Кучешка тения

(Ехинококоза)

Биологичен цикъл

Възрастният, зрял паразит – тенията, населява тънкото черво на кучето (вълка, чакала). Кучето е крайния гостоприемник на ехинокока. Дължината на тенията е само 4-5 мм, за разлика от говеждата и свинската, които достигат няколко метра. Тялото се състои от четири членчета, последното от които съдържа яйцата (онкосферите) на паразита. С екскрементите на кучето те попадат във външната среда и замърсяват тревата, плодовете, зеленчуците и водата. Немалка част от тях полепят и по козината на кучето.

ехинококозаЧовек се заразява при консумация на недобре измити плодове и зеленчуци, замърсени с онкосфери, както и при пряк контакт с болно куче. Попаднали в стомаха, яйцата освобождават онкосферите, които имат кукички по повърхността си. С тяхна помощ те пробиват стената на тънкото черво на опаразитения, попадат в кръвообращението и чрез системата на вратната вена се отнасят до черния дроб. Тук се развива ехинококовата киста, която представлява ларвната форма на кучешката тения. За първите пет месеца от развитието си, кистата достига размери около 3-5 мм – колкото просено зърно. След петия месец се формира фиброзна капсула, която е израз на защитна реакция от страна на организма. По този начин той се опитва да ограничи развитието на паразита. Оттук нататък кистата расте в продължение на години и може да достигне размери колкото главата на новородено. Кистата има млечнобели собствени стени, които приличат на яйчен белтък. Стената и се състои от два слоя – хитинова и герминативна мембрана. Последната „ражда” сколекси. Това са главичките на бъдещите тении. Те плуват свободно в течността на кистата и формират т.нар. хидатиден пясък. Броят на сколексите в една киста може да надхвърли 2 милиона. Киста, която съдържа сколекси се нарича фертилна – плодовита. При руптура (спукване) на такава киста, организмът е заплашен от анафилактичен шок поради навлизането на голямо количество чужди белтъци в кръвната циркулация. В случай, че преживее шока, милионите сколекси, които са попаднали по органите, започват да растат и от тях се развиват нови ехинококови кисти. Състоянието се нарича вторична ехинококоза и е с лоша прогноза. Представете си какво става, когато тези кисти пораснат. Съществуват и афертилни кисти, които не съдържат сколекси.

В някои случаи, онкосферите вместо да се „закачат” за черния дроб, безпрепятствено преминават през неговото кръвообращение и отиват до белия дроб, където се превръщат в ехинококови кисти. Ако преминат и през белодробната циркулация, тогава вече могат да отидат във всеки друг орган, включително мозъка и окото.

За да се затвори цикъла на паразита е необходимо кучето да изяде ехинококова киста и да погълне сколексите. Тогава главичките на бъдещите тении се залавят за чревната му стена и развитието на паразита започва отново.

Човек се явява междинен гостоприемник в този цикъл, защото в него се развива ларвната форма на ехинокока. Други междинни гостоприемници са тревопасните животни – овце, кози, крави. Когато техните органи, заедно с кистите се дават за храна на кучетата, цикълът на паразита се затваря.

кучешка тенияЯйцата с онкосферите са устойчиви във външна среда (плодове и зеленчуци) до 1 година. При температура 1000 С те загиват за половин минута.

Предпазни мерки против опаразитяване:

Основно измиване на плодовете и зеленчуците преди консумация!

Ръцете се мият ПРЕДИ всяко ядене и СЛЕД всяко пипане на игривото куче на съседа!

Научете децата на същото!

Не разчитайте на това, че пясъчниците в градинките изглеждат чисти! Точно там се изхождат животните! Ако ли пък от РИОКОЗ са ги дезинфектирали, имайте впредвид, че дезинфектантите са отровни не само за буболечките!

Кажете на вашите приятели животновъди да уведомят ветеринаря и да му съдействат за унищожаване на органите с ехинококовите кисти!

Вместо да направят това, те хранят кучетата с тези органи и разправят, че няма страшно, защото редовно дават хапчета на кучето за обезпаразитяване.