Полово предавани болести
В зависимост от вида на инфекцията, която може да имате, симптомите на полово предаваните заболявания (ППЗ) варират. Ако смятате, че има опасност да се заразите с ППЗ е важно да провеждате профилактични прегледи, дори когато нямате симптоми. Много заразени хора нямат видими симптоми за точно определено заболяване. Ако сте заразен може да се стигне до усложнение, а също така да предадете инфекцията на половия си партньор. Може да предотвратите това чрез редовно провеждане на тестове.
Най-честите симптоми при жените включват:
Вагинално течение:
За какво трябва да следите?
• промяна в цвета, миризмата или количеството на вагиналната течност. Вагиналната течност нормално е безцветна или бяла.
• жълта или зелена течност със силна миризма на риба. Това може да е знак, че имате бактериална вагиноза.
Забележка: Когато и бактериалната вагиноза и гъбична инфекция са евентуално предадени по полов път, тогава не се касае за ППЗ. Индивидите обикновено не развиват тези състояния чрез полов контакт.
Трябва да се консултирате с Вашия лекар ако имате един от тези симптоми. Може да имате полово предадена инфекция, като трихомоноза, гонореа или хламидия. Освен промените във вагиналната течност тези инфекции предизвикват и болка или парене по време на уриниране.
Болки по време на уриниране (Дисурия)
За какво трябва да следите?
• болка или парене по време на уриниране – особено ако се случва на всеки един-два дни
• по-често уриниране от обикновено
Забележка: Дисурията е много често срещано заболяване при възрастните жени. Инфекциите на уринарния тракт са главната причина, но ППЗ като гонореа, хламидия и трихомоноза понякога също предизвикват дисурия. Гениталните херпеси също могат да предизвикат парене по време на уриниране, но това обикновено се получава ако имате генитална язва (раничка).
Болки по време на полов акт
За какво трябва да следите?
• болка по време или след полов акт
Жените с това заболяване може да изпитват повърхностна болка на входа на вагината или по-дълбока болка при проникването на половия член. Обикновено болката се появява изведнъж. Други симптоми са вагинално течение, кървене, парене по време на уриниране или генитални ранички.
ППЗ са много честа причина за това състояние.
Ненормално вагинално кървене
За какво трябва да следите?
•Кървене между менстуралните цикли и особено след полов акт
Гонореята и хламидията могат да причинят това кървене. Ако забележите симптоми на дисурия задължително се консултирайте с Вашия лекар.
Забележка: Съществуват много други причини, които предизвикват вагиналното кървене ( хормоналните контрацептиви като Depo-Provera, менстуралните промени, бременност, рак, травми ).
Често срещани симптоми при мъжете
Течение през пениса/болезнено уриниране (Дисурия)
За какво трябва да следите:
• прозрачна течност от уретрата
• болка и парене по време на уриниране
• по-често уриниране от обикновено
Може да имате евентуално ППЗ като горонея, хламидия или трихомоноза. Гениталните херпеси също могат да причинят болка или парене по време на уриниране, но това обикновено се получава ако имате генитални ранички (язвички).
Чести симптоми при мъжете и жените
Генитални язвички
За какво трябва да следите?
• ранички или малки мехурчета в гениталната област
Вирусът на herpes simplex е най-честата причина за поява на такива ранички. Още повече – ако имате имате такива ранички, то рискът от заразяване с вируса на HIV е много голям. Друг причинител е сифилиса.
Сифилис
Определение
Сифилисът (луес) принадлежи към групата на т. нар. класически венерически заболявания. Той представлява инфекциозно заболяване с хронично циклично, активно проявено или скрито протичане.
Причинител на болестта е спирохета (трепонема). Заразяването става предимно по полов път, но може да се предава и извънполово, директно, индиректно и конгенитално (от майката на плода). Спирохетата (трепонемата) се нарича бледа поради нейното слабо оцветяване с анилинови бои и невъзможност да се види с обикновен микроскопски способ.
Под въздействие на антисептични и дезинфекционни разтвори бледите спирохети загиват бързо. Измиването с вода и сапун е достатъчно за унищожаване на попадналите върху кожата спирохети.
Инфекцията може да бъде придобита или вродена. При придобития сифилис заразата се предава при пряк или непряк контакт с болен, като най-често инфекцията се предава по полов път.
Извънполовото и непряко предаване на инфекцията е особено характерно за битовия сифилис.
При вродения сифилис заразяването се предава от болната майка чрез плацентата на плода през или след 4-тия лунарен месец.
Продължителността на инкубационния период е 3-4 седмици. Това е периодът, в който инфекцията се развива в организма без да настъпят външни прояви. Възможно е инкубационният период да бъде по-къс (10-12 дни) или по-дълъг (до и над 3 месеца). Противосифилистичното лечение, приложено в оптимална дозировка и продължителност през инкубационния период, може да предотврати развитието на болестта. Това е т.нар. превантивно лечение на сифилиса.
По отношение на имунитета съществуващите закономерности при много други инфекциозни болести не се отнасят за сифилиса.
При това заболяване е възможна суперинфекция - т. е. повторно заразяване на вече лекувани от сифилис болни. Преболедуването от сифилис не води до траен имунитет.
Съвременното и своевременно лечение осигурява пълно излекуване.
Придобитият сифилис, при който заразяването най-често става при полов контакт протича в няколко последователни етапа - първичен сифилис, вторичен сифилис и третичен сифилис.
Първичният сифилис има продължителност около 6 седмици и обхваща периода от заразяването до вторичният сифилис, когато започват кожните (обривните) прояви на болестта. След изтичането на инкубационния период на мястото на входната врата на инфекцията се образува раничка, по-рядко язва. Язвата е с кръгловата форма с диаметър от 5 до 20 мм, гладко дъно с медно-червеникав цвят, с оточно-червеникав цвят, с оточни твърди ръбове, неболезнена. Локализацията на язвата най-често е в областта на главата и препуциума на пениса, вулвата и влагалището.
Няколко дни след появата на сифилистичната язва регионалните лимфни възли се увеличават и достигат големина на лешник, като не са болезнени при опипване. През този период на прясна сифилистична инфекция диагноза се потвърждава чрез доказване на бледата спирохета в материал от язвата и изследван микроскопски на тъмно поле. Серологичната реакция за доказване на сифилиса става положителна 10-14 дни след появата на сифилистичната язва.
Вторичният сифилис започва средно 6 седмици след появата на сифилистичната язва (т.нар. твърд шанкър) и се характеризира с това, че всички кожни прояви през този период са богати на бледа спирохета което определя периода като най-заразителен. От общите признаци най-чест е краткотрайната (за 4-5 дни) повишена телесна температура, обикновено привечер, съпроводена от изпотяване. Нерядко се установява безсъние, главоболие и нощни костни болки.
Най-характерното обаче при вторичен сифилис е появата на т. нар. сифилиди по кажата, които са неболезнени, петнисти или възлести.
Петнистите (макулозни) сифилиди представляват розово-червени петна на нивото на кожата с големина от лещено зърно до малка монета, разположени главно по туловището (гърдите, гърба, корема), които след 2-3 седмици изчезват безследно. Възлестите сифилиди се локализират по крайниците, като особено типична област са стъпалата и дланите. Те са на големина колкото лещено зърно, с гладка повърхност и червено-кафяв цвят. Те също така изчезват внезапно за 3-4 седмици. Под влияние на овлажняването по гениталите се образуват т. нар. широки кондиломи, които представляват най-заразните места на болестта. По шията се появяват участъци на кожата с променена пигментация - т. нар. "огърлица на Венера". Но кожата на границата между челото и окосмената част на главата нерядко се образуват възлести сифилиди (т. нар. "Корона на Венера"). По окосмената част на главата се установяват участъци на оплешивяване. След няколко седмици до няколко месеца тези признаци изчезват постепенно. През този период серологичните реакции за сифилис са в 100% от случаите положителни.
Третичният сифилис започва 2-3 години след началото на сифилиса. Възлести третични сифилиди могат да се появят по различни участъци на тялото.
Те представляват множество възлести образувания с големина до грахово зърно, с умерена плътност и медно-червеникав цвят. Задържат се няколко месеца, част от тях постепенно изчезват и на тях но място остават тъмно-червеникави белези. Гумозните третични сифилиди се образуват в кожата и подкожните тъкани. Те са обикновено единични, с големина от грахово зърно до орех. Най-често тези сифилиди изчезват, но понякога се разязвяват и от тях изтича гъста лепкава кръвениста материя, наподобяваща арабска гума.
Третичният сифилис засяга и опорно-двигателния апарат, сърдечно-съдовата и нервна система.
Задължително условие за възникване на вроден сифилис е наличието на сифилис у майката. Инфекцията се предава от заболялата майка на плода по време на бременността посредством плацентата след четвъртия лунарен месец. Колкото инфекцията у майката е по-прясна, толкова вероятността за заразяване на плода е по-голяма. В зависимост от количеството на проникналите бледи спирохети плодът се уврежда в различна степен.
Съответно на това вроденият сифилис се разделя на:
1. Ранен вроден сифилис - до 4-годишна възраст;
2. Късен вроден сифилис - в над 4 годишна възраст;
3. Скрит (латентен) вроден сифилис.
Ранният вроден сифилис е силно заразителен. Болестната симптоматика напомня ранния придобит (респективно вторичен) сифилис, но наред с това се срещат и гумозни възли и язви и значителни увреждания на костите и вътрешните органи. Тези обстоятелства предопределят и неблагоприятната му прогноза.
Ранният вроден сифилис от своя страна се разделя на сифилис на плода, сифилис на кърмачето и сифилис на ранната детска възраст.
За сифилис на плода говорим, когато масивното проникване на спирохетите в плода причинява тежки, несъвместими с живота промени във всички тъкани, органи и системи. Това води до аборт (през 5-6тия месец на бременността) или до преждевременно мъртвораждане (през 7-8-мия лунарен месец). Тежки промени се установяват във всички вътрешни органи - бели дробове,черен дроб, сърце, жлези с вътрешна секреция, кости.
Като сифилис на кърмачето се определя ранният вроден сифилис от момента на раждането до края на първата година от живота.
Сифилисът на кърмачето се изявява със сериозно увреждане на общото състояние, дистрофия с намаляване на телесната маса, атрофични кожа и мускули, повишена телесна температура. Кожата е набръчкана, със старчески вид и землист цвят. По кожата често се наблюдават мехурчести обриви.
Вроденият сифилис на ранната детска възраст засяга болните от една до четири-годишна възраст. Най-често са увредени кожата, лигавиците и костите. Характерно е наличието на възлести обриви по кожата, наподобяващи вторичния рецидивен сифилис.
Късният вроден сифилис засяга болните от пет до шестнадесетгодишна възраст. Много често се увреждат лигавиците на устата. Образуват се гумозни възли, които се разпадат и водят до разрушаване на костните прегради. Гумите в областта на носа водят до т. нар. седловиден нос. Наблюдават се и костни усложнения (периостит и остеомиелит), очни промени с потъмняване на роговицата, зъбни аномалии с характерни зъби като отверка или с полулунни очертания. Комбинацията от загуба на слуха, възпаление на роговицата на очите и зъбни аномалии е известна като триада на Хътчинсън.
Профилактиката на вродения сифилис изисква повишаване на здравната култура на населението. Абсолютно необходими са двукратното серологично изследване на бременните, контрол върху лечението на болните от сифилис и превантивното лечение по време на бременност на лекуваните преди това за сифилис жени.
Лечението на сифилиса се провежда главно с пеницилин. Необходимо е да се осигури оптимално съдържание на пеницилин в кръвта в продължение на 10-14 дни. При ранните форми на сифилиса лечението трябва да се започне с водно-разтворим пеницилин, след което се продължава с депо-пеницилинови препарати.
При късните форми освен пеницилин се прилагат бисмутови и йодни препарати и неспецифично лечение (автохемотерапия). Цялостното лекарствено лечение се провежда от лекар-специалист.
Трипер (Гонорея, Гонококция)
Определение
Гонореята спада към групата на т.нар. класически венерически заболявания и е една от най-честите болести, предавани по полов път. Тя се причинява от бактерии (гоноток). Гонотокът представлява микроорганизъм с овална форма, съставен от две части, наподобяващи бобени или кафеени зърна, разположени с вдлъбнатините си едно срещу друго.
Този микроорганизъм е болестотворен само за цилиндричния епител (напр. за лигавицата на уретрата), но може да причини възпаление и на плосък епител (напр. влагалището) поради някои биохимични особености. Новороденото може да се зарази по време на раждане.
Източници на инфекцията са болни от гонорея, по-често жени с хронично протичане на болестта. У тях гонореята протича почти безсимптомно. Инфекцията може да се предаде при анален хетеро- и хомосексуален полов контакт, както и чрез замърсени пръсти.
Извънполовото заразяване става по индиректен път чрез различни предмети - бельо, кърпи, гърненца, столове и други. Малки момиченца се заразяват при спане в едно легло с болни от гонорея, както и в детски заведения, където може да възникне и гонорейна епидемия.
В случаите на заразяване по време на родов акт инфекцията засяга очите и гениталите на новороденото.
Клинична картина
Инкубационният период на болестта е средно 3 дни, по-рядко достига до 7 дни. Гонореята у мъжа се изявява като остър гонококов уретит. Характерно за него е обилното гнойно течение от уретрата, придружено от болка и парене при уриниране. Външният отвор на уретрата е зачервен и оточен. Налице е болезненост при опипване по хода на уретрата.
При недостатъчно ефективно лекуване острият гонококов уретрит преминава за 1-2 месеца в хроничен.
Хроничният гонококов уретрит протича със слаби признаци - сърбеж, парене и чести позиви за уриниране. Гонореята у жената протича с леко парене при уриниране с тежест в долната част на корема, парене и течение от влагалището. Много често възпалението засяга и лигавицата на шийката на матката. Обективно се открива зачервяване и оток на влагалищната и шийковата лигавица и изтичане на гноевиден секрет. Нерядко настъпват усложнения - възпаление на разположените около гениталните жлези, на мехурната и маточната лигавица, на маточните тръби и яйчниците (гонококов бартолинит, цистит, ендометрит, аднексит, фоликулит-оофорит).
Рядко инфекцията може да проникне в малкия таз и коремната кухина и да предизвика развитие на гонококов пелвеоперитонит. Гонококцията у децата протича като възпаление на външните полови органи и влагалището, с болка, парене, сърбеж и отделяне на гноевиден секрет. Нерядко болестта засяга очите и протича като гонококова офталмия, със зачервяване и оток на клепачите, разязвяване на роговицата на окото с наличие на гнойна секреция. При недостатъчно ефективно лечение гонококовата офталмия води до слепота.
Гонококов проктит (възпаление на правото черво – ректума) се среща в значителен процент от жените, заболяли от гонорея, както и у мъже, които поддържат хомосексуални връзки. Много често гонореята на ануса и ректума протича безсимптомно или със много слаби оплаквания.
Лечението на гонококцията е консервативно, като се прилагат антибиотици от пеницилиновия ред или по-широкоспектърни антибиотици в лечебен курс от пет до седем дни. Лечението се провежда от и под контрола на лекар-специалист.
Трихомоназа
Определение
Трихомоназата принадлежи към венерическите болести. Тя се причинява от трихомонас вагиналис и представлява сексуално - трансмисивна паразитоза. Мъжът се инфектира само по полов път от партнъорката си. В редки случаи у жените може да настъпи и извънполова инфекция (от замърсени тоалетни принадлежности, вани, минерални басейни). Инкубационният период е от 3-4 до 20 дни.
Трихомоназата у мъжа протича като уретрит в хронична форма като постепенно обхваща предната и задната част на уретрата.
Клинична картина
Често липсват оплаквания или те са слабо изразени (слаба болка и сърбеж). Характерно е обилното воднисто, пенесто, млекопободно секретоотделяне от уретрата. При нелекуване настъпват усложнения, като инфекцията се разпространява в съседните органи на пикочо-половата система. Нерядко се наблюдава импотентност и безплодие.
Трихомоназата у жената най-често протича като трихомоназен колпит, който протича безсимптомно, хронично и рядко остро.
Редица фактори играят допълнителна роля - менструален цикъл, бременност, контрацептивни средства.
Оплакванията варират в широк диапазон - от лек дискомфорт, парене, сърбеж по външните генитали, до болка във влагалището и долната част на корема, особено при полово сношение. Обикновено болните се оплакват от "бяло" или кръвенисто влагалищно течение след полово сношение. При оглед влагалищната лигавица е зачервена, а моточната шийка е оточна и по нея често се откриват малки кървящи ерозии (ранички). Нелекуваната трихомоназа често предизвиква стерилитет.
Трихомоназа се среща и у деца, предимно момичета. Заразяването по правило е извънполово и индиректно. Протичането на болестта е както у жените - безсимптомно, подостро или остро.
Нерядко се открива смесена инфекция - трихомоназа и гонорея, като трихомонасите дават "убежище" на гонококите, т.е. гонококите се развиват вътреклетъчно в трихомонасите. Друга смесена инфекция е трихомоназа и кандида, трихомоназа и хламидии, трихомоназа и микоплазма (токсоплазмоза).
Лечение
При доказана трихомоназа се провежда лечение не само на заболялите, но едновременно и на техните сексуални партнъори, а така също и на контактните лица. По настоящем се прилагат различни лечебни схеми с трихомонацид, флажил и други медикаменти.
При мъжете лекарствата се вземат през устата, а при жените - както през устата, така и под формата на влагалищни таблетки (глобули). По време на лечението половите контакти се преустановяват за 14 дни.
Хламидии (Хламидиаза)
Определение
Хламидиазата принадлежи към групата болести, предавани по полов път. Специфичен вид хламидии причиняват заболяване на мъжките и женските гениталии. Инкубационният период е от една до четири седмици.
Клинична картина
У мъжете най-често хламидиазата протича като остър уретрит. Признаците са сърбеж или болка по хода на уретрата, често с парене при уриниране, увеличен водно-слизест секрет, изтичащ от уретралния отвор. Нерядко хламидийният уретрит възниква след предшествуващо преболедуване от гонорея.
У жените хламидиазата най-често протича като уретрит и се усложнява с развитие на възпаление на външните полови органи, влагалището и шийката на матката. Заболялите жени се оплакват от генитален сърбеж, парене при уриниране, болка ниско в корема. Нерядко заболяването се усложнява с поява на цистит. При новородените инфекцията се предава от болната майка и протича като неонатална офталмия (засягане на очите). Допуска се съществуване на безсимптомно хламидионосителство.
Специфичен вид хламидии (хламидия трахоматис) причиняват болестта на Райтер - разновидност на хламидиазата. Тя се среща рядко, предимно у мъжете, и представлява комбинирано засягане на уретрата, очите и ставите. Заболяването започва с уретрит, 10-15 дни след полов контакт, със или без общи симптоми. По-късно се появява повишение на телесната температура, конюнктивит, артрит. Характерно е засягането на ставите на околотазовия пояс. Наблюдават се кожни признаци - гнойни мехурчета или розово-червени люспи, които често са локализирани по дланите и стъпалата. Болестта протича остро, подостро или хронично, с рецидиви и ремисии.
