Какво е CПИH

Oпределение на заболяването CПИH
През месец юни 1981 г. в САЩ са описани първите случаи на нова, тежка болест. Тя бе наречена "синдром на придобита имунна недостатъчност" /СПИН/, на английски - аIDS, на френски, испански и португалски - SIDа, на руски - спид. СПИН е вирусно заболяване, увреждащо имунната система на човека. Счита се, че първият случай на това заболяване е от 1972 г. в Заир. През 1977 г. също в Заир е починала една лекарка-датчанка, а през 1979 г. починала канадка-монахиня, работила в Хаити в продължение на 29 години. Първото съобщение от 1981 г. от центъра за контрол на заболяванията в САЩ е за 5-има хомосексуалисти от Лос Анжелис, страдащи от много рядко срещана белодробна инфекция, чийто причинител пневмостистискарини е паразит /протозоа/. Този агент може да се намира и в здрав организъм без да причинява заболяване. Болестотворните си свойства той проявява, само ако човешкият организъм е със силно увреден или подтиснат имунитет. Същата година от Ню Йорк и Калифорния се съобщава за заболяването на 26 хомосексуалисти от рядко срещана форма на кожен рак, т.нар. сарком на Капоши. През декември 1981 г. в Англия е регистриран първият случай на болен от СПИН. Скоро след това се съобщава за регистрирането на това заболяване и в други западноевропейски страни, в Канада, Южна Америка и Австралия. Бързо се доказва, а понастоящем е напълно установен заразният характер на новата болест. Известно е, че имунна та система на човека предпазва неговия организъм от развитието на заболявания, причинени от паразити, бактерии, вируси и др. Тя осъществява тази своя функция чрез три основни вида клетки б-лимфоцити, т-лимфоцити и макрофаги. От своя страна т-лимфоцитите се подразделят на т1, т2, т3 и т.н.

Причинител на заболяването /етиология/
Установено е, че при СПИН се засят-лимфоцитите /по-специално т4, наречени хелпери, т.е. помощници/, като по този начин функциите на имунната система отслабват. Първоначално това увреждане се е приписвало на различни бактериални, гъбични или паразитни агенти но епидемиологичният анализ на стотици болни дава на някои изследователи основание да изкажат идеята, че заболяването се причинява от непознат до този момент вирус. Предположението се оказва вярно. Първото съобщение за изолирането на вируса на СПИН бе направено от група френски учени - изследователи от Пастъоровия институт в Париж. Тази група се ръководи от известния вирусолог Люк Монтание. По-късно, през 1984 г. научен колектив от САЩ, ръководен от Робърт Гало, направи съобщение за изолиран нов вирус от болни от СПИН. Впоследствие се оказа, че изолираният от френския екип вирус и този, изолиран в САЩ, са идентични, т.е. касае се за един и същ вирус. Той бе означен като НIV /чив-човешки имунодефицитен вирус/. Вирусът на СПИН принадлежи към голяма група вируси, нар. ретровируси /по-точно той се отнася към лентивирусите подсемейство на ретровирусите/. НIV има сферична форма и по размери принадлежи към средно големите вируси. Във вътрешността на зрелия вирус се намира плътно ядро /нуклеоид/. То съдържа две молекули рибонуклеинова киселина, свързана с белтъчни тела, която е носител на наследствеността на вируса. По повърхността на вирусната обвивка са разположени голям брой израстъци, които помагат на вируса да се прикрепва към клетките при заразяването им. В зрелия чив се съдържат три вида белтъци свързани с нуклеиновата киселина и един белтък, който участва в изграждането на обвивката му. Освен това вирусът съдържа и един ензим, нар. обратна транскриптаза. Рибонуклеиновата киселина на вируса съдържа три гена /GаG роL, еNV/, които са носители на генетичната информация. Характерна за вируса на СПИН е голямата изменчивост в структурата на външната му обвивка, поради което вирусните щамове се различават едни от други. Това създава съществена трудност при изготвянето на ваксина срещу заболяването. Вирусът на СПИН е специфичен само за човека. Засега са известни три вируса, които причиняват СПИН: чив-I е основен причинител на болестта, чив-II се среща по-рядко, заболяването протича по-леко и не води до смърт, в СССР и Швеция бе открит и трети вид вирус, характерен за северното полукълбо. В централна Африка от зелените маймуни е изолиран вирус, който има голяма прилика с чив-II, но не заразява хората. Поради това се допуска, че причинителят на СПИН се е появил по пътя на еволюцията на животинските ретровируси, придобили болестотворни качества само за човека. Известно е, че всички вируси се развиват само в живи клетки. По време на своето размножение те преминават през няколко стадия на развитие. Най-важният стадий е размножението на генетичния материал /нуклеиновата киселина/ на вируса. При това размножение /т. нар. репликация/ от една молекула наследствено вещество се получават стотици нови молекули, даващи началото на многобройно вирусно потомство. Така при вирусите, чието наследствено вещество е рибонуклеиновата киселина, се синтезират голям брой нови молекули от същата киселина, влизащи в състава на новия вирус. При вирусите, чието наследствено вещество е дезоксирибонуклеинова киселина, се синтезират голям брой молекули от същата. Ретровирусите, обаче, правят изключение, проявявайки една биологична хитрост. Това се отнася и за вируса на СПИН. Вирусът на СПИН напада преди всичко т-лимфоцитите от имунната система. Първоначално той се прикрепва по повърхността на тези клетки, като се свързва със специфичните им рецептори. След това вирусът прониква във вътрешността на клетката. При това проникване обвивките на вируса отпадат, той се "разсъблича", така че се оголва неговото наследствено вещество - двете молекули рибонуклеинова киселина. След това влиза в действие вирусният ензим обратна транскриптаза, но вместо да синтезира голям брой нови молекули вирусна рибонуклеинова киселина, този ензим първоначално синтезира дезоксирибонуклеинова киселина, като използва за матрица вирусната рибонуклеинова киселина. Новосинтезираната дезоксирибонуклеинова киселина е двуверижна и се нарича провирус. Чрез тази дезоксирибонуклеинова киселина вирусът се "вмъква" незабелязано в клетъчната наследствена материя на организма, която също е изградена от дезоксирибонуклеинова киселина. Това води до интеграция на вирусния генетичен материал с клетъчния /на организма/ генетичен материал. В такова интегрирано състояние провирусът може да съществува в клетката докато тя е жива. Чрез тази "хитрост" вирусът си осигурява пожизнено присъствие в заразения организъм. При благоприятни условия от основата на провируса може да се синтезират голям брой нови копия на вирусната рибонуклеинова киселина, които да дадат начало на многобройното вирусно потомство. Производството на нови вируси става много бързо - за часове. По този начин вирусът на СПИН си осигурява двойна застраховка за оцеляване - от една страна пожизнено съществуване в организма чрез интеграция с неговите генетични структури, а от друга-непрекъснато размножение и постъпване на новите вируси в кръвта и другите телесни течности, чрез които заразява нови клетки и нови индивиди. Въпреки че вирусът на СПИН атакува преди всичко т-клетките помощници, той може да се приспособи за размножение и в други лимфни клетки, както Т, така и Б, а също и в моноцити, макрофаги и др. Съществуват данни, че той може да се размножава и в някои мозъчни клетки, с което се обясняват наблюдаваните поражения на нервната система на заболелите от СПИН. Прониквайки и размножавайки се в организма на човека, вирусът предизвиква различни реакции от страна на имунната система. Един основен вид имунна реакция е образуването в кръвта на заразения индивид на антитела. Някои от тези антитела могат да неутрализират инфекциозната активност на вируса. Тези специфични антитела се съдържат в серума на заразените с вируса на СПИН. Наличието на такива антитела, когато човек е заразен от ЧИВ дава възможност с лабораторни методи те да бъдат открити, което е доказателство за присъствието на вируса в кръвта. Известни са редица такива лабораторни методи, които позволяват да се откриват минимални количества антитела срещу ЧИВ. Такива са например радиоимунопреципитационният тест /RIра/, тестът елайза, имуноблотингът, имунофлуоресцентният тест/IF/ и др. Чрез тези методи се установява, че почти всички болни от СПИН /близо 100%/ съдържат специфични антитела срещу ЧИВ. Най-често се намират антитела срещу вирусния гликопротеид, изграждащ външната обвивка на вируса. Не винаги се намират антитела срещу вътрешните /сърцевинни/ белтъци на вируса. В серумите на значителен брой лица /в САЩ и други страни от т. нар. рискови групи - хомосексуалисти, наркомани и др./ са намерени антитела, без да се наблюдават някакви признаци на заболяване. Това означава,че тези лица са вече заразени, вирусът се е размножил в техния организъм, развила се е имунна реакция,но до болест не се е стигнало, т.е .инкубационният период не е завършил.той може да продължава месеци и години. Не е ясно защо при някои лица болестта спин може да се развие след седмици или месеци от заразяването им с чив,а при други инкубационният период може да продължава до 7 и повече години,а при трети е възможно въобще да не се стигне до заболяване.тези от хората,в чиято кръв е установен вирусът на спин, но не са заболели, се наричат вирусоносители.

Пътища на заразяване с вируса на CПИH
Важно за предпазване от заразяване с вируса на СПИН е да се знае в кои тъкани на човешкото тяло се съдържа вирусът и по какъв начин заразата може да се предаде от инфектирано на здраво лице. Вирусологичните изследвания на много изследователски екипи показаха, че ЧИВ се съдържа и може да бъде изолиран от: кръв /кръвен серум и кръвни клетки/, сперма, секрет от влагалището на жената, гръбначномозъчна течност, урина, секрет от правото черво, мозъчна тъкан, слюнка, сълзи, майчино мляко. Това показва, че вирусът се съдържа в почти всички телесни течности и в много органи и тъкани. Но в най-голямо количество /концентрация/ ЧИВ се съдържа и може да бъде изолиран от кръв /кръвен серум и кръвни клетки/, сперма, секрет от влагалището на жената и секрет от правото черво. Това определя и пътищата, по които се предава заразата.
Най-важни за предаване на инфекцията са:
1 /сперма, вагинален секрет, секрет от право черво. Това определя реалната възможност за предаване на заразата от мъж на мъж, от жена на мъж, от мъж на жена. Това е доказано и от редица специални изследвания и наблюдения.
2 /кръв и заразени кръвни продукти.
3 /новородени деца могат да се заразят с ЧИВ или по време на раждането или още в утробата на майката по време на бременността.
Основен път за предаване на инфекцията е половият.
Доказателство за това са епидемиологичните данни, които свидетелстват за съществуването на рискови групи, като най-често се заразяват хомосексуалисти и бисексуалисти. Тези лица имат най-голям брой полови партнъори. При това е установена закономерност-колкото по-голям е броят на половите партнъори, толкова по-голяма е честотата на заболяване от СПИН сред тези лица. Водещото значение на половия път се подкрепя и от вирусологичните данни, които показват, че вирусът на СПИН се намира в значителни количества в спермата, влагалищния секрет и секрета на правото черво. Трябва да се отбележи, че по повърхността на влагалището, мъжкия полов член и правото черво може да има микроскопични драскотини и разкъсвания, които улесняват проникването на вируса. Ако вирусът се намираше само в спермалната течност, то заразата би се предавала само от заразения мъж на неговия партнъор или партнъорка, т.е. от мъж на мъж и от мъж на жена. Откриването на вируса във влагалищния секрет на жени, а също и в секрета на правото черво на мъже-пасивни хомосексуалисти означава, че предаването на заразата може да има и обратна посока от жена на мъж и от пасивен хомосексуалист на активен. Тези вирусологични данни се потвърждават и от епидемиологичните наблюдения. 93% от заболелите в САЩ са възрастни мъже, 90 на сто са от възрастовата група 20-49 години, а 94% от тях принадлежат към една от следните рискови групи - хомосексуалисти, използващи венозни наркотици, хетеросексуални наркомани, хетеросексуални партнъори на лица, болни от СПИН, проституиращи и т.н. От 2 хил. случая в Европа /към 1988г. 75% са хомо- и бисексуални мъже, 8.5%наркомани, 2 на сто са едновременно хомосексуалисти и наркомани, 5% са болни от хемофилия, 2.5% са лица, на които се прелива кръв и 7 на сто са лица без установен рисков фактор. Изследванията в Сан Франциско през 1982 г. на хомо и бисексуални мъже са показали 4.5% положителни за СПИН, а през 1985 г. този процент е вече 73.1. Интерес представлява фактът, че сред заболелите от СПИН в африканските страни процентът на хомо и бисексуалните мъже е малък едва 2.8. Докато в Америка съотношението на болните мъже и жени е 15:1, в Европа-10:1, то в африк. страни той е 1:1. Това показва, че в тези страни инфекция та се предава главно по хетеросексуален път - т.е. от мъж на жена и обратно. Освен хомо и бисексуални мъже, важна роля за предаване на СПИН играе скритата и явна проституция. Това се потвърждава и от факта, че в Европа, САЩ и в други страни честотата на заразяване на проститутки е многократно по-висока отколкото за останалото население. Изводът е, че колкото повече са половите партнъори, безразборните и случайни полови контакти, толкова поголям е рискът от заболяване от СПИН. На второ място по значение за предаване на заразата е кръвният път. Известно е, че вирусът на СПИН се намира в големи количества в кръвта на болни те от СПИН и на здравите вирусоносители. Поради това заразяването може да стане, когато кръв или кръвен продукт попадне от заразено лице в здраво. Свидетелство за това са заболяванията на лица, на които е преливана с лечебна цел кръв или кръвни продукти, неконтролирани по отношение на СПИН. Независимо от това процентът на заразените по този начин не е висок. До края на 1985 година в САЩ и Европа случаите на заболяване от СПИН в резултат на кръвопреливане са 550. Сред получаващите кръвни продукти на най-голям риск са изложени болните от хемофилия. Рискът от заболяване от СПИН чрез кръв и кръвни продукти е в пряка зависимост от заразеността на населението в дадена страна, числеността на рисковите групи и участието им в даряването на кръв, броя на извършените кръвопреливания и технологията за получаване на кръвни препарати. В редица страни най-често предаване на заразата по кръвен път се осъществява при наркоманите, които използват венозни наркотици и употребяват замърсени с кръв игли и спринцовки, използвани от други наркомани. В САЩ 17%, а в Европа 8.5% от заболелите от СПИН са хетеросексуални наркомани. Висок е относителният дял на наркоманите в Австрия-18%. Този път на предаване на заразата е основен за затворниците в САЩ. Освен при преливане на кръв и кръвни продукти и при наркомани, има и други начини за предаване на заразата от СПИН чрез кръвта. Такива рискове има при някои действия, свързани с обслужването на болния от СПИН, при козметични манипулации /маникюр, педикюр и др./ при бръснене и т.н., когато се използват замърсени инструменти. Макар и много рядко, но са описани единични случаи на заразяване от СПИН при дарителство на бъбрек. Потенциален риск представлява и дарителството на сперма. На трето място по важност е предаването на заразата от инфектирана майка на детето. Заразяването може да стане чрез плацентата по време на вътреутробното развитие на детето, или по време на раждането по кръвен път. Засега 2% от всички болни са деца, като 3/4 от тях са заразени от майките си. Има описани случаи на заразяване на детето от кърмата на болна майка. Посочените пътища за предаване на инфекцията разкриват най-застрашените от СПИН групи от населението на дадена страна: хомосексуалисти и бисексуалисти, проституиращи лица, наркомани, лица с безразборни полови контакти. Рискови контингенти са и някои чужденци, които идват от страни с епидемично разпространение на заболяването, в случай че те принадлежат към рискови групи или са били в контакт с лица от рисковите контингенти. "Внос" на инфекция може да се осъществи и от свои граждани, пребивавали в страни с епидемично разпространение на СПИН. Съществуваха предположения, че заразяването с вируса на СПИН може да става и чрез ухапване от комари или паразити. Тази идея възникна като резултат от наблюденията на някои райони с много комари, в които като че ли заболяването от СПИН има ендемичен характер, както например екваториална Африка. Предприетите изследвания и резултатите от тях не потвърдиха тези предположения. Вирусът на СПИН не е открит в насекоми. Досегашните епидемиологични изследвания не са доказали нито един случай на заразяване с вируса на СПИН по въздушно - капков, контактно - битов, хранителен път, нито чрез кръвосмучещи членестоноги.

Kлинична картина на заболяването - класическа форма на CПИH
Вирусът на СПИН атакува и в крайна сметка разрушава т4 лимфоцитите, поради което в имунната система на организма настъпва "хаос" и тя не е способна да защитава организма от различни инфекции. Имат се пред вид инфекции от паразити, вируси, гъбички, бактерии, които в нормален организъм не предизвикват заболяване, но при увреждане на имунната система водят до различни тежки заболявания - пневмонии, увреждане на нервната система, сърцето, бъбреците и др. /Тези инфекции се наричат опортюнистични/. Какви ще бъдат обаче те, не зависи само от вируса, а и от географската област, от профила на заболяванията в дадена страна, който се обуславя от различни външни и генетични фактори.
КОИ СА ПО-ВАЖНИТЕ ПРИЗНАЦИ, ХАРАКТЕРИЗИРАЩИ ЗАБОЛЯВАНЕТО ОТ СПИН?
Най-общо може да се говори за класическа форма на СПИН и относително по-леки форми, наречени комплекс, свързан със СПИН-косс или СПИН - свързан комплекс-скк. Трябва да се отбележи, че не при всички заразени от вируса на спин лица се наблюдава заболяване. Първите доказателства за заразяване могат да се установят само с лабораторни методи. Най-често в срок от 2 седмици до 3 месеца /рядко по-късно/ след заразяването, в организма на човек се произвеждат специфични антитела срещу вируса. Някои заразени от ЧИВ лица могат да останат дълго време външно здрави, без никакви признаци на заболяване. Това състояние може да продължи години. Описани са отделни случаи, при които от момента на заразяването до заболяването са изминали 7 и повече години. Важно е да се знае, че инфектираните от ЧИВ лица, които са здрави, могат да предават заразата, както преди още да са се образували антитела, така и след това. При класическата форма на СПИН /т.е. при напълно развита форма на СПИН най-чести са признаците на пневмония с висока температура и затруднено дишане. Тази пневмония е резултат на опортюнистична инфекция, причинявана най-често от пневмоцитис каринии. Тя може да е проява на туберкулозно поражение. Засягането на белите дробове е най-често в около 75% от случаите. При част от болните се наблюдават признаци на кожен рак-сарком на Капоши с характерните за него пурпурни петна и възловидни подувания на кожата. При болни от СПИН тя е с тенденция да се генерализира, като обхваща лимфните възли, лигавиците и вътрешните органи. Признаците на саркома на Капоши могат да бъдат самостоятелни или да се съчетават с признаците на пневмонично заболяване. При голяма част от болните /около 30%/ се засяга нервната система и поспециално главния мозък. Това се дължи или на пряко действие на вируса, или на развитието на различни инфекции. Увреждането на мозъка може да се развива бавно, в продължение на години. По-чести признаци на засягане на главния мозък са: сънливост, депресия, намаляване и загуба на паметта, деменция, частични парализи и др. При много болни от СПИН, особено в централна Африка, се среща и хронична диария, намаляване на телесното тегло, треска от непознат произход. Макар и по-рядко, при болни от СПИН могат да се развият и други инфекции, засягащи предимно храносмилателната и други системи на организма. Някои автори посочват като характерен симптом левкоплакията /хронично възпаление на лигавиците, характеризиращо се с образуване на белезникави петна в устата/.

Kлинична картина на заболяването - комплекс свързан със CПИH /KOCC/
При относително по-леки форми на СПИН, т.е. при комплекса, свързан със СПИН /КОСС/, болестта не е така напреднала. Под КОСС се разбира такова болестно състояние, при което съществуват:
1/необяснима генерализирана лимфаденопатия /подуване на лимфните възли/ в течение поне на три месеца, или кандиоза на устата;
2 /установяване на намален брой на т-клетките /по-малко от 400 клетки на куб.мм/ и съотношение т4:т8 по-малко от 1:0.
Лимфните възли по шията, тила, подмишниците, лакътя и др. са подути, неболезнени. По-чести признаци при КОСС освен подутите лимфни възли са: намаление на телесното тегло, повишена температура, нощно изпотяване, диария, умора, кожни обриви, увеличен далак. Тези признаци в една или друга форма се срещат и при много други заболявания, поради което за тяхното разграничаване от СПИН се правят допълнителни изследвания. Тези признаци имат и някои особености при деца под 12 години. Този комплекс от признаци може да продължава много месеци, да се развие типичен СПИН /в 25-30% от случаите/.

Kритерии за поставяне на диагноза CПИH
Световната здравна организация /СЗО/ прие по-важните клинични критерии за диагноза на СПИН. Според тези критерии диагнозата при възрастни може да се постави при наличие на поне два сериозни симптома и най-малко на още един незначителен симптом при липса на известни причини, водещи до подтискане на имунната система /например рак, тежко недохранване и др.
СЕРИОЗНИ СИМПТОМИ:
1. Упорита кашлица в продължение на повече от 1 месец;
2. Генерализиран многоогнишен дерматит;
3. Повтарящ се херпес зостер;
4. Кандидоза на устната кухина и гърлото;
5. Хроничен прогресиращ и разпространен обикновен херпес;
6. Генерализирано подуване на лимфните възли.
При наличие на саркома на Капоши или на криптококов менингит се поставя диагноза СПИН. Разбира се тази диагноза подлежи на потвърждение с имунологични тестове.
Френският изследовател Люк Монтание описва четири вида или етапа от развитието на инфекцията:
1. Състояние на инфекция, при която няма никакви признаци на заболяване или биологични признаци на подтиснат имунитет;
2. Състояние без болестни признаци, но с прояви на подтиснат имунитет,напр. намаляване на броя на т4 клетките в кръвта;
3. Наличие на някои симптоми на КОСС;
4. Изразена типична форма на СПИН с тежки опортюнистични инфекции и/или саркома на Капоши или лимфома. Наличието на такива инфекции и саркома на Капоши води до бърз смъртен изход.
В резултат на обобщението на значителен клиничен опит, някои американски изследователи класифицират заболяванията свързани със спин в 7 групи /фази/:
1. Безсимптомни форми;
2. Имунна тромбоцитопенична пурпура /периодични кръвоизливи по кожата и лигавиците, поради намален брой на тромбоцитите в кръвта/;
3. Необяснимо увеличение на лимфните възли, което продължава над 4 месеца, понякога с повишаване на температурата до 38.5 градуса;
4. Малки опортюнистични инфекции, необясними обриви или поява на херпес зостер;
5. Системно повишаване на температурата над 38.5 в продължение на месец или диария в течение на две или повече седмици трайно спадане на теглото без ясна причина;
6. СПИН с признаци на сарком на Капоши без опортюнистични инфекции;
7. СПИН с опортюнистични инфекции със или без сарком на Капоши.
Задължително е, разбира се, изискването за положителни резултати от серологичните изследвания.

Bъзможности за лечение на CПИH
Понастоящем сигурни медикаменти за лечение на СПИН не съществуват. Прилага се комплексно лечение в три основни направления: с експериментални антивирусни препарати;за стимулиране и възстановяване на увредената имунна система и срещу опортюнистичните инфекции и неоплазми. Трябва да се знае обаче, че досегашните резултати са незначителни. При СПИН-свързаният комплекс /КОСС/ се правят опити с различни препарати рибавирин, нра-23, сурамин форскарнет, алфа-интерферон и др. Типичните клинични форми на СПИН засега не могат да бъдат лекувани. Усилено продължават изследванията на многобройни екипи от специалисти в различни области с цел създаването на ваксина срещу спин. резултатите, засега, не са обнадеждаващи, защото вирусът на болестта е много изменчив. Д-р Кенет Алонсо и д-р Уилям Логан от болницата в Атланта /САЩ /през месец февруари 1990 г. са изпробвали метод за нагряване на кръвта като антиракова терапия и са успели да подтиснат вируса на СПИН у 33-годишен пациент, болен от сарком на Капоши. Не може да се твърди, че е открито лечение на спин, тъй като изводите се основават на един - единствен случай. Изчислява се, че засега едно такова лечение струва около 30 хиляди долара. Двучасовата процедура е била извършена при пълна упойка. Кръвта на пациента била прекарана през апарат, подобен на машина за диализа, била нагрята до 46 градуса С и върната в тялото му. Следоперативните изследвания на гръбначномозъчната течност установили липса на симптоми на СПИН.

Профилактика /начини за предпазване от заболяване от CПИH/
Най-сигурното средство за предпазване от заболяването СПИН е профилактиката. Отговорът на въпроса "кои са изискванията и начините за предпазване на всеки човек от СПИН" се съдържа в познаването на основните пътища и средства за предпазване от заразата. Основа за успешна борба със СПИН е масовото полово възпитание и образование. В програмата на СЗО за борба с тази болест централно място заема задачата за масово здравно образование. Основният път за предпазване от заразяване с вируса на СПИН е разумният полов живот. Това означава избягване на безразборни и случайни полови контакти. Счита се, че използването на презерватив в много голяма степен намалява риска от заразяване с вируса на СПИН. В много държави се правят опити за прекъсване на предаването на заразата чрез проституиращи лица като се забранява проституцията или се издават сертификати на проститутките. Наркоманите, които си поставят венозни инжекции, също трябва да са наясно с реалните опасности и за начините за предпазване от СПИН. В някои страни съществува мнение, че предоставянето на безплатни стерилни игли на непоправимите наркомани ще бъде по-изгодно за обществото в сравнение с големите иконом. и соц. щети от разпространението на СПИН изброените мерки за борба с болестта се наричат социални. Към медицинските мерки за борба със СПИН се отнасят следните:
На първо място е използването на надеждни методи, средства и критерии за диагностика на инфекцията.Необходим е постоянен контрол над всички рискови групи. Чуждестранните граждани, серопозитивни за СПИН, съгласно закона на страната трябва да бъдат отзовани незабавно. Заразените български граждани се включват на постоянно диспансерно наблюдение и им се налагат известни ограничителни мерки в зависимост от тяхното социално поведение. Изследват се и лицата, пребивавали повече от един месец в чужбина.
На второ място са мерките, свързани с гарантирането на безопасност при преливането на кръв и кръвни продукти. В редица страни от 1985 г. е въведен контрол на дарителската кръв, с цел да не се допусне заразата по кръвен път.
На трето място вниманието е насочено към откриване на надеждни лечебни средства, но засега такива не съществуват.
При медицинското обслужване на населението задължително трябва да се използват стерилни материали и инструменти. От голямо значение за намаляване на рисковете от заразяване е добрата лична хигиена.
Болните от СПИН се изолират и лекуват задължително в инфекциозна болница при съответен хигиенен и епидемиологичен режим. Ограничителните мерки,налагани на вирусоносителите, дават повод на някои изследователи да говорят за трета епидемия - вълна от дискриминация срещу лицата заразени с опасния вирус. Стига се до извода, че социалните и политическите резултати от епидемията са толкова широко разпространени и разрушителни, колкото и самият вирус. Споменава се, че първата епидемия настъпи с разпространяването на вируса на СПИН у човека. Втора та епидемия бе развитието на болестта у заразените с вируса лица. Третата епидемия се различава от първите две по това, че е свързана по-скоро със социална, отколкото с медицинска инфекция: отхвърлянето, вината, очернянето, предубеждението и дискриминацията, които страхът от СПИН поражда у индивидите и обществата. Тези влияния се установяват в почти всяко общество, засегнато от СПИН. Наблюдават се следните сфери на дискриминация:
работното място,където заразените с вируса на СПИН служители са изправени пред опасността да бъдат уволнени;
медицинските заведения,където лекарите и другите здравни работници отказват да лекуват заразени пациенти или ги лекуват недостатъчно.
Правителството, което в някои страни налага задължително изследване, за да се открият заразените лица и да им се попречи да пренасят вируса. най-малко 35 държави подлагат потенциалните имигранти на скрининг за откриване на заразяване с вируса на спин.