Алергия
Определение:
Алергията представлява заболяване, свързано с нарушение на нормалната имунологична активност. Под влияние на антигенен стимул настъпва патологична силна реакция от страна на имунната система. Тази повишена чувствителност се означава като "свръхчувствителност", синоним на понятието "алергична реакция".
Задължително условие за поява на алергичната реакция е наличието на предшестваща среща между антигена и организма. Това е предпоставка за пренагласа на имунната система (сенсибилизация), която предизвиква по-късната реакция на свръхчувствителност.
Всички антигени, които причиняват развитието на алергията, се наричат алергени. Те се разделят на външни (вещества от околната среда) и вътрешни (създадени при мутация или промяна на попаднали отвън продукти).
Химическата природа на алергените е многообразна - домашен прах, косми, пух, перушина, библиотечен прах - т.е. битови алергени; дървесен полен, тревен полен - т. нар. поленови алергени; бактерии, гъбички, хранителни продукти, лекарства, насекоми, физически алергени и идустриални алергени. Последните алергени са причина за непрекъснато нарастване на алергичните заболявания у човека.
Алергичните реакции се обособяват в две групи:
1. Алергични реакции от бърз тип (АРБТ) или антитело-зависими алергични реакции;
2. Алергични реакции от забавен тип (АРЗТ) или клетъчно-обусловени алергични реакции.
От своя страна алергичните реакции от бърз тип (АРБТ) се подразделят на три типа:
1. Първи тип - атопични и анафилактични реакции. При този тип алергични реакции основна роля имат антителата на имуноглобулин-Е. Те са фиксирани за клетките, които ги произвеждат. Тези клетки се намират в дихателните пътища и храносмилателния тракт. Тяхната способност да продуцират имуноглобулин-Е е генетично определена. Това обстоятелство доказва наличието на генетично предразположение към този тип алергични реакции.
Антигените достигат до антителата чрез вдишване или чрез кръвоносната система и се свързват с тях. Това предизвиква промени в клетките, за които антителата са прикрепени и отделяне на биологично-активни вещества, причиняващи алергичната реакция.
При бронхиална астма под въздействие на тези вещества настъпва спазъм на бронхиалната мускулатура, увеличава се секрецията на жлезите на бронхиалната лигавица, разширяват се кръвоносните съдове на лигавицата и се увеличава тяхната пропускливост. Всички тези промени предизвикват стеснение на бронхите и затрудняване на дишането. Аналогичен ефект се наблюдава и при другите алергични заболявания.
Степента и тежестта на реакцията спрямо различните алергени определя настъпването на уртикария, оток, понижено артериално налягане, спазъм на стомашно-чревния тракт, на матката и различни форми на шок. По подобен механизъм протича и широко разпространената сенна хрема. При нея увеличената секреция причинява запушване на носа, оток на носната лигавица, сърбеж и често кихане. Едновременно се появяват признаци на конюнктивит.
Други заболявания, които протичат по този тип са някои форми на уртикария, лекарствена и хранителна алергия, някои алергични реакции при ухапване от насекоми, някои видове на атопичен дерматит и екзема;
2. Втори тип - алергични цитотоксични реакции. При този тип алергични реакции антителата в организма се сврзват със стабилни антигени, вследствие на което настъпва унищожаване на клетките-носители на антигенни имунни тела. Едновременно се отделят и вещества, привличащи левкоцитите, което води до възникване на локална или разпространена възпалителна реакция, съпътстваща алергичния процес. При този тип алергична реакция липсва генетична предразположеност.
По подобен механизъм протичат реакциите след преливане на групово несъвместима кръв. При тях настъпва разрушаване на еритроцитите, левкоцитите и тромбоцитите и отделяне на вещество (пироген), което причинява покачване на телесната температура.
Подобен механизъм е установен при хемолитична болест у новороденото, хроничен тиреоидит, токсичен гломерулонефрит, както и при някои други автоимунни заболявания. Някои лекарствени алергии спадат също към този тип алергични реакции. При тях нискомолекулни лекарствени вещества, които нямат качества на антигени, се свързват с човешки клетки или белтъци и придобиват характеристика на алергениантигени.
3. Трети тип реакции, предизвикани от токсични антиген-антитяло комплекси. За възникването на този тип алергични реакции е необходимо наличие на разтворими антиген-антитяло комплекси, циркулиращи в кръвообращението.
В най-малките кръвоносни съдове (капиляри), където скоростта на кръвния ток е най-ниска и съдовият лумен (просвет) - най-тесен, настъпва задържане на тези комплекси. Като последица на този феномен възниква сложна алергична реакция, подобна на тази при тип-II. Различието е в това, че възпалителната реакция е значително по-силна и причинява възпаление на кръвоносните съдове (васкулит). Този тип реакция се наблюдава при колагенозните заболявания (ревматоиден артрит, вълчанка, серумната болест, ендокардит, миокардит, гломерулонефрит, хепатит и други). При алергичните реакции от забавен тип не участват антитела.
Разпознаването на алергена-антигена се осъществява от Т-лимфоцитите. Те нападат и унищожават клетките - алергени-антигени. Едновременно с това протича и възпалителна реакция. По този забавен тип протичат алергичните реакции спрямо бактерии, вируси, гъбички, при контактни дерматити, някои автоимунни заболявания, реакции на отхвърляне на трансплантата.
Лечението се състои в прекратяване и отстраняване на алергичната пренагласа (десенсибилизация) на организма до такава степен, че последващата среща с алергена-антигена не предизвиква развитие на алергична реакция. В лечебния план се включват кортикостероиди и други противоалергизиращи медикаменти.
Профилактиката предвижда отстраняване на всички алергизиращи фактори, санация на инфекциозни огнища, физкултура, закаляващи процедури, климато- и балнео-лечение.
Възловидна еритрема
Определение
Възловидната еритема (възловидното зачервяване) е остро заболяване със сериозно протичане, което засяга предимно жени и млади лица.
Причините за болестта не са изяснени достатъчно. Приема се, че тя има алергенна база и се причинява от многобройни фактори като стрептококова инфекция, саркоидоза, туберкулоза и други. Някои медикаменти (контрацептивни средства, бром, йод, сулфонамиди и други) също предизвикват поява на възловата еритема.
Клинична картина
Заболяването започва с отпадналост, повишаване на телесната температура до 38-39 градуса С, ставни болки. По кожата на предно-страничните участъци на подколенниците и по-рядко по бедрата, седалището и изключително рядко по горните крайници се появяват зачервени и неясни възли с големина от орех до малка ябълка, болезнени и със сравнително висока плътност.
В хода на заболяването се появяват нови възли, а старите нарастват. След няколко дни започва обратно развитие на възлите, които постепенно изчезват. По кожата остава жълто-кафеникава пигментация. Болестният процес трае около 4-6 седмици.
Лечението се извършва с употреба на компреси с ихтиол или разтвор от калиев хиперманганат, дефламол, бани с вода и оцет, катранени вани и влажни компреси. Освен това се прилагат общоуспокояващи и антихистаминови и салицилови препарати, калиев йодит, а при по-тежки случаи - кортикостероидни медикаменти. Цялостното комплексно лечение се провежда под контрол и наблюдение от лекар-специалист.
Лекарствена дерматоза
Определение
Механизмите, по които протичат страничните лекарствени дерматози върху кожата са алергичен, псевдоалергичен, неалергичен и смесен.
Най-разпространени са алергичните дерматози от лекарствен произход. Алергичния шок е най-тежкото и опасно усложнение. При него настъпва остро нарушение в кръвообращението. Количеството на циркулиращата кръв рязко намалява поради разширяване на коремните съдове където кръвта се задържа. Това води до рязко спадане на артериалното налягане. Настъпва спазъм на ларингса и бронхите, затруднено дишане, а по-късно депресия и кома.
Причинителите на алергичния шок са лечебни серуми, високомолекулни кръвосубституиращи средства, йодни препарати, някои антибиотици и други лекарствени препарати.
Лекарствената уртикария е нерядко срещана алергична проява. Тя се появява самостоятелно или съпътстваща алергичния шок и серумната болест. Уртиката (кабар) представлява плоско надигнат кожен участък (плака). Уртиката има розов или белезникав цвят, дължи се на оток на кожата, появява се бързо и за няколко часа преминава без да оставя следи.
Клинична картина
Медикаментозният обрив обаче нерядко наподобава този при някои инфекциозни болести. Ампицилинът предизвиква морбилоподобен обрив. Пеницилинът, барбитурови производни, живачни и златни соли причиняват скарлатинообразен обрив. Рубеолоподобен обрив се наблюдава след приложение на пенецилин, сулфонамиди и на фенотиацинови производни. Тромбоцитопенична пурпура се появява след приемане на хинин и хинидин, като кожните изменения представляват малки кръвоизливи, причинени от намаляване на броя на тромбоцитите. Серумната болест настъпва 8-15 дни след приемането на медикамента (лечебни серумни ваксини, плазмозаместители, пеницилин, стрептомицин и други лекарства).
Болестните признаци са: покачване на телесната температура, уголемяване на лимфните възли, кожен обрив под форма на уртика или наподобяващ инфекциозен обрив, подуване и болки в ставите, увеличаване броя на белите кръвни клетки (левкоцитоза).
Към неалергичния механизъм се отнасят токсичните въздействия, въздействията вследствие натрупване на лекарствения препарат, фармакологични въздейтвия, които предизвикват вродени или придобити изменения в активността на ензимните системи.
От лекарствените дерматози със смесен механизъм на протичане по-чести са лекарствените фотодерматози. Те възникват под въздействие на светлина и общо или локално прилагане на медикаменти (гризеофулвин, сулфонамиди, тетрациклин, оцветители и други). Кожните промени са под формата на уртики, зачервяване, поява на мехури и подмокряне.
Най-честата алергична дерматоза е медикаментозното акне. Тя се причинява от голям брой медикаменти (кортикостероиди, литиеви соли, някои притивотуберкулозни лекарства и други).
Лечението се състои в отстраняване на причинителя на лекарствените дерматози и локално приложение на противовъзпалителни средства. При тежки форми на алергична реакция се прилагат високи дози кортикостероиди венозно, комбинирани с антихистаминови препарати и витамини. Цялостното лечение се провежда от лекар-специалист. В профилактиката от голямо значение е избягването на самолечението
