Очни болести

Алергичен конюнктивит
Симптоми:
Алергичните реакции при човека имат различни признаци и симптоми. Очните алергични състояния варират от едва доловими симптоми като сърбене, сълзене на очите, съпроводени с лека хиперемия до обширни възпалителни реакции. Най-честите симптоми са: сърбеж, парене и сълзене на очите, като секретът е воднист. В повечето случаи анамнестично се установяват предишни алергични състояния. Най-важните симптоми, характерни за алергичния конюнктивит, са подуване, червени, едематозни клепачи, конюнктивални папили, непалпиращ се преорукуларен лимфен възел.
Патофизиология:
Алергичните реакции са хиперреактивност на имунната система към чужди субстанции - т.нар имуногени или алергени. Отговорът може да бъде вроден или придобит. Ключовият компонент на очната алергична реакция е мастоцитът. Когато мастоцитите взаимодействат със специфични алергени те се дегранулират, като изхвърлят химични медиатори в заобикалящите тъкани. Главните медиатори са хистамин (който повишава съдовия пермеабилитет, предизвиква вазодилатация, сърбеж, бронхоспазъм и повишена мукусна секреция), неутрални протеази (които генерираат други инфламаторни медиатори); арахидонова киселина (основен компонент на циклооксигеназния път).
Лечение:
Тъй като има различни видове очни възпалителни рекации, лечението е насочено главно към намаляване на симптомите. Най-ефективното лечение на алергичния конюнктивит е елиминацията на алергичния фактор, въпреки че невинаги това е възможно. Препоръчва се налагането на студенти компреси, приложението на изкуствени сълзи и лубриканти, които могат да отмият алергена.

Топикалните декогнестанти предизвикват вазоконстрикция, като намаляват хиперемията, хемозата и другите симптоми, забавяйки освобождаването на на медиаторите в тъканите. Топикалните антихистамини - Emadine и Livostin, както и оралните антихистамини също са добър избор. Стабилизаторите на мастоцитите като Alamast, Alocril, Alomide и пр. инхибират освобождаването на хистамин, но действието им е забавено. Най-често се употребяват медикаменти, които са комбинация от антихистамини и стабилизатори на мастоцитите - ketotifen, azelastine. Последните са изключително подходящи при лечение на сезонни алергии.

Топикалните нестероидни противовъзпалителни средства като ketorolac и voltaren имат индикация при умерени възпалителни реакции. При по-тежки алергии може да се изплзват топикални стероиди като prednisolone, loteprednol. Loteprednol е топикален стероид, специално предназначен за алергични очни възпаления. Той е ефективен дори и при много тежки случаи и изследвания го сочат като сравнително безопасен за продължителна употреба при очни алергии. Препоръчва се мониториране на пациентите, които употребяват препарата повече от 10 дни.

Вирусен конюнктивит
Признаци и симптоми:
Повечето вирусни инфекции причиняват лек, ограничен конюнктивит, но някои инфекции може да причинят тежки зрителни увреждания. Двете най-чести форми на вирусен конюнктивит са епидемичният кератоконюнктивит и фарингоконюнктивалната треска

Фарингоконюнктивалната треска се характеризира с треска, възпоаление на гърлото и фоликуларен конюнктивит. Може да се прояви уни или билатерално. Най-често се причинява от аденовирус 3 и по-рядко аденовирус 4 или 7. Корнеалните инфилтрати са рядкост. Тежестта на заболяването варира, но най-често продължителността му между 4 дни и 2 седмици. Докато вирусът изчезва от конюнктиата за около 14 дни, то той остава във фекалиите за около 30 дни.

Епидемичният кератоконюнктивит най-често се проявява като билатерален, палпебрален, фоликуларен конюнктивит с епителен и стромален кератит. Субепителните корнеални инфилтрати са доста по-чести при епидемичния кератоконюнктивит отколкото при фарингоконюнктивалната треска и са съсредоточени в централната част на корнеата. Епидемичният кератоконюнктивит се причинява най-често аденовируси 8 и 19.

Ключовите симптоми на двете състояния включват: възпаление на конюнктивата, сълзене, серозен секрет, ематозни клепачи, точковидни субконюнктивални хеморагии, псевдомембранозни формации и палапиращи се преорикуларни лимфни възли. При тежките случаи се наблюдава срастване на конюнктивата на клепачите и очната ябълка.

Двете състояния са силно заразни. Повечето пациенти отбелязват, че са имали контакт с хора, които са имали зачервени очи или инфекция на горните дихателни пътища. И двете състояни първоначално засягат едното око, като по-късно се разпространяват и към другото.

Патофизиология:
Вирусните конюнктивални инфекции се предават по въздушно-капков и социално-битов път. След инкубационен период от 5 до 12 дни, болестта навлиза в острата си фаза, като предизвиква водниста секреция, конюнктивална хиперемия и фоликулни формации. Лимфните фоликули са повишени, с аваскуларни лезии, вариращи от 0,2 до 2мм. Те имат герминативни центрове, които са активирани срещу инфекциозния агент.

Аденовирус тип 8 може да пролиферира в корнеалните епителни структури и да предизвика характерен кератит и субепителни инфилтрати. Това, заедно с имунния отговор към вирусните агенти, води до струпване на лимфоцити в предната строма, точно под епитела. Понякога се формира конюнктивална мембрана, която се състои от фибрин и левкоцити, а в някои случаи - от колаген и фибробласти. Псевдомембраните се премахват много по-лесно отколкото "истинските мембрани".
Лечение:
Тъй като и двете форми на вирусния конюнктивит са силно заразни, лечението е съсредоточено към профилактиката. Пациентите трябва да се инструктират да не ходят на работа или училище, докато не спре отделянето на воднист секрет. Освен това трябва да им се обясни да не използват общи кърпи, очила и конракти лещи с други.

Медицинското лечение може да варира от студенти компреси и изкуствени сълзи до топикални вазоконстриктори - например naphaphazoline, и стероиди два до четири пъти дневно. При наличието на мембрани, те трябва да се отстранят с влажен памучен апликатор или форцепс. След премахването им, трябва да се предпише топикален антибиотик-стероид като Тобрадекс. Антивирусните медикаменти като viroptic са неефективни срещу аденовирус.

Напоследък се наблюдава напредък в лечението на очни инфекции, причинени от аденовируси. Cidofovir, антивирусен медикамент, прилаган интравенозно срещу цитомегаловирус ретинит, се оказва ефективен и при аденовирусен кератоконюнктивит. Препоръчва се прилагане на топикалната форма 2 пъти дневно. Допуска се, че топикалната форма е ефективан и при херпес симплекс, зостер и Ебщайн-бар вируса.
Важни клинични особености:
- пазете екипировката, инструментариума и мебелите си чисти, за да не заразите пациентите и персонала си.

- повечето офталмолози използват топикалните стероиди само при най-тежките случаи (например ако инфекцията е по зрителната ос и засяга зрителната острота.), както и при рекурентни инфекции. Инфилтратите, причинени от епидемиологичния кератоконюнктивит, преминават без образуване на белези върху корнеата

- казвайте на пациентите си да очакват влошаване на симптомите в продължение на 7 до 10 дни, и че инфекцията няма да изчезне напълно поне до 3-6 седмици. И помнете - не спирайте изведнъж стероидите.

Глаукома
Определение
Глаукомата представлява заболяване, главният признак, на което е повишеното вътреочно налягане. Под негово въздействие се развиват тъканни нарушения на зрителния нерв, които се проявяват с постепенно отпадане на зрителното поле. Болестният процес завършва с пълна двуочна слепота в различно дълъг период от време.
Натискът, който се оказва върху обвивката на очната ябълка отвътре навън, е по-висок от атмосферното налягане. Колебанията на вътреочното налягане зависят преди всичко от продукцията и оттока на вътреочната течност.Тя изпълва предната и задната очна камера и обемът й е около 125 куб.мм. От задната очна камера вътреочната течност преминава през зеницата в предната очна камера. Оттичането й от окото се извършва чрез сложна система от каналчета, разположени на различни нива. Каналчетата отвеждат течност та във венозната система на предните венички на ресничестото тяло. Централната нервна система регулира продукцията и оттока на вътреочната течност по невро-рефлекторен път. Нормалните граници на вътреочното налягане са между 16 и 22 мм живачен стълб. Стойности над 25 мм се приемат за състояние на патологично повишено вътреочно налягане, а под 14 мм - за намалено.
Според функционалното състояние и нивото на вътреочното налягане глаукомното заболяване има две форми - застойна и проста глаукома.

Клинична картина
При простата глаукома болният не забелязва промените в зрението си, тъй като те настъпват бавно и той се приспособява към тях. Освен това заболяването прогресира различно в двете очи. Нивото на вътрешното налягане не е много високо (около 35 мм) и денонощните му колебания не са много големи (под 10 мм). При изследване се открива отпадане на част от зрителното поле от страна на носа, но болният не усеща това, тъй като отпадналото зрително поле се компенсира от запазеното поле на здравото око. Затова много често глаукомата се открива при вече напълно ослепяло едно око, при случайно затваряне на зрящото. Обикновено такива болни си спомнят, че са имали нарушения в адаптацията към тъмно и към светло, на което не са обърнали внимание. Характерна е ранната поява на пресбиопични оплаквания.
За застойната глаукома е характерно, че вътреочното налягане се променя остро, скокообразно. В момента, когато вътреочното налягане се повиши бързо, в тъканите на окото се получава застой. Той предизвиква болка и понижение на зрението поради оттока в прозрачните среди на окото и притискане на нервните влакна. Окото е зачервено от застойно кръвонапълване, роговицата е оточна, зеницата е широка. Често малките пристъпи преминават спонтанно, но в продължение на 10-15 години болестния процес прогресира и функцията на едното око отпада, а на другото око значително се уврежда. Болковите и зрителните оплаквания се появяват сутрин или след умора, след емоционални преживявания, престой на тъмно (кино, театър), след работа с продължително наведена глава, топла баня, както и при излагане на студ. Чувството на тежест и обтягане на очната ябълка може да прерастне в силна болка във веждата, долната челюст и областта на тила. Зрителните нарушения се изразяват в леко преходно примъгляване, преминаващо в значително и продължително намаляване на зрението. За застойната глаукома също са характерни ранната пресбиопия и бърза умора на акомодацията.

Лечение
При всички форми и стадии на глаукома та лечението цели нормализиране на вътрешното налягане и преустановяване на нарушенията в храненето на тъканите на окото. При леките случаи още в началото на болестта е достатъчно спазването на хигиенно-диетичен режим. Прилага се санаториално лечение при надморска височина над 440 м, комбинирано с балнеолечение. Диетата трябва да бъде плодово-зеленчукова, без прекален прием на течности, с ограничаване на солените храни. Трябва да се избягва престой на силно слънце или нагряване. При по-тежки случаи основно лекарствено средство за лечение на глаукомата е пилокарпинът. Прилага се минимално количество пилокарпинов разтвор, което води до нормализира не на вътреочното налягане. При остър глаукомен пристъп, който протича с много силна, понякога непоносима болка, се започва веднага с пилокарпинова баня, т.е. накапване на 1%-ов пилокарпинов разтвор на всеки пет минути в продължение на 1/2 - 1 час. Едновременно с това се прилага дехидратин - за намаляване продукцията на камерната течност. Напоследък с голям успех се прилагат осмотично действащи диуретици, вкл. манитол и глицерин. Полезна е и топла баня на краката. Премина ването на глаукомния пристъп се характеризира с отслабване на болката, подобряване на зрението и намаляване на вътреочното налягане. След нормализиране на налягането се поддържа пилокарпиново лечение, което постепенно и внимателно се намалява дозировката. При неповлияване на глаукомната криза в продължение на 24 часа трябва да се предприеме операция. Хирургичното лечение е показано при по-млади пациенти, както и при пациенти, които не се повлияват достатъчно добре от консервативното лечение.

Детска глаукома

Определение
Детската глаукома се дължи на вродена аномалия в положението на корена на ириса спрямо задната стена на роговицата, което възпрепятства филтриращата система на камерната течност. Това затруднява оттичането и вътреочното налягане се повишава. При детска глаукома очната ябълка и роговицата са патологично уголемени. Роговицата е помътнена, а зрението нарушено, до липсващо. Най-често болестната картина се развива няколко месеца след раждането.

Клинична картина
Най-ранните признаци са сълзотечение, страх от светлина (фотофобия). В следващите месеци очните ябълки застрашително се увеличават, фотофобията и сълзотечението се засилват, детето става много неспокойно. Роговицата постепенно загубва своята прозрачност поради оток. Предната очна камера става дълбока, пора ди разтеглянето на предната част на окото, както и поради разкъсване на поддържащия апарат на лещата. Зеницата е широка. Понякога спонтанно или при незначителен удар настъпва перфорация на очната ябълка. Двуочна слепота се появява в първите години на живота.

Лечението
При операция предприета в ранен стадий на заболяването, в голям процент от случаите се запазва задоволително състояние на зрението. Операцията трябва да се извърши веднага след установяване на заболяването и при диаметър на роговицата не по-голям от 13-14 мм.
Ектропиум
Когато извръщането се дължи на теглене откъм кожата вследствие на нейното цикатриално свиване, ектропиумът се нарича цикатриален. Тежък цикатриален ектропиум се получава при тежки форми на заболяването Lupus и при изгаряне на кожата на лицето. Те се оказват с най-радикални пластични операции.

И при цикатриалния ектропиум поради отклонението на слъзната точка от нейното нормалното положение всмукването на сълзите се затруднява и се появява упорита сълзотечение. Сълзите мацерират кожата на долния клепач, което води до неговото екзаматериране, цикатризиране в още по-голяма степен и усилване на ектропиума.

При по-изразен ектропиум и при по-продължителното му триене често се стига до проява на кератит.

Лечението на цикатриалния ектропиум е оперативно – пластично.

Старческият ектропиум е най-често срещаната форма на ектропиум. Той се дължи на отслабване тонуса на орбикуларния мускул и загубване на еластичността на кожата. Долният клепач увисва леко надолу, а свободният му край се извръща навън. Едновременно с това слъзната точка се отдалечава от очната ябълка и слъзното езерце, вследствие на което започва постоянно сълзене. То от своя страна води до мацерация и екзамацерация на кожата на клепача. Последното наред с настъпващите заедно с него атрофични изменения на кожата спомагат ектропиумът да се усили.

Лечението на старческия ектропиум е само оперативно.

Ечемик
Ечемикът е изолирано възпаление на някои от намиращите се в клепача жлези. Различават се два вида ечемик: външен и вътрешен.

Външен ечемик се нарича възпалително заболяване на видоизменена мастна жлеза при космен фоликул, подобно на фурункула. Среща се в пубертета, у хора с рефракционни аномалии и при диабетици.

Заболяването започва със слаб дифузен оток и зачервяване на свободния клепачен край и със слаба болезненост. По-късно възпалителните прояви се засилват. Болният започва да усеща парене, тежест и по-силна болка. В този стадий поради общата оточност на целия клепач заболяването може да се сбърка с абсцес на целия клепач.

Четири-пет дни след започване на процеса на мястото на заболелия космен фоликул обикновено се очертава жълтеникавият връх на ечемика. Скоро ечемикът се пробива и от него изтича малко жълта гной. С това усещането на тежест и болка намаляват и дори изчезват напълно. Оздравяването настъпва за около 7-10 дни.

Вътрешен ечемик има, когато възпалението се загнезди във видоизменените мастни жлези на клепача. Тук в сравнение с външния ечемик процесът е по- дълбок, обхваща по-голяма жлеза и протича по-тежко. Отокът е по-голям, зачервяването е по- силно, а усещането на тежест и болка по-значителни.

Лечението както на външния, така и на вътрешния ечемик трябва да се започне с топли апликации. Наред с това се прилагат дезинфектиращи компреси. Ечемикът никога не се изстисква поради опасност от разпространяване на инфекцията към орбита, респективно от тромбофлебит на орбитните вени или на кавернозния синус
Изгаряне на очите
Определение: Химичните изгаряния на очите са най-често от битов, промишлен и криминален произход - с различни киселини и основи.
При изгаряния с киселини се получава некроза (умъртвяване) на засегнатите тъкани. В първите часове след изгарянето конюнктивата е оточна, сивкава и мътна, роговицата също е помътнена. Некрозата обикновено се ограничава в повърхностните слоеве и след отпадането дългите слоеве на епитела могат да се възтановят напълно. Рядко след изгаряния с киселини остават мътнини в роговицата или сраствания на конюнктивата.
Основите предизвикват също некроза, но тя е по-дълбока и нерядко от некрозния процес се засягат почти всички очни структури и настъпва пълна загуба на зрението или на цялото око. При изгаряния с концентрирани основи конюнктивата веднага се обезкървява и роговицата става бяла като порцелан. Разпадането на тъканите предизвиква локална автоалергична реакция.

Срокът и качеството на първата помощ след изгаряния (особено с основи) са от първостепено значение. Незабавно след изгаряне се прави промивка с вода при отворено око и обърнати клепачи. Струята не трябва да попада върху роговицата, а само да я облива. След промивката се извършва неутрализиране на попадналото химично вещество. При изгаряния с киселини се прилагт разтвори на основи, а при изгаряния с основи – разтвор на киселина.
Локално (местно) се прилага още атропин, мехлеми, витамин А, сулфамиди и антибиотици за предотвратяване на инфекция.
При химични изгарянияне не трябва да се поставя превръзка на окото, тъй като тя пречи на отстраняването на химичното вещество чрез рефлексно увеличеното сълзотечение. При много тежки изгаряния, когато конюнктивата е некротична и къслива, се прилага хирургично лечение, като некротичната тъкан се отстранява. При тежки изгаряния на роговицата с настъпила или застрашаваща перфорация се предприема също частична или пълна оперативна пластика. Следоперативните резултати обаче във висок процент са незадоволителни.
Катаракта - причини за поява, лечение, предпазване
Лещата на окото е прозрачна структура, която фокусира образите върху светлочувствителната ретина. Катарактите представляват затъмнени поленца в лещата. Те се появяват когато определен протеин в лещата образува абнормални струпвания. Те постепенно стават по-големи и засягат зрението. Те изкривяват или напълно блокират светлинния сноп лъчи, преминаващ през лещата. „Катаракта” означава „голям водопад” или „огромен порой” – по този начин хората описват замъгленото си виждане – като да гледаш през водопад.



В много случаи катарактите са възрасто-зависими. За пръв път могат да се появят на 40 или 50 годишна възраст, но може да не засегнат зрението до 60 годишна възраст. В други случаи, катарактата може да се предизвика от травма на окото, продължителен диабет, кортикостероидни лекарства, радиоактивно лечение. При деца, катарактата може да е вроден или може да е предизвикан от инфекция по време на бременността, особено от токсоплазмиди, цитомегаловируси, сифилис, рубеола или херпес. При деца и подрастващи ктарактът може да е симптом на заболяване, което засяга усвояването от тялото на карбохидрати, аминокиселини и калции.

Катарактите са най-често срещаната причина за слепота в света – около 42%. В Щатите повечето са възрасто-зависими и засягат повече от половината американци на възраст на 65 години. Въпреки че точната причина за поява на катаракта с течение на възраст не е известна, някои специалисти смятат, че се дължи на химични промени, засягащи зрителни белтъци, наречени а-кристали (a-crystallins). Скорошно проучване откри, че а-кристалите предпазват от абнормални струпвания от други видове протеини в катарактите. В момента се провеждат проучвания, имащи за цел да определят факторите, предизвикващи катаракта. Засега се знае, че такива фактори са продължителното излагане на силно слънчево лъчение, както и тютюнопушенето.

Симптоми

Катарактите обикновено са безсимптомни докато не станат достатъчно големи за да засегнат зрението. Веднъж след като симптомите се проявят, те могат да включат:

- замъглено и замазано виждане
- двойно виждане ( диплопия )
- цветовете се виждат затъмнени
- повишена чувствителност към ярка светлина

Поставяне на диагноза

Вашият доктор може да установи дали имате катаракта на базата на вашата възраст, анамнеза и симптоми. Също така може да бъде диагностицирано чрез разширяване на зеницата Ви и преглед на очите. Също така трябва да бъде проведен тест за зрителната Ви острота, при който се използва специално табло за да се установи до каква степен е засегнато зрението Ви.

Продължителност

Катарктите са „дългосрочни” заболявания. При повечето пациенти зрението се влошава с течение на времето.

Предпазване

Като цяло няма начин за да се предотврати възрастозависима катаракта на окото. Въпреки това, хора с диабет могат да подобрят зрението си чрез понижаване на кръвната захар. За да се избегне катаракта, предизвикана от инфекция по време на бременност, жените трябва да се посъветват с личния си лекар за необходимост от имунизация срещу рубеола преди да забременеят. Също така бременната жена трябва да полага особени грижи за здравето си по време на бременността.

Лечение

Въпреки че някои хора с катаракта могат да подобрят зрението си, използвайки очила и контактни лещи, единственият начин за лечение е оперативна интервенция. Все пак, преди да решите да се оперирате, преценете наистина дали се нуждаете от нея, тъй като операцията носи малък риск.

Операцията включва премахване на увредената леща и заместването й с изкуствена такава или носене на специални очила с голям диоптър, или контактни лещи.

Сегашните операционни възможности са следните:

- Екстракапсуларно премахване на пердето(катаракта) – Повечето катаракти или се премахват ръчно или чрез звукови вълни, насочени към лещата, които я разрушават на малки парченца, изсмукващи се след това чрез вакуум. Обвивката на лещата, която я заобикаля, остава непокътната.
- Интракапсуларно премахване на предето – както лещата, така и капсулата, обвиваща я, се премахват. След като се премахне лещата, тя се замества с едно от следните:
• вътреочна леща – изкуствена леща се вмъква в окото по време на операцията. В момента, при почти всички пациенти се практикува този начин на лечение. В момента, в който се постави изкуствената леща, докторът може да определи силата й по желание на пациента.
• контактни лещи
• специални очила с много голям диоптър

Прогнози

Операцията подобрява зрението при 95% от случаите. При пациенти, които са получили вътреочно заместване на увредената леща, 90% от тях имат до 40% по-добро зрение. При пациенти, подложили се на екстракапсуларна операция, някои части на капсулата могат да се затъмнят и да предизвикат състояние наречено „след-катарактово” ( “after-cataract” ). Последното може да се коригира чрез лазерна операция.
Кривогледство
Кривогледство - съдружно и паралитично

Определение
Съдружното кривогледство представлява изразено отклонение на едното око при запазен нервно-мускулен апарат. То се появява в детска възраст (1-3 години). Отклонението на окото може да не е постоянно, но то обикновено предшествува трайното кривогледство.
Съдружното кривогледство се отличава от паралитичното по някои особености:
1. Изследвани двете очи поотделно имат напълно запазена подвижност; 2. Ъгълът на кривене е винаги еднакъв независимо от посоката на погледа;
3.Ако закрием здравото око, то ъгълът на отклонение е равен на ъгълът на отклонение на здравото око; 4. Липсва двоене на образите, световъртеж, лъжлива локализация на предметите в пространството, няма и компенсаторно наклоняване на главата за избягване на двойни образи.

Клинична картина
Причините за появата на съдружно кривогледство са различни. На първо място са нарушенията в пречупвателната способност на очите (далекогледство и късогледство), които променят относителното съответствие между акомодацията и физиологичната конвергенция (събиране на зрителните оси). Значение имат вроденото намаление на зрението, придружено от мускулно неравновесие, както и някои анатомични особености на очницата и вътрешните очни мускули. Когато кривогледото око се отклони веднъж от нормалното положение, то не фиксира вече с анатомичната си фиксационна точка, намираща се върху ретината. Затова зрителната острота на отклоненото око силно намалява (амблиопия).

Лечението на съдружното кривогледство е сложно и продължително. На първия етап се полагат грижи за възтановяване на зрителната острота на засегнатото око. Предписват се очила с корекционни стъкла и се провеждат упражнения със закриване на здравото око. Това е т. нар. преоптично лечение. След като се възтанови зрителната острота се създават условия за развитие на двуочното зрение и се провежда т.н. ортоптично лечение. Когато ъгълът на отклонение на окото е голям, тогава мускулното равновесие се възтановява по оперативен начин. При малки деца лечението на съдружното кривогледство трябва да започне възможно най-рано (най-късно до 3-годишна възнраст) и да се провежда упорито и продъл жително. След 14-годишна възраст лечение на намалена зрителна острота е почти невъзможно. Тогава се прилага оперативно лечение за изправяне на очните оси, но функционално излекуване на кривогледството не е възможно.

Паралитичното кривогледство се характеризира със следните белези:
1. Подвижността на очната ябълка на кривогледото око е ограничена в зоната на действие на засегнатия мускул;
2. Ъгълът на кривенето се увеличава по посока на парализирания мускул;
3. При опит да се фиксира предмет със засегнатото око болният отклонява здравото си око много повече, отколкото е било отклонено кривогледото око;
4. Когато гледат само със засегнатото око, болните се оплакват от двоене на образите (диплопия), световъртеж и неправилно локализиране на предметите в пространството;
5. При паралитично кривогледство главата е в компенсаторно положение, за да може да се избегне двойното виждане.
Най-чести са парализите на страничните прави мускули и на горния кос мускул. Парализите се дължат на интоксикация, възпаление, кръвоизлив, травма, инфекция и тумори в областта на ядрата или по хода на черепно-мозъчните нерви, които инервират външните мускули на окото.

Лечението на паралитичното кривогледство е насочено към възтановяване на функцията на засегнатите нерви и мускули. След като се установи, че това е невъзможно, се извършва оперативно изправяне на очните оси.
Късогледство и далекогледство
При преминаването си през окото, светлинният лъч минава през няколко оптично активни среди - роговицата, камерната вода, лещата и стъкловидното тяло. Крайният образ е умален и обърнат, като за ясно виждане, е необходимо последният да попада точно върху ретината.
Миопия (късогледство)

Миопията или т.нар късголедство е състояние, при което е нарушено виждането надалече.

При миопията има несъответсвие между пречупвателната способност на окото и предно-задния размер на окото. Хората, страдащи от късогледство, имат увеличен предно-заден размер и образът се формира пред ретината - такива хора не виждат ясно далечно разположените предмети.

Факторите, предразполагащи към развитието на миопия, не са напълно изяснени. Напоследък се отдава голямо значение на фамилната обремененост. Факторите от ежедневието като хранене, начин на четене, компютрите, гледането на телевизия, не са доказано предразполагащи към късогледство, но може би оказват влияние.

Миопията се развива обикновено още в ранна възраст - след 6-7 годишна възраст, като с израстването на детето тя прогресира. Такива деца се взират в предметите, присвиват очи, появяват се бръчки. Увеличаването на диоптрите спира към 20-25 годишна възраст. Миопията се дели на слаба - до 3D, средна - между 3 и 6D, и силна - над 6D. При някои хора се наблюдава и т.нар злокачествена миопия, при която се достигат над 20 диоптъра. Злокачествената миопия носи риск от отлепване на ретината, затова такива пациенти трябва да бъдат редовно мониторирани. При хора, страдащи от миопия, се наблюдава по-често отлепване на стъкловидното тяло, което само по-себе си не е опасно, но у малък процент от хората може да предизвика отлепване на ретината.

На хората, страдащи от миопия, се изписват очила с двойно-вдлъбнати лещи (sph-). За лечение на миопия се използва и т.нар LASIK процедура. При нея с микрокератом се премахва горният епителен слой на роговицата, след това с есхимерен лазер последната се ремоделира и отново се поставя епителният слой, изрязан с микрокератома. При LASIK процедурата миопията се коригира в по-големи граници от хиперметропията.
Хиперметропия (далекогледство)

При далекогледството образът се формира зад ретината. Предно-задният размер на очната ябълка е намален. Хората с хиперметропия изпитват затруднение с фокусирането на близко разположените предмети. С включването на акомодационните способности на окото, дефектът се ограничава, но с възрастта последните намаляват.

При възрастни - над 45 годишна възраст, се наблюдава т.нар старческо далекогледство - пресбиопия. При нея е нарушена еластичността на лещата и при отпускане на циниевите връзки, тя не променя значително пречупвателната си способност. Резултатът е същият като при хиперметропията - образът се формира зад ретината

При далекогледството се предписвят очила с изпъкнали лещи (sph+). Състоянието също може да се коригира с LASIK, но в по-ограничени граници
Остър бактериален конюнктивит
Признаци и симптоми:
Най-явният симптом е хиперемия на булбарните конюнктивни и еписклерни съдове както на конюнктивата на клепача. Инфекцията може да започне от едното око и да се разпространи на другото. Често се наблюдават фотофобия и дискомфорт, като рядко има значителна болка. Отделя се мукопурулентен секрет и пациентите често съобщават, че при ставане често клепачите са слепени. Зрителната функция обикновено е нормална. Отделеният секрет е корнеотоксичен и често води до епителопатия, която в някои случаи може да доведе до отслабване на зрението и дискомфорт. Поради оттичането на секрета през назолакрималната система, не се наблюдава подуване на преорикуларния лимфен възел.

Патофизиология:
Окото има редица защитни механизми срещу бактериалните патогени: бактериостатични фактори в слъзния секрет, измиващото действие на мигането, имунната система, както и наличието на непатогенни бактерии, които също са бариера за патогенните бактерии. Когато тези защитни механизми са нарушени, може да се развие бактериална инфекция

Бактериите, както и отделяните от тях екзотоксини, представляват чужди антигени, които предизвикват имунна реакция и последващо възпаление. При здраво око, най-често бактериите се елиминират от множеството защитни механизми, обаче при по-масивни инфекции може да се засегне корнеата и околоните структури. Най-честите патогенни бактерии, предизвикващи очни инфекции, са Streptococcus pneumoniae и Pseudomonas aureginosa.

В случаи на много остра бактериална инфекция, симптомите са като описаните по-горе, но изразени в много по голяма степен. Най-честите причинители на острия бактериален конюнктивит са Neisseria gonorrhoeae и Coynebacterium diphteroides. Инфекциите причинени от тези две бактерии са потенциално опасни, тъй като и двата патогена могат да проникнат през интактна роговица.
Лечение:
Както при всяка бактериална инфекция, е необходимо културелно изследване, за да се установи патогенът, както и антибиограма, за да се установи чувствителността му към антибиотичната терапия. Поради добрата прогноза на състоянието, повечето лекари предпочитат употребата на широкоспектърна терапия, като запзват културелните изследвания за пациенти, които не отговарят на терапията.

Възможностите за лечение на острия бактериален конюнктивит са много. Употребата на ширекоспектърни антибиотици като Ciprofloxacin, Ofloxacin, Levofloxacin, Polymixin B-trimethoptim, gentamicin и tobramycin дава отличен резултат срещу повечето грам положителни и отрицателни бактерии, като аминигликозидите gentamicin и tobramycin имат по-слабо действие към стафилококите и някои щамове Pseudomonas. Полиантимикробна терпия може да е необходима, за да се отстранят всички патогенни микроорганизми. Флуорохинолоните от 4-то поколение - moxifloxacin и gatifloxacin имат ефективност към грам (-) бактерии подобна на по-старите поколения флуорохинолони, но имат повишена активност срещу грам (+) бактериите.

Въпреки че антибиотиците премахват патогенните бактерии, те не успокояват възпалението. Ако корнеата е интактна, може да се приложи съпътстваща терапия с кортикостероиди - prednsiolone, fluoromethalone или loteprednol. Идеални са и комбинациите от антибиотик-стероид като: neomycin-polymixin B - dexamethasone, tobramycin - dexamethasone, gentamicin - prednisolone и пр.
Старческо перде (Сенилна катаракта)
Определение
Сенилната катаракта се появява обикновено след 50-годишна възраст, като засяга последователно и много рядко едновременно двете очи. Развитието на катарактата се изразява в постепенно помътняване на лещата. За това са необходими от няколко месеца до няколко години.
Съществуват две форми на сенилна катаракта - корова и ядрена, в зависимост от локализацията на измененията в лещата.
При коровата катаракта, още преди оплакванията, в периферията на лещата при офталмоскопско изследване се наблюдават спицовидни помътнявания с върхове, насочени към центъра на лещата. Оплакванията се появяват, когато помътняването достиг не зеничната част на лещата, или когато се разпростре по задната част на кората й. Болните виждат мъгливо, образите на светлите обекти се умножават. Неясното виждане прогресира, докато се стигне само до различаване на светло от тъмно.
В развитието си коровата катаракта преминава през няколко стадия. Кората на лещата последователно потъмнява, след това набъбва, изпълва се с водни цепки и мехурчета с течност, докато накрая консистенцията й отнова става хомогенна, намалява обема и прозрачността си и придобива сивобелезникав цвят. Последните признаци показват, че катарактата е в стадия на "узряване". Ако в този стадий не се предприеме операция, катарактата преминава в стадий на "презряване", като ядрото на лещата се утаява в долната част на лещената капсула. Капсулата дегенерира и става пропусклива за белтъците на лещата. Катарактата на ядрото на лещата се развива предимно у късогледи лица. Най-типичното оплакване е появата на късогледство в напреднала възраст и неговото прогресивно развитие. Друго характерно оплакване е силното заслепяване при слънчево осветление. Развитието на ядрената катаракта е много бавно и продължава 4-6 и повече години.
Причините за появата на старческата катаракта не са изяснени. Вероятно се касае за възрастово стареене на лещените белтъци.

Лечението е оперативно - отстраняване на помътнената леща и оптическа корекчия за възтановяване на зрението.
Лекарственото лечение е без ефект.
Освен старческа катаракта, съществува паталогична катаракта, която се развива в резултат като последица и усложнение на общо заболяване. Такава е диабетната катаракта, която се развива у млади диабетици с високи нива на кръвната захар. Тази катаракта узрява за кратко време и е двустранна. Диабетната катаракта се от странява едва след като трайно се стабилизира нивото на кръвната захар и под защита на антибиотици. Токсичната катаракта се появява при отравяне с ерготин, нафталин, талий, динитрофенол. Лъчевата катаракта се развива при излагане на очите под въздействие на различни видове лъчи: инфрачервени, ренгенови, радиоактивни и други. Електрическата катаракта се развива при удар от електрически ток. Характерно за нея е това, че тя узрява в кратък срок.
Хламидиален и гонококов конюнктивит
Признаци и симптоми:
Хламидиалният кончнктивит засяга предимно сексуално активните хора - тийнейджъри и млади хора, и е един най-честите причинители на неонатален конюнктивит. Хламидията е един от най-честите сексуално предавани патогени. Жените боледуват по-често от мъжете. Честотата на хламидиазата варира в зависимост от сексуалната активност и географските особености, като при градското население е по-често срещана. Честотата при бременни жени е от 4 до 10 процента.

Диагнозата на хламидиалния конюнктивит е често затруднена. Много пъти почти липсват симптоми. Бебетата, чиито майки имат нелекувана хламидиална инфекция, имат 30-40% вероятност да развият неонатален хламидиален конюнктивит. Системните признаци и симптоми включват история за вагинит, инфекции в тазовите органи или уретрит.

Най-важният очен симптом е, че инфекцията на окото продължава повече от 3 седмици въпреки употребата на топикални антибиотици. Възможно е наличието на конюнктивална инфекция, повърхностен пунктатен кератит, периферни субепителни инфилтрати и т.н. Често се наблюдава мукопурулентен или мукозен секрет. Почти винаги има паплапиращ се преорикуларен лимфен възел.

Гонококовият конюнктивит, понякога наричан свръхостър конюнктивит, също е полово предавано очно заболяване. Докато сексуалният контакт е най-честият път на предаване, възможно е и предаване по социално-битов път. Новородените може да се заразят от майките. Системно, гонококовите инфекции са свързани с инфекция на уретрата, цервикса и ректума. Симптоми доста често липсват; понякога се наблюдават секреция и възпаление.

Гонококовият конюнктивит се проявява с зачервяване на окото, чувство за чуждо тяло. Пациентите чувстват клепачите си като залепнали. Често се наблюдава тежка пурулентна секреция. Конюнктивитът има инкубационен период от 2 до 7 дни. Съпъства се с повърхностен пунктатен кератит и хемоза. Възможни са и: субконюнктивални кръвоизливи, псевдомембранни и мембранни формирования. Преорикуларният лимфен възел се палпира. При хронични и рекурентни инфекции могат да се наблюдават периферни субепителни корнеални инфилтрати, които могат да доведат до маргинална улцерация и преден увеит.
Патофизиология:
Chlamydia trachomatis е интрацелуларен паразит, който съдържа собствена ДНК и РНК. Субтип А причинява хламидиалните инфекции, серотипи А,В, Ва и С причиняват трахома, а серотипи от D до К причиняват хламидиален конюнктивит при възрастни.

Диагностицирането на хламията е скъпо и трудно интерпретируемо. Най-предпочитаният метод за идентификация е култивирането на микроорганизма. Конюнктивалните натривки, след оцветяване по Гимза, покзват интрацитоплазмени включвания в епителните клетки, полиморфонуклеарни левкоцитти и лимфоцити.

Причинителят на гонококовия конюнктивит е Neisseria gonorrhoeae, Грам (-), интрацелуларен диплокок, способен да проникне през интактна мукозна мембрана. Предаването е по полов и социално-битов път. Способността на N. gonorrhoeae да прониква през интактни мембрани, прави гонококовата инфекция рискова за корнеална инфекция и улцерация.
Лечение:
При лечението на хламидиален конюнктивит много клиницисти предпочитат Тетрациклин орално 250-500мг продължение на 3 седмици. Подходящи са и Амоксицилин и Еритромицин - 250-500мг - 3 седмици, Доксициклин - 100 мг - в продължение на седмица. Най-препоръчителна е употребата на Азитромицин еднократно 1г.

При пациентите с гонококов конюнктивит се прилага интрамускулно цефтриаксон 1г. Друг вариант е хоспитализацията на пациента и прилагане на 1 г цефтриаксон интравенозно в рамките на 12-24 часа. След изписване се препоръчва продължаване на лечението с еритромицин, тетрациклин или доксациклин.

Тъй като гонококовият конюнктивит не се поддава на топикално антибиотично лечение, топикалната терапия не е индикирана при такива инфекции.

Важни клинични особености:

- хламидиалният конюнктивит трябва да се в ключи в диференциалната диагноза при пациенти, чието главно оплакване е хронично възпалени очи или фоликуларен конюнктивит, който не се поддава на топикално лечение.