Меланома малигнум (Рак на кожата)
Определение: Малигненият (злокачествен) меланом е тумор, който произхожда от меланоцитите (клетките, произвеждащи пигметна меланин, който определя цвета на кожата, косата и очите). Меланомът е един от най-злокачествените тумори, което се обуславя и от ранното му метастазиране.
От болестта се засягат лица в млада възраст, по рядко - в напреднала възраст и по изключение - в детска възраст.
Причините за възникване на злокачествения меланом не са достатъчно известни. От значение са наследствеността, ултравиолетови облъчвания, хормонални проблеми и особено хроничното дразнене на пигментираните бемки.
Клинична картина: Измененията започват с пигментни бемки, пигментни и непигментни изменения на кожата, настъпили след раждане или върху непроменена кожа. При възникване на меланома малигнум върху променената кожа се развива силно увеличение на обема на образуванието, което потъмнява до мастилено-черно и се уголемява. Впоследствие туморът започва да кърви и се покрива с корички. Когато измененията започнат върху непроменена кожа, те са с формата на брадавица, която постепенно нараства, потъмнява и добива вид на типичен тумор. Около туморът се появява червен възпалителен вал. Понякога туморът се разязвява и се образува трудно зарастваща язва. Изключително рядко туморът е непигментиран.
Лечението е оперативно и предвижда отстраняване на туморната тъкан и засегнатата околна тъкан заедно с регионарните лимфни възли. В по-напреднал стадий се извършва и разширена оперативна интервенция. Консервативното лечение се провежда с противотуморни лекарства. Цялостното лечение се извършва под ръководството на онкологзи.
В напреднал стадий прогнозата е лоша.
Рак на белите дробове
Бронхобелодробен рак
Заболеваемостта от бронхобелодробен рак в света и у нас през последното десетилетие постепенно нараства. Мъжете боледуват по-често от жените (в съотношение 4:1). Най-засегнати са възрастовите групи от 50 до 70 години.
Причините за възникване на раковото заболяване все още не са изяснени. Доказано е обаче вредното въздействие на следните предразполагащи фактори:
1. Тютюнопушене. Тютюневият дим съдържа канцерогенни съставки (бевзпирени, полоний, аран и други).
2. Вдишване на канцерогенни химически субстанции (азбест, никел, хлоровинилхлорид, уран и други).
3. Просъществували и налични хронични бронхиални заболявания (туберкулоза, бронхиектазии, фиброза и други). Бронхобелодробният рак протича с месеци и години.
Клинична картина
В болестната картина отначало прави впечатление общо неразположение и загуба на апетит. Постепенно се появява упорита кашлица с отделяне на белезникави или кървенисти секрети (храчки). В по-нататъшния ход на болестта се развива задух - при усилие и при покой - и гръдна болка, отслабване на тегло и умерено повишение на телесната температура. Раковият тумор прогресивно нараства и може да запуши по-големия бронх и да изключи от дишането съответния белодробен сегмент или дял (ателектаза). В напреднал стадий бронхобелодробният карцином дава разсейки в плеврата (с кръвенист плеврален излив), черния дроб, костите и регионалните лимфни възли, по-рядко в мозъка.
Лечението на бронхобелодробния рак е оперативно. То е показано в ранния стадий на болестта, преди метастазирането. Извършва се отстраняване на туморната маса. В периода след операцията се провежда курсово лъчелечение. Използуват се и цитостатици с противораково действие, болкоуспокояващи, отхрачващи, бронхолитици и други медикаменти.
Прогнозата на бронхобелодробния рак е крайно неблагоприятна. След метастазиране болестта бързо прогресира и настъпва смърт.
Рак на външното ухо
Доброкачествени и злокачествени новообразувания на външното ухо
Определение
Във външното ухо се наблюдават фиброми и други доброкачествени новообразувания. От злокачествените най-често се среща рак на ушната мида и на външния слухов проход. Рак на външния слухов проход обикновено се установява у възрастни лица, които боледуват от хронично гнойно възпаление на средното ухо. Счита се, че отделящият се гноен секрет постоянно дразни кожата и постепенно се развива рак. Ракът на ушната мида обикновено е епителиом. В началото той представлява тумор без строго определена граница, който расте в широчина дълбочина, като засяга и подлежащите тъкани (хрущял и кости).
Лечението на рака на ушната мида и на външния слухов проход е оперативно, а след това - облъчване с ренгенови лъчи и радиоактивен кобалт.
Рак на дебелото черво
Тумори на дебелото черво
Доброкачествени тумори
Доброкачествените тумори са предимно полипи (аденоми), развиващи се от жлезните структури на дебелото черво. По-рядко се срещат липоми, хемангиоми, лейомиоми.
Полипите показват голяма склонност към злокачествена дегенерация, те са единични или множествени и най-често се локализират в крайните отдели на дебелото черво - сигма и ректум.
Злокачествени тумори
Злокачествените тумори (карциноми) се срещат доста по-често и заемат по честота второ място след стомашния карцином сред злокачествените заболявания на храносмилателната система. Най-засегнатата възраст е между 40 и 60 години, като честотата у двата пола е почти еднаква. Вилозният аденом, хроничният улцерозен хеморагически колит и полипозата са най-честите чревни заболявания, които дегенерират злокачествено. Най-голяма е честотата на рака на ректума.
Клинична картина: Оплакванията са от общ и местен характер. Болните се оплакват от честа дефекация, като изхождат редки изпражнения, примесени със слуз и кръв. Те често изпитват неясна коремна болка с продължителен тенезъм. Постепенно болните отслабват на тегло и развиват анемия, трудно се хранят поради липса на апетит.
Лечението е оперативно. То трябва да се предприеме рано, преди настъпване на усложнения и метастази. В много случаи то се последва от химиотерапия.
Прогнозата при успешна операция и липса на метастази е добра. При закъсняла операция прогнозата се влошава, независимо от провежданата химиотерапия.
Рак на жлъчката (Карцином на жлъчния мехур)
Определение
Ракът на жлъката се среща по-често у жени (в съотношение 5,2:1 спрямо мъжете), предимно във възраст между 45-55 години. Карциномът на жлъчния мехур представлява 3,5-6% от всички ракови заболявания у човека. Причините за възникване и развитието на карцинома не са достатъчно изяснени.
При около 82% от болните се установяват просъществували заболявания на мехура и жлъчните пътища (наличие на жлъчни камъни, аномалии или хроничен холецистит). Такива състояния се преценяват като предракови заболявания.
Клинична картина
В началото преобладават оплаквания както при холеритиаза и хроничен холецистит. Постепенно болката в дясното подребрие се усилва и става постоянна. Болните отслабват на тегло, кожата им пожълтява. У повечето от тях се установява умерено повишена телесна температура. При повече от половината болни се опипва болезнен тумор в дясното подребрие, плътен и с неравна повърхност. Карциномът твърде бързо нараства и се разпространява в различни органи. Метастази се развиват в черния дроб, белите дробове, панкреаса, мозъка и другаде.
Лечението е оперативно - отстраняване на туморната маса.
Прогнозата е неблагоприятна при късното откриване и закъсняла хирургическа намеса.
Рак на костите (Тумори на костите)
Доброкачествени тумори на костите
Остеом
Остеомът най-често се развива по костите на лицето. Остеомът, който расте навън, не предизвиква оплаквания. Растящият навътре остеом притиска мозъка и нерядко причинява главоболие и епилептиформени пристъпи.
Друга локалазиция на остеома е палецът на крака, където туморът се опипва като твърдо образувание с кръгловата форма.
Остеоид - остеом
Остеоид - остеомът се среща най-често в костите на крака и се развива у млади лица. Той причинява болка, която се засилва постепенно и е особено мъчителна нощем, но лесно преминава след прием на обезболяващи медикаменти. Постепенно се появява и накуцване.
Хондром
Хондромът се развива най-често в костите на дланта и пръстите и засяга лица на възраст над 40 години. Хондромът с локализация в дълги кости има склонност към злокачествена дегенерация. Туморът предизвиква слаба болка и обикновено се открива случайно при други изследвания или счупване на засегнатата кост.
Костна киста
Костната киста се среща главно у деца и юноши. Тя представлява кухина в костта, запълнена с течност и протича обикновено без оплаквания, като се открива случайно или при счупване на засегнатата кост.
Причините за образуване на доброкачествените костни тумори не са изяснени.
Лечението е оперативно и се сътои в отстраняване на тумора и по показание реконструктивна пластична хирургия.
Злокачествени тумори на костите
Злокачествените тумори на костите се наричат остеосаркоми.
Причините за развитието им не са добре изяснени. Злокачественността се изразява в бурен растеж на тумора, проникване в меките тъкани около костта и ранно метастазиране (разпространяване) в други органи (бели дробове, черен дроб и други).
Остеосаркомът се развива обикновено в млада възраст. Най-честата локализация е в костите около коляното, рамото и тазовата област. Той нараства много бързо и обикновено до осмия месец метастазира. Туморът се опипва като подутина с твърда плътност и причинява силна болка с накуцване.
Хондросарком
Хондросарком се наблюдава най-често в тазовите кости и в областта на коляното. Той причинява болка, която се усилва нощем.
Гигантоклетъчен костен тумор
Гигантоклетъчният костен тумор се развива в областта на коленната и раменната област. Главни признаци са болка, твърда подутина и счупване при незначителна травма.
Сарком на Юинг
Сарком на Юинг се развива в детска и юношеска възраст. Той представлява тумор на костния мозък и засяга главно таза и дългите кости. Главни признаци на болестта са болка, усилваща се нощем, повишаване на температурата, анемия, левкоцитоза. Туморът метастазира в белите дробове и в други кости (череп, гръбначен стълб, ребра).
Лечението на саркома на Юинг е консервативно - с облъчване и химиотерапия.
Лечението на другите злокачествени костни тумори е оперативно и предвижда ампутация. По-ранното оперативно лечение дава и по-добър резултат.
Рак на маточната шийка
Рак на шийката на матката
(Предракови заболявания и карциноми на маточната шийка)
За предраково заболяване на маточната шийка се считат измененията в нормалната структура на клетките на лигавицата на шийката.
Болестният процес се нарича дисплазия и се разделя на три степени в зависимост от дебелината на засегнатия лигавичен слой. Промените не причиняват оплаквания, което затруднява откриването им в ранен етап. Когато процесът обхваща всички слоеве на даден участък на лигавицата на маточната шийка, се говори за локален карцином, т. е. процесът не прониква в дълбочина извън дебелината на лигавицата. При проникване на туморните клетки извън лигавицата, то тогава говорим за карцином на шийката на матката.
Определение
Карцином на шийката на матката е най-често срещаният злокачествен тумор на женските полови органи. В някои случаи той се причинява от вируси, предизвикващи генитален херпес и кондиломи. Предразполагащи фактори за карцинома са честата смяна на половите партньори, слабата полова хигиена, венерически заболявания.
Туморът може да има вид на язва или на дървообразно разклонени разраствания. Той метастазира по три начина:
1. По съседство;
2. По лимфен път в околните лимфни възли;
3. По кръвен път в по-далечни органи.
Клинична картина
В началния период туморът не предизвиква оплаквания, което затруднява ранното му откриване. По-късно се увеличава вагиналният секрет (флуор), тъй като се наслагва бактериално замърсяване. Поради богатото кръвоснабдяване на тумора и лесната му ранимост всеки допир до шийката на матката предизвиква кървене. Това става при полов акт, при гинекологичен преглед и други вътрегенитални манипулации.
Лечение
При ранен стадий на локален карцином се предприема електрокоагулация или криотерапия на увредения участък. Понастоящем най-често се прибягва до частично отстраняване на засегнатата част на маточната шийка. При по-напреднали случаи се отстранява тотално цялата матка заедно със засегнатите околни тъкани.
Рак на маточната шийка
Рак на шийката на матката
(Предракови заболявания и карциноми на маточната шийка)
За предраково заболяване на маточната шийка се считат измененията в нормалната структура на клетките на лигавицата на шийката.
Болестният процес се нарича дисплазия и се разделя на три степени в зависимост от дебелината на засегнатия лигавичен слой. Промените не причиняват оплаквания, което затруднява откриването им в ранен етап. Когато процесът обхваща всички слоеве на даден участък на лигавицата на маточната шийка, се говори за локален карцином, т. е. процесът не прониква в дълбочина извън дебелината на лигавицата. При проникване на туморните клетки извън лигавицата, то тогава говорим за карцином на шийката на матката.
Определение
Карцином на шийката на матката е най-често срещаният злокачествен тумор на женските полови органи. В някои случаи той се причинява от вируси, предизвикващи генитален херпес и кондиломи. Предразполагащи фактори за карцинома са честата смяна на половите партньори, слабата полова хигиена, венерически заболявания.
Туморът може да има вид на язва или на дървообразно разклонени разраствания. Той метастазира по три начина:
1. По съседство;
2. По лимфен път в околните лимфни възли;
3. По кръвен път в по-далечни органи.
Клинична картина
В началния период туморът не предизвиква оплаквания, което затруднява ранното му откриване. По-късно се увеличава вагиналният секрет (флуор), тъй като се наслагва бактериално замърсяване. Поради богатото кръвоснабдяване на тумора и лесната му ранимост всеки допир до шийката на матката предизвиква кървене. Това става при полов акт, при гинекологичен преглед и други вътрегенитални манипулации.
Лечение
При ранен стадий на локален карцином се предприема електрокоагулация или криотерапия на увредения участък. Понастоящем най-често се прибягва до частично отстраняване на засегнатата част на маточната шийка. При по-напреднали случаи се отстранява тотално цялата матка заедно със засегнатите околни тъкани.
Рак на стомаха (Стомашен Карцином)
Определение
Стомашният карцином е едно от най-злокачествените новообразувания у човека. Мъжете боледуват много по-често от жените (в съотношение 3,8:1). Той има склонност да се разязвява и да предизвиква кръвоизливи и да метастазира рано в различни органи - в околните лимфни възли, черния дроб, белите дробове и мозъка.
Причините за появата на стомашния рак не са изяснени. Наблюдава се значителна наследствена и фамилна обремененост - описани са множество фамилии с висока честота на стомашен карцином.
Клинична картина
Болестната картина в началото на заболяването е с общи признаци - отпадналост, намален апетит, неспокоен сън, отслабване на тегло. В по-напреднал стадий болните се оплакват от тежест и тъпа болка в горната част на корема, повръщане на храна, а не рядко и на кафеникаква материя.
При разязвяване на тумора настъпва кръвоповръщане (хематемеза) и изхождане на черни изпражнения (мелена). При по-голям растеж на карцнома той се опипва като туморна маса в горната част на корема, между гръдната кост и пъпа.
Лечението е оперативно и се състои в отстраняване на тумора с околните съседни части на стомаха и отстраняване на достъпни туморни метастази.
Прогнозата е неблагоприятна поради наличие на ранни далечни метастази в жизнено важни органи (черен дроб, бели дробове, мозък и други).
Профилактиката се състои в ранно откриване и оперативно лечение на стомашната язва, която се счита за предраково състояние, предпазване от рискови състояния и заболявания, които представляват опасност за злокачествена дегенерация.
Рак на тънкото черво
Доброкачествен тумор на тънкото черво
Доброкачествените и злокачествените новообразувания на тънкото черво се срещат сравнително рядко.
Доброкачествените тумори, особено в началото на своето развитие, не предизвикват оплаквания. Те биват различни видове - аденоми (развиващи се от жлезните структури на червото); лейомиоми (развиващи се от гладката структура на червото); липоми (развиваши се от мастна тъкан на червото) и други.
Клинична картина
Оплакванията се появяват при усложнения - кръвоизливи и нарушение на проходимостта на червото. Често кръвоизливите са малки, но продължителни и причиняват следкръвоизливна анемия. Нарастването на тумора предизвиква частична или пълна непроходимост на червото.
Злокачествен тумор на тънкото черво
Злокачествените тумори на тънкото черво се срещат още по-рядко. Обикновено се касае за карцином. Той се среща по-често у мъже (в съотношение 2,7:1 спрямо жените). Причините за неговото развитие не са изяснени.
Клинична картина
В началото (от няколко месеца до една година) карциномът протича без доловими оплаквания. По-късно се появяват кръвоизливи от червата, анемия, частична или пълна чревна непроходимост. При по-големи чревни кръвоизливи изпражненията са течно-кашави и черни на цвят. В напреднали случаи и при меки коремни стени туморът може да се опипа.
Лечението е оперативно - отстраняване на тумора и възтановяване на нормалната чревна проходимост.
Прогнозата след успешна операция е благоприятна.
Рак на хранопровода
Определение
Ракът на хранопровода се развива най-често след 60-годишна възраст. За предраково състояние се счита язвата на хранопровода, доброкачествените тумори, левкоплакията и стриктури след изгаряния.
Ракът на хранопровода у нас представлява 1-1,4% от всички злокачествени заболявания на организма. Той обхваща различни части от хранопровода и околните тъкани, като в зависимост от неговото развитие и локализация се различават четири стадия (форми).
1. През първия стадий раковото образувание се ограничава в лигавицата на хранопровода.
2. През втория стадий то обхваща и мускулния слой на хранопровода.
3. През третия стадий раковото образувание обхваща цялата стена на хранопровода и съседните тъкани и органи.
4. В четвъртия стадий се наблюдават ракови разсейки (метастази) в съседни и по-далечни органи.
Клинична картина
В ранните стадии на заболяването болните обикновено нямат оплаквания. По-късно основни оплаквания са болката, болезнено гълтане, повръщането и отслабването на тегло. Болката се локализира зад гръдната кост, като се разпространява към гърба, корема и сърдечната област. В някои случаи се появява кашлица и дрезгав глас.
Един от най-честите признаци е затрудненото гълтане (дисфагия). В началото дисфагията е периодична, течните и кашавите храни се поглъщат лесно, а твърдите трудно. Впоследствие болните повръщат всякаква храна. Раковото образувание нараства и напълно затваря хранопровода и прави невъзможно приемането на храни и течности. Късно оплакване е дрезгавият глас или загубата на гласа.
Лечението на рака на хранопровода е оперативно.
Прогнозата е крайно неблагоприятна, особено при късно откриване и забавено оперативно лечение.
Профилактиката се състои в избягване на заболявания и увреди на хранопровода, които представляват предразполагащи рискови фактори и предракови заболявания
Рак на щитовидната жлеза
Определение
Ракът (карциномът) на щитовидната жлеза се среща сравнително рядко и представлява около 2% от злокачествените тумори у човека. Неговият произход не е изяснен. Доказано е обаче влиянието на йонизиращата радиация върху образуването и развитието на карцином на щитовидната жлеза. Провеждане на рентгеново лечение в ранна възраст в областта на врата и шията или в горната част на гръдния кош в немалко случаи се последва по-късно от развитие на карцином на щитовидната жлеза. Йодният дефицит в ендимичните райони също предразполага към развитие на карцином. Карциномът засяга по-често жените.
Различават се два вида карцином на щитовидната жлеза:
1. Диференцириан, който бива папиларен и фоликуларен;
2. Недиференциран - с изразена злокачественост и бързо развитие.
Диференцираният папиларен карцином се среща по-често (50-60% от всички случаи на карцином на щитовидната жлеза). Той засяга предимно жени в средна възраст и метастазира в регионалните лимфни възли.
Диференцираният фоликуларен карцином засяга предимно жени в напреднала възраст. Той представлява около 20% от всички случаи на карцином на щитовидната жлеза, и метастазира в по-далечни органи, бели дробове и кости.
Недиференцираният (анапластичен) карцином засяга еднакво двата пола в средна възраст. Той представлява около 10% от всички случаи на карцином на щитовидната жлеза и е с изразена злокачественост - прораства в околните тъкани и дава както регионални, така и далечни метастази.
Карциномът на щитовидната жлеза се изявява като възел с умерена плътност, нарастващ сравнително бързо. В някои случаи той може да се появи на фона на предшестваща гуша. Развитието на карцинома се разделя на следните стадии - I-ви стадий - възелът е локализиран в щитовидната жлеза; II-ри стадии - възелът прораства извън капсулата на жлезата и инфилтрира околните тъкани, като се появяват и единични метастази в регионалните лимфни възли; III-ти стадий - туморният възел е със значителни размери, прорастнал е в околните тъкани, с явления на притискане и с многобройни регионални лимфни метастази; IV-ти стадий - установяват се далечни метастази по кръвен и лимфен път, най-често в белите дробове и костите, по-рядко и в други органи.
Лечението на рака (карцинома) на щитовидната жлеза е оперативно. Дори в началния стадий, когато карциномът е локализиран само в единия дял на жлезата, се препоръчва цялостно отстраняване на щитовидната жлеза с регионалните лимфни възли като се запазват около щитовидните жлези. Ако се касае за диференциран карцином след операцията се провежда допълнително лечение с големи дози радиоактивен йод, за да се осигури разрушаване на евентуални остатъци от тумора. След това се провежда постоянно заместително лечение с тиреоидни хормони.
Спиноцелуларен карцином (Рак на кожата)
Определение
Спиноцелурарният карцином се среща по-рядко, отколкото базоцелуларният. Медицината все още не е установила причините за неговото възникване. Заболяването се локализира по кожата на долната устна и ушната мида и много рядко по другите части на лицето.
При папиларния спиноцелуларен карцином измененията се появяват върху непроменена кожа. Образува се брадавицоподобен тумор със сивокафеникъв цвят. Туморът бързо нараства, понякога достига големина на яйце и придобива вид на цветно зеле с оголена, ярко червена, влажна и покрита с корички повърхност.
Инфилтративният спиноцелуларен карцином се развива върху предварително променена кожа. Установява се туморно образувание, в което настъпва деструкция процес и се появява язва с извити навън ръбове и кървящо дъно.
И при двете карциномни форми се наблюдава бързо разпространяване на болестния процес, който обхваща околните лимфни възли. Те се подуват до големината на гроздено зърно. Тези възли в началото са плътни и неболезнени, но по-късно омекват и могат да се разязвят. При засягане на околните нерви се появява силна болка.
В зависимост от големината на тумора и наличието на метастази се различават 4 стадия:
I стадий - туморът е с големина до 1 см в диаметър и липсват метастази;
II стадий - туморът е с големина до 2,5 см в диаметър и с близки метастази в околните лимфни възли;
III стадий - туморът е с големина над 5 см в диаметър, значително срастнал с подлежащата тъкан и се установяват някои далечни метастази;
IV стадий - туморът е с големина над 5 см в диаматър и се откриват множество далечни метастази.
Лечението се провежда от лекари-специалисти. В началните стадии се извършва фокусирано ренгеново облъчване. В напредналите стадии лечението е оперативно отстраняване (ексцизия) на туморната маса и на околните лимфни жлезни възли. При наличие на по-далечни метастази се провежда лечение с противотуморни цитостатици.
Прогнозата на спиноцелуларния карцином е много сериозна, поради бързия му растеж с деструкция и разпад и ранно метастазиране. В късния стадий на болестта прогнозата е абсолютно лоша.
Тумор на бъбреците
Определение
Бъбречните тумори представляват около 1-2% от туморите у възрастни лица и 20-30% от туморите у деца. Те се срещат два пъти по-често у мъжете.
Доброкачествените бъбречни тумори се срещат рядко. Те се изявяват с поясна болка и поява на кръв в урината. Някои от тях имат склонност към злокачествено израждане, затова се препоръчва тяхното ранно оперативно отстраняване.
От злокачествените тумори най-чест е хипернефромът. Той се развива в кората на бъбрека и дава разсейки (метастази) във всички органи по-често в костите (череп, гръден кош, гръбначен стълб, крайници). Туморът се изявява с обща отпадналост, отслабване на тегло, покачване на температурата, поява на кръв в урината. В немалко случаи туморът се опипва в областта на бъбречното ложе и в подребрието. Злокачествените тумори на пикочния мехур метастазират във всички органи. При наличие на метастази се установява и костна болка. Нерядко пикочният мехур се изпълва със съсиреци, които могат да запушат уретрата и да доведат до задръжка на урина.
Лечението се състои в оперативно отстраняване на туморната маса заедно с бъбрека.
Доброкачествените и злокачествените тумори на чашките и легенчето често се разпадат и запушват цялото легенче.
Доброкачествените тумори се отстраняват с електрокоагулация. Те често рецидивират, затова е необходимо да се извършват контролни изследвания.
Злокачествените тумори се отстраняват оперативно заедно със части от пикочния мехур.
Прогнозата на злокачествените тумори на бъбреците и отводящите пикочни пътища е сериозна. При несвоевременно оперативно лечение прогнозата е крайно неблагоприятна.
Тумор на главния мозък (мозъчен тумор)
Определение: Туморите на главния мозък предизвикват появата на два вида симптоми общомозъчни и огнищни симптоми. Общомозъчните симптоми показват, че у болния съществува повишено вътречерепно налягане, за което най-често причина е мозъчен тумор. Огнищните симптоми показват мястото на тумора.
Общомозъчните симптоми зависят от повишеното вътречерепно налягане и от невродинамичните нарушения на мозъчната дейност. Повишеното вътречерепно налягане се дължи на увеличения обем на мозъка поради развитието на тумора, застоя на ликвора поради затрудненото му оттичане от вентрикулната система към субарахноидалните пространства, затрудненото оттичане на венозната кръв и нарушената водна обмяна с развитие на оток и наъбване на мозъка.
Клинична картина: Най-важните общомозъчни симптоми на повишено вътречерепно налягане са три - главоболие, повръщане и застойни папили.
Главоболието е най-честият и ранен симптом при тумори на главния мозък. То се среща при 95% от случаите с тумори в областта на задната черепна ямка, и при 80% от случаите с тумори в областта на големите полукълба. Главоболието има голямо диагностично значение, тъй като за дълго време - с години може да бъде единствен сиптом на заболяването. Главоболието е дълбоко, късащо, разпъващо, тягостно. В някои случаи то нараства до непоносимост. Често то е пристъпно и протича със забавяне на сърдечната дейност (брадикардия). Главоболието се дължи на дразнене на сетивните черепномозъчни нерви - троичния, блуждаещия, езико-гълтачния нерви и техните стволове, или на рецепторите им в твърдата мозъчна обвивка и в стените на съдовете.
Повръщането е друг симптом, който се среща у 68% от болните. Характерна е лекотата и спонтанността на повръщането. Болните повръщат без гадене, най-често сутрин, на гладно. Повръщането се дължи на дразнене на блуждаещия нерв. Промените в очните дъна и в остротата на зрението също са много важни характерни болестни симптоми. Най-чести са застойните папили. Те се наблюдават при 73% от болните. Зрителната острота е намалена. При изследване на ликвора в 80% от случаите се открива увеличаване на белтъка и поява на туморни клетки. Огнищните неврологични симптоми зависят от разположението на тумора в различните области на главния мозък.
Най-чести огнищни (локални) симптоми при туморите на челните мозъчни дялове са психични (апатия, липса на инициативност, депресия, еуфория), нарушение в равновесието, липса на обоняние, хемипарези, нарушен говор, генерализирани и Джаксънови епилептични гърчове.
Симптомите при тумори на теменните дялове на мозъка са възбудни и отпадни сетивни нарушения от коров тип, невъзможност да се разпознават предмети с пипане при затворени очи, невъзможност да се пресмята, нарушения в говора и писането.
Симптомите при тумори на слепоочните дялове на мозъка се изразяват във вкусови, слухови, зрителни и обонятелни халюцинации, невъзможност да се разбере чута реч, нарушение в зрителното поле.
Симптомите при тумори на тилните дялове на мозъка се изразяват в появата на зрителни халюцинации (болните виждат пламъци, звезди, фигури - най-често в едната зрителна половина). По-късно се установява отпадане на зрението в определени участъци от зрително поле.
Симптоми при тумори на малкия мозък са атаксия (нарушение на равновесието - болният залита като пиян), двойно виждане, световъртеж, понижение на мускулния тонус. При тумори в понтоцеребеларния ъгъл (между продълговатия и малкия мозък) се наблюдава бавно намаление на слуха от страна на тумора, което започва първоначално с поява на шум в ушите. По-късно се появяват световъртеж, пареза на лицевия нерв и на V-ти и VI-ти черепномозъчни нерви.
Лечението на мозъчните тумори е хирургично, а по-рядко и по показание радиологично.
Тумор на плеврата
Определение: Мезотелиомът представлява първичен злокачествен тумор на плеврата. Той бързо нараства и се развива по цялата плевра и в белите дробове и близките лимфни възли. В плевралната кухина бързо се набира кръвениста течност.
Доброкачествените тумори на плеврата (липоми, фиброми, ангиоми и други) се срещат рядко и дават признаци на притискане само когато нарастват значително. Вторични злокачествени тумори (метастази) в плеврата рядко се развиват, обикновено при злокачествени тумори на бронхите и белите дробове.
Лечението на плевралните тумори е оперативно. При липса на метастази се извършва отстраняване на туморната маса.
При злокачествени тумори на плеврата прогнозата е неблагоприятна.
Тумори на ставите
Синовиом
Синовиомът е тумор, който произхожда от синовиалната обвивка на ставата или сухожилието. Той е доброкачествен или злокачествен. Туморът изпъква над кожата при определени движения на крайника и се опипва като гладък плътно-еластичен възел. Злокачественият синовиом се развива най-често в коленната и глезенната стави. Той е изключително болезнен и затруднява движенията в ставата. Растежът на тумора е бавен. Лечението е оперативно - туморът се отстранява, а при доказана злокачествена дегенерация може де се предприеме и ампутация.
Хондром
Хондромът представлява доброкачествен тумор, съставен от хрущялна тъкан, който се развива от ставния хрущял или от костната обвивка (периост). Най-често се локализира в малките кости на ръката. Туморът расте бавно, като първите признаци са подуване и болка в засегнатата става. Хондромът се открива обикновено случайно и при изследване по друг повод. Лечението е оперативно - предприема се отстраняване на тумора.
Тумори на яйчниците (Рак на яйчниците)
Определение
Туморите на яйчниците са многообразни по своя характер и произход, поради наличието на много различни по структура и функции яйчникови тъкани. Към тези тумори спадат и яйчниковите кисти, макар и да не са типични тумори.
Кистите биват фоликуларни, кисти на жълтото тяло и тека-лутеинови кисти.
Фолукуларните кисти представляват уголемени яйчникови фоликули, поради повишено количество на течност в тях. Счита се, че те се дължат на повишеното отделяне на хормона на хипофизата, стимулиращ фоликулите. Понякога кистите се разпукват и тогава се появява болка, гадене, метеоризъм. По-често обаче кистите претърпяват обратно развитие. След пукване на зрелия фоликул по време на овулацията, когато се отделя яйцеклетката, от останалата фоликулна тъкан се образува т. нар. жълто тяло, което произвежда хормона прогестерон, подпомагащ имплантирането на оплодената яйцеклетка в маточната лигавица.
Кистите на жълтото тяло не достигат по-големи размери и протичат безсимптомно, освен ако се разпукат. Предполага се, че те се дължат на повишено отделяне на лутеинизиращ хормон от хипофизната жлеза. Най-често тези кисти претърпяват спонтанно обратно развитие.
Тека-лутеиновите кисти се образуват под влияние на повишено отделяне на хормони или при лечение с високи дози от тях. Кистите достигат по-големи размери - до 20 см в диаметър и обикновено са двустранни. При отстраняване на хормоналната причина те претърпяват обратно развитие и разпад.
Яйчников карцином се развива при злокачествено израждане на кисти. В началните стадии туморът не предизвиква оплаквания, но по-късно се появяват тежест, болка и увеличаване на корема поради колекция на течност в коремната кухина.
Лечението на всички яйчникови тумори е оперативно. По показание се отстранява или само туморът, или цял яйчник заедно с матката и маточните тръби. Някои тумори се поддават и на лъчево лечение. Туморни образувания в матката
Туморни образувания в мускулатурата на матката
Маточни фиброми са едни от най-често срещаните клинични случаи при жени. Ако се абстрахираме от факта, че тази диагноза се поставя на една от всеки 4 жени, има голям недостиг на информация за наличието на тези туморни образувания в матката и тяхното лечение.
Маточните фиброми или “leiomyomata” според медицинката терминология, са често срещани тумори в гладката мускулатура на матката. Матката, по своята същност е голям мускулест орган. Този мускул остава незабелязан, освен когато придизвиква периодични спазми или при работата му по време на раждане. По неизвестни за сега причини, фибромният тумор може да се развие от единична клетка в стената на матката, която започва да се дели много бързо. Рядко обаче тези тумори се превръщат в рак. Има характерна форма като разрязана на половина глава лук.
Фибромите могат да се появят на различни места в матката, по стените й или в маточната кухина (ендометриум). Полипозните форми са образувания по външната страна на матката като се характеризират с израстък като дебело стъбло на растение. Понякога това образувание може да е единично, в други случаи да са много на брой в дадена пациентка. Обикновено са по-малки от топка за голф, макар и в някои случаи да достигат до размера на пъпеш.
Трудно е да се предвиди кой има предразположение да развие фиброми, но симптомите се определят от факторите форма, големина и местоположение на тумора. Често появата им е свързана с липса на симпроматика, но когато такава има, тя води до опредлени оплаквания от запек, болки, кръвотечение, невъзможност за уриниране, възпаление на бъбреците и други.
Фибромите лесно се диагностицират, понякога е достатъчно рутинен преглед при генеколог. Прилага се също безболезнена сонограма или преглед с ултразвук. Регулярните рентгенови прегледи рядко са от полза, но специализираният преглед чрез магнитен резонанс макар доста информативен за съжаление е и доста скъп.
Съществуват няколко начина за лечение на фибромните тумори. Малките и асиметрични фиброми се контролират със задължителен преглед всяка година за проследяване дали има наличие на растеж. Когато има симптоми и оплаквания, на пациентките се предписват медикаменти или операции. Силното кървене се овладява с медикаменти от групата на ибупрофените, които блокират важни химични вещества, произвеждани в матката.
Контрацептивите не влияят на развитието на фибромните тумори и при някои жени намаляват силното кървене. Друг медикамент с доста противоречива характеристика е GnRH агонист, който придизвиква понижаване на естрогена и прогестерона в тялото. В някои случаи той повлиява тумора така, че предизвиква неговото смаляване и резорбция, но в същото време при някои жени проявява силни странични ефекти, като симптоми наподобяващи менопауза. Обикновено се практикува като предоперативна мярка, с което се улеснява операцията.
