Акне
Акнето е кожно заболяване.
Наблюдава най-често по време на пубертета и при двата пола. Най-вероятна причина за акне се счита промяната на хормоналния фон в тази възраст. Проявява се под формата на черни точици в отворите на мастните жлези, разположени по лицето, шията, гърба и др.Много често изявите при акне се наблюдава и допълнително наслояване на инфекция и тогава се наблюдават много характерните промени на пъпчици с гнойни върхове.
Акнето е много притеснително за децата, още повече, че през този период се наблюдават и много психични промени както неуравновесеност, избухливост и др., които са свързани отново с израстването на организма.
Неправилното третиране на промените по кожата при акне може да доведе до козметични нарушения и усложнения които да влошат състоянието, а също така и до много тежки промени в кожата. Забранява се изтискването на пъпките, особено на тия, които са разположени по лицето.
Младите хора трябва да знаят, че това може да доведе не само до козметични промени, а и до засягане на централната нервна система с развитие на усложнение - менингит. Причина за него е, че венозните кръвоносни съдове на лицето се оттичат към венозни съдове на главния мозък, наречени синуси. При оказване на физически натиск върху пъпките гнойта от тях лесно може да попадне в тези вени, а от там и в синусите, които граничат директно с мозъчните структури. Друг голям и съществен проблем, който може да настъпи при неправилно третиране на промените по кожата при акне, без значение от локализацията, е цялостно инфектиране на организма по кръвен път, което да доведе до сепсис. И двете състояния и менингита и сепсиса са животозастрашаващи заболявания, които в случаите на акне /Acne Vulgaris или Acne Juvenilis/ могат да бъдат избегнати много лесно.
Винаги се обръщайте към дерматолог при проблеми. Той най-добре може да ви помогне и направи и предложи най-доброто лечение за Заболяването
Базоцелуларен карцином (Рак на кожата)
Определение: Базоцелуларният карцином е най-разпространения кожен тумор. Характерно за него е това, че той не метастазира като останалите злокачествените тумори, т.е. не се разпростира в другите органи и системи, по кожен или лимфен път, нито по съседство.
Заболяването засяга предимно възрастни лица. Причинителите за появата му са недостатъчно изяснени. Като предразполагащи фактори се приемат продължително ултравиолетово облъчване и механични и химични въздействия върху кожата. Наблюдава се и фамилно предразположение.
Клинична картина: Измененията се локализират по кожата на клепачите, челото, бузите, носа и порядко по другите открити части на тялото. Появява се малко възелче с големина на лещено зърно, с розов или жълтеникав цвят и умерена плътност. С течение на времето възелчето нараства и се покрива с малки перловидни възелчета. По-късно туморният възел се разпада и се образува язва, която постепенно се уголемява. Ръбовете й са назъбени, леко надигнати и покрити с перловидни възелчета. Нерядко в дълбочина на язвата се развиват деструктивни промени, които разрушават подлежащи меки тъкани, кости и хрущяли.
Тежката деструкция е съпроводена със силна и мъчителна болка, поради увреждане на нервни стволове и окончания. Понякога настъпва пигментация в туморната маса - т.нар. "пигментен базоцелуларен карцином". В някои случаи ракът се изявява и под формата на плака, наподобаваща склеродермия.
Лечението е съобразено със стадия на развитие на тумора. В началния стадий туморът се отстранява лесно чрез електрокоагулация. В по-напреднал стадий се налага оперативно отстраняване (по-дълбока ексцизия), съпроводено от лъчелечение.
Ветилиго
Определение
Ветилигото е придобито заболяване, което се характеризира с липса на пигменация в различни участъци на кожата и космите. Медицината не е изяснила причините за възникването му. Заболяването е разпространено с еднаква честота във всички възрастови групи и сред двата пола.
Клинична изява
Болестните изменения се локализират главно по откритите части на тялото, около естествените отвори, по гънките и по местата подложени на натиск и травма. На границата със здравата кожа се установява хиперпигментиран контур, който ограничава млечно-бели петна на ветилигото, които са със различна големина и форма. По-късно много от петната се сливат, като могат да обхванат кожата по цялото тяло.
Депигментираните участъци представляват представляват само козметичен дефект.
Лечението се провежда от лекар-дерматолог. Прилагат се редица физикални процедури, псоралени, облъчване, балнео-, климато- и морелечение, витамини, а по показание и хормонално лечение.
Въшки (Педикулоза, Въшливост)
Определение
Въшливостта е заболяване, разпространено сред малцинственото население и групи лица с ниска лична хигиена. Особено широко разпространение въшливостта придобива по време на война и природни бедствия, които са съпроводени от рязко влошаване на личната и битовата хигиена.
Въшливостта у човека се причинява от три вида въшки:
1. Главова въшка. Тя причинява въшливостта на главата. Дължината й е 1,5 - 2 милиметра, а ширината - 0,7 мм. Тялото й се състои от глава, коремче и 6 крачета. Цветът на въшката варира от жълтеникав до мръсно сив, в зависимост от цвета на косата. Женската въшка е по-голяма от мъжката. Тя снася яйцата си (гниди) в основата на косъма. Чрез хитиновата си обвивка гнидите здраво се прикрепят за косъма. До шестия ден се излюпват младите въшки, които на 11-тия ден са вече полово зрели. Една женска въшка за един месец оставя поколение от 2000 - 2500 паразита. Въшката се храни с кръв един-два пъти в денонощието. Тя пробожда кожата с хоботчето си. В момента на обождането се усеща силен сърбеж, който води до моментално разчесване. При пробождането на кожата слюнчената течност на въшката предизвиква възпаление с поява на малки червеникави възелчета и мехурчета. При разчесването се съсзават условия за възникване на вторична инфекция. Кожните промени се локализират по тила и зад ушите, като се подуват регионарните лимфни възли. Косата слепва на снопчета, пълни с въшки, гниди, гноевиден секрет и корички.
Лечението се провежда със старо изпитано средство - смес от газ, оцет и олио. Окосмената част на главата се намазва с тази смес и се покрива с кърпа. След няколко часа главата се измива и косата се разресва с гребен, напоен в топъл оцет.
Използват се и препаратите купрекс и купрол, като два-три часа след намазването се извършва сресване на косата с гребен, напоен в топъл оцет.
2. Дрешна въшка. Тя е със същото устройство както главовата въшка, но размерите й са по-големи - на дължина достига до 3-4 мм. Цветът й е мръсно-бял. Дрешната въжка живее в гънките и шевовете на долните дрехи, където женската снася яйцата си /200-300 на брой/. За да се храни въшката се прехвърля върху кожата, където смуче кръв. При обождане на кожата настъпва силен сърбеж, водещ до разчесване. Появява се обрив с малки възелчета или уртики. Поради силния сърбеж и разчесването се наблюдават линейни одрасквания (екскориации), които създават възможност за вторична инфекция с подуване на околните лимфни възли. При хронично протичане кожата загрубява и се пигментира (т.нар. болестно състояние на скитниците). Промените се локализират обикновено по кожата между плещките, по корема и ханша, по-рядко по бедрата.
Лечението се провежда с изкъпване с топла вода и катранен сапун и намазване на тялото с топъл оцет или ксилолов вазелин. Бельото и дрехите се дезинфекцират и изглаждат с гореща ютия.
3. Полова въшка. Тя причинява половата въшливост. Половата (срамната) въшка има кръгло-сплесната форма с размер 1-2 милиметра. Крачетата й са снабдени със здрави нокти, чрез които се прикрепва за кожата в основата на косъма. Освен по окосмените части на половите органи тя може да се разположи в мишничните ямки, по веждите и клепачите (миглите). Предаването на заразата става по полов път и при спане в общо легло. Рядко са възможни и други начини за предаване на въшливостта.
Въшката забива хоботчето си в космения фуликул, откъдето смуче кръв. Появяват се червеникави възелчета (папули), усилен сърбеж, а от разчесването се създават условия за вторична гнойна инфекция. Характерна е и появата на синкави петна по кожата на корема и бедрата.
За лечение се използват локално (намазване, втриване) разтвори от ксилол, спирт и етер, разтвор на ксилолов вазелин, унгвент на купрекс или 20%-ов нафталинов унгвент.
ма екзогенес (Контактна екзема)
Определение
Екземата е възпалително заболяване на кожата, което се причинява от многобройни фактори и се проявява у предразположени лица. Предразположението се дължи на:
Етиологични фактори
1. Генетично обусловена чувствителност към действието на болестни фактори;
2. Генетично определени особености на морфологията и функцията на кожата;
3. Имунологична пренагласа на организма (сенсабилизация) към редица химични вещества, настъпила след предишен контакт с тях.
Контактната екзема се дължи най-често на сенсибилизация на кожата към химични вещества-алергени. Появата й се благоприятства от използване на разтворители, които обезмасляват кожата, спомагат за навлизане на химични алергени в нея и предизвикват сенсабилизация.
Този процес се подпомага от механично и токсично действие върху кожата, при което се нарушават защитните й механизми.
Клинична картина
Измененията се локализират по откритите части на тялото (лице, китки, глезени, стъпала), които са в контакт с химичния алерген. Кожата в тези участъци се зачервява и отича. Характерно е, че отокът е както междуклетъчен, така и вътреклетъчен. Появяват се множество мехурчета, които имат склонност към сливане и образуване на по-големи мехури. Мехурите се разпукват и на тяхно място остават ерозии, от които изтича лимфа. След известно време ерозиите завяхват и се появяват корички. По такъв начин протича острата форма на екземата. При хроничната форма кожата се уплътнява и се покрива с люспи. Поради силния сърбеж често се наблюдават разчесвания с поява на вторична инфекция.
В някои случаи екземата придобива дегенеративен характер, особено при лица, употребяващи прекалено често миещи препарати. При дегенеративната форма на екземата покривният защитен слой на кожата е силно увреден с развитие на дегенеративни промени, които протичат хронично.
Разновидност на контактната е и т.нар. микробна екзема, презизвикана от сенсабилизация на кожата към някои бактерии. Тя протича като остра контактна екзема.
Лечение
Предпоставка за успешно лечение е отстраняването на първопричинителя. Цялостното лечение се провежда от дерматолог-специалист.
Екзема ендогенес
Определение
Ендогенната екзема (дифузен невродермит) е хронично заболяване на кожата, което се развива у лица с генно предразположение. Такива лица обикновенно са предразположени и към сенна хрема, бронхиална астма, уртикария, мигрена, спастичен колит, както и към нарушения на имунната система.
В протичането на заболяването се наблюдават три типа болестни признаци в зависимост от възрастта на заболелите.
Клинична картина
При първия тип заболяването засяга кърмачета на възраст от 3 до 5 месеца, по-рядко до 1 година. Промените се локализират по страните на лицето. Кожата в симетрични участъци се зачервява и се покрива с възелчета с големината на просено зърно. При изостряне на заболяването на мястото на възелчетата се образуват мехурчета и процесът обхваща по-големи площи - чело, окосмената част на главата, подколенници и подлакътници, много рядко туловището. Обривът е съпроводен от силен сърбеж. Често към третата година на възрастта настъпва спонтанно оздравяване, но нерядко заболяването продължава до по-късна възраст, като преминава към втория тип на протичане.
При втория тип се засягат деца на възраст от 3 до 10 години. Промените се локализират по кожата на гънките на коленете, лактите, тила, горната повърхност на китките и рядко по други участъци на крайниците. На тези места кожата задебелява и се покрива с папули (възелчета). Поради силен сърбеж в засегнатите участъци се установяват разчесвания.
При трети тип промените засягат възрастни лица. Кожата става суха и се образуват лихенификационни плаки. Тя загрубява, набраздява и хиперпигментира. Заболяването постепенно затихва, а в някои случаи настъпва оздравяване. Макар и рядко заболяването протича тежко, обхваща кожата на цялото тяло с постепенно разрастване на плаките. Децата, боледуващи от ендогенна екзема показват повишена заболеваемост от пневмония и спастичен бронхит. Такива деца са неспокойни, страдат от безсъние, разсейване на вниманието и липса на концентрация.
Лечението се провежда от специалист дерматолог. Прилагат се кортикостероидни препарати, високопланинско климатолечение, физикални процедури, билкови вани и облъчване с ултравиолетови лъчи. Локално се употребяват противовъзпалителни и овлажняващи кожата мазила. Боледуващите деца са противопоказни за ваксинации, поради опасност от усложнения.
Импетиго контагиоза
Определение
Импетиго контагиоза представлява остро повърхностно възпаление на кожата, причинено от бактерии от стрептококовата група. Инфекцията прониква през места с нарушена цялост на кожата (след обождане, одраскване, ухапване).
Заболяването се среща изключително при деца и много рядко у възрастни, напр. след порязване при бръснене и използване на одеколон, спирт или други средства за дезинфекция.
Клинична картина
Болестните признаци се локализират по откритите части на тялото - глава, шия, китки. Появяват се розови-червени петна на нивото на кожата (макули), върху които се образуват мехурчета, изпълнени с бистра течност (везикули). Везикулите бързо се разпукват и на тяхно място се образуват корички, които изсъхват и падат. Докато едни обривни единици завяхват, се появяват други, така че в областта на възпалената кожа едновремено се виждат обриви в различен стадий на развитие (макули, папули, везикули, корички). Обикновено обривът предизвиква сърбеж и разчесване, което пък причинява разпространение на стафиликоковата инфекция у някои болни.
Съществуват и някои обособени форми на импетиго контагиоза:
1. Импетиго фисурика - обривът е локализиран в устния ъгъл или в други области, подложени на разтягане;
2. Импетиго периунгвалис (околонокът импетиго) - със засягане на околонокътния вал. Възпалението често се усложнява с развитие на кондидозна инфкуция;
3. Импетиго папулоза - среща се у деца отглеждани при лоши хигиенни условия и недоимъчно хранене. Инфекцията обхваща седалището и горната част на бедрата.
Лечението на импетиго контагиоза и неговите форми се провежда с локални лекарствени средства - мазила, пудри и разтвори, съдържащи антисептични медикаменти. При наслагване на допълнителна инфекция (стафилококова, гъбичкова) се налага прием на антибиотици и антимикотични средства - през устата или локално, в единични случаи и мускулно.
Кандидоза
Определение
Кандидозата се причинява от гъбички от рода кандида. Причинител на болестните прояви е кандида албиканс. За развитие на кандидози са необходими определени условия.Такава са продължителната употреба на кортикостероидни препарати, на контрацептивни средства, наличие на тежки хронични и инфекциозни заболявания, ракови заболявания, мащабни хирургически намеси. Особено голямо значение се отдава на безразборното и широко приложение на антибиотиците, което създава рязка промяна на нормалната бактериална флора в организма и условията за атипично развитие на гъбичките от рода кандида.
Клиника и форми
Най-чести болестни форми на кандидоза са следните:
1. Кандидоза на лигавицата (соор, млечница). Заболяването засяга кърмачета и малки деца, които са недоносени, изкуствено хранени или прекарали тежки заболявания. Боледуват и възрастни с тежки заболявания, както и лица след продължителна употреба на антибиотици или кортикостероиди.
По устната лигавица, венците и езика се появяват розово-виолетови петна, които се покриват с белезникав налеп. В началото налепът се отстранява лесно, но по-късно е прикрепен здраво към лигавицата. Успоредно с това се наблюдава цялостно зачервяване на устната лигавица, която бързо и изцяло се покрива с мрежоподобни бели налепи. Езикът става сух, вкусовите пъпки набъбват. Болните се оплакват от парене и сърбеж.
При по-тежки случаи заболяването се разпространява по лигавицата на хранопровода, стомаха и червата. Понякога кандидозата обхваща и устните ъгли, където се появяват и силно болезнени рагади (цепнатини). Нерядко болестта се локализира по органите на пикочо-половата система. В такива случаи лигавицата се зачервява, започва да се подмокря и се покрива с белезникав налеп. Тези нарушения се съпровождат с нарушено уриниране, парене и сърбежи;
2. Кандидоза на кожата. Болестта засяга както недоносени, така и нормално родени кърмачета. Измененията се локализират около седалищните (глутеални) гънки и протичат като суха и влажна кандидоза. При суха кандидоза кожата се зачервява и се лющи. При влажна кандидоза по червената кожа се появяват малки мехурчета, които скоро се разпукват и засъхват. У възрастни кожната кандидоза се локализара главно в гънките. Боледуват предимно диабетици и хора с наднормено тегло. Кожата е яркочервена, лъскава, влажна и размекната. По нея се появяват малки мехурчета, които се разпукват и оставят ерозии с големина на монета. Мехурчетата се сливат и образуват полициклични плаки, често прикрити от точковидни бели налепи;
3. Кандидоза на нокътния вал. При тази кандидоза кожата около нокътя се зачервява и подува. При натиск от нея изтича гноева капчица. Нокътната плоча потъмнява, става неравна и чуплива. Заболяването протича хронично с периоди на изостряне и подобрение.
Лечението на кожната и лигавичната кандидоза е локално. Употребяват се багрила с антисептично действие, противогъбични препарати (нистанин, микозолон и други), препарати с алкализиращо и излющващо действие. Профилактичните мерки включват контрол върху употребата на антибиотици, кортикостероиди, котрацептивни средства и борба срещу предразполагащите фактори.
Кожна туберкулоза
Туберкулоза на кожата и лигавиците
Определение
Кожната и лигавичната туберкулоза са най-често вторични, т.е. - те се развиват у лица, които са преболедували от друга форма на туберкулоза. Разпространението на туберкулозата се осъществява по лимфен и кръвен път или по съседство. Изключително рядко кожната туберкулоза е първична. Болестта бива обща и огнищна (дисеминирана и локална).
Форми
Локалната форма на кожната туберкулоза се разделя на няколко подвида:
1. Лупозна кожна туберкулоза. Промените се локализират на лицето и по-рядко по крайниците. Образуват се малки лупозни възелчета (лупоми). Те са мековати, с големина на лещено зърно, с жълтеникъв или кавяво-червеникав цвят. С течение на времето те се разсейват или разпадат, като образуват язвички със зърнесто дъно и меки стени. Язвичките заздравяват трудно, като се образува ръбец.
Заболяването е продължително и причинява повторни възлести образувания. Постепено кожата по засегнатите части на тялото и крайниците загрубява. Боледуването започва от млада и дори от детска възраст и засяга по-често женския пол.
2. Kоликвационна кожна туберкулоза (коликвацио – размекване). Този вид кожна туберкулоза е вторична, като разпространението й става най-често по съседство - от засегнати лимфни възли, стави и кости. По-рядко заболяването възниква по кръвен път.
Промените се локализират по кожата в областта на шията, подмишниците и рядко по слабините и крайниците. Образуват се възли с големина от грахово зърно до орех. Възлите не са болезнени, те са умерено плътни и кожата над тях не търпи промени. С течение на времето възлите нарастват, кожата под тях се зачервява, те се размекват, като от тях изтича гнойна течност. Постепенно пробивният отвор се разширява и се образува язва с меки стени и подкопани ръбове. Язвичките заздравяват трудно с развитие на ръбци. Заболяването завършва със спонтанно или лекарствено излекуване.
3. Брадавицовидна кожна туберкулоза. При този вид кожна туберкулоза заразяването е вторично - по кръвен път, но може и да бъде и първично. Най-често туберкулозните образувания са разположени по кожата на китките. Те наподобяват брадавици с големина до грахово зърно с червеникаво-виолетов цвят. Тези брадавици са обградени от виолетов вал. При натиск те пускат гноевиден секрет. Заболяването продължава с години с периоди на изостряне и подобрение, като се разпространява и по незасегнати участъци на кожата и в дълбочина.
4. Язвена кожна и лигавична туберкулоза. Заболяването е вторично и се развива на фона на тежка белодробна, ларингеална или урогенитална туберкулоза. В областта на устните, ануса и гениталите се образуват малки възелчета, които бързо се разязвяват. Язвичките са с кръвенисто дъно и силно болезнени ръбове. Болестта протича хронично, с периоди на изостряне и подобрение.
Лечението на локалната форма на кожната и лигавичната туберкулоза е локално и общо. Прилагат се различни видове противотуберкулозни препарати - вътрешно, локално и мускулно. По показание се прибягва до хирургическа обработка на усложнени язвени поражения и до физикални процедури. От голямо заначение за профилактиката е активното лечение на основните туберкулозни огнища в организма (белодробната, урогенитална, лимфно-жлезна и косноставна туберкулоза).
Десеминираната (разпръснатата, общата) форма на кожната и лигавичната туберкулоза също се подразделя на няколко вида, както следва:
1. Лишейноподобна кожна туберкулоза. тя се среща рядко и засяга предимно деца и юноши. По кожата на тялото и по-рядко на крайниците се появяват възелчета с големина на главичката на топлийка, които са с леко жълтоват цвят. Те никога не се сливат и между тях винаги има здрава кожа. За няколко седмици или месеци възелчетата се разнасят и на тяхно място остава кафеникава пигментация.
2. Папуло-некротична кожна туберкулоза. От нея се засягат предимно млади жени, по-често през есенния и пролетния сезони, а през лятото настъпва оздравяване. Измененията се локализират по-често по кожата на долните крайници, на тазовата област, а и на други места по тялото. Образуват се малки възелчета с големина на главичка на топлийка до грахово зърно с червеникаво-виолетов или кафяво-виолетов цвят. Скоро върху тях се появява гнойно мехурче, в дъното на което настъпва некроза (разпад). Гнойното съдържание засъхва и на негово място се образува коричка, която скоро отпада и се появява малка язвичка. След няколко седмици язвичката заздравява и остава малък ръбец.
3. Индуративна кожна туберкулоза (индурацио – уплатняване). Тя е най-честата кожна туберкулоза и засяга предимно жени през есенно-зимния и пролетния сезони. По кожата на много участъци на тялото (бедра, подколенници, седалище, гърба и другаде) се появяват малки възли със синкаво-червеникав цвят. Някои от тях се сливат и образуват плака. Рядко такива плаки или отделни възелчета се размекват и разраняват. Обикновено през летния сезон настъпва подобрение, язвите и възлите оздравяват, като на тяхно място се образуват ръбци.
4. Милиарна кожна туберкулоза. Тя засяга най-вече кожата на лицето, предимно у жени на средна възраст. Кожният обрив се състои в малки възелчета с големина на просено зърно и кафяво-розов цвят. Те са меки и неболезнени. След няколко месеца възелчетата се разнасят без да се разраняват и на тяхно място остава слаба пигментация. След време може да се появят нови обривни пристъпи - със същата или друга локализация.
При десиминираната кожна туберкулоза е характерна силната алергизация на болните. Това дава основание да се счита, че при заболяването от решаващо значение е наличието на активен алергиращ процес. В туберкулозните кожни и лигавични участъци не се изолират никога туберкулозни бактерии.
Лечението на дисиминираната форма на кожно-лигавична туберкулоза е консервативно - общо и локално. Прилагат се противотуберкулозни лекарства - през устата или мускулно, увеличава се приемът на витамини. Локално се използват противотуберкулозни противомикотични и епителизиращи медикаменти под формата на унгвенти, разтвори и пудри. По показание се провеждат физикални процедури. От голямо значение е ефективното лечение на основния туберкулозен процес в белите дробове, бъбреците, лимфно-жлезния и косно-ставния апарат. Препоръчва се усилено хранене и подходящ хранителен режим. Продължителното лечечение се провежда от специалисти - дерматолози и интернисти.
Кожна туберкулоза
Туберкулоза на кожата и лигавиците
Определение
Кожната и лигавичната туберкулоза са най-често вторични, т.е. - те се развиват у лица, които са преболедували от друга форма на туберкулоза. Разпространението на туберкулозата се осъществява по лимфен и кръвен път или по съседство. Изключително рядко кожната туберкулоза е първична. Болестта бива обща и огнищна (дисеминирана и локална).
Форми
Локалната форма на кожната туберкулоза се разделя на няколко подвида:
1. Лупозна кожна туберкулоза. Промените се локализират на лицето и по-рядко по крайниците. Образуват се малки лупозни възелчета (лупоми). Те са мековати, с големина на лещено зърно, с жълтеникъв или кавяво-червеникав цвят. С течение на времето те се разсейват или разпадат, като образуват язвички със зърнесто дъно и меки стени. Язвичките заздравяват трудно, като се образува ръбец.
Заболяването е продължително и причинява повторни възлести образувания. Постепено кожата по засегнатите части на тялото и крайниците загрубява. Боледуването започва от млада и дори от детска възраст и засяга по-често женския пол.
2. Kоликвационна кожна туберкулоза (коликвацио – размекване). Този вид кожна туберкулоза е вторична, като разпространението й става най-често по съседство - от засегнати лимфни възли, стави и кости. По-рядко заболяването възниква по кръвен път.
Промените се локализират по кожата в областта на шията, подмишниците и рядко по слабините и крайниците. Образуват се възли с големина от грахово зърно до орех. Възлите не са болезнени, те са умерено плътни и кожата над тях не търпи промени. С течение на времето възлите нарастват, кожата под тях се зачервява, те се размекват, като от тях изтича гнойна течност. Постепенно пробивният отвор се разширява и се образува язва с меки стени и подкопани ръбове. Язвичките заздравяват трудно с развитие на ръбци. Заболяването завършва със спонтанно или лекарствено излекуване.
3. Брадавицовидна кожна туберкулоза. При този вид кожна туберкулоза заразяването е вторично - по кръвен път, но може и да бъде и първично. Най-често туберкулозните образувания са разположени по кожата на китките. Те наподобяват брадавици с големина до грахово зърно с червеникаво-виолетов цвят. Тези брадавици са обградени от виолетов вал. При натиск те пускат гноевиден секрет. Заболяването продължава с години с периоди на изостряне и подобрение, като се разпространява и по незасегнати участъци на кожата и в дълбочина.
4. Язвена кожна и лигавична туберкулоза. Заболяването е вторично и се развива на фона на тежка белодробна, ларингеална или урогенитална туберкулоза. В областта на устните, ануса и гениталите се образуват малки възелчета, които бързо се разязвяват. Язвичките са с кръвенисто дъно и силно болезнени ръбове. Болестта протича хронично, с периоди на изостряне и подобрение.
Лечението на локалната форма на кожната и лигавичната туберкулоза е локално и общо. Прилагат се различни видове противотуберкулозни препарати - вътрешно, локално и мускулно. По показание се прибягва до хирургическа обработка на усложнени язвени поражения и до физикални процедури. От голямо заначение за профилактиката е активното лечение на основните туберкулозни огнища в организма (белодробната, урогенитална, лимфно-жлезна и косноставна туберкулоза).
Десеминираната (разпръснатата, общата) форма на кожната и лигавичната туберкулоза също се подразделя на няколко вида, както следва:
1. Лишейноподобна кожна туберкулоза. тя се среща рядко и засяга предимно деца и юноши. По кожата на тялото и по-рядко на крайниците се появяват възелчета с големина на главичката на топлийка, които са с леко жълтоват цвят. Те никога не се сливат и между тях винаги има здрава кожа. За няколко седмици или месеци възелчетата се разнасят и на тяхно място остава кафеникава пигментация.
2. Папуло-некротична кожна туберкулоза. От нея се засягат предимно млади жени, по-често през есенния и пролетния сезони, а през лятото настъпва оздравяване. Измененията се локализират по-често по кожата на долните крайници, на тазовата област, а и на други места по тялото. Образуват се малки възелчета с големина на главичка на топлийка до грахово зърно с червеникаво-виолетов или кафяво-виолетов цвят. Скоро върху тях се появява гнойно мехурче, в дъното на което настъпва некроза (разпад). Гнойното съдържание засъхва и на негово място се образува коричка, която скоро отпада и се появява малка язвичка. След няколко седмици язвичката заздравява и остава малък ръбец.
3. Индуративна кожна туберкулоза (индурацио – уплатняване). Тя е най-честата кожна туберкулоза и засяга предимно жени през есенно-зимния и пролетния сезони. По кожата на много участъци на тялото (бедра, подколенници, седалище, гърба и другаде) се появяват малки възли със синкаво-червеникав цвят. Някои от тях се сливат и образуват плака. Рядко такива плаки или отделни възелчета се размекват и разраняват. Обикновено през летния сезон настъпва подобрение, язвите и възлите оздравяват, като на тяхно място се образуват ръбци.
4. Милиарна кожна туберкулоза. Тя засяга най-вече кожата на лицето, предимно у жени на средна възраст. Кожният обрив се състои в малки възелчета с големина на просено зърно и кафяво-розов цвят. Те са меки и неболезнени. След няколко месеца възелчетата се разнасят без да се разраняват и на тяхно място остава слаба пигментация. След време може да се появят нови обривни пристъпи - със същата или друга локализация.
При десиминираната кожна туберкулоза е характерна силната алергизация на болните. Това дава основание да се счита, че при заболяването от решаващо значение е наличието на активен алергиращ процес. В туберкулозните кожни и лигавични участъци не се изолират никога туберкулозни бактерии.
Лечението на дисиминираната форма на кожно-лигавична туберкулоза е консервативно - общо и локално. Прилагат се противотуберкулозни лекарства - през устата или мускулно, увеличава се приемът на витамини. Локално се използват противотуберкулозни противомикотични и епителизиращи медикаменти под формата на унгвенти, разтвори и пудри. По показание се провеждат физикални процедури. От голямо значение е ефективното лечение на основния туберкулозен процес в белите дробове, бъбреците, лимфно-жлезния и косно-ставния апарат. Препоръчва се усилено хранене и подходящ хранителен режим. Продължителното лечечение се провежда от специалисти - дерматолози и интернисти.
Контактен дерматит
Определение
Контактният дерматит се причинява от различни химични вещества (метали и метални соли, деривати на земно масло, каучук, полимери, различни медикаменти, козметични средства, сапуни, детергентни повърхностни покрития и разтворители, растителни и животински продукти, пестициди и торове и други).
Клинична картина
Промените се локализират по местата на директния или индиректния контакт с причинителя, а тяхна степен и тежест зависят от химичната природа на веществото и от реактивността на организма. Контактният дерматит протича по два основни механизма – алергичен и неалергичен. От своя страна неалергичният дерматит протича по иритативен и дегенеративен път.
Иритативният контактен дерматит се причинява най-често от силни киселини и основи. Заболяването настъпва още при първия контакт, протича остро и след прекратяване на контакта с химичното вещество завършва с оздравяване. Измененията се локализират по местата на контакт с причинителя, най-често дланите, лицето, крайниците. По кожата се появява зачервяване, оток и уплътняване, а понякога и мехури, които по-късно се разпукват, а на тяхно място се образуват ерозии и корички. Често е налице и локална болка.
Дегенеративен контактен дерматит се наблюдава при многократно дразнение на кожата с киселини, основи и други химични вещества в ниска концентрация. При началните контакти настъпва нарушение в защитните функции на кожата, а впоследствие се появяват възпалителни и дегенеративни изменения. Те се локализират по цялото тяло, но по правило най-често се срещат по гърба и на китките със зачервяване, което варира от едва забележимо до ярко изразено. Кожата в засегнатия участък се уплътнява и започва да се лющи. Налице са оплаквания от сърбеж и парене.
Заболяването протича хронично с бавно оздравяване.
При алергичния контактен дерматит промените се появяват при повторен контакт с причинителя, който действа като алерген. След първия контакт настъпва имунологична алергична пренагласа на организма (сенсабилизация). Алергените най-честто са вещества с ниско молекулно тегло (хаптени), които придобиват алергични свойства при свързване с белтъците на организма.
Промените се локализират както в мястото на контакта, така и в други кожни участъци. Те са многообразни: зачервяване, оток, възелчета, мехурчета, ерозии, корички, люспи.
Болните се оплакват от сърбеж.
Преустановяването на контакта не винаги се съпровожда с изчезване на кожните промени и оздравяване. Болестта се поддържа и от минимални количества алерген в околната среда.
Лечението на контактния дерматит на първо място е насочено към отстраняване на причинителя. Локално се прилагат бани, охлаждащи компреси, кремове, съдържащи кортикостероидни медикаменти. При по-тежки случаи се назначават кортикостероидни препарати - перорално или мускулно.
Профилактиката е насочена към изключване на контакт с причинители на дерматита. Препоръчва се употребата на защитни ръкавици, спазване на санитарнохигиенните норми в трудовата и професионалната среда.
Псориазис
Определение
Псориазисът е едно от най-честите заболявания на кожата, което протича хронично и предизвиква тежки усложнения и козметични дефекти. Причинителят на болестта не е установен. Предполага се, че тя се причинява от вирус, нарушения в обмяната на веществата, промени в имунитета и ендокринните функции.
Напоследък се приема, че псориазисът представлява наследствено заболяване с многогенен характер на онаследяване. В 30% от случайте се установява фамилност. Болестта се среща най-често у мъже и еднояйчни близнаци.
Псориазисът се съпровожда с някои особености във функциите на организма. Наблюдава се ускорена кожна регенерация. У здравите лица от най-долния регенеративен (герминативен) кожен слой до повърхностния рогов слой клетки постепенно се диферинцират за 28 дни. У болните от псориазис този цикъл трае 4-5 дни. Това създава незрялост на повърхностния кожен слой. Установяват се и промени в мастната обмяна, в имунната система, в активността на някои ензимни системи, ендокринни нарушения, отклонение от нормалните стойности на някои вещества в кръвта и кожата.
За възникване на заболяването съществено значение имат редица външни и вътрешни фактори като травми, лъчево въздействие, въздействия на химични вещества, медикаменти, вирусни инфекции, хормонални въздействия и други стресови за организма ситуации.
Клинична картина
Измененията по кожата се локализират по предната повърхност на краката, по задната повърхност на ръцете, особено по колената и лактите, по туловището, по окосмената част на главата и границите с неокосмените й части (т.нар. "псориатична корона"), по външните генитали. Рядко те се локализират по други кожни участъци. В началото по кожата се появява червено петно, покрито със сиво-белезникави люспи. Впоследствие то се уплътнява, издига се над нивото на кожата и добива вид на възелче (папула), с големина от няколко милиметра до един сантиметър. Измененията имат склонност да се сливат и да образуват различни по големина плаки. Кожните обриви са разположени приблизително симетрично и са обградени от бледа ореола. При разчесване се разпадат на бял прашец (т.нар. симптом на капка от свещ). След излющване се появява симптома на "кървавата роса" с образуване на малки кървави точици.
Понякога псориатичните изменения са генерализирани, протичат остро, с поява на мехури по плаките.
В около 35% от заболелите измененията засягат и ноктите - появяват се точковидни хлътвания, наподобяващи напръстник. При почти половината от болните се засягат ставите на пръстите, коленните и глезенните стави, като нерядко се развива псориазисен артрит с болки, оток, скованост и деформация на ставите. Подобни промени настъпват 5-6 години след началото на болестта.
Псориазисът е хронично заболяване и в протичането му се наблюдава известна стадийност. В началото съществува прогресивно развитие, впоследствие стабилизация, а в още по-късен период - тенденция за обратно развитие. Обикновено пълно оздравяване не настъпва, а при изостряне обривът и плаките отново се появяват по кожата на тялото.
Лечението на псориазисът се провежда от лекар- дерматолог. То е комплексно и не винаги успешно. Локално се прилагат излющващи средства (салицилати), катран, псанол, физикални процедури, балнео- и климато-лечение, облъчване с ултравиолетови лъчи. По показание се прилагат антиметаболитни препарати, кортикостероиди, живачно - кварцово облъчване. Нерядко и след много добра ремисия настъпват рецидиви, които отново подлежат на продължително локално и общо лечение.
Радиодерматит (Радиационен дерматит)
Определение
Причинителите на радиационния дерматит са радиоактивни елементи, алфа-, бета- и гама частици и рентгенови лъчи. Всеки вид лъчелечение притежава енергетична характеристика, която определя измененията в кожата и в организма като цяло. Освен това измененията зависят от дозата, локализацията и площта на облъчения кожен участък. Засягат се лица с професии, свързани с радиоактивно облъчване - рентгенолози, радиолози, лаборанти, работници от промишлеността, миньори в радиоактивни рудници.
Клинична картина
Кожните изменения протичат под две форми:
1. Остър радиодерматит. В зависимост от дозите промените се изявяват в четири степени.
Първата степен настъпва след еднократно облъчване с доза 500-600 рентгена. Промените се изразяват в зачервяване и оток на кожата. По-късно в облъчения участък се наблюдава опадане на космите, кожата се залющва и временно се пигментира.
Втората степен настъпва след облъчване с доза 800-1000 ренгена, с поява на силен оток и зачервяване на кожата. Впоследствие се наблюдава трайно опадане на космите в облъчения участък. Кожните промени се придружават от парене и болка.
Трета степен настъпва след еднократно облъчване с доза 1000-1200 ренгена. След скрит период от 5-6 дни се появява интензивно зачервяване на кожата с множество мехури, изпълнени с бистра или гноевидна течност. Мехурчетата бързо се разпукват и на тяхно място се образуват труднозаздравими язви. Кожните промени са съпроводени от парене и болка.
Четвърта степен настъпва след еднократна доза от 1200-1500 ренгена. Освен промените при трета степен тук се появяват участъци с некротична тъкан. Болните са с увредено общо състояние, с отпадналост, повишена телесна температура, повръщане, адинамия, левкоцитопения. По-късно кожата в облъчените участъци изтънява и се пигментира, като космите опадат.
Характерно за всички степени за острия радиодермит е рязкото отграничаване на засегнатите облъчени участъци от околната здрава кожа.
Лечението се провежда с приложение на епителизиращи и противовъзпалителни средства, витамини, биогенни стимулатори. То е трудно и продължително. Увредените кожни участъци са непълноценни и лесно податливи на възпаление и инфекция.
2. Хроничен радиодерматит. Кожните изменения при него настъпват след многократно облъчване с ниски дози радиоактивни лъчи, понякога след десетки години. В началото космите в облъчения участък опадат. Впоследствие кожата изтънява и се пигментира. Появяват се възелчета и мехурчета, които скоро се разпукват и се образуват язвички. Язвичките са с мръсно-сивкаво дъно, синкави ръбове и заздравяват много трудно. Тези изменения се приемат за предраково състояние.
Лечението на хроничния радиодерматит по принцип е същото, както при острия радиодерматит.
Особено тежки промени настъпват при термоядрен взрив. Тогава освен разкъсноконтузни наранявания и изгаряния, под влияние най-вече на гама-лъчите се развива болестната картина на остра или хронична лъчева болест.
Лечението на острата или хроничната лъчева болест е комплексно и се провежда от специализирани лекарски екипи.
Разноцветен лишей (Питириазис верзиколор)
Определение
Заболяването се причинява от особен вид гъбички, които се развиват в долния слой на кожата. То се благоприятства от усилено потене. Разпространява се чрез директен контакт между болен и здрав човек и чрез използване на опаразитени предмети. Известно значение се отдава на някои генетични фактори и на химичния състав на потта за обяснение на предполагаем имунитет срещу заболяването.
Клинична картина
Обривът се локализира симетрично по кожата на шията, раменете и гръдния кош. Много рядко той обхваща кожата на лицето и крайниците. Появяват се кръгловати петна с големина от просено зърно до детелинов лист, с различен цвят - розово-червен, светло-жълт, жълто-зеленикъв, жълто -кафяв, тъмно-кафяв. С лупа се установява, че тези петна са покрити с фини люспи, които могат да се остържат и под тях се открива леко навлажнена кожа. Понякога болните се оплакват от слаб сърбеж.
При неподходящо лечение разноцветния лишей просъществува в продължение на години. При намазване на петната с йодна тинктура те се оцветяват значително по-силно, отколкото здравата околна кожа.
Лечението е локално, като петната се обработват с 5%-ов разтвор на салицилов спирт или унгвент, разредена йодна тинктура и други противогъбични препарати.
Профилактиката се състои в мерки за намаляване на потенето, избягване на влажен и топъл климат и поддържане на висока лична и битова хигиена хигиена.
Розацея
Розацеята е заболяване на кожата, причиняващо червени ленти по носа, бузите и челото. Появяват се и червени пъпки. Болестта е наричана още “старческо акне”, защото се появяват и гнойни пъпки. Може да причини раздразнение и зачервяване на очите. Контролът на състоянието се извършва с лекарствени препарати и избягване на дразнителите. Ако не се приемат мерки, болестта се влошава и по кожата остават трайни белези.
Причината за поява на розацея все още е неизвестна. Според някои причината са микроскопични бактерии. Според други на някои хора кръвоносните съдове на лицето са доста чувствителни. Гнойните пъпки се появяват заради дразнителите. Това са: интензивни упражнения, кафе, горещина, пикантна храна, рязка смяна на температурата и др.
Симптомите на болестта са: зачервяване, парене на лицето, поява на пъпки. При някои пациенти зачервяването може да трае и дни. Може да се разпространи по ушите, гърба и деколтето. Ако не се вземат необходимите мерки, се появяват и гнойни пъпки по лицето, които се разпространяват. Доста често кожата се усеща суха и изгоряла. Болестта може да придаде на носа доста обемиста форма. Без нужното лечение може да засегне и очите.
Болестта се ограничава, като се идентифицират дразнителите. При всеки пациент дразнителите са различни. Ако се забележи изостряне на чувствителността при определени вещества, храни и т.н., то трябва да започнете да ги избягвате. Лекарите предписват локални или орални антибиотици за лечение на пъпките. При няко хора се наблюдават странични ефекти, като състоянието се влошава.
Болестта не може да се излекува. До този момент не е намерен лек за болестта. Може единствено да избягвате дразнителите, като по този начин болния не се влошава.
Розов лишей (Питириазис розеа)
Определение
Розовият лишей представлява остро кожно заболяване със сериозен характер. Най-често то се развива през есенно-зимния и пролетния сезон.
Причинителят не е установен. Предполага се, че той е от вирусен или бактериален произход. След преболедуване остава траен имунитет. Установени са случаи на предаване на болестта от болни на здрави лица. Не се изключва и алергичен характер на лишея. Подозира се и автоимунен болестен процес.
Клинична картина
Заболяването започва внезапно с поява на едно петно с големина 2-5 мм, с розово-червен цвят и леко надигнат ръб. Почти в половината случаи то се локализира по кожата на туловището. След няколко дни до две седмици петното добива формата на медальон или пръстен, поради растежа в периферията и оздравяване в центъра. Това първо петно се нарича майчино. След това се появяват множество розовочервени петна, покрити със сиво-белезникави фини люспички. Петната се разполагат симетрично.
Освен по кожата на гърба, те се локализират и по гърдите, корема и врата, много рядко по лицето и долните крайници. Размерите им са от лещено зърно до 1-2 см. Лигавиците са засегнати.
Заболяването засяга лица в млада възраст (15 до 35 години) и трае до 2-3 месеца. Постепено обривните петна завяхват и на тяхно място остават хиперпигментирани места, които впоследствие придобиват цвета на околната здрава кожа.
Лечението се състои в отстраняване на външните дразнители (избягване на употреба на сапун и гореща вода, на вълнено белъо и дрехи). Локално се използват пудри и разтвори с антивъзпалителни средства, кортикостероидни мехлеми и антихистаминови препарати. Лечението се провежда под контрол и наблюдение на специалист-дерматолог.
Себороична екзема
Определение
Себороичната екзема е заболяване, което съществено се различава от екзогенната и ендогенната екзема. Причините за нейното възникване не са достатъчно изяснени. Счита се, че заболяването се дължи на генетично обусловено предразположение и влияе на външни или ендокринни фактори. Заболяват предимно възрастни, но понякога и деца.
У деца болестта се локализира по кожата на окосмената част на главата, челото и носа, по седалището, ингвиналните гънки, гънките на бедрата.
Клинична картина
Появяват се жълто-белезникави кори-люспи. Нерядко измененията се разпространяват по кожата на цялото тяло. Тогава се наблюдават и общи симптоми, като повръщане, диария, покачване на телесната температура, пневмония, отит. У деца в предучилищна и училищна възраст измененията се локализират в окосмената част на главата, под формата на наслоени люспи и корички, които лесно се отлепват и под тях се вижда влажна и зачервена кожа. Космите не се увреждат.
У възрастни кожните изменения са симетрични - в окосмената част на главата, лицевата гънка между носа и бузите, средния участък на гърдите и на гърба, седалищната област и ингвиналните гънки.
Установяват се зачервяване и слаб оток на кожата, която е покрита с жълто-кафяви мазни люспи. Люспите се отлепват по своята периферия и там се създават условия за възникване на вторична бактериална инфекция и усложнения.
Лечението на себороичната екзема се провежда с комбинирани препарати, съдържащи сяра, катран, салицилова киселина, боракс. Прилагат се локално кортикостероидни кремове и лосиони. При тежки случаи се използват компреси с калиев хиперманганат и ихтиол. Препоръчва се морско или планинсо климатолечение и балнеолечение. Разумно е заболялите да използват по-слаби миещи средства и да се избягва контакт с химични вещества, киселини, основи, разтворители, машинни масла. Комплексното лечение се извършва под контрол на специалист-дерматолог.
Стафилодермия
Определение
Стафилодермията е гнойно-възпалително заболяване на кожата, причинено от бактерии от стафилококовата група. Характерно е, че болестта засяга предимно кожните придатъци (космени фуликули, потни и мастни жлези, нокти) и има склонност да прониква в дълбочина, което обуславя развитието на тежък възпалителен процес.
Многобройни са факторите, които благоприятстват появата на стафилодермията - понижен имунитет, намаляване на маслеността и влажността на кожата, повишена потливост, ниска хигиена, дразнене от високи и ниски температури, лъчево въздействие, недоимъчно хранене, въздействие на биологично-активни вещества, тежки общи заболявания и други.
Предаването на инфекцията става най-често чрез пряк контакт между болен и здрав човек или използване на общи тоалетни прибори (кърпи, ножчета за бръснене и други).
Най-честият причинител на стафилодермията е златистия стафилокок. Когато се засегне космения фуликул настъпва възпаление с развитие на гнойно мехурче (фоликулит). За няколко дни мехурчето засъхва и образува коричка. Болестните изменения се локализират по кожата в различни места на тялото.
При хроничния стафилококов фоликулит (сикоза) измененията се локализират само в областта на окосмената част на брадата и горната устна на мъжете. Появяват се червеникаваи възелчета (папули), които бързо се превръщат в гнойни мехурчета (пустули). Пустулите след няколко дни се разпукват, образуват се корички, които постепено падат. Възпалителният процес протича вълнообразно с поява на нови обриви със същата еволюция.
Дълбокият стафилококов фоликулит (фурункул, цирей) представлява най-тежката форма на болестта. Фурункулът се среща предимно у лица, упражняващи професия в условия на висока влажност и запрашеност (дърводелци, миньори, строителни работници и пр.), както и при болни от захарен диабет, анемия, имунен дефицит.
Възпалението обхваща космения фоликул в цялата му дълбочина и прилежащата мастна жлеза. То започва с образуване на пустула, зачервяване, като околната тъкан е оточна и болезнена. Локалната температура е повишена. Регионерните лимфни пъти ща и възли също се обхващат от възпалението (лимфангит и лимфаденит). След няколко дни настъпва деструкция на цирея и се оформя т.нар. жило, което се изхвърля.
След това постепено настъпва оздравяване с образуване на ръбец. Най-често циреят се локализира в областта на врата, таза и крайниците, но се среща и по цялото тяло. Неговата локализация по лицето е особено опасна, тъй като по лимфен и кръвен път възпалението може да достигне до мозъчните обвивки и мозъка и да предизвика тежки усложнения. При сливане на няколко цирея с обща възпалителна основа се развива карбункул. Карбункулът протича с влошаване на общото състояние, висока телесна температура с разтрисания, бързо разпространяване в регионарните лимфни възли. При несвоевременно лечение настъпват тежки усложнения, а понякога и сепсис.
Стафилококовата инфекция може да засегне и потни жлези, като възпалението най-често се локализира в областта на подмишницата, ануса и окосмените части на гениталите.
Предразполагащи фактори са повишената потливост, ниска хигиена, наранявания. Образуват се възли с големина на бобено зърно, болезнени, с лъскаво зачервена кожа. След няколко дни възлите омекват, пробиват се и от тях изтича гной. Възпалението на потните жлези се нарича хидросаденит.
Нерядко златистият стафиликок предизвиква възпалителен процес на нокътното влагалище (панарициум). Заболяването често се предхожда от травма или замърсяване в областта на нокътя. Появява се зачервяване на околонокътния вал, като постепено се образува гной под нокътната пластинка. Възпалената зона е силно болезнена, нокътът се деформира и потъмнява. При спонтанно изтичане на гнойта настъпва оздравяване със силно уплътняване и деформиране на нокътната област.
Лечението на различните форми на стафилодермията е трудна задача, поради голямата устойчивост на златистия стафилокок. Фоликулитът изисква още и местно лечение.
Общото лечение включва усилване и обогатяване на храната, допълнителен прием на витамини, особено на витамини от група В, прием на сулфонамиди, а при показание - антибиотици. Локално се прилагат унгвенти и разтвори, съдържащи различни антибиотични медикаменти. При развит фурункул освен това общо и локално лечение се провежда по показание и лечение с автоваксина. При наличие на карбункул се налага ранно лечение с оперативна намеса.
Лечението на панарициума е хирургично и се състои в обиколна инцизия, екстракция на нокътя, почистване на нокътното влагалище.
При всички стафилодермични заболявания на кожата и нейните придатъци трябва да се извършват изследвания за доказване или изключване на захарен диабет.
Тинеа педис (Микоза, Дерматомикоза)
Определение
Най-често срещаната дерматомикоза е т. нар. "тинеа педис". Тя засяга лица, работещи в бани, миячни, перални и други професии, съпроводени с повишена влажност и често мокрене на краката.
Заразяването става при ползването на общи налъми, чехли, обувки. Найлоновите чорапи пречат на нормалното проветряване на краката, увеличават тяхната потливост и благоприятстват появата на микозата. Съществува индивидуално предразположение към заболяването. С това се обяснява неподатливостта на някои лица към тинеа педис.
Болестта съществува в три форми:
1. Сквамозна (люспеста) форма. При нея се засягат междупръстната ципа на краката, свода и ръбовете на стъпалото. Кожата придобива розово-червеникъв цвят и се покрива със сиво-белезникави люспи. В края на засегнатия участък най-горния кожен слой се отлепва под формата на "якички". Тези кожни промени се съпровождат със слаб сърбеж. Сквамозната форма може да се изостри и да премине в дис хидрозна. В участъците със засегната кожа могат да проникнат бактерии, които да причинят гнойно усложнение;
2. Интердигитална (междупръстна) форма. Заболяването се локализира между пръстите на краката, почти винаги между 3-ти, 4-ти и 5-ти пръсти. В началото настъпва зачервяване на кожата, съпроводено с лек сърбеж. Впоследствие кожата отича, размеква се и се появяват ерозии, като често се образуват болезнени цепнатини (рагади). Ерозиите и рагадите са възможна входна врата за възникване на възпалително усложнение. Дерматомикозата може да обхване и горната част на пръстите, ръба на стъпалото и по изключение цялото стъпало;
3. Дихидрозна форма. При тази форма измененията засягат съдовете на стъпалото и страничните повърхности на пръстите на краката. Кожата е зачервена, появяват се мехурчета с големина на главичка на топлийка до грахово зърно, изпълнени с проз рачна и лепкава течност. Мехурчетата се разпукват, на тяхно място се развиват ерозии, които засъхват с образуване на люспи и корички. Измененията са съпроводени със сърбеж и слаба болка.
Лечението на дерматомикозата от типа "тинеа педис" се провежда с бани на стъпалото с разтвор на калиев хиперманганат и други антисептични средства. Прилагат се и други антимикотични препарати. Профилактиката е насочена към ефикасна дезинфекция на бани, басейни, борба срещу предразполагащи фактори, своевременно лечение на заболелите, предотвратяване на контакти между здрави и болни лица и поддържане на висока лична хигиена.
Трихофития (Микоза, Дерматомикоза)
Заболяването протича в две болестни картини.
1. Повърхностната форма се причинява от трихофитин, който се развива в косъма и не предизвиква възпаление на околната кожа. Той вегитира само у човека и заразата се предава чрез бръснарски машинки, сменяне на шапки, използване на общ гребен. Засягат се най-често деца и ученици. Гъбичката попада в косми на главата, където се размножава активно, вследствие на което настъпва разрушаване на косменото вещество и пречупване на косъма. Тези изменения се локализират най-често по тила и теменната част на главата и имат овална форма. При нелекуване обхващат все по-голяма площ. Кожата в засегнатите участъци има люспест вид.
Заболяването прогресира до пубертета, след това настъпва спонтанно оздравяване.
2. Дълбоката форма се причинява от гъбички и хифи, които се разполагат около косъма и въвличат във възпалителния процес и космения фуликул.
Най-чест източник на тази микотична инфекция са заразени животни. Заболяването засяга окосмената част на главата у деца и брадата и мустаците у възрастни. Появява се тумороподобна подутина, мековата и с червеникаво-виолетов цвят. Косменият фоликул е разширен и напълнен с кръв и гной. Промените се съпровождат с възпаление на околните лимфни възли.
Лечението на трихофитията се осъществява с приема на гризеофулвин и локални антимикотични средства. При дълбока трихофизия се извършва и задължително изскубаване на космите в засегнатите участъци.
Оставена без лечение тази дълбока форма на трихофитията преминава за 2-3 месеца, като на мястото на възпалението остава обезкосмен белег.
Червен лишей (Лихен рубер)
Клинична картина: Кожните промени засягат вътрешните повърхности на горните крайници, туловището, кръста, предната повърхност на долните крайници. Обривът е симетричен, под формата на малки плоски възелчета (папули) с големина от просено зърно до малка монета. Те са покрити с мрежовидни или ивичести наслоявания. В областта на бузите, небцето и езика се появяват болезнени ивици. Езикът е изгладен и по него се забелязват белезникави възелчета с големина на лещено зърно. Почти винаги измененията се съпровождат със сърбеж.
Съществуват някои по-особени форми. При острия червен лишей (лихен рубер) процесът може да обхване цялото тяло. Често върху обривните елементи се появяват мехурчета, а след тяхното разпукване остава трудно зарастваща ерозия (мехурна форма). При брадавицовидната форма измененията са по-големи и наподобават брадавици. При атрофичната форма се образуват хлътвания на кожата.
При лечение на по-леките форми се използват кортикостероидни мехлеми, а при по-тежките кортикостероидните препарати се приемат перорално. Прилагат се ултравиолетиви облъчвания, климатолечение. Комплексното лечение се провежда под контрол на сециалист-дерматолог.
