Менингит (възпаление на мозъчние обвивки)
Това е възпаление на меките мозъчни обвивки, което се причинява от бактерии или вируси. Една част от тези причинители предизвикват гнойно възпаление, а други – негнойно или сериозно. Причинителите могат да атакуват първично централната нервна система; такъв е например причинителят на епидемичния менингит. Други попадат в нервната система вторично, след като вече са развили болестен процес в някой друг орган. Така се развиват вторичните гнойни или негнойни /серозни/ менингити.
Вторичният гноен менингит се получава най-често като усложнение от заболяване на вътрешното ухо. Може да бъде усложнение и на пневмония, бронхопневмония, коремен тиф, салмонелоза, синузит. Инфекциозният причинител попада в нервната система или по кръвен път /например при пневмония/, или от съседните органи /например при гноен отит/.
Серозните менингити могат да бъдат и първични, обикновено вирусни. Такъв е например първичният доброкачествен серозен лимфоцитарен менингит, който понякога придобива епидемичен характер. Серозен менингит е и туберкулозният, който сега се среща по-рядко.
Симптоми
Общите прояви на всички менингити се обуславят от дразнението на менингите /меките мозъчни обвивки/ и коренчетата на периферните нерви. Тези прояви са главоболие, повръщане, светобоязън. При изследването се установява вдървеност на врата /невъзможност главата да се наведе напред/, съпротива при опит да се изправи свитата под пра ъгъл в коляното подбедрица, свиване на краката в коленните стави при опит главата да се наведе напред.
Началото и протичането на различните видове менингити не са еднакви. Така например всички гнойни менингити започват остро. Температурата се повишава бързо и достига стойности до 40-41 градуса. Състоянието на болния е тежко, съзнанието се променя; може да се появи делириум, болният може да изпадне в кома. Нерядко на устните се появява херпес. Тежкото състояние продължава 5-7-10 дни, като постепенно се овладява. Вторичните гнойни менингити се появяват в хода на съществуващата болест в периода на най-бурната й проява или в началото или края на заболяването. Гноен менингит като усложнение на възпалението на вътрешното ухо може да настъпи в периода на острия гноен отит или като късно усложнение при хроничен гноен отит. И в двата случая се развиват описаните прояви на инфекциозната болест: висока температура и тежко общо състояние. Най-сигурното доказателство за гноен менингит е изтичането на гнойна гръбначномозъчна течност при направената от лекар лумбална пункция.
Остро начало с температура и бързо настъпващи признаци на менингеално дразнене имат вирусните серозни менингити, както и някои форми на крайно рядко срещания сифилитичен менингит. Точната диагноза се поставя пак с помощта на лумбалната пункция, при която изтича бистра гръбначномозъчна течност.
Съвсем друго е развитието на туберкулозния менингит. Обикновено то е бавно, започва с общи симптоми: неразположение, безапетитие, отпадналост, леко повишаване на температурата, нарушение на съня. След няколко дни се появява главоболие, което отначало не е типично, но постепенно става постоянно, разпъващо. Към 5-7-10-ия ден се прибавя повръщане, скованост на врата, светлобоязън. Може да се получи увреждане на някои черепномозъчни нерви, например двигателните нерви на очите с появяване на двойно виждане. Обикновено заболяването се разгръща напълно за около две седмици.
Лумбалната пункция дава негноен ликвор.
В редки случаи заболяването на менингите може да протече атипично както при гнойните, така и при негнойните форми. Тогава диагнозата е много трудна, защото липсват изявени признаци на менингеално дразнене.
