Гъбични инфекции


Как да се избегне неприятната среща и какво да се направи, ако все пак тя се състои?
ПРИЧИНИТЕЛИТЕ СА ОКОЛО 600 ВИДА
Микозата представлява голяма група инфекциозни заболявания на кожата, причинени от някои видове гъбички - досега са известни около 600.
В процеса на еволюция тези дребни “злодеи” се приспособяват към паразитно съществуване в човешкия организъм.
За нас, хората, това е много неприятно, тъй като активната дейност на тези «дребосъци» води до увреждане на кожата, на окосмената част на главата (трихофития) и на ноктите (оникомикоза). Правят ги, меко казано, непривлекателни и като цяло променят състоянието им. Но нещата не свършват дотук, тъй като освен всичко друго микозата е и много заразна. Веднъж впили се в кожата, гъбичките се устремяват към ноктите и главата, и тогава човек много трудно би могъл да се избави от тях.
Предвид безспорната максима, че е по-лесно човек да се предпази от едно заболяване, отколкото да се леку-ва от него, се налага да се замислим за профилактиката.
Нека първо поговорим за симптомите.
Това е първата мисъл, която идва в главата на човек, видял последствията от гъбичното “нашествие”. Само си представете:
• люспеста, зачервена от честите разчесвания, понякога цялата в ситни бръчици кожа;
• оредяващи, чупливи, губещи блясъка си коси;
• чупещи и цепещи се нокти с жълтеникав цвят.
А това, което болният чувства, не би го пожелал дори на врага си: постоянен сърбеж - толкова силен, че човек е готов на всичко, само и само да се избави от него.
Като добавка заболелите прекрасно разбират, че околните забелязват болестта им. Хората са различни и по-някога някои от тях неделикатно обръщат внимание
на външността на болния. Това още повече намалява самочувствието и нарушава спокойствието му. Той започва да нервничи и болезнено да преживява проблема с външния си вид. И на всичко отгоре освен основното заболяване много често се появяват и нервни разстройства.
ТЕ СА НАВСЯКЪДЕ...
Каквото и да се прави, с всяка изминала година кожните заболявания стават все повече и все по-разпространени.
Сред тях гъбичните инфекции заемат лидерско място. Само за последните няколко години заболяемостта от тях е нараснала няколко пъти. Това има своето обяснение.
• Много от заболелите не си правят труда да се лекуват и «успяват» да заразят всички, с които общуват. Те разсъждават по следния начин: «Не ми се ще да ходя на лекар, дали да не пробвам да се излекувам сам? 0, пак нищо не става!... Какво от това... сигурно само ще мине!»
• Нищо обаче не се лекува изведнъж. Така че прегледът при лекар е задължителен.
• Гъбичките се чувстват добре и във външна среда, където си остават жизнеспособни в продължение на повече от година. Така че никак не е изключено да се «обзаведем» с нежелани “съквартиранти” - това може да се случи в обществения транспорт, в спортните зали, в басейните, баните и сауните, на плажа и т.н.
ДА СЕ СПРАВИМ СЪС СОБСТВЕНИ СИЛИ
По принцип е най-добре лечението на микозата да се извършва от професионалист. Но ако лекарят разреши да се лекувате самостоятелно, независимо от назначените от него медикаменти, можете да се възползвате от средствата на народната медицина, които да прилагате до пълното изчезване на болестта.
• Нанесете върху засегнатия участък от тялото етерно масло от чаено дърво или мушкато.
• Гъбичките могат да бъдат премахнати и с брезов или боров катран. Той може да се използва както в чист вид (обикновено 10-процентна концентрация), така и смесен -в равни части със салицилова киселина. Намазвайте болните места, а след половин час ги измивайте с топла вода с катранен сапун и изтривайте със суха кърпа.
• Смесете по една супена лъжица иглички от бяла ела, листа от евкалипт, от топола и брезови «плодчета». Залейте 4 супени лъжици от сместа с чаша вода, оставете да престои през нощта и прецедете. С получената настойка промивайте възпалената кожа и увредените нокти сутрин и вечер.
Да се заразим с микоза, е много лесно. Но не всеки би се разболял. Много хора имат добрия шанс това да не им се случи.
Тук ще посочим факторите, предразполагащи към заразяване с гъбични инфекции:
• хипо- и хипервитаминоза;
• нарушение на обмяната на веществата, например затлъстяване; влошаване на кръвоснабдяването на ръцете и краката, в частност при атеросклероза;
• намален имунитет;
• захарен диабет;
• дисбактериоза;
• болести на кръвта - лейкоза, хемофилия;
• продължително приемане на всякакви антибактериални,кортикостероидни или имуносупресивни препарати;
• остри и хронични инфекции - бронхит, цистит;
• увеличено изпотяване;
• увреждания на ноктите и на кожата -порязвания, натъртвания.
Методите за профилактика на микозата са достатъчно прости и обикновени и може би именно поради тази причина ние не ги приемане на сериозно и ги пренебрегваме. 
Правилата за защита от гъбична атака:
• Следете за състоянието на здравето си, не оставяйте без внимание дори най-дребните ранички -промивайте ги с чиста вода, използвайте бактерицидни пластири.
• Връщайки се вкъщи, грижливо измивайте ръцете и лицето си с детски или с антибактериален сапун.
• Използвайте само собствените си тоалетни принадлежности, кърпи и др. (те трябва да бъдат строго индивидуални). Това се отнася и за обувките - те трябва да бъдат удобни и да “дишат”, това предпазва стъпалата от мазоли и пот. Когато ходите на гости, си носете домашните чехли.
• Не ходете в басейна или в банята боси. Трябва да знаете, че редовното посещаване на обществени заведения от подобен род увеличава опасността от заразяване. Затова непременно обработвайте ноктите и ръцете с противогъбични мехлеми.
• По този начин ще съумеете да спазите всички правила на профилактиката.
• Не допускайте дрехите, с които сте били облечени през целия ден, да влизат в “съприкосновение” с домашното облекло. Така ще изключите потенциалната опасност от проникване на гъбичките в дома ви.
ДАЛИ ТОВА СА
ГЪБИЧКИ, ИЛИ НЕ?
Това не може да каже дори дерматологът, докато не проучи резултатите от направените изследвания. Затова, ако сте забелязали някакви признаци на микоза, не си блъскайте главата, опитвайки се да разберете какво е това, а веднага идете на дерматолог. Помнете: за да бъде лечението ефикасно, трябва да стане ясно от какъв вид са гъбичките, които са ви нападнали и впоследствие точно да се изпълняват всички лекарски препоръки.
Имайте предвид и това, че гъбичките са изключително упорити, затова след приключване на лечението - на 3-тия, 6-ия и 12-ия месец - отново се прегледайте при дерматолог.
ПРАВИЛНОТО РЕШЕНИЕ Е ДЕЗИНФЕКЦИЯТА
В процеса и след лечението на гъбичната инфекция е много важно да де зинфекцирате всичко, с което гъбичките се “съприкосновяват”.
По стените и дъното на ваната нанесете гъста колкото сметана консистенция от прах за пране и хлора-мин. След 30 минути измийте ваната. Също така може да се използва 5-процентов разтвор на хлорамин с 3-процентов разтвор на лизол.
Обработвайте добре обувките си с памучен тампон, натопен в разтвор на оцетна киселина. Отначало натрийте от външната страна, след това от вътрешната. Сложете тампоните в обувките и ги опаковайте херметически в плътна целофанова торбичка за едно денонощие. След това проветрете обувките и ги натрийте със спирт за премахване на миризмата.
Сложете бельото да ври 20 минути в 2-процентов разтвор на сапун и сода. След това изплакнете и изсушете. Накрая го изгладете с гореща ютия.
Дезинфекцирайте маникюрните си ножици със спирт, а след това ги под-ръжте над пламъка от газена лампа (може и запалка