Нервни болести

Мозъчна компресия
Определение
Компресията на главния мозък влиза в групата на закритите черепномозъчни травми, при които е запазена целостта на кожата на главата, независимо дали черепните кости са запазени или не. Компресията на мозъка може да се дължи на изляла се кръв в черепната кухина или на компресионна фрактура на черепната кутия.

Епидуралният хематом (кръвоизлив между черепните кости и твърдата мозъчна обвивка, т.е. - над обвивката) е една от причините за мозъчна компресия. Най-често той се наблюдава при фрактура на костите на черепа в слепоочната област със засягане (разкъсване) на някой клон или на самата средна менингеална артерия. Излялата се кръв постепенно отлепва мозъчната обвивка от черепните кости.
Няколко часа след преминаване на коматозното (безсъзнателно) състояние поради черепномозъчна травма съзнанието на болния отново се помрачава и той бързо изпада отново в кома. Това се дължи на притискане на мозъчната тъкан от постепенно увеличаващия се кръвоизлив.
В някои случаи се отбелязва разширяване на зениците от страната на хематома. Това е важен диагностичен признак, който показва мястото за оперативна намеса. Болните с епидуларен хематом се нуждаят от спешна неврохирургична намеса.

Субдуралният хематом (кръвоизлив под твърдата обвивка, между нея и паяжиноподобната мозъчна обвивка) е друга причина за мозъчна компресия. Той се образува при разкъсване на вени на меката мозъчна обвивка, преди вливането им в синусите на твърдата мозъчна обвивка.
Това най-често се наблюдава при травми, дори съвсем леки, с твърд предмед, без кожно нараняване, в челната или тилната област. Излятата кръв се разлива в субдуралното пространство по повърхността на мозъчното полукалбо, а понякога и по основата на мозъка. Според бързината на протичането субдуралният кръвоизлив може да бъде остър или хроничен.
Острият субдурален хематом се получава при разкъсване на по-голяма вена. След травмата се отбелязва светъл период от 3-4 дни, който е по-дълъг от светлия период при епидуралния хематом. Болният се оплаква от засилващо се главоболие, появява се гадене и повръщане. Сравнително бързо се развива сомнолентност (дълбока унесеност), хемипарезата (двигателни разстройства на едната половина на тялото) се засилва, настъпва сопор (безсъзнателно състояние, предшестващо комата), кома, нарушение в дишането и пулса, повишаване на телесната температура. Ако болният не бъде опериран навреме, настъпва смърт.

Хроничният субдурален хематом се получава при излив на малко количество кръв. Кръвоизливът се организира и се обгражда от капсула. През образувалата се полупропусклива капсула в кръвоизливната маса постъпва течност, която увеличава допълнително натиска върху мозъчната тъкан. При някои болни първите прояви се появяват няколко месеца, дори години след травмата, за която те вече са забравили. Тук светлият период е най-често три седмици след травмата на главата. Постепенно започва пристъпно главоболие с гадене и повръщане. Развиват се психически разстройства в емоционално - паметовата област. При неврологично изследване се установяват едностранни или двустранни импулси от страната на пирамидния път (пътят, по който двигателните импулси от кората на мозъка достигат до двигателната мускулатура).

Нелекуваните пациенти постепенно изпадат в сомнолентност, сопор и обикновено умират в дълбока кома. Болестната картина наподобява картината на мозъчни тумори. Лечението на субдуралния хематом е хирургично.
Компресия на мозъка настъпва и поради вътремозъчен кръвоизлив. Той се развива внезапно от типа на мозъчния хеморагичен инсулт, обикновено по време на травмата. Излялата се кръв притиска и разрушава мозъчната тъкан и предизвиква оток на мозъка с нарушение на дишането и сърдечната дейност. По-късно хематомът се организира и се образува капсула.

Лечението на този вид компресия от вътремозъчен кръвоизлив е хирургично.
Мозъчна контузия
Контузия на главния мозък
Определение
Мозъчната контузия представлява закрита травма, протичаща не само с общомозъчни прояви, както при мозъчното сътресение, но и с огнищна неврологична симптоматика (по нея може да се определи увредения мозъчен участък).
Контузионното огнище се очертава в областта на нанесената травма или далече от мястото на удара - на противоположната страна, по механизма на противоудара.
В областта на контузионното огнище в главния мозък тъканта некротизира и се пропива с кръв и лимфа. По-късно се установява образуване на киста или ръбец. При увреждане на съдови стени могат да оформят травматични аневризми (торбовидно разширение на кръвоносен съд), които по-късно могат да станат причина за мозъчни кръвоизливи. При въвличане в процеса и на меките мозъчни обвивки се образуват сраствания с мозъчната тъкан (травматичен арахноидит). Възможно е да настъпи и атрофия на мозъчната тъкан с развитие на несиметрична хидроцефалия.
В болестната картина на преден план е нарушеното съзнание. За разлика от мозъчното сътресение, при мозъчната контузия съзнанието е увредено в по-тежка степен и за по-продължително време.
Периодът на проясняване на съзнанието преминава през междинни фази на сопор (безсъзнателно състоние, от което човек може да бъде изваден за кратко време с помощта на силен дразнител), сомнолентност (дълбока унесеност),будна кома, обърканост, психомоторна възбуда. През това време могат да се наблюдават и по-тежки психически разстройства, като делириумни състояния, нарушения на паметта, травматичен Корсаков синдром (нарушена фиксационна памет, празнини в паметта, т. нар. бели петна).
Болните се оплакват от главоболие и повръщане. Установяват се завоалиране или оток на папилите (надигнато поленце в ретината, представляващо диска на зрителния нерв), повишено или понижено ликворно налягане, наличие на еритроцити или кръв в ликвора. Много рядко при контузия на мозъка може да се развие огнищна неврологична симптоматика без загуба на съзнанието. Болестните симптоми са най-силно изразени веднага след травмата. В някои случаи при последващ реактивен оток на мозъка в близките часове те могат да се засилят. След това постепенно настъпва подобрение.
Смъртността при мозъчна контузия е по-малка при деца под 3-годишна възраст и постепенно нараства до 57% при възрастни между 60-70 години. Понякога след острия период се развива травматична епилепсия с пристъпни гърчове или генерализирани припадъци. Увреждането на кората на главния мозък може да причини развитие на след травматично слабоумие, а на подкоровите структури - следтравматичен Паркинсонов синдром, който обикновено е асиметричен.
Месеци или години след травмата може да настъпи вътремозъчен кръвоизлив, дължащ се на разкъсване на аневризма на травматично увреден кръвоносен съд.

Лечението на болни с контузия на главния мозък се провежда в специализирано неврологично или неврохирургично болнично отделение.
Травми на гръбначния мозък
Травми и травматични поражения на гръбначния мозък

Определение
Травмите на гръбначния мозък биват закрити и открити. Закрити са онези травми, при които целостта на гръбначния стълб и неговите покривки са запазени. Наблюдават се следните болестни форми на закрити травми на гръбначния мозък - сътресение (комоцио), контузия, компресия, кръвоизлив в гръбначния мозък (хематомиелия).
Гръбначно-мозъчното сътресение се получава най-често в момента на травмата (например при ударна вълна от взрив) и след като безсъзнанието премине се установяват данни за увреда на гръбначния мозък. Болният усеща крайниците си неподвижни или трудно подвижни, изтръпнали, мъчно уринира или не е в състояние да уринира спонтанно. Неврологичното изследване може да устнови данни за пълна или частична увреда на гръбначния мозък на различно ниво. Преценката на естеството и тежестта на увредата на гръбначния мозък веднага след травмата е трудна. За сътресение се говори при бързо (до 1-2 часа) преминаване на симптомите.
Контузията на гръбначния мозък може да предизвика частична или пълна некроза на напречен отрязък на гръбначния мозък. Тя се дължи на разместване, счупване на прешлените поради взривна вълна или директно увреждане на гръбначния мозък.
Болестната картина зависи от нивото и големината на огнището на поражението. Пълното напречно увреждане на гръбначния мозък води до загуба на проводниковата функция под мястото на увредата - развива се парализа на крайниците и на мускулатурата на туловището, липса на всички видове сетивност, задръжка или инконтиненция на урина и изпражнения. Ако не се вземат специални профилактични мерки, още на 2-4 ден в кръстцовата област и по петите се развиват декубитуси (пролежки, рани от залежаване) и оток по краката.
При непълно увреждане на гръбначния мозък в началото картината е както при пълно увреждане, но след време настъпва частично възстановяване на функциите, поради подобряване в оточните огнища.
Развитието на контузията зависи от това до каква степен е засегнат гръбначния мозък. При частично увреждане на гръбначния мозък в близките няколко дни след травмата започва възстановяване. При пълно нарушение на целостта на мозъка не настъпва никакво възстановяване на функциите му. При компресия възстановяването настъпва, ако се отстранят притискащите мозъка фактори. Наличието на пикочна инфекция и декубитуси ускоряват смъртта на болните.
Друг вид травма на гръбначния мозък е хематомиелията. Тя се развива при болни с променена съдова система (атеросклероза) и понякога при незначителна травма. Обикновено кръвоизливът е в сивото вещество на гръбначния мозък, по-често в шийното и поясно-кръстцовото задебеление.

Клинична картина
Болестната картина се развива внезапно с пълна парализа и анестезия (липса на сетивност) от проводников тип (от мястото на кръвоизлива надолу), задръжка или инконтиненция на урина и изпражнения. В мускулите, инервирани от сегментите на гръбначния мозък, в които се е развил кръвоизлив, се установява вяла атрофична парализа (мускулите намаляват своя обем). В мускулите, инервирани от сегменти на гръбначния мозък под мястото на кръвоизлива, настъпва спастична парализа (повишен мускулен тонус).
Сетивните разстройства имат характерни особености - загуба на усета за болка и температура, при запазен усет за допир и дълбока сетивност. Кръвоизлива в поясно-кръстцовото задебеляване на гръбначния мозък протича с тазово-резервоарни разстройства (задръжка и инконтиненция на урина и изпражнения) и декубитуси. След време постепенно започва възстановяване,като проводниковите разстройства могат напълно да преминат, докато сегментните (свързани с нивата на увреда на гръбначния мозък) не се възстановяват напълно.

Лечението се провежда в специализирано неврохирургично болнично заведение и изисква най-често оперативна намеса.
Травми на периферните нерви
Определение
По механизма на увреда се различават сътресение, контузия, частично или пълно анатомично прекъсване на периферни нерви.
Сътресение на периферен нерв се наблюдава при разтягане, натиск или удар. В тези случаи морфологични промени няма, а увредената функция на нерва бързо се възстановява за няколко часа или дни след травмата.

Клинична картина
При контузия нервът е подут, задебелен, с мека консистенция. Увреждането може да бъде частично или пълно до прекъсване целостта на нерва. Изследването при пълно прекъсване установява вяла атрофична парализа (липса на рефлекси, понижен или липсващ мускулен тонус, атрофия на мускулите, наличие на потрепване на отделните мускулни снопчета или влакна) на интервираните от засегнатия нерв мускули, с пълна дегенерация на нерва към 15-тия ден след травмата.
При пълно прекъсване се установява също липса на сетивност в кожната зона, инервирана от нерва, с вегетативни и трофични, както и вазомоторни разстройства (оток, язва, зачервяване на съответния участък поради разширяване на кръвоносните съдове).
Възстановяване на функциите настъпва при регенерация на нерва. Регенерацията се нарушава от ръбци, които понякога създават условия за образуване на невром. При частично прекъсване на нерви веднага след травмата настъпват прояви както при пълно прекъсване.
Едва след проследяване хода на заболяването може да се прецени видът на увредата и прогнозата й. При частично прекъсване на нерви, особено такива, които са богати на вегетативни влакна, се установява силна болка, изпотяване, трофични разстроства, рефлекторни двигателни нарушения (парези, контракутри) и каузалгия. Две седмици след прекъсване на нерва апаратното изследване на електровъзбудимостта показва пълна реакция на дегенерация.
При травмичната увреда на периферни нерви се наблюдават два важни вегетативни синдрома - каузалгия и синдром на рефлексни разстройства.
Каузалгията се характеризира с пристъпна силна пареща болка (като че ли крайникът е "попарен" с вряла вода), която се появява веднага или до един месец след травмата на нерва. Кожата е зачервена и запотена. Пристъпната болка може да се провокира от лек допир до кожата, дори от силна светлина, от шум, от неприятни емоции.
При синдрома на рефлексни двигателни разстройства, който се появява няколко седмици след травмата, се наблюдават възбудни прояви, обхващащи целия крайник, дори цяла телесна половина. Установява се разпространяваща се болка, повишена кожна сетивност, двигателни нарушения (мускулни парези с повишен мускулен тонус до контрактура, мускулна атрофия, лек тремор), вегетативно - трофични прояви с атрофия на кожата и подкожната тъкан, влажност и цианоза (посиняване).

Лечението на травмичното заболяване е оперативно и се извършва в специализирано невро-хирургично отделение. Тумор на гръбначния мозък
Определение: Туморите на гръбначния мозък са 8-9 пъти по-редки от туморите на главния мозък.
Те се подразделят на интрамедуларни - произхождащи от веществото на гръбначния мозък, и екстрамедуларни - произхождащи от мозъчните обвивки (менинги) и от коренчетата на гръбначния мозък.

Екстрамедуларните тумори от своя страна биват:
1. епидурални - такива, които се локализират над твърдата мозъчна обвивка, т.е. - между нея и костния канал на гръбначния стълб;

2. субдурални - такива, които се локализират под твърдата мозъчна обвивка, т.е. - между нея и паяжиновидната мозъчна обвивка.
Тези тумори предизвикват натиск върху коренчетата, които излизат от гръбначния мозък, и върху самия гръбначен мозък, а доста често и върху артериите на коренчетата, като смущават кръвоснабдяването на гръбначния мозък.

Клинична картина: В началото заболяването протича като невралгия (с нервни болки). Болките се разпространяват в съответните кожни зони, инервирани от засегнатия гръбначно-мозъчен невро-сегмент, и имат стрелкащ характер. В началото те са едностранни, а по-късно стават двустранни. Кашлянето, кихането и физическото напрежение усилват болките.
Понякога настъпва и изтръпване на хода на притиснатите нервни коренчета. Болките се усилват също при натиск странично от гръбначния стълб, при притискане на шийните вени и навеждане главата напред.
Установяват се и сетивни симптоми - с намалена или повишена сетивност, които в началото са едностранни, а след това двустранни.
Отначало сетивните нарушения започват от най-периферните учатстъци на тялото (под нивото на тумора) и постепенно се разпространяват до нивото на тумора.
Следващият стадий е компресионен. Когато туморът започне да притиска странично гръбначния мозък се развива пареза на крайниците и разстройство на дълбоката сетивност от страната на тумора, и разстройство на усета за болка и температурата в противоположната телесна половина.
Следващият стадий (параплегичен) започва с притискане на целия напречник на гръбначния мозък и протича със спастична парапареза или параплегия (отсъствие на двигателна активност) най-често на двата крака. Тазоворезервоарните нарушения протичат с изпускане или задържане на урината. Установяват се сетивни разстройства на всички видове сетивност (болка, допир, температура). При недостатъчни грижи се развиват декубитуси (рани от залежаване).
При интрамедуларните тумори началните симптоми са тъпа болка и изтръпване. При локализация на тумора в задните стълбове на гръбначния мозък се наблюдава разстройство на дълбоката сетивност и на ставно - мускулния усет. Страничното притискане довежда до разстройство на усета за болка и температура.
Противоположно на екстрамедуларните тумори, тук ставните нарушения започват на нивото на тумора и се разпространяват в низходяща посока към периферията.
При тумори в пояснокръстцовата област се развива вяла (с понижен мускулен тонус) пареза. При тумор в шийната област се развива вяла пареза на горните крайници и спастична пареза (с повишен мускулен тонус и контрактури) на долните крайници. Често настъпва пълно обездвижване. Рано се появяват разстройства в тазовите резервоари. Нерядко усложнение е развитието на урологична инфекция.

Единствен мотод за лечение на доброкачествените тумори на гръбначия мозък е оперативният - отстраняване на тумора, което се извършва от неврохирург. При злокачествените тумори на гръбначния мозък се прилага и лъчелечение.