Някои неудобни истини за генно изменените храни
Д-р Атанас Гълъбов
Генно изменените храни (ГИХ) се получават от микроорганизми, растения или животни с помощта на генното инженерство (ГИ). Чрез него различни гени се “изрязват” от един организъм и се “прехвърлят” в друг като по този начин могат да се създават организми с нови характеристики. Аз лично мисля, че хората в България не са адекватно информирани за рисковете, които генно изменените организми и храни крият по отношение на човешкото здраве и на околната среда.
Тиражираните последните няколко месеца в медиите у нас твърдения на някои български учени, че ГИХ не се различават от органичните храни, не отговарят на истината. Много известни специалисти в областта на молекулярната биология, генетиката и медицината от цял свят се изказват резервирано или направо отрицателно по отношение на ГИХ и безконтролните експерименти с генно изменени организми (ГИО).
Проф. д-р Мае Уан-Хо от Великобритания заявява: “ГИ преминава отвъд конвенционалното развъждане и получаване на нови видове, като използва изкуствено създадени паразитни генни елементи, включително и вируси, които носят и вкарват противоестествено гени в клетката.” ГИ няма общо с традиционните, прилагани от хилядолетия практики на кръстосване и създаване на нови сортове и породи, които стават в рамките на един вид и между близки растителни и животински форми. Не може да се смята за естествено насилственото вкарване наслука на гени на вируси, животни и насекоми в генома на плодове, зеленчуци или други животни. В природата подобен процес не се извършва. Затова ГИХ са различни от тези, които сме свикнали да ядем от древността до днес и консумацията им крие сериозни опасности от здравословна гледна точка, някои от които вече са се проявили.
Трябва да се има предвид, че при ГИ не става въпрос само за механично прехвърляне на генен материал. Очевидно има сложно взаимодействие между различни гени и много елементи и детайли в това отношение още не са ясни на науката. Ако чрез генно инженерство се развие едно ново положително качество в организма, с който се експериментира, то това става за сметка на нещо друго, което може да се окаже сериозен дефект с негативни последици за консуматора и околната среда. Да се твърди, че ГИХ са безопасни най-малкото не е коректно при положение, че има достатъчно доказателства за обратното. А що се отнася до късните ефекти от използуването на ГИХ върху организма, то те не са изследвани и на практика са непредвидими. Според американският професор по генетика Джо Каминс:
“...най-голямата опасност от генно манипулираните култури идва от внедряването в тях на модифицирани вируси и вирусни гени, като генетичните рекомбинации могат да доведат до спонтанното възникване на нови, изключително болестотворни вируси... да предизвикат глад чрез унищожаване на реколтата и много сериозни заболявания по хората и животните”.
Опити, проведени от учени в различни страни по света, дават представа за сериозните рискове за здравето, които крият ГИХ. Д-р Арпад Пущай е наблюдавал промени във вътрешните органи и имунен дефицит при плъхове, хранени с генно изменени картофи. През 2000 г. италиански учени публикуваха проучване, според което поне 5% от внесената с ГИХ ДНК оцелява в храносмилателния тракт във вид на огромни сегменти. Впоследствие същата тази ДНК може да се изолира от различни вътрешни органи у плъхове, хранени например с генно изменена царевица. В резултат на взаимодействието между генетичната информация от клетките на организма-консуматор и постъпилата ДНК се образува нова смесена ДНКмолекула която става част на клетъчния геном и се предава на плода. В резултат на това
новородените плъхове развиват тежки алергични реакции и болести на храносмилателния тракт, някои от които водят до смърт.
Норвежки учени съвсем наскоро тази година оповестиха, че ДНК от вируси, използвани при създаването на ГИО и съответно ГИХ, се установява непроменена в различни тъкани на плъхове часове и дни след като те са били хранени и то само с едно ядене, съдържащо ГИХ! Сред хората са наблюдавани както алергични прояви, така и смъртни случаи. Някои фирми производители на ГИХ и култури вече са изплатили огромни обезщетения на пострадали консуматори. ГИ безспорно има мутагенен ефект и може да доведе до образуването на непознати и непредвидими токсини в ГИО и съответно в ГИХ.
Генното инженерство дава възможност и за появата на нови вируси и бактерии, устойчиви към различни антибиотици. Това може лесно да се получи тъй като се използват гени, свързани с резистентността към определен антибиотик, за да се маркират генно променяните клетки. По пътя на хранителната верига тези гени могат да попаднат в животните, оттам в хората, в други вируси и бактерии, и чрез обмяна на генетичен материал да ги направят съответно устойчиви на използваните за лечение на определени болести антибиотици.
Важно е да се знае, че ГИ може да се използва за създаването на био-оръжия за унищожаване на цели етнически групи. По този въпрос в някои страни се работи още от 70-те години на ХХ в.
ГИ крие опасности и от икономическа гледна точка като може да отнеме препитанието на милиони хора по света чрез т.нар. семена терминатори. Чрез тях компаниите поставят в зависимост и фермерите, и потребителите. Тези семена са така обработени, че растенията, развили се от тях, не могат да дават семена за презасяване. Това означава, че на следващата година фермерите трябва отново да купуват семена от фирмата, която вече диктува условията. Освен това те се задължават да купуват и хербицидите и пестицидите на същата фирма. Според организацията “Corporate Watch”: “Човекът никога не е създавал толкова опасен план за контрол върху поминъка на хората и снабдяването им с храна.” По този начин ГИ не само че няма да подпомогне изхранването и икономиката на развиващите се страни, но ще ги постави в още по-голяма зависимост от определени транс-национални концерни.
В ход е глобално био-пиратство и био-колониализъм. Човешките гени, клетки и части биха могли да станат корпоративна собственост и човешки биологични материали да се патентоват без знанието или съгласието на съответния индивид. Корпорациите вече притежават патенти върху много живи организми. Съществуват потенциални опасности и по отношение на достъпа на обществото до различни храни и лекарства.
От екологична гледна точка също съществува възможност за опасни последствия. ГИ намалява биоразнообразието, което е важен фактор по отношение на приспособимостта на видовете към изменящите се условия на средата. Именно генното разнообразие вътре във видовете им позволява да се приспособяват към възникващи нови вредители и болести, спрямо променените в околната среда и земеделските методи. През последния век в САЩ са изчезнали 97% от всички видове зеленчуци, 900 от всичко 7 000 вида ябълки, а крушите от 2 600 вида останали около 330. Екосистемата е сложна функционираща система и включва хората, животните, растенията и микроорганизмите. Промяната на която и да е от тези части се отразява и върху другите. Нерегулираното освобождаване на ГИ култури и ГМО в околната среда може да доведе до изместване и дори изчезване на определени растителни и
животински видове, пълен хаос и неконтролируема екологична катастрофа с непредвидими последствия.
Полените от получените чрез ГИ култури могат чрез вятъра и чрез насекоми да се разпространяват на големи разстояния и да заразят обикновени културни растения и плевели. Така могат да се получат нови “суперплевели”, срещу които няма още защита. Това ще доведе до още по-голямо количество използвани хербициди, които чрез хранителната верига отново ще попаднат в човека. Чрез ГИ самите култури се създават така, че да произвеждат собствени пестициди, които ние поглъщаме.
В природата всички процеси и явления се извършват в определени граници и има фини саморегулаторни механизми. Кой учен би могъл да създаде дори и само един морков, да не говорим за някакъв по-сложен организъм, независимо от всичките познания и техника, които има на разположение, включително и цялата Менделеева таблица?! Не можем да бъдем повече от нашия Създател, колкото и да е примамлива тази идея за егото на някои хора. Според проф. Ричард Лейси, известен микробиолог и лекар, “няма каквато и да е обоснована причина от хранителен или обществен характер за тяхното въвеждане”, освен
финансовите апетити на някои големи компании и липсата на съвест у някои учени.
От религиозна гледна точка консумацията на ГИХ може да накърни разбиранията на стотици милиони хора по света. За да бъде предотвратено подобно насилие над правото на избор хората трябва да проявят повече заинтересованост и повече активност, за да попречат на мултинационалните концерни да тровят живота им и да бъдат поставени етикети на всички продукти, в които има ГИХ.
Пазарът с генно изменени семена сега съставлява около 10% от цялостния световен пазар на семена, като четири култури държат първенството – соя, царевица, памук и маслодайна рапица. Най-големите производители на ГИ култури са САЩ, Канада и Аржентина. Повече от 98% от площите засети с ГИ култури са в тези три държави. Със сигурност българите вече консумират генно изменена соя, а може би и царевица. И двете култури са широко използвани в хранително-вкусовата промишленост. Тъй като поне 90% от произвежданата соя в САЩ е генно изменена, а ние внасяме соя, чрез различни продукти на хранителната промишленост тя достига до масовия потребител. Освен това не е ясно къде е отишла произведената у нас генно изменена царевица – дали за фураж на добитъка или направо са ни я сервирали на трапезата.
Надявам се у нас да се приеме закон, който защитава България от ГИХ и ГИО. При разработката на внесения първоначално от определени кръгове проектозакон липсва участието на широка основа от учени, фермери и граждански организации, като се има предвид, че тези, които са “за” ГИХ са значително по-малобройна част и най-вероятно защитават определени интереси, които със сигурност не съвпадат с интересите на страната ни. В проектозакона липсва система на контрол, както и за търсенето на отговорност в случаи на замърсявания с ГИО и отрицателни въздействия върху здравето на хората или животните, а предвижданите санкции за транс-националните компании са много ниски. Обществеността никъде не е спомената нито по отношение на вземането на решения, нито при контрола. Не се гарантират мерки за сигурност и няма оценка за дългосрочни икономически, социални и екологични въздействия. БАН и много други институти и организации от учени и граждани от цялата страна са категорично против този законопроект и ГИХ по принцип и дори настояват за мораториум върху тях.
Не трябва да се оставяме да ни манипулират хора, които обслужват корпоративни и лични интереси. Сериозен проблем на българина е пасивността при отстояване на интересите на обществото и допускане на ограничена прослойка хора да вземат решения, които често не са в полза на страната и народа ни.
Проучванията сред населението в Европа показват, че хората се отнасят с оправдано подозрение към ГИХ и не желаят да ги консумират. Не виждам нито един разумен довод защо ние трябва да гледаме по-различно на ГИХ от западноевропейците. Принц Чарлз, върл противник на ГИХ, доказа заедно с британски фермери, че ГМО и ГИ не са път към повишаване на добивите и хранителното качество на отглежданите култури. В България трябва да се стимулира органичното земеделие и да се използват богатите природни ресурси за отглеждане на различни култури. Страната ни има изключително благоприятни условия за развитие на органично селско стопанство, но земеделието и животновъдството бяха съсипани с помощта на некомпетентни и продажни политици и псевдоучени.
