Зъбите-заболявания

Зъбите-заболявания
Кариес – инфекциозно заболяване, причинено от бактерии, които се намират в зъбната плака (отлагане по повърхността на зъбите). При консумация на въглехидратни храни, тези бактерии образуват киселини, които от своя страна водят до разтваряне на минералния състав на зъба. Този процес се нарича деминерализация и е основната причина за образуването на “дупка” в зъба – кариес. Обикновено се усеща болка при консумация на студени и сладки храни, която преминава при спиране на дразнителя. В образуваната кухина може да се задържа и храна. Ако не се лекува, кариесът води до развитието на други заболявания на зъбите, например пулпити и периодонтити. Последните са свързани с много по-неприятни изживявания за пациента и по-сложно лечение.
Пулпит –вътре в зъба се намира кухина, в която е разположена пулпата на зъба. В коронката е пулпната камера, а в корените са пулпните коренови канали. В тях има нерви, кръвоносни съдове, клетки и основна среда. Когато поради някаква причина (най-често кариес), тази тъкан се възпали, това е пулпит.  Пулпитът не винаги е болезнен, което е причина да не се лекува на време. Ако не се лекува пулпитът може да доведе до развитието на периодонтит.
Периодонтит – възпалението от пулпата на зъба е преминало в тъканите около зъба. Образува се кухина около корените  на зъба, която е пълна с възпалителна тъкан. Процесът може да протече хронично без никаква симптоматика, което не означава, че няма проблем със зъба. При обостряне се получава оток и силна бона.Възможно е развитието на киста. При ненавременно лечение може да се стигне до екстракция (изваждане) на зъба.
Кариес – след отстраняване на кариозната тъкан се поставя пломба (обтурация) от фотополимеризиращ композит. Ако разрушението е по голямо и особено при дъвкателни зъби (кътниците) се препоръчва изработването на инлей. Това е конструкция, която се изработва от зъботехник, в лаборатория. Инлеят може да е от различен материал (злато, композит, порцелан). След като зъбът е излекуван и изпилен се взема отпечатък , на базата на който, зъботехникят изработва лятата пломба (инлея).
Пулпит- лекува се чрез кореново (ендодонтско) лечение. Представлява отстраняване на пулпата (кр. съдове, нерви, клетки), която се намира в коронката и корените на зъба.Създадената кухина се обработва и запълва със специални средства. При добре изпълнено кореново лечение се очаква дълготраен и сигурен резултат. Трябва да се има в предвид, че това е сложна процедура, зависеща от индивидуалните особености на всеки зъб.
Периодонтит- отново с кореново лечение, но тук се налага по - дълъг процес на лечение, за да се отстрани инфекцията , разпространила се и в костта. В зависимост от вида на периодонтита и тежестта му на протичане е възможна и хирургична намеса.
Зъбите променят цвета си под действието на различни фактори - храни (напр.кетчуп), напитки (напр.кафе, червено вино), цигари. Възможно е т. нар. ендогенно преоцветяване, което се дължи на някои причини, като ендодонтско лечение (виж лечение на терапевтични заболявания), флуороза (прекомерна концентрация на флуор в детска възраст) и др.
Избелването на зъбите е козметична процедура, която подобрява естетиката. Тя се извършва при определени условия и не е подходяща за всяко съзъбие. За извършването на тази манипулация, освен желанието на пациента, значение има и професионалната оценка на стоматолога.
 
Избелването може да се осъществи по два начина:
В кабинета - извършва се от стоматолога със специално материали и оборудване. Необходими са 3-4 посещения в зависимост от желания краен резултат. Продължителността на всяко от тях е около 1 час.
В домашни условия - извършва се от пациента под инструкциите и контрола на стоматолога. Изработват се специални шини по зъбите на пациента, които се изпълват с избелващ агент и се носят по няколко часа всеки ден. Продължава около 2-3 седмици.
 
Независимо от метода на избелване, след неговото приключване е препоръчително прилагането на подържащи средства. Това са различни видове пасти, гелове или разтвори, които стабилизират крайния резултат.
  
Заместват липсващ зъб и се използват за опора при изработването на корони, мстове и протези. Поставят се в челюстната кост чрез хирургична манипулация. Това изисква специфичен и точен анализ на анатомичните особености на пациента. Възможно е извършването на подготвителни манипулации, с цел постигането на желания краен резултат. Изработени са инертни материали (най-често титан), които са съвместими с нормалните тъкани. Имплантите не се усещат и се възприемат като естествена част от организма.
При липса само на един зъб не е нужно изпиляване на съседните опорни зъби и изработване на мост. Решението е поставяне на имплант и корона върху него.