Агорафобия
С термина се обозначават група от взаимосвързани и припокриващи се фобии, обхващащи най-вече страхове от напускане на дома, но също така и по-специфични ситуации, като влизане в магазин, пребиваване на публични места или пътуване сам в превозни средства. Общото между тези места и ситуации извън дома е, че се свързват от пациентите със страха им, че ще им прилошее или припаднат, т.е. ще изпаднат в безпомощно състояние и че няма да има кой да им се притече на помощ или че те самите няма да имат възможност да предприемат нещо за да се предпазят/спасят. Поради тези страхове пациентите често предпочитат да остават в дома си и излизането извън него е съпроводено с много мъчителнои преживявания. Агорафобията може да настъпи след повтарящи се панически пристъпи и след време, ако не се лекува, може да доведе до страх от оставане сам дори в собствения дом. Агорафобията може да съпътствана и от депресивни симптоми. Болшинството страдащи от агорафобия са жени в ранна зряла възраст. ^
Алтернативни терапии
Терапия с животни:
Работата с животни под супервизията на психично-здравен професионалист може да помогне на някои хора с психични заболявания, като улесни настъпването на положителни промени (да повиши способността за емпатия и да подобри уменията за социализиране – намиране на собствено място в обществото). Животните могат да бъдат използвани като част от програми за групова терапия за подобряване на комуникацията и способността за съсредоточаване и фокусиране на вниманието. Изграждането на самочувствие, намаляването на самотата и тревожността са само някои потенциални ползи при индивидуалната терапия с животни.
Арт-терапия:
Рисуването, чертаенето и моделирането помагат на много хора да решат вътрешните си конфликти, да освободят дълбоко потиснати емоции, да подобрят ежедневната грижа за себе си и да се развият. Някои доставчици на психично-здравни услуги използват арт-терапията, заедно с диагностични инструменти, за лечение на разстройства като депресия, травма след насилие и шизофрения. Арт-терапията се извършва в служби с използването на арт-медия, произведения на изкуството, творчески процес и отговорите на клиентите/пациентите на създадените продукти. Реакцията на всеки отразява индивидуалното му развитие, способностите, уникалната му личност, интереси и конфликти. Арт-терапевтичната практика използва познания за човешко израстване (психологическите теории) и интегрира образователни, психодинамични, когнитивни, трансперсонални и други терапевтични знания за решаване на емоционалните конфликти, грижи за себе си, изграждането на социални умения, управление на поведението, решаване на проблеми, намаляване на тревожността, подпомагане на ориентацията в реалността и повишаване на самочувствието.
Терапия на движението:
Някои индивиди откриват, че са щастливи, когато оставят краката си да летят. Други, които предпочитат по-структурирани дейности, откриват същото за себе си, когато започнат да се занимават с източни бойни изкуства, да речем, или с Тай Чи. Тези, които се възстановяват след психическа, сексуална или емоционална злоупотреба/насилие, могат да намерят тези техники за много полезни за постигането на спокойствие и мир със собствените си тела. Базисната предпоставка на този вид терапия е, че може да помогне на личността да интегрира емоционалните, психичните и когнитивните страни на Аза.
Музикотерапия:
Много хора ползват музиката (успокояващата или друг вид музика), за да релаксират и станат по-оптимистични. Изследователите смятат, че музиката стимулира естественото състояние на тялото “да се чувства добре” органически. Като стимулиращ резултат се наблюдава подобряване на кръво-обръщението, стабилизиране на кръвното налягане, пулса, дишането и стойката на тялото. Музикотерапията се използва за излизане от определени състояния, като стрес и скръб, и за лечение на разстройства като депресия, шизофрения, аутизъм при децата и за диагностициране на психично-здравните нужди. Музикалната терапия обединява областите на музиката и терапията за осигуряване на креативно лечение и среда. По-специално, музикотерапията комбинира музикални модулации с хуманистични, психодинамични, бихевиорални и биомедицински технологии за помагане на клиентите в постигането на терапевтични цели. Тези цели могат да бъдат психически, физически, емоционални, социални или духовни по природата си. Проблемите и нуждите са адресирани едновременно през терапевтичната връзка между клиента и музикотерапевта, и директно от музиката сама по себе си.
Лечебни изкуства, свързани със специфична култура:
Традиционната източна медицина (като акупунктура, шиатцу и рейки), Индийски системи за здравна грижа (Айурведа и Йога) и традиционни американски лечебни практики (Къща за изпотяване и Кръгове за разговори), всички инкорпорират вярването че:
• Да се чувстваш добре е състояние на баланс между духовния, физическия и психически/емоционалния Аз.
• Дисбалансът между равнопоставеността на силите вътре в тялото води до болест.
• Билките/естествените съставки, комбинирани с изговаряне (говорене) на специални думи, упражненията и медитацията/молитвата ще поправят този дисбаланс.
Акупунтура: Тази китайска практика на вкарване на игли в специални точки на тялото манипулира движението на енергията в организма за балансиране на ендокринната система. Тази манипулация регулира функции като сърдечния ритъм, температурата на тялото и дишането, също както и ритъма на спане и емоционалните промени. Акупунктурата се използва в клиники за асистиране на хора със зависимости в процеса при детоксификацията; за намаляване на стреса и тревожността; за лечение на хиперактивното разстройство на поведението, за намаляване на симптомите на депресия и за помощ на хора с физически болки.
Айурведа: Айурведическата медицина е позната като “знание как да се живее”. Тя инкорпорира индивидуалния режим – като диета, медитация, лечение с билки и - с използването на други техники – за третиране на многообразие от състояния, включително депресия, за улесняване на промяна на стила на живот и за научаване на хората как да намаляват стреса и напрежението чрез йога и трансцедентална медитация.
Йога/медитация: Практикуващите това древно индийско учение за здравна грижа използват дихателни упражнения, специални стойки на тялото, разтягания и медитации за балансиране на енергийните центрове в тялото. Йога се използва в комбинация с други лечения за депресия, тревожност и свързани със стреса разстройства.
Американски народни традиционни практики: Церемониални танци, песни и ритуали за пречистване са част от Индианските системи за лечение за лекуване на депресия, стрес, травми (в това число и такива, свързани с физическо или сексуално насилие) и зависимост към вещества.
Релаксация и техники за намаляване на стреса:
Биологична обратна връзка: Учение за контрол на мускулния тонус и несъзнателното телесно функциониране, каквито са сърцебиенето и телесната температура. Може да бъде начин за справяне със собствените страхове. Използва се в комбинация с медикаменти или като тяхна алтернатива за лечение на панически разстройства и фобии. Например, човек може да се тренира повторно в използването на дихателните си навици в стресови ситуации, за да постигне релаксация и успокояване на дишането. Някои предварителни проучвания сочат, че тази терапия може да бъде полезен инструмент при лечението на шизофрения и депресия.
Контролирани образи и визуализации: Този процес включва навлизането в състояние на дълбока релаксация и създаването на психични образи и представи на собственото възстановяване и подобрение. Лекари, сестри и психично-здравни професионалисти много често използват този модел за лечение на алкохолна и наркотична зависимост, депресия, паническо разстройство, фобии и стрес.
Масажна терапия: Основополагащият принцип на този модел е, че разтриването, размачкването и натискането на мускулатурата на човек може да помогне за освобождаване на напрежението и подтиснатите емоции. Използва се за лечение на депресии, свързани с травма и стрес.
Подходи, базирани на техниката:
Бумът на електронните технологии в домашна среда и в офиса направи достъпа до психично-здравна информация просто „едно телефонно обаждане или кликване с мишката“. Технологията също така направи ползването на психично-здравни услуги по-широкодостъпно от предишната самоизолирана среда.
Техно-медицина: Използването на видео и компютърни технологии е една доста нова иновация в грижата за здравето. То дава възможност както на потребители, така и на доставчици на психично-здравни услуги да получат достъп до психично здраве или експертна помощ. Техно-медицината дава възможност на консултантите да говорят и да наблюдават своите пациенти директно. Също така може да се използва при образованието или програмите за трениране на клиницисти и потребители.
Телефонно консултиране: Активните умения за слушане са запазена марка на консултиращите по телефона. Освен това, телефонното консултиране предоставя информация и позволява обаждащите се да бъдат насочени адекватно към служби и услуги. За много хора консултацията по телефона е първата крачка към получаването на по-задълбочено психично-здравно лечение. Изследванията показват, че подобни консултации от професионалисти (тренирани специалисти) по телефона засягат огромен кръг от хора, които в противен случай не биха получили помощ за своите нужди и проблеми.
Електронни комуникации: Технологии като Интернет, реклами, електронни списъци на пощи, дават директен достъп на потребителите до широк кръг от информация. Он-лайн групите на потребители могат да обменят информация, опит и гледни точки за психичното здраве, лечебните системи, алтернативната медицина и други свързани области.
Радио-психиатрия: Друга, свързана с горните, нова насока в психиатрията, която е представена за пръв път през 1976 г. в САЩ. Радио-психиатри и психолози предоставят съвети, информация и насочвания в отговор на многообразие от психично-здравни въпроси, отправяни им от слушатели на радиото. Американската психиатрична асоциация и Американската психологическа асоциация са разработили етически правилник за ролите на психиатрите и психолозите при поява в радиопредавания. ^
Амнезия
Амнезията е частична или пълна загуба на паметта, която може да бъде предизвикана от увреждане на главния мозък. Сериозна психологическа травма може да доведе до амнезия като резултат от дисоциативно разстройство, при което индивидуалният опит се обогатява, но селективната памет се изгубва.
