Автозомно - рецесивно генетични критерии – онаследяване

Автозомно - рецесивно генетични критерии – онаследяване
Генетичните болести обикновено се свързват с термина мутация. Това означава, че даден ген е бил променен от случайно събитие, наричано “мутация”. Тази мутация променя функцията на гена, който подава погрешна информация на тялото, в резултат на което се развива заболяването. Във всяка клетка са на лице две копия от всеки ген. Едното копие е унаследено от майката, а другото копие – от бащата. Мутацията би могла:
а) да съществува у родителите. Унаследяването бива два различни типа:
- рецесивно. Това означава, че и двамата родители притежават мутацията, която засяга само един от двата гена. Те не са болни, защото болестта се развива само ако и двата гена са засегнати. Рискът детето да унаследи мутацията от всеки от двамата родители е едно към четири.
- доминантно. Това означава, че една мутация е достатъчна за да се изяви заболяването. В този случай единият от родителите е болен и рискът детето да го унаследи е едно към две.
б) Мутацията би могла да липсва у родителите. Тя възниква при зачеване на детето. На таблица 1 са изобразени някои от основните генетични болести, като е посочен и начина на унаследяване / С АР е посочено Автозомно - Рецесивното унаследяване, с АД- доминантното унаследяване/.

Табл. 1. Генетични болести и типове унаследяване

№ Наследствена болест Тип унаследяване
1 Муковисцидоза AP
2 Бета-таласемия.  АР
3 Хемофилия А  Х
4 Хемофилия В Х
5 Спинална мускулна атрофия АР
6 Периферна невропатия Шарко-Мари-Тут 1А/HNPP АД
7 Периферна невропатия Шарко-Мари-Тут 1В АД/АР/Х
8 Периферна невропатия Шарко-Мари-Тут Х1 Х
9 Периферна невропатия Шарко-Мари-Тут 1С АД
10 Наследствена моторна невропатия тип V 2D АД
11 Наследствена моторна невропатия тип VІІ АД
12 HMSN-Lom.”Ломска болест” (при роми) АР
13 Мускулна дистрофия “Дюшен/Бекер”.  Х
14 Мускулна дистрофия ''Пояс крайник тип'' 2А АР
15 Мускулна дистрофия ''Пояс крайник тип'' 1В АД
16 Мускулна дистрофия ''Пояс крайник тип'' 1С АД
17 Мускулна дистрофия ''Пояс крайник'' тип 2С (при роми)  АР
18 Мускулна дистрофия “Емери-Драйфус” АД/Х
19 Хепатолентикуларна дегенерация. (Wilson)  АР
20 Наследствена несиндромна глухота  АР
21 Наследствена спастична параплегия АД/АР
22 Фенилкетонурия. АР
23 Галактокиназа  АР
24 MCAD Дефект в разграждането на мастни киселини АР

В зависимост от типа на унаследяване рискът за повторение на
заболяването при всяка следваща бременност е много висок и закономерен:
АР - автозомно рецесивно - риск 25 %
АД - автозомно доминантно - риск 50 %
Х - свързано - риск 50 % за момчетата.
Както е видно от таблицата, съществуват редица генетични болести.
Рядко известни болести, при които се среща АР – унаследяването са следните случаи:
Акрофациалната дизостоза тип Родригез е рядко заболяване, което се унаследява автозомно рецесивно. При този синдром мандибулофациалните дизостози и аномалиите на крайниците се асоциират с аномалии на вътрешните органи и ЦНС. При заболяването се наблюдават тежка микрогнатия и лицев дисморфизъм, атрезия на слуховите канали, ниско разположени и лошо моделирани ушни миди, множество костни аномалии на крайниците.
Анхидротичната ектодермална дисплазия (EDA I). Анхидротичната ектодермална дисплазия (EDA I) или Christ-Siemens-Touraine синдром е най-честата форма на хипохидротична ектодермална дисплазия. “Хипохидротична” означава намалена способност за отделяне на пот; ектодермална дисплазия се отнася за дефекти в развитието на ектодермата, която е ембрионален клетъчен слой, от който се развиват кожата, косата, зъбите, ноктите и жлезите с външна секреция. Пълна проява на синдрома се среща главно при мъжки пол (тъй като най-честата форма е Х-свързана). Установената честота е между 1 и 7 на 100 000. В голяма част от случаите се касае за анхидротична ектодермална дисплазия, унаследяваща се като Х-свързан генетичен дефект, което означава, че заболяването се проявява при мъже, тъй като те носят само една Х-хромозома. Жените имат две Х хромозоми и ако едната от тях носи болестния ген, то той се компенсира от другия, нормалния ген. В резултат на това при жените проявата на заболяването е минимална.
Болест на Уилсон. Болестта на Уилсон е автозомно рецесивно заболяване причинено от мутация на ATP7B гена. Дефицитът на ATP7B белтъка нарушава екскрецията на медта, което води до положителен баланс на медта, натрупване в черния дроб и токсичност от натрупване на свободни радикали. Клиничните прояви предизвикани от токсичността на медта първично са от страна на черния дроб и мозъка. Понеже съществува ефективно лечение от изключителна важност диагнозата да се постави възможно най-рано. Болестта на Уилсон може да се прояви с хепатит, цироза или чернодробна декомпенсация, като началото обикновено е в юношеската възраст, но може да се изяви и по късно.
Фамилната хемохроматоза (ФХ) е най-честото автозомно -рецесивно нарушение, засягащо бялото население. Заболяването се характеризира с абнормна абсорбция и натрупване на приетото с храната желязо, което води до увреждане на черния дроб и други органи, чернодробна цироза, хепатоцелуларен карцином, диабет, хипофизна дисфункция, артрит, пигментация на кожата и заболяване на сърцето. Наследствената хемохроматоза се среща най-често при индивиди от северна Европа и по-специално при хора с келтски произход и с произход от скандинавските страни.
Друга, вече по често срещана болест е болестта на Гоше.
Болестта на Гоше е наречена на името на френския лекар Филип Шарл Ернест Гоше, който пръв описва това заболяване през 1882 г. на 32-годишен човек, чийто черен дроб и слезка са били уголемени. През 1924 г. немският лекар Н. Лииб изолира една мастна съставка от слезката на хора с болестта на Гоше. Десет години по-късно френският лекар А. Агион идентифицира този компонент като глюкоцереброзид. Глюкоцереброзидът е съставка на клетъчните мембрани на белите и червени кръвни клетки. През 1965 г. американският лекар Роско Брейди доказва, че акомулацията на глюкоцереброзида е в резултат на ензима глюкоцереброзидаза. Изследванията на Брейди поставят основата за развитие на ензимо-заместващата терапия, използвайки глюкоцереброзидаза за заместване на липсващия ензим при болните от болестта на Гоше.
Човешкото тяло съдържа специализирани клетки наречени макрофаги, които извличат остарелите клетки чрез разграждане на прости молекули, които се включват в по-нататъшната обмяна на веществата. Този процес е аналогичен на яденето и смилането на храната. Макрофагите ядат изтощените клетки и разграждат техните клетъчни компоненти наречени лизозоми, които служат като храносмилателен тракт за клетките. Ензимът глюкоцереброзидаза се намира в лизозомите и е отговорен за разграждането на глюкоцереброзида на глюкоза и церамид. Пациентите с болестта на Гоше нямат нормална активност на ензима глюкоцереброзидаза. Глюкоцереброзидаза се натрупва в лизозомите и не позволява макрофагите да действат нормално. Уголемените макрофаги, съдържащи неразграден глюкоцереброзид, са наречени клетки на Гоше. Тези клетки са главен признак на заболяването. Болестта на Гоше е най-честата от 10-те така наречени болести на натрупване.
Съвременните възможности за ДНК - анализ като цяло предлагат разнообразни форми за диагностициране и откриване на генетичните болести, с възможност за АР –унаследяване.
Източници:
Съвременна генетика. Айала Фр., Дж. Кигер. София, Земиздат, 1987
Connor J.M., M.A. Ferguson-Smith (1995). Essential medical genetics. 3rd  Edn., Blackwell Scientific Publ