Ортопедични болести

Адолесцентна епифизиолиза
Заболяването е характерно за момчета, като възрастта която обхваща е в периода на най-бързо израстване – между 17 и 18 години. В голям процент от случаите заболяването обхваща и двете тазобедрени стави.

Като причина за развитие на болестта се посочва адипозо-гениталната дистрофия. Това е заболяване, което се характерезира с хипогенитализъм, затлъстяване около таза и долните крайници – женси тип затлъстяване. Като друг предразполагащ фактор се приевма хиперфункция на предния отдел на хипофизата. Тези младежи са високи, слаби и бързо растящи.

Самото заболяване се дължи на неравновесие в производството на хормона на растежа и половите хормони. Всичко това води до механично отслабване на зоните на растежа на дългите кости. В последствие самите отдели на дългите кости се приплъзват едни спрямо други в областта на растежния хрущял. Най-често се засяга растежната хрущялна пластинка на бедрената кост между бедрената глава и бедрената шийка.

Шийката е разместена нагоре и напред, така че главата контактува със задно-долната и повърхност.

Клиничната картина на болестта са характерезира с немного силна болка, преди всичко слад интензивно натоварване. Постепенно се развива контрактура на засегнатия крайник и той се скъсява. С течение на времето се появява и друг симптом – накуцване.

В началните стадии лечението се сътои в отбременяване и екстензия. Когато обаче е разместена до 1/3 от ширината на шийката – заигляне и имобилизация.
Акушерска парализа
Акушерската парализа се среща все още доста често. Честотата на заболяването е от 0,4 до 2,5 на 1000 живородени. Наблюдава се предимно едностранно засягане, по-често на десен горен крайник.

Травмата по време на раждане е основена причина за акушерската парализа. Рискови фактори са развитието и са голямата телесна маса на бебето, продължително и трудно раждане, седалищно предлежание и използване на форцепс.
Акушерската парализа представлява нараняване на нервният сплит разположен в областта на мишницата. Това се получава при изтеглянето на ръката от акушера отвъд предела на еластичност на нервните стволове. Нараняването може да варира от слабо разтягане до частично или пълно разкъсване на нервите. В зависимост от това се наблюдават и различни поражения на крайника.
Непосредствено след раждането или някоко дни след това парализата е обикновено обширна. Крайникът лежи отпуснат и безжизнен до тялото на новороденото. Заема позициата, която ми се даде. Отсъстват активни движения и сетовност в засегнатат ръка.
Лечение: То трябва да започне непосредствено след раждането. Колкото рано се започне, толкова шансовете за възстановяване на движенията и сетивността на крайника са по-голями. Проважда се рехабилитация, лек стимулиращ масаж на мускулите, електростимулация и електрофореза. След това се предприема кинезитерапия и носене на шини. Ако консервативното лечение не даде резултати се преминава към оперативно.
При успешно лечение с течение на време парализата намалява и много честo изчезва. Възстановяването започва от пръстите и върви нагоре по ръката.
Аномалии на гръбначния стълб
Гръбначният стълб се състои от прешлени, които отгоре-надолу се разделят на шийни, гръдни, поясни, кръстцови и опашни. Кръстцовите и опашните прешлени са сраснали помежду си и образуват кръстцова и опашна кост.

Определение: Нерядка аномалия е срастването на последния поясен прешлен с кръстцовата кост, което ограничава подвижността на гръбначния стълб.
С напредване на възрастта се появяват болки в областта на кръста, които наподобяват ишиас или лумбаго. Те се лекуват с физикални процедури и обезболяващи медикаменти.
Друга аномалия на гръбначния стълб е шийното ребро. То представлява израстък на последния или предпоследния шиен прешлен и варира на големина от недоразвито ребро до нормално оформено ребро и притиска кръвоносните съдове и нервите, които преминават от шията към ръката.
С възрастта рамената спадат надолу, с което се увеличава натискното теглене и затова първите болки се появяват в зряла възраст. Болките, изтръпването и сковаването обхващат обикновено вътрешната страна на ръката и малкия пръст, а порядко - цялата ръка. Болните изпитват слабост в ръката, движенията на пръстите са несигурни. Кожата на ръката е по-студена и по-бледа.

Лечението е оперативно - по показание се предприема отстраняване на шийното ребро.

Аномалия на гръбначния стълб е и т. нар. спина бифида - разцепване на един или на няколко съседни прешленни пръстена.
Нормално прешлените затварят в прешленен пръстенов канал гръбначният мозък. При спина фибида при един или няколко съседни прешленни пръстени съществува разцепване, като през образуваната цепнатина навън достига до кожата обвивката на гръбначния мозък, без или със гръбначния мозък. Често настъпва инфекция, особено при нараняване на кожата в областта на аномалията.
Най-често спина бифида се локализира в областта на поясните, кръстцовите и опашните прешленни пръстени. При по-голяма спина бифида съществуват инконтинеция на урина и изпражнения, парализира на долните крайници, декубитуси. Обикновено кожата над спината е окосмена. Болните с леко изразено разцепване на прешленен пръстен нямат доловими оплаквания и аномалията се открива случайно при рентгеново изследване по друг повод.

Лечението на спина бифида е оперативно. Успешната операция отстранява напълно аномалията, възстановява целостта на засегнатите прешлени и предпазва от тежки усложнения.
Аномалии на гръдния кош
Плоският гръден кош представлява вродена аномалия или се развива вследствие на натиск с гърди върху ученическия чин или детската масичка.
Аномалията се сътои в намаляване на предно-задния размер на гръдния кош, поради което се влошава дишането. Провежда се лечение с дихателни упражнения - бързо максимално вдишване и бавно издишване. По такъв начин гръдният кош постепенно се разгъва.

Хлътналият гръден кош е вродена аномалия. Той е сплеснат, като долнатата част на гръдната кост е хлътнала дълбоко в посока на гръбначния стълб. Вдлъбнатината се увеличава при вдишване - т. нар. парадоксално дишане. Дишането и сърдечната дейност се влошават. Тежките случаи изискват оперативно лечение.

Птичият гръден кош представлява вродено или придобито състояние като по-често се развива в периода на израстването и пубертета. Страдат предимно болни от рахит деца. Гръдната кост изпъква напред заедно с ребрата и гръдният кош заприличва на корабен кил - сплеснат отстрани, с увеличен предно-заден размер. Под изпъкването на гръдната кост има вдлъбнатина, която проличава ясно, когато детето вдигне нагоре ръцете си. Дихателната и сърдечната дейности обикновено не са влошени.

Лечението се провежда с ортопедични апарати и с коригиращи физикални процедури
Артрогрипоза
Определение
Артрогрипозата представлява вродено тежко недоразвитие на големите стави и на отделни сегменти (мускули и нерви) на горните и долните крайници.
Предполага се, че това е последица от неправилно положение на плода в майчината утроба. Болестта се открива още в кърмаческата възраст. Крачетата на кърмачето са завъртяни навън, а ръцете - навътре. Движенията в тазобедрените, коленните, раменните и лакътните стави са ограничени. Ръцете са трайно свити в китките, а стъпалата - в глезените.
Нерядко активни движения в раменните и лакътните стави липсват, докато в ставите на краката отчасти са запазени. Движенията на пръстите на ръцете са запазени. Нерядко болестта се съчетава с вродена луксация на тазобедрената става.
Артроза
Определение: Артрозата представлява деструктивно ставно заболяване със загуба на ставен хрущял и промени в съседната костна тъкан. Болестта е първична или вторична. Първичната артроза се развива у предразположени към нея лица. Вторична артроза се развива след възпалителни ставни заболявания или при вродени или придобити ставни малформации. Допълнителните фактори за заболяване са затлъстяване, хормонални нарушения и механично натоварване на ставите (често свързано с професионално ннатоварване).
В хода на заболяването настъпва деструкция на ставния хрущял, като по него се образуват ерозии и пукнатини, достигащи в дълбочината на костта, която се уплътнява и се получават шипове. Синовиалната обвивка и ставната капсула също така се уплътняват.

Клинична картина: Болестта протича със ставни болки при движение, които при покой намаляват. При артроза на краката болките са по-силни сутрин при раздвижване, след което преминават и привечер отново се появяват и усилват. С напредване на болестта се ограничават движенията в засегнатата става, тя се деформира, а околоставната мускулатура е с намален тонус. Артрозата протича прогресивно. У някои болни тя причинява инвалидност.
При по-голямо ставно натоварване или при травма допълнително се развива възпалителен процес и тогава ставните болки са постоянни, денонощни, ставата се подува, кожата върху нея е лъскава и оточна, движенията в ставата са силно ограничени или невъзможни.

Лечение: То се състои в облекчаване на засегнатата става, като се отстраняват натоварващи ставата двигателни дейности. Прилагат се лечебни гимнастически упражнения за укрепване на околоставната мускулатура, физикални и закалителни процедури, както и обезболяващи и противовъзпалителни лекарства. Прогнозата е благоприятна, особено при предприемане на ранно и ефективно лечение. При напреднал болестен процес прогнозата става сериозна и неблагоприятна.

Профилактиката се състои в отстраняване на всички фактори, които предизвикват физическо пренатоварване на ставите, предпазване от травми, простуда и излагане на продължителен студ и влага на ставите и околоставната мускулатура.
Асептична некроза
Определение: Асептичната некроза е заболяване на детската и юношеската възраст. Болестният процес от начало до края протича асептично, без никакви признаци за инфекция. В хода на заболяването се развива некроза на костната тъкан и костния мозък в засегнатата област поради запушване на локалните изхранващи кръвоносни съдове.
В протичането на заболяването се отчитат пет стадия:
1. Некроза (умъртвяване) на костната тъкан;
2. Раздробяване на некротичната костна тъкан;
3. Проникване на кръвоносни съдове от незасегнатата в засегнатата част на костта;
4. Образуване на нова костна тъкан и резорбция на некротичната;
5. Оздравяване с възстановяване на нормална костна тъкан.
Най-честата форма на болестта е асептичната некроза на главичката на бедрената кост (т. нар. болест на Пертес). От нея заболяват деца на възраст от 5 до 12 години. По правило се засяга почти винаги дясната тазобедрена става, като в другата настъпват само леки изменения. Момчетата боледуват 4-5 пъти повече от момичетата.

Клинична картина: Най-ранните признаци са болка и накуцване. Болката е локализирана в тазобедрената става, по-рядко се разпространява в коляното или целия крак. Постепенно се развива мускулна контрактура с принудително свит и ториран навън крак. По-късно настъпва атрофия на мускулатурата на бедрото. Заболяването продължава от 3 до 5 и повече години, като в много случаи настъпва самоизлекуване с трайни последици (накуцване, скъсяване на крака, мускулна атрофия, деформираща атроза).

Асептичната некроза на гръбначния стълб засяга прешлените и междупрешленните дискове. В хода на заболяването постепенно се образува гърбица. Заболяването е хронично и продължава 6-9 и повече години. Изкривяването на гръбначния стълб е най-силно изразено в поясната област.

Асептичната некроза на големия пищял (тибия) най-често се развива у момчета на възраст 14-17 години, занимаващи се активно със спорт (главно футбол). След контузия или повишено натоварване в областта на коляното и тибията се появява оток, болезнен при натиск. Накуцването трае две-три години, след което постепенно настъпва оздравяване.

Асептичната некроза на малката костица,която се намира в средата на китката, се появява у работници занимаващи се с тежък физически труд (строители, хамали) на възраст между 20 и 40 години, главно мъже. Характеризира се с болки и оток в областта на китката и дланта и ограничаване на движенията.

Лечението на асептичната некроза е продължително и се провежда под ръководството на специалист-ортопед. В по-ранен стадий се прилагат обездвижващи средства (поставяне на шина, гипсова превръзка), принудителен покой, масаж и физикални процедури.
По показание се предприема хирургично-ортопедично лечение - отстраняване на некротичните костни и хрущялни секвестри, присаждане на консервирана здрава костна тъкан, реконструкция на засегнатия костно-ставен участък, артродеза, а при строго показание - костно-ставна ендопротеза.
Ахондроплазия
Определение: Заболяването представлява нарушение във вкостеняването на растежния хрущял. Крайниците остават къси, докато туловището се развива нормално. Ръцете обикновено едва достигат до хълбоците на дължина. Пръстите на ръцете са къси, като средните три пръста са с еднаква дължина.
Болестта е нелечима.
Прогнозата по отношение на преживяемостта е добра
Болезнена пронация в детска възраст
Болезнената пронация се среща често в ранна детска възраст. Най-характерна е за периода между 1 и 3 годишна възраст.

При нея главата на лъчевата кост не е напълно разместене срямо съответната ставна повърхност в лакатната става. Механизмът на получаване на тази травма е много характерен. Най-често се получава когато възрастният човек, водещ детето го дръпне рязко за изпъната в лакътната област ръка. В този момент детето изплаква силно.
Клинично болезнената пронация се изразява в силна болка и блокиране на движенията в лакътната става на съответната ръка. Детето държи травмираният крайник със здравата ръка и го притиска към тялото си. Понеже главата на лъчевата кост не е напълно разместена не се променя конфигурацията на лакътната става и не се появява оток. Не се наблюдава и разкъсване на ставните връзки.
Много важно е след такъв инциндет да се потърси специализирана помощ, за да се окаже адекватно лечение. Въпреки, че луксацията е непълна, ако главата на лъчевата кост не се намеси може да се стигне до трайни изменения в лакътната става. Това може да доведе до трайни поражения в движенията на крайника и да се стигне до инвалидизация на ръката. След наместване на луксацията детето спира да плаче и може да извърши свободно всички движения в лакътната става.
Болест на Бехтерев
Определение: Болестта на Бехтерев представлява хронично прогресиращо възпалително автоимунно заболяване на гръбначния стълб със засягане на съседните стави.
Заболяването се наблюдава предимно у млади лица, като мъжете боледуват много по-често от жените (в съотношение 10:1). Съществува наследствено предразположение. Спорна е допълнителната роля на хроничната травма.

Различават се 5 форми на болестта:
1. Централна - засяга само гръбначния стълб;
2. Ризометрична - протича със засягане на гръбначния стълб и големите съседни стави (раменната и тазобедрената);
3. Периферна - най-често със засяга коленните, лакътните и глезенните стави;
4. Скандинавска - със засягане на гръбначния стълб и малките стави на ръцете; 5. Висцеларна - с едновременно засягане на гръбначния стълб и вътрешните органи (сърце, бъбреци).
Заболяването протича тласъчно, с периоди на изостряне и подобрение.

Клинична картина: У възрастните в началото се появява рязка болка в кръста и краката, която напомня ишиасна болка и е по-силна нощем. Движенията на гръбначния стълб и гръдния кош постепенно се ограничават. При натиск върху гръбначния стълб и петите се установява силна болезненост. Постепенно болестният процес обхваща все по-горни отдели на гръбначния стълб, като възпалението предизвиква вкостеняване на междупрешленните дискове и съединително-тъканните връзки между прешлените.
В крайния стадий на болестта гръбначният стълб става неподвижен и прилича на бамбукова пръчка.
От вътрешните органи по-често се засягат сърцето и бъбреците. Постепенно се развива клапен ендокардит с оформяне на клапен сърдечен порок, както и нефросклероза с прогресираща хипертония и бъбречна недостатъчност. Нерядко в хода на болестта се развива и тежко усложнение - амилоидоза на вътрешните органи с предимно засягане на бъбреците.
Болестта е различно активна. Понякога за 5-8 години настъпва пълно вкостеняване на междупрешленните стави. Много рядко болестните пристъпи преминават и се прекратяват внезапно и спонтанно.

Лечението е продължително. Важно е то да започне рано - медикаменти и лечебна гимнастика. Прилагат се аналгетици, нестероидни противовъзпалителни лекарства, а по показание - гликокортикостероиди. в периоди на ремисия се предприема санация на инфекциозни огнища (тонзилектомия, екстракция на болни зъби, апендектомия, лечение на синуит, отит и други).
Ранното лечение може да предотврати прогресията на болестта и настъпването на опасни усложнения.

Прогнозата е сериозна. Профилактиката се състои в отстраняване на предразполагащите фактори и на инфекциозните огнища в организма, физикални и закалителни процедури и лечебна гимнастика.
Болест на Бюргер (Облитериращ тромбангиит)
Определение: Това заболяване се характеризира с прогресиращо засягане на периферните артериални и венозни съдове. Най-често се увреждат съдовете на долните крайници. Увреждането се дължи на автоимунен процес, в резултат на който се развива възпаление на средните и малките артерии и вени. Настъпва стеснение на съдовия просвет и се нарушава кръвоснабдяването на засегнатия крайник.

Клинична картина: Поцесът се развива бавно, предимно у хора, които продължително време консумират алкохол и са пушачи. Болестта засяга предимно млади мъже - от 20 до 40-гожишна възраст. Началото е бавно. В хода на заболяването постепенно настъпва намаление на кръвоснабдяването и кислороден недостиг в засегнатите крайници. Появява се локална болка в двете подколеници - отначало при ходене, а покъсно и при покой. Кожата в областта на засегнатия участък е бледо-цианотична и студена.
Най-силно засегнати са съдовете на двете подколеници. Нарушеното кръвооросяване нерядко е толкова изразено, че настъпва локална гангрена, която налага ампутация. Често болестта се съпровожда и със съдови увреждания на сърцето, мозъка, бъбреците, очите, черния дроб и други вътрешни органи, като се развиват тежки усложнения и съпътствуващи заболявания (мозъчен инсулт, сърдечен инфаркт, нефросклероза и други).

Лечението е консервативно и оперативно. Прилагат се различни лекарства - съдоразширяващи, антикоагуланти,антиагреганти, при нужда антибиотици и антиинфламаторни медикаменти. балнео- и калолечение. По показание се прибягва до оперативна намеса .При неуспех и настъпване на гангрена се пристъпва към ампутация.

Прогнозата е сериозна. При прогресиращо развитие тя е неблагоприятна. Профилактиката се състои в отстраняване на вредни и предразполагащи фактори (влага, студ, травми,тютюнопушене, вреден труд, инфекциозни огнища, алергени, хормонални нарушения и други).
Болест на Моркьо
Етиологичната причина за болестта е неизвестна. Има предположения за генетична предиспозиция в нарушеното образуване и развитие на растежа на хрущяла. Забавен е процеса на вкостяване на костите, т.е на тяхното узряване.

Клинично болеста след раждане и в кърмаческа възраст не се проявява. Детето изглежда здраво и нормално развито. Първите клинични симптоми са налице към 3-4 година, когато се установява, че детето все още не е проходило или има големи затруднения при ходене. Ръстът на децата изостава за сметка на трупа. Видими стават и измененията в гръдния кош. Той е деформиран като е странично сплеснат с увеличен предно-заден размер. Крачетата също са деформиране под формата на буквата”Х”, което е причина за затрудненото ходене. Прешлените на гръбначния стълб са силно сплеснати и гръбначния стълб губи изцяло опорната си функция като се изкривява. Наблюдават се и прешлени с кленовидна форма най-вече в кръстната и шийната област на гръбначния стълб.

Диагнозата се поставя и чрез рентгенова графия, на която ясно се виждат измененията в костния растеж на всички кости. Наличе са множество точки на вкостяване, които обаче не се сливат в общо ядро или това става в много късен етап. Тогава ядрото на вкостяване придобива неправилна форма и не подобрява състоянието на болния.

Лечение за болестта на Моркьо за жалост няма. Прогнозата е неблагоприятна.


Болест на Осгуд-Шлатер
Засяга предимно момчета. Областта, която е засегната е по предната повърхност на големия пищял. Болестта може да обхване както само единия пищял така и двата.

Като предразполагащ фактор преди всичко се възприема предхождаща травма в тази област или в близка до нея.

Клиничната картина се характерезира с поява на болки по предната повърхност на големия пищял при по-продължително натоварване на областта. На същото място се образува подутина. При натиск върху нея болният съобщава за болка. При съкращаване на четириглавия мускул на бедрото болката може да се усили, тъй като залавното място на мускула е по предната повърхност на големия пищял. При прекомерно разтягане на мускула болката също се усилва.

Измененията на костта в тази област са свързани с поява на микрофрактури, които са причина костта да изглежда фрагментирана. Някои я оприличават на накапан восък от свещ.

Заболяване има бавен ход и хронифицара. Ето защо и лечението е продължително - около година. Препоръчва се през този период да има покой като при по-тежките случаи може да се наложи имобилизация. Забраняват се силови игри – каране на колело, игра на футбол, бягане, рязко клякане и ставане и др. Препоръчва се и физиотерапия и топлинни процедури. При някои по-засегнати случаи може да се наложи и хирургично лечение.

Валгусна деформация на коляното
Ъгъл, по-малък от посочената стойност се счита за физиологичен.

Валгусната деформация се дели на вродена и придобита. Заболяването рядко е вродено. Когато става дума за такава обикновено се свързва с хипоплазия на бедрения кондил, с вродено изкълчване на колянното капаче и др. Придобитите форми се дължат на травма, на рахит, на смущения в епифизите, които са свързани с ускорен растеж. Тази деформация винаги съпътства детския паралич и туберкулозата на ставата.

При заболяването се наблюдава костна деформация – по-малък външен бедрен кондил. Това е причина ставните повърхности да не си съответстват правилно, ставните връзки от вътрешната страна са разтеглени, а от външната скъсени и склерозирали.

Клиничната картина зависи от съпътстващото заболяване. Видимо е изкривяването в областта на колянната става. Болните се оплакват от деформацията, която постепенно прогресира. Походката е характерна: ако деформацията е едностранна болните накуцват, при двустранна деформация болните ходят клатейки се. Колянната става е халтава, с тенденцията при натоварване за увеличение на валгуса. Валгусната деформация на коляното натоварва тазобедрената става. Ако деформацията не се лекува оплакванията от тазобедрената сатава могат да станат сериозни.

Лечението зависи от основното страдание. При рахит в разцвет се прилагат етапни редресации и гипсова имобилизации. При стабилизирани деформации се прилага оперативно лечение – остеотомия.

Валгусна деформация на палеца на ходилото. Пръст чукче.
Тази деформация се среща предимно при жени. Причината за нейното появяване е най-често носенето на неудобни и тесни обувки, на висок ток. Много по-рядко за причина се счита подаграта.

Характерно за заболяването е бавният му ход на развитие. В началото се забелязва малка подутина в основата на палеца на крака от вътрешната му страна и слабо изкривяване на палеца. Появяват се и първите болки. С времето подутината се увеличава, а палецът силно се отклонява навън с тенденция да се качи върху следващия пръст. Болките стават все по-силни. Кожата, която се разполага над подутината е омазолена, твърда и груба, а под нея се намира серозна бурса, която обикновено е възпалено. Успоредно с това се забелязва и спадане на свода.

При по-леки форми се прилага консервативно лечение – поставя се гумен разширител между палеца и втория пръст. По-този начен палеца се намества в правилната му ос. При среднотежките и тежките форми се прилага оперативно лечение.

При деформацията пръст чукче се засяга най-често втори пръст на ходилото.
Като причина се смята ревматоиден полиартрит. Среща се и при спастична парализа. Предпоставка е и носенето на неудобни обувки.

Засегнатият пръсте е свит максимално в интерфалангеалната става, която стърчи над останалите пръсти и върху нея се образува болезнен мазол. Върхът на пръстта се притиска надолу и е омазолен. Налеци са оплаквания от силни болки при ходене.

Лечението е само оперативно.

Вродена деформация на стъпалото
Определение: Вродената деформация на стъпалото представлява втората по честота аномалия на скелета след вроденото изкълчване (луксация) на тазобедрената става. Боледуват по-често момчета. Тя се среща в две форми.
Клинична картина: Преобладаващата деформация е еквиноварусната - стъпалата са извити навътре и надолу. Причината за това е аномалия в развитието на стъпалцовата мускулатура. В по-леки случаи лечението се провежда с налагане на изправителна коригираща превръзка, шиниране, налагане ортопедични апарати, а при прохождането носене на ортопедични обувки. По строго показание се предприема ортопедична реконструктивна коригираща операция.

По-рядка деформация е легусната. При нея стъпалцата са извити навън, а сводът им е спаднал. При нелекувани деца стъпалото се обезформя. Походката е тромава и клатеща се.

Лечението при леките форми се състои във фиксираща превръзка и гимнастика. В по-тежки случаи се използват ортопедични апарати. По строго показание се прибягва до ортопедична реконструктивна операция.
Вродени луксации на ставите
Определение: Най-често вродено изкълчване е т. нар. вродена луксация (едностранна или двустранна) на тазобедрената става. Тя се среща в 2-3 от 1000 новородени и в 15-25% от децата, родени в седалищна позиция. Причините за вродената луксация не са изяснени, само в отделни случаи се установява наследствена обремененост.
Наблюдават се три степени на луксацията:
1. Недоразвитие (дисплазия) на ставата;
2. Сублуксация (състояние близо до луксация);
3. Луксация.

Най-често детето се ражда само с недоразвитие на ставата, като ставната повърхност на главичката на бедрената кост се опира в ставната повърхност на тазовата кост (ацетабулума), но е изместена нагоре. Постепенно главичката на бедрената кост се измества още по-нагоре, а ставната й повърхност достига и опира до ръба на ацетабулума. По такъв начин се образува сублуксация.
Истинската луксация настъпва в началото на мускулното натоварване на краката при прохождане на детето. Тогава главичката на бедрената кост излиза над и извън ставната повърхност. В много редки случаи детето се ражда с пълна луксация.

Клинична картина: Заболяването се разпознава по редица признаци. Болното краче по-слабо се разкрачва от здравото. Кожните гънки по вътрешната страна на засегнатото бедро са повече на брой, по-дълбоки и са повисоко разположени, отколкото на здравото краче. Болното краче често е по-късо и е извъртяно навън.
С течение на времето, когато се образува третата степен на луксацията, заболяването се установява по-лесно. Походката е накуцваща или патешка, детето прохожда късно (след едногодишна възраст), част от признаците, установени още в кърмаческата възраст се засилват (извъртане на крачето, скъсяването му, ограничаване на разкрачването).

Лечението започва рано - на третия - четвъртия месец след раждането. Прилагат се различни средства за задържане на главичката на бедрената кост в ацетабулума с продължително фиксиране до оформяне на ставата.
Лечението е продължително, с подхождаща ортопедична апаратура и се провежда под наблюдение и контрол на специалист-ортопед. В резултат настъпва трайно наместване на главичката на бедрената кост в ацетабулума у болните деца в 3-4 годишна възраст.
Вродената луксация на коленната става се среща много рядко. При това изкълчване костите на подбедрицата са изместени пред бедрената кост вътреставно. Лечението изисква ранно разпознаване на заболяването и предприемане на ефективни мерки под ръководството на специалист ортопед.

Профилактиката се състои в прилагане на подходящ начин на повиване на новороденото със широка пелена така, че крачетата да бъдат поставени достатъчно разкрачени. При най-малко съмнение или подозрение за луксация се налага подробен задълбочен преглед и разширено изследване.
Вродени системни заболявания на костите
Определение
Несъвършенното костообразуване представлява вродена непълноценност на костите, които са меки и лесно се чупят .
В най-тежките случаи болестта се развива вътреутробно. Детето се ражда с изкривени крайници като последица от вътреутробни костни счупвания. Нови счупвания на костите стават при раждането, а след това при незначителни травми по време на повиване, прохождане и по друг повод.
Характерно е, че счупванията зарастват бързо. Скелетът тежко се деформира. Децата са със широк череп и изостават в ръста. Фонтанелите бавно се затварят. Първите зъби поникват късно, те са жълти и лесно се чупят. Мускулите са слабо развити и при тежки случаи активните движения са много трудни.
Заболелите деца най-често умират преди или по време на раждането или по-късно от насложена инфекция. При по-късната форма костните счупвания настъпват между втората и десетата година, като по-често са избирателните счупвания (бедрена кост, раменна кост, тибия), а гръдният кош е деформиран поради изкривяване на гръбначния стълб. С настъпване на половата зрялост счупванията се прекратяват.
Прогнозата е лоша поначало. При късната форма и при активно лечение (ортопедична корекция на деформираните кости и предпазване от нови счупвания) прогнозата се подобрява.

Ахондроплазия

Определение: Заболяването представлява нарушение във вкостеняването на растежния хрущял. Крайниците остават къси, докато туловището се развива нормално. Ръцете обикновено едва достигат до хълбоците на дължина. Пръстите на ръцете са къси, като средните три пръста са с еднаква дължина. Болестта е нелечима.
Прогнозата по отношение на преживяемостта е добра.


Мраморна болест

Определение
Тя представлява уплътняване на костната тъкан като последица от нормална изграждаща дейност на остеобластите и намалена разграждаща дейност на остеокластите. Кухините на гъбестото вещество, в които е поместен костният мозък, се запълват с костна тъкан. Причините за заболяването не са изяснени. Болестта дава симптоми само в половината от заболелите, а другите доживяват без особени оплаквания до дълбока старост. Характерни са три признаци - лесно счупване на костите, прогресиращо намаляване на зрението и тежка анемия. Заболяването е нелечимо.
Прогнозата по отношение на преживяемостта при по-голямата част от болните е благоприятна.

Шипове (Множествена екзостоза)

Определение
Тази болест представлява най-честата системна аномалия на скелета. Шиповете (екзостози) се появяват по различни кости, най-често в областта на коленната и раменната стави. Те са с различна големина - някои не се забелязват, а други изпъкват под кожата. Растежът им се прекратява при завършване на скелетното развитие. Оперативно се премахват онези шипове, които пречат на болните или притискат нерви и кръвоносни съдове.

Прогнозата е добра и благоприятна по отношение на преживяемостта след оперативно отстраняване на екзостозата.
Вродени системни заболявания на ставата
Артрогрипоза

Определение
Артрогрипозата представлява вродено тежко недоразвитие на големите стави и на отделни сегменти (мускули и нерви) на горните и долните крайници.
Предполага се, че това е последица от неправилно положение на плода в майчината утроба. Болестта се открива още в кърмаческата възраст. Крачетата на кърмачето са завъртяни навън, а ръцете - навътре. Движенията в тазобедрените, коленните, раменните и лакътните стави са ограничени. Ръцете са трайно свити в китките, а стъпалата - в глезените.
Нерядко активни движения в раменните и лакътните стави липсват, докато в ставите на краката отчасти са запазени. Движенията на пръстите на ръцете са запазени. Нерядко болестта се съчетава с вродена луксация на тазобедрената става.

Хондродисплазия
Определение
Хондродисплазията представлява вродено недоразвитие на хрущялната тъкан в ставите, костите и прешлените. В някои случаи заболяването има наследствен характер. Характерно е образуването на множество шипове (екзостози) у болните, нарушаване на растежа и наличие на ставни деформации.

Лечението на вродените системни заболявания на ставите е оперативно-ортопедично. Оперативните резултати са незадоволителни и само отчасти възстановяват двигателните ставни функции.
Прогнозата е неблагоприятна
Вродено изкълчване на тазобедрената става
Вроденото изкълчване на тазобедрената става представлява изместване на главата на бедрената кост спрямо ставната ямка. Тази аномалия се проявява още при раждането или малко по-късно. Честотатa на заболяването в нашата страня е около 4 ‰. Съотношението между момчетата и момичетата е средно 1 : 5 – 1 : 7. Различават се две главни групи: ембрионално и типично изкълчване.

Ембрионалното изкълчване се развива още вътреутробно и често се съчетава с други вродени аномалии.
Типичното изкълчване се проявява след раждането в три форми: нестабилна, полулуксирана и луксирана става. Много често заболяването е двустранно и се проявява като комбинация между трите вида луксации. Засягането на лявата тазобедрена става е по-честа от дясната.
Рискови фактори за развитие на вроденото изкълчване на тазобедрената става са:
- Генетична наследственост, която е наблюдава от 20% до 30% от случаите.
- Фамилана ставна халтавост.
-Мъжки пол на плода.
- Десйствието на вредни агенти, които променят средата на плода (йонизираща радиация, токсични въздействия, вирусни и други инфекции, ендикринни заболявания, авитаминози, токсикоза на бременността и др.).
- Седалищно предлежания на плода.
- Стегнатото повиване на бебето с пелени.
Важно е да се знае, че колкото по-рано се започне лечение на вроденото изкълчване на тазобедрената става, толкова резултатите са по-добри. Затова е необходимо всяко бебе да бъде изследвано в първите някокко седмици от специалист ортопед
Ганглиом
Определение
Ганглиомът представлява киста, която се появява най-често по гърба на китката, по-рядко по гърба на стъпалото или в задколенната ямка. Той се причинява от двигателно натоварване на китката, коляното или стъпалото. Ганглиомът-киста е еластично-плътен и с гладка повърхност. Той се напипва и изпъква само при свиване на засегнатите места - китка, коляно, стъпало, като на големина достига размер на орех и при натиск не е болезнен.

Лечението е оперативно и се състои в отстраняване на ганглиома.
Гонартроза
Заболяване засяга по-често жени. Предпоставка е и наднорменото тегло. Заболяването може да засегне и двете стави.

Най-честата причина за развитие на болестта са статичните промени в остта на крака. Това са такива деформации на краката, които променят нормалната ос на крайниците, като о-образни или х-образни крака. Други чести причини са повтарящи се травми на коляното: лезии на менискуса, вътреставни фрактури на коляното не добре наместени. Възпалителни заболявания засягащи колянната става също оказват значение за развитие на болестта.

Изменениата, които настъпват в ставата при развитие на болестта са характерни за всички дегенеративни заболявания. На първо място стоят промените в хрущяла покриващ ставните повърхности. Той изтънява, променя сноята консистинция, цвят и блясък. Образуват се микрофрактури по повърхността му. В субхондралната костна тъкан се появяват кисти. Около ставата се образуват остеофити (така наречените шипове). Ставната торба фиброзира и връзковият апарат става инсуфициентен.

Клиничните симптоми са свързани на първо място с болка, която в началото се появява само при претоварване, а в последствие и при покой. Появата на оток също е характерен белег. Ставата се подува и става болезнена дори при палпация при обостряне на процеса. Движенията се силно ограничени. Това довежда до флексионни контрактури. Постепенно се развива хопотрофия на четириглавия мускул на бедрото. При движение на ставата може да се чуе триене.

Лечението е оперативно и консервативно. Последното се състои в отбременяване и обезболяване на ставата. Прилагат се и кортикостероиди и хондропротектори. Оперативното лечение се сътои в ендопротезиране.
Дисторзия на ставата (Навяхване, Разтягане)
Определение
Дисторзията представлява временно преразтегляне на компонентите, които образуват ставата (съставни кости, ставна капсула, синовия, съединително-тъканни връзки).
Дисторзията настъпва при силни и бързи движения, надминаващи границите на нормалната подвижност на ставата. Най-често се разтягат глезенните, коленните и гривнените стави. При разтягането се разкъсват отделни групи влакна от ставната капсула и съединително-тъканните връзки, настъпва кръвоизлив в ставата и околната тъкан. Появява се рязка болка. Ставата се подува и движенията в нея са болезнени и ограничени.

Клинична картина
При дисторзия на глезенната и колянната стави ходенето е затруднено и с накуцване. Нерядко настъпват усложнения (отчупване на хрущялни фрагменти, частично разкъсване на капсулата и на сухожилията, голям кръвоизлив, наслагане на инфекция).

Лечението се състои в покой, налагане стегната обездвижваща превръзка, а при показание - шиниране за няколко дни. През първия ден се налагат студени компреси, а след това - топли компреси.
При забавено разнасяне на кръвоизлива се извършва евакуационно-ставна пункция и след това внимателно раздвижване. Усложнената дисторзия с вътреставен кръвоизлив, разкъсване на ставната капсула и инфекция и засягане на съседни кости изисква задължително хирургично-ортопедично лечение.

Прогнозата на неусложнената ставна дисторзия е добра и благоприятна. Прогнозата на усложнената ставна дисторзия е сериозна.
Дисхондроплазия
По друг начин болестта се нарича хрущялна дисплазия или болест на Олие. При това заболяване развитието на хрущялните огнища става по енхондрален тип. Тук има нарушение в развитието на хрущялната тъкан в костта. Хрущялната тъкан не достига своята зрялост и така на нейно място в костта вместо хрущялна тъкан има натрушени хрущялни маси. Нарушенията са най-големи в частите на тези кости, където растежа е най-интензивен – проксималната епифиза на тибията, дистамната епифиза на бедрото, дистална епифиза на радиус и улна, тръбестите кости на ръката и ходилото.

Клиничната картина на заболяването се характерезира с това, че детето се ражда без видими деформации. Промените се наблюдават едва в края на първата година. Забелязва се изоставане в развитието на засегватия крайник, изкривяването му. Понякога тези изменения могат да настъпят дори по-късно от края на първата година. Когато се засегнат костите на ходилото и ръката, тогава клиничната картина е много по-силно изразена. Наблюдава се подуване на фалангите, със засегнатата ръка не могат да се хващат предмети. Пръстите са така деформирани, че застават разпернати като ветрило. Ако е засегнат крака се затруднява ходенето.

На рентгеновата снимка измененията в костта се виждат много ясно и чрез тях се поставя точната диагноза.

През целия живот на болните не настъпва осификация на хрущялните огнища, което е предразполагащо за патологични счупвания и опасност от злокачествено израждане на тъканта.
Дюстабан (Плоско стъпало)
Определение
Стъпалото има два свода - напречен и надлъжен. Напречният свод е разположен между основата на първия и петия пръст и осигурява опората в предната част на стъпалото. Надлъжният свод представлява извивка, която започва от петата и завър шва в основата на пръстите.

Клинична картина
Плоскостъпието се състои в отпускане (изглаждане, спадане) на надлъжния свод или на двата свода. Плоското стъпало се среща при около половината от хората на възраст над 40 години. Главната причина е хроничното претоварване на стъпалата. Факторите, които предразполагат към деформацията, са слабото развитие на мускулите на краката, разширени вени, неудобни обувки, напълняване, рахит. Много бързо и болезнено стъпало се развива в млада възраст (16-20 години) у лица извършващи тежка физическа работа без достатъчна подготовка или след тежко боледуване.
При бавно развитие на плоско стъпало болните се оплакват от болки в стъпалата и лесна умора. Болкте се усилват при ходене и стоене и се облекчават след почивка. Нерядко болките се разпространяват нагоре в краката до тазобедрената става, а понякога обхващат и поясната област. Често в края на деня по гърба на стъпалото и в глезенната област се установяват отоци, които след това изчезват. Много често постепенно стъпалото се удължава, а в средната си част се разширява. Походката става патешка, болните не могат да бягат бързо, подскачането е особено болезнено.

Лечението в ранен стадий се провежда с масаж, топли вани и еластично - натоварваща гимнастика, носене на коригиращи подложки. В напреднал стадий се препоръчват ортопедични обувки. По строго показание се предприема оперативно реконструктивно лечение.

Прогнозата при правилно лечение е добра. При закъсняло лечение прогнозата е неблагоприятна.
Профилактиката се състои в ранно приучване на децата към правилна походка и издържливост при продължително ходене. Полезно е ходенето с боси крака върху неравна повърхност и участие в спортни игри. Предразположените лица трябва да носят удобни обувки с пружиниращи подметки и подложки.
Епикондилит на раменната кост
Епикондилитът на раменната кост е резултат на пренапрежение, което се изразява със силна болка в тази област. Често се среща при тенесистите, но се наблюдава и при неиграещи хора.

Причина за възникване на заболяването са хронични, повтарящи се напрежения и травми, предизвикващи микроразкъсвания в сухожилните влакна. Това води до появата на асептичен възпалителен процес. В процеса се въвлича и синовиалната торбичка на ставата. Често това възпаление се развива на фона на предшестващи дегенеративни процеси в сухожилните влакна.
Клинична картина:
Основен симптом на епикондилитът на раменнат кост е болката. Тя а остра и силна, особено при опити да движение в лакътната става. Често се провокира, когато болният сгъне ръката си в юмрук. Движеният в лакътната става са запазени. Оплакванията могат да отзвучат спонтанно при прекратяване на натоварването, но могат да продължат и с години.
Лчечение:
Понякога болестта е много упорита и трудно се поддава на лечение. При острите форми се започва с обездвижване и пластмасови шини, които имат функцията да поддържат лакътната става. Имобилизацията на крайника продължава от 7 до 10 дни. Прилага се ултразвукова терапия с кортизонов мехлем и парафинова апликация. Ако не се получат желаните резултати се преминава към инжектиране на областта с кортикостероиден препарат заедно с лидокаин. До оперативно лечение се стига рядко.
Ехинококоза на костите
В метафизите на костите се развиват кистозни форми, а в богатите на спонгиоза кости (прешлени, тазови кости) развитието става по инфилтративен път.

Ехинококите се развиват в костите като формират така наречения ехинококов мехур. Той има различна големина от просено зърно до главичката на дете. Мехурът е обграден с хитинова обвивка. Тя е произведена от паразитите намиращи се в неговата сърцевина. Човешкият организъм от своя страна изолира ехинококовия мехур като образува фиброзна съединителнотъканна капсула. Мехурът е изпълнен с прозрачна жълтеникава течност, в която се разполаг паразитите. От тази течност възникват дъщерните мехури, които комуникират с майчиния мехур.

Клиничната картина няма много изяви и зависи предимно от начина на разпространение на паразита. Най-честата му локализация е в тазовите кости, след това в гръбнака, бедрената кост, раменната кост и др.

По принцип протичането на болестта е безсимптомно, но ако мехурът притиска някой нерв се появяват упорити болки. Понякога когато мехурът е разполежен повърхностно може да се напипа с ръка. Понякога на мястото на образуване на мехура може да се получи патологична фрактура.

Поставянето на точната диагноза изисква рентгенография и пункционна биопсия.

Лечението е оперативно. Състои си в отстраняване на ехинококовите мехури до здрава костна тъкан. При някои локализации, където не може да се извърши радикална операция се препопъчва дълбока рентгенова терапия.

Изкълчване на колянната капаче
По-принцип е свързано и с други деформации на коляното. Изкълчванията на колянното капаче се делят на вродени и придобити. Различават се също: постоянни изкълчвания (капачето е фиксирано трайно на мястото, където и било изкълчено), привични изкълчвания (изкълчването се повтаря при всяко свиване на коляното или болният може да го възпроизведе волево), повтарящи се изкълчвания (изкълчването се получава от време на време).

При вродените изкъчвания е налице дефектно развитие на външния бедрен кондил и други дефекти в развитието на дисталния бедрен край. При придобитите изкълчвания се сочи като причина травмата, въпреки че са необходими и други предразполагащи фактори за да се стигне до изкълчване на колянното капаче при една травма.

Наблядава се, че колянното капаче е изместено обекновено навън – върху ръба на латералния кондил или в страни от него. Външния бедрен кондил е хипопластичен, дисталния бедрен край е завъртян навън. Мускулите разгъващи коляното са насочени навън. Подбедрицата е завъртяна, навън.

Родителите забелязват, че коляното е деформирано. Налице е валгусна деформация на колянната става. При напипване се установява, че капачео е разположено встрани или навън от колянната става. Детето накуцва едва доловимо. По-късно се явява болезненост при свиване на крака, както и чести изкълчвания. След всяко от тях се образува хемартроза, налице е хроничен синовит. Коляното е нестабилно.

По принцип лечението е оперативно. Предложени се мекотъканни, кости и комбинирани операции.
Изкълчване на ставата (Луксация)
Определение
Луксацията представлява трайно разместване на костите, образуващи ставата. Тя е пълна, когато разместените кости не се допират една до друга, и непълна, когато те са в частичен допир.
Най-често тя настъпва в резултат на механично натоварване върху една от костите, което надминава нормалните възможности на движение в ставата. Костта разкъсва ставната капсула и излиза извън нея.
При разкъсването се засягат нерви, кръвоносни съдове и мускули, а при разкъсване на кожата се появява отворена луксация. Като последица от силната болка мускулите около ставата се контрахират и притискат изместената кост в принудително неподвижно положение. Активните движения в ставата са невъзможни. Ставата променя нормалната си конфигурация и се подува в резултат на настъпилия вътрешен кръвоизлив.

Луксацията налага спешно лечение, което се извършва в хирургично - ортопедично отделение. Там се предприема наместване, а при неуспех или усложнения и по показание се пристъпва към ортопедично - възстановителна операция. В повечето случаи се постига възстановяване на нормалната ставна структура и на ставната двигателна функция.

Най-честа е луксацията на раменната става, поради плитката ставна ямка, голямата подвижност и липсата на здрави връзки по предната и долната й страна. Луксацията настъпва при падане върху дланта или върху лакътя и много рядко при директна травма върху рамото.
Главичката на раменната кост излиза навън от ставната ямка и от капсулата, а ключицата не се размества и се опипва на нормалното си място под кожата (т. нар. симптом на пагона). Болният поддържа със здравата си ръка изкълчената, за да намали болката.

Изкълчването на лакътната става настъпва при падане върху дланта при изпъната ръка или при силен удар отзад по лакътя. Непълно изкълчване на лакътната става нердко се наблюдава при малки деца след силно дръпване на ръчичката.
Подлакътницата е завъртяна навътре, а активни движения в ставата са невъзможни. При опит за раздвижване на ръката детето се оплаква от силна болка.

Луксация на тазобедрената става се получава много рядко поради много здравите вътре- и извънставни връзки. Тя настъпва при много силен натиск върху сгънат и завъртян в ставата крак.
Често луксацията се съчетава със счупване на таза в областта на ацетабулума (ставната ямка). Най-характерният признак е принудителното положение, което заема луксираният крайник при излизане на главичката на бедрената кост извън и зад ставната ямка. Кракът е свит и завъртян навътре. При излизане на главичката на бедренатата кост извън и пред ставната ямка кракът е свит и завъртян навън.

Луксацията на шийни прешлени е много опасно. Признаците са силна болка и неподвижност на шията, наклон на главата към страната на луксацията или напред, силна болка при натиск върху прешлените.

При всички видове луксация, особено на големи стави като тазобедрената, коленната, раменната и шийната, на място се извършва само временна превръзка за обездвижване на ставата и веднага се предприема транспортиране на болните в хирургично-ортопедично заведение за оказване на спешна квалифицирана помощ и хирургическа намеса.
Всяко забавяне на транспортирането намалява шансовете за успешна операция и увеличава рисковете за настъпване на необратими усложнения.

Прогнозата на луксация особено на големи стави е сериозна. При настъпили усложнения тя се влошава и става неблагоприятна.
Коксартроза
Съществуват много причини за възникване на коксартроза. Най-честата причина е вродена дисплазия на тазобедрената става. Като други причини се смятат вродени аномалии на развитието, прекарани възпалителни заболявания, асептична некроза на главата на бедрената кост.

Измененията, които се наблюдават в ставата са характерни за всички дегенеративни заболявания. Хрущялът, който покрива ставните повърхности изтънява. Той променя своята структура и цвят. Става мътен, без блясък и се появяват микрофрактури по повърхността му. Костната тъкан разположена под него също се променя. В нея се появяват кости кисти. Около ставата се появяват остеофити – така наречените шипове.

Клиничната картина се характерезира на първо място с болка. В началото болката е слаба, бързопреходна и неопределена. Тя се появява при претоварване и сутрин при прохождане и намалява или изчезва при покой. С напредване на процеса болката се засилва.

Ограниченията на движенията в тазобедреваната става са вторият важен симптом. В началния период болният може да не е усетил ограничения и те се откриват при щателен преглед от страна на лекаря.

Третият клиничен белег са контрактурите в областта на тазобедрената става. Те водят до геометрично скъсяване на крайника.

Куцането е друга проява на заболяването. В началото то се появяна като щадене от страна на пациента поради появилете се болка, но в последствие куцането е в резултата на различната дължина на крайниците.

Лечението бива конселвативно и оперативно. Първото се състои в отбременяване на ставата. Избягва се натоварването, намалява се телесното тегло, препоръчва се известно време покой на легло. Медикаментозното лечение се сътои в курс кортикостероиди, хондропротектори и обезболяващи. Препоръчва се и физиотерапия.

Оперативното лечение се състои в ендопротезиране.
Конквасация
Конквасацията се разделя на отворена или затворена в зависимост от цялостта на кожата. При конквасациите се засягат всички тъкани на крайника. Най-често става въпрос за тежки раздробени фрактури, рани със силно замърсени раневи повърхности, с мекотъканни и костни дефекти.

Често пострадалите са в тежко общо състояние, в шок от самата конквасация или от голямата кръвозагуба. Всичко това понякога е съчетано и с друг вид травми – черепно-мозъчни, гръбначно-мозъчни, коремни и др.

При лечението от първостепенно значение за живота на пострадалия е извършевата първа помощ. Тя е свързана с извършване на спиране на кървенето и компресия на силно кървящите рани.

В специализираното здравно заведение се извършва отсраняване на умрялата тъкан до здрава за да се избегне по-нататъшно разпространение на процеса и да се загуби голамо количество тъкан. Често конквосоциите са причина за извършване на спешна ампутация на засегнати крайник, ако процеса на размачкването е засегнал голява част от него.

При възможност да се спаси крайника се използват различни кожни и мускулни ламба от различни области на тялото. Тези мероприятия се провеждат едва след овладяване на състоянието на болния и вкарването му в едно относително добро състояние.

Ако конквасацията е затворена с хирургична намеса тя се превръща в отворена и се извършват същите действия като при отворена конквасация.
Контрактура на Дюпюитрен
Това заболяване води до инвалидизация на болния в неговата трудоспособна възраст. Нблюдава се най-често у мъже над 40 годишна възраст (в около 2 – 3% от тях). По-често се засягат четвърти и пети пръст на ръката.

Причините за това заболяване не са известни. Преполага се, че факторите, които могат да доведат до Дюпюитреновата контрактура са микротравми на ръцете, свързани с професията (напрежение на пръстите при пианисти, цигулари, машиниописци), разстройство в обмяната на веществата и наследственост.
Кожата заедно със сухожилиата на дланта са възловидно задебелени. Процеса се характеризира с наличието на млада съединителна тъкан, която причинява узрява и контрактурата на съответните пръстите. Получените възловидни уплътнения са много чувствителни при натиск.
Еволюцията на заболяването е различна при различните хора. По често тя е бавна и може да спре спонтанно без лечение. Ако болестта прогресира, след 3 – 4 години се появяват първите контрактури на пръстите. В зависимост от ъгъла на контрактурата се различават пет степени. Тежестта на заболяването се определя като от големината на контрактурите, така и от броя на засегнатите пръсти.
Лечение: В началните стадии лечението е много по-лесно. То включва масажи, лечебна физкултура, топлинни процедури и високи дози витамин Е. При по-късните стадии се предприема оперативно лечение и кожна пластика.
Костно-ставна туберкулоза
Определение
Костно-ставната туберкулоза засяга предимно деца и младежи. Тя е вторична и е последица от разнасяне на туберкулозни бактерии от първично огнище в червата, лимфните възли, белите дробове. Заболяват обикновено големи кости и стави (тазобедрена, коленна, раменна стави).
В костта се развива туберкулозно възпаление, образува се каверна с гной, по съседство се развива туберкулозно възпаление в ставата, в която се натрупва туберкулозно-гноен секрет. Възпалението се развива прогресивно, нерядко настъпва пробив и се образува туберкулозна фистула, от която изтича жълто-зелена гной.

Клинична картина
В протичането на костно-ставната туберкулоза се различават три стадия:
1. Проникване на туберкулозни бактерии в костта;
2. Стадий на развитие на възпалително-деструктивен костно-ставен процес с образуване на абсцес (т.нар. студен абсцес), със или без фистулизиране.
3. Оздравителен стадий с развитие на фибросклероза и костно-ставна деформация.
Туберкулоза на гръбначните прешлени (туберкулозен спондилит) се развива в един или няколко съседни прешлени, като се образуват костни огнища с разпад, секвестрация, деформация на прешлените и на гръбначния стълб (гибус, гърбица). Рядко се наблюдават фистули. Обикновено след няколко години възпалението затихва, остават трайни фибросклеротични изменения в прешлените. В протичането се наблюдават и рецидиви на болестта.
При туберкулоза на тазобедрената става (туберкулозен коксит) възпалението започва в бедрената или тазовата кост и след това прониква в ставата. В началото се появява болка и накуцване след преумора, повишаване на телесната температура. Околоставната мускулатура е постоянно стегната. Възпалителният процес в ставата завършва с деформации поради деструкция на главичката на бедрената кост и на ацетабулума на тазовата кост. Нерядко се образува вътреставен абсцес с фистулизиране.
В оздравителния период настъпват фибросклероза и анкилоза (неподвижност) на ставата. Мускулатурата на бедрото се атрофира в различна степен.
Туберкулозата на коленната става се развива бавно. Постепенно в ставата се натрупва туберкулозен гноен секрет, който абсцедира и образува фистула. Ставата се подува и обездвижва. Мускулите над и под ставата са в трайна контракция. Оздравяването протича бавно, с образуване на фибросклероза и анкилоза на ставата.

Туберкулозата на раменната става протича в две форми:
1. С нагнояване и образуване на фистула;
2. Т. нар. суха форма - с разпад на главичката на раменната кост и на ставния хрущял и уплътняване на ставната капсула.
И при двете форми основните признаци са силна болка, ограничение на движенията на засегнатата става и постепенна атрофия на околоставната мускулатура.

Лечението на костно-ставната туберкулоза е продължително - до 6 и повече години и се провежда в болнична и санаториална обстановка. Прилагат се редица противотуберкулозни лекарства (стрептомицин, дидротенат, имицид, тубоцин, етамбутол, болкоуспокояващи, спазмолетици, усилена диета с повече белтъчини от животински и млечен произход).
По показание се предприема оперативно лечение (кюретаж и отстраняване на костни и ставни секвестри, артродеза, костна трансплантация). Болните подлежат на диспансерно наблюдение, лечение и контрол в продължение на 12-15 и повече години.

Прогнозата при активно и оптимално лечение е добра. Ставните деформации и анкилози имат траен характер. При фистулизиране и хронично гноене съществува голям риск за развитие на тежки усложнения - амилоидоза на редица вътрешни органи, включително бъбреци, черен дроб, сърце, костен мозък и други, както и за разпространение на туберкулозата в други незасегнати органи и системи (менингит, белодробна туберкулоза, надбъбречни и полови жлези, черва и други). Тези усложнения правят прогнозата сериозна и неблагоприятна.
Крива шия
Кривата шия може да бъде вродена и придобита. Вродената от своя страна се разделя на мускулна, костно-ставна и неврогенна.

Като причини за появата на крива шия се разглеждат няколко предпоставки. На първо място стои форсираното раждане. При него се разкъсва основният шиен мускул, което довежда до появата на крива шия.

Механичната теория обяснява кривата шия с притискане по време на вътреутробния живот на плода от миоми, неравности на матката и др., при което се скъсява същия мускул.

Възпалителната теория обяснява фиброзирането и цикатризирането на мускула с прекарано вътреутробно възпаление, което е засегнало шийния мускул.

Диспластичната теория обяснява измененията с дисплазия на мускула през вътреутробното му развитие.

При преглед се забелязва задебелена подутина от едната страна на вратлето на детето. По-късно тази подутина изчезва, но главата на детето се наклонява към рамото. Главата се накланя към болната страна, а лицето гледа към здлавата. Налице са ограничени движения на главата, но липсва болезненост. Като компенсаторни прояви се образуват сколиоза на шията, на гръдната и кръстната област. Лицето става асиметрично като едната половина на лицето откъм засегнатата страна изостава в развитието си и остава по-малка.

Лечението през първата и втората година след раждане е консервативно. Прави се масаж на засегнатия мускул и редресираща лечебна гимнастика. Оперативното лечение е показано при тежки форми.

Лордоза
Изкривяването напред обхваща цялата дължина на гръбначният стълб. Причините за лордозата са много и разнообразни, но най-често тя е резултат на нервно заболяване (myopathia). Може да се комбинира и със странично изкривяване на гръбначният стъкб, при което заболяването значително се утежнява.

Лечение: То е изцяло ортопедично и се осъществява със специални корсети или лумостати.
Частична лордоза:
Тя се проявява в отделни сегменти на гръбначният стълб. Най-често е в лумбалната област (лумбална лордоза) и в гръдната област (гръдна лордоза).
Различават се няколко вида лордози – конгенитална, рахитична, симптоматична и болезнена.
Конгенитална лордоза:
Тя се дължи на изменения в телата на прешлените на гръбначният стълб и се проявява със сливане на телата на прешлените, липса на сегмени в гръбначният стълб, малки и деформирани тела и др.
Рахитична лордоза:
Тя се проявява при деца боледуващи от рахит. Изразява се най-често в лумбалната област на гръбначният стълб. Клинично се забелязва провисване на корема. Често се комбинира и с кифоза или сколиоза, което затруднява лечението.
Общо лечението се състои в диета за отслабване, лечебна физкултура за засилване на коремната мускулатура, лежане на твърдо легло, еластични колани за поддържане на корема.
Крива шия
Кривата шия може да бъде вродена и придобита. Вродената от своя страна се разделя на мускулна, костно-ставна и неврогенна.

Като причини за появата на крива шия се разглеждат няколко предпоставки. На първо място стои форсираното раждане. При него се разкъсва основният шиен мускул, което довежда до появата на крива шия.

Механичната теория обяснява кривата шия с притискане по време на вътреутробния живот на плода от миоми, неравности на матката и др., при което се скъсява същия мускул.

Възпалителната теория обяснява фиброзирането и цикатризирането на мускула с прекарано вътреутробно възпаление, което е засегнало шийния мускул.

Диспластичната теория обяснява измененията с дисплазия на мускула през вътреутробното му развитие.

При преглед се забелязва задебелена подутина от едната страна на вратлето на детето. По-късно тази подутина изчезва, но главата на детето се наклонява към рамото. Главата се накланя към болната страна, а лицето гледа към здлавата. Налице са ограничени движения на главата, но липсва болезненост. Като компенсаторни прояви се образуват сколиоза на шията, на гръдната и кръстната област. Лицето става асиметрично като едната половина на лицето откъм засегнатата страна изостава в развитието си и остава по-малка.

Лечението през първата и втората година след раждане е консервативно. Прави се масаж на засегнатия мускул и редресираща лечебна гимнастика. Оперативното лечение е показано при тежки форми.
Лордоза
Изкривяването напред обхваща цялата дължина на гръбначният стълб. Причините за лордозата са много и разнообразни, но най-често тя е резултат на нервно заболяване (myopathia). Може да се комбинира и със странично изкривяване на гръбначният стъкб, при което заболяването значително се утежнява.

Лечение: То е изцяло ортопедично и се осъществява със специални корсети или лумостати.
Частична лордоза:
Тя се проявява в отделни сегменти на гръбначният стълб. Най-често е в лумбалната област (лумбална лордоза) и в гръдната област (гръдна лордоза).
Различават се няколко вида лордози – конгенитална, рахитична, симптоматична и болезнена.
Конгенитална лордоза:
Тя се дължи на изменения в телата на прешлените на гръбначният стълб и се проявява със сливане на телата на прешлените, липса на сегмени в гръбначният стълб, малки и деформирани тела и др.
Рахитична лордоза:
Тя се проявява при деца боледуващи от рахит. Изразява се най-често в лумбалната област на гръбначният стълб. Клинично се забелязва провисване на корема. Често се комбинира и с кифоза или сколиоза, което затруднява лечението.
Общо лечението се състои в диета за отслабване, лечебна физкултура за засилване на коремната мускулатура, лежане на твърдо легло, еластични колани за поддържане на корема.
Мекотъканни повреди на колянната става
Травматичните повреди на менискусите са най-честите повреди на коляното. Преди всичко тези повреди се срещат при спортистите. Много по-често се засяга вътрешния менискус поради анатомичите му особености.

Най-честите механизми за получаване на такава травме са рязкото преминава от клекнало положение в изправено. При това положение менискусите се притискат между костите на бедрото и подбедрицата. Друг механизъм е така наречениеят „удар от воле” във футбола или при контриране на подбедрицата от мощна външна сила.

Увреждането на менискусите бива три вида: трансхондрално, перихондрално и комбинирано. Най-тежка е комбинираната увреда.

Клиниката се характерезира със силна болка и ограничаване на движенията непосредстево след травмата. Типично за тази увреда е т.нар. блокаж на ставата. Блокажът се изразява във внезапна, остра болка, схващане на ставата и усещането за заклещване на нещо в ставата. След внимателно и бавно раздвижване ставата се отпуска и възвръща подвижността си.


Лечението е оперативно. Състои се в извършване на тотална или частична менисцектомия.

Травматичните повреди на колатералните връзки са свързани с нарушаване цялостта на вътрешната или външната колатерална връзка. При действието на сила отвън навътре странично на колянната става се травмира вътрешната връзка, при действието на сила отвътре навън странично на ставата се травмира външната връзка.

Клиничната картина отново се проявява с болки, ограничени движения и оток.
Лечението и тук е опиративно.

При травматичните повреди на кръстосаните връзки се появява оток, болка при палпация, блокаж и кръвонасядане. Последното е вътреставно.

Лечението тук може да е консервативно при изолираните повреди на кръстните връзки. Прави се гипсова имобилизация за 90 дни. При комбинирани повреди обаче се налага спешно оперативно лечение.