Сифилис,Гонорея (Трипер)

Сифилис

Слънцето прежуряше и сенките чезнеха под палещите му лъчи. Наставаше пладне. Овчарчето Сифилус натири овцете в хладната долчинка и бързо се шмугна под короната на вековното дърво. Изнемощяло от непосилна жега поточе църцореше измежду скалите отсреща. Разноцветни камъчета игриво проблясваха по бреговете на вирчето в дъното на долчинката. Сифилус се разгърди, изу цървулите и се просна по гръб до грапавия дънер. Конопената му риза бе подгизнала от пот.

Лек ветрец плахо залюля листата на дървото. Сифилус погледна нагоре и занемя. ТЯ уверено и бавно слизаше от небето. Невидимата стълба я водеше право при него. Ефирната роба подчертаваше изящните извивки на красивото и тяло. Богинята подмина дървото с овчарчето и стъпи във водите на вира. Отблясъците на камъчетата и водата създадоха приказна аура около Венера. Тя се потопи цялата във вира, постоя няколко минути и се изкачи обратно в небесата по същата въздушна стълба.

Сифилус стоеше като ударен от гръб. Образът на богинята се запечата завинаги в блестящите му черни очи.

На следващия ден овчарчето отново чакаше заветния миг с трепетно богоговение. Тя дойде по същото време, изкъпа се мълчаливо и бързо си отиде. На по следващия ден историята се повтори. Богинята Венера се чувстваше поласкана, защото знаеше за влюбеното овчарче, което всеки ден я наблюдава иззад огромното дърво. За съжаление, Аполон също знаеше какво става. Знаеше и за чувствата на Сифилус към Венера.

Отмъстителният бог не можа да сдържи гнева си и реши да накаже бедното овчарче. Още същия ден Аполон покри тялото на Сифилус с неизлечими язви. Тленното тяло на страдалеца бе подложено на бавен и мъчителен разпад.

Така на света се появила болестта Сифилис (Луес). С нея боговете наказвали всеки човек, поддал се на изкушението на любовта. Оттогава, до ден днешен, всички болести, предавани по полов път се наричат Венерически – кръстени на името на богинята Венера.

Сифилисът е бил широко разпространен още в Стария свят, за което свидетелстват промените по човешки скелети, открити при археологически разкопки и текстове от Библията, Авицена, Хипократ, Целзус.

Луесът е циклично инфекциозно заболяване, което протича в три стадия.

Причинителят, Treponema pallidum представлява нежна спираловидна спирохета, която не може да бъде отглеждана в изкуствена среда. Открита е през 1905 година. Една година по-късно Васерман предлага реакцията за свързване на комплемента като метод за серологична диагностика. През 1909 година Ерлих след 606 опита създава съединението 606 (салварсан), което е първото лекарство, използвано за лечението на сифилиса.

Смята се, че моряците на Колумб са пренесли заболяването от Америка и това е причина за възникналата през 15 век епидемия от сифилис. Честотата на заболяването нараства рязко по време на войни. През последните 10-15 години има ново увеличаване на неговото разпространение.

Единствен източник на инфекцията е болния човек. Предаването на заразата става по полов път – през лигавиците на половите органи, устните, устната кухина, ануса и гръдните зърна. Възможно е заразяване и по битов път – чрез приборите за хранене, тесен контакт, от майката на плода.

Рискови групи са хомосексуалисти, наркомани, проститутки, лица с интензивен промискуитетен сексуален живот (безразборна смяна на сексуалните партньори).

Придобит сифилис

Ако не се лекува и се остави на естественото си развитие, заболяването може да продължи десетилетия и протича през няколко стадия.

Диагнозата се нуждае и от серологично потвърждение – Васерман, TPHA (Трепонема Палидум Хемаглутинационен Тест), FTA (Абсорбционен тест на Флуоресцентни антитела), VDRL (Лабораторно изследване на венерическите болести).

Инкубационния период на заболяването продължава от 8 до 12 дни.

Първичен сифилис

На мястото на входната врата (по пениса, вулвата, маточната шийка) се появява папула (възелче) с големина до монета - зачервена, влажна, силно заразна. Тя бързо се превръща в кръгла неболезнена язва (ulcus durum - твърд шанкър) с плътни надигнати ръбове, гладко лъскаво дъно и медночервен цвят. Увеличените ингвинални лимфни възли не срастват помежду си и изчезват спонтанно около 5 седмици след инфектирането.

Вторичен сифилис

Започва 2-3 месеца след инфектирането с кожни обриви – розеоли, папуло-крустозни сифилиди, кондиломи на широка основа, косопад, устна лигавица – мукозни плаки, ирит, хепатит, генерализирано увеличение на лимфните възли.

сифилис

Кожните обриви засягат дланите и стъпалата, за разлика от други заболявания. Обривът трае 1-3 месеца. Във всички описани обривни единици има голямо количество трепонеми. Този стадий може да продължи 5 години при силно променяща се симптоматична картина или дори при липсата на всякаква симптоматика, а в 30 % от случаите настъпва спонтанно оздравяване.

Третичен сифилис

Настъпва 5 до 50 години след заразяването. Той се характеризира с наподобяваща гума гной, склонност към некротичен разпад на засегнатата тъкан с последващо образуване на тъканен дефект. Всички тъкани могат да бъдат засегнати. Често заболяването може да бъде сгрешено с тумор, туберкулоза и др. Гуми се образуват навсякъде – в костите, мускулите, сърцето, белите дробове, стомаха, червата, ректума, черния дроб, мозъка и практически насякъде. При заздравяването си те оставят след себе си огромни пигментирани цикатрикси.

Характерен за този стадий е сифилитичния мезаортит. Засягането на аортата е органичено до диафрагмата и никога не преминава върху коремната и част. Поради огнищния възпалителен процес, последван от огнищна фиброза, аортната интима започва да прилича на кора на дърво. Разрушаването на еластичните мембрани в аортата отслабва нейната стена. При синхронните с пулса раздувания, стената поддава и започва да се разширява. Получава се аневризма (ограничено разширение) на асцендентната аорта.

аортна аневризма

Засягането на главния мозък се дължи основно на възпалителните процеси в мозъчните съдове, които добиват вид на сварени макарони. Усложненията са инсулти, парализи, психични и интелектуални изменения до настъпване на деменция (слабоумие). Демиелинизацията (разрушаването на обвивките на нервите) на задните стволове на гръбначния мозък може да се съпровожда с пробождащи болки в корема и краката, атаксия (залитаща походка), загуба на чувствителността на отделни части на тялото.

Вроден сифилис

Мъртвораждане

Плодът е с белези на трупно разложение. Кожата е с множество мехури, лющи се по дланите и стъпалата, а във вътрените органи се откриват многобройни некрози. Такъв плод е силно заразен и крие опасност за инфектиране на медицинския персонал.

Ранен вроден сифилис

Проявява се от 1-2 месец след раждането до 4-тата година от живота.

Заболяването засяга множество системи. Налице са изменения по кожата, костите (остеохондрит), псевдопарализа на Паро (отделяне на ставата от костта с невъзможност за движение на крайника), бяла пневмония, „кремъчен” черен дроб, менингоенцефалит, псевдоабсцеси на Dubois в тимуса.

Късен вроден сифилис

Проявява се между 5-15 годишна възраст

Прилича на третичния сифилис. Характерни промени са седловиден нос, олимпийско чело, саблевидни тибии, лептоменингит и триадата на Хътчинсон (Хътчинсонови зъби с формата на бъчва, паренхиматозен кератит и глухота)

Вроден сифилис при възрастните

Протича скрито и се изявява в зряла възраст с прогресивна парализа или табес дорзалис.

„Сифилисът не умира, той само спи” – A. Fournier

Внимание! При наличие на сифилис трябва да се мисли и за комбинирана инфекция с гонорея, негонорейни уретрити, СПИН.

Презервативите предпазват от заразяване със Сифилис и СПИН !

Поради широкото разпространение на СПИН, на сифилисът често остава на заден план и му се обръща малко внимание. Съществуват много скрити случаи на сифилис, които не протичат с типичната за заболяването клиника, защото пациентите пият антибиотици безконтролно. Това замъглява картината и прави заболяването трудно за диагностициране.

Сифилисът е лечимо заболяване!

Лечението се състои в прилагане на високи дози пеницилин инжекционно и продължително, в болнична обстановка!

Противопоказано е приемането на антибиотици през устата, защото това само забавя развитието на заболяването, но не го лекува.

Гонорея (Трипер)

Най-честата бактериална венерическа болест. Заболяването притежава високо тъмно число – голям брой заразени, за които няма статистически данни.

Причинителят - Neisseria gonorrhoeae представлява грамнегативни диплококи, често локализирани в левкоцитите (белите кръвни клетки)

Инфектирането е изключително по полов път: генитален, ректален, фарингеален

Инкубационен период – 2-8 дни

Около 25% от заразените мъже и 50% от заразените жени са безсимптомни носители и неразпознат източник на заразата!

Симптоматика:

Жени: слузно-гнойно течение, уретрит, цервицит, бартолинит

Мъже: гнойно течение, сърбеж и парене при уриниране

При ректално инфектиране е налице проктит – възпаление на дебелото черво.

Усложнения:

Жени: Ендометрит, аднексит, перитонит, перихепатит

Мъже: Простатит, епидидимит

Общо за двата пола: Стерилитет, реактивен артрит (често моноартрит на колянната става), гонококов сепсис и ендокардит

Новородено: Гноен конюнктивит – Лекува се с прием на антибиотици (локалното лечение на очите не е досатъчно).

Диагнозата се поставя чрез доказване на причинителя при микроскопиране и посявка на прясна уретрална или цервикална натривка!

Лечението се извършва с антибиотици!

Винаги трябва да се провежда лечение и на партньора.

Една седмица след лечението следва да се направи микроскопско изследване за контрол на ефекта от лечението.

Шест седмици преди и след лечението се провежда серологично изследване за изключване на двойна инфекция със сифилис?

Гонореята (триперът) също като сифилиса е лечимо заболяване!

Пълно излекуване може да се очаква само при лечение от специалисти (в болнична обстановка).

Вслушването в съветите на приятели, дето са се излекували сами е лоша идея с доживотни негативни последици!

Ако сте имали рисков полов контакт, ако имате някакви подозрения относно партньора си, ако имате някакви „обриви” по половите органи, ако отделяте някакви секрети ... обърнете се към съответния специалист (венеролог)!

Някои инфекции, предавани по полов път, се съпровождат с отделянето на секрети, имащи силна миризма на риба. Ако покрай новото ви гадже се разнася подобна миризма, попитайте го дали е ял/а риба или други „морски дарове”. Ако чуете отговор „Не”, бягайте презглава накъдето ви видят очите.