия представлява и срастването на краищата на двата бъбрека. При срастване на горните или пък на долните краища се образува т. нар. подковообразен бъбрек.
Бъбреците могат да се намират на необичайно място - по-често в таза, по-рядко - в поясния отдел. В някои случаи и двата бъбрека се откриват от едната страна на гръбначния стълб. Такива аномално разположени бъбреци могат да притискат коремни органи и кръвоносни съдове.
Лечението на вродените бъбречни аномалии е оперативно. То се предприема по показание и при риск от настъпване на тежки усложнения. Прогнозата на неусложнените аномалии е добра.
Ендемична нефропатия
Балканска ендемична нефропатия (БЕН)
Клинична картина
Болестта протича вълнообразно, с периоди на изява и периоди на затихване. Започва постепенно с обща отпадналост, липса на апетит, тъпа поясна и коремна болка. Кожният тен става бледо-жълтеникав, а ходилата са зачервени. Развива се упорита анемия. Периодично в пикочните пътища се установяват тумори. Артериалното налягане е нормално. Постепенно се развива бъбречна недостатъчност.
Лечението засега не е успешно. По показание се извършва бъбречна трансплантация.
Прогнозата е неблагоприятна.
Определение
Това заболяване се среща в ограничени райони на Сърбия, Румъния и България. У нас са засегнати около 50 села във Врачанско и Монтанско, разположени по северните склонове на Стара планина, на около 300 м. надморска височина. Боледуват мъже и жени на средна възраст. Произходът на болестта е неизяснен. Наблюдава се генетическа предразположеност. Заболяването причинява тежки поражения на бъбречната тъкан. Бъбреците са с намалени размери, като теглото им достига 20 грама единият.
Лекарствена нефропатия
Определение
Много лекарствени вещества оказват вредно въздействие върху бъбреците. Повечето лекарства се елиминират от организма с урината. Вредни за бъбреците са някои антибиотици като гентамицин, амикацин, канамицин, стрептомицин, сулфонамиди, рентгеноконтрастни вещества, бетаблокери, наркозни препарати, диуретици, калциеви препарати, витамин А, витамин Д, витамин С в по-голями количества, живачни препарати и други лекарствени средства.
Клинична картина
При злоупотреба с болкоуспокоителни (аспирин, фенацетин и други) в продължение на много години се развива т. нар. аналгезийна нефропатия. Заболяването започва постепенно. Първите симптоми са поява на белтък в урината, тъпа поясна болка и трудно лечима анемия. В някои случаи настъпва некроза на бъбречните папили. В напреднал стадий се развива нефросклероза с прогресираща бъбречна недостатъчност. Обикновено артериалното налягане е нормално.
Лечението се състои в прекратяване на приема на болкоуспокояващите средства, освен по лекарско назначение.
Прогнозата на лекарствените нефропатии е добра при своевременно отстраняване на увреждащите бъбреците лекарствени вещества.
Профилактиката включва избягване на самолечение и приемане на медикаменти само по лекарско назначение.
Лупусна нефропатия
Определение
Лупусната нефропатия представлява най-честото и най-тежкото усложнение на лупус еритематодес. От нея боледуват лупусно болни между 15 и 25-годишна възраст. Жените боледуват много по-често от мъжете (в съотношение 8-9:1). Болестният процес е автоимунен - болният организъм започва да произвежда антитела срещу собствените си тъкани и по този начин ги уврежда. Бъбрекът се уврежда поради натрупване в гломерулните капиляри на имунни комплекси антиген автоантитяло.
Клинична картина
Заболяването започва със ставни болки, умерено повишаванене на телесната температура и обриви. Обривите са червеникави, разполагат се по различни части на кожата по тялото, а по лицето имат форма на пеперуда. В хода на лупусното заболяване се засягат и бъбреците. Появява се белтък в урината, отоци, ставни болки. Артериалното налягане се повишава. Болестта протича вълнообразно, с периоди на изостряне и подобрение, но постепенно прогресира. В напредналия стадий настъпва бъбречна недостатъчност.
Лечението се провежда под ръководството на лекар-специалист. Прилагат се кортикостероидни, имуноподтискащи, противомаларийни, противосъсирващи препарати, индометацин и други медикаменти. При изостряне на болестта лечението се провежда в болнично заведение.
Нефролитиаза
Определение
Нефролитиазата е хронично заболяване, характеризиращо се с наличие на слитъци или камъни в тъканта или кухините (чашки, легенче) на бъбрека. Образуването на камъни е резултат на сложни нарушения на обмяната на веществата (метаболизма) в организма, които не са доизяснени и понастоящем.
Предразполагащи фактори са ниската употреба на вода, продължително залежаване, подагра, възпаления и малформации в отделителната система и други. Наблюдава се и известна фамилна обремененост на заболеваемостта.
Камъните се образуват от различни вещества. Най-разпространени са твърдите кристаловидни камъни, които са съставени от органични и неорганични соли - урати, оксалати, фосфати, карбонати, цистин, ксантин и други. Големината на камъните се колебае значително.
Оксалатните и уратните камъни нарастват бавно и рядко са по-големи от орех. Фосфатните и карбонатните камъни нарастват бързо и могат да достигнат по-големи размери. Когато камъкът запълва цялото легенче, се нарича отливъчен или кораловиден.
Клинична картина
Болестта много рядко протича скрито. Обикновено тя се изявява с три основни признаци: - болка, кръв и наличие на камъни, или тяхни отливки и фрагменти в урината. Болките са тъпи и постоянни в поясната област. Понякога те са остри, пристъпни, режещи - тогава говорим за уроколика. Коликата се предизвиква от спазъм на легенчето и на уретрата при нараняването им или при запушването им от камъка.
Поясната болка нерядко се разпространява надолу по хода на уретера, даже до тестиса. Уроколиката продължава от няколко минути до няколко часа и дори няколко дни и е възможно да се съпровожда от треска, главоболие, жажда. Уроколиката може да завърши с изхвърляне на камък, но в повечето случаи камъкът се връща назад в легенчето или остава в пикочопровода и го запушва. Камъкът може да се изхвърли с урината и без болки.
Усложненията на нефролитиазата са разширения на чашките и легенчето в резултат на периодична задръжка на урина (хидронефрос), увреждане на бъбречната тъкан, пробиване на легенчето или на пикочопровода от камъка, наслагане на инфекция. Най-тежкото усложнение е рефлекторното спиране на отделянето на урина или запушването на двата пикочопровода от камъни, което може да доведе до тежка уремия и смърт.
При наличие на пясък или дребни камъни най-доброто лечение е обилно пиене на течности (вкл. минерална вода).
Добри пикочогонни средства са чайове от смокинови листа, липов цвят, лозови листа. При уроколика се прилагат спазмолитични и болкоуспокояващи средства (папаверин, бусколизин, алкозин, спазмалгон, аналгин) и поставяне на топла грейка в поясната област.
При наличие на уратни камъни от храната се изключват животински вътрешности, пържено и печено месо, солена риба. Препоръчват се млечни произведения, плодове и зеленчуци. Пие се алкална минерална вода.
При наличие на фосфатни камъни се назначава месна диета и се забраняват храни, съдържащи калциеви соли (яйца, млечни произведения, картофи, зеленчуци, алкални води). Пият се кисели минерални води, газирани напитки.
При оксалатни камъни се назначава смесена храна, като се изключват марули, спанак, киселец, лапад, сини сливи, боб, грах, какао, шоколад. Препоръчва се алкална минерална вода. Прилагат се и някои лекарства, които способстват за разтваряне на уратни камъни. Те притежават ограничен и несигурен ефект (уралит, уридан, пиперазин, уроклазио и други).
Камъни с ограничен размер (с диаметър 2,5 см) могат да се раздробяват до пясък с помощта на специална апаратура - т. нар. извънтелесна литотрипсия. По-големи камъни се отстраняват по оперативен начин.
Лечение
Инфекциозните усложнения и болката се копират със спазмолитици, водно-електролитни разтвори и антибиотици
Литотрипсията е метод на избор за раздробяване и изхвърляне на камъните.
Когато и този метод не помага се преминава към оперативно лечение
Нефроптоза (смъкване на бъбрека)
Определение
Нефроптозата представлява увеличение на подвижността на бъбрека над физиологичната граница (2-4 см) и изместването му надолу извън пределите от нормалното му място.
Нефроптозата се среща 10 пъти пъти по-често у жените, отколкото у мъжете, и е 5-6 пъти по-често на десния бъбрек, отколокото на левия. Тя се дължи на различни причини (травми, отслабване на коремната мускулатура, раждания, значително отслабване на теглото и други). Наблюдава се и известна фамилна наследственост. При изместване на бъбрека надолу става и завъртване по надлъжната и напречната му оси, при което се пристискат кръвоносните съдове и уретера. Това способства за кръвен застой и нарушение в отичането на урината.
Клинична картина
Нефроптозата много често протича без симптоми. Обикновено се установяват непостоянни болки в поясната област при стоене в право положение, при движение и при лежане на противоположната на нефроптозата страна. Рядко те придобиват коликовиден характер. Понякога заболяването се съпровожда с подуване на корема, гадене, запек. Смъкнатият бъбрек по-често е засегнат от нефролитиаза и пиелонефрит.
Лечението се състои в носене на колан за укрепване на коремната стена и повишаване на вътрекоремното налягане, усилено хранене - за увеличаване на мастната тъкан около бъбрека, лечебна физкултура за укрепване на коремната мускулатура, обезболяващи средства.
По показание се пристъпва към оперативно лечение за отстраняване на нефроптозата и за коригиране на усукването на уретера и кръвоносните съдове.
Остър гломерулонефрит
Определение
Най-важната физиологична функция на бъбреците е да образуват и да елиминират навън чрез пикочопроводните пътища урината, която съдържа разградни продукти от обмяната на веществата в организма. Бъбреците също така участват в регулацията на артериалното налягане. Те произвеждат хормона ренин, който взема участие в съдовата регулация на артериалния тонус и артериалното съпротивление. Освен това бъбреците произвеждат и хормона еритропоетин, който стимулира кръвотворението.
Острият гломерулонефрит се развива след инфнекция, предизвикана от стрептокови бактерии (ангина, пневмония и други). Образувалите се имунни комплекси в организма, съставени от стрептококови антигени и антитела, се отлагат в бъбречните гломерули и ги увреждат.
Клинична картина
Десетина дни след стрептококовата инфекция се появяват първите симптоми, които са последица от задръжка на течности в организма на болния. Сутрин след ставане се откриват бледи и меки отоци по клепачите, краката и кръстцовата област. Отоците се увеличават след консумация на солена храна и намаляват след обезсоляване на храната. Артериалното налягане се повишава и достига до 200/100 мм живачен стълб. Болестта може да протече изключително тежко. Най-честото усложнение е увреждането на сърцето. То не може да изтласква ефективно кръвта в артериалната мрежа и се появява кръвен застой. Той е най-силно изразен в белите дробове, като се развива белодробен оток. В 9% от случаите може да настъпи оток на мозъка, който се изразява в главоболие, гадене, повръщане, намаляване на зрението. В повечето случаи болестта протича напълно доброкачествено. Отоците се разнасят, артериалното налягане се нормализира за няколко дни. Промените в урината (наличие на албумин и еритроцити в нея) могат да се установяват още няколко месеца. Болните се възстановяват напълно.
Лечението се провежда в болнично заведение, като през първите дни се налага постелен режим. Диетата е обезсолена, с ограничено съдържание на белтъчини. Прилагат се пеницилини, витамин С.
Профилактиката се състои в отстраняване на стрептококовата инфекция (ангина, синуит, тонзилит, пневмония, скарлатина, фурункулоза, зъбни грануломи). По показание се пристъпва към хирургична намеса (зъбна екстракция, инцизия, ексцизия, тонзилектомия).
Пилеонефрит
Пиелонефритът представлява бактериално възпаление на бъбрека и неговото легенче. Той протича остро и хронично. Пиелонефритът е необикновено разпространен - от него боледуват около 10% от хората. Причините за заболяването са бактерии, обитаващи дебелото черво. Те достигат до бъбреците по кръвен и лимфен път. Предразполагащи фактори са бременност, камъни в бъбрека или легенчето, захарен диабет, хронични чревни заболявания, травма.
Остър пиелонефрит
Острият пиелонефрит настъпва внезапно, с трескаво състояние, покачване на телесната температура до 40 градуса С и обилно изпотяване. Треската се съпровожда с гадене, повръщане, поясни, мускулни и ставни болки. Урината става мътна и в нея се откриват много бактерии, левкоцити, понякога и кръв. У малки деца болестта може да протече бурно и изключително тежко, с припадъци и гърчове. У по-възрастни лица признаците на острия пиелонефрит могат да бъдат слабо изразени.
Лечението се провежда на постелен режим, висококалорична и витаминозна храна, прилагане на противобилкови и противобактериални лекарства - антибиотици или химиотерапевтици. Твърде често острият пиелонефрит преминава в хроничен.
Хроничен пиелонефрит
Хроничният пиелонефрит се характеризира с тъпа поясна болка, главоболие, покачване на артериалното налягане, наличие на белтък, левкоцити и бактерии в урината. Болестта протича вълнообразно, с периоди на изостряне и подобрение. С течение на времето се развива нефросклероза и бъбречна недостатъчност.
Лечението се провежда с антибактериални медикаменти - антибиотици и химиотерапевтици, противохипертонични препарати, съобразени с чувствителността и резистентността на изолираната бактериална урофлора.
Профилактиката се състои в отстраняване на предразполагащите фактори и ефективно лечение на острата уроинфекция.
Прогнозата е сериозна, особено при чести изостряния на болестта, задълбочаване на хипертонията и прогресия на бъбречната недостатъчност.
Подагра (подагрозна нефропатия)
Определение
Подаграта е болест, която протича с увеличаване на съдържанието на пикочната киселина в кръвта. В по-голямата част от заболелите пикочната киселина се отлага като кристали в бъбреците. Заболяването може да бъде и вторично, т.е. да се развие в хода на тежко бъбречно заболяване, когато бъбреците не могат да елиминират пикочната киселина от кръвта.
Клинична картина
Първият признак на болестта е появата на белтъчини в урината. Появяват се болки в поясната област, увеличава се диурезата. У около 30% от заболелите артериалното налягане се покачва. Съдържанието на пикочната киселина в кръвта е постоянно и значително увеличено. Често в бъбречното легенче се образуват уратни камъни, които причиняват уроколики. Болестта протича бавно, с периоди на изостряне и подобрение. Често се наслагва вторична уроинфнекция. В повечето случаи постепенно се развива бъбречна недостатъчност.
Лечението се състои в ограничаване на белтъчините в храната и изключване от диетата на храни, повишаващи съдържанието на пикочната киселина в кръвта (вътрешности, риба, хайвер, гъби и други). Пие се алкализирана минерална вода. Предписват се медикаменти, които възпрепятстват образуването на пикочна киселина в организма - милурит, магурлит, уралит, уридан и други
Хроничен гломерулонефрит
Хроничен гломерулонефрит с минимални изменения в гломерулите
Клинична картина
Гломерулонефритът с минимални изменения в гломерулите протича в продължение на години, с периоди на влошаване и на подобрение. В началото се появяват отоци около очите, глезените и в поясната област, а след това могат и да обхванат и цялото тяло. В урината се открива белтък. Възможни са изливи в перитонеалната кухина (асцит), или в плевралното простарнство (хидроторакс). При някои болни, предимно възрастни, се покачва артериалното налягане. Повишава се коагулацията на кръвта и са възможни тромбози (запушване) на кръвоносните съдове от съсиреци.
Лечението се провежда с безсолна диета и богата на белтъци храна. Най-често се използват кортикостероидни медикаменти. По показание се прилагат имуноподтискащи препарати. При силно изразени отоци се употребяват диуретици, вливане на албумин или плазма.
Прогнозата на заболяването е сериозна.
Хроничен гломерулонефрит с лоша прогноза
Определение
Заболяването е с неизяснен произход и и лоша прогноза, поради тежките изменения в бъбречните гломерули и постепенно развитие на бъбречна недостатъчност. Стените на гломерулните капиляри задебеляват поради отлагане на антитела. Болестната картина се характеризира с наличие на отоци и високо артериално налягане. Протичането на болестта е тласъчно или постепенно прогресиращо. Различават се три болестни форми.
Мембранозен гломерулонефрит
Клинична картина
Заболяването се среща в средна възраст и се характеризира с периоди на подобрение и влошаване. Пристъпите се характеризират с обща отпадналост, главоболие, липса на апетит и отоци. Отоците са бледи и меки, разположени са по лицето, краката, поясната област или по цялото тяло. В урината се установяват протеини. След няколко пристъпа артериалното налягане се покачва.
Лечение
Провежда се лечение с кортикостероиди, антикоагуланти, диуретици и антихипертензивни медикаменти. По показание се предприема лечение с имуноподтискащи средства. Диетата е безсолна.
Пролиферативен гломерулонефрит
Тази форма на хроничен гломерулонефрит протича много често незабелязано за самия болен. При повечето от случаите единственият признак за дълго време е повишеното артериално налягане (до 180/ 120 мм живачен стълб), което трудно се повлиява от противохипертонични лекарства и диети. При част от болните понякога се появяват и меки отоци. Поради оскъдните признаци диагнозата се поставя със сигурност след изследването на бъбречен материал.
Лечението се състои в приложение на имуноподтискащи, противосъсирващи и противохипертонични средства и безсолна диета.
Мембранопролиферативен гломерулонефрит
Тази форма засяга предимно детската и юношеската възраст. В около 1/3 от случаите започва остро и наподобява остър гломерулонефрит. Най-характерни признаци са бледите меки отоци и наличие на белтък в урината. В около половината от случаите се открива повишено артериално налягане. За изясняване на диагнозата се извършва бъбречна биопсия и се изследва бъбречния биоптат. Лечението се провежда с безсолна диета и лекарства имуноподтискащи, кортикостероиди, диуретици, противохипертонични, вливане на албумин и плазма по показание.
Освен горепосочените болестни форми, съществуват и особени състояния под название бъбречна хиалиноза, която протича с отоци и наличие на белтък в урината, а в някои случаи и с развитие на хипертония. Изследването на бъбречен биопсичен материал открива само неравномерно разпръсната гломерулна хиалиноза без други промени.
Напоследък като особена форма с доброкачествено протичане се обославя и т. нар. имуноглобулин-А-гломерулонефрит. От него боледуват по-често мъже. Изявява се с периодична безсимптомна хематурия (поява на кръв в урината), често свързана с налична инфекция на дихателната система. В урината се установява и белтък. Почти в 1/3 от случаите се развива хипертония.
Лечението се състои в отстраняване на дихателната инфекция и прилагане на индометацин. Само по показание се използуват противосъсирващи, кортикостероидни и антихишертензивни медикаменти.
Прогнозата на различните болестни форми е сериозна и неблагоприятна, особено при развитие на бъбречна недостатъчност.
Определение
Тази форма на хроничен гломерулонефрит протича с периодична поява на отоци. Най-често се среща у деца. Болестта не е съпроводена с големи изменения в бъбречните гломерули. Налице е само частично задебеляване на стената на гломерулните капиляри.
Цистит
Определение: Циститът представлява възпалително заболяване на пикочния мехур. То се среща по-често у жените, но като цяло е широка разпространено. За възникване на цистита благоприятстват много фактори - охлаждане на организма, задържане на урина в пикочния мехур, запек, преумора, катетеризация, дефлорация, бременност, климакс и други. Когато циститът е последица от друго заболяване (аденом на простатната жлеза, тумори и камъни в пикочния мехур), той се нарича вторичен.
Клинична картина: Циститът се изявява с чести позиви за уриниране, болки при уриниране, наличие на кръв и бактерии в урината. Острият първичен цистит протича с рязко изразени признаци, докато вторичния цистит протича продължително, обикновено до отстраняване на основното заболяване.
Лечението на острия цистит се провежда с постелен режим, течнокашава диета, обилно пиене на затоплени течности,включват се антибиотици, химиотерапевтици, спазмолитици и болкоуспокояващи средства.
Лечението на вторичния цистит се състои главно в отстраняване на причинилите го заболявания.
Профилактиката на цистита се състои в поддържане на висока лична хигиена, предпазване от простуда, отстраняване на запека, извършване на катетеризация само при строго показание, отстраняване на заболявания и болестни състояния, които причиняват вторичен цистит (простатен аденом, тумори и камъни в пикочния мехур и други).
